Решение по дело №121/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, подадена от М.А.М. ***, действащ чрез пълномощника адв. Ж.Д.Д. от АК-Хасково, съд. адрес: ***, против решение № 77/20.03.2021 г. по АНД № 919/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 26-0000284/29.06.2020 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвтПр.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се, че ВРС е направил необосновани правни изводи, не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН, както и че в преписката липсват доказателства за осъществяване на процесното деяние от страна на касатора.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивното и за настоящето производство.

Ответната по делото страна, редовно уведомени, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, административният съд прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на управлявано от касатора МПС „Фолксваген ЛТ 35”, рег.№ ЕВ****ВВ, лична собственост, на ГКПП-Дунав мост 2 от служители на РД”АА”-Враца било прието, че водачът извършва обществен превоз на пътници (пет лица, поименно посочени в АУАН и НП), без да притежава лиценз на ЕО за превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на България. Изводите за осъществяване на процесното нарушение били направени въз основа на снети обяснения от пътниците, които посочили, че за превоза ще бъде заплатено от техните работодатели след пристигането им съответно в Германия или Белгия.

Въз основа на направените констатации на 20.06.2020 г. на касатора бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Уличеното лице не направило възражения по акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и НП № 26-0000284/29.06.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд приел, че оспорващият е осъществил състава на административното нарушение по чл.6, ал.1, т.1 от ЗАвтПр както от обективна, така и от субективна страна. Приел, че жалбоподателят се е съгласил да приеме сумата от 120 евро за извършения международен превоз на пътници без да притежава съответния лиценз на ЕО, респ. удостоверение за обществен превоз на пътници в страната.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд Видин не споделя изводите на Видински районен съд поради следните съображения: в тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на §.1, т.1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а според т.14 от същия параграф, „международен превоз” е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Предмет на доказване в настоящия случай е именно наличието на договор за извършване на превоз на пътници от страна на оспорващия срещу заплащане на парична сума или на друга икономическа облага. Доказателства за съществуване на такава насрещна престация за евентуално извършвания от касатора превоз на пътници в преписката липсват. От установените в управляваното от М.А. М.  МПС лица пред ВРС е разпитан само неговия син А.М. М., който посочва, че не е имало уговорка за заплащане на пари между неговия баща и останалите пътници, нито че такива са плащани след завършване на пътуването. Т.нар. обяснения на пътувалите в автомобила лица не отговарят на императивните изисквания на ЗАНН и НПК за да бъдат приети като годни доказателства в производството. Останалите пътували лица не са разпитани пред въззивната инстанция, като по този начин ответника по касация не е изпълнил задължението си да обоснове и докаже съществуването на правнорелевантните факти и обстоятелства.

Обстоятелствата във връзка с извършването на твърдяното нарушение е следвало да бъдат доказани по безспорен начин от административнонаказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, а касаторът не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата, изложени в НП, са оспорени своевременно, като по делото са събрани достатъчно доказателства, които опровергават извършването му, включително и от наказващия орган.

От описаното се налага извод, че въззивният съд неправилно е приел, че именно касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение и в тази връзка е потвърдил обжалваното НП, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, оборващи тезата на наказващия орган.

Наличието на гореописаните писмени доказателства, събрани още преди съставянето на АУАН, не са обсъдени и съответно взети предвид и при издаването на НП. Тези възражения, както и доказателствата за това не са обсъдени и от ВРС, тъй като това са обстоятелства, за които са събирани доказателства и които са били спорни и пред ВРС. Това обстоятелство води до незаконосъобразност на въззивното решение, както и на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени събраните доказателства. Липсата на преценка на направените възражения от касатора пред ВРС също води до неправилност на решението му.

Поради горните мотиви съдът намира, че касаторът не е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, при което положение не следва да носи административно-наказателната отговорност по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, съответно решението на ВРС, респ. потвърденото с него НП, са необосновани и следва да бъдат отменени.

С оглед горните съображения Административен съд Видин намира, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, както и НП, като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като РД”АА”-Враца следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на касатора сумите за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие пред въззивната и касационната инстанция, а именно 300,00 лева за въззивната такава, както и 300,00 лева за настоящата инстанция или общо в размер на 600,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 77/20.03.2021 г., постановено по АНД № 919/2020 г. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0000284/29.06.2020 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Враца да заплатят в полза на М.А.М. ***, сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.