№ 71
гр. Разград, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600336 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 28 от 30.09.2021 г. по НОХД № 932/2019 г. по описа на
РС Разград подс. Х. е признат за винонен в това, че за периода 01.12.2014 г.
– 29.12.2017 г., в гр. Нюрнберг, ФРГ, гр. Гюргево, Р Румъния, с. Ясеновец,
община Разград, Р България, при условията на продължавано престъпление и
в съучастие с лице от женски пол с неустановена самоличност, което с цел да
набави за себе си и другиго имотна облага е възбудило и поддържало у К. Й.
от гр. Нюрнберг, ФР Германия, заблуждение, че е жена, родена в
Азербайджан, че живее в Р Молдова, че иска да отиде при Й., за да живее при
него, като помагач, получил суми по парични преводи на 30.12.2015 г.,
29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016 г.,
06.10.2016 г., 14.10.2016 г., 01.06.2017 г., 08.08.2017 г., 01.12.2017 г. и на
29.12.2017 г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 562,39 лв. За
извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание в размер на три години
„лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен
срок в размер на пет години.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за невиновен в това
да е извършил престъплението след предварителен сговор и го е оправдавал
по повдигнатото му обвинение в частта за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2
1
от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските за досъдебното
производство в полза на ОД на МВР гр. Разград и за съдебното производство
в полза на РС Разград.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.Д. като
самостоятелна страна в процеса и в качеството си на защитник на подс. Х..
Адв. Д. счита присъдата в осъдителната си част за незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснована, а наложеното наказание
е явно несправедливо.
Жалбоподателят навежда доводи, че по делото пред първата инстанция
не са събрани доказателства и не е установено подсъдимият да е извършил
изпълнителното деяние възбуждане или поддържане на заблуждение у
пострадалото лице Й.. За да е извършител на престъплението измама,
защитникът Д. е на мнение, че деецът трябва с активно действие да възбуди
или да поддържа у някого заблуждение за определени факти и обстоятелства.
В тази връзка, тъй като подсъдимият не е имал контакти с пострадалото лице,
то подсъдимият не може да е извършител на измамата.
На следващо място, счита, че е налице явна несправедливост на
наложеното наказание. Жалбоподателят е на мнение, че съдът е следвало да
отчете превеса на смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказание
към минимума. Като не е сторил това, присъдата подлежи на изменение в
частта на размера на наказанието.
В обобщение, отправено е искане за отмяна на присъдата в
осъдителната й част, като подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно се моли
за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на присъдата в
насока намаляване на наложеното наказание.
Няма постъпило допълнително писмено изложение за допълване на
доводите, посочени в жалбата, нито писмени възражения от прокуратурата.
В съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от ОП
Разград е на мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна, а
подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден. Не счита, че
районният съд е допуснал нарушение, като не е направил доказателствен
анализ, а напротив – съдът е посочил изчерпателно от кои доказателства се
подкрепя изложената фактическа обстановка, като е на мнение, че
доказателствата са безпротиворечиви и няма какво да се обсъжда
задълбочено. Прокурорът е на мнение, че наказанието е правилно определено
предвид разпоредбите на НК.
Защитникът на подс. Х. – адв. Д., смята, че въззивната жалба е
основателна. Излага твърдения за противоречия между показанията на свид.
Й. и обвинението, както следва: че свид. Й. се е позовал на превод на пари на
13.12.2015 г., но в документите по делото няма данни за такъв превод; че
обвинението е за получаване на паричните преводи в гр. Гюргево, Румъния, а
2
свидетелят казва, че е изпращал пари и до България. Защитникът е на мнение,
че за да има отговорност за помагачество на неговия доверител, трябва по
безспорен начин да е установено кой е извършителят на престъплението и
дали е наказателноотговорно лице. Адв. Д. сочи, че по делото няма
доказателства, които подкрепят факта, че подс. Х. се е съгласил да помогне на
лицето от женски пол с неустановена самоличност да извърши
престъплението измама. Изложени са твърдения, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не е направил анализ
на противоречията в доказателствения материал и защо дава превес на едни
за сметка на други.
В пренията подс. Х. поддържа казаното от защитника му. В
последната си дума подсъдимият сочи, че няма какво да добави.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 3 във връзка с
чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 от НПК за изменение на
първоинстанционната присъда поради частично оправдаване на подсъдимия с
прилагане на закон за същото престъпление и намаляване на наложеното
наказание (в този смисъл Решение № 223 от 11.02.2020 г. по НД № 1013/2019
г. по описа на ВКС, III НО).
Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда. Районен съд
Разград не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
въпреки неоснователните възражения на защитата, че не е направен анализ на
противоречията в доказателствения материал и не е изложено защо дава
превес на едни за сметка на други. Окръжен съд Разград е на мнение, че
първоинстанционната присъда е постановена при спазване на процесуалните
правила, с изключение на тези за приобщаване на свидетелските показания на
свид. Й. и свид. О. по реда на чл. 281, ла. 4 от НПК, но това не води до извод
за отмяна на присъдата, а представлява само непълнота на доказателствения
материал, която може и беше запълнена от въззивната инстанция чрез
проведените две процедури за Европейски заповеди за разследване.
Обвинението е частично доказано по несъмнен начин, поради което за
една част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, а
в останалата си част – подсъдимият да бъде оправдан за част от обвинението,
като се приложи закон за същото престъпление, както и наложеното
наказание да бъде намалено. От тази гледна точка, въззивната жалба е
частично основателна. Аргументите за това следните:
Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по
3
делото, възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ЕРДЖ. ГЮН. ХЮС. е *** г. в ***, ***, с ЕГН
**********.
Свид. К. Й. е гражданин на ФР Германия, на ***
В края на 2015 г. лице от женски пол с неустановена самоличност по
делото с черна коса, на около 38 г. е инициирало и установило контакт със
свид. Й. посредством социалната мрежа Фейсбук (Facebook). В профила във
Фейсбук на лицето е пишело, че тя е от гр. Разград и се казва Е.Х.. Двамата
започнали да водят кореспонденция по Фейсбук, Вайбър (Viber), УатсАпп
(WhatsApp) и електронна поща (имейл), както и да се чуват по телефона, като
се опознавали. Лицето от женски пол с неустановена самоличност е ползвало
следния телефонен № 01632911071, който поименно се е водил на Т У, с
адрес: ***. Разговорите се водили на турски език. Лицето от женски пол с
неустановена самоличност впоследствие изпратило снимка на свид. Й. по
WhatsApp, а последният я е харесал като човек, като си мислил, че това е
наистина тя.
Двамата са осъществявали контакт често в периода от 2015 г. до 2021
г., а понякога и само веднъж месечно, при което свид. Й. се влюбил в лицето
от женски пол с неустановена самоличност. В един момент лицето от женски
пол с неустановена самоличност по делото поискало пари от свид. Й., за да
може да отиде при него в Германия и да заживеят на съпружески начала, а
впоследствие да се оженят. В тази връзка свид. Й. превел на 29.01.2016 г. през
приложението на MoneyGram 280 евро. За получател на парите свид. Й. бил
помолен от лицето от женски пол с неустановена самоличност по делото да
бъдат посочени данните на подс. Х. – три имена, и страна за получаване на
парите – Румъния. Така и направил свид. Й., като превел парите и му предали
Квитанция № 97061959/29.01.2016 г. за нареждане на пари, издадена от
представител на MoneyGram, Нюрнберг, Германия. След генериране на
квитанцията свид. Й. продиктувал на лицето от женски пол с неустановена
самоличност по телефона специалния код (референтен номер) за получаване
на парите, който му бил предоставен от представителя на MoneyGram.
Лицето от женски пол с неустановена самоличност предоставило на
подс. Х. тази специфична информация за изтегляне на парите. След това подс.
Х. посетил офис на MoneyGram, находящ се на ул. „Гарии“ № 85, гр.
Гюргево, Румъния, пощенски код 080445, и поискал да му бъдат изплатени
280 евро във връзка с данните от Квитанция № 97061959/29.01.2016 г. за
нареждане на пари. Свид. Е О. – служителка на „СМА КЕШ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД (представител на MoneyGram), направила проверка
дали явилото се лице – подс. Х., има право да получи парите. Тя се уверила,
че може да изплати заявените пари, като проверила имената на подателя и
получателя, специалните кодове за достъп (референтния номер) и сумата.
След което тя предала 280 евро на подс. Х.. Подсъдимият информирал лицето
от женски пол с неустановена самоличност, че е получил парите. След това
4
лицето от женски пол с неустановена самоличност на свой ред се обаждало
по телефона на свид. Й. и го е информирало, че тя е получила парите.
В периода от 2015 г. до 2021 г. лицето от женски пол с неустановена
самоличност е излагало на свид. Й. многобройни причини защо не може да
отиде при него в Германия – например, че искала да си купи самолетен билет,
но имала проблеми на летището в Румъния, понеже трябва да излети за
Германия от гр. Букурещ, Румъния; че тя дължала пари в България; че имало
някакви мафиоти, които й откраднали парите; че си счупила крака и други.
Лицето от женски пол с неустановена самоличност винаги искало повече
пари и си измисляло такива случаи, за които й трябват още и още пари, но
така и не отишло в Германия при свид. Й..
Свид. Й. в периода от 2016 г. до 2017 г. продължил да праща пари на
лицето от женски пол с неустановена самоличност: 240 евро на 31.03.2016 г.
чрез Western Union; 224 евро на 29.04.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на
31.05.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на 29.07.2016 г. чрез MoneyGram;
100 евро на 06.10.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на 14.10.2016 г. чрез
MoneyGram; 300 евро на 01.06.2017 г. чрез MoneyGram; 300 евро на
08.08.2017 г. чрез MoneyGram; 150 евро на 01.12.2017 г. чрез MoneyGram.
Всички пари по преводите били изтегляни от подс. Х. съгласно
гореизложения начин от офиси на MoneyGram, находящ се на ул. „Гарии“ №
85, гр. Гюргево, Румъния, пощенски код 080445, и на Western Union, находящ
се на Strada Nicolae Bălcescu 45, Giurgiu 80038, Румъния. На всяка една от
посочените дати свид. Й. нареждал парите в полза на подс. Х. за получаване в
Румъния. След което свид. Й. продиктувал по телефона на лицето от женски
пол с неустановена самоличност специалния код (референтен номер) за
получаване на парите, който му бил предоставен от представителите на
MoneyGram и Western Union. Тази информация лицето от женски пол с
неустановена самоличност предоставяла на подс. Х., който отивал в гр.
Гюргево, Румъния и заявявал за плащане горепосочените суми. След
надлежните проверки за правото на получаване на сумите, извършвани от
служители на MoneyGram и Western Union, парите били изтегляни от подс. Х.
в деня на преводите, с изключение на превода от 14.10.2016 г., които пари са
били изтеглени на 17.10.2016 г. Свид. Е О. като служителка на „СМА КЕШ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е изплатила всички пари на подс. Х., които са му
били пратени по MoneyGram на посочените в началото на абзаца дати. След
изтеглянето на парите подсъдимият информирал лицето от женски пол с
неустановена самоличност, че е получил сумите. След това лицето от женски
пол с неустановена самоличност на свой ред се обаждало по телефона на
свид. Й. и го е информирало, че тя е получила парите. Но лицето от женски
пол с неустановена самоличност така и не спазило уговорките си за
заминаване в Германия с цел заживяване и женитба със свид. Й., а постоянно
измисляла някаква оправдателна причина да не ходи.
На 01.03.2017 г. свид. Й. осъзнал, че лицето от женски пол с
неустановена по делото самоличност го лъже и няма да отиде при него,
5
поради което подал жалба в полицията в гр. Нюрнберг, Германия. Съставен е
Протокол за престъпление във връзка с жалба от 01.03.2017 г., издаден от Б.,
на длъжност „главен криминален комисар“ в служба „Специализиран отдел
по криминалистика 2“, Комисариат 26. Била образувана преписка под № на
дело BY5435-005041-17/3.
Въпреки че свид. Й. разбрал, че лицето от женски пол с неустановена
самоличност няма да отиде при него в Германия, той продължил да й праща
пари, като направил още три превода през 2017 г. В един момент осъзнал, че
тя няма да отиде при него и той поискал от нея да му върне парите, но тя не
отговорила, а продължавала да иска още пари, като измисляла други причини.
Впоследствие свид. Й. престанал да й отговаря на съобщенията и
обажданията
Заключението на компютърно-техническата експертиза от
досъдебното производство предоставя данни, че за CD от 16.01.2019 г., на
който са качени материалите (аудио файлове, снимка, видеозапис и текстови
документ), не са открити данни за манипулиране на записите и данните.
Езикът, на който се е водила кореспонденцията между пострадалия и лицето
от женски пол с неустановена самоличност по делото, е турски език.
Заключението на съдебно-почерковата експертиза от досъдебното
производство сочи, че подписите за получател на парите в оригиналите на
Формулярите за получени пари (разплащателни разписки) от MoneyGram от
29.01.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016 г., 06.10.2016 г. и
17.10.2016 г. са изпълнени от подс. Е.Х.
Вещото лице в Заключението по съдебно-финансовата експертиза от
досъдебното производство твърди, че за времето от 30.12.2015 г. до
29.12.2017 г. подс. Х. е получил от свид. Й. 2 344 евро, като свид. Й. е
заплатил и 160 евро такси за преводите. В сумата от 2 344 евро се включват
получените пари, както следва: 280 евро на 29.01.2016 г. чрез MoneyGram, 240
евро на 31.03.2016 г. чрез Western Union; 224 евро на 29.04.2016 г. чрез
MoneyGram; 250 евро на 31.05.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на
29.07.2016 г. чрез MoneyGram; 100 евро на 06.10.2016 г. чрез MoneyGram; 250
евро на 14.10.2016 г. чрез MoneyGram; 300 евро на 01.06.2017 г. чрез
MoneyGram; 300 евро на 08.08.2017 г. чрез MoneyGram; 150 евро на
01.12.2017 г. чрез MoneyGram.
Заключението на съдебно-почерковата експертиза от въззивното
производство показва, че подписите за получател на парите в оригиналите на
Формулярите за получени пари (разплащателни разписки) от MoneyGram от
01.06.2017 г., 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г. са изпълнени от подс. Е.Х..
С Европейска заповед за разследване от 22.02.2022 г. с изпълняваща
държава Република Румъния бе извършен на 04.04.2022 г. разпит на
свидетелката Е О. от съдия С. С.-Г. от Съда в Гюргево, Румъния,
наказателно отделение, чрез предварително изготвени въпроси в приложен
към Европейската заповед за разследване въпросен лист.
6
С Европейска заповед за разследване от 19.04.2022 г. с изпълняваща
държава Германия бе извършен на 12.07.2022 г. разпит на свидетеля К. Й.
посредством видеоконференция с компетентните органи в Германия,
ръководена от настоящия съдебен състав за България, и съдия Е. за Районен
съд гр. Нюрнберг, Германия.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, в това число и по
въззивното производство, както следва: гласни доказателствени средства:
частично показанията на свид. К. Й. (дадени на 12.07.2022 г. по време на
разпит чрез видеоконференция пред въззивната инстанция във връзка с
издадена Европейска заповед за разследване от 19.04.2022 г. с изпълняваща
държава Германия), показанията на свид. Е О. (дадени на 04.04.2022 г. пред
съдия С. С.-Г. от Съда в Гюргево, Румъния, наказателно отделение, във
връзка с издадена от въззивната инстанция Европейска заповед за разследване
от 22.02.2022 г.); заключенията от досъдебното производство по компютърно-
техническата, съдебно-почерковата и съдебно-финансова експертизи, както и
заключението от въззивното производство по съдебно-почерковата
експертиза; писмените доказателства: справка за съдимост от 05.11.2019 г.;
Квитанции за нареждане на пари, издадени от представител на MoneyGram,
Нюрнберг, Германия, с рег. № 97061959/29.01.2016 г. за 280 евро, с №
45678657/29.04.2016 г. за 224 евро, с № 43933990/31.05.2016 г. за 250 евро, с
№ 53787439/29.07.2016 г. за 250 евро, с № 78416773/06.10.2016 г. за 100 евро,
с № 26679354/14.10.2016 г. за 250 евро, с № 48064919/01.06.2017 г. за 300
евро, с № 52475852/08.08.2017 г. за 300 евро, с № 94736472/01.12.2017 г. за
150 евро; Справка от 29.03.2017 г. за извършени трансакции, издадена от
MoneyGram International Limited, German Branch за периода от 29.01.2016 г.
до 14.10.2016 г. относно тегления на пари от подс. Х.; Квитанция за
нареждане на пари, издадени от представител на Western Union, Нюрнберг,
Германия, с № 082-468-8604/31.03.2016 г. за 240 евро; Справка от 31.05.2017
г. за извършени трансакции, издадена от Western Union Payment Services
Ireland Limited, office Germany за периода от 01.01.2015 г. до 18.05.2017 г.
относно тегления на пари от подс. Х.; Формуляри за получени пари
(разплащателни разписки) в оригинал, издадени от „СМА КЕШ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД – като представител на MoneyGram, с адрес
Република Румъния, гр. Гюргево, ул. „Негру Водъ“ офис 1, бл. 45/853, вх. А,
ап. 3 (с адрес на латиница: SMA CASH INTERNATIONAL SRL, str. Negru
Voda, Camera 1, bl. 45/853, sc. A, ap. 3, Giurgiu, Romania), а именно с рег. №
97061959/29.01.2016 г. за 280 евро, с № 45678657/29.04.2016 г. за 224 евро, с
№ 43933990/31.05.2016 г. за 250 евро, с № 53787439/29.07.2016 г. за 250 евро,
с № 78416773/06.10.2016 г. за 100 евро, с № 26679354/17.10.2016 г. за 250
евро (във връзка с платежно от 14.10.2016 г.), включително и представените
пред въззивната инстанция с № 48064919/01.06.2017 г. за 300 евро, с №
7
52475852/08.08.2017 г. за 300 евро, с № 94736472/01.12.2017 г. за 150 евро;
Протокол за престъпление във връзка с жалба от 01.03.2017 г., издаден от Б.,
на длъжност „главен криминален комисар“ в служба „Специализиран отдел
по криминалистика 2“, Комисариат 26, дело BY5435-005041-17/3; Справка от
германски мобилен оператор D019 Telefonica Germany за самоличност на
притежател на мобилен номер 01632911071; превод на чатовете от WhatsApp
между лицето от женски пол с неустановена самоличност и свид. Й.; както и
останалите писмени доказателства, приобщени по делото; и веществени
доказателства: диск от 16.01.2019 г., на който са качени аудио файлове,
снимки, видеозапис и текстови документ, представляващ извлечение от
чатове (в едно с превод на български език) в приложението WhatsApp между
лицето от женски пол с неустановена самоличност и свид. Й..
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото – както
писмените, така и гласните доказателства и заключенията на вещите лица,
който материал е безпротиворечив по отношение на авторството. То най-вече
се установява от свидетелските показания на свид. Й., спрямо който е
извършено престъплението, от свидетелските показания на свид. О., която е
изплатила девет от десетте парични превода, а също и от писмените
доказателства по делото – квитанциите за нареждане на пари чрез MoneyGram
и Western Union, Справките за извършени трансакции (получени пари) чрез
MoneyGram и Western Union, оригиналите на формулярите за получени пари
(разплащателни разписки), както и от заключенията на вещото лице по
съдебно-почерковите експертизи от досъдебното производство и от
въззивното производство.
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
свидетелските показания и писмените доказателства, но най-вече и от
безспорните по делото писмени доказателства – Формуляри за получени пари
(разплащателни разписки), във връзка с които са направени двете експертизи
на подписите на лицето, което е подписало тези документи.
Относно начина на извършване на престъплението съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на свид. Й. и свид. О., подкрепени с
писмените и веществените доказателства по делото, както и заключенията на
вещите лица. Съдът им дава вяра за реда, в който са се случили отделните
елементи от деянието така, както е прието, че се е случило във фактическите
установявания по-горе. А именно че подс. Х. по молба на лицето от женски
пол с неустановена самоличност е отивал до офисите на MoneyGram и
Western Union в гр. Гюргево, Румъния, от които е изтеглял парични преводи,
наредени от свид. Й., като за получател са били посочени данните на подс. Х..
Деянията на датите 29.01.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г.,
29.07.2016 г., 06.10.2016 г. и 17.10.2016 г. се установяват от приложените по
делото квитанции за наредени пари, Формуляри в оригинал за получени
(разплащателни разписки) от подс. Х. в Румъния пари, Справка от 29.03.2017
8
г. за извършени трансакции, издадена от MoneyGram International Limited,
German Branch, свидетелските показания на свид. Й. и свид. О., както и
Заключението по съдебно-почеркова експертиза от вещо лице С.М. от
09.08.2019 г. на досъдебното производство. Деянията на датите 01.06.2017
г., 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г. се установяват от приложените по делото
квитанции за наредени пари, Формуляри в оригинал за получени
(разплащателни разписки) от подс. Х. пари в Румъния (изискани във
въззивното производство за попълване празнотата в доказателствения
материал по делото), свидетелските показания на свид. Й. и свид. О., както и
Заключението по съдебно-почеркова експертиза от вещо лице С.М. от
23.05.2022 г. във въззивното производство. Посочените в настоящия абзац
доказателства, преценени поотделно и в своята съвкупност, водят до извод за
съпричастност на подс. Х. в престъплението измама под формата на
съучастие, като доказват по безспорен начин изтеглянето на парите, които
лицето от женски пол с неустановена самоличност по делото е заблудило
свид. Й. да й преведе.
За превода на 240 евро на 31.03.2016 г. чрез Western Union по
досъдебното производство са приобщени Квитанция № 082-468-8604 за
нареждане на парите на 31.03.2016 г. чрез Western Union, клон Германия (л.
21 от том 2 на ДП) и Справка от 31.05.2017 г. за извършени трансакции,
издадена от Western Union Payment Services Ireland Limited, office Germany за
периода от 01.01.2015 г. до 18.05.2017 г. относно тегления на пари от подс. Х.
(л. 59, том 2 от ДП). От една страна, съгласно от квитанцията става ясно, че
свид. Й. е превел на името на подс. Х. сумата от 240 евро на 31.03.2016 г. От
справката става ясно, че тази сума е изтеглена от подс. Х. в гр. Гюргево,
Румъния. При разпита си пред въззивната инстанция свид. Й. потвърждава за
превода на тази сума. От друга страна, не е постъпила обратна информация от
Western Union Payment Services Ireland Limited, office Germany, нито от Alma
speed Solutions SRL – като представител на Western Union, относно
съществуването в оригинал на Формуляр за получени (разплащателни
разписки) пари. Въпреки това при преценката на доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно настоящата въззивна инстанция достига до извода, че
обвинението относно получаването на тази сума пари от подс. Х. също е
доказано. То е направено в промеждутъка между първото и третото
нареждане на пари, като съдържа белезите на добре познатата и описана по-
горе схема за изтегляне на пари.
Общата стойност на преведените от свид. Й. в полза на лицето от
женски пол с неустановена самоличност по делото, които пари са
изтеглени от подс. Х. от офисите на MoneyGram и Western Union в гр.
Гюргево, Румъния, е в размер на 2 344 евро или левовата им равностойност
в размер на 4 584,47 лв. и касаят датите 29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016
г., 31.05.2016 г., 29.07.2016 г., 06.10.2016 г., 17.10.2016 г., 01.06.2017 г.,
08.08.2017 г. и 01.12.2017 г.
При достигане на крайните изводи на ОС Разград за извършено
9
престъпление измама и съучастието на подсъдимия под формата на
помагачество съдът зачита и веществените доказателства по делото –
снимките на жената от женски пол с неустановена самоличност (л. 111 и
л. 146, том 3 на ДП), както и Заключението по компютърно-техническата
експертиза (л. 143-147, том 3 на ДП). Вещото лице Ивайло Иванов е
посочило, че няма манипулации на записите и данните от диска от 16.01.2019
г. Посочените снимки са изпратени от лицето от женски пол с неустановена
самоличност на свид. Й. с цел да бъде заблуден, че това е нейният външен
вид, както и за поддържане на заблуждението, че иска да отиде да живее при
него и да се оженят.
Въззивната инстанция е на мнение, че първоинстанционният съд
неправилно е приобщил свидетелските показания на свид. Й. и свид. О.
на основание чл. 281, ал. 4 от НПК. Посоченото от районния съд основание
се прилага при наличието на две предпоставки: едната е налице – тези
показания да са дадени пред орган на досъдебното производство, както и е
направено чрез издадените Европейски заповеди за разследване в Германия и
Румъния. Другата предпоставка обаче не е налице, понеже нормата препраща
само към основанията по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Видно от тези
основание става дума за валидно формирана воля на свидетеля, която е
изразена до съда по някакъв начин – сочи факти и обстоятелства, които
съществено противоречат на тези, дадени по досъдебното производство, или
отказва да даде показания или твърди, че не си спомня. Всички тези
хипотези са свързани с явяването на свидетеля пред съда и
манифестирането им по съответния начин. Съгласно делото на РС Разград
двамата свидетели са били редовно призовани за откритото съдебно заседание
на 23.02.2021 г., а свид. Й. и за разпоредителното заседание на 25.02.2020 г.
(на което делото е прекратено, а впоследствие определението на съда
прекратяване е отменено от ОС Разград, поради което е проведено ново
разпоредително заседание). За останалите съдебни заседания двамата
свидетели или не са призовани редовно (открито заседание на 20.05.2021 г.),
или не е отразено изобщо дали са призовани, или не (последното открито
заседание на 30.09.2021 г.). При наличието на тези факти и като се има
предвид това, че нито показанията са дадени пред съдия, нито подсъдимият и
неговият защитник са участвали при разпита на тези лица на досъдебното
производство, следва извода, че показанията на свид. Й. и свид. О., дадени
на досъдебното производство, биха могли да бъдат прочетени единствено
по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК във връзка с предпоставките на чл. 281,
ал. 1, т. 3, 4 или 5 от НПК. Но в последното открито съдебно заседание на
30.09.2021 г. пред районния съд подс. Х. и защитникът му не са дали съгласие
за четене на показанията на двамата свидетели по този ред. Следователно
единствената хипотеза, при която може да бъдат приобщени тези
показания на двамата свидетели, е била да бъдат разпитани
непосредствено пред първата инстанция. Това не се е случило и поради
това приобщаването на техните показания е неправилно.
10
Тъй като въззивната инстанция е втора инстанция по съществото на
спора и може да установява както нови правни изводи, така и нови
фактически изводи, Окръжен съд Разград направи преценка, че неправилно са
приобщени показанията на свид. Й. и свид. О. на основание чл. 281, ал. 4 от
НПК, като дори не е посочено и към коя хипотеза на ал. 1 се препраща.
Поради това Окръжен съд Разград инициира две международни процедури и
издаде две Европейски заповеди за разследване с изпълняващи държави в
Германия на 19.04.2022 г. и Румъния на 22.02.2022 г. Целта на тези процедури
беше разкриване на обективната истина за събитията от инкриминирания
период, както и за изясняване на фактите и обстоятелствата около деянията,
за които е повдигнато обвинение. Свид. Й. беше разпитан посредством
видеоконференция на 12.07.2022 г., осъществена между настоящия съд и в
присъствието на свидетеля и органи на изпълняващата държава Германия. По
този начин показанията на пострадалото лице бяха непосредствено
представени на съда, който ги взема предвид при решаване на делото, като се
абстрахира от тези, дадени на досъдебното производство. Показанията на
свид. О. бяха дадени на 04.04.2022 г. чрез отговори на въпроси от
свидетелката пред орган на изпълняващата държава Румъния – съда в
Гюргево, отново в процедура по издадена Европейска заповед за разследване.
При тези служебно проведени съдебно-следствени действия въззивната
инстанция установи фактическата обстановка по делото и ще направи
правните си изводи въз основа на резултатите от двете проведени Европейски
заповеди за разследване с изпълняващи държави Германия и Румъния. По
този начин бяха отстранени празнотите в доказателствения материал.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Й. досежно проведения
разговор между него и мним служител на летището в Румъния, който му
поискал 370 евро, за да може лицето от женски пол с неустановена
самоличност да излети за Германия, както и че е направил два превода от 200
евро и 170 евро. Тези показания са изолирани и не са подкрепени с останалия
събран доказателствен материал. До този извод достигна окръжният съд,
понеже съгласно приложените квитанции за наредени пари, издадени от
представители на MoneyGram и Western Union, а и от представените
Формуляри в оригинал за получени (разплащателни разписки) пари, няма
нито толкова голяма сума пари, нито поотделно да има две такива суми. В
същото време като изолиран факт остана и този, изложен от свидетеля, че
около една година след установяване на контакта с лицето от женски пол с
неустановена самоличност тогава бил направен първият превод на пари. От
събраните доказателства по делото се установява, че контакт е установен в
края на 2015 г., а първият направен превод на пари е от 29.01.2016 г., което
означава, че не е изминала цяла година, както твърди свидетелят. Това
обстоятелство може да се дължи на изминалия дълъг период от време от
престъплението до разпита му пред въззивната инстанция (повече от 6
години), поради което съдът дава вяра на останалия доказателствен материал
в противовес на тези показания на свидетеля. Съдът счита за ирелевантно за
11
спора, че свид. Й. е изпращал пари и до България – за тези факти и
обстоятелства няма събрани доказателства, нито се съдържат такива
твърдения и в държавното обвинение. Поради това като изолирано твърдение
също не следва да бъде ценено при доказателствения анализ, от което следва
и че възражението на защитата в тази си част е неоснователно. В останалата
част, която не е коментирана в настоящия абзац, съдът дава изцяло вяра
на показанията на свид. Й. относно събитията, които са се случили с него,
начина на комуникация с лицето от женски пол с неустановена самоличност
по делото, молбите за плащане на пари, причините, поради които лицето от
женски пол с неустановена самоличност по делото не е отишла в Германия,
както и за самото превеждане и получаване на парите. Тези показания са
достоверни, последователни и подробни, като съдът ги цени при крайното
формиране на решението по делото.
Показанията на свид. О. са последователни, подробни и ясни. Същата
описва процедурата за изплащане на пари чрез приложението MoneyGram,
като включва обезателно получаването на специфична информация –
специалният код (референтен номер), от изпращача на парите. Която
информация няма как да бъде получена от подс. Х., ако не му е казана от
лицето от женски пол с неустановена самоличност по делото. Съдът цени
изцяло показанията на свидетелката като достоверни, в подкрепа на
държавното обвинение и доказващи елементи от предмета на делото.
Обясненията на подс. Х., дадени пред първата инстанция в откритото
съдебно заседание на 30.09.2021 г., представляват само защитна теза за
опровергаване на повдигнатото обвинение. Същите не съдържат факти и
обстоятелства от значение за установяване на фактическата обстановка,
поради което нямат характер на гласно доказателствено средство, а са само
средство за защита.
Не се установи от събрания по делото доказателствен материал по
несъмнен начин, че подсъдимият е изтеглил 250 евро на 30.12.2015 г. от
гр. Гюргево. От една страна, на досъдебното производство в подкрепа на
обвинението в тази част са приобщени Квитанция № 294-895-3259 за
нареждане на парите на 30.12.2015 г. чрез Western Union, клон Германия (л.
12 от том 2 на ДП) и Справка от 31.05.2017 г. за извършени трансакции,
издадена от Western Union Payment Services Ireland Limited, office Germany за
периода от 01.01.2015 г. до 18.05.2017 г. относно тегления на пари от подс. Х.
(л. 59, том 2 от ДП). Съгласно квитанцията става ясно, че свид. Й. е превел на
името на подс. Х. сумата от 250 евро на 30.12.2015 г. От справката става ясно,
че тази сума е изтеглена от подс. Х. в гр. Гюргево, Румъния. Но от друга
страна, при разпита на свид. Й. в открито съдебно заседание на 12.07.2022 г.
пред въззивната инстанция, след като му бяха предявени платежните
нареждания, изпратени от него посредством Western Union и MoneyGram,
същият посочи, че на 13.12.2015 г. е направил първият превод на парите на
името на подс. Х. (а не на 30.12.2015 г.), както и че някои пари е изпращал
към гр. Букурещ, но не всичките. В същото време на въззивното производство
12
не постъпи обратна информация относно съществуването в оригинал на
Формуляр за получени (разплащателни разписки) пари, която бе изискана от
Western Union Payment Services Ireland Limited, office Germany, с адрес
Золмщрасе 18, 60486 Франкфурт на Майн (с адрес на латиница Solmsstraße
18, 60486 Frankfurt am Main), с телефон 069/85098-333, и от Alma speed
Solutions SRL – като представител на Western Union, с адрес Strada Nicolae
Bălcescu 45, Giurgiu 80038, Румъния, и с втори адрес съгласно Търговския
регистър на Румъния: Strada Grigore Ionescu 63b, București 023674, Румъния.
Като се има предвид, че обвинението следва да бъде доказано по несъмнен
начин, за съдебния състав на Окръжен съд Разград съществува съмнение, че
тези пари в размер на 250 евро реално са изтеглени на или след 30.12.2015 г.
от подс. Х.. Поради което счита, че са правилни възраженията на защитата в
насока, че липсва деяние на 13.12.2015 г. и на 30.12.2015 г.
В същото време има и съмнения относно извършването на
престъплението на 29.12.2017 г. от подс. Х.. От една страна, по делото на
досъдебното производство е приобщена само Квитанция № 875-486-0671 за
нареждане на парите на 29.12.2017 г. чрез Western Union, клон Германия (л.
12 от том 3 на ДП). От друга страна, в откритото съдебно заседание пред
въззива свид. Й. не потвърди изпращането на 250 евро на 29.12.2017 г. на
името на подс. Х., въпреки че му бяха предявени квитанциите за нареждане на
пари. По делото няма нито справка за наредени и изплатени пари, издадена от
Western Union, нито е представен Формуляр за получени (разплащателни
разписки) пари на 29.12.2017 г. от подс. Х.. Не се върна и обратна връзка от
Western Union Payment Services Ireland Limited, office Germany и Alma speed
Solutions SRL – като представител на Western Union. Поради изложеното
настоящата въззивна инстанция намира, че подс. Х. не е получил сумата от
250 евро на 29.12.2017 г.
Не се доказва от събрания доказателствен материал както на
досъдебното производство и първата инстанция, така и на съдебното
следствие на настоящата въззивна инстанция, че лицето от женски пол с
неустановена по делото самоличност е възбудила заблуждението у
пострадалото лице с това, че е родена в Азербайджан, че живее в
Република Молдова. В подкрепа на тези факти са само показанията на
пострадалото лице Й. по време на разпита му на 16.01.2019 г. от К. на
длъжност „главен криминален инспектор“ при Специализиран криминален
отдел Комисариат 25 в гр. Нюрнберг, във връзка с което е образувано дело №
BY5720-023358-18/9. Тези показания да дадени в изпълнение на Европейска
заповед за разследване, издадена от разследващите органи по досъдебното
производство в България. Показанията от този разпит не са приобщени в
съдебните производства, понеже при разпита си пред настоящата въззивна
инстанция свид. Й. твърдеше, че лицето от женски пол с неустановена
самоличност по делото нищо не му е споделяла, а и тези факти не касаят
естеството на престъплението, че да са от такова съществено значение за
приобщаването на показанията в тази си част на основание чл. 281, ал. 4 във
13
връзка с ал. 1, т. 1 от НПК.
Съдът дава вяра и на писмените и веществените доказателства,
приложени по делото, като последователни и логични. Даде се вяра и на
заключенията на вещите лица по експертизите като компетентни,
мотивирани и обективно изготвени.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, РС Разград е признал
подс. Х. за виновен в това, че е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Окръжен съд Разград се
солидализира като цяло с крайния извод на първостепенния съд в
осъдителната част за датите 29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г.,
31.05.2016 г., 29.07.2016 г., 06.10.2016 г., 17.10.2016 г., 01.06.2017 г.,
08.08.2017 г. и 01.12.2017 г., но изразя несъгласие с отделни елементи от
фактическата обстановка на деянията (че лицето от женски пол е от
Азербайджан и живее в Р Молдова), началния момент на престъплението
(01.12.2014 г.) и периода на извършването му (01.12.2014 г. – 28.01.2016 г. и
02.12.2017 г. – 29.12.2017 г.), както и досежно броя на деянията в състава на
продължаваното престъпление (само десет установени деяния от дванадесет в
обвинителния акт и присъдата на районния съд). Това води до извода, че
присъдата ще бъде изменена, като бъде приложен закон за същото
престъпление, като за недоказаните факти и обстоятелства подс. Х. ще бъде
оправдан (в този смисъл Решение № 223 от 11.02.2020 г. по НД № 1013/2019
г. по описа на ВКС, III НО).
Следва да бъде отбелязано, че с въззивната жалба защитникът оспорва,
че не е установено подсъдимият да е извършил изпълнителното деяние
възбуждане или поддържане на заблуждение у пострадалото лице Й..
Въззивната инстанция счита, че защитникът предвид наведените възражения
във въззивната жалба няма правен интерес да обжалва присъдата в
оправдателната й част, с която подс. Х. е признат за невиновен да е извършил
престъплението като съизвършител. Предмет на делото пред Окръжен съд
Разград е само осъдителната част от присъдата, с която е признат за виновен,
че е участвал в извършването на престъплението като помагач. Следователно
тези доводи на въззивника не следва да бъдат обсъждани.
От обективна страна, за състава на помагачеството в престъплението
измамата по основания състав на чл. 209, ал. 1 от НК е необходимо следното:
изпълнително деяние под формата на „възбуди“ и/или „поддържа“ у някого
заблуждение; както и причиняване на имотна вреда в ущърб на пострадалото
14
лице или на друго лице; участие на помагача чрез улесняване извършването
на престъплението. Безспорно е, че лицето от женски пол с неустановена
самоличност по делото е въвело свид. Й. в заблуждение относно намеренията
си да отиде при него, да заживеят на съпружески начала, а впоследствие да се
оженят. Това лице от женски пол също е и поддържало това заблуждение у
пострадалото лице в продължение на няколко години. През това време
съвместната задружна дейност на престъплението, извършено при съучастие,
се е състояла за подс. Х. в това, че същият е изтеглили десет парични превода,
които свид. Й. е изпращал чрез MoneyGram и Western Union под претекст до
лицето от женски пол във връзка с някакви техни взаимоотношения. Подс. Х.
е отивал от България в Румъния, представял е лична карта и е давал данни
(специфичния код – референтен номер) за достъп до разходването на парите
от съответните офиси в гр. Гюргево, Румъния. По този начин на свид. Й. е
причинена имотна вреда в размер на 2 344 евро, равняващи се на 4 584,47 лв.,
с които пари пострадалото лице се е лишило от ползването им за свои нужди.
От субективна страна, лицето от женски пол с неустановена
самоличност по делото е извършвало незаконните действия спрямо
пострадалото лице с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага.
Целта се установява от увещанията за изпращане на пари за закупуване на
самолетен билет до Германия, както и за получаването на пари, с които да се
премахнат пречките в България относно заминаването до Германия с цел
заживяване на съпружески начало и брак. Парите определено представляват
„имотна облага“, която лицето от женски пол с неустановена самоличност е
целяло да получи. В контекста на тези разсъждения подс. Х. е действал при
условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че лицето от женски пол с
неустановена самоличност по делото е извършвало престъплението измама,
като е въвеждало и поддържало заблуждение у пострадалото лице за фактите
относно получаването на парите, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в имотна вреда за свид. Й. и с
действията си по изтегляне на парите пряко е целял тези последици.
Общността на умисъла на лицето от женски пол с неустановена
самоличност по делото и подс. Х. при формата на неговото съучастие като
помагач се извежда от начина на извършване на престъплението – лицето от
женски пол предоставя данните на подс. Х. на пострадалото лице, което си
мисли, че прави платежно нареждане в полза на лицето от женски пол, но
всъщност посочва личните данни на подсъдимия. След което подсъдимият
изтегля парите от офисите на MoneyGram и Western Union в гр. Гюргево,
Румъния, с което улеснява лицето от женски пол с неустановена самоличност
да довърши престъплението.
Не е вярно, че по делото няма доказателства, които подкрепят факта, че
подс. Х. се е съгласил да помогне на лицето от женски пол с неустановена
самоличност да извърши престъплението измама. Това възражение на
защитата е изцяло неоснователно. Неоспоримо е доказана съпричастността на
подсъдимия в престъплението, извършено при съучастие. Няма как в
15
момента, в който лицето от женски пол с неустановена самоличност по
делото е въвеждало в заблуждение пострадалото лице, подс. Х. да не е знаел
за извършването на престъплението, понеже преди този момент последният е
предоставил на лицето от женски пол с неустановена самоличност личните си
данни за получаване на парите. Само по себе си посочването на чужди лични
данни за получател на парите и изтеглянето на пари в продължение на десет
парични превода в рамките на около две години е съмнително обстоятелство,
което не би могло да не бъде подложено на обсъждане защо се изпращат тези
пари и защо друго лице (подсъдимият) ги получава. Ако подс. Х. бе изтеглил
само един от паричните преводи и нямаше връзка с останалите, а само му
бяха посочвани личните данни, ситуацията би изглеждала по друг начин, но
няма такива установени данни по делото. Продължителното извършване на
престъплението неоспоримо показва елементите на задружната престъпна
дейност на лицето от женски пол с неустановена самоличност и подс. Х.,
които елементи разкриват една престъпна схема, имаща за цел получаването
на парични средства, които не се следват на съучастниците в престъплението.
Престъплението е извършено при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. С всички десет деяния подс. Х. е
осъществил поотделно един състав на едно и също престъпление – този по чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. Деянията са извършени през
непродължителни периоди от време – от 29.01.2016 г. до 01.12.2017 г., при
една и съща обстановка – теглена на пари от офиси на MoneyGram или
Western Union в гр. Гюргево, Румъния, след представяне на документи за
самоличност, и при еднородност на вината – пряк умисъл за задружна
престъпна дейност и за увреждане на пострадалото лице, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Въззивната инстанция е на мнение, че правилно районният съд е
преквалифицирал действията на подс. Х. от съизвършител съгласно
обвинителния акт в помагач съгласно обжалваната присъда, като е
приложил закон за същото престъпление. Преквалификацията на
престъпната дейност на подсъдимия относно формата на участие не е
нарушила процесуалните му права, тъй като тя се основава на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и той се е защитавал
срещу тях в хода на първоинстанционното и въззивното производства ( в този
смисъл Решение № 333 от 25.06.2013 г. по НД № 1014/2013 г. по описа на
ВКС, III НО; Присъда № 9 от 28.02.2013 г. по ВНОХД № 311/2011 г. по описа
на ОС – Враца).
За да е налице отговорност за помагачество на подс. Х., не е
необходимо по безспорен начин да е установено кой е извършителят на
престъплението и дали е наказателноотговорно лице, противно на
възраженията на адв. Д.. Наказателната отговорност е лична (по арг. от чл. 35,
ал. 1 от НК) и всеки отговаря само за неговия принос, в това число помагачът
отговарят само за онова, за което умишлено е подпомогнал извършителя (по
16
арг. от чл. 21, ал. 2 от НК). Достатъчно е по делото да има безспорни
доказателства, че при престъплението е участвало и друго лице, което по
настоящото дело се установява, както и следва да се има предвид, че
повдигнатото престъпление няма как да не бъде извършено в съучастие, т.е.
да има поне две лица, едно от които да е извършител.
Както се посочи по-горе във фактическата обстановка, не се установи
от доказателствата по делото, че лицето от женски пол е от Азербайджан
и че живее в Р Молдова. Тези факти, за които подс. Х. е осъден настоящата
въззивна инстанция не възприема. Те не почиват на събрания и проверен по
отделно и в съвкупност доказателствен материал. Поради това Окръжен съд
Разград следва да приложи закон за същото престъпление и да оправдае
подсъдимия за тези факти.
Поради липсата на достатъчно доказателства за осъждане на подс. Х. в
подпомагането на лицето от женски пол с неустановена самоличност по
делото относно извършването на престъплението на 30.12.2015 г. за 250 евро
и на 29.12.2017 г. за 250 евро , подсъдимият също следва да бъде оправдан
и в тези части, като се приложи отново закон за същото престъпление.
Тъй като за подс. Х. се установява, че е участвал в престъплението само
като помагач, началната дата на престъплението за него не би могла да бъде
въвеждането в заблуждение на пострадалото лице, както е възприел
районният съд. Следва да бъде отбелязано, че подсъдимият извършва
престъплението като помагач само на датите, на които е изтеглил паричните
средства. В промеждутъците от време преди и след изтеглянията на парите се
осъществява съставът на престъплението измама от извършителя му, но не и
от помагача, който участва само в получаването на парите. В тази връзка
началният момент, от който може да се ангажира наказателната отговорност
на подсъдимия като помагач, е първото изтегляне на паричната сума на
29.01.2016 г. , като всяко последващо деяние в състава на продължаваното
престъпление е извършено на съответния ден, когато е изтеглял парите –
31.03.2016 г. , 29.04.2016 г. , 31.05.2016 г. , 29.07.2016 г. , 06.10.2016 г. ,
17.10.2016 г. , 01.06.2017 г. , 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г. Крайният момент
предвид горепосочените установявания и оборвания на факти и обстоятелства
ще се яви датата 01.12.2017 г. – последният път, когато е изтеглил пари от
офис на MoneyGram, които са изпратени от пострадалото лице. В тази връзка
следва да бъде приложен отново закон за същото престъпление, като
подсъдимият бъде оправдан за периода преди 29.01.2016 г. и след
01.12.2017 г., както и за промеждутъците от време между отделните
тегления на пари, с изключение на самите дати на теглене на пари, на
които осъществява състава на престъплението измама под формата на
помагачество.
Съществува и още едно основание за оправдаване на подсъдимия
частично с прилагане на закон за същото престъпление. На подс. Х. е
повдигнато обвинение с начална дата 01.12.2015 г., когато за първи път
17
според прокурора от РП Разград е осъществен контакт от лицето от женски
пол с неустановена самоличност с пострадалото лице. Но погрешно съдът е
написал тази начална дата в диспозитива на присъдата като 01.12.2014 г. Т.е.
излиза, че съдът е осъдил лицето за извършено престъпление в повече от
това, за което му е повдигнато обвинението. Вероятно се касае за печатна
грешка, която се потвърждава и от мотивите на първоинстанционния акт, но
това не може да бъде коригирано по друг начин освен по реда на
инстанционния контрол по НПК. Поради което подс. Х. следва да бъде
оправдан, че е участвал като помагач в извършването на престъплението
измама за периода от 01.12.2014 г. до 01.12.2015 г., като се приложи закон
за същото престъпление.
От така направения доказателствен и правен анализ и като се има
предвид събрания доказателствен материал, въззивният съд е на мнение, че е
установено по несъмнен начин, че подс. Е.Х. в гр. Нюрнберг, ФРГ, гр.
Гюргево, Р Румъния, с. Ясеновец, община Разград, Р България, при условията
на продължавано престъпление и в съучастие с лице от женски пол с
неустановена самоличност, което с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага е възбудило и поддържало у К. Й. от гр. Нюрнберг, ФР Германия,
заблуждение, че е жена, че иска да отиде при Й., за да живее при него, като
помагач, получил суми в гр. Гюргево, Република Румъния по парични
преводи на 29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016
г., 06.10.2016 г., 17.10.2016 г., 01.06.2017 г., 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г., и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 4 584,47 лв. – престъпление
по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвид извършеното и установено престъпление въззивната инстанция
счита, че няма основания за цялостно оправдаване на подс. Х., поради което
тези възражения на защитата се явяват неоснователни.
По наказанието:
Районният съд е наложил наказание в размер на три години „лишаване
от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок в размер
на пет години. Така наложеното наказание въззивният съд счита, че е
неоправдано и незаконосъобразно завишено, поради което въззивната жалба в
тази си част е основателна.
Предвиденото в чл. 209, ал. 1 от НК наказание „ лишаване от свобода“ е
със срок от една до шест години. Съгласно чл. 21, ал. 1 от НК всички
съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното
престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното
участие, а според ал. 2 помагачът отговарят само за онова, за което
умишлено е подпомогнал извършителя.
Характерът на участието в настоящия случай се състои във формата
на съучастие, а именно помагачество – улесняване получаването на имотната
облага от престъпните съучастници. Степента на участието се определя
18
съгласно количествения принос на подсъдимия към деянието. От една страна,
като се вземе предвид реалното участие на подс. Х. като човек, който изтегля
парите на всички дати, за които е прието за установено, че той се е намирал в
Румъния – 10 на брой, може да се достигне до извода, че без помощта на
подсъдимия лицето от женско пол с неустановена самоличност по делото
щеше да бъде затруднена да получи парите. Но от друга страна, следва да
бъде отчетено, че неговото участие е само с физическа подкрепа под формата
на промяна местоположението в пространството с цел получаване на
определени пари от определено място, което може да бъде извършено както
от извършителя на престъплението, така и от всяко друго лице. Т.е. личността
на подс. Х. не е от ключово значение за осъществяване на престъплението, а
представлява само помощ, която подсъдимият оказва на извършителя на
престъплението. Въпреки това същият е посочен като получател на всичките
десет превода и явно престъпната схема действа само и единствено чрез
неговата помощ.
При определяне размер на наказанието следва да бъде взето под
внимание и че по делото липсват отегчаващи вината обстоятелства, а е
налице безспорно едно смекчаващо вината отговорност, а именно чистото
съдебно минало на подсъдимия.
След направен задълбочен анализ на обстоятелствата от значение за
ангажиране на наказателната отговорност на подс. Х. Окръжен съд Разград
счита, че въззивната жалба в частта за наказанието е частично основателна.
Така наложеното наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ е
крайно завишено и следва на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК да бъде
намалено на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, спрямо
което наказание относно да бъде приложен институтът на чл. 66 от НК.
Предвид намаляване срока на наложеното наказание и като се вземат
предвид горепосочените разсъждения, както и правилата за задължителното
прилагане на института на чл. 66 от НК при наличие на предпоставките му,
въззивният съд счита, че изпитателният срок също следва да бъде намален
от пет години на три години.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК на подс. Х. следва да бъдат възложени разноските по въззивното
производство, а именно: 651 лв. за превод на документи съгласно издадени
разходни касови ордери в изпълнение на Разпореждания на съда от 30.03.2022
г., 07.04.2022 г., 19.04.2022 г., 04.05.2022 г., 10.05.2022 г. 14.06.2022 г. и
21.06.2022 г. по ВНОХД № 336/2021 г. ОС Разград; 594 лв. за изготвено
заключение по съдебно-почерковата експертиза и пътни разноски в
размер на 181,70 лв. за вещото лице С.М. относно две явявания по делото;
144 лв. за превод в полза на преводачката М. В. и пътни разноски в
размер на 211,02 лв. за същата относно три явявания по делото. Следва да
19
бъде отбелязано, че разноските за превод са извършени във връзка с
попълване празнотите в доказателствения материал по делото и
представляват или превод на документи, които се изпращат до получатели в
други държани членки за предприемане на определени действия от тях, или
извършването на симултанен превод с представителите на Германия като
изпълняваща държава по Европейската заповед за разследване. Тези разноски
за превод не са направени с оглед гарантиране защитата на подс. Х. и поради
това следва да бъдат възложени на него за възстановяване, а не следва да се
прилага правилото на чл. 189, ал. 2 от НПК. Общо разноските, които следва
подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд
Разград, са в размер на 1 781,72 лв.
Изменението на присъдата не налага намаляване размера на разноските,
за които следва да бъде осъден подсъдимият, понеже тези разноски щяха да
бъдат сторени и без частите, за които е оправдан от въззивната инстанция или
му е намалено наказанието. Причината е, че обвинението е за едно и също
престъпление и тези разноски така или иначе щяха да бъдат сторени (по арг.
за противното от чл. 189, ал. 4 от НПК).
Районният съд е осъдил подсъдимия на разноски в размер на 878,92 лв.
за първоинстанционното производство, макар и реално сторените разноски
съгласно разходооправдателните документи по делото да са в размер на
921,52 лв. За разликата от 42,60 лв. въззивната инстанция не може да осъди
подсъдимия да ги възстанови, понеже няма подаден протест от прокуратурата
против присъдата в тази си част, поради което не може да му се утежни
положението в производство пред по-горна инстанция по повод негова
въззивна жалба.
В обобщение, след като елементите от състава на престъплението чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК са доказани
по безспорен начин, РС Разград частично правилно е осъдил подсъдимия.
Частите, в които окръжният съд смята, че подсъдимият следва да бъде
оправдан – изложените по-горе, касаят приложението на хипотези на закон за
същото престъпление, което позволява оправдаването да бъде извършено с
решение в закрито заседание. По отношение на наказанието присъдата отново
ще бъде изменена в насока на намаляване на същото с постановяване на
решение.
Присъдата в оправдателната си част е влезнала в законна сила и не е
предмет на настоящото дело.
С оглед нормата на чл. 346 от НПК настоящото решение е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 3 във връзка с чл. 337, ал.
1, т. 1 и т. 2, предл. 1 от НПК, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
20
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 28 от 30.09.2021 г. по НОХД № 932/2019 г. по
описа на РС Разград в следните части:
В ЧАСТТА, с която подс. ЕРДЖ. ГЮН. ХЮС., *** г. в ***, ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК е признат за виновен в това, че лицето от женски пол с
неустановена самоличност е възбудило и поддържало у К. Й. от гр.
Нюрнберг, ФР Германия, заблуждение, че е родена в Азербайджан и че
живее в Р Молдова; и
В ЧАСТТА, с която подс. Е.Х. със снета по делото самоличност на
основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е
признат за виновен в това, че е извършил престъплението в периодите
от 01.12.2014 г. до 28.01.2016 г. вкл. и от 02.12.2017 г. до 29.12.2017 г.
вкл., както и в промеждутъците от време между отделните
тегления на пари, с изключение на самите дати на теглене на пари –
29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016 г.,
06.10.2016 г., 17.10.2016 г., 01.06.2017 г., 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г., на
които осъществява състава на престъплението измама под формата на
помагачество; и
В ЧАСТТА, с която подс. Е.Х. със снета по делото самоличност на
основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е
признат за виновен в това, че е причинил имотна вреда в размер над 4
584,47 лв. до 5 562,39 лв.,
КАТО ГО ОПРАВДАВА ПО ТЕЗИ ОБВИНЕНИЯ.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28 от 30.09.2021 г. по НОХД № 932/2019
г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която подс. Е.Х. със снета по делото
самоличност е признат за виновен в това, че в гр. Нюрнберг, ФРГ, гр.
Гюргево, Р Румъния, с. Ясеновец, община Разград, Р България, при условията
на продължавано престъпление и в съучастие с лице от женски пол с
неустановена самоличност, което с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага е възбудило и поддържало у К. Й. от гр. Нюрнберг, ФР Германия,
заблуждение, че е жена, че иска да отиде при Й., за да живее при него, като
помагач, получил суми в гр. Гюргево, Република Румъния по парични
преводи на 29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016
г., 06.10.2016 г., 17.10.2016 г., 01.06.2017 г., 08.08.2017 г. и 01.12.2017 г., и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 4 584,47 лв. (четири хиляди
петстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки) –
престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ Присъда № 28 от 30.09.2021 г. по НОХД № 932/2019 г. по
описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която на подс. Е.Х. със снета по делото
самоличност на основание чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26,
21
ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок в
размер на пет години, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание на една година и шест месеца „лишаване от свобода“,
изтърпяването на което отлага с изпитателен срок в размер на три години.
ОСЪЖДА на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Е.Х. със снета по
делото самоличност да заплати разноски по водене на делото, направени в
хода на настоящото въззивно производство в полза на бюджета на ВСС в
размер на 1 781,72 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки) по сметка на Окръжен съд Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22