Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
гр. Велико
Търново,14.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново
– шести състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на прокурора Светлана Иванова и секретаря Ст.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело №523 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Ники Мес
2008“ ЕООД – гр. Велико Търново обжалва ревизионен акт №
Р-0400041800659-091-001/22.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден в оспорената му част с Решение № 104/06.08.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени две
основни групи оплаквания досежно незаконосъобразността на ревизионния акт.
Първата група от
оплакванията касае невалидността /нищожността/ на този акт. В това отношение се
поддържа, че, на първо място, след отмяна на предходен ревизионен акт от
настоящия ответник и връщането на преписката за продължаване на действията по
ревизионното производство, последното не е надлежно възложено на ръководителя
на ревизията, подписал ревизионния акт.
Втората група оплаквания
касае на първо място процесуална незаконосъобразност при неспазването на срока
по чл.114 от ДОПК, който е неприложим двукратно като са подходили приходните
органи, както и необосноваността и незаконосъобразността на процесния
ревизионен акт.
Що се касае до неправилно
определения възлагащ производството орган, то жалбоподателят сочи, че с оглед
практиката на съдилищата, при отмяна на предходен ревизионен акт и връщане на
преписката за продължаване на ревизията не е налице ново ревизионно производство,
а се възобновява висящността на вече проведеното ревизионно производство. При
това чл.155, ал.4 от ДОПК фиксира и момента, от който производството се
възобновява, който е и момента на първото незаконосъобразно действие,
констатирано от решаващия орган. Последващата заповед за възлагане на ревизията
не променя факта, че производството е висящо и всъщност няма начало на друго
ревизионно производство. С оглед на тези съждения се поддържа, че при връщането
на преписката, ревизията следва да се развива по вече фиксирани отнапред
условия, едно от което е провеждането и от тези органи, които до този момент са
провели производството и при точно определени параметри. На тази плоскост се
релевира, че всъщност производството е било възложено със ЗВР №Р-04000417002723-020-001/02.05.2017
г. на орган по приходите, като в тази заповед като ръководител на екипа
ревизори е била определена В.К. – главен инспектор по приходите. След
частичната отмяна на предходния ревизионен акт и връщането на преписката за
нови процесуални действия е издадена ЗВР №Р-04000418006059-020-001/4.10.2018 г.
на органа, възложил и първата ревизия, с която е определен друг ръководител на
екипа ревизори. Поддържа се, че неясна остава причината, поради която
посоченият орган по приходите е променен с отбелязаната заповед за възлагане на
ревизията. В този контекст се сочи, че ДОПК допуска промяна на ревизиращите
органи, но само в лимитативно изброени условия, които се съдържат в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК. При липса на изземане на преписката и
определяне на правомощия за процесуални действия на друг орган и липса на
мотиви за изземането, липсва и валидно оправомощаване на друг ръководител на
ревизията, което води и до невалидност на ревизионния акт. Недопустимо е според
жалбоподателя законът да се тълкува разширително при възприемане на тезата за
промяна на ревизиращия екип чрез самата заповед за възлагане на производството.
В конкретният случай липсвали както решение за отвод/самоотдвод, така и решение
за изземане на преписката и заповед за изменение на заповедта за възлагане по
чл.113, ал.3 от ДОПК, което води до извод за претендираната нищожност на акта.
По отношение на срока по
чл.114, ал.1 от ДОПК, то жалбоподателят отново изтъква, че в условията на
отменен предходен акт и възобновяване на производството е налице висящност на
едно ревизионно производство. При това е недопустимо срокът по чл.114, ал.1от ДОПК да се прилага и по отношение на първата ревизия, завършила с ревизионния
акт и отново по отношение на втората ревизия, завършила с потвърдения
понастоящем акт. В тази насока като аргумент се изтъква обстоятелството, че при
проверка за съответствието на акта с изискването на чл.109 от ДОПК, органите по
приходите приемат наличие на едно производство, започнало с издаването и
връчването на първата ЗВР, а при изчисляване на срока се приемало наличие на
две производства, което е необосновано. Това тълкуване на закона според
жалбоподателя е неправилно, тъй като е налице нормата на чл.114, ал.4 от ДОПК.
В процесният случай не е поискано удължаване на срока по тази хипотеза на
закона. Повторното прилагане на срока по чл.114, ал.1 от ДОПК в момента, в
който висящността на ревизионното производство е възобновена, е недопустимо,
тъй като се заобикаля изискването на чл.114, ал.4 от ДОПК. При това изтичането
на срока по чл.114, ал.1 от ДОПК в рамките на цялото производство препятства
събирането на доказателства, като от друга страна събраните такива не следва да
бъдат ценени както от ревизорите, така и от съда. Именно поради тази причина жалбоподателят
поддържа, че след възобновяване на висящността на производството не са налице
никакви валидни процесуални действия на органите по приходите и липсват годни
за обосноваване на констатациите в акта доказателства и доказателствени
средства.
По същество се оспорват
както констатациите на приходните органи, така и дадената от тях и решаващия
орган правна оценка на тези констатации. В това отношение се поддържа, че е
необоснован и неправилен извода на ревизията, че получените от доставчиците „ИСД
Трейд“ и „Гоуст 2012“ доставки прикриват вътреобщностни придобивания на месни
продукти. Сочи се, че в самия акт се признава получаването на стоки, като е
необоснован извода, че фактурите на посочените доставчици са фиктивни, тъй като
не отразяват получаването на такива стоки. Органите по приходите не са
установили каква именно привидност е налице досежно процесните сделки. Сочи се,
че от една страна приходните органи са обосновали наличие на относителна
симулация /наличие на друг, прикрит доставчик/, докато ответника приема, че е
налице абсолютна симулация – при обосноваване на факта на знание, че доставка
от конкретен доставчик изобщо липсва. Обратно на тези констатации, според
жалбоподателя са налице транзитни доставки /продажби/, характерни за вътрешното
търговско право с оглед на чл.329, ал.1 от ТЗ. При това СЕС признава правна
конструкция на сделки като процесните предвид цитирано определение на Съда.
Несполучливи са според жалбоподателя опитите на ответника да опровергае
посочената правна конструкция с оглед непоследователността на оценката на
доказателствата и на фактите, които те установяват. Изцяло недоказани са и
правните изводи на ответника досежно констатацията, е жалбоподателя е получател
по ВОП, като негови контрагенти са оператори, установени в други държави
членки. Неправилен най - сетне е извода
на администрацията за наличие на данъчна злоупотреба при положение, че факти,
които следва да я установят, не са доказани в хода на ревизията. Няма никакви
доказателства за знанието на жалбоподателя, че участва в схема на злоупотреба,
а още по-малко можело да се изведе аргумент, че е налице знание за участие в
привидни сделки.
С тези и други поддържани
аргументи се иска отмяната на потвърдения от ответника ревизионен акт. В
открито заседание всички оплаквания се поддържат, като чрез процесуалния си
представител ***К. жалбоподателят твърди, че става въпрос за верига от
доставки, извършени чрез един превоз като се позовава на решение на СЕС по дело
С-283/18. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на
дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността
на жалбата. Подробни аргументи ответникът излага в представената по делото
писмена защита. Претендира разноски за ***ско възнаграждение съобразно приложен списък на разноските.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Съдът преценява жалбата като
допустима за разглеждане по съществото на спора в частта, потвърдена с
решението на ответника директора на дирекция „ОДОП” – В.Търново. В тази връзка
само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок
на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Видно е от представената на съда преписка, че потвърдителното решение на
ответника е връчено на 20.08.2019 г., като жалбата е депозирана чрез ответника
до съда на 2.09.2019 г. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде
жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, а предмет на
оспорването е актът само в изрично потвърдената му по административен ред от
ответника част, каквото е изискването на чл.156, ал.1 от ДОПК.
Следва преди всичко да се
обсъдят направените оплаквания досежно нищожността на ревизионния акт.
От преписката се установява,
че със ЗВР №Р-04000417002723-020-001/02.05.2017 г., впоследствие изменена със
ЗВР от 17.08.2017г. и ЗВР от 16.03.2018
г., спряна и съответно възобновена със заповеди, както следва от 9.10.2017 г.,
респ. от 13.03.2018 г. на дружеството е била възложена и проведена ревизия в
обхват данъчни периоди по ЗДДС месеци 5 – 11 на 2012 г. и месеци 5, 7 и 8 на
2013 г.
Видно от заповедта за
възлагане, същата е издадена от органа по приходите Й.И.Д.като началник сектор
в ТД на НАП – Велико Търново. В нея, освен срока и обхвата на ревизията, е посочен
и екипа на ревизорите, част от който е органа по приходите В.Г.К., която е
определена за ръководител на ревизията. В ЗИЗВР този орган не е променян, нито
е променяно качеството му на ръководител на екипа ревизори. На 24.04.2018 г. посоченият
ръководител на екипа в едно с другия определен чрез ЗВР орган по приходите са
издали РД № Р-04000417002723-092-001/24.04.2018
г., с който е предложено да се установят задължения по ЗДДС за данъчни
периоди м.5.2012 г., м. 6.2012 г., м.7.2012 г., м.8.2012 г., м.9.2012 г,.
м.10.2012 г., м.11.2012 г., м.5.2013 г., м.7.2013 г.,и м.8.2013 г. в общ размер
от 5 404 051, 67 лв. ДДС и лихви върху
този данък.
Срещу това предложение за
установяване не е подадено възражение по чл.117 от ДОПК.
На 04.07.2018 г. възложилият
производството орган Й.Д. и ръководителя на екипа ревизори В.К. издават РА №
04000417002723-091-001, от който е видно, че е установено ДДС и лихви върху
него за посочените данъчни периоди от общо 5 524 311, 38 лв.
С жалба от 25.07.2018 г.
/лист 81 от делото/ жалбоподателят е обжалвал изцяло този ревизионен акт, като
е поискал цялостната му отмяна.
По повод на тази жалба
настоящият ответник е издал решение №190 от 1.10.2018 г., от съдържанието на
което се установява, че оспореният ревизионен акт е отменен изцяло по отношение
на допълнително определен ДДС в размер от 553, 42 лв. и лихви от 340, 78 лв. за
данъчен период м.5.2012 г. и този ревизионен акт е отменен, а преписката е
върната на възложилия производството орган досежно установен дълг за ДДС и
лихви за данъчни периоди, като следва: м.5, 7 и 8 на 2013 г. Формулирани са
следните указания към приходните органи, а именно: да се изискат от РЛ всички
документи за ревизираните периоди, да се извърши проверка на ДОС на РЛ за
наличие на представени от него документи в предходни производства, релевантни
за съответните данъчни периоди, да се извършат процесуални действия за
установяване на релевантни документи сред иззетите от ГД „Национална полиция“
вещи с протоколи за претърсвания и изземвания от 9.5.2013 г. и от 23.11.2015
г., като ревизиращият екип се запознае с материалите по досъдебно производство,
водено от специализираната прокуратура. Най-сетне, указано е да се извършат
отново насрещни проверки на двамата доставчици.
Въз основа на това решение
се издава заповед за възлагане на ревизия /като електронен документ с
квалифициран електронен подпис/ № Р-04000418006059-020-001/4.10.2018 г.,
връчена по електронен път на 10.10.2018 г., която е изменена със ЗВР от
08.01.2019 г. И двете заповеди са издадени от органа, възложил ревизията –
главен инспектор по приходите Й.Д.. Впрочем, не е спорно, а и от съдържанието
на двете ЗВР се установява, че за ръководител на екипа ревизори е определен
главен инспектор по приходите С.Г.Г.. Именно тези инспектори по приходите са
издали и понастоящем оспорения ревизионен акт, издаден под формата на
електронен документ с квалифициран електронен подпис.
При тези факти съдът намира,
че оспореният ревизионен акт е валиден административен акт.
Съдът не споделя становището
на жалбоподателя досежно нищожността на РА поради възобновяване на ревизията
при което като ръководител на същата е определено друг орган по приходите,
персонално различен от ръководителя на ревизията, в резултат на която е издаден
отменен по административен ред ревизионен акт.
Приложимата редакция на
нормата на чл.155, ал.4 от ДОПК предвижда следното: „Ревизионният акт се отменя
изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за
възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен
акт в случаите на: 1. непълнота на
доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на
производството по обжалването, или 2. допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат
да се отстранят в производството по обжалването.“.
Видно е, че нормата
предвижда като процесуална последица от отмяната на акта, възобновяване на
висящност на производството. Именно поради това преписката се връща на този
орган, който е учредил съответното производство, като законът няма предвид
персоналния състав на органа, а функционалната и териториалната му
компетентност с оглед предмета на съответната ревизионна преписка. Други процесуални
условия досежно възобновяването на висящността на ревизионното производство
тази разпоредба нито изисква, нито поставя. Позоваването на разписаната за
вътрешно ползване на администрацията процедура К10, версия Н /събрана от съда
по настояване на представителя на жалбоподателя/, на първо място е
непротивопоставима на законовия текст и, на второ място, не предвижда нещо
различно от закона, тъй като терминът „същият ОВР“ вписан в тази процедура, не
означава същата персонална идентичност на органа, а функционалната и
териториална компетентност на идентичен на първоначално възложилия
произвоството приходен орган.
В това отношение е важно да
се подчертае, че е без значение за компетентността на възложилият
производството орган дали той би издал нова ЗВР или не, като издаването на нова
ЗВР извън вече издадени такива има правно-техническо значение както за
администрацията, така и за адресата на производството. Според чл.114, ал.1 от ДОПК „ Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече
от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143м, ал. 1 или чл. 269щ, ал. 3, срокът за извършване на
ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено
връчване от компетентния орган на другата държава.“. Практическото значение на
ЗВР в този случай се състои в довеждането до знанието на РЛ, че висящността на
производството е възобновена, като едва след този момент органите по приходите
могат да извършват валидно процесуални действия. Посоченият извод следва и по
аргумент от чл.37, ал.1 от ДОПК, който поставя като условие за валидното
събиране на доказателствата наличието на определено административно
производство.
Съответно, чрез издаването
на нова ЗВР от една страна се уведомява РЛ, че висящността на производството е
отново възобновена и, от друга страна, пред органите по приходите се открива
възможността да събират и анализират валидно доказателства. При издаването на тази ЗВР са приложими
правилата на чл.113,ал.1 от ДОПК относно съдържанието и. Видно от чл.113, ал.1,
т.2 от ДОПК, съдържанието на тази заповед обхваща и определянето на
ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията. Съответно,
според разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК „Заповедта по ал. 1 може да бъде
изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се
връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на
издаване на новата заповед.“.
Настоящата инстанция намира,
че тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК във функционална връзка с разпоредбата на чл.76 от ДОПК. Разпоредбата на
чл.113, ал.3 от ДОПК систематично се намира в Глава Петнадесета, именувана ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН КОНТРОЛ.
Всъщност проявлението и не е свързано с наличие или неналичие на функционална
или предметна компетентност на съответния приходен орган, който се посочва в
изменената заповед за възлагане на ревизия, а единствено и само с оперативно –
управленска необходимост от такава промяна. Тази необходимост не е функция на
проявени обстоятелства като отвод, самоотвод или на трайна служебна
невъзможност, а е функция на оперативна дискреция на възлагащия производството
орган предвид конкретните нужди на конкретното производство и конкретният
персонален ресурс, чрез ангажирането на който това производство трябва да
завърши по най – адекватния за постигането на целите му начин. Нещо повече,
философията на ДОПК и изискванията на чл.3 и чл.4 от този кодекс имплицитно
предполагат, че проявата на тази оперативна самостоятелност чрез промяна на
ръководителя на екипа на ревизията в повечето случаи е оправдана предвид това,
че ръководителят на екипа, провел завършилото с отменен акт производство така
или иначе е формирал определено мнение или определено убеждение досежно един
или друг факт или досежно един или друг следващ от този факт правен извод.
Промяната на ръководителя на ревизията в този случай най-малкото цели при
продължаването на производството да се избегне прилагането на института на
чл.119, ал.3 от ДОПК, който е изключение от правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Впрочем,
в т.н. процедура К10 е предвидено именно провеждането на възобновеното
ревизионно производство от екип, който е
различен от екипа, провел производството, завършило с отменения по
административен ред ревизионен акт.
При
това положение соченото от жалбоподателя обстоятелство - променен при
възобновяването на производството ръководител на екипа на ревизията приходен
орган при липса на прилагане на института на чл.7, ал.3 от ДОПК, не води до
извод за невалидност на ревизионния акт.
Извън
горното, видно е от преписката, че възложилият производството приходен орган е
имал това правомощие с оглед на съдържанието на приложената заповед
№6/03.01.2017 г. На директора на ТД на НАП – Велико Търново. Съответно, актът е
издаден от този орган съвместно с органа, определен за ръководител на
ревизията, при което процесуалното условие на чл.119, ал.2 от ДОПК е спазено.
Най
– сетне, както коментираните по-горе заповеди за възлагане и за изменението им,
така и РД и процесния РА са издадени като електронни документи с квалифицирани
електронни подписи, като са спазени разпоредбите на ЗЕДЕУУ /в съответните
редакции/ досежно авторството на тези електронни документи.
Неоснователно
е според практиката на ВАС и оплакването за нищожност, което черпи аргументация
от невалидното възлагане и провеждане на ревизионното производство, завършило с
отменен по административен ред ревизионен акт и възобновяването на това
производство. В това отношение настоящият състав се позовава на решение №13622
онт 2017 година на ВАС и цитираната в него практика, макара да не споделя изводите
в него. В посоченото решение ВАС не държи сметка на обстоятелството, че в
случай на нищожност на РА, по правилото на чл.155, ал.6 от ДОПК на първо място
следва директорът на ДОДОП да констатира тази нищожност, и на второ място, следва
производството да се възобнови чрез повтарянето на първото процесуално действие,
обусловило проявата на този тежък порок, а не на някакво друго процесуално
действие. Ако производството след възобновяването си не е учредено чрез
валидиране на този порок, то всяко друго процесуално действие също е невалидно
и не води до издаване на втори валиден/действителен/ ревизионен акт. Както
обаче съдът посочи, т.н. трайна практика на ВАС не е такава, поради което в настоящото решение
съдът се позовава на нея. При това настоящата инстанция намира, че ревизионният акт не
е нищожен.
От друга страна, съдът
намира, че актът е формално законосъобразен, като отговаря на изискванията на
чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Видно е от съдържанието му, с оглед изложените мотиви,
че предложението на ревизиращия екип за установяване на данъчните задължения е
възприето изцяло, като са посочени фактическите констатации, обусловили
разпоредените с акта последици и е обсъдено подаденото срещу доклада
възражение.
По същество:
С ревизионния акт, в
потвърдената му по административен ред част, чиято законосъобразност
понастоящем е предмет на делото, е отказано право на приспадане на данъчен
кредит през м.5.2013 г. в общ размер на 113 535, 87 по общо 10 фактури,
издадени от доставчика „ИСД Трейд“ в данъчни периоди м.04 – 05.2013 г., като са
определени и съответните лихви. Освен това, с ревизионния акт е отказано право
на приспадане на данъчен кредит, упражнено през данъчни периоди м.7 и 8 на 2013
г. в общ размер от 338 039, 91 лв. по общо 25 фактури, издадени от доставчика
„Гоуст 2012“ през данъчни периоди м.7 –
8.2013 г.
Извън отричането на първоначално
приспаднатия данък по фактурите на двамата доставчика, чрез процесния РА са
установени декларирани, но невнесени в срок суми за ДДС, както следва: за м.7
на 2013 година от 67 318, 18 лв., който
е чест от деклариран данъчен резултат ДДС за внасяне от 73 980, 18 лв.,
както и за м.8.2013 година от 19 819, 99 лв., деклариран изцяло като ДДС за
внасяне. Определени са и лихви върху този невнесен данък в общ размер от 50
151, 19 лв.
Както се установява от
мотивите на ревизионния акт, ревизията приема, че описаните във фактурите стоки
са транспортирани до територията на България от територията на друга държава –
членка, като стоките фактически са получени от ревизираното лице, транспортните
услуги се възлагат отново от ревизираното лице, а действителните доставчици са
данъчнозадължени лица, които са
регистрирани за целите на косвения данък на територията на държавите членки, от
които стоките се доставя на РЛ. При това ревизията приема, че именно РЛ
фактически придобива стоките при режим на вътреобщностно придобиване, въпреки
документалното оформяне на сделките чрез фактурите на посочените двама
доставчици. В този контекст е констатирано, че вместо РЛ да начисли с протоколи
по чл.117 от ЗДДС съответното ДДС във връзка с придобиванията, то е ползвало
неправомерно данъчен кредит по фиктивни фактури на посочените двама доставчика.
Изведен е аргумент, който е в смисъл, че това проява на злоупотреба с данъчно
предимство, тъй като РЛ е знаело, че фактурите са фиктивни, което е форма на проява на неправомерно действие.
Тези изводи са потвърдени и
допълнени от ответника, който в решението си е отбелязал, че фактурите на
двамата доставчици са издадени без наличие на отразеното в тях данъчно събитие
и данъка по тях е неправомерно начислен по чл.70, ал.5 от ЗДДС. Отбелязано е,
че съвкупният анализ на събраните в хода на производството доказателства и
установените чрез тях доказателства водят до извод, че представените от РЛ
данъчни документи във връзка с описаните
доставки, са съставяни целенасочено от самото РЛ чрез лица, контролирани от
него или лица, получили облага, за да предоставят лични данни, за да се създаде
привидност на търговски отношения. По този начин изкуствено в стокооборота,
крайният потребител на който е РЛ, а началният са субекти, които са установени
в други държави членки, са включени двете дружества, които са просто участници
в посочената схема на злоупотреба. Аргументирана е и липсата на транзитни доставки,
твърдени и пред ответника по повод на стопанските операции. Най – сетне,
директорът е допълнил, че към част от фактурите, издадени от „Исд Трейд“
липсват товарителници, актове за експертиза при получаване на стоки при ВОП,
търговски документи,сертификати и прочее. Посочено е, че приемо –
предавателните протоколи са подписани от лицето К., която е нямала правна
връзка и не е била представляваща доставчика към момента на твърдените данъчни
събития.
На практика именно от тези мотиви е видно, че според
администрацията стоките фиктивно са оформяни като ВОП на доставчика, като на
практика съдържателно операциите представляват придобиване от ДЗЛ, при което е
налице злоупотреба с ДДС, тъй като вместо да приложи режима на самоначисляване,
изискващ преди приспадането ДДС да се начисли, РЛ е приспаднало неправомерно
начислен от доставчика му ДДС.
Какви са констатациите на
ревизията, обуславящи горните изводи?
За да приеме за установено
посоченото, ревизиращият екип е изложил няколко групи обстоятелства в мотивите
на акта, респ. на придружаващия го доклад.
На първо място, ревизията
служебно констатира, че доставчика „Исд Трейд“ не е отчел пред фиска в
съответните рекапитулационни декларации част от фактурите, по които РЛ ползва
първоначално приспадане на косвения данък. Освен това, констатирано е отново
служебно, че до 27.03.2013 г. това дружество се представлява от Р.К., като след
това и по време на ревизията представляващ е М.Б.. Чрез приобщени понастоящем доказателства, събрани
валидно в хода на предходна ревизия е установено, че няма обяснения и документи
от тези лица, които да са релевантни за процесните доставки от този доставчик.
В хода на настоящата ревизия са дадени обяснения, според които управителят Б.контактувал
с РЛ, без да има писмено доказателство за такъв осъществен контакт. Всъщност
обаче съпроводителните документиса били подписани от К., която – както е
констатирано, към онзи момент не е имала представителна власт. Най -сетне,
както с оглед на ревизията на този доставчик,така и предвид събраните в хода на
настоящата ревизия доказателства е установено, че той не притежава материална
обезпеченост, както и технически и финансов потенциал за сделки, които по
същността си представляват вътреобщностна търговия със специфични стоки. В този
контекст както ревизорите, така и ответника са посочили, че при ревизията на
доставчика, обхващаща идентични данъчни периоди, декларираните от него ВОП не е
признато нито начисленото от него ДДС, нито приспаднатото такова, тъй като
практически не са признати придобивните доставки от оператори, установени извън
България, но в рамките на Общността.
Събрани са фактурите, част
от които са платени, а част от тях не са, като към предоставените фактури са
налице приемни протоколи, които са подписани от К.като представител на
доставчика. Събрани са и някои международни товарителници и пакинг листове към
тях.
По отношение на доставчика
„Гоуст 2012“ е установено, че и той е ревизиран, като с този акт е отказано на
доставчика правото на приспадане на данъка по всички отразени като получени от
него доставки на стоки. В хода на настоящата ревизия този доставчик не представя
никакви доказателства за операциите, свързани с издадените от него фактури. При
проверката на представляващия оператора управител е констатирано, че
организацията на доставките била извършена от самото РЛ, стоките по фактурата е
доставяна директно от европейският доставчик на РЛ, без да преминава през
доставчика, управителят не е осъществявал контакти с дружествата доставчици, установени
в други държави членки, няма представени пълномощни на други лица, които да
представляват доставчика по пълномощие.
В този случай са събрани
фактурите, придружени с протоколи /без една/, международни товарителници,
търговски документи и актове за експертизи на внесени храни от животински
произход.
Анализирано е положението на
РЛ във връзка с осъществените от самото него ВОП от определени европейски
контрагенти, както и наличието на момента на работа с процесните доставчици.
Констатирано е, че
доставките на „ИСД Трейд“ започват непосредствено след дерегистрацията по ЗДДС
на друг доставчик /“Дикра Пласт“/, който преди това е установен в идентична
схема за злоупотреба и то след дерегистрирането на друг доставчик /“Хераклес“/.
В този контекст е констатирано и, че непосредствено след дерегистрацията на
„Исд Трейд“ РЛ е започнало да осъществява ВОП на месо и месни продукти от
оператори във Франция, Испания, Гърция. Идентична е констатацията и по
отношение на доставките на „Гоуст 2012“. Впрочем констатирано е, че стоките,
фактурирани от този доставчик са получени от оператори в Германия, Франция,
Гърция и Полша и след данъчен период м.9.2013 г. този доставчик не реализира
ВОП.
Ответникът, в решението си е
изтъкнал, че – с оглед наведените пред него оплаквания – доказателствата не
установяват транзитни продажби по смисъла на ТЗ, е анализирал този национален
цивилистичен институт. Анализирано е и изтъкнатото пред него като правен
аргумент определение на СЕС по дело С-159/14 на плоскостта на механизма на
доставки, които се осъществяват с един единствен транспорт, като е направен
опит да се пречупи този анализ чрез позоваване на определение на ВАС по
тълкувателно дело.
Както се отбеляза, основният
аргумент на ответника е свързан с проявлението на данни за злоупотреба по повод
на доставките на двамата доставчици.
Посочено е, че както на РЛ, така и на доставчиците /чрез персоналния им
състав/ е известно, че през ревизираните периоди е било в ход досъдебно
производство спрямо управителя на жалбоподателя, във връзка с което са били
проведени процесуални действия по реда на НПК /претърсвания и изземвания/.
Посочено е наличието на служебно известни на директора протоколи за разпит на
свидетелите Б.и К./управители преди и по време на датите, вписани във фактурите
на доставчика „Исд Трейд“ като дати на данъчните събития/. От протокола за
разпит на първото лице ставало ясно, че дружествените дялове са му прехвърлени
преди два месеца от датата на разпита, като му е обещано, че ще получава 200
лв. на месец, но е получил само еднократно сума. Посочил е, че всъщност не знае
с какво се занимава дружеството, нито къде е офиса му. От протокола за разпит
на К.пък се установявало, че дружествените дялове са и прехвърлени срещу
обещание да получи 10 000 лв., но тя не ги получила и се отказала от
дружеството и дяловете били прехвърлени на трети субект. Лицето заявило, че не
е наясно с дейността на дружеството, не знае за офисите и, не е извършвала
банкови операции от негово име и за негова сметка, не помни дали е подписвала
пълномощни. Самата тя не сключвала никакви сделки с никого и не познава
управителя на РЛ. Заявила е – при предявяване на частни документи /протоколи с
подпис над името и/, че това категорично не е нейния подпис и, че никаква
дейност не е извършвала. В контекста на
тези ценени от ответника показания е изтъкнато, е този доставчик няма абсолютно
никакъв капацитет за оперативна дейност, състояща се в общностна търговия с
месо и месни изделия/продукти. Въпреки, че управителят на другият доставчик не
е давал показания пред специализирания съд, то с оглед на дадените от него
обяснения ответникът е посочил, че и той не е имал такъв капацитет, като освен
това е очевидно – предвид липса на услуги по транспорт от този доставчик,
декларирани чрез такива фактури в съответните СД, че няма как от негово име и
за негова сметка да са реализирани ВОП. Последният аргумент, обосноваващ
наличието на практика на злоупотреба ответникът черпи от събраните като
доказателства седем протокола за разпити /на Р.Н., П.Х., В.Б., В.Б., Д.П.и П.Д..
Обобщено, тези лица да дали показания, които очертават механизъм на придобиване
на процесните месни продукти, който няма нищо общо с доставки на стоки на
територията на страната, осъществени от ИСД „Трейд“, респ и от „Гоуст 2012“.
Какви са изводите на съда?
В хода на съдебното
производство съдът, извън събраната преписка, съдържаща и посочените протоколи
за разпити на лица в рамките на досъдебно производство за престъпление по
чл.321 вр. с чл.255 от НК, изслуша СГЕ предвид оспорването от страна на
ответника на конкретно посочени от него частни двустранно подписани документи –
вж. лист от 72 от делото. Тези документи представляват протоколите към част от
фактурите, издадени от доставчика „ИСД Трейд“ и протоколите към 24 от фактурите
на доставчика „Гоуст 2012“. Както се установява от заключението, всички
протоколи, издадени от името на доставчика „ИСД Трейд“ са неавтентични досежно
подписа за предал. Що се касае до автентичността на протоколите, чрез които се
претендира установяване на механизъм на предаването на месните суровини на РЛ,
то ВЛ дава заключение, че половината от тях /12 броя/ са неавтентични досежно
положените подписи за предал, като останалите 12 протокола съдържат неавтентични подписи за лицето,
подписало се като предало суровините.
Преценката на събраните в
ревизията, при административното обжалване и пред съда доказателства води до
краен извод за обоснованост и законосъобразност на потвърдения от ответника
резултат, установен чрез процесния понастоящем ревизионен акт.
В началото и пред скоби е
уместно да се отбележи, че при твърдение за наличие на данни за злоупотреба
и/или измама по повод общата система на ДДС, няма пречки както в рамките на
ревизионното производство, установяващо задължения за ДДС, така и в рамките на
съдебното производство, с което се обжалва акт определящ дължимо ДДС, да се
събират и оценяват доказателства, събрани в хода на паралелно и все още
неприключило наказателно производство. В този контекст следва да се упомене, че
правилата на доказване са процесуален инструментариум на правната система на
всяка държава – членка и те притежават процесуална автономия в това отношение,
като единственото ограничение пред прилагането им касае забраната това
прилагане да доведе до компрометиране на приложимостта на принципа на
ефективността на правото на Съюза. Следва да се отбележи и, че определянето на
допълнително задължение за плащане на ДДС поради установяването на злоупотреба,
представлява прилагане на член 2, член 250, параграф 1 и
член 273 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за краткост) и
следователно представлява прилагане на правото на Съюза. Затова оценката на
доказателства, събрани в хода на неприключило наказателно производство е
допустимо и от ревизорите и от настоящият съд, при положение, че се твърди
злоупотреба с ДДС от една страна, а от друга страна при събирането на тези
доказателства са спазени основните права, гарантирани от правото на ЕС и по –
специално от ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2012/C 326/02) - вж.например решение на СЕС
по дело С - 419/14 в този смисъл. Предвид това, съдът е длъжен да обсъди както
пряко събраните от ревизорите доказателства, така и тези, които са получени от
тях от органите на досъдебното производство, които в случая представляват
протоколи за разпити на свидетели, от съдържанието на които се установява, че
при разпитите им са спазени както предвидените от националния НПК процесуални
права и гаранции на разпитаните като свидетели лица, така и предвидените такива
от разпоредбите на чл.47 от ХОПЕС.
Що се касае до фактурираните
в процесните фактури количества от доставчика „ИСД Трейд“, то - както се установява от преписката - РЛ
прилага фактурите, подписани от физическото лице К.като отговорно при
доставчика лице, както и шест протокола, които се оказват наевтантични досежно
подписа на лицето, посочено като предаващо стоките. Ревизорите са събрали
служебно и няколко международни товарителници, за които е характерно, че в
клетка 24 като получател се полага печата на доставчика, като едновременно с
това се вписва, че стоката е получена от РЛ и се полага подпис. Освен това в
една от тях и като изпращач и като
получател по сделката е посочен само доставчика /лист 119, гръб в папка
3 от преписката/. РЛ претендира механизъм на тези доставки, според който
доставчикът договаря със съответно установен в друга държава – членка оператор
получаване на месни продукти, натоварва стоката чрез неясно от кого организиран
транспорт, реализира вътреобщностно придобиване, като поради липса на складов
капацитет доставя стоката на своя клиент – РЛ – в неговия склад, което
представлява и изпълнението по фактурираните вътрешни доставки за същите
продукти.
Съгласно разпоредбата на чл.
14, § 1 от Директивата „Доставка на стоки” означава прехвърлянето на правото за
разпореждане с материална вещ като собственик. Според разпоредбата на чл. 63 Данъчното събитие настъпва и ДДС става
изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно разпоредбата на
чл.167 Правото на приспадане възниква по
времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съответно
според разпоредбата на чл. 168 а) от Директивата, доколкото стоките и услугите
се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото
има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне
следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да
плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката
за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице. Според разпоредбата на чл.178, б.а) от Директивата
за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва
да отговаря на следните условия: за целите на приспадане съгласно член 168,
буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да
притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6.
Съгласно разпоредбата на чл.273, изречение първо от Директивата
държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за
необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване
избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено
третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от
данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в
търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на
границите.
Предвид тези норми и с оглед
представените доказатедства съдът намира, че не
се установява претендираният механизъм, изискващ директно доставяне на
стоките в склада на РЛ, при наличие на предходно вътреобщностно придобиване от
доставчика.
Както са установили
ревизорите, няма никаква доказателствена следа за това, че доставчикът
самостоятелно и на свой риск е договарял стоки за вътреобщностно
придобиване, при това според конкретен
достоверен външнотърговски механизъм.
Самите фактури са
неавтентични досежно авторството им от гледна точка на издателя. Основателно
ревизорите, а и ответника са приели, че към момента на претендираните
сделки подписалото ги лице Р.К. вече не
е била законен представител на доставчика. Видно от събрания протокол за
разпит, дори и преди този момент, това лице на практика не е имало никаква
представа за оперативната дейност на търговеца, като очевидно е било формално
на посочената позиция /лист 55 от делото/. Законният представител на този
доставчик също е дал показания, които са в смисъл, че е получил 200 лева, за да
бъде вписан като управител, като е „направил“ пълномощно на някаква жена, която
дори не познава /лист 53 от делото/. Посочените обстоятелства потвърждават
извода на експерта за неавтентиност на протоколите, установяващи предаване на
стоките на РЛ. От друга страна, претенцията на жалбоподателя е за транзитна
доставка, която включва и вътреобщностно придобиване от доставчика му. В това
отношение жалбоподателят се позовава на решение на СЕС, цитирано по-горе и
касаещо ситуация, при която ползващ данъчното предимство субект получава стоки
въз основа на верига от доставки, като получаването става от място и от
оператор, който стои в началото на тази верига и не е вписания в съответната
фактура пряк доставчик. Настоящата инстанция обаче счита, че посоченото
тълкуване на разпоредбата на чл.14, §1 от Директивата не ползва жалбоподателя в
конкретната ситуация. В това отношение следва
да се отбележи, че според показанията на свидетеля П.Н.Х., дадени в хода
на наказателното производство международните товарителници са оформяни не от и
за сметка на изпращащите европейски оператори или за от и за сметка на
претендираните доставчици, а от това лице, като според показанията на
свидетелите П.Д. и Д.П./първият като управител, а вторият като работещ за
превозвача „Надежда М“, осъществявала в тези периоди транспорта на стоки като
процесните/ и свидетелите В.Б. и В.Б./управител
и служител в друг превозвач „Вики Б.В.“/ транспортът е организиран от РЛ а е
бил за сметка на трето лице, което е посочено от РЛ. Всъщност, с оглед
констатираните от съда факти, по аналогия приложимо е и тълкуването на СЕС,
дадено в решение по дело С-430/09. Това тълкуване изисква националният съд въз
основа на общата преценка на всички особени
обстоятелства да установи коя доставка отговаря на всички условия, свързани с
вътреобщностните доставки – вж. т.27 от това решение във функционална връзка с
точки 30 до 32 от решение на СЕС по дело С-386/16. Всъщност, СЕС в посоченото
решение, както и в решението по дело Toridas дава важни елементи за тълкуването на разпоредбите на
Директивата досежно институтите на ВОД и
ВОП в ситуации, в които е налице единствен транспорт за верижни доставки,
включващи и операция по придобиване. Най – общо казано, СЕС в тези решения
свързва вътреобщностната операция с момента на овластяването на съответното
лице фактически да се разпорежда със стоката като собственик, съотнесен към
началото на транспортната операция. Както е посочено в решение
С-430/09, т.32, вдигането на стоките от първият купавач на стоките /доставчика/
би могло да се приеме като изпълнение на изискването на чл.14, §1 от
Директивата, без обаче да се счита непременно, че само по себе си това означава
и наличие на ВОП – т.33 от същото решение. Всъщност е възможно предходните
сделки да са станали на територията на изпращащата стоката държава – членка,
като транспортът по последващите вдигането на стоките сделки да обслужва именно
тях и поради тази причина тези сделки се квалифицират като вътреобщностно
придобиване. Така от решението по това дело, а и от контекста на решението по
дело С-386/16 на СЕС следва, че при верига от доставки, една от които във
всички случаи се явява ВОД/ВОП, при
която верига е налице единствен вътреобщностен превоз, вътреобщностната
доставка, респ. придобиване е тази сделка, за която се отнася този
вътреобщностен превоз /виж по аналогия т.31 и т.34 от посоченото решение/. Този
превоз обслужва втората доставка, когато реализирането и го предхожда – т.33 от
решение по дело С-628/16. При така даденото тълкуване от СЕС настоящата инстанция
намира, че действително вътреобщностното придобиване е извършено от
ревизираното лице, като ползването на данъчно предимство под формата на
предварително приспадане на ДДС въз основа на изследваните от ревизията фактури
е израз на злоупотреба, като в този случай приложима е т.34 от цитираното от
жалбоподателя съдебно решение на СЕС, както и изрично аргументираното в т.39 от
него.
Както съдът маркира, превозвачите са действали по
указания на РЛ, като именно РЛ е посочвало дестинацията, от която следва
стоката да се вдигне и транспортира до склада му, както и европейският
оператор, от когото стоката се натоварва/придобива. Именно РЛ е организирало и
заплащането на превоза и е контролирало
превозната операция от местонахождението на стоките в съответната държава –
членка до собствената му база. Това означава, че получаването на стоките в
мястото, където те са се намирали при вдигането им, е било за сметка и на риск на РЛ. Посоченият извод се потвърждава
както от коментираните показания на свидетелите, които са били част от
персонала на превозвачите, така и от екземплярите на представените международни
товарителници. Така например в товарителницата от 13.05.2013 година,
обосноваваща фактурата от 18.05.2013 г. като изпращач на стоката и едновременно
като получател по нея се сочи доставчика, като от друга страна според
съдържанието и, стоката е вдигната от страна – член на ЕС и директно
разтоварена в склада на РЛ, вписан като краен получател. В другите
товарителници е отбелязано, че получател е доставчика, но мястото на крайната
дестинация е склада на РЛ, като няма доказателства, че стоката е вдигната по
нареждане и на риск на доставчика и че той е овластил РЛ да се разпорежда
фактически със стоките едва след като те са вдигнати по негово нареждане. Обратно
- свидетелските показания на лицата на управителите на този доставчик и на
управителите на превозвачите, съпоставени с установения от ревизорите
персонален, финансов и технически капацитет на доставчика води до логически
обоснования извод, че стоката е вдигната от местонахождението си в съответната
страна членка чрез превозвач, нает и действал по нареждане на ревизираното лице
и след получаването на стоките от превозвачите, рисковете от погиването им,
както и ползите от придобиването им са за РЛ, а не за доставчика. От друга
страна, констатирано е използването на неавтентични фактури, установяващи
привидни вътрешни доставки, като чрез тях post factum сделките са оформяни като такива доставки с цел ползване на данъчно предимство, като са
оформяни и други неавтентични документи за тази цел.
Впрочем, извън горната аргументация следва да бъде
отбелязано и, че няма никакви убедителни автентични и ползащи се с несъмнено
висока доказателствена стойност писмени, гласни или други доказателства, които
да установяват обстоятелството, че процесният доставчик въобще е сключил
сделките с чуждестранните оператори и при това е поемал съответните търговски
рискове при придобиването им. Обратно, с оглед анализа на ревизията досежно
последващите дерегистрацията на настоящия доставчик сделки, сключени от РЛ с
европейски доставчици, е обоснован извода, че самото РЛ е притежавало и
капацитета и възможностите да придобие стоките – предмет на фактурите, да
организира транспорта им до мястото на получаването им в собствения си склад.
При това положение обосновано ревизията отказва да
признае приспадането на данъчен кредит по процесните 10 фактури на този
доставчик, като така или иначе данъчният ефект от този отказ е равнозначен на
установяване на данъчно задължение за РЛ да начисли данъка като действително
придобиващ стоки по ВОП оператор. Следва само да се маркира, че е без значение
дали и как е третиран настоящият доставчик и неговият доставчик от държавата –
членка, в която е започнал транспорта във връзка с придобиването и дали към
моментта на сделките му със съответно установените в тази държава оператори той
е бил формално регистриран ца целите на ДДС там – вж. решение на СЕС по дело
С-276/18, първи диспозитив и относимите към него мотиви.
В крайна сметка съдът намира акта
за законосъобразен в тази му част.
Въпреки малко по-различната
обстановка, свързана с фактурите на доставчика „Гоуст 2012“, изводите на съда
досежно получаването на стоките, вписани в тях, са идентични. Съдът констатира,
че при ревизията, освен 25 фактури, са представени и съпроводителни документи,
представляващи 24 приемо – предавателни протоколи /липсва протокол за фактура
№149/25.08.2013 година/, опаковъчни листове /по-голямата част от тях не са на
български език/, търговски документи, международни товарителници. Приложени са
и актове за експертиза, според съдържанието на които намиращите се в склада на
РЛ партиди храни по смисъла на ЗХ, изпратени от посочените в тези актове за
експертизи европейски оператори, отговярят на придружаващите доставките
документи, като е налице спазен срок на годност и спазена цялост на опаковките.
Във всички случаи от съдържанието на приложените международни товарителници се
установява, че като изпращач е посочен съответният европейски търговец, като
получател в клетка 2 е посочен претендираният доставчик, като превозвач са
посочени дружествата „Вики В.Б“, „Надежда М“ или „Парма – транс“, а разтоварният
пункт е мястото, на което е установен склада на РЛ. В клетка 24 на всички
събрани в хода на ревизията международни товарителници е отбелязана датата на получаването, надписа
„Ники Мес 2008“ и подпис, като е положен
печат на доставчика по спорните фактури.
Всъщност и тук не се спори
обстоятелството, че стоките са вдигнати в страната, в която започва транспорта
от превозвачите, и директно са транспортирани до склада на РЛ в Лясковец.
Спорно е дали получаването е резултат от транзитно изпълнение, предшествано от
вътеобщностно придобиване, реализирано от сочения във фактурите доставчик.
Въпреки отразеното в клетка 2 на
посочените товарителници, настоящата инстанция намира, че въпреобщностното придобиване е извършено от
РЛ, като издаването на процесните фактури и ползването на данъчно предимство по
тях, при липса на начисляване на данъка е форма на злоупотреба. Следва на първо
място да се маркира, че изявлението в международните товарителници досежно
посочването на получателя не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила –
аргумент от чл.9, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки.Както в по-горе изложеното, и понастоящем съдът намира, че
превозвачите са действали по поръчка на РЛ, като вдигането на стоките от
местонахождението им е елемент от овластяването на РЛ да се разпорежда със
стоките и прехвърля върху него рисковете от погиването им, при което транспорта
обслужва именно посочените сделки, а не претендираните вътрешни сделки,
документирани чрез предявените за приспадане фактури.
Няма смисъл да се коментират
повторно свидетелските показания на свидетелите Д., П., Б.и Б., които изясняват
действителната функция на РЛ при организирането на превоза и намерението му
именно то да придобие чрез превозвачите ползите и рисковете от погиването върху
натоварената от превозвачите стока. В подкрепа на извода на съда досежно превоза,
обслужващ именно доставките на РЛ, които по същността си са придобиване за
негова сметка и на негов риск, са и дадените от управителя на този доставчик
обяснения. Видно е от тях, че стоката се е доставяла директно от доставчиците в
страни – членки до склада на РЛ, а доставчикът не е имал никакви контакти с
европейските доставчици, от които стоките са вдигани, а доставянето е било със
съдействието на РЛ. Тези обяснения, съпоставени с констатираното от ревизорите
досежно липсата на всякакъв потенциал на доставчика за такава дейност
обосновава и аргумент, че от една страна прехвърлянето на риска и овластяването
на РЛ да се разпорежда фактически със стоките като собственик е предхождало
транспортирането им, което е организирано за негова сметка, като от друга
страна обосновава извод за злоупотреба предвид ползването на данъчно предимство
по издадени post
factum неистински данъчни документи с
оглед спестяване на начисляване на данъка във връзка с придобиване от името и
за сметка на РЛ.
Автентичността на част от
оспорените от ответника приемни протоколи не води до друг извод, тъй като
единственото, което ВЛ установява е, че подписа за предал в автентичните
фактури е на управителя на доставчика. Удостоверителното изявление в тези
протоколи обаче съдът намира за неистинско, доколкото анализът на другите
доказателства, пречупен през призмата на опитните правила го опровергава.
Понятието
за доставка на стока е обективно по характера си и се прилага независимо от
целите и резултатите на съответните сделки, в какъвто смисъл е константната
практика на СЕС. Посоченото обаче не означава, че тези сделки от външна страна
и съдържателно не следва да отразява действително икономическо и търговско
положение, а да прикрива различно действително икономическо положение, което е
форма на напълно изкуствена икономическа конструкция. Както константно е сочил
СЕС при тълкуване на релевантните разпоредби на Директивата (вж. например решение по дело С-504/10, решение по
дело С-653/11) принципът на забрана за злоупотреба с право (вкл. и с правото на
приспадане) води до забрана на напълно
изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са
създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство.
В процесният
случай е налице именно такава конструкция, неотразяваща действителното
съдържание на изследваните сделки, като прилагането и е довело от до приспадане
на неследващо се ДДС от получателя при избягване на задължението това
приспадане да е съчетано с начисляване на ДДС от него при режима на
самоначисляване с оглед пряко извършени ВОП.
Правилно при това положение както ревизията, така и
ответника се позовават на разпоредбата на чл.70, ал.5 от националния ЗДДС,
доколкото РЛ е знаело, че приспада данък, който неправомерно е начислен от
доставчика му, вместо да бъде самоначислен предвид действителтния икономически
и стопански смисъл на съответните операции.
Жалбата е неоснователна.
При този изход на спора, изцяло основателни са
претенциите на ответника за разноски, като за него разноските представляват ***ско
възнаграждение от 10 727 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
С
тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ники
Мес 2008“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, против ревизионен акт №
Р-0400041800659-091-001/22.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден в оспорената му част с Решение № 104/06.08.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е определен
за довнасяне ДДС в общ размер от 538 713, 95 лв., както и лихви върху тази
сума в общ размер от 310 754, 92 лв.
ОСЪЖДА „Ники Мес 2008“ ЕООД
– Велико Търново, ЕИК *********, да
заплати на Националната агенция за приходите разноски от 11 024, 69 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :