Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14995 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 334842 от 08.02.2018 год., постановено по гр.дело № 9336/2016 г. на СРС, І Г.О., 48 състав, е признато за
установено по предявения от Е.Г.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О.,
ЕГН **********, срещу „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Е.Г.О.,
ЕГН **********, И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О., ЕГН **********, не дължат
поради изтекла погасителна давност на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от
5105,79 лв., представляваща стойност на начислена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.“ ********аб.№300405,
за периода м.11.2006 г.- м.02.2013 г.; сумата от 2829,13 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 31.12.2006 г.-17.02.2013 г., сумата
от 51 лв., представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.11.2006 г.- м.02.2013 г.; както и сумата 28,05 лв., мораторна лихва
върху сумата за периода 31.12.2006 г.-17.02.2013 г. С решението на съда е
признато за установено по предявения от Е.Г.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********
и П.А.О., ЕГН **********, срещу „ Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, че Е.Г.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О.,
ЕГН **********, не дължат на „ Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, поради невъзникване на вземането, сумата от 263,23
лв., представляваща стойност на начислена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.“ ********аб.№300405,
за периода м.03.2013 г.- м.01.2016 г., както и
сумата от 22, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 30.04.2013 г.-17.02.2016 г., като е отхвърлен
иска за установяване недължимостта на сумата представляваща стойност на
начислена топлинна енергия до пълния предявен размер от 3008,79 лв., иска за
сумата от 308,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 30.04.2013 г.-17.02.2016 г., и за сумата от 38,40 лв., представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода м.03.2013 г.-
м.01.2016 г. С решението на съда е осъдена „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, да заплати на Е.Г.О., ЕГН **********,
И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
разноски в размер от общо 61,80 лв. С решението на съда са осъдени Е.Г.О., ЕГН **********,
И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О., ЕГН **********, да заплатят на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски в размер общо на 458,20
лв. С определение, постановено в закрито заседание на 27.08.2018 г. е
оставена без уважение молба по чл.248 ГПК от 02.03.2018 г./ подадена от ищците
по делото/.
Срещу решението на СРС, 48 с-в е постъпила въззивна жалба от Е.Г.О., И.А.О. и П.А.О.,
подадена чрез пълномощника адв.Р.Н., с
искане същото да бъде отменено, като неправилно в частта, в която са отхвърлени
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на суми от страна
на ищците по отношение на ответника, за разликата над сумата от 263,23 лв., представляваща стойност на начислена топлинна
енергия до пълния предявен размер от 3008,79 лв., иска за сумата от 308,06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2013
г.-17.02.2016 г., и за сумата от 38,40 лв., представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.03.2013 г.- м.01.2016 г. В жалбата се
излагат доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендират присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна -ответник „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.Ш., депозира
писмена молба, в която взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба от Е.Г.О., И.А.О. и П.А.О.,
подадена чрез пълномощника адв.Р.Н., срещу определение № 42668 от 27.08.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 9336/
2016 год. по описа на СРС, І Г.О., 48 състав, с което е оставена без уважение молба
по чл.248 ГПК от 02.03.2018 г./ подадена от ищците по делото/.
Ответникът по частната жалба- „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, не взема становище по нея.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от ищците Е.Г.О., И.А.О. и П.А.О. срещу ответника „Т.С.“ ЕАД, ***, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в частта в която същите са отхвърлени. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Неоснователен
е основния изложен във въззивната жалба довод, че решението на съда е
неправилно в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените от
ищците срещу ответника отрицателни установителни искове. Противно на изложеното
във въззивната жалба, съдът приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционният
съд, направен в съответствие със събраните по делото доказателства, включително
и с приетите, като неоспорени от страна на ищците, заключения на вещите лица по допуснатите
съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експретиза, за неоснователност на
предявените отрицателни установителни искове, в частта, с която същите са
отхвърлени, поради дължимост на сумите за реално потребена и доставена топлинна
енергия в процесния топлоснабден недвижим имот, собственост на ищците по делото. С оглед на което предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в
частта, с която същите са отхвърлени, се явяват неоснователни и като такива
правилно са били отхвърлени от първоинстанционият съд.
С оглед на изложеното и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК, в обжалваната част.
По частната жалба на ищците,
подадена срещу определение
№ 42668 от 27.08.2018 г., постановено в
закрито заседание по гр.дело № 9336/ 2016 год. по описа на СРС, І Г.О., 48
състав, с което е
оставена без уважение молба по чл.248 ГПК от 02.03.2018 г./ подадена от ищците
по делото/, съдът приема следното:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Доводите изложени
в частната жалба са изцяло неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат
разноските по делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че
предявеният иск бъде уважен, е необходимо при условията на кумулативност
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал предявения иск. В разглеждания случай са налице предпоставките на
посочената разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че в подадения писмен
отговор на ответника се съдържа изрично волеизявление за признаване на
предявените отрицателни установителни искове от ищците за недължимост на
процесните суми, поради погасяването им по давност. От друга страна съдът
счита, че ищците не са доказали с допустимите в закона доказателствени
средства, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Липсват доказателства по делото, че ответното дружество е твърдяло наличие
на задължение на ищците за заплащане на процесните суми, чиято дължимост ищците
отричат, съответно, че е налице изявление от негова страна, че при
неизпълнение на задължението на ищците за заплащане на процесното вземане
дружеството ще пристъпи към принудителното му събиране с всички неблагоприятни
правни последици за потребителите от това, а именно възлагане в тяхна тежест на
сторените съдебни разноски. Представените по делото доказателства не
удостоверяват по несъмнен начин посоченото обстоятелство.
В настоящия случай, с оглед ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказан
факта, че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на
делото, респективно, че е претендирало заплащане от страна на ищците на
процесните суми, за които по делото не е спорно, че са погасени по давност. При
това положение и с оглед факта, че ответникът е признал иска и не е станал
повод за завеждане на делото, следва да се приеме, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, относно присъждане на разноските. От
друга страна съдът приема, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори
със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече
отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът
се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е
уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност.
С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба,
като неоснователна - да се остави без уважение.
По отношение на разноските за въззивното
производство.
С оглед изхода на спора на въззивниците- ищци
не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора в
настоящото производство и независимо от
факта, че претенцията
на въззиваемата страна- ответник за присъждане на направените разноски е
направена своевременно същата се явява неоснователна, доколкото по делото няма
данни за извършени процесуални действия от процесуален представител на
въззиваемата страна- ответник – няма подаден писмен отговор на въззивната
жалба, както и неин представител не се явява в съдебно заседание. По тези
съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна-
ответник не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334842 от 08.02.2018 год., постановено по гр.дело № 9336/2016 г. на
СРС, І Г.О., 48 състав, в
обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Е.Г.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН ********** и П.А.О.,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Р.Н., срещу определение
№ 42668 от
27.08.2018 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 9336/ 2016 год. по описа на СРС, І Г.О., 48 състав, с
което е оставена
без уважение молба по чл.248 ГПК от 02.03.2018 г./ подадена от ищците по
делото/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.