Р Е Ш Е Н И
Е
№ 03.08.2020 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
07.07.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
272/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против решение № 332/14.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 763/2019г. по описа на ЕРС в осъдителната част. С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на П.Я. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 1697.33 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1556.45 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 140.88 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П.Я.Я. с ЕГН – ********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за сумата над 1697.33 лв. до 1705.72 лева /или за 8.39 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на ищеца, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 225.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1556.45 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в съда – 10.10.2019г.; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София да заплати на П.Я.Я. направените от последния разноски по делото в размер на 377.92 лева по компенсация след извършено прихващане на дължими насрещни вземания за разноски, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 76.93 лева и сумата от 100.00 лева - разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати пет лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С въззивната жалба въззивникът обжалва решението като неправилно и необосновано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и излага съображения. Моли за отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
Депозиран е
писмен отговор от П.Я.Я., чрез пълномощника му адв.М. ***, в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е
правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция. Прилага
списък на разноските пред въззивната инстанция.
С определение на въззивния съд от 03.06.2020 г. по делото,
влязло в сила, е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от
обжалване, жалбата на ГД "Гранична
полиция" срещу отхвърлителната част на съдебното решение и е прекратено
въззивното производство в тази му част.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от неговия процесуален представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните, че през процесния период от 10.10.2016г. до 10.10.2019г.
ищецът П.Я. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността ст.полицай” на
ГКПП „Лесово“ към ГПУ-Елхово при РД
„ГП”-Елхово към ГДГП-МВР.
От неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, се установява, че за периода от 10.10.2016г.
до 10.10.2019г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1712 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо на 1712 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент
1.143, възлиза 1956.82 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1
към заключението/. Разликата между положеният
нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 244.88 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на
ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника
през м. декември 2019г. След извършени изчисления
експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата
от общо 1705.72 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Само за месеците юли, август и септември 2019 година вещото лице е
установило положен от ищеца нощен труд общо 128 часа, който приравнен на дневен
труд с коефициент 1.143 възлиза на 146.30 часа. Разликата между приравнения и
нощен труд за този период в часове възлиза на 18.30 часа. Дължимото се на ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември
2019г. възлиза на сумата от 140.88 лева, която вещото лице е установило, че не
е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – м. декември 2019
година. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 10-то
число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 8 часа, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 9.14 часа дневен
труд. По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е
положил 1.14 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата
от 8.39 лева. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия /начиная от 30.01.2017г./ до подаването на исковата
молба в съда, възлиза на общата
сума от 225.96 лева, като лихвата за забава е
изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от
ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019
година.
При тази фактическа обстановка районният съд е уважил предявения главен иск
частично в размер общо 1697.33 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до
30.09.2019г., като е отхвърлил иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в частта за сумата над 1697.33
лв. до 1705.72 лева /или за 8.39 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до
10.10.2019г. (в отхвърлителната
част решението не е обжалвано и е влязло в сила). ЕРС е приел, че при липса на специално
правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в
размер на 225.96 лв..
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.
По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019г. ищецът
е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта като извънредният труд е общо
244.82 часа като допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период възлиза на сумата от 1705.72лв. Положеният от ищеца извънреден труд за периода от
01.07.2019г. до 30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен до 31.10.2019г.,
т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл., ищецът е положил общо 128 часа нощен труд, които след приравняването им в
дневни с коефициент 1.143 възлизат на 146.30 часа. Разликата 18.30 часа между приравнен и нощен труд не е начислена и не е изплатено възнаграждение в размер на 140.88 лева. За м.октомври 2019г. ищецът е
положил 8 часа нощен труд, който след прилагане на коефициента 1.143 възлиза на
9.14 часа като разликата между приравнен и нощен труд е 1.14 часа, за които
в.л. е изчислило възнаграждение в размер на
8.39лв. Искът е уважен за сумата 1697.33 лева, представляваща
разлика между претендираното от ищеца възнаграждение от 1705.72 лв. за положен
извънреден труд за целия исков период и възнаграждението за извънреден труд за
месец октомври 2019 г. в размер на 8.39 лева. Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, а исковата
молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане
на законна лихва върху дължимото за периода от 10.10.2016 г. до 30.06.2019
г. възнаграждение от 1556.45 лева, считано
от подаването на исковата молба до окончателното й
плащане, е основателно и следва да се уважи. Върху сумата от 140.88 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. юли 2019г.
до 30.09.2019г. включително, с падеж на плащане - 31.10.2019г., лихвата за
забава следва да бъде присъдена от 01.11.2019г., когато ответникът е изпаднал в
забава по отношение на тази сума до окончателното й изплащане. Основателността на иска за главното
вземане, обуславя основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава.
Същата е доказана по размер със заключението на вещото лице, поради което
следва да се уважи в размер 225.96лв.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция
разноски. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 380лв. на насрещната страна. При
възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78 ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална
справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая,
съобразно цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 364.63 лв., и предвид обема
на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото -
изготвяне на отговор на жалбата, както и молба, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, ЯОС смята за основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение и същото следва да бъде намалено на 364.63 лв., които следва да бъдат присъдени на
въззиваемия.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/14.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 763/2019г. по описа на ЕРС в частта, с която Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена да заплати на П.Я. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 1697.33 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1556.45 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 140.88 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 225.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1556.45 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в съда – 10.10.2019г.; както и разноски.
В останалата му част решението на ЕРС е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на П.Я. ***, с ЕГН **********, сумата 364.63 лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.