Определение по дело №161/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 44
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20217270700161
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………..

 

Гр.Шумен  14.06.2021г.

 

 

Шуменският административен съд в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:                                                                         Председател:  Росица Цветкова                                                                       Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                       Бистра Бойн   

          

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАНД № 161 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на С.К.“ ЕООД, с ЕИК 20606411, със седалище и адрес на управление ***, с управител С.С.М., чрез адв.С., редовно упълномощена с пълномощно № ********** срещу Определение № 110/20.05.2021г. по а.н.д. № 753/2021г. на ШРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Определение № 78/28.04.2021г., в частта му за разноските. В жалбата се сочи, че при предявяването на жалбата срещу издаден Електронен фиш по отношение на дружеството са били претендирани сторените разноски, за които е представено и доказателство с молба от 20.04.2021г., депозирана в съда и препратена към административния орган, която обаче не е била препратена отново в съда. По този начин искането за разноски се явявало основателно и се иска обжалваното определение да бъде отменено, като разноските в размер на 400лв. бъдат присъдени в тежест на ответната страна. Претендират се разноски и пред настоящата съдебна инстанция.

        Ответната страна депозира отговор, в който оспорва частната касационна жалба и представя писмени доказателства- липсващата молба от дружеството от 20.04.2021г, ведно с пълномощното в оригинал. Твърди, че няма представен списък на разноските и молбата е недопустима, като прави и възражение за прекомерност.

        Касационният съд намира, че е сезиран с предявена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 7-дневен срок по чл.230 АПК, вр. чл. 63 ЗАНН частна касационна жалба срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което производството по делото е процесуално допустимо и подлежащо на разглеждане по основателността на изложените касационни оплаквания.

        По отношение на направеното възражение в отговор на ответника, че производството е недопустимо поради липса на представен списък на разноските, съдът намира същото за неоснователно. Нормата на чл.80 от ГПК има предвид съдебното заседание, в което след приключване събирането на доказателствата се дава ход на устните състезания, след което се пристъпва към постановяване на решението. Само в случай, че до това съдебно заседание страната не представи списък с разноските, тя губи правото да обжалва съдебното решение в частта по разноските. При прекратяване на делото, независимо дали в закрито или в открито съдебно заседание, устни състезания не се провеждат. В тези случаи ответната страна има право да иска изменение на прекратителното определение в частта за разноските и да атакува произнасянето на съда по това искане, независимо дали е представила списък с разноските. В този смисъл е Определение № 164 от 26.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 161/2012 г., II г. о., ГК.

         От фактическа страна е установено следното: Срещу ЕФ серия Г № 0026135, издаден от ОД на МВР-гр.Шумен, с който на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. била депозирана жалба чрез административния орган на 31.03.2021г. Като приложение към нея фигурира заверено копие от първа страница на Пълномощно от 29.03.2021г., по силата на което адв.С. е упълномощена да представлява и защитава дружеството. Жалбата била препратена на съда на 23.04.2021г., ведно с административната преписка, от която е видно, че на 12.04.2021г. фишът бил анулиран по реда на чл.54 от ЗАНН. Междувременно, на 20.04.2021г. в съда била депозирана молба от жалбоподателя, в която се иска образуване на съдебно производство по обжалване на електронния фиш. Към молбата е приложено пълномощното в оригинал, като от него е видно, че договореното възнаграждение в размер на 400лв. е било заплатено в брой. Тази жалба е била препратена на административния орган за окомплектоване с писмо на РС- Шумен изх.№547/20.04.2021г. С писмо до съда от 27.04.2021г. ОД на МВР отговорили, че тази преписка вече е била изпратена в съда и по нея е образувано анд. №753/21г. Жалбата с приложенията ѝ не била изпратена в съда и не била изискана от него. За първи път същата е представена от административния орган ведно с отговор на частната касационна жалба пред настоящата инстанция.

       С Определение №78 от 28.04.2021г., РС- Шумен прекратил производството по делото с мотивите, че ЕФ срещу който е депозирана жалбата не съществува в правния мир и не е годен предмет на проверка, като по оставил без уважение претенцията за разноски на жалбоподателя, поради липса на доказателства за направени такива по делото. Жалбоподателят подал молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като в молбата е инкорпориран и списък на разноските в размер на 400лв. Доказателства за сторени разноски отново не били представени по делото, като на това основание съдът оставил без уважение искането с Определение № 110/20.05.2021г., срещу което е депозирана настоящата касационна жалба.

       Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производство по ал.3 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК“. Присъждането им в полза на претендиращата ги страна е предпоставено от изхода на спора. В случая оспореният ЕФ бил анулиран. Съгласно чл.143 ал.2 от АПК „подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.“

      Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021г. в оригинал, в същия на страница втора има включена в съдържанието разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в брой. От датата на договора е ясно, че разходът във връзка с обжалване на ЕФ е бил извършен преди образуването на въззивното производство пред първоинстанционния съд, като е представен от жалбоподателя около месец по-късно, отново преди образуването на делото. Договорът  е следвало да бъде приобщен към материалите по него, ведно с допълнителната молба на страната, но не ебил върнат в РС- Шумен, а е бил задържан в ОД на МВР. По този начин обстоятелството за направените от жалбоподателя разноски е останало неизяснено от страна на въззивния съд, предвид липсата на доказателства, налични по делото. Настоящата инстанция намира, че претенцията за разноски се явява основателна, доколкото доказателства за действителното им извършване са били своевременно представени от жалбоподателя преди провеждането на закритото съдебно заседание на въззивния съд на 28.04.2021г., в което е било постановено определението за прекратяване на производството. Предвид това, като краен резултат Определение № 110 от 20.05.2021г., постановено по анд № 753/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат присъдени в тежест на ответника сторените разноски от жалбоподателя в първа инстанция.

            Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК на ответната страна. Възражението е направено в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК и се поддържа пред касационната инстанция. Договореното възнаграждение между жалбоподателя и адв.С. съответства на минималните размери съгласно чл.18 ал.2, във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото не следва да бъде намалено.

            В настоящото касационно производство също се претендират деловодни разноски, които се твърди, че са в размер на 300лв. Доказателства за сторени деловодни не са приложени, поради което искането е неоснователно.

            Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

              ОТМЕНЯ  Определение № 110 от 20.05.2021г., постановено по а.н.д. № 753/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, с което е оставено без уважение искане за изменение на Определение № 78 от 28.04.2021г. постановено по а.н.д. № 753/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, в частта относно разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

              ИЗМЕНЯ Определение № 78 от 28.04.2021г. постановено по а.н.д. № 753/2021г. по описа на РС-гр.Шумен, в частта относно разноските, като ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Шумен, ул.Сан Стефано №2 да заплати на „С.К.“ ЕООД, с ЕИК 20606411, със седалище и адрес на управление ***, с управител С.С.М.  направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин лева/.

          Оставя без уважение искане за присъждане на разноски- адвокатско възнаграждение по КНАД № 161/2021г. по описа на Административен съд- Шумен.         

          Определението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 14.06.2021г.