№ 44
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110212429 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***”АД, ЕИК - ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Х.Т.Т. – изпълнителен директор и Б.М.
– прокурист, чрез юрк. З. Д. срещу Наказателно постановление № 376 от
21.08.2023 г., издадено от Началник на ГПУ - София към РДГП-Аерогари-
ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за
допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт. На първо място се сочи, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното
постановление /НП/ не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в същите не са посочени законовите разпоредби,
които са нарушени. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ е неотносима към твърдяното нарушение, тъй като жалбоподателят е
превозвач. Акцентира се върху бланкетния характер на посочената за
1
нарушена норма на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като в случая се изтъква, че в
АУАН и НП липсват конкретно посочени материалноправни разпоредби,
регламентиращи паспортно-визовия режим. Твърди се още, че в АУАН и НП
липсва пълно, ясно и точно описание на процесното нарушение и на
обстоятелствата по извършването му, тъй като не е изяснено каква е била
нередовността на документа. По същество на вмененото нарушение
жалбоподателят сочи, че такова не е извършено, поради което неправилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят „***”АД, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна - Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари
ГДГП-МВР, чрез свой процесуален представител моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 363 от
02.08.2023 г., съставен от С. Г. Г. на длъжност командир на отделение към
ГКПП – Аерогара София е установено, че на 25.07.2023 г., около 08.05 ч. в
град София на ГКПП - Аерогара София е извършена гранична проверка на
влизащите в страната пътници, пристигнали с полет * от Тел Авив за София с
превозвач „***”АД. При проверка на документите за пътуване на
пристигналия с посочения полет * от Тел Авив за София, пътник ***, роден на
23.08.1989 г., гражданин на Палестина, с документ за пътуване № ***, изд. на
09.06.2022 г., притежаващ многократна „единна виза” тип „С" № ***, изд. от
КС на Полша в Израел, валидна от 18.07.2023 г. до 14.01.2024 г., която не е
използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото
на Шенген, било констатирано, че превозвачът „***”АД е превозил до
Република България лицето без наличието на валидна виза или разрешение за
пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта.
Извършилият проверката служител към ГКПП – Аерогара София приел,
че превозвачът „***”АД е бил длъжен да провери документите за пътуване
преди да извърши услугата по превозване на лицето. Превозвайки лицето до
Република България без валиден документ за пътуване, като е издал превозни
документи – билет и бордна карта, превозвачът е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Лицето в случая не е
отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от
2
Регламент (ЕС)2016/399 и тези на РМС №284 от 12.04.2023 г.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП № 376 от
21.08.2023 г. на Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с
което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
С. Г. Г., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за издаване на НП в нарушение на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и
НП вмененото нарушение е описано по идентичен и безпротиворечив начин,
който не е засегнал правото на защита на лицето. АУАН и процесното НП имат
предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание по
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН- описание на нарушението и датата на извършването
му, обстоятелствата при извършването му, нарушителят е установен по
съответния за това ред, посочен е издателят на акта, както и законовите
разпоредби, които са нарушени.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който
превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България
чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и
валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква,
както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали
изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България,
ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ
го документ, както и виза, когато такава се изисква.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че
3
нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна и не съдържа самостоятелен
състав на административно нарушение. В акта и наказателното постановление
изрично е посочено, че лицето не е отговаряло на изискването на чл. 6, ал. 1, т.
"б" от Регламент (ЕС) № 2016/399. Посочената в НП като нарушена
разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ вменява изрично задължение за
превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на
административно-наказателната му отговорност по чл. 51 от ЗЧРБ. В случая
палестинският гражданин не е притежавал валиден документ за пътуване,
като това не е проверено от превозвача преди да извърши услугата по превоза.
След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието
на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно наказващият орган е
ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и е
наложил санкция по реда на чл. 51 от ЗЧРБ в предвидения от закона
минимален размер 2 000 лева. Така определената санкция е съответна на
извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието,
визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Главна дирекция Гранична полиция - МВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 376 от 21.08.2023 г.,
издадено от Началник на ГПУ - София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с
4
което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/ на жалбоподателя „***”АД, ЕИК - ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***”АД, с ЕИК - ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -МВР сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5