№ 3684
гр. В., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Гражданско дело
№ 20243110104473 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Д. Я. М., ЕГН:
**********, с адрес в град В., ул. „М.“ № **, чрез процесуален представител адв. А. Д. от
АК-В. срещу „В.К.“ АД, ЕИК: ***, в качество на правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в град С., ул. „Д. Н.“ № **, „С. ц.“, ет. *, ап. ** Г,
първоначално обективно, кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен
заем № 5854376 от 18.09.2022 г., съгласно която заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 276,50 лева, поради
противоречие със закона, и в частност с разпоредбите на чл. 10 а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, в
условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожност на посочената
клауза от договора на основание накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 276,50 лева, представляваща платена без основание сума по
нищожна клауза на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5854376/18.09.2022 г., съгласно
която заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът – Д. Я. М. в исковата молба заявява, че на 19.09.2022 г. е сключила Договор за
паричен заем № 5854376 с ответното дружество. По силата на договора й е предоставена
паричната сума в размер на 700 лева. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, заемателят дължи
„такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
276,50 лева. Ищцата намира клаузата за заплащането на сумата в размер на 276,50 лева по
оспорената клауза за нищожна, тъй като услугата, описана в договора за заем като „Такса за
експресно разглеждане“ има характер на действие свързано с усвояването на кредита, за
което действие разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, забранява заплащането на такси и в
този смисъл противоречи на закона. Разглеждането на заявлението за предоставяне на заема
категорично представлява част от действията по усвояване на кредита. Противоречието с чл.
10 а, ал. 1 и ал. 2 води до нищожност на таксата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с
1
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Под формата на евентуалност се излагат твърдения за нищожност на клаузата на чл.
1, ал. 3 от договора, съгласно която заемателят дължи „такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 276,50 лева, като неравноправна на
основание чл. 146 от ЗЗП. Според ищцата договарянето, че заемополучател ще заплати
таксата противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното
правоотношение по см. на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Счита, че събраната такса
представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита, което не е сторено. Счита, че ако таксата е била включена от
заемодателя в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на
ГПР ще бъде надвишен.
Заявява, че общата дължима сума по заема е изцяло заплатена от заемополучателя,
като в общата дължима сума е включена и таксата, която счита за нищожна. С оглед
нищожността на посочената клауза от договора за заем счита, че кредиторът – ответник,
събирайки таксата се е обогатил неоснователно. Счита, че кредиторът – ответник дължи
връщане на процесната сума, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника "В.К." АД, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск с
правно основание по чл. 26 от ЗЗД, поради липса на правен интерес от същия, доколкото
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД съдържа в себе си искане за
установяване на спорното материално право. Изразява се становище за неоснователност на
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Ответникът не оспорва
сключването на процесния договор за паричен заем № 5854376/18.09.2022 г. с ищцата.
Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора, съгласно която заемателят дължи „такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ не противоречи на
закона, поради което и същата е дължима и не подлежи на връщане. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищецът - Д. Я. М., чрез процесуалния си представител
адв. С. К. моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ответникът – „В.К.““ АД, редовно призован, не се
представлява.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че „В.К.“ АД, ЕИК:*** е правоприемник на „В.К.“ ООД,
ЕИК:***.
От сключен договор за паричен заем „Стандарт 14, № 5854376/18.09.2022 г.“ се
установява, че на 19.09.2022 г. между „В.К.“ ООД, ЕИК: ***, в качеството му на заемодател
и Д. Я. М., ЕГН: ********** в качеството й на заемател е сключен договор за паричен заем.
В чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем е посочено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 276,50 лева. В ал. 4 на договора е посочено, че страните се уговарят таксата да бъде
заплатена от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски. Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя заемната сума от 700 лева, а заемателят се е задължил да я върне на 14
погасителни вноски. Размерът на погасителната вноска е 75,76 лева, в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният годишен
лихвен процент по заема е 40,32 %. Лихвеният процент на ден, приложим при отказ от
договора до 14-тия ден е 0,11 %. Общият размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане е 1060,64 лева, като същият е сборът от общия размер на заемната
2
сума и общите разходи по кредита . Годишният процент на разходите за заема е 49,37 %. В
договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок от 28 седмици. В чл. 4, ал. 1 от договора е
посочено ,че заемателят се задължава в три дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по
договора: 1. поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор, да
има минимален трудов стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните пет години да няма кредитна
история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„Период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата
гаранция се изпраща от заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора за
кредит. Страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 184,38 лева.
Страните са се договорили, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 88,93
лева, а общото задължение по Договора за кредит става в размер на 1245,02 лева.
От справка за погасителен план по договор за паричен заем № 5854376/19.09.2022 г.
става видно, че Д. Я. М. с 14 погасителни вноски, последната от които е на 17.05.2023 г. е
погасила заема си, като е заплатила общо сумата в размер на 1241,79 лева, от общо
дължимите 1245,02 лева, като й е направена отстъпка от ТЕР – 3,23 лева и така е погасила
изцяло заема си. Заплатила е разходи за събиране на просрочени вземания – 30 лева; такса
експресно разглеждане – 273,27 лева; неустойка - 184,38 лева; договорна лихва – 84,14 лева
и главница - 700 лева, като е направена отстъпка от ТЕР /такса експресно разглеждане/ - 3,23
лева. Със заплащането на тези суми кредитът е погасен и приключен.
Съдът направи следните правни изводи:
По възражението на ответника за недопустимост на обективното съединяване на
установителен иск за нищожност на клаузи от договора и осъдителен иск за връщане на
недължимо платената сума, съдът счита същото за неоснователно. Предметът на исковата
защита, с оглед диспозитивното начало в процеса, се определя от ищеца в исковата молба
чрез основанието и петитума на същата. Ищецът разполага с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника да бъде установена
недействителност на клауза от договора за паричен заем, независимо от претенцията му за
връщане на платена без основание сума по същата. Поради това предявените обективно
кумулативно съединени искове съдът намира за допустими. Следователно същите следва да
бъдат разгледани по същество.
Предметът на спора е очертан от ищеца с исковата молба и отправените до съда
искания. Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за връщане на
полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на заемно
правоотношение по сключен договор за заем № 5854376/18.09.2022 г. с ответника, по който е
налична и клаузата за такса за експресно разглеждане на документи; наличието на
имуществено разместване между него и ответника -
получаване от ответника на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже, валидната облигационна връзка между страните и
действителността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за заем № 5854376/18.09.2022 г.,
както и съществуването на основание за получаване на плащане на процесната сума.
3
Спорните по делото въпроси между страните са: действителна ли е клаузата в
договора за паричен заем, съгласно която кредитополучателя заплаща такса експресно
разглеждане на документи и налице ли е неоснователно обогатяване на ответника със
сумата, представляваща процесната такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем.
Предявените по настоящото производство от ищцата против ответното дружество
установителни искове с които се иска прогласяване на нищожността на посочената клауза на
отделни правни основания са заявени в условията на главен и евентуален. В тази връзка
трайната съдебна практика на ВКС налага произнасянето на съда според тежестта на
релевирания порок на оспорената клауза, от най -тежкия порок до по лекия, в случая от
противоречие със закона до накърняване на добрите нрави.
В чл. 26 от ЗЗД е посочено, че са нищожни договорите, които противоречат на закона
или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства.
Процесният договор безспорно представлява договор за потребителски кредит и
попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 от ЗПК се
съдържа легалната дефиниция на понятието потребителски кредит: Договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Основните изисквания към договорите за потребителски кредит са разписани
в ЗПК. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая процесната клауза противоречи на повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. По правната си същност таксата за експресно разглеждане не гарантира привилегия
или право за потребителя, а единствено и само спомага кредитодателя да получи
допълнително плащане и то в размер определяем според цената на кредита и установим
едва при сключване на договора. Твърденията на ответника че клаузата „такса експресно
разглеждане“ е действителна и съобразена със законовите изисквания регламентирани в чл.
10а от ЗПК са изцяло неоснователни.
Предвид изложеното, посочената уговорка касаеща клаузата – такса за експресно
разглеждане в договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД, поради противоречието й със закона - нормата на чл. 10а, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПК.
Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за
недействителност на оспорената клауза от сделката - противоречие със закона, не налага
произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване
на нищожността на тази клауза.
Основателността на установителния иск налага произнасянето по същество на съда и
по осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с иск за връщане на сумата в размер на 276,50 лв. като платена при
начална липса на основание. По категоричен начин се установи, че ищцата е погасила
изцяло заема, който й е бил отпуснат от ответното дружество ведно с начислената такса за
експресно разглеждане на документи. Ищцата е провела пълно и главно и доказване на
факта на плащане на сумата в размер на 273.27 лева – за такса за експресно разглеждане на
документи. От справка погасителен план по договор за паричен заем се установи, че
заемодателят – ответник „В.К.“ АД е направил отстъпка от таксата за експресно разглеждане
в размер на 3,23 лева.
Ищцата е доказала, че клаузата от договора за заем за „Експресно разглеждане на
4
документи" е нищожна, респективно и плащането на сумата в размер на 273.27 лева на
основание – такса за експресно разглеждане на документи за паричен заем е довело до
неоснователно обогатяване на ответника. Ето защо, след като ищецът е платил на ответника
сумата начислена като такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем на нищожно правно основание, то тази сума се явява платена при начална липса на
основание и следва да бъде възстановена на ищеца.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения установителен иск и за
основателност на предявения осъдителен иск до размер 273,27 лева, който се явява доказан.
За разликата над 273,27 лева до претендирания размер от 276,50 лева /за 3,23 лева/
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете, в размер на 558,40 лева. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, с оглед предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че са предявени два
обективно кумулативно съединени иска.
От ответника не са представени доказателства за действително сторени в
производството разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Д. Я. М., ЕГН: **********, с адрес в
град В., ул. „М.“ № ** срещу "В.К." АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д. Н. № **, "С. ц.", ет. *, ап. **Г, клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем № 5854376/18.09.2022 г, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, сключен между ищцата и
ответника, поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо то ЗЗД.
ОСЪЖДА "В.К." АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.
Н. № **, "С. ц.", ет. *, ап. **Г, да заплати на Д. Я. М., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул.
„М.“ № **, сумата в размер на 273.27 лева /двеста седемдесет и три лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща недължимо платена сума, при първоначална липса на основание
по недействителна клауза – чл. 1, ал. 3 – такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем, по Договор за паричен заем № 5854376/18.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-12.04.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата в размер на 273.27 лева /двеста
седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ до 276,50 лева /двеста седемдесет и
шест лева и петдесет стотинки/, /за 3,23 лева/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда-12.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "В.К." АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.
Н. № **, "С. ц.", ет. *, ап. **Г да заплати на Д. Я. М., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул.
„М.“ № **, сумата в размер на 558,40 лева /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6