Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и трети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Светлана Влахова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5767 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Л.В.И., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В., с която е
предявен пряк иск за осъждане на З. „Б.И.” АД, да заплати на ищцата сума
в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
реализирано ПТП от дата 28.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане на задължението. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 28.03.2016г. около 00:45 часа в с.Лепица, ул.”Първа”
срещу дом №25, ищцата пътувала в управляван от В.Й.Р.лек автомобил „БМВ”, модел „325”, с рег.№ ******, като
водачът на автомобила вследствие на грубо нарушаване на правилата за движение,
а именно управление на МПС без необходимата за това правоспособност, след
употреба на алкохол над допустимите в закона норми, с превишена и несъобразена
скорост, загубил контрол над управлявания от него лек автомобил се ударил в
крайпътно дърво, при което е пострадала ищцата, на която са нанесени средни
телесни повреди. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №7 и е образувано досъдебно производство ДП № Д-58/2016г. по
описа на ОП-Плевен. Сочи се, че по-късно наказателното производство било прекратено, поради смъртта на дееца. Сочи
се, че след настъпване на процесното ПТП ищцата е
получила следните увреждания: контузио капитис и счупване в областта на големия израстък, за който
се залавят мускулите, движещи ръката на дясната лакътна
кост. Твърди се, че след ПТП ищцата била прегледана в спешен кабинет. След
извършена рентгенография е установена фрактура на дясна раменна става, което
наложило поставяне на мека превръзка за период от четири седмици. Лечението
продължило в домашни условия, с назначена медикаментозна терапия. Болките в
главата и дясната ръка създали множество неудобства и трудности в ежедневието
на ищцата. В периода на лечение имала нужда от чужда помощ за елементарни
битови и хигиенни нужди. Травмата на
главата протекла с главоболие, световъртеж, проблеми със съня. Преживения стрес
от катастрофата довел до редица негативни емоции у ищцата, имала кошмари и
често безпокойство.
Твърди
се, че към момента на процесното ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното дружество с сключена с полица №116000316792, със срок
на валидност от 15.01.2016г. до 14.01.2017г. За настъпилото застрахователно
събитие ответната застрахователна компания е била надлежно уведомена, като ищцата
е предявила претенцията си за обезщетяване на причинените й неимуществени
вреди. В ответното дружество била образувана щета №**********, по която
ответното дружество определило застрахователно обезщетение в размер от 5000
лева, което ищцата не приела, намирайки
го за занижено и не отговарящо на действително причинените вреди. Поддържа,
че случая справедлив
е размер на обезщетение от 30 000лева.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „Б.И.” АД депозира отговор, в който оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че не са представени доказателства за
наличието на валидно застрахователно правоотношение, оспорва се иска като
завишен. Направено е възражение за съпричиняване на претендираните вреди от ищцата доколкото при процесното ПТП се е возила автомобил управляван от пиян
водач, без да постави предпазен колан. Ответната страна оспорва ищцата да е получила
изброените в исковата молба травми, сочейки, че липсват допълнителни медицински
документи.
В срока по чл.372 ГПК е депозира
допълнителна искова молба, в която ищцата поддържа предявения пряк иск, като
оспорва възраженията на ответника. Поддържа, че ответното дружество е
предложило обезщетение от 3000лв. на ищцата, с което извънсъдебно е признало
основателността на претенцията. Оспорено е възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан. Сочи се, че ищцата
е оцеляла в тежкото ПТП, тъй като е била с поставен предпазен колан. Относно
възражението, че се качила в автомобил управляван от пиян водач, се сочи, че в
хода на разследването е установено минимално количество алкохол в кръвта на
водача В. Р., а именно 0,8%о, като пострадалата не е знаела, че той е неправоспособен.
Н
срока по чл.373 ГПК не е депозиран допълнителен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника се адв. В. поддържат предявените искове.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. И.оспорва предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, като
прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 7 от 07.04.2016г., се установява, че
на 28.03.2016г. около 00,45ч. в с.Лепица на ул.”Първа”, лек автомобил БМВ, 325
с рег. № ******, управляван от В.Й.Р., претърпял ПТП, поради движение с
несъобразена скорост, на прав участък от пътя, като водачът загубил контрол над
автомобила и се блъснал в дърво извън пътното платно от ляво по посока на
движението. Посочено е, че при ПТП починали водачът В.Й.Р., както и двама от
пътниците И.К.Й.и Н.А.Б., а ищцата Л.В.И. е пострадала – счупена раменна кост и
контузия на главата. /л.7 от делото/
От приетите неоспорени – Протокол за оглед на
ПТП, СМЕ по писмени данни, АТЕ и скица на ПТП, се установява, че по случая е било
образувано досъдебно производство ДП №Д-58/2016г. по описа на ОП Плевен, срещу
неизвестен извършител, за това, че на 28.03.2016г. около 00,45ч. в с.Лепица,
Плевенска област, на ул.”Първа” срещу дом № 25, при управление на МПС- лек автомобил БМВ, 325 с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена
скорост губи контрол над управлението на МПС, излиза от пътното платно и се
блъска в крайпътно платно от ляво по посока на движението, вследствие на което
по непредпазливост причинил смъртта на В.Й.Р.ЕГН **********, И.К.Й.ЕГН **********
и Н.А.Б. ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Л.В.И., ЕГН **********
и на Л.В. Кръстева – престъпление по чл.343, ал.4, връзка с ал.3, буква „б” НК вр. с чл.342, ал.1 от НК./л.19-л.101 от делото/
От неоспореното Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 07.12.2016г. на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, се
установява, че на основание чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК наказателното
производство по ДП №Д-58/2016г. по описа на ОП Плевен е прекратено, поради
настъпване на смърт на дееца - В.Й.Р../л.8-18 от делото/. В хода на
досъдебното производство е установено, че 27.03.2016г. вечерта, в парка на село
Сухаче, петимата младежи се черпили за
рождения ден на Л.В.И., със закупения от нея алкохол. Установено е, че
около 00,30м. на 28.03.2016г. младежите спонтанно решили да се повозят с лекия
автомобил „БМВ” управляван от В. Р.,
собственост на баща му. При навлизане в с.Лепица, поради движение с висока скорост, В.Р.не е успял да
овладее управлението, колата занесла и последвал удар в крайпътно дърво,
намиращо се на тротоара в ляво, при който колата се разцепила напречно на две
част. Двете пострадали момичета били откарани в болница в гр.Плевен, а телата
на тримата загинали на място младежи били откарани за аутопсия в КСМД- Плевен.
В неоспореното Постановление за прекратяване на ДП №Д-58/2016г. по описа на ОП
Плевен, е отразено още, че в кръвта на водача В.Р.е установена концентрация на
етилов алкохол в размер на 0,8 %о.
По делото е допуснато изслушване на съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице д-р В.Т.- съдебен лекар, оспорено от ищцовата
страна, с довода ,че вещото лице е черпило данни от СМЕ по ДП относно другата
пострадала – Л.К., като е цитирало нейна
история на заболяване. Вещото лице д-р Т. сочи, че поради противоречивата
клинична картина е необходимо прилагане на цялата ИЗ с цел прецизиране отговорите на поставените
въпроси. Обоснован е извод, че установената у водача концентрация
на алкохол от 0,8 %о отговаря на лека степен на алкохолно опиване, която се
характеризира с емоционална лабилност, лесна уморяемост,
отслабена концентрация на вниманието, забавени рефлекси, умерено изразени
координационни нарушения и др.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП, както и
поради оспорената от ищцовата
страна СМЕ , по делото по реда на чл.201 ГПК е допусната повторна СМЕ
с вещо лице д-р Д.К. - ортопед травматолог. От приетото заключение на ПСМЕ се установява, че пострадалата Л.В.И.
е получила закрито счупване на големия туберкул на
дясната раменна кост. Касае се за сравнително рядка изолирана фрактура на
големия туберкул на дясната раменна кост, която се
получава главно по индиректен механизъм, а именно при падане на силно отведена
встрани ръка или по авулзионен механизъм на силна
внезапна контракция на външните ротатори на раменната
става залавящи се за горния връх на туберкула. Вещото
лице д-р К. сочи, че описан в специализираната литература е и механизъм на
директен кос удар върху горната раменна област, при който големият туберкул просто се отсича от подлежащата раменна кост. Експертът
заявява, че тази е и най-вероятната причина за механизма на конкретната травма
при ищцата, която би кореспондирала с механизма на процесното
ПТП и нейното местоположение в купето на автомобила. Експертът пояснява, че в
написания на ръка текст върху образното изследване от 28.03.2016 г. от д-р Т.се
вижда, че същият е приложил „...Мека превръзка през гърдите за 4 седмици. Контролен
преглед след 7 дни.“ По анамнестични данни снети на
личния преглед, ищцата още след 3 дни е била на контролен преглед, където
въпросната мека (бинтова) имобилизация е била
заменена с гръдно-ръкавна ортеза
за същия срок, поддържаща фрактурирания туберкул в анатомично правилно положение за зарастването
му. Не се прилагат медицински документи обективизиращи
последното. Така приложено, цитираното лечение за срок от 4 седмици е било
своевременно и адекватно на травматичната увреда.
Експертът травматолог, че процесната фрактура на
големия туберкул на дясната раменна кост е
причинявала болки с висока интензивност от момента на възникването си до прилагането
на специализирана медицинска помощ и имобилизация. В последващия период на имобилизация
и раздвижване на раменната става, болката би трябвало да е умерена със
затихване до края на втория месец. Обоснован е извод, че при травми налагащи имобилизация на крайник, водещо е не толкова страданието от
понасяната болка, колкото промяната в начина на живот и навици, както и нуждата
от чужда помощ за срока на имобилизацията. Д-р К.
сочи още, че не се очаква след втория месец ищцата да е имала болки, освен при
по-резки отвеждания настрани на ръката и външни ротации в раменната става.
Медицинските критерии за пълното възстановяване от конкретната фрактура, при
навременно и адекватно приложено лечение и липса на усложнения е около 2 /два/ месеца.
След този срок и трудоспособността е възстановена, включително и за физическа
работа. Това се обуславя от доброто кръвоснабдяване
на цялата раменна област и незасягането на анатомичната цялост на раменната
става. Д-р К. пояснява, че на проведеният личен преглед не се установили
остатъчни последици или други усложнения на процесната
фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост.
В обясненията си в о.с.з. на
27.11.2018г. вещото лице д-р К. допълва, че е налице причинно-следствена връзка
между получената фрактура на големия туберкул на
раменната кост, който се е получил по механизма на директния удар от предпазен
колан. Сочи, че такава фрактура се получава вследствие на поставен предпазен
колан.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се
установява, че на 28.03.2016 г. около 00:45 часа в село Лепица, област Плевен,
по улица „Първа” към дом № 25 в посока от центъра на селото към изхода къч с.
Чомаковци, вероятно в дясната пътна лента се е движил л.а. БМВ 325, с per. № ******, управляван от В.Й.Р.със скорост 120- 130
км/ч. Поради високата скорост при движение в относително лек завой автомобилът
е придобил странично занасяне, от което се е насочил допълнително наляво, а
водачът му не е реагирал своевременно и автомобилът след като е преминал през
лявата лента се е ударил с предното си ляво колело в левия - бордюр. От този
удар е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки и качвайки се с
левите си колела върху затревена площ в ляво от платното, където след около 10
метра се удря косо странично с предната част на лявата си страна в областта на
предния ляв калник в ствола на дърво с диаметър 45 см. Инж. А. сочи, че при
скорост 120 - 130 км/ч, стволът на дървото е деформирал цялата лява страна,
като е деформирал силно двете леви врати и се е вклинил силно навътре в купето
до 90 см. По този начин, поради големия диаметър контактната площ на ствола е
станала много голяма и когато проникването е завършило инерционна сила е
станала най-максимална, достатъчна вече да разкъса вече силно деформирана конструкция
на автомобила на две части. Откъсната предна част с предните седалки, поради
остатъчната си кинетична енергия е продължила напред 9,5 метра и с предната
крайна лява част -предния ляв ъгъл се е ударила в ствола на второ дърво, където
се спряла. Откъснатата задна част със задната седалка също е продължила напред
с отклонение надясно и след около 12 метра се е спряла в средата на дясната
условна пътна лента. Вещото лице доц.А. заявява, че при първия удар са загинали
водача на БМВ В.Й.Р., пътника от задното ляво място И.К.Й.и пътничката на
средното задно място на автомобила Н.А.Б.. Пътничките от предната дясна седалка
ищцата Л.В.И. и пътничката на задното дясно място Л.Д.К. са получили телесни
увреждания, описани в медицинските документи. Вещото
лице сочи, че пътят е улица „Първа“ в с. Лепица с широчина на платното за
движение 8,40 м без надлъжна и напречна пътна маркировка със суха асфалтова
настилка. ПТП е настъпило непосредствено след лек ляв завой. Експертът заявява,
че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.
БМВ, който се е движил в населено място с висока скорост 120 - 130 км/ч, при
която не е успял за управлява автомобила си БМВ адекватно. Към момента на произшествието и при удар в първото дърво л.а. БМВ се е
движил със скорост в диапазона 120- 130 км/ч. Експертизата е приела, че водачът
на л.а. „ БМВ 325“, с per. № ******, В.Й.Р.е имал
възможност да не допусне ПТП, ако се е движил с разрешената за населено място
скорост до 50 км/ч.
Заключението на САТЕ изготвено от доц. инж. А.А.,
съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
По почин на ответното дружество е допуснато изслушването на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещи лица д-р В.Т. и инж. А.А.. Същата
установява, че по какъвто и да е начин поставен обезопасителният
колан той не ограничава движението на крайниците във всички посоки. Обезопасителният колан ограничава движението на тялото в
направление напред и нагоре при челен удар. Прието е, че при страничен удар
неговата ефективност не е голяма. Възможно е както при удар във вратата на
автомобила, така както е възможно да са получени и при изпадането на
пострадалата от автомобила и контакт с терена. От медицинската документация по
делото е видно, че при Л.И. е било налице травма на дясната раменна кост със
счупване на големия туберкул, като други травматични увреждания
не са отразени в документацията. На база само на травматичната находка отразена
в медицинската документация по делото не може да се каже със сигурност дали Л.И.
е била с поставен или не обезопасителен колан по
време на пътнотранспортното произшествие. Отчитайки конкретния механизъм на
пътнотранспортното произшествие, при което автомобила се е разцепил в резултат
на удара, поставеният обезопасителен колан би
причинил тежки травматични увреждания и не би предпазил пострадалата, а
по-скоро би навредил. Констатираните увреждания се дължат на удар с или върху
твърд тъп предмет локализиран външностранично в
областта на дясната раменна става, като може да се наблюдава и в двата
случая-при поставен или не обезопасителен колан.
Експертите сочат още, че при конкретния механизъм на ПТП ако пострадалата е
била с поставен обезопасителен колан то при нея щяха
да се наблюдават по-тежки травматични увреждания от констатираните. Експертите
заявяват, че автомобилите БМВ 325 са заводски оборудвани с триточкови предпазни
колани на всичките 5 места.
Съдът
възприема приетото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от инж.
А.А. и д-р В.Т., като обективно и компетентно дадено.
За
претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Й.Ц.Т.. Свидетелят установява, че Л. претърпяла ПТП през
2016 г., в навечерието на рождения си ден. Видели се по-късно, тъй като свидетелят
се грижел за брат си през този период. Л. си била вкъщи. Ръката й била обездвижена,
била превързана и близките и се грижели за нея, защото не можела да се справя
сама. Имала нещо като шина/ортеза и се възстановявала
около месец. Баба й била по-често около нея, помагала й да се храни и да се
къпе. Свидетелят заявява, че ПТП-то й се отразило на психическото й състояние.
Започнала да изпитва страх от пътувания, от автомобили. Сега рядко се оплаква.
В онзи период работела като продавач-консултант и се наложило да отсъства от
работа.
По
делото е изслушана и свидетелката Л.Д.К., която заявява, че участвала в ПТП на
28 март 2016 г. Свид.К. соччи,
че била пътник в л.а.БМВ, което карал В.. Събрали се да празнуват рождения ден
на Л. и решили да се поразходят с колата. След това няма спомен за случилото
се. Заявява, че тя лично е била без поставен предпазен колан, като седяла на
задно място, вдясно. Св.К. сочи още, че Л. пътувала на предна дясна седалка до
шофьора. Не е видяла дали Л. е била с поставен предпазен колан. Сочи, че всички
били пили по една чаша мента, вкл. и шофьора.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Л.Д.К. и Й.Ц.Т., тъй като възприятията
на свидетелите са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
По
искане на ответната страна са събрани са гласни доказателства по реда на чл.
176 ГПК чрез разпит на ищцата Л.И.. На зададените й въпроси, същата заявява, че
непосредствено преди да се качат в автомобила пили по една чаша мента, и то
малко. Никога не е ставало въпрос дали В.Р.е имал свидетелство за
правоуправление. Не знае дали има книжка. Заявява, че не е живяла на съпружески
начала с В. Р..
С определение от 20.12.2017г., съдът е задължил ответното дружество да
представи заверено копие на застрахователна полица №116000316792, валидна от
15.01.2016г. до 14.01.2017г., сключена по отношение на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „325“, рег.№ ******. По делото ответникът не е представил заварен препис
на застрахователната полица.
На основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено
между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил лек автомобил марка „БМВ“, модел „325“, рег.№ ******, със срок на
застрахователно покритие към датата на събитието.В приетия и неоспорен по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 07.04.2016г. също
изрично е отразено, че за лек автомобил
„БМВ 325“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД по полица № 116000316792,
валидна до 14.01.2017г.
По делото е представена и претенция
до ответника от 17.02.2017г., изпратена чрез куриерска фирма „Еконт”, с която ищцата е сезирала ответното застрахователно
дружество - З. „Б.И.” АД да й изплати обезщетение за търпените неимуществени
вреди. Срокът по чл. 496 КЗ / в сила от
01.01.2016 г./, който е тримесечен е изтекъл на 17.05.2017 г. (л. 103 от делото)
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 103-104 от дата 17.02.2017
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
С оглед изяснената по – горе фактическа
обстановка и събраните в производството доказателства безспорно се установи, че
ищцата е пострадала при ПТП, реализирано на 28.03.2016 г. на общински път на
ул.“Първа“, с. Лепица, срещу дом № 25. Не се спори между страните относно
факта, че предложеното обезщетение от ответното дружество не е изплатено на ищцата,
тъй като същата не се е съгласил с неговия размер. В приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ с вещо лице инж. А. установява, че причината за
настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. БМВ, който се е
движил в населено място с висока скорост 120 - 130 км/ч, при която не е успял
за управлява автомобила си БМВ адекватно.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек
автомобил „БМВ 325“ В. Р..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: прието е, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което
исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, КСМАТЕ, САТЕ, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения.
Решаващия състав, отчита младата юношеска възраст на ищцата Л. И.към
момента на настъпване на увреждането –
току що навършени 18 години, като отчита характера, тежестта и последиците
от получените от нея травматични увреждания, както и емоционалната травма от настъпилата
пред очите и смърт на трима приятели и
връстника.
Следва да се вземат предвид обстоятелствата, категорично
установени от заключението на съдено медицинската експертиза с в.л. ортопед травматолог относно харктера на процесната
фрактура на големия туберкул на дясната раменна кост,
която е причинявала болки с висока интензивност от момента на възникването си
до прилагането на специализирана медицинска помощ и имобилизация.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания на св. Й.Т.,
от които се установява, че ръката на ищцата е била обездвижена с ортеза и се налагало баба й да се грижи за нея, като й
помагала да се харни, да се изкъпе. Изпитвала страх от пътуване в автомобил. В
приетата по делото ПСМЕ, вещото лице ортопед д-р К. сочи, че процесната фрактура на големия туберкул
на дясната раменна кост е причинявала болки с висока интензивност от момента на
възникването си до прилагането на специализирана медицинска помощ и имобилизация с ортеза, носена 4
седмици. В последващия
период на имобилизация и раздвижване на раменната
става, болката би трябвало да е умерена със затихване до края на втория месец. Медицинските
критерии за пълното възстановяване от конкретната фрактура, при навременно и
адекватно приложено лечение и липса на усложнения е около 2 месеца, както и на
проведеният от вещото лице личен преглед не се установили остатъчни последици
или други усложнения на процесната фрактура на
големия туберкул на дясната раменна кост.
Следва да бъде съобразена и
съществуващата към момента на увреждането - 2016г. обществено икономическа
обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 15 000 лева би репарирало в пълен
обем претърпените от пострадалата ищца вследствие на процесното
ПТП болки и страдания, до която сума предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е
основателен и доказан. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева
искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата се е
качила в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, който е употребил
алкохол, както и че същата е била без поставен обезопасителен
колан.
По отношение наведеното от ответното
дружество възражение за липса на поставен обезопасителен
колан от страна на ищцата, съдът намира за неоснователно. Доколкото от приетата
по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица инж. А.А. и д-р В. Т., се установи, че отчитайки конкретния
механизъм на пътнотранспортното произшествие, при което автомобила се е
разцепил в резултат на удара, поставеният обезопасителен
колан би причинил тежки травматични увреждания и не би предпазил пострадалата, а
по-скоро би навредил. Констатираните увреждания се дължат на удар с или върху
твърд тъп предмет локализиран външностранично в
областта на дясната раменна става, като може да се наблюдава и в двата
случая-при поставен или не обезопасителен колан. Нещо
повече, в поясненията дадени в о.с.з. проведено на 27.11.2018г., вещото лице
д-р Д.К. поясни, че такава фрактура се получава вследствие на поставен
предпазен колан.
С оглед
изложеното, съдът намира наведеното от ответника възражение за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан за
недоказано.
По
отношение наведеното от ответната страна възражение за съпричинявена
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че се е качила
в автомобил, управляван от непровоспособен водач,
съдът намира следното: в приетия констативен протокол за ПТП № 7 от
07.04.2016г. е отразено, че водачът В.Й.Р.не притежава свидетелство за
управление на МПС. В хода на настоящото производство ответната страна, не доказа по безспорен и категоричен начин, че
ищцата качвайки се в автомобила е била наясно, че водачът – В.Й.Р.не притежава
СУМПС. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира така наведеното
възражение за недоказано.
По
отношение на наведеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради това, че същата е приела да
пътува с автомобил, чийто водач е употребил алкохол, съдът намира следното: Съпричиняване в този случай би било налице, ако
пострадалият е знаел и е приел да пътува с моторно превозно средство, чийто
водач е употребил алкохол /в този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСГК/. Сам по
себе си фактът, че пострадалият е пътувал с МПС, участвало в пътно –
транспортно произшествие не обосновава извод за наличие на съпричиняване
на вредоностния резултат, тъй като приносът на водача
на МПС винаги е личен и не обуславя автоматично принос и на пътуващия с него.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани доказателства, че последните не биха настъпили
или биха били в по – малък размер, ако по време на произшествието пострадалия,
пътувайки в управлявано от пиян водач МПС е улеснил. От приетата по делото СМЕ
с вещо лице д-р К., се установи, че в постановлението на прокуратурата за
прекратяване на НП от 07.12.2016 г. (стр. 13) е записано, че съдържанието на
алкохол в кръвта на починалия водач В.Р.е 0,8 %о, която стойност съответства на лека степен на алкохолно
опиване. /приетата по делото СМЕ/. Нещо повече, в показанията си дадени по реда
на чл. 176 ГПК ищцата признава, че непосредствено преди да се качат в
автомобила пили по една чаша мента. Свидетелката Л.К., участник в ПТП, също
сочи, че всички пили по една чаша мента, включително и шофьора. Приносът на ищцата
в конкретния случай по смисъла на чл.52, ал.2 от ЗЗД е установен, доколкото с
поведението си тя се е поставила в ситуация на повишена опасност. Съдът намира
за безспорно доказано твърдението на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалата, тъй като същата сама
се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед
състоянието на водача на превозното средство. Поемането на всички тези рискове представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е основание за намаляване на обезщетението с 1/3 /една трета/ .
С оглед на горното искът по чл. 432, ал.1 КЗ
следва да бъде уважен частично за размер от 10 000 лв., като искът до 15 000 следва да бъде отхвърлен, поради
прието съпричиняване, а до предявения размер от
30 000лв., като неоснователен.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче искането за присъждане на
лихва, считано от датата на увреждането – 28.03.2016г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
3-месечният срок е изтекъл на 17.05.2017 г. и от 18.05.2017 г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за периода от 28.03.2016 г., до 17.05.2017
г. и уважен, считано от 18.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на
разноски. На адв. Ц.В. - процесуален представител на ищцата,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 830 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1766,67
лв., като общо сторените разноски възлизат на 2 650 лв., от които 200 лв.- СМЕ,
400 лв. – КСМАТЕ, 50 лв. – депозит свидетел и 2 000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие на лист 123 от делото.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 400 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 166,67 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Л.В.И., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.03.2016 г.
по вина на водача на л.а. марка „БМВ 325“ с рег. № ******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2017г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен и поради установено съпричиняване, както и претенцията за лихва в периода от 28.03.2016
г. до 17.05.2017 г.
ОСЪЖДА
З. “Б.И.” ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Ц.В., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 830.00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.В.И., ЕГН ********** да заплати на З. “Б.И.” ЕИК ******, разноски
по делото в размер на 1766,67 лв., съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА З. “Б.И.”, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 400 лв., както и 166,67 лв. разноски, платени от бюджета
съразмерно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: