Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10155 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от Г.К.Г. против „ЗАД “ОЗК – З.“ АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 18.10.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, чиято
отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от деликта получил телесни
повреди – мозъчно сътресение, фрактура на дясна лъчева кост, избити 5 долни
зъби, разкъсно-контузни рани и белези по лицето, вкл. рана на ляв горен клепач,
горна устна и лява буза, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в
разходи за съдебно- медицинско освидетелстване, за което била издадена фактура
№ 00200002531/21.02.2017г. на стойност 30 лв. Моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно
със законната лихва ,считано от 08.06.2017г. до окончателното изплащане, както
и да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/09.08.2017г./
до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите; прави
възражение за съпричиняване на вредите, тъй като ищецът се движел с превишена
скорост и не контролирал в достатъчна степен моторното превозно средство, поради
което не могъл да спре и да предотврати произшествието, нарушил и чл.137 в,
ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал моторното превозно средство без поставен
колан; оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди; оспорва
началната дата, от която се претендира законна лихва, тъй като ищецът не
представил всички документи, необходими за произнасяне по щетата и не
представил банкова сметка, ***, че при евентуално уважаване на исковете,
законна лихва следвало да се присъди от датата на подаване на ИМ. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Мицубиши Аутлендър“ с
рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на
публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
Видно от заявление от
08.03.2017 г. ищецът е отправил извънсъдебна претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени при процесното
ПТП, по която ответното дружество е постановило отказ на 08.06.2017 г./л.39 и
л.19/.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на произшествието: На 18.10. 2016 г., около 15,00 ч., лек автомобил
„Ауди“ с per. № ******се е движел по ул. „Н.Й.
Вапцаров“ в посока от с. Преславци към с. Белица. Скоростта на автомобила е
била 72 км/ч, приближавайки района на
мандра „Булдекс“. В това време лек автомобил „Мицубиши“ с per. № ****** е извършвал маневра „завой наляво“ за навлизане
в стопански двор, поради което се е намирал в лентата за насрещно движение.
Скоростта на лек автомобил „Мицубиши“ в момента на удара е била около 15 км/ч.
Разстоянието между автомобилите от момента на започване на маневрата „завой на
ляво“ е била 66 - 67 метра. Водачът на лек автомобил „Ауди“ е предприел спиране
със закъснение от около 1 секунда, когато автомобилът се е намирал на
разстояние от около 43 м. до мястото на удара. Последвал е сблъсък между предна
дясна част в областта на фара, калника и предния капак на лек автомобил „Ауди“ с
предна дясна странична част на лек автомобил „Мицубиши“. Скоростта на лек
автомобил „Ауди“ в момента на удара е била 49-50 км/ч. След удара л.а „Мицубиши“
е ротирал около своя център по посока, обратна на часовниковата стрелка, като
същевременно се е насочил към мястото, на което е намерен по време на огледа.
Лек автомобил „Ауди“ от своя страна е започнал да ротира около своя център по посока на часовниковата стрелка и се
е установил на мястото, на което е намерен при огледа. Според вещото лице, лек
автомобил „Мицубиши“ е трябвало да изчака движещия се направо лек автомобил
„Ауди“ и тогава да предприеме завой наляво. В случай, че бе изчакал
преминаването на л.а“Ауди“, катастрофата не би настъпила. Скоростта на л.а „Ауди“
в момента на удара е била 49.55 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Мицубиши“ в момента на удара е била 15.17 км/ч. В
материалите по делото не се съдържат данни каква е била максимално разрешената
скорост за конкретния пътен участък. Ударът е настъпил в лентата за движение на
лек автомобил „Ауди“. Мястото на удара е по широчина на 0.90 м. -1.0 метра в
ляво от десния край на платното за движение, считано по посоката на движение на
л.а „Ауди“/посоката на огледа/, а по дължина на 18.30 м. -18.15 м. след
възприетия в огледния протокол ориентир, считано по посоката на движение на лек
автомобил „Ауди“. Местопроизшествието е настъпило през светлата част на денонощието,
при добра видимост, на равен прав пътен участък. Двамата водачи са имали
възможност да се възприемат един друг от разстояние от около 200 – 300 метра.
Водачът на лек автомобил „Ауди“, при своевременна реакция и предприемане на действия
за аварийно спиране, е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
Според вещото лице, предвид механизма на катастрофата и уврежданията по челното
стъкло, ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Експертът е
посочил, че в материалите по делото няма приложени данни за номера на рамата на
процесния автомобил, поради което не може да даде отговор дали лек автомобил „Ауди“ технически е бил оборудван
с предпазен колан на мястото на водача.
За установяване на
обстоятелствата, при които е настъпила катастрофата, по делото е разпитана св. К.
– водач на процесния л.а „Мицубиши“. Тя описва в своите показания следният
механизъм на произшествието: катастрофата настъпила пред мандра, намалила
скоростта си на движение, подала ляв мигач, за да извърши маневра “завой наляво“, не видяла автомобила,
с който се сблъскала. Ударът настъпил в лентата за насрещно движение или по
средатата на пътя, не си спомня точно. Пострадалият от другия автомобил имал
повече наранявания по лицето. Свидетелката не се приближила до него, тъй като
била изплашена. Не видяла дали е пътувал с предпазен колан.
От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, и
представените по делото медицински документи, обсъдени от експерта, се
установява, че при катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: контузия
на главата, сътресение на мозъка, счупване на дясна лъчева кост в долния и край,
разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, разкъсно-контузни рани
на първи и трети пръсти на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на горната
устна и лявата буза. Счупването на дясната лъчева кост в долния й край е довело
до трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни, а останалите увреждания
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице
е обсъдило представена по делото рентгенова снимка на зъбите на ищеца от
06.12.2016г./около 2 месеца след инцидента/ и медицински документ за консултация
със стоматолог от 22.02.2017г./около 4 месеца след катастрофата/, като е
приело, че от тези медицински документи не може да се направи заключение за вида
на травматичното увреждане. По отношение на очния статус на лявото око експертът
е посочил, че е на лице козметичен
дефект и непълно затваряне на клепача с последващо сълзене, секретиране и
дискомфорт, което представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живот, като се е позовал на документ за извършен преглед на ищеца на 22.02.2017г. Счупването
на дясната лъчева кост в долния й край е лекувано чрез поставяне на гипсова
имобилизация за 30 дни. През този период ищецът е имал затруднения при хигиенно-
битовото си самообслужване и се е нуждаел от чужда помощ. По време на
възстановителния период пострадалият е изпитвал болки и страдания, като първите
2 месеца, болките са били с по интензивен характер. При нормално протичане на
лечебния процес, периодът на възстановяване от получените травми е около 3-4
месеца. След заздравяване на получените от ищеца рани са се оформили белези по
лицето и пръстите на дясната му ръка. На челото в ляво е останал белег с цвета
на околната кожа с размери около 0,5/0,2см. На челото в дясно е оформен
вертикален линеен раневи белег с цвета на околната кожа, с дължина около
4см. По кожата, полулигавицата и
лигавицата на горната устна, по срединната линия, е останал линеен
белег с цвета на околната кожа и дължина около 5 см, който е деформирал
средната част на устната. На лявата буза са останали белези с цвета на околната
кожа, на обща площ около 3/2см. Свободният ръб на горния клепач на лявото око също
има раневи белег и лека деформация, на площ около 2,5/0,2см. Раневите белези са довели до известна
деформация на лицето на ищеца. С оглед на вида и разположението на раните в
областта на лицето, вещото лице е направило извод, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. Повечето увреди са в лявата страна на лицето на ищеца
и са получени вследствие на контакт с части от интериора на автомобила. Според
експерта, ако пострадалият бе пътувал с поставен обезопасителен колан, не би
получил уврежданията в областта на лицето. В заключението е посочено, че амбулаторният
медицински преглед при съдебен лекар не се покрива от „Здравната каса“ и за
неговото извършване и издаване на документ се заплаща определена от здравното
заведение сума.
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице в частта, в която е приело, че е останал козметичен
дефект на лявото око на ищеца – непълно затваряне на клепача на окото с
последващо сълзене, секретиране и дискомфорт. В тази част експертът се е
позовал на документ за извършен преглед от 22.02.2017 г. Представеният документ
за офталмологичен статус от 22.02.2017 г., подписан от д-р М., е оспорен от
ответника. В съдебно заседание от 29.05.2019 г. процесуалният представител на
ответника заяви, че не оспорва автентичността на документа, а неговото
съдържание. Видно от писмо от 18.02.2019г. от д-р Е.М., изпратено в отговор на
отправено искане по реда на чл.192 от ГПК да представи документ за офталмологичен
статус на пациента Г.К.Г., в него е посочено, че в болничната информационна
система на „УМБАЛ „К.“ АД не е наличен документ, съдържащ описание на
офталмологичния статус на пациента Г.К.Г.. В архива на болничното заведение се
съдържа информация за хоспитализиране на ищеца през периода 18.10.2016г. -
20.10.2016г. в отделение „ Неврохирургия“ с диагноза „контузио капитис комоцио
церебри вулнус лацерно контузум на горния ляв клепач“. На 19.10.2016 г. е била извършена оперативна процедура на
пациента, представляваща зашиване на горния клепач на лявото око. С писмото са
изпратени предоперативна епикриза от 19.10.2016 г., оперативен протокол от
19.10.2016 г. и консулт за извършен преглед на 19.10.2016 г. и на 20.10.2016 г. В писмото
е посочено, че няма документи за състоянието на лицето Г.Г. по отношение
на офталомологичния му статус към 22.02.2017г. След периода на хоспитализация
през 2016г. няма данни лицето да се е явявало на контролен преглед или да е търсило лекарска помощ от д-р Е., за което да е бил създаден медицински документ./л.165/. Така с писмото от 18.02.2019г. самият
д-р Е.отрича да е извършил преглед на ищеца на 22.02.2017 г. и да е издал
документ за офталмологичния му статус. Тъй като представителят на ответника в съдебно
заседание от 29.05.2019 г. заяви, че не оспорва
автентичността на документа, а само неговото съдържание, по отношение на
него не е открито производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК. От
представения документ за офталмологичен
статус от 22.02.2017 г. се установява, че не притежава характеристиките на медицински документ за
извършен преглед, тъй като не е издаден в предвидената за това форма./л.15,
л.175/. В него липсва пълна и подробна информация за пациента, който е
прегледан, с какви оплаквания е постъпил, каква анамнеза е снета, какви
изследвания са проведени, нито е назначено лечение. В документа липсва и
информация за болничното заведение, в което е прегледан ищецът. Посочено е, че
документът е издаден от началник отдел “Очни болести“ – д-р М., без да е
указано в коя поликлиника или болница е началник на отделение д-р М.. Върху неговия подпис не е поставен
печат на болнично заведение. Самият д-р М. с писмото от 18.02.2019г. заявява,
че не е преглеждал ищеца на 22.02.2017г. и не е издавал документ за
офталмологичния му статус. Тъй като документът не е оспорен от ответника относно
неговата автентичност, съдът приема, че е подписан от д-р М., но не
представлява медицински документ за извършен преглед, поради гореизложените
съображения, тъй като не съдържа необходимите реквизити. Представеният документ има характер на писмено становище от вещо лице,
каквото не е назначено по делото, поради което това писмено доказателство е
недопустимо в процеса и не следва да бъде обсъждано.
От представения по делото оперативен
протокол от 19.10.2016г. е видно, че непосредствено след катастрофата, след
локална анестезия е извършена оперативна процедура по зашиване на горния клепач
на лявото око на ищеца. Видно от амбулаторен лист от 20.10.2016г. оперативната
рана е била спокойна, с адаптирани ръбове, секреция по миглени ръбове, горен
клепач подвижен; булб - интактен, подвижен във всички посоки. Посочено е, че терапията
продължава и е поставена стериална превръзка./ л.167-169/.
От представен по делото официален
документ – епикриза от 21.10.2016 г., е видно, че ищецът е изписан с подобрение от болницата, в която е извършена оперативната процедура, като са посочени
две дати за прегледи на 26.10.2016 г. и на 09.11.2016 г., за резултатите от
които не са представени документи. Лекуващият
лекар М. в писмото от 18.02.2019г. заявява, че след периода на хоспитализация
през 2016г. няма данни лицето да се е явявало на контролен преглед или да е
търсило лекарска помощ. По делото не са представени документи за последващо
лечение на окото на ищеца. Такива медицински документи не са били представени и
на съдебния лекар при прегледа, извършен
на 21.02.2017г. за издаване на медицинско удостоверение. При
така ангажираните доказателства по делото не бе доказано, че са настъпили
усложнения от травмата на горния клепач
на лявото око на ищеца, изразяващи се в невъзможност за пълно
затваряне на клепача, сълзене, секретиране и дискомфорт на окото. По
делото не бяха доказани и твърденията на ищеца, че в следствие на катастрофата са му били избити пет долни зъба. От
огледния протокол от 18.10.2016г. и от разписка от 09.12.2016г. се установява,
че при ПТП е открит 1 бр. зъб с два корена и 1 бр. чене с 4 бр. здрави зъби, които са върнати на ищеца от
разследващия полицай./л.164, л.9/
Представен
е амбулаторен лист за извършен преглед на ищеца на 22.02.2017г./4 месеца след
катастрофата/, от който е видно, че в неговата уста към датата на прегледа са
липсвали общо 22 зъба, от които осем от горната челюст и 14 от долната челюст.
Наред с това два от зъбите от горната челюст са били обхванати от
парадонтоза/легенда и таблица, отразени в амбулаторния лист от 22.02.2017г. –
л.16/. В долната част на амбулаторния лист е отразено и разчитане на рентгенография
от 06.12.2016г., като е посочено, че се виждат пресни екстракционни рани в
областта на 13, 14, 23 24 и на 6 долу дясно, които са плитки, повъхностни, говорещи за напреднали парадонтални атрофии.
На горна челюст е наличен мост –
на 13, 14, 23, 24 и 26, 27 зъб. Трета
степен - силно подвижни, с изчерпана функционалност. От заключението на медицинската
експертиза се установява, че експертът не
е приел, че при катастрофата на ищеца са били избити зъби. Вещото лице е
посочило, че представената рентгенова снимка на зъбите на Г. е от 06.12.2016г./около 2 месеца след инцидента/,
а медицинският документ за консултация със стоматолог е от 22.02.2017г./около 4
месеца след катастрофата/, като от тези документи не може да се направи заключение за вида на
травматичното увреждане.
Съдът
кредитира заключението на медицинската експертиза в тази част. По делото
липсват доказателства за зъбния статус на ищеца преди катастрофата, не е
установено кои точно зъби са били открити при катастрофата, нито дали тези зъби
са били здрави, нито дали са паднали в резултат от пътно - транспортното
произшествие, тъй като в областта на устата и брадата на ищеца липсват кръвонасядания, респ. в тази
част същият не е ударен, а за да се избие зъб е необходим удар с голяма
кинетична енергия в областта на челюстта. Представените от ищеца медицински
документи установяват, че същият страда от сериозно стоматологично заболяване –
„пародонтоза“ и в устната му кухина са липсвали значителна част от зъбите още
преди катастрофата, тъй като е ползвал чене, което е открито при огледа. След
катастрофата парадонтозата е продължила да прогресира. При прегледа на 22.02.2017г. е обсъдена
рентгенография от 06.12.2016г., като е установено, че два от зъбите са
обхванати от парадонтоза - 26 и 27, трета степен – силно подвижни, с изчерпана
функционалност. При прегледа е установено, че в устатата на ищеца липсват общо
22 зъба, 14 от които от долната челюст и 8 от горната челюст.
При
така събраните доказателства не е
установена причинно-следствена връзка между катастрофата и падналите от устата
на ищеца зъби, открити при огледа /четири
зъба върху чене и един извън него/, а тежестта на установяване на всички
юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ е върху него.
По
отношение на останалите телесни повреди съдът приема, че е доказан фактическия
състав на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се
установява, че виновна за настъпване на катастрофата е Р.Д.К. – водач на л.а
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, която е допуснала нарушение на чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като е навлязла в лентата за движение на лек автомобил
„Ауди“, без да се съобрази с неговата скорост и посока на движение и без да му
осигури възможност да премине. Страните не спорят, че за процесния автомобил е
имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. От заключението на медицинската кспертиза се установява, че в
следствие на катастрофата на ищеца са причинени телесни повреди - контузия на
главата, сътресение на мозъка, счупване на дясна лъчева кост в долния и край,
разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, разкъсно-контузни рани
на първи и трети пръсти на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на горната
устна и лявата буза, от които е претърпял болки и страдания.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието
– 47 г., вида на причинените телесни повреди: контузия
на главата, сътресение на мозъка, счупване на дясна лъчева кост в долния и
край, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, разкъсно-контузни
рани на първи и трети пръсти на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на горната
устна и лявата буза; вида на проведеното лечение – по отношение на контузията
на главата и сътресението на мозъка е проведено консервативно лечение с вливане
на физиологични разтвори, обезболяващи и противооточни медикаменти, по
отношение на счупването на дясната лъчева кост в долния й край е проведено
консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясната гривнена
става за 30 дни, по отношение на разкъсно – контузната рана на горния клепач на
лявото око е проведено оперативно лечение, изразяващо се в зашиване на раната и
възстановяване на формата на клепача./констативна част на медицинската
експертиза – раздел “Изложение“, оперативен протокол от 19.10.2016г. и епикриза
от 21.10.2016г./. Съдът отчете обстоятелството, че ищецът е лекуван в болнично
заведение през периода 18.10.2016г. - 21.10.2016г., през който наред с
поставяне на гипсова имобилизация и оперативна реконструкция на клепача на
лявото око са извършени и множество
изследвания на всички органи на тялото на пострадалия, проведено е медикаментозно
и обезболяващо лечение /епикриза от 21.10.2016г. от МБАЛ – Русе АД/. Съдът отчете
продължителността на възстановителния период – 3-4 месеца, през които ищецът е имал
трудности при хигиенно-битовото си самообслужване и е бил зависим от грижите на близките си. Пострадалият
е изпитвал болки и страдания, които са
били с по-голям интензитет през първите два месеца след катастрофата. Наред с
това съдът съобрази обстоятелството, че по лицето на ищеца и пръстите на
дясната му ръка са останали трайни белези, които
неминуемо винаги ще му напомнят за катастрофата - на челото в ляво е
останал белег с размери около 0,5/0,2см., на челото в дясно е останал
вертикален линеен белег с цвета на
околната кожа с дължина около 4см., по кожата, полулигавицата и лигавицата на
горната устна, по срединната линия, е останал
линеен белег с дължина около 5 см,
който е деформирал средната част на устната, на лявата буза са останали белези
с цвета на околната кожа, на обща площ около 3/2см. Свободният ръб на горния
клепач на лявото око също има раневи белег и лека деформация, на площ около
2,5/0,2см. Според вещото лице, раневите
белези са довели до известна деформация на лицето на ищеца. От друга страна
съдът съобрази обстоятелството, че Г. е възстановен след проведеното лечение,
не се установява да са останали трайни последици за неговото здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 24 000 лв.
По предявения иск за
имуществени вреди:
По делото е представена фактура №
00200002531/21.02.2017г., касов бон към нея и медицинско удостоверение от
21.02.2017г., от които се установява, че на 21.02.2017г. ищецът е направил
разходи за медицинско освидетелстване от съдебен лекар при УМБАЛ – Русе АД на
стойност 30 лв. Разходите за освидетелстване на ищеца са били необходими за
установяване на неговото здравословно състояние след катастрофата и са в
причинно-следствена връзка с нея, поради което искът е доказан по основание и
размер.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
се движел с превишена скорост и не контролирал в достатъчна степен
моторното превозно средство, поради
което не могъл да спре и да предотврати произшествието, както и нарушил чл.137
в, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал моторното превозно средство без поставен
колан.
Първото от възраженията е неоснователно. От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се
установи, че катастрофата е настъпила в резултат на противоправното и виновно
поведение на Р.Д.К. – водач на л.а „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, която
е допуснала нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като е навлязла в
лентата за движение на лек автомобил „Ауди“, без да се съобрази с неговата
скорост и посока на движение и без да му осигури възможност да премине. Според
вещото лице, лек автомобил „Мицубиши“ е трябвало да изчака движещия се направо
лек автомобил „Ауди“ и тогава да предприеме завой наляво. В случай, че К. бе
изчакала преминаването на л.а “Ауди“, катастрофата не би настъпила. Водачът на
л.а „Ауди“ се е движел със скорост от 72 км/ч на път, свързващ с. Преславци със
с. Белица. Не бе установено катастрофата да е настъпила в района на населено
място. В материалите по делото не се съдържат данни каква е била максимално
разрешената скорост за конкретния пътен участък, поради което останалаха
недоказани твърденията на ответника, че ищецът се е движел с несъобразена
скорост.
Съдът намира, че частично основателно е второто от възраженията за
съпричиняване на вредите, според което ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищецът е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Повечето телесни повреди са в лявата
половина на лицето на ищеца и са получени в следствие на контакт с части от
интериора на автомобила. Според експерта, ако пострадалият бе пътувал с
поставен обезопасителен колан, не би получил уврежданията в областта на лицето.
Вещото лице от автотехническата експертиза заявява, че в материалите по делото
няма приложени данни за номера на рамата на процесния автомобил, поради което
не е дал отговор дали лек автомобил „Ауди“ технически е бил оборудван с предпазен
колан на мястото на водача. Самият ищец не твърди, че автомобилът не е бил
оборудван с колан. Напротив, в допълнителната искова молба поддържа становището,
че е пътувал с обезопасителен колан, поради което съдът приема, че в
управлявания от него автомобил е имало колан за мястото на водача, който обаче
не е поставил при пътуването си на 18.10.2016 г. Така, с поведението си е
допринесъл за настъпване на разкъсно – прорезните рани в областта на лицето,
вкл. на левия горен клепач, горната устна и лявата буза.
По отношение на останалите травми - контузия на главата, сътресение на
мозъка, счупване на дясна лъчева кост в долния й край
и разкъсно-контузни рани на първи и
трети пръсти на дясната ръка, вещото лице не е посочило да са могли да бъдат
предотвратени, в случай, че ищецът бе ползвал обезопасителен колан, поради
което съдът приема, че по отношение на тях не е доказано съпричиняване на
вредите.
С оглед механизма на настъпване на катастрофата, установен от
автотехническата експертиза, като съобрази допуснатите нарушения от водача на л.а “Мицубиши“ и от ищеца, както и вида, и обема на причинените
вреди, за които е допринесъл пострадалият – телесни повреди в областта на
лицето, съдът прие, че приносът на водача на л.а „Мицубиши“ за настъпване на
катастрофата е значително по-голям от приноса на ищеца, като определи процент
на съпричиняване от 10 %.
Така размерът на дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
на ищеца, при прилагане на процент на съпричиняване от 10 %, възлиза съответно
на 21 600 лв. за неимуществени вреди и 27 лв. за имуществени вреди, до които
размери предявените искове са основателни, а в останалата част до пълните
предявени размери, съответно от 40 000 лв. за неимуществени вреди, и 30 лв. за
имуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 08.06.2017 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна
претенция до ответника на 08.03.2017 г., по която ответникът е постановил отказ
на 08.06.2017 г., когато изтича срокът за отговор, поради което законна лихва
се дължи, считано от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане, не и за периода
преди тази дата.
По отношение на претенцията за законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди – ищецът я претендира от
по-късна дата – датата на подаване на исковата молба, поради което същата
следва да бъде присъдена, съобразно искането на ищеца.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за ДТ, вещи лица и
съдебно удостоверение в размер общо на 1029.21 лв., съобразно уважената част от
иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица,
съдебно удостоверение и за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо на 1
103.81 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д.
*** с адрес за призоваване: гр.София, пл. „******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
935.15 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес:***, пл. „******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 21 600 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия
на главата, сътресение на мозъка, счупване на дясна лъчева кост в долния и
край, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, разкъсно-контузни
рани на първи и трети пръсти на дясната ръка, разкъсно-контузна рана на горната
устна и лявата буза, настъпили на 18.10.2016 г., по вина на водача на „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ****** – Р.Д.К., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 09.06.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв. и в частта, в
която се претендира законна лихва за периода 08.06.2017г. – 09.06.2017г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******, да заплати
на Г.К.Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 27 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за съдебно-медицинско освидетелстване
с издаване на съдебно удостоворение по фактура №
00200002531/21.02.2017г. и касов бон от 21.02.2017г. към нея/, ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 30 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД да заплати на Г.К.Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1029.21
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.К.Г. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1
103.81 лв., съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******,
да заплати на адвокат Я.Д. *** с адрес за
призоваване: гр.София, пл. „******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 935.15 лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :