Решение по дело №3020/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 233
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Яна Вълдобрева
Дело: 20201000503020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503020 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 2721 от 30.04.2020г., постановено по гр.дело № 16311/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 11 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено,
на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, да плати на М. И. Д. сумата 90 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
06.03.2016г., в следствие противоправното поведение на М. Л. В.-водач на
„Фалксваген Голф” с рег. № ***, изразяващи се в болки и страдания от
настъпили контузия на главата; тежка увреда на мозъка; травматична
субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб; десностранен
хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на главата;
счупване на втората и третата предходилни кости и фрактура на първата фаланга
на палеца на лявото стъпало, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава,
считано от датата на деликта-06.03.2016г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 90 000 лева до до пълния предявен размер 150 000
лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД е осъдено да плати на адв. Я. С. сумата 2 718 лева-адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената частта от исковете; на основание чл. 78,
ал.6 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъдено да плати по сметка на СГС
държавна такса в размер 3 600 лева и сумата 80 лева -разноски за депозити за
вещи лица; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М. И. Д. е осъдена да плати на ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД разноски по делото в размер 542 лева.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в осъдителната част е подадена от
1
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника юрк.Д. Д.. Жалбоподателят
сочи, че определеното от съда обезщетение е силно завишено по размер и не
отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Смята, че
необосновано и неправилно съдът е приел, че пострадалата не е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че по делото са събрани
категорични доказателства, че по време на инцидента ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан, поради което, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД,
обезщетението следва да бъде намалено. Оспорва извода на съда, че лихвата за
забава следва да се присъди от датата на деликта. Искането е да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени или евентуално да бъде намалено
присъденото обезщетение, като съобрази и приноса на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат. Претендират се и разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. И. Д., чрез пълномощника адв.
Я. С., срещу решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените
искове. Жалбоподателката твърди, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съобразил в достатъчна степен вида, характера и броя на причинените
увреждания; продължителността на лечебния и възстановителен период и
трайните последици от травмите за пострадалата. Искането е да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира и разноски по делото.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против
валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от М. И. Д., с която
против ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл.
226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП, в размер 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2016г. на път І-3 (Бяла-Ботевград) на
км 76+474 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***,
управляван от М. Л. В. и л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М.
С. Н., при което на пътувалата на предната дясна седалка в лекия автомобил,
управляван от Н., М.Д. са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за
настъпването на инцидента има водачът В., който поради неспазване на
необходимата дистанция удря движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф”,
управляван от Н., вследствие на което автомобилът на Н. излиза от пътното
платно и се удря в крайпътно дърво. Сочи се, че водачът В. е признат за виновен
за настъпване на ПТП с влязла в сила присъда.
Ищцата твърди, че вследствие на ПТП е получила контузия на главата,
2
тежкостепенно мозъчно сътресение, контузия на десния бял дроб, десностранен
хемоторакс, счупване на 10-то и 11-то ребра, разкъсно-контузна рана на главата,
счупване на главичките на втори и трети леви стъпални кости и раздробяващо
счупване на първата фаланга на палеца на левия крак. Твърди, че непосредствено
след ПТП състоянието й било изключително тежко-изпаднала в кома и била
интубирана. Поддържа, че престояла в болница от 06.03.2016г. до 21.03.2016г. , а
след изписването била на домашно лечение с ползване на отпуск за
неработоспособност до 30.12.2016г.. Сочи, че с решение на ТЕЛК й е призната
временна неработоспособност за периода от 04.01.2017г. до 29.12.2017 г.
Поддържа, че заради причинените увреждания изпитвала силни болки и
страдания, били й причинени неудобства в битов план, включително изпаднала в
невъзможност да полага грижи за детето си, което също пострадало при
процесното ПТП.
В исковата молба се твърди, че към 06.03.2016г. за л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № *** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, като на 02.05.2017г. пострадалата сезирала същото с искане да й бъде
изплатено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Поддържа се, с писмо от
23.06.2017г. дружеството определило обезщетение в размер 6 000 лева, което
според ищцата е крайно недостатъчно да репарира причинените вреди. Смята, че
справедливият размер на дължимото й се обезщетение е в размер 150 000 лева,
поради което иска ответникът да бъде осъден да й заплати тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № ***, като твърди, че собственик на застрахованото имущество е друго
лице, а не водачът В.. Оспорва твърдението, че вина за настъпването на
инцидента има единствено водачът В., като твърди, че ПТП е причинено и в
следствие противоправното поведение на водача на другия автомобил. Смята, че
претендираното обезщетение е силно завишено по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди,
че същата е била без поставен предпазен колан. Оспорва акцесорната претеннция
за присъждане на законна лихва върху обезщетението и началния момент, от
който се претендира.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 06.03.2016г. около 7,40 часа на път I-3 е настъпило
ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. С. Н.
и л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. Л. В., при което на
М.Д.-пътувала на предната дясна седалка в автомобила, управляван от Н., са
причинени телесни увреждания.
Установява се, че с влязла в сила на 06.01.2017г. присъда, постановена по
3
нохд № 2603/2016г. на Районен съд - Плевен, М. Л. В. е признат за виновен в това,
че на 06.03.2016г., на път І-ІІІ, Бяла – Ботевград, км 76+474, в близост до
Авиоотряд над с. Гривица, обл. Плевен, при л.а.„Фолксваген Голф“ с рег № ***,
нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, пр.1 ЗДвП, чл.20, ал. 1 ЗДвП, и чл.21,
ал.1 ЗДвП, като управлявал МПС със скорост 133 км/час и по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лица. В присъдата е
посочено, че на пострадалата М.Д. е причинена контузия на главата, контузия на
мозъка с излив на кръв под меката мозъчна покривка, изпаднала в коматозно
състояние, контузия на белите дробове и счупване на основата на първата костица
на палеца на левия крак и главичките на втора и трета ходили кости, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднено
движение на левия крак.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент също не са спорни
пред тази съдебна инстанция. От приетите в производството писмени
доказателства-констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите от приложеното нохд
№ 2603/2016г. по описа на РС-Плевен; от събраните гласни доказателства –
показанията на водача В. и от заключението на първата КСМАТЕ, изготвено от
вещите лица доц.д-р инж. А. А. и д-р Р. Х.-съдебен лекар, САС намира за
установен следния механизъм на ПТП: на 06.03.2016г. около 7,40 часа по
първокласен път I-3 в посока от гр.Русе към гр.София с около 94 км/час се движи
в дясна пътна лента л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М. С. Н..
В същото време, зад този автомобил в същата посока и в същата пътна лента се
движи с около 124 км/час л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от М.
Л. В.. В района на национална радиостанция до с.Гривица водачът В. предприема
изпреварване на движещия се пред него л.а. Фолксваген с русенска регистрация,
но поради закъснение на завиването на ляво, удря със своята предна дясна част
движещия се пред него автомобил в областта на задна му лява част. В следствие
на удара, поради ексцентрицитета на ударния импулс, удареният автомобил се
отклонил в дясно и навлиза с десните си колела върху банкета, като водачът най-
вероятно е направил опит да го отклони в ляво, но поради попадане на
страничните колела върху затревения десен банкет, настъпило странично занасяне
и неконтролирано сложно транслационно и ротационно движение, довело до
преминаване на автомобила по диагонал наляво по цялото пътно платно, след
което последвал удар в крайпътно дърво с предната си част, в следствие на което
тази част от автомобила е напълно разрушена. Вещите лица са посочили, че
пътуващите в автомобила с русенска регистрация са получили най-тежките си
увреждания в следствие на втория удар, при който телата им са политнали напред
и надясно.
В първоинстанционното производство е представена многобройна
медицинска документация, въз основа на която е изготвена СМЕ от вещото лице
д-р Р. Х.-съдебен лекар. Вещото лице е установило, че в следствие на ПТП от
06.03.2016г. ищцата е получила: контузия на главата; тежка увреда на мозъка;
травматична субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб;
десностранен хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна
рана на главата; счупване на втората и третата предходилни кости и фрактура на
първата фаланга на палеца на лявото стъпало. Вещото лице е обяснило, че
4
контузията на главата причинява страдание и при нормално протичане на
оздравителния процес, последиците отзвучават за около седмица, като са
възможни болки, обичайни за меконътанните увреждания на главата. Посочило е,
че мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние причинява
разстройство на здравето временно опасно за живота и при нормално протичане
на оздравителния процед последиците отзвучават за около 3-4 седмици, като е
възможно да се развие в т.н. посткомоционен синдром, изразяващ се в главоболие,
отпадналост, лесна уморяемост. Установило е от данните по делото, че при
ищцата тази симптоматика е продължила няколко месеца. Вещото лице е
обяснило, че мозъчната контузия представлява разстройство на здравето временно
опасно за живота, като при този вид травма е налице огнищно увреждане на
мозъчната тъкан. Посочило е, че при нормално протичане на оздравителния
процес последствията отзвучават за около 1 – 1,5 месеца, но е възможно да се
развият и късни прояви на травмата, като травмената церебрастения, изразяваща
се в психични смущения, неврологична симптоматика, вегетативно-вазомоторни
смущения, които е възможно да траят месеци, години, а понякога и цял живот.
Обяснил е, че друго късно усложнение е травмената енцефалопатия, проявяваща
се в травмена промяна на личността, травматични арахноидити и отпадни
неврологични прояви. Посочено е, че такива прояви при пострадалата са се
изявили в нестабилната походка, умора в четирите крайника, зашеметяване и
забравяне. Д-р Х. е обяснил също, че дестностранният хемоторакс(набиране на
кръв в гръдната кухина); счупването на двете ребра без разместване и разкъсно-
контузната рана на главата представляват разстройство на зравето неопасно за
живота, като причиняват значителни болки в първите дни, които отшумяват за
около 3 седмици, съответно за около 14 дни. Посочил е, че контузията на белите
дробове представлява временно разстройство на здравето опасно за живота.
Обяснил е, че счупването на метатарзалните кости на лявото ходило са довели до
трайно затруднение движението на този крайник за срок около 2-3,5 месеца, а
многофрагментното счупване на първата фаланга на палеца на лявото ходило е
причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период
1,5 месеца. Експертът е установил, че лечението на пострадалата е проведено с
обезболяващи, противооточни, антибактериални и гастропротективни средства,
вливания и антикуагулантна терапия и че е поставена на изкуствена белодробна
вентилация. Вещото лице е посочило, че от представената по делото медицинска
документация, в това число болнични листве и решение на ТЕЛК общият
оздравителен процес е продължил около 10 месеца. Според експерта, към
момента на извършения на 18.09.2018г. личен преглед на пострадалата, същата е в
добро общо състояние, но с оплаквания от паметови смущения, нарушения в
концентрацията и затруднения при четене, както и болки в предната част на
лявото ходило при продължително ходене и стоене.
Водачът М. Л. В. е разпитан в първоинстанционното производство, като
според показанията му си спомня за инцидента, който настъпил преди гр. Плевен.
Сочи, че преди да предприеме изпреварването движещият се пред него автомобил
се насочил към банкета да отбива и В. предприел маневрата за изпреварване, но
не успял да се изнесе достатъчно в ляво и го ударил в задна му лява част, след
което видял че удареният автомобил се блъснал челно в крайпътно дърво. Сочи,
че изтичал да помогне на пострадалите, като на предната седалка видял мъж, а на
задната – две деца на възраст около 7-8 годишни, на които главите им били под
5
седалките. Твърди, че извадил децата от автомобила и се опитал да помогне на
шофьора, но той бил заклещен и не успял да го извади. Спомня си, че минал от
дясната страна на автомобила и там намерил жена, която лежала на земята, извън
автомобила. Сочи, че успял да я вземе на ръце и я занесъл на банкета, след което я
полял с вода. Спомня си, че тя само леко кимнала, но нямала признаци. Уточнява,
че когато отишъл до автомобила нямало отворени врати, било счупено предното
стъкло, като нямало счупени странични прозорци. Според свидетеля никой от
пътуващите в автомобила не бил с предпазен колан, като не помни дали са били
отворени еърбеговете на пострадалия автомобил. Уточнява, че намерил жената
извън автомобила от лявата страна на задната врада зад шофьора.
Експертите, изготвили първата КСМАТЕ са установили, че л.а. „Фолксваген
Голф” с русенска регистрация е бил фабрично оборудван с колани на предните и
на задните седалки. Обяснили са, че за първия удар-този с който автомобилът със
старозагорска регистрация е ударил автомобилът с русенска регистрация,
предпазният колан няма ефективност. При втория удар - в дървото, предпазният
колан е бил най-ефективен, тъй като е челен и въздушните възглавници са се
задействали, видно от представения по делото снимков материал. Обяснили са, че
при правилно поставен предпазен колан е възможно преместване на главата на
пътника напред, като при определени условия-странични и последователни удари,
деформации по автомобила, преобръщане на автомобила и други, е възможно и да
се осъществи удар в детайли от интериора или в други пътници. Посочили са, че
при пострадалата не са установени наранявания, характерни за обезопасителен
колан, а именно: лентовидни охлузвания, кръвонасядания в гърдите и корема,
счупване на дясна ключица, гръдна кост и ребра с определена локация,
увреждания на вътрегрудните и вътрекоремните органи, но според експертите
това не изключва наличието на поставен предпазен колан. Уточнили са, че
установените при пострадалата счупване на ІХ и Х ребро в дясно по задмишнична
линия, хемоторакса в дясната част на гръдния кош и контузията на десния бял
дроб, може да са от колана, но и от удара в дясната част на интериора на
автомобила. Посочили са също, че установените при пострадалата увреждания,
локализирани в главата, дясната гръдна половина и лявото ходило, биха могли да
се получат както при поставен предпазен колан, така и при непоставен такъв.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертът д-р Х. е уточнил с оглед
показанията на свидетеля В., че е възможно ищцата да е излязла сама от колата и
в хода на развиващ се мозъчен оток, който се е развил сравнително бързо, тя да е
изпаднала в безсъзнание. Обяснил е, че увреждания от колан не винаги остават,
като това зависи от дрехите на пътника, от колана, от кинетичната енергия на
удара. Посочил е, че в случая се касае за жив пациент, при който такива
увреждания може и да са били налице, но предвид тежкото общо състояние,
лекарите са се заели с лечението и е възможно да не са обърнали внимание за
наличието или не на следи от колан. Д-р Х. е обяснил, че ако пострадалата е била
с колан това би предотвратило един много по-силен удар на главата в челното
стъкло, а ако е била без колан, биха настъпили много по-тежки увреждания в
главата. Предвид това експертът Х. е направил извод, че пострадалата е била с
поставен предпазен колан.
В откритото съдебно заседание пред СГС вещото лице инж. А. А. също е
изразил категоричното си становище, че пострадалата е била с колан. Уточнил е,
6
че от представения снимков материал на увредения л.а. „Фолксфаген Голф” се
установява, че и двете въздушни възглавници са се отворили, поради което е
направил извод, че в случая въздушните възглавници са свършили работата на
колана, дори и пострадалата да е била без колан.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
повторна КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. И. Т. и д-р Т. К., при
установените по делото данни за отворени въздушни възглавници и счупено
предно стъкло на автомобила, не може категорично да се отговори дали
пострадалата е пътувала с предпазен колан. Тези експерти са обяснили, че при
първия удар-когато автомобилът е ударен отзад, наличието на предпазен колан е
без значение, а при удара на автомобила в дървото с последващ въртелив момент,
инерционните сили, които въздействат върху тялото са насочени напред и надясно
и е възможно главата да достигне и да се удари в десните странични повърхности
на купето, при което за възникване на травматичните увреждания не е от значение
поставянето или не на предпазен колан. Посочили са, че при втория удар - на
автомобила в дървото се е реализирало голямо отрицателно ускорение, което е
предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила, която е
предизвикала движение на телата напред и в дясно по посока на движението на
автомобила. Уточнили са, че поставен предпазен колан би ограничил движението
на тялото на пътника, седящ на предната дясна седалка, при което главата му не
би достигнала до предното стъкло на автомобила, но ще настъпи удар във
вътрешната част на дясната врата на превозното средство. И тези експерти са
посочили, че по делото липсват данни за следи, белези или наранявания,
характерни за обезопасителния колан, но и според тях това не може да изключи
липсата на поставен колан, тъй като такива белези могат и да не останат или да
бъдат дискретни и да не се забележат от лекарите, ангажирани със спешната
медицинска помощ.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, както и за
техния интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката Й. П. М.-свекърва на ищцата, твърди, че след инцидента, 5 дни
пострадалата била в кома, а след това била като голямо бебе- не можела да ходи,
нито да говори, била на памперси и свидетелката била неотлъчно до нея. Спомня
си, че първоначално започнала да прави по няколко стъпки само с проходилка; че
произнасяла някакви думи без връзка между тях; че в първите дни не
разпознавала никой друг, освен свидетелката и детето си; че грешала имената на
близки роднини. Поддържа, че поела изцяло грижите за снаха си и детето й, като я
водела до тоалетна(след като махнали памперсите), къпела я и я придружавала
навсякъде, защото не можела да пази равновесие. Твърди, че снаха й до края на
годината ползвала болнични и не ходела на работа, а след това работодателят й я
викал за по 1,5-2 часа, за да види дали ще може да работи, тъй като действията й
били неадекватни. Поддържа, че и до сега вечер, когато разговаряли ищцата била
разсеяна и отнесена, все едно не е чула. Смята, че и към момента тя все още няма
концентрация и е разсеяна, не може да помага на детето си в учебния процес, че
понякога вижда размазани буквите като чете и има нарушение в съня. Твърди, че
не е била такава преди ПТП, че въпреки че има шофьорска книжка се страхува да
шофира и да пътува в кола и много често сменя настроението си.
7
Не се спори по делото, че към 06.03.2016г. за л.а. л.а.„Фолксваген Голф“ с
рег № *** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, полица № BG/23/115001968355, сключена на 27.09.2015г. и със срок на
действие от 02.08.2015г. до 01.08.2016г.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства води до
категоричния извод, за наличие на предпоставките на чл.226 КЗ(отм.),
ангажиращи отговорността на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД -
застраховател на деликвента М. Л. В. спрямо увредената ищца, а именно:
наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и
прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредената ищца - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-водач на л.а.
„Фолксваген Голф” с рег.№ ***- управление на МПС в нарушение правилата за
движение по пътищата-чл.5, ал.1,т.1, чл.20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
причиняване на ПТП и телесни повреди на ищцата; вредоносен резултат -
причиняване на неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания от
причинените телесни увреждания; причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца, установени с влязла в сила
присъда на наказателен съд, която е задължителна, на основание чл. 300 ГПК, за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност, настъпилите вреди и виновността на дееца.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби за справедливия размер на обезщетението,
което се дължи на пострадалата; причинила ли е тя настъпването на вредоносния
резултат, нарушавайки правилото на чл. 137а ЗДвП; кой е началният момент от
който се дължи лихва върху присъдената като обезщетение сума.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер- контузия на главата; тежка увреда на мозъка; травматична
субарохноидна хеморагия; контузия на десния бял дроб; десностранен
хемоторакс; счупване на Х и ХІ ребра в дясно; разкъсно-контузна рана на главата;
счупване на втората и третата предходилни кости и фрактура на първата фаланга
на палеца на лявото стъпало; обстоятелството, че пострадалата е изпаднала в кома
– ГКС-7 точки; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с
това ограничения за ищцата-болнично общо за 15 дни и домашно-амбулаторно
лечение; продължителността на лечебния и възстановителен период, установена
от СМЕ - общо за около 10 месеца. САС съобрази и установените от СМЕ и
гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и
обстоятелство, че продължителен период от време – за повече от 2 месеца ищцата
е била затруднена в елементарното си битово обслужване и че е имала
8
необходимост от чужда помощ. Съдът взе предвид и че с решение на ТЕЛК на
ищцата е била призната временна неработоспособност за период по-дълъг от 1
година след инцидента, както и становището на експерта медик и установеното
със свидетелските показания наличие на късни проявни форми на мозъчната
контузия, изразяващи се в липса на концентрация, разсеяност, умора в четирите
крайника, зашеметяване, забравяне. САС отчете и установената със свидетелски
показания негативна промяна в психическото състояние на пострадалата след
ПТП-страхувала се да шофира и да се вози в автомобил. При определяне размера
на обезщетението, САС съобрази и изводите на д-р Х., че ищцата е в добро общо
състояние; че палецът на лявото ходило е леко деформиран и леко отклонен към
срединната линия на ходилото, както и изводите на този иксперт, че не са
установени други белези и деформации, загрозяващи ищцата.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП –29
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 16.03.2016г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на въззивният съд намира, че сумата 90 000 лева е справедливото
обезщетение, което би компенсирало ищцата за претърпените и доказани в
процеса неимуществени вреди.
По втория спорен въпрос: Според трайната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС - например-решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г.
ТК, II ТО, решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ТК, II ТО,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ТК, I ТО, на ТК, II ТО, на
ТК, II ТО, на ВКС, ТК, II ТО и др., за да бъде намалено, на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД, дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на посочената разпоредба не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без
поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието
на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за
вреди, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан.
В случая няма спор, че автомобилът, в който ищцата е пътувала на предната
дясна седалка е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки.
Твърденията на свидетеля В., че към момента на ПТП ищцата е била без поставен
предпазен колан са опровергани от обсъдените заключения на КСМАТЕ и на
повторната КСМАТЕ, които съдът кредитира, като непротиворечиви и
обосновани и според които, с оглед механизма на ПТП, причинените увреди по
автомобила и получените от ищцата травматични увреди, не може да се направи
категоричен извод, че по време на инцидента, тя е била без поставен предпазен
9
колан. Поради това, че уврежданията са локализирани в областта на главата, в
дясната гръдна половина (счупването на 9 и 10 ребро в дясно по
задномишничната линия, хемоторакса в дясно и контузията на десния бял дроб) и
четиримата експерти са посочили, че липсата на установени по делото следи,
белези или наранявания, характерни за обезопасителния колан, не може да доведе
до заключение, че към момента на ПТП Д. е била без колан, като са направили и
извод, че получените увреди могат да бъдат причинени и при поставен колан и
при липса на такъв. Предвид изложеното, САС намира, че своевременно
направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно, тъй като
извод за принос на пострадалата, изразяващ се в нарушение на правилото на чл.
137а ЗДвП би почивал на предположения, а не на конкретно установени факти.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Обсъди се вече, че застрахователният договор между ответното
застрахователно дружество и собственика на увреждащия автомобил е сключена
на 27.09.2015г. и е със срок на действие от 02.08.2015г. до 01.08.2016г. Страните
не спорят, че приложимият към спорното правоотношение материален закон е
отменения Кодекс на застраховането(§ 22 от ПЗРКЗ). Предвид това, законната
лихва върху определената като обезщетение за неимуществени вреди сума, следва
да се присъди от датата на непозволеното увреждане-06.03.2016г. - чл. 84, ал. ЗЗД,
във вр. с чл. 223, ал.2, изр.1 и по арг. от чл. 227, т.2 КЗ(отм.) във вр. с § 22 ПЗРКЗ.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
При този изход на спора и поради отхвърляне на двете въззивни жалби, на
страните се дължат единствено разноски за адвокатски възнаграждения за защита
по жалбата на насрещната страна. При осъществена защита на ищцата при
условията на чл.38 ЗАдв за защитата срещу отхвърлената жалба на
застрахователното дружество следва да бъде заплатена на процесуалния й
представител -адв.Я. С. сумата 3 230 лева за адвокатско възнаграждение.
За процесуално представителство на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД пред
САС, за защитата срещу отхвърлената насрещна въззивна жалба на ищцата следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 250 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2721 от 30.04.2020г., постановено по гр.дело №
16311/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 11 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 38 ЗАдв, да плати
на адв.Я. С. сумата 3 230 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. Д. да плати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер 250 лева.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11