Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9428 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение от 14.02.2018г.,
постановено по гр.дело №61684/2014г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК
искове от „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК****** срещу Д.Р.Л. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 11412,18лв.- главница по договор за банков кредит от
17.10.2007г. между страните, ведно със законната лихва от 28.02.2014г. до
изплащане на вземането, сумата от 1535,83лв.- изискуема редовна лихва за периода
от 10.11.2011г. до 09.06.2013г. включително, дължима по същия договор и сумата
от 1964,11лв.- изискуема наказателна лихва за периода от 10.12.2011г. до
27.02.2014г. включително по същия договор, като ищецът е осъден да заплати на
ответника 1172,83лв. разноски по делото за възнаграждение на един адвокат с включен
ДДС.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „Райфайзенбанк (България)“ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, което било надлежно съобщено
на ответника в съответствие с клаузите на процесния договор за връчване на
книжа и изявления. Твърди, че съдът следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства
за надлежното уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Част
от вземанията били редовно падежирали и не се засягали от валидността на
обявената предсрочна изискуемост. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете-
уважени. Евентуално моли искът да бъде уважен по отношение на редовно
падежиралите задължения. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва въззивната
жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното
решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Между страните не се спори относно
факта на сключване на процесния договор за кредит и усвояването на сумата по
него от ответника, а тези обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по съдебно-
счетоводните експертизи.
С подадения в срок отговор на исковата
молба ответникът твърди, че претендираната сума е погасена по давност, а
клаузите на договора са нищожни поради противоречие с българското
законодателство, европейските директиви и практиката на ВКС. Твърди, че не му е
връчено съобщението за обявената предсрочна изискуемост.
За да отхвърли изцяло исковете
първостепенният съд се е позовал в мотивите си именно на неуведомяването на
ответника за обявената от ищеца предсрочна изискуемост преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият състав намира,
че това обстоятелство е без значение в случая. Съгласно чл.1.3. от процесния
договор за кредит крайният срок за пълното му погасяване е 10.10.2017г.,
следователно към датата на провеждане на устните състезания в първата
инстанция- 31.10.2017г. е настъпил падежът на всички задължения по договора,
включително за главница, редовна и наказателна лихва. Видно от заключението на
вещото лице по ССЕ, задълженията на ответника съответстват на заявеното от
ищеца със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба.
По отношение на никоя от
претендираните от ищеца вноски не се установява да е изтекъл до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
законовоустановеният срок на погасителната давност. Не се установява в договора
да са налице неравноправни клаузи, водещи до нищожността им или до такава на
целия договор.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
уважена, решението на СРС– отменено изцяло, а исковете- уважени изцяло като
основателни и доказани.
При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и исковото
производство за двете съдебни инстанции- 596,48 лева държавна такса за
заповедното и исковото производство в първата инстанция, 298,24 лева държавна
такса за въззивната инстанция, 700 лева за възнаграждения на вещи лица по ССЕ в
двете съдебни инстанции, както и общо 400 лева възнаграждение за защита от
юрисконсулт за заповедното и исковото производство в двете съдебни инстанции,
предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение от
14.02.2018г., постановено по гр.дело №61684/2014г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в,
вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.Р.Л.
с ЕГН ********** дължи на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК****** сумите:
11412,18лв. (единадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 18 стотинки)-
главница, ведно със законната лихва от 28.02.2014г. до изплащане на вземането; 1535,83лв.
(хиляда петстотин тридесет и пет лева и 83 стотинки)- редовна лихва за периода
от 10.11.2011г. до 09.06.2013г. включително; 1964,11лв.(хиляда деветстотин
шестдесет и четири лева и 11 стотинки)- наказателна лихва за периода от
10.12.2011г. до 27.02.2014г., по договор за потребителски кредит от 17.10.2007г.
между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.05.2014г. по
ч.гр.д.№11103/2014г. на СРС, 123 състав.
ОСЪЖДА Д.Р.Л. с ЕГН **********
да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с ЕИК****** сумата от общо 1994,72 лв.
(хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и 72 стотинки)- разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/