№ 14788
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110150490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът Х. Б. А., като собственик на имот, е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ......
Твърди, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответника
топлинна енергия, като сумата за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в размер на 25,09 лева, както и сумата в размер на 4,55 лева, представляваща
мораторна лихва за посочения период за периода от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., не били
заплатени. С оглед на това, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата от 25,09 лева, представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,55
лева, представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24692/2022 г. по описа на
СРС, 87 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Б. А. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените и скове и моли, същите да бъдат охвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна
енергия и е извършвал услугата „дялово разпределение“, като за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Ползвател на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер .... през
процесния период е бил Х. Б. А., като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а и се
установява от приетите писмени доказателства (на лист 14-18).
Ето защо, ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Независимо от горното обаче, то доколкото ответникът в заповедното производство е
признал изрично вземането за главница, съдът счита, че производството по предявения иск
за сумата от 25,09 лева, представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, е недопустимо. Ето защо, за ищеца липсва
правен интерес от водене на установителен иск в тази част, поради което производството по
делото следва да бъде частично прекратено.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение” липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,55 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на извършената услуга "дялово разпределение" от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г. се
явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лв., от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като съобразно
2
признатата част от исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 63,49 лв.
За исковото производство ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответницата също има право на разноски
както за заповедното, така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответника Х. Б. А. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. К. И. Б. от САК в размер на 46,05 лв. за заповедното
производство, изчислено от съда при съобразяване на отхвърлената част от исковите
претенции.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответника Х. Б. А. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. .... от САК в размер на 400 лв. за исковото производство,
изчислено от съда при съобразяване на прекратената и отхвърлената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1, вр. с чл. 149 от ЗЕ за признаване за установено в отношенията
между страните, че Х. Б. А., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление ..., сумата от 25,09 лева, представляваща цена на извършената услуга
"дялово разпределение" за имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: ....., за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 11.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 24692/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...,
срещу Х. Б. А., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. Б. А.
дължи на /фирма/ сумата от 4,55 лева, представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга "дялово разпределение" от 01.07.2019 г. до 19.04.2022 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
24692/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Б. А., ЕГН **********, да заплати
3
на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., сумата от 63,49 лв. – разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата /фирма/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН
**********, сумата от 46,05 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата /фирма/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на адв. ...., ЕГН **********,
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство в полза на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4