Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11888
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата А.Д. Г.ЕГН:
********** е предявила против "ДЗИ - О.З." ЕАД, гр. София иск за
заплащане на сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди -мъки и страдания вследствие смъртта на нейната майка Р.К.Г.
настъпила в резултат на ПТП от 22.12.2018 г. ведно със законна лихва върху
сумата от 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Твърди,че
причините за произшествието са както заледения и непочистен пътен участък,
стопанисван от изпълнителите, отговорни за почистване на пътя в района на ПТП,
възложени от АПИ, така и несъобразената с пътните условия скорост от страна на
водача на лекия автомобил „Лада - ВАЗ 21061“ с per. № ******.
За този
автомобил е имало валидна застраховка при ответното дружество.
Твърди,че
внезапната загуба на майка й е причинила негативна промяна в живота й,тъй като
е загубила най-близкия си човек,с когото можела да споделя всичките си тревоги,
болки и радостни събития в живота. След смъртта на родителите си изпитва силен
стрес и страх от случилото се и е изгубила вяра в хората.
Чрез процесуалните
си представители ищцата поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди,
които е получила следствие описаното увреждане. Моли съда да го уважи в пълен размер , тъй като е
основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и адвокатско
възнаграждение на пълномощника й по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът "ДЗИ - О.З." ЕАД,ЕИК ******оспорва
предявения иск за главница по основание и размер. Оспорва родствената връзка
между ищцата и починалата Р.К.Г..
Навежда доводи
,че причина за настъпване на събитието е наличието на заледяване на пътния
участък и липсата на опесъчяване на мястото на
настъпване на ПТП, а за това е отговорна Агенция „Пътна инфраструктура".
Възразява, че
вина за настъпване на ПТП имат и водача на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № ******- Я.Д.Р.и водача на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № ******- Г.Д.А., които с оглед описаната фактическа
обстановка - на заледен, неопесъчен пътен участък,
при наличие на гъста мъгла са управлявали МПС с несъобразена за конкретните
пътни условия скорост и с поведението си са допринесли за настъпване на ПТП.
Прави
възражение за съпричиняване,тъй като пострадалата не е използвала
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в нарушение разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Оспорва иска
по размер, както и твърди, че е завишен. Оспорва и претенцията за лихви.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2018 г.
и Фотоалбум със снимков материал се установява, че на 22.12.2018 г. на надлез в
с. Звъничево на пътен участък от републиканската пътна мрежа на път II - 84,
км. 0 + 850 м е настъпило тежко ПТП с участието на лек автомобил „Лада-ВАЗ
21061“ с per.
№
******, управляван от водача Д.А. Г.с пътник, возещ се до него на предна дясна
седалка - Р.К.Г. ЕГН: ********** и още една пътничка. Лекият автомобил се е
движел в посока от село Братаново към село Звъничево, когато водачът му е загубил контрол върху управлението,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно движещия се
товарен автомобил „ Мерцедес Спринтер 308Д“ с per.
№
******, управляван от Янко Данчов Раков.
В
следствие на получените от удара телесни увреждания на място са починали
водачът на лекия автомобил и пътуваща на предната седалка Райна Г.,а пътника на
задната седалка П.Д. Кръстева е починала в болницата в гр.Пазарджик.
Фактът,че за лек
автомобил „Лада-ВАЗ 21061“ с per. № ****** е имало застраховка
“гражданска отговорност” по застрахователна полица на ответното дружество валидна
към датата на катастрофата не се оспорва от ответника.
Ищцата А.Д. Г.е дъщеря на Р.К.Г. -
удостоверение за наследници на л.84 от делото.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета автотехническа експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно и
не е оспорено от страните.
От него се
установява , че лек автомобил „Лада-ВАЗ 21061“ с per. № ******
управляван от Д.А. Г.се е движил по на II-84 в посока от с. Братаница към с.
Звъничево със скорост от около 79 км.ч. и при започване на изкачването на дългия
около 650 м. надлез след началото на с. Звъничево откъм с. Братаница, на 82,06
м от мястото на удара е загубил контрол върху управлението на автомобила, на
отстояние от удара 57,38 м. навлязъл е с въртеливо движение в насрещната лента
за движение, където се е ударил с дясната си страна в насрещно движещия
микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № ******, управляван от Я.Д.Р..В момента на удара
скоростите на двата автомобила са както следва: за микробуса „Мерцедес Спринтер“ 38,88
км/ч и за лекия автомобил „ВАЗ 21061“-
68,27 км/ч.
Според
експерта за нестабилността на автомобила и загубата на контрол върху
управлението в значителна степен е спомогнало заледеното пътно платно и
съответно липсата на опесъчаване, но дори последното да е било извършено при
скоростите на движение и конкретно тази на лекия автомобил,ударът между двата
автомобила вероятно пак би настъпил ,но с по-малък интензитет. Вещото лице е
категорично,че при отстоянието, при което лекия автомобил е навлязъл в
насрещната лента за движение водачът на микробуса не е имал възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие чрез пълно спиране
с максимална интензивност.
От заключението
на вещото лице по СМЕ е видно,че водеща причина за смъртта на Р.К.Г. е тежката кръвозагубна анемия от разкъсаната аорта и масивният излив на кръв в гръдната кухина.
От показанията
на св.Ц.Т./приятелка на ищцата А./ се установява, че А. тежко е приела смъртта
на родителите си, дълго време избягвала контакти с други хора, затворила се в
себе си. Приживе имали много добри отношения,тя често ги посещавала в с.Ветрен
дол,където живеели, грижила се за здравето им, непрекъснато поддържала и
контакт по телефона.
Свидетелят А.С.установява,че
видял ищцата точно след злощастния инцидент с родителите й,не можел да я
познае,тя плачела и не била на себе си.А. била щастливо дете,родителите й се
грижели за нея много добре.Сега много й липсват,тъй като А. си няма друго
семейство.
От показанията
на св.С.В. се установява,че на мястото на инцидента пътния участък бил силно
заделен,не бил опесъчен в лентата за движение от
с.Братаница към с.Звънчево.Наложило се пожарникарите да изрежат покрива на Ладата, за да могат да извадят пътника на задната седалки.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно 432,ал.1
КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Според
съда произшествието е настъпило основно по вина на Д.А. Г.управлявал лек автомобил „Лада-ВАЗ 21061“ с per. № ****** , който въпреки лошите
метеорологични условие-мъгла и силно заледен път в тъмната част на денонощието,
или сумрак на зазоряване, е навлязъл в критичен
участък на пътя , какъвто е надлеза със скорост близо 80 км.ч. Именно
несъобразената скорост и неопесъченото заледено пътното платно са довели до
това автомобила да се поднесе и да навлезе в насрещната лента за движение,където
е настъпила катастрофата.
Налице
е нарушение от страна на водача на лек автомобил „Лада-ВАЗ 21061“ с per. № ****** на разпоредбата на
чл.20,ал.1 ЗДвП според която Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват,а също и втората алинея,според
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние, а също наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за посочения по-горе лек автомобил при ответното дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Загубата на родител е голямата и тежка
загуба , която винаги носи страдание и болки за неговите деца, независимо от
тяхната възраст. В случая е установено,че майката и дъщерята се били много
близки , поддържали са постоянни отношения, макар да са живеели в отделни
домакинства в различни населени места.Майката е отгледала своята дъщеря с много
грижи и любов и последната била много привързана към нея.
Според съда с
действията си пострадалата не е съпричинила
вредоносния резултат-на първо място не се доказа категорично Р.К.Г. да е била без поставен предпазен
колан,но дори и да е било така,топ при спецификата на страничния удар от
страната на пострадалата,този колан не би могъл да я предпази от тежките
наранявания довели до смъртта според мнението на експерта-медик.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищцата
неимуществени вреди е в размер на 130 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер
за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищцата мъки и страдания и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 180 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Страните нямат претенции за разноски.
На адв. Р.К.П.следва да се присъди възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА в размер на 4130 лв. съобразно уважената част.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 5200 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З." ЕАД,ЕИК ******да
заплати на А.Д. Г.ЕГН: ********** чрез адв. Л. Г. от
АК Перник, съдебен адрес: *** на основание 432,ал.1 КЗ във вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейната майка Р.К.Г. починала при ПТП на 22.12.2018 г., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска над уважения размер до претендирания такъв от 180 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З." ЕАД,ЕИК ******да
заплати на адв. Р.К.П.възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА в размер на 4130 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 5200
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: