МОТИВИ по
НОХД № 44/2019 година по описа на Мездренски РС:
Подсъдимият С.Ц.С. *** е предаден на съд от РП-Мездра
по обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр.
ал.1 НК, за това, че през м. септември 2018 г. на неустановена дата с редовно
писмено позволително за сеч № *****г., издадено от РДГ-Берковица на Ц.П. като
представител на М.Д. за извършване на сеч в Отдел № 266, Подотдел „с“ в имот с
кадастрален номер *****в землището на с. *****, общ. ***** представляващ горски
фонд, е отсякъл 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“,
немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 3 пл. кубични метра дърва
на стойност 187,20 лева, собственост на наследниците на Петко Цанов Петков (Цановски) – б.ж. на с. *****, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание
подсъдимият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, но не се е признал за
виновен, като е отказал да даде обяснения и да отговаря на въпроси.
След като е отчел събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, в речта си участващия по делото прокурор е заявил, че
поддържа обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл.235 ал.6
вр. ал.1 НК, по отношение на 2 плътни кубика дърва на
стойност 124,80 лева, като не поддържа обвинението в останалата му част.
Наличната доказателствена маса изцяло подкрепя
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, с изключая
на количеството отсечени дървета. На тази база се иска на С. да бъде наложено наказание
глоба в минималния размер, предвиден в закона. Наред с това се предлага в
съответствие с чл.235 ал.7 НК, подсъдимият да бъде осъден да заплати левовата
равностойност на процесните дървета, тъй като същите
към момента не са налични.
Защитникът адв. М.С. от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението, което се претендира спрямо него, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин същият да е отсякъл процесните 9 бр. дървета. Освен това, след като е изслушал
становището на прокурора, защитникът твърди, че позицията на държавното
обвинение е неясна, тъй като практически не става ясно за какъв вид, брой и
количество дървета Стойков е предаден на съд.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Частният лесовъд свидетелят Ц.П. бил управител на „Екопелети“ ЕООД гр. Враца. На 27.07.2018 г. същият сключил със
свидетеля М.Д. договор за възлагане на дейности в имот - горска територия. По
силата на договора Д. като възложител разрешавал на изпълнителя П. да извърши
следните дейности в имот с кадастрален номер *****Отдел 226, Подотдел „с“ в
землището на с. *****, общ. ***** а именно: маркиране и сортиментиране
на дървесината на корен; измерване, маркиране и кубиране
на дървесина в лежащо състояние; издаване на превозни билети; изготвяна не
лесоустройствена програма или план-извлечение; издаване позволително за сеч;
организиране добива и транспорта на дървесината. Д. бил упълномощен за тези
свои действия по силата на нотариално заверено пълномощно от 21.03.2018 г. от
свидетелката Н.Л., в качеството й на наследник на Петко Цанов Петков от с. *****.
С този документ Л. практически предоставила възможност на Д. да извършва от
нейно име и за нейна сметка дейности във връзка с получени от нея по наследство
поземлени имоти, включително да сключва договори, да я представлява ред други
лица за изготвяне на лесоустройствени планове, да се разпорежда с дървесината и
т.н. Между свидетеля Ц.П. и лицензирания лесовъд свидетелят Й.П. бил сключен
договор за извършване на лесовъдна дейност. В тази връзка свидетелят П. бил
издал позволително за сеч № 0451303/21.08.2018 г., съгласно което сечта в имот
с кадастрален номер *****Отдел 226, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. *****
следвала да се извърши за времето от 25.08.2018 г. – 31.12.2018 г. Предвидената
за добив дървесина била 161 плътни кубически метра от дървесен вид „благун“ и „цер“. След издаване на позволителното за сеч
останалите дейности, свързани с маркирането на дърветата за рязане, добиването
и извозването им, издаването на превозните билети, били задължение на свидетеля
П.. След приключване на сечта свидетелят П. следвало да извърши проверка
относно това дали са били спазени изискванията за сеч, технологията на добива,
както и дали са добити количеството дърва, указано в позволителното за сеч.
Констатациите от проверката следвало да бъдат описани в протокол за
освидетелстване на сечта. Такъв бил изготвен от свидетеля П. на 12.10.2018 г. За
извършване на самата сеч свидетелят Ц.П. ангажирал подс.
С.С., с когото се познавали отпреди. Подсъдимият
притежавал необходимото разрешително като дървосекач и в началото на м.
септември 2018 г. започнал сечта, като режел само дърветата, маркирани от
свидетеля П.. На неустановена дата през месец септември 2018 г. обаче С.
отрязал и 9 бр. дървета от вида „цер“ и „благун“,
които не били маркирани в основата си. На 20.09.2018 г. свидетелите И.И. и К.К. *** извършили контролна
проверка в процесния имот, който бил с обща площ 37
декара. На сечището контролните органи установили подсъдимия, който извършвал
сеч. С. представил позволителното за сеч на И. и К.. При обхода на сечището,
извършен съвместно с подсъдимия, контролните органи констатирали, наличие на 9
бр. пънове, които не са маркирани в основата. Три от тях били за дървета от
горски вид „цер“, а останалите шест – от дървесен вид „благун“,
с общ обем на дърветата 2 плътни кубични метра. За констатираното нарушение на С.
бил съставен акт по Закона за горите от свидетеля И.. Същият изготвил и
констативен протокол, в който били описани резултатите от проверката. Пъновете
на неправомерно отсечените дървета били напръскани с червен спрей и в този вид
останали в сечището. В последствие материалите били предадени в РП-Мездра,
която образувала досъдебно производство за престъпление по чл.235 ал.1 НК. Според
заключението на назначената в хода на ДП лесовъдно-оценителна експертиза
стойността на дървата за огрев, предмет на обвинението, възлиза на 124,80 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н.П.Л., Й.В.П., М.Д.Д., Ц.Й.П.
и И.М.И., като по отношение на последния се кредитират показанията, изключая частта относно количеството и начина, по който
същият е извършил измерването на процесните дървета с
цел определяне на количеството им, както и от писмените доказателства: констативен
протокол от 20.09.2018 г. в частта относно мястото на извършване на проверката
и броя на отсечените дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“
(л.9); позволително за сеч № 0154303 (л.30); протокол за освидетелстване на
сечище № 0425315 към позволително за сеч № 0154303 (л.49); скица на поземлен имот
№ 15-302760-15/15.05.2018 г. за поземлен имот с идентификатор *****в с. *****,
общ. ***** обл. Враца (л.23-л.24); удостоверение за
наследници на Петко Цанов Петков – б.ж. на с. ***** (л.39-л.40); акт за смърт
на Петко Цанов Петков (л.41); пълномощно (л.45); договор за възлагане на
дейности в имот – горска територия от 27.07.2018 г. (л.46); приемо-предавателен
протокол от 14.10.2018 г. за предаване на позволително за сеч №
0451303/21.08.2018 г. (л.48); технологичен план за добив на дървесина в отдел
266, Подотдел „с“ в землището на с. *****, общ. Роман в имот с кадастрален
номер *****(л.51); карнет-опис за извършеното маркиране в отдел 266, Подотдел
„с“ в землището на с. *****, общ. Роман в имот с кадастрален номер *****и сортировъчна
ведомост (л.52-л.53); договор за възлагане на дейности в имот – горска
територия от 10.01.2016 г. между Ц.П. и инж. Й.П. (л.55); горско-стопанска
програма на имот с идентификационен номер *****от 36.997 декара в землището на
с. *****, общ. Роман (л.58-л.65); скица на поземлен имот с идентификационен
номер *****(л.66-л.67); решения от 07.01.2004 г. и от 13.08.2003 г. на Общинска
служба по Земеделие и гори гр. Роман за установяване собствеността върху отнети
гори и земи от Горския фонд в землището на с. *****, общ. Роман по Закона за
възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (л.72-л.73);
лесотехническа – оценителна експертиза (л.90-л.91); декларация за семейно и и
материално положение и имотно състояние л.99); справка за съдимост (л.102 ДП и
л.15 от съдебното дело); характеристична справка (л.104); удостоверение по
декларирани данни № 1100-380/27.02.2019 г. от Отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Враца във връзка с декларирани от Ст. С. движимо и недвижимо имущества
(л.13 от съдебното дело); лесотехническа експертиза (л.61-л.63) и приложени към
нея сортиментни ведомости (л.64-л.67).
Преценявайки събраните в
хода на наказателния процес доказателства, съдът приема, че подсъдимият С.С. е извършил престъпление против стопанството. Същият от
обективна и субективна страни е осъществил състава на чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК. Подсъдимият е бил предаден на съд по обвинение
за отсечени 9 бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“,
равняващи се на 3 пл.куб.м. дърва на обща стойност 187,20 лева, всички
немаркирани с контролна горска марка. В с.з. прокуратурата е изразила
становище, че поддържа обвинението спрямо С. за извършено престъпление по
чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК по отношение на 9 бр. дървета
от дървесен вид „цер“ и „благун“, немаркирани с
контролна горска марка, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на стойност 124,80
лева. Защитата оспорва обвинението, излагайки аргументи в смисъл, че събраните
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е
извършител на деянието. Освен това, не става ясно какво количество дърва са
отсечени, от какви дървесни видове и на каква стойност е отсеченото. Съдът,
след като извърши цялостен анализ на събраните по делото доказателства, приема,
че подсъдимият е извършил престъпление по смисъла на чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, като в резултат на деянието му са отсечени 9
бр. дървета от дървесен вид „цер“ и „благун“,
немаркирани с контролна горска марка, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на
стойност 124,80 лева и в този смисъл не споделя доводите на защитата. По делото
не се спори, че имотът, в който е извършена сечта на процесните
дървета, е с идентификационен номер 69972.14985, намиращ се в землището на с. *****,
общ. ***** Отдел № 266, Подотдел „с“, собственост на наследниците на Петко
Цанов Петков (Цановски) – б.ж. на с. *****. От
писмените доказателства по делото става ясно, че свидетелят М.Д., в качеството
си на пълномощник на свидетелката Н.Л. - наследник на Петко Петков (Цановски), е сключил договор със свидетеля Ц.П. за
възлагане на дейности в процесния имот – горска
територия. В тази връзка е било издадено и позволително за сеч № 0451303,
приложено на л.30 от ДП, от чието съдържание става ясно, че в процесния имот е следвало да се извърши прореждане
на дърветата, като за целта същите са били маркирани от свидетеля П. с
контролна горска марка със синя боя. Очакваният добив е бил 161 плътни
кубически метра лежаща маса от дървесни видове „благун“
и „цер“. Извършеното в последствие обхождане на процесния
имот във връзка с освидетелстване на сечището, извършено от свидетеля Й.П. на
12.10.2018 г. в присъствието на свидетеля Ц.П., е показало, че сечта е била
проведена на площ 3.700 хектара, съгласно позволителното, като действително
отсеченото количество дървесина е било 153,6 куб.м. при посочени в
позволителното 161 куб.м. Нарушения във връзка с извършването на сеч не са били
констатирани. Според показанията на свидетеля Ц.П. за извършване на сечта в процесния имот е бил нает подс. С.,
който е притежавал необходимото разрешително за дървосекач. Същият е бил открит
на място в процесния имот от служители на
РДГ-Берковица, сред които и свидетелят И.И., и заедно
с него контролните органи са извършили обход на имота във връзка с проверка
относно извършването на сечта на дървета. Освен от показанията на П.,
съпричастността на подсъдимия относно сечта на процесните
дървета, се установява и от показанията на свидетелите Й.П. и М.Д.. Същите
заявяват в с.з., че са били запознати подробно със случая, включително и от
подсъдимия, и освен данни във връзка с документалната подготовка на сечта,
излагат и информация, с която обосновават мнението си за неправилно изчисляване
на количеството отрязани дървета като кубатура. При това положение, на база
писмените и гласни доказателствени източници,
посочени по-горе, съдът приема за безспорно установено, че именно подсъдимият е
лицето, извършило сеч на процесните 9 бр. дървета. В
хода на съдебното следствие са събрани противоречиви гласни доказателства
относно начина, по който е изчислена кубатурата на процесните
дървета. Всички разпитани по делото свидетели са заявили, че според техните
познания процесните 9 бр. дървета от дървесен вид
„цер“ и „благун“ са неправилно измерени и тяхното
количество няма как да бъде претендираните по
обвинителен акт 3 пл.куб.м. дърва. В показанията си свидетелят И. се е опитал
да внесе яснота по този въпрос. Същият е заявил пред съда, че лично е измерил
пъновете на въпросните 9 бр. дървета със стандартна ролетка. Същите са били
немаркирани. След като ги измерили, контролните органи ги напръскали с червена
боя, така, както се предвижда според законодателството. В последствие данните
от измерването са послужили за изчисляване на кубатурата на отсечените дървета,
което е било извършено в ДГС-Мездра по сортиментната
ведомост. Въз основа на тези измервания и допълнителните изчисления,
контролните органи са приели, че общата кубатура на отсечените дървета е 3
пл.куб.м. дърва, а размерите на пъновете на отсечените дървета са, както
следва: 3 бр. от вида „благун“ са с размери на пъна
съответно 16 см, всеки един от тях, останалите 3 бр. са с размери на пъна 20см,
всеки един от тях, а за 3-те дървета от дървесен вид „цер“ размерите са били
съответно 26см, 30см и 34см. Това описание на всяко едно от процесните
дървета се съдържа в показанията на свидетеля И., дадени на ДП, които в тази
част съдът е прочел в съответствие с разпоредбата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр. последно НПК. Данни относно количеството
като кубатура на процесните дървета се съдържа и в
констативния протокол, изготвен от свидетеля И., който е приложен на л.9. Отчитайки
тези доказателствени източници, съдът намира, че
същите не намират опора в останалата част от доказателствената
маса. Както бе подчертано и по-горе в настоящите мотиви, с оглед противоречието
в доказателствата, съдът е назначил лесотехническа експертиза, като е възложил
на вещото лице инж. К.Н. – експерт лесовъд, да отговори на въпросите: с какъв
диаметър са били описаните в ОА дървета на гръдна височина, за да може да се
прецени дали същите е следвало да се маркират или не и описаните в ОА дървета
отговарят ли на посочените в ОА плътни кубици. От заключението на експертизата
става ясно, че диаметрите на гръдна височина на описаните в обвинителния акт
дървета са били различни от посочените в обвинителния акт, а именно: дърветата
от вид „цер“ са с диаметър на гръдна височина 20см – 1 бр.; 26см – 1 бр. и 28см
– 1 бр., а дърветата от дървесен вид „благун“ – 14см.
– 1 бр.; 16см – 3 бр. и 18см – 2 бр. Според вещото лице обемът на дърветата е 2
пл.куб.метра и не отговаря на описания в обвинителния акт. Както от
заключението, така и от разпита на инж. К.Н. в с.з. става ясно, че огледът на
място и измерванията на пъновете на процесните
дървета са извършени в присъствието на подсъдимия и на свидетеля И.. С помощта
на уред, наречен клуп, вещото лице е измерило диаметрите на отрезите на процесните дървета. След това е извършило измерване на
гръдна височина на неотсечените в съседство дървета, които са били със същите
диаметри, измерени на височината, на която са направени отрезите на процесните дървета. По този начин е била установена разлика
в диаметрите, измерени в основата на стъблата и тези, които са измерени на
гръдна височина, като по този начин е установен наличие на т.нар. в
лесовъдството „сбег“. Разликата е била от 130 см. За
установяване на обема на дървесината вещото лице е направило измерване и на
височината на дърветата в зоната, в която са се намирали отсечените немаркирани
дървета, при което е установил, че в тази зона дърветата от двата дървесни вида
имат еднаква височина от 14м, за разлика от дърветата, намиращи се в близост до
дола, където „церът“ е по-висок от „благуна“. След
използване на сортиментни таблици са били изчислени
обема на отсечените немаркирани дървета, който се равнява на общо 2 пл.куб.м.
дърва, по един плътен кубичен метър от двата вида. В с.з. вещото лице е
категорично, че разликата, както в крайната кубатура на отрязаните дървета,
така и в данните за всяко едно от тях, между неговите изчисления и установеното
от свидетеля И., е резултат от неправилното, според него, измерване, извършено
от служителя на РДГ-Берковица. Това е така, тъй като контролните органи са
мерили само диаметрите на пъновете на отрязаните дървета, но не са извършили
измерване и на съседните на тях дървета на височина 1,30м. Освен това в сортиментните ведомости, които са били използвани, се
попълват диаметрите на дърветата на височина 1,30м, а според констативния
протокол, подкрепено от показанията на свидетеля И., са извършени измервания на
диаметрите на пъновете на отсечените дървета. Липсата на измервания на
съседните дървета практически е попречила на контролните органи да установят
каква е разликата в диаметрите на отрезите и на тези на височина 1,30м, което
би им позволило да установят стойността на т.нар. „сбег“.
При това положение вещото лице е категорично, че стойностите, до които е
достигнал свидетелят И. по отношение на общото количество отрязани дървета и
характеристиките на всяко едно от тях, са нереални. При това положение, съдът
кредитира изцяло стойностите, визирани в заключението на вещото лице и възприема
същите като обективни и достигнати в резултат на измервания, съобразно добрата
лесовъдска практика, като по същите причини не кредитира тази част от
показанията на свидетеля И. и констативния протокол, касателно
данните, попълнени от него. С оглед измерванията, визирани от вещото лице,
настоящият състав приема, че процесните 9 бр. дървета
подлежат на маркиране с контролна горска марка. Съгласно чл.50 ал.4 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечища в горите, определените за сеч дървета с диаметър от
14см и по-голям от 14см, измерен на височина 130см, се отбелязват с КГМ. От
таблицата, визирана в заключението на вещото лице всичките 9 бр. дървета са с
диаметър на гръдна височина 14см и по-голям от 14см, откъдето следва извода, че
същите подлежат на маркиране с КГМ. Според ал.5 на чл.15 от същата наредба,
контролната горска марка се поставя в основата на стъблото от долната страна на
склона, или на някой от повърхностните корени, така, че след отсичане на
дървото марката да остане и да е видима. От показанията на свидетеля И. става
ясно, че процесните дървета не са били маркирани, тъй
като при обхода на място не е било констатирано наличие на марка, положена в
основата на стъблото от долната страна на склона, или на някой от
повърхностните корени. Въпреки липсата на КГМ, процесните
дървета са били отрязани. С оглед на горното, съдът приема за установено по
категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 НК, като е отсякъл 9 бр. дървета от дървесен вид
„цер“ и „благун“ с данни както следва: дърветата от
вид „цер“ с диаметър на гръдна височина 20см – 1 бр.; 26см – 1 бр. и 28см – 1
бр., а дърветата от дървесен вид „благун“ с диаметър
на гръдна височина 14см. – 1 бр.; 16см – 3 бр. и 18см – 2 бр., всички немаркирани
с КГМ, равняващи се на 2 пл.куб.м. дърва на стойност 124,80 лева, като
същевременно го признава за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК, за това, че на
неустановена дата през месец септември 2018 г. е отсякъл 1 пл.куб.м. дърва от
дървесен вид „цер“ и „благун“ на стойност 62,40 лева
и го ОПРАВДАВА по това обвинение. Визираното престъпление е формално, на просто
извършване и в този смисъл въпросът за причинени имуществени вреди е несъставомерен. Преценявайки доказателствената
маса, настоящият състав приема, че е налице маловажен случай, с оглед
характерът на извършеното и степента му на обществена опасност, обстоятелството,
че отсечените дървета са сравнително малко количество на ниска стойност в
рамките на 124,80 лева. От друга страна, данните за личността на подсъдимия
сочат, че същият е личност с ниска степен на обществена опасност, неосъждан и с
добри характеристични данни.
Като причини за извършване на престъплението съдът
приема ниското правно съзнание на подсъдимия.
За
това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация, или глоба от 100 до 300 лева. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият не е бил осъждан и по отношение на него не е прилагана
Глава Осма Раздел ІV НК. При това положение съдът счита, че са налице всички
предпоставки за приложение на чл.78а НК.
Признавайки С.С. за виновен,
съдът, при определяне размера на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни, липсата
на други нарушения на Закона за горите, за които да е санкциониран по
административен ред (към настоящия момент двугодишната давност по ЗАНН за
изпълнение на административни наказания глоба, наложени на подсъдимия по други
дела, е изтекла), а като отегчаващи такива – вида и характера на деянието и степента
му на обществена опасност, и по тези съображения му НАЛОЖИ административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева в полза на Държавата.
С оглед разпоредбата на чл.235 ал.7 НК, съдът осъжда
подсъдимия С.С. да заплати в полза на Държавата
сумата от 124,80 лева, представляваща левовата равностойност на предмета на
престъплението – 2 пл.куб.м. дърва от дървесен вид „цер“ и „благун“.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция, подсъдимият С.С. следва да
заплати направени по делото разноски в полза на ВСС по сметка на РС-Мездра в
размер на 310 лева.
По горните съображения съдът
постанови своето решение.
Районен съдия: