О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
17.06.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
17.06. Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 2256 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
гр. Пловдив. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията
към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е
изтекъл и по делото е постъпил отговор
от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат представените с исковата молба документи, както и
да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно -
техническа експертизи, които да отговорят на въпросите в исковата молба и в отговора
на исковата молба.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото заверени ксерокопия Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на ОС- Стара Загора.; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално
състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално
състояние по партидата на ответника; Фактура № **********/15.05.2014г., ведно с
платежно нареждане от 21.05.2014г. и извлечение по сметка от 22.05.2014г.;
Фактура №**********/31.05.2014г, ведно с платежно нареждане от 16.06.2014г. и
извлечение по сметка от 17.06.2014г.; Писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.;
Писмо изх. № 1784/23.10.2008г.; Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо изх. №
01/09.01.2009г.;.Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.Тополовдград.; Акт
за приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен опис към
16.10.2017г., ; Характеристика на
ДМА - Трафопост „Орешник"; писмо изх.№24/24.08.1995г., протокол - Акт
обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ;
Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г., Констативен протокол
за техническа проверка от 19.11.2015 г.; Фактура № ********** от 15.05.2014 г.;
Фактура № ********** от 31.05.2014 г.
НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде
отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер на 200 лева, който следва да се внесе, както следва 100
лева от ищеца и 100 лева от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната
сметка на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА съдебно–техническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Желязко Георгиев Черкезов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от
ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския
районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 10.09.2019 г. от 11,00 ч., за
която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения
депозит за възнагражденията им.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив. Ищецът „Водоснадбяване
и канализация" ЕООД твърди в исковата си молба, че
осъществявал основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на
битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и
управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община
Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с
ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА, Община Тополовград,
който обект бил присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД,
гр.Пловдив притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№ Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. Твърди, че през периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г.
заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа,
собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ.
Тополовград: -за м. май 2014г. била заплатена сумата 29,70лв.
по фактура № **********/15.05.2014г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; и сумата 31,68лв.
по фактура №**********/31.05.2014г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Посочената по-горе в
Раздел II, т.1 от исковата молба сума била измерена и отчетена при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 kV
/киловолта/ в Помпена станция „ОРЕШНИК". Счита, че
измерването по този начин и на това място било незаконосъобразно и водело до
начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение
№ Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащал на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа
се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с ПИКЕЕ
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно
чл.14 от ПИКЕЕ при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния
случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с
дължина от около 7,700 км., започвал от
Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV
на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от
същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И
електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ,
били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV,
в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС
„Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Твърди, че във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, отправял няколкократни писмени искания от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на
мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо изпратил искане
за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи за следните
обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за
електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето.
Сочи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, а единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не било сторено. Във връзка с това било изпратено и
следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че
желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква
промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ
2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода
/сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/с.Кап.
Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомило, че следва да
им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това
искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 48/23.10.2008г., изпратил
по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи.
Твърди, че е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните
документи, доказващи собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо,
че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване
да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнявал задълженията си и
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период. Намира за безспорно, че е собственик на
Електропровод „Венеция" 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били
негова собственост от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени
на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г. Поради липса на собственост на ел.
разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на
ответника счита, че не дължи заплащане на такса достъп до електроразпределителната
мрежа. Заплащането за пренос на ел. енергия имало за цел да компенсира ел.
разпределителното предприятие от загубите на ел. енергия по тази мрежа и за
дейностите по поддръжката и ремонта й и той заплащал загубите на ел. енергия по
нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава
ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало разходи по
нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и нямало
основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел енергия на ниво средно
напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да е
монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да
калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно
напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало ел.
разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била
собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на
електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно
напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължи цена за достъп на
ответника и същият я калкулира недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия,
но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на
„ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това през процесния период
измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи. Поради това, като не било изпълнило
задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните
уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не било
осигурило възможност за точност на данните от тях, което водило до
неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на
електроенергия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената
за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната
електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и
договорите за продажба на електрическа енергия. Дължимостта на тази цена била
пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените
правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената
за достъп до електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явявала от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за
изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от
цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала
съответно и тяхната недължимост. Поради това за основателността на такава
претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на
средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо
потребителя. С оглед изложените съображения поставянето на уредите за
количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на
електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по
Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове било достатъчно
основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към
потребител мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не бил налице „понижаващ
трансформатор на потребителя", приложима била втората от посочените две
хипотези, т. е. мястото на измерване било в мястото на присъединяване. Поради
безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и
от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая
се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, л. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. В хипотезата на присъединяване
на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото
на търговско измерване била единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към
електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Сочи, че това
задължение подлежало на изпълнение само, ако е осъществено условието
количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата,
определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице.
Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било
измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен електропровод
и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращите се
след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното
дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца не било възникнало
задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната
електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа. За ищеца възниквал правен интерес да предяви
срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел.
разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/
недължимо платените му суми, които получил от ищеца. Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да му заплати сумата 61,38 лв., представляваща недължимо платена
сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция
„ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.05.2014г. - 31.05.2014г., ведно със
законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на плащане
на сумата от ответника на ищеца. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги
оспорва изцяло. Претендира, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима
и основателно начислена по сметката на ищеца. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „ снабдяване с електрическа
енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената
територия в Югоизточна България. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4
от ЗЕ за една обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване
с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с
кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било
процесното ИТН 2939032. Ищецът съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 1.05.2014
г. до 31.05.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги, вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издало
месечните фактури, представени с исковата молба и отговора на исковата молба,
стойността на част, от които съставлявала исковата сума. Действително ищецът
бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на ЗЕ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Като такъв
ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на
електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране
на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежала на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г.
за обществено разпределение на електрическа енергия, извършвал услугата по
пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени,
като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение
се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били присъединени
към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба №
6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при
приложима и при спазване на действащата към момента на присъединяването
нормативна уредба. Доставената електрическата енергия в процесните две фактури
била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР №
Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013г.) Сочи, че за първи път с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г. влизали в сила нови цени,
както следва: - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа; - цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; - цени на самата електрическа енергия по
тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители. Цената за мрежа
се разделяла на два отделни компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа. При така
издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършвал за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи
били включени в цената за пренос. Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители съобразно
нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта
им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а
именно - „цена достъп" и „цена пренос", било продиктувано от стремежа
да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено
реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от
Комисията за енергийно и водно регулиране, която имала правомощието, съгласно
Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните
предприятия. Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните
предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано
по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал за първи
път, били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото
на напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и
начина на измерване на електроенергията (с една, две или три скали). По
отношение на цената за достъп обаче разграничение нямало - цената за
достъп била относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа.
Това били всички потребители, които консумират електроенергия
на средно или ниско напрежение. Никакво
друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и "Водоснабдяване и
канализация"ЕАД. Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена
достъп" били дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покривали предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е
мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като консумирал в
границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за
което само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД имал издадена
лицензия. Доставката на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация
на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата
„достъп до електроразпределителната мрежа" било обвързано оперативно и
технологично с консумацията на електроенергия. Нещо повече - дори в обектите да
не се извършва консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото
те са присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един
момент да започнат да консумират електроенергия, се приемало, че услугата
достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират
електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа). Впоследствие от
2008 г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган
е въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп, било в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решенията
на КЕВР, послужили за определяне на цената за достъп, вписана в процесните
фактури. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на
електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурирал
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към
делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията
на ОУ. Процесните суми били дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. След като бил
сключил договор и е приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да
спазват общи правила за поведение. Счита, че сумите по процесните фактури били
основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция - неоснователна.
Претендира да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
производство. Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е
предявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на
парична сума без основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата
молба сума не се дължи по силата на сключения между страните договор за
доставка на електрическа енергия, поради което подлежи на връщане като
недължимо платена. Тежестта да се докаже даването и получаването на сумата се
носи от ищеца. Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане на
сумата се носи от ответника.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Да
се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: