Решение по дело №1084/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260108
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20205640101084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                              

  260108 / 16.02.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                 Председател : Мария Ангелова

                                                                       Членове :  

                                                                       Съдебни заседатели:      

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1084 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“, вр. чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/; от Д.Н.Ш. с ЕГН ********** ***; против Гаранционен фонд, с код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, представляван от Б. М. и С. С..

Ищецът твърди, че на 16.02.2020 г., около 11 ч., по първокласен път I - 5, км. 317+063, до разклона за с. Николово, общ. Хасково, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, за което бил съставен констативен протокол за ПТП № 17/16.02.2020 г., по описа на ОД на МВР - Хасково, в който било отразено, че спрямо „участник 1" - А.А.П. е взето административно-наказателно отношение и му е съставен АУАН № 182268/16.02.2020 г. На посочените дата, час и място, П., като водач на автомобил „**************" с peг. № *******, движейки се по пътя от с. Широка Поляна към с. Николово, на кръстовището с път I - 5, км. 317+063, не спазил предписанието на пътен знак „Б-2" /СТОП/, навлезнал в кръстовището, отнел предимството на движещият се от гр. Хасково към гр. Кърджали лек автомобил „***********" с peг. № *******, управляван от ищеца, вследствие на което настъпило ПТП, при което автомобилът на ищеца понесъл значителни материални щети. Към датата на настъпване на ПТП, по отношение на автомобила с peг. № *******, не била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като в случая приложение намирала хипотезата на чл.519 ал.1 т.1 от КЗ, при която ответникът отговарял за причинените вреди. Ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди по лекия му автомобил /л.а./, за което била образувана ликвидационна преписка по щета № 20110068/25.02.2020 г. по описа му. За установяване на щетите по автомобила, представител на ответника извършил три броя огледи на увредените детайли и заснел същите с фотоапарат. С писмо изх. № 07-2221-5/ 14.05.2020 г., ответникът постановил отказ от заплащане на исканото обезщетение. Този отказ бил неоснователен, т.к. причинените по МПС вреди настъпили именно вследствие действията на водача на автомобила с peг. № *******, накърняващи правата на ищеца, като увредено лице, да получи застрахователно обезщетение. Ищецът описва подробно в 33 пункта увредените детайли на своя л.а., тяхната степен и стойност, с посочена обща стойност за нови части 7 570 лв. и на труда 2 770 лв., всичко обща стойност на ремонта 10340 лв.

Предвид гореизложеното и във връзка с чл.498 ал.3 от КЗ, позовавайки се на отказа на ответника да заплати дължимото обезщетение, за ищеца налице бил правен интерес, да претендира изплащане на същото по съдебен ред, представляващо действителния размер на вредите, съгласно чл.386 ал.2 от КЗ. Ето защо, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 3 910,17 лв., представляващи дължимия действителен размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.02.2020 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, представлявало ищеца в производството. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца. Обезщетението в посочения размер се дължало, на основание раздел IV чл.22 ал.2 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за ЗЗ, възлизащо на 75% от 5 213,56 лв. /действителната стойност на л.а./

                Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва претенцията изцяло по основание и размер. В случая не било спорно, че при изпълнение на процедурата по чл.557 ал.1 т.1 б. „б" от КЗ, при ответника била образувана щета № 20110068/2020г и на ищеца бил постановен отказ от изплащане на обезщетение за имуществени вреди, поради липса на доказателства за виновно противоправно поведение на сочения за виновен водач А.А.П., т.е. не бил налице елемент от фактическия състав на риска „ГОА". Представеният по делото констативен протокол за ПТП не удостоверявал фактите относно „обстоятелства и причини за ПТП", като ответникът оспорва в тази част съдържанието на документа, понеже актосъставителят не отразил настъпване на ПТП, възприето лично от него, а били вписани данни без посочен източник на същите. Въпреки, че е официален документ, констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател. Поради това същият нямал и материална доказателствена сила за съда. В тази връзка, ответникът оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Представеният опис на щетите бил попълнен с цифри, без да са представени фактури и фискални бонове за извършени разходи. При направената от технически експерт заключителна техническа експертиза, остатъчната стойност /действителната стойност/ на автомобил „*******" *********, шаси **************, с година на производство 2007 г., била в размер на 5 213,56 лв. и калкулираните, съобразно представените 2 бр. описи от ЗК „Лев Инс" на увредените части суми за нови части, труд и материали, били в размер на 4 920,94 лв. Това било съобразено с Приложение № 1 към чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане (Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, действаща към датата на ПТП), и видно от приложените Техническа експертиза и Заключителна техническа експертиза по щетата, налице била тотална щета, т.к. размерът на определеното по експертна оценка обезщетение надвишавало 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП- 16.02.2020 г. или 3 649,49 лв. Ответникът оспорва исковата сума изцяло, като неоснователно надвишаваща сумата, достатъчна за възстановяване на процесното МПС в технически изправно състояние, по арг. от чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, действаща към датата на ПТП. Алтернативно оспорва основателността на претенцията поради несъобразяване на размера с евентуалното наличие на икономически тотал, като посочената от ищеца цена за възстановяване на МПС значително надхвърляла действителната стойност на автомобила в изправно състояние. Ответникът не изпраща свой процесуален представител в открито съдебно заседание.

                По искане на ответника, с определение № 1274/29.07.2020 г. съдът конституира като трето лице - помагач на негова страна А.А.П. с ЕГН ********** ***. В указания му срок той депозира отговор на исковата молба, като счита исковата претенция за допустима, но за неоснователна в искания размер. Признава, че действително на 16.02.2020 г. на разклона за с. Николово настъпило ПТП, за което бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че П. не е спазил знак „Стоп”, в следствие на което настъпило ПТП, като имуществени щети имало и по двата автомобила. Той оспорва обаче да са настъпвали именно претендираните от ищеца и описани по вид и стойност повреди. Следвало да се имат предвид посочените от ответника действителна стойност на извършените ремонти, както и стойността на резервните части. В тази връзка и прилагайки правилата за тотална щета, обезщетението не следвало да надвишава 70% от действителната стойност на л.а. Невъзможно било, стойността на ремонта и на резервните части да надминава няколкократно действителната пазарна стойност на л.а. Същевременно, налице било съпричиняване от страна на ищеца, чиято скорост на движение чувствително надвишавала разрешената за местото от 60 км/ч, а така също той не изпълнил основното си задължение по ЗДвП – при наличие на препятствие да намали скоростта или да спре автомобила от движение, а според скицата, не бил отразен спирачен път на ищеца. Видимостта на ищеца към движението на автомобила на П. била повече от 200 м, което му давало възможност да намали или предприеме маневра, за да го избегне, въпреки нарушението на П.. Затова поведението на ищеца следвало да се оцени при определяне на обезщетението за претърпените от него вреди. Третото лице – помагач се явява лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържа отговора си на исковата молба. Признава, че искът е доказан в своето основание, но възразява, че е завишен по размер.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие двустранен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/16.02.2020 г., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил го, а именно - за ПТП настъпило на 16.02.2020 г., около 11 ч., по първокласен път I-5, км.317+063, на разклона за с. Николово. Видно от него, участник № 1 е МПС, собствено на и управлявано от третото лице – помагач, а именно - автомобил „**************" с peг. № *******, за който е отразено, че е без сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Като участник № 2 е посочено МПС, собствено на и управлявано от ищеца в настоящото производтво, а именно - лек автомобил „***********" с peг. № *******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“. И двамата водачи не са били употребили алкохол. В протокола са отразени видимите щети по МПС, а именно – при участинк № 1 деформация в преден десен ъгъл и дясна част, а при участник № 2 деформация в предна част. Като пострадали от ПТП се сочат третото лице - помагач и още един пътник. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП се сочат: по ПП I-5 на кръстовище с път за с. Широка поляна в посока с. Николово, участник № 1 /третото лице – помагач/ не спазва пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по път с предимство/, навлиза в кръстовището и отнема предимството на движещия се в посока към гр. Кърджали участник № 2 /ищецът/ и се удрят, вследствие на което се реализира ПТП с пострадали лица. В протокола е отразено, че е взето отношение към участник № 1 /третото лице – помагач/ с АУАН № 182268/16.02.2020 г. Същият съдържа и схема на ПТП, като е подписан от съставителя му. Собствеността на ищеца върху второто, участвало в ПТП, МПС се установява от свидетелство за регистрация на МПС, част 1 с № *********, издадено на 07.01.2020 г. Липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС с ДКН ********* на третото лице – помагач се установява и от представена проверка за това към 16.02.2020 г.

          За щетите по ищцовия л.а. при неговия застраховател по горецитираната застраховка, са били съставени два описа на щети от 18. и от 21.02.2020 г. от оглед и допълнителен оглед. Описаните в тях щети по вид са както следва: броня предна, решетка в предна броня средна, решетка около фар за мъгла, лайсна никел предна броня, фар за мъгла ляв, капак преден, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, калник преден десен, стъкло предно, въздушна възглавница волан, въздушна възглавница табло, арматурно табло, основа броня предна, престилка предна лява, престилка предна дясна, основа калник преден десен, основа калник преден ляв, рог преден ляв, рог преден десен, кутия филтър въздушен, радиатор воден, радиатор климатик, радиатор интеркулер, перка радиатор воден, перка радиатор климатик, тръба радиатор интеркулер, въздуховод, стойка акумулатор, подкалник преден ляв ПВЦ, тръба филтър въздушен и казанче течност за чистачки; както и боя и материали. Като степен на увреждане на описаните детайли, за всички е посочено, че са за смяна, с изключение на калник преден ляв /степен – 1/, основа калник преден десен /степен - 2/, основа калник преден ляв /степен - 2/, рог преден ляв /степен - 3/, рог преден десен /степен - 3/. На 29.02.2020 г. при ответника са били изготвени техническа експертиза по щета № 20110068/ 2020 г. и заключителна техническа експертиза по същата щета. Първата е изготвена от технически експерт при ответника, оценил всички описани по-горе вреди, на основание актуалните към датата на събитието цени за нови части и труд, а именно – всичко общо 4 920,94 лв. Въз основа на това, в заключителната техническа експертиза е прието, че е налице тотална вреда, т.к. размерът на определеното по експертна оценка обезщетение надвишава със 70% действителната стойност на л.а. към датата на ПТП /5 213,56 лв. х 70% = 3 649,49 лв./. В посочения размер от 3 649,49 лв. е предложено, да бъде обезщетението при наличие на тотална вреда. Ищецът представи по делото изпратено му от ответника писмо с изх. № 07-22-21-5/14.05.2020 г., че с решение на УС на ГФ от същата дата е отказано, да му бъде изплатено обезщетение по процесната щета за имуществени вреди. Мотив за отказа е, че представеният протокол за ПТП бил недостатъчен за удостоверяване на съществени обстоятелства по настъпването на ПТП, като на основание чл.496 ал.4 от КЗ от СПП-ОДМВР- Хасково били изискани допълнителни доказателства, които не били представени. Така липсвали достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение, според чл.106 ал.3, вр. чл.558 ал.2 и чл.496 ал.2 т.2 б.“б“ от КЗ, предвид на което и на основание чл.496 ал.2 т.2 б.“б“ от КЗ, ответникът е отказал изплащане на обезщетение по щетата.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца и на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни проучвания и изчисления. Потвърждава изцяло описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на инцидента, който от техническа гледна точка представлявал и действията на водача на автомобил "**************" с peг. № *******, станали причина за настъпването му. Експертизата е определила стойността на вредите по ищцовия л.а. по средни пазарни цени за труд и авточости. Така, според вида, степента и размера на щетите, отразени в описи на щетите към датата на ПТП - 16.02.2020 г., вредите по ищцовия л.а. /така както са описани подробно по-горе в описите по щетата/ са остойностени на сумата от общо 5 048,50 лв., включваща 3 448 лв. за нови резервни части, 1 225,50 лв. за труд и 375 лв. за боя и материали. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния л.а., според вида и степента на уврежданията по двата автомобила. Изброените в описите на застрахователя щети по ищцовия л.а. кореспондирали с отразения в протокола за ПТП механизъм на произшествието. По искане на ответника, експертизата е определила размера на щетите и съгласно чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, действащи към датата на ПТП - 16.02.2020 г., а именно – в общ размер от 4 920,94 лв., включваща 3 941,14 лв. за нови резервни части /определени в EUR от "Шваке Калкулация" 1/2007 г., стр. 2984, кол.1.; и с прилагане на 0,5 - коефициент остатъчна стойност на резервни части/, 605,20 лв. за труд и 375 лв. за боя и материали. Сборът на посочените суми е равен на 4 921,34 лв., а не на посочения от вещото лице. Експертизата е изчислила и действителната стойност на ищцовия л.а., съгласно чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, действащи към датата на ПТП - 16.02.2020 г. - от справочник "Шваке" 10/10, стр. 1118, ред 5; а именно - остатъчна стойност от 5 213,56 лева. Така, според сочената от нея стойност на обезщетението за възстановяване на процесния автомобил /нови части, труд, боя и материали/ от 4 920,94 лева – налице била тотална щета, т.к. размерът на определеното по експертна оценка обезщетение надвишавал 70% от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, възлизащо на 5 213,56 лв х 70% = 3 649,49 лв. Така, размерът на обезщетението на увредения при ПТП ищцов л.а., което следвало да се изплати по чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, действащи към датата на ПТП; възлизало на сумата от 3 649,49 лв. При разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че е взело 70%, а не 75%, съгласно методиката на Гаранционния фонд.

              При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

          Според чл.519 ал.1 т.1 от КЗ, Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от МПС, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Основанията за плащания от Фонда за незастраховани МПС са визирани в чл.557 от КЗ и сред тях е това по ал.1 т.2 б.«а» - Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на страната ни и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В настоящия случай се установяват всички елементи от законоустановения фактически състав, да се ангажира отговорността на ответника за изплащане на обезщетение за причинените при процесното ПТП имуществени щети по ищцовия л.а. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП 16.02.2020 г. управляваният от третото лице помагач и негов собствен автомобил „**************" с peг. № ******* е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. По категоричен начин по делото се установиха фактите относно датата, мястото, участниците и щетите по процесното МПС, представляващи тотална щета, както и обстоятелствата, при които е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на третото лице - помагач за настъпването му, причинно-следствената връзка между претендираните имуществени щети и неговото виновно поведение. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 16.02.2020 г., около 11 ч., по първокласен път I-5, км.317+063, на разклона за с. Николово, с участници – посоченото МПС, собствено на и управлявано от третото лице – помагач, и л.а. „***********" с peг. № *******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „Лев Инс“, собствено на и управлявано от ищеца. Видими щети по двете МПС са констатирани на место - при участник № 1 деформация в преден десен ъгъл и дясна част, а по участник № 2 /ищцовиа л.а./ деформация в предна част. Така разположени щетите, според заключението на съдебно–автотехническата експертиза, съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно: по ПП I-5 на кръстовище с път за с. Широка поляна в посока с. Николово, участник № 1 /третото лице – помагач/ не спазва пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по път с предимство/, навлиза в кръстовището и отнема предимството на движещия се в посока към гр. Кърджали участник № 2 /ищецът/ и се удрят, вследствие на което се реализира ПТП с пострадали лица. За случая по отношение на третото лице– помагач е бил съставен АУАН № 182268/ 16.02.2020 г. В този смисъл и според доказателствения материал по делото, причината за настъпване на ПТП е единствено у третото лице – помагач, за което не се спори, че е била ангажирана административно- наказателната му отговорност, въз основа на съставения му АУАН. Ответните възражения за обратното са неоснователни и недоказани. Третото лице – помагач призна иска за доказан в своето основание, като въпреки указаната му доказателствена тежест не доказа възражението си за съпричиняване на вредоностния резултат от страна на самия ищец. Както се посочи, гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на ищцовия л.а. не е била покрита по валидно сключена към датата на процесно ПТП задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ето защо и на основание горецитираните разпоредби, предявеният иск за обезщетяването на тези вреди от ответика се явява доказан в своето основание. Относно размера, до който следва да се уважи искът, съдът взе предвид заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, категорична че щетата в случая е тотална. Последното се и признава от ответника в изготвените от него на 29.02.2020 г. техническа експертиза по щета № 20110068/2020 г. и заключителна техническа експертиза по същата щета. В същите вредите са оценени по актуалните към датата на събитието цени за нови части и труд, а именно – всичко общо 4 920,94 лв., при което е прието, че е налице тотална вреда, т.к. размерът на обезщетението надвишавал със 70% действителната стойност на л.а. към датата на ПТП /5 213,56 лв. х 70% = 3 649,49 лв./. В посочения размер от 3 649,49 лв. е предложено, да бъде обезщетението при наличие на тотална вреда. Същото обаче е отказано от ответника, да бъде изплатено на ищеца, за което последният е бил уведомен с нарочно изпратено му писмо от 14.05.2020 г., поради недостъчно доказателства за основанието за определяне на обезщетението. Предвид този отказ, налице е хипотезата по чл.558 ал.5 пр.2 от КЗ, ищецът да предяви претенцията си против ответника за плащане пред съда. Както се посочи, наличието на тотална щета се установява и от заключението на вещото лице, което изчислява размера на обезщетението на увредения при ПТП ищцов л.а. в два варианта - по средни пазарни цени за труд и авточости, а именно – в размер на 5 048,50 лв.; и според чл.15 ал.4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, действащи към датата на ПТП - на сумата от 3 649,49 лв. /действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, възлизаща на 5 213,56 лв х 70%, % според методиката на ответника/. Легалната дефиниция на понятието тотална щета на МПС е дадена в чл.390 ал.2 от КЗ, а именно: увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В тази хипотеза попада и настоящият случай. Основателен е ищцовият довод, че обезщетението следва да се определи по правилото на чл.22 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.4 пр.посл. от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС, по ЗЗ «ГО» на автомобилистите - Приложение № 1 към чл.15 ал.4 към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249 т.1 и 2 от КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС – в сила до приемане на методиката по чл.1 ал.3 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки «ГО» на автомобилистите и «Злополука» на пътниците в средствата за обществен превоз, на основание §3 ал.3 от ПЗР от същата Наредба. Според същото, при установяване на запазени части при тотална щета, както е в случая, размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната стойност. Ето защо, размерът на дължимото обезщетение за процесната «тотална щета» на ищцовия автомобил възлиза на сумата от 3 910,17 лв. /75% от определената от вещото лице и от самия ответник пазарна стойност на автомобила от 5 213,56 лв./.

Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи изцяло за сумата от 3 910,17 лв., представляващи дължимия действителен размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.02.2020 г. В допълнение на горното следва да се посочи, че непредставянето на удостоверение за дерегистрация на процесния ищцов л.а. при тотална щета не е пречка за присъждане на обезщетение по щетата. Удостоверението е предпоставка за поставянето в забава на застрахователя, респ. на Гаранционния фонд. В настоящия случай ищецът не е представил доказателства за прекратена регистрация на МПС, нито по преписката при ответника, нито в настоящото производство, в каквато насока е изискването по чл.390 ал.1, вр. чл.558 ал.2 от КЗ. Нещо повече, той и не твърди, да е извършвал такава дерегистрация. Ако до приключване на съдебното производство по същество не са представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на МПС, както е в случая, то ответникът не е поставен в забава. Ето защо върху главното вземане за обезщетението не следва да бъде присъждана законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а от бъдещия момент, в който ищецът представи на ответника удостоверение за това. В този смисъл е и решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/ 2014 г. на ВКС, I ТО. Прекратяването на регистрация на МПС, регистрирано в Република България, е уредено в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (издадена от МВР, обн. ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.). Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията на превозното средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. Нормата на чл.18а ал.1 от Наредбата посочва необходимите документи за прекратяване на регистрацията по писмено заявление на собственика, като вече е отменена т.1 на ал.2. Към датата на даване ход на устните състезания по делото, е влязла в сила ал.7 от чл. 18а - нова ДВ, бр.47 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г. Според същата, при прекратяване на регистрацията по чл.18 т.1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд. Предвид изложеното, обезщетението за забава - законната лихва върху уважения размер на иска следва да се присъди, считано от датата на представяне пред ответника на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390 ал.1 от КЗ, респ. на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство – процесния л.а., в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета; до окончателното изплащане на главницата. Претенцията, законната лихва да се присъди от по-ранен момент, а именно - от датата на предявяване на иска 17.06.2020 г., като неоснователна следва се отхвърли.

Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, а именно – сумата от общо 406,41 лв., включваща 156,41 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало ищеца, сумата от 503,71 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважения размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

По предявения иск с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“, вр. чл.519 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането; от Д.Н.Ш. с ЕГН ********** ***; против Гаранционен фонд, с код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, представляван от Б. М. и С. С.; при участието като трето лице - помагач на страната на ответника на А.А.П. с ЕГН ********** ***:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд с код по БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ш. с ЕГН ********** СУМАТА от 3 910,17 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди - тотална щета по неговия лек автомобил „***********" с peг. № *******, в следствие на ПТП с участието на този автомобил и на автомобил „**************" с peг. № *******, собствен на и управляван от А.А.П. с ЕГН **********, настъпило на 16.02.2020 г., около 11 ч., по първокласен път I-5, км.317+063, на разклона за с. Николово, общ. Хасково; за което е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/16.02.2020 г. и при ответника е била образувана преписка по щета № 20110068/2020; ведно със законната лихва от датата на представяне пред ответника на доказателства за настъпване на обстоятелствата по  чл.390 ал.1 от КЗ, респ. на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство – процесния ищцов лек автомобил, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, до окончателното изплащане на главницата; както и СУМАТА от 406,41 лева за деловодни разноски; като претенцията, законната лихва да се присъди от по-ранен момент, а именно от датата на предявяване на иска 17.06.2020 г., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд с код по БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и Марков”, с код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, бул. „Македония” № 10 вх.2 ет.1 ап.12, представлявано от управителя адвокат К.К.Г., с личен номер *********, с адрес на кантората в гр. *************- СУМАТА от 503,71 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на ищеца и на ответника – на ел. пощи на адвокатите им от л.2 и л.52, като им се изиска незабавно потвърждание, а при липса на такова – делото да се докладва; а на трето лице – помагач – чрез връчител.

 

СЪДИЯ :