Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-352                                15.12.2020 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                               Трети състав

На осми декември                                                                                        година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                                      2. мл.с.Детелина Димова              

                                                                Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  2664 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 260562/09.10.2020г. на ЦРС от Х.Й.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ц., к-г „Н.”, ул. „**-та” № **, чрез адв.М.Милев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ал.Константинов“ № 8, ет.1, против решение № 260009/25.09.20г. по гр.д.№ 45/18г. на ЦРС, с което съдът е отхвърлил предявения против „Оренда Тур” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Добри Войников” № 17, представлявано от управителя Борислав Климентов Петков, отрицателен установителен иск относно собствеността на въззиваемото дружество върху подробно описания в диспозитива на съдебното решение недвижим имот. Твърди, че е неправилно. Излага аргументи и моли решението на ЦРС да бъде отменено и предявеният иск – уважен. Има доказателствени искания, позовава се на допуснати в хода на първоинстанционното производство процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на Х. на защита. Моли за присъждане на разноски. 

Въззиваемото „Оренда Тур” ЕООД оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Д.Табанлиева, служебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо Николов“ № 56, ет.3, офис 3-28-1. Твърди, че жалбата не е основателна. Позовава се отново на недопустимост на предявения иск. Моли за решение в този смисъл, а евентуално – за потвърждаване на постановеното от ЦРС решение. Оспорва доказателствените искания. Моли за присъждане на разноски.

Нови доказателства пред настоящата инстанция не са допуснати.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.124 ал.1, ГПК.

Преди да бъде обсъден спорът по съществото му, съдът намира за необходимо да разгледа въведеното от въззиваемия възражение относно допустимостта на иска. Предявеният иск е насочен към отричане на правото на собственост на въззиваемия върху настоящ имот с идентификатор 48619.64.136 по КККР на гр. Царево, къмпинг „Нестинарка”, с площ от 1268 кв.м. урбанизирана територия, друг курортно рекреационен обект, с граници по картата: имоти с идентификатори 48619.64.120, 48619.64.37, 48619.64.46, 48619.64.137, който имот е получен от обединяване на бивши имоти с идентификатори 48619.64.115 и 48619.64.116 и улица тупик и са отнети други 95 кв.м. за ситуиране на нова улица тупик. Предявен е отрицателен установителен иск.

Допустимостта на иска се обуславя от наличието на правен интерес на ищеца от установяването на липсата на права в патримониума на ответника. За да обоснове интерес, въззивницата заявява, че с н.а.№ ***, т.***, рег.№ ****, н.д. № ***/20**г. на нотариус Димитър Чалъков, гр.Царево, е придобила, в качеството си на физическо лице, идеални части от имот с тогавашен пл. № 064046 по КВС на к-г „Нестинарка“ в град Царево, с уговорено реално ползване на северната и западна част на имота. За граница на този имот е бил записан по КВС имот с пл. № 064032, нива за строителство, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Заявява, че към настоящия момент имотът, в който тя притежава собственически права, е нанесен по КККР на гр.Царево като имот с идентификатор 48619.64.46, а процесният е с  идентификатор 48619.64.136. Въззивницата твърди, че е собственик на масивни бунгала, изградени върху бетонов фундамент, като три от тях попадат в имот с идентификатор 48619.64.46 КККР гр.Царево и навлизат в имот с идентификатор 48619.64.136 по КККР на гр.Царево. Понеже между двата имота няма ограда, Х. заявява, че е упражнявала фактическа власт върху имота на въззиваемия, която се е изразявала в ползване на подход към почивната база, която тя използва като туристически обект, отдавайки под наем бунгалата. Заявява, че винаги е оспорвала правата на праводателите на въззиваемия и винаги е считала, че имотът му е неправилно реституиран по реда на ЗСПЗЗ, защото попада в терен, върху който е реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

Наред с това правен интерес обосновава и с твърдение, че въззиваемият се готви да премахне трите й бунгала и да я отстрани от имота, докато тя държи част от три свои бунгала в неговия имот, счита го за свой и очаква да го придобие изцяло или отчасти по давност. Позовава се на това, че отричането на правата на ответника ще създаде за нея правна възможност да бъде призната за собственик на идеални части от поземления имот.

Разрешение на спора относно наличието на правен интерес е дадено в  т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, както и в последвалата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК: Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов,  Решение № 117 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска.

Като се съобрази с цитираните решения, настоящият съд заключава следното: Видно от Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов, преценката дали съдът следва да се произнесе с решение – било то положително или отхвърлително по предявения иск, т.е. с решение по съществото на спора или ще преценява допустимостта на иска и при отрицателно заключение ще прекрати производството по него, зависи от това какви са твърденията на ищеца. Ако ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника и доказването на изложените в исковата молба фактически твърдения е проведено неуспешно, тогава производството подлежи на прекратяване.

Настоящият случай е аналогичен. Видно от исковата молба, въззивницата не твърди собствени права върху имот с идентификатор 48619.64.136 по КККР на гр.Царево. Твърди възможност да придобие идеални части от него в резултат от упражнявано давностно владение с намерението да свои имота и да го държи като свой.

Тези й твърдения са опровергани от приложената на стр.104 по гр.д.№ 45/2018г. ЦРС декларация, с която тя е декларирала съгласието си съседа й – Г.П.Т., собственик на описаните в декларацията два имота, да стартира процедура по изменение на ПУП /ПРЗ/ за гр.Царево, с която тези два поземлени имота и самата улица между тях да бъдат обединени в един общ УПИ, като изцяло за сметка на Г.Т. по североизточната част на собствения му ПИ № 48619.64.115 по КККР на гр.Царево бъде изградена улица, която да обслужва собствения им ПИ с идентификатор 48619.64.46 КККР гр.Царево.

Декларацията, с официално удостоверени подписи, е ясно свидетелство, според съда, че към датата на създаването й – 06.11.2013г., Х. изобщо не е считала имота на праводателя на въззиваемия за свой, не е възнамерявала да го завладява и не е упражнявала фактическа власт върху него с намерение да го придобива чрез давност. Видно е, че не е оспорвала правата на Г.Т. и на неговите праводатели, нито е считала, че имотът е незаконосъобразно възстановен по реда на ЗСПЗЗ, поради наличието на реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

Тук съдът счита за необходимо да отбележи, че излагането от страна на Х. на правозащитен аргумент, сочещ на обсъждане законосъобразността на земеделската реституция и възстановяването на имот в полза на праводателите на Г.Т., повдига въпрос и относно собственическите права на самата Х., доколкото от нотариалния акт, посредством който се легитимира като собственик на идеални части от имот, става ясно, че въззивницата също е придобила права от лица, в чиято полза са възстановени бивши земеделски имоти, в съседен терен. Затова, възможните доводи за незаконосъобразност на проведената земеделска реституция биха се оказали от голямо значение и за основателността на твърдението й за собственически права в съседен имот.

По отношение на следващия аргумент на въззивницата в подкрепа на обосноваването на правен интерес, а именно – собствеността върху три бунгала, които отчасти навлизат в имота на въззиваемия: видно от приложения и цитиран по-горе нотариален акт, въззивницата е закупила идеална част от имот. Това е  предхождано от договор, с който „СВЕТЛИНА“ АД, гр.Сливен е продало на ЕТ „Светослав Пашев“, представляван от Х. Х. бунгала и намиращото се в тях обзавеждане – стр.325 по гр.д.№ 45/18г. ЦРС. Договорът е в обикновена писмена форма, а не в нотариална, съпроводен е от фактура за продажба на ДМА. С последващ договор от 30.01.2004г. ЕТ „Светослав Пашев“ закупува от друг търговец бунгала и намиращото се в тях обзавеждане, съпроводен от фактура за продажба на ДМА – стр.330-332. Видно и от двата договора, изобщо не става  ясно къде се намират тези бунгала, а и формата на договорите не сочи на извод за наличие у праводателя на вещни права върху терена, в който са изградени бунгалата.

С трети договор от 18.03.2003г. – стр.333, Е.Х. и Хр.Х. закупуват от „БИМА“ ЕООД, гр.Сливен, бунгала, находящи се на територията на „Почивна база“ Царево, като изрично е посочено, че те представляват движими вещи.

По делото е изготвена и приета СТЕ. От заключението на в.л. се установява, че става въпрос за бунгала, изградени върху циментов постамент, като части от постамента попадат в процесния имот. С разрешение за строеж № 43/16.09.86г. на ОбНС гр.Мичурин е разрешено на комбинат „Светлина“ да построи база с 11 бунгала (стр.323 и сл.), но към изготвяне на експертизата на в.л. не са предоставени официални данни за местоположението на базата.

При така изложеното, съдът приема, че обосноваването на собственически права от страна на въззивницата върху трите бунгала, чиито постаменти отчасти попадат в процесния имот, не обосновава интерес от отричане на правата на въззиваемия на собственост в терена, доколкото е явно от всичко гореизложено, че бунгалата имат характер на преместваеми обекти и са заведени в активите на дружествата-праводатели на въззивницата като движими вещи.

Така, след като въззивницата не твърди собственост върху процесния терен, не обоснова суперфициарни права да държи бунгалата точно на границата с него, нито би имала възможност да придобие права върху имота, понеже между страните има висящи и други производства и не може да става въпрос за спокойно и необезпокоявано владение, съдът приема, че заведеният иск се явява лишен от правен интерес и поради това – недопустим.

Налага се заключение в контекста на цитираното по-горе Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов, че постановеното решение на ЦРС следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на спора, въззивницата следва да понесе направените от въззиваемия разноски за двете инстанции.

 Водим от изложеното БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 260009/25.09.20г. по гр.д.№ 45/18г. на ЦРС и ПРЕКРАТЯВА производството по заведения от Х.Й.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ц., к-г „Н.”, ул. „**-та” № ** против „Оренда Тур” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Добри Войников” № 17, представлявано от управителя Борислав Климентов Петков, отрицателен установителен иск относно собствеността на имот с идентификатор 48619.64.136 по КККР на гр. Царево, къмпинг „Нестинарка”, с площ от 1268 кв.м. урбанизирана територия, друг курортно рекреационен обект, с граници по картата: имоти с идентификатори 48619.64.120, 48619.64.37, 48619.64.46, 48619.64.137, който имот е получен от обединяване на бивши имоти с идентификатори 48619.64.115 и 48619.64.116 и улица тупик и са отнети други 95 кв.м. за ситуиране на нова улица тупик.

ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Ц., к-г „Н.”, ул. „**-та” № ** да заплати на „Оренда Тур” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Добри Войников” № 17, представлявано от управителя Борислав Климентов Петков, направените в двете инстанции разноски в размер на 4500лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: