В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявени са искове, с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79 ЗЗД. Ищцата твърди в исковата си молба, че на 26.01.2007г. предоставила на ответника „*”ЕООД, представлявано от управителя му С.К. заемна сума в размер на 2000.00 лв. На 30.01.2007г. му предоставила още 9 300.00 лв. Горните суми на посочените дати превела чрез банков превод по сметка * в „Р.” чрез управителя С.А.К. Сумите следвало да й бъдат върнати на 22.03.2007г., според устната им уговорка. Твърди, че управителят нe оспорвал заемната сума, но като основание да не й върне заема, сочел и сочи влошено икономическо състояние на фирмата. На 19.11.2009г. изпратила и на 24.11.2009г. е получена Нотариална покана на едноличния собственик на фирмата – В.В.Г., с която нотариална покана й заявила, че следва да изпълни задължението си, но до днешна дата това не е направено и фирмата отказва да й върне заемната сума. Моли съда да постановÞ решение, с което да се осъди ответника, дай върне (заплати) сумата в размер 11 300.00 лв., предадена му под формата на заем, ведно със следващата се законна лихва, считано от 24.11.2009г. до окончателно изплащане на същата. Претендира и за направените по делото разноски. Ответникът чрез писмен отговор оспорва иска. Твърди, че представляваното от него дружество не е сключвало с ищеца договор за заем за посочената сума, нито е съществувала уговорка между тях, установяваща датата на връщане. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: Не се спори, че страните се познават, като ищцата е служителка в „Р.” гр. Х. и обслужвала сметките на ответника в същата банка. Не се спори, относно обстоятелството, че процесните суми са внесени по банков път от ищцата по сметка на ответника. Последният оспорва, че съществува заемно правоотношение с ищцата, във връзка с процесните суми. На 26.01.2007г. ищцата е привела по сметката на ответника сума в размер на 2000.00 лв. Това е видно от касова операция и вносна бележка (л. 9 и 11). На 30.01.2007г. отново е привела по сметката му сумата 9300.00 лв. (л.5) и веднага от тази сума, са изтеглени 9 009.00 лв., като по сметката на ответника, са останали 359.89 лв. Това е видно и от касова операция (л.10 и л. 12). На следващия ден 31.01.2007г. по сметката на ответника е постъпила сумата от 10 000.00 лв.(л.6), като по сметката на ответника е имало още 150.00 лв. или общата сума по това авизо е 10 509.00 лв. Цялата сума е изтеглена и по сметката е останал 1.03 лв. С Нотариална покана рег. № *, том № * от 19.11.2009г., получена от В.Г. на 24.11.2010г., която е едноличен собственик на капитала на ответника, е уведомена, да изплати заемната сума по банкови преводи от 26 и 30.01.2007г. в размер на 11 300.00 лв., ведно с уговорените лихви по заема на 07.12.2009г. в 13:00ч. в нотариалната кантора на нотариус, с рег. № * М.Д. При неявяване в посочения ден и час за изпълнение на задължението си е уведомена, че ще си потърси правата по съдебен ред, с гласно гражданското законодателство на РБ. По реда на чл. 176 ГПК, ответникът е поканен да отговори на въпроси на ищцата: получил ли е процесните суми, поел ли е ангажимент да ги върне и докога. На същия са указани последиците от неявяването, с които ответника е наясно, видно от изложеното в писмения отговор. По делото бе разпитан като свидетел А.Х.С., относно съществуването на заемно правоотношение между страните. Същият заяви, че в качеството си на адвокат ги познава. В началото на 2007г., ответникът С.К., който е управител на „*”, чието седалище по онова време било в гр. Х. се срещнал с ищцата и искал, да му бъде отпуснат по-голям заем, тъй като имал доста задължения. За да може да кандидатства за по-голям кредит, ищцата му превела по сметката му исканата сума, като договор за заем не сключили, тъй като пътувал. След като му превела парите, старите му задължения били погасени, за да може да получи по-голям кредит. Многократно му се обаждал по телефона, да си погаси задълженията, но и до днес това не е направено, като спрял да му вдига телефона, тъй като имал задължения и към него. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че датите на извършените банкови операции са следните: На 26.01.2007г., са внесени 2000.00 лв. от ищцата и с ответно изтеглени в брой 12 000.00 лв. според извлечението на клона на „Р.” гр. Смолян и на 30.01.2007г. внесла сумата 9 300.00 лв., като са изтеглени 9 000.00 лв. към „Т.” с бенефициент ответника. Банковите операции са обслужвани от ищцата, а спесимент за нареждане или теглене в брой имат единствено В.В.Г. и С.А.. В съдебно заседание поясни, че на 26.01.2007г. са внесени от ищцата 2000.00 лв. и същия ден с нареждане-разписка е изтеглена сумата 12 000.00 лв., включващи тези 2 000.00 лв. На 30.01.2007г. са внесени от ищцата 9 300.00 лв. с вносна бележка и същия ден, сумата е приведена с преводно нареждане в „Т.” по сметката на ответника. Сочи, че сумите са постъпили по сметката на ответника, но какви операции са правени след това, единствено той може да каже, тъй като е негово право да оперира със сметката си. Разликата между сочената в отговора сума 9 295.70лв. до 9 300.00 лв. се явява разлика в таÛса за извършения превод. При посещение на ответното дружество и при разговор с една от счетоводителките, една от счетоводителките му заявила, че не оспорват сумата от 9 300.00 лв., а сумата от 2000.00 лв., тъй като за нея нямат документ в счетоводството, че е постъпила сумата при тях, което означава, че сумата от 9 300.00 лв. е осчетоводена при тях. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените искове е по чл. 240, вр. с чл. 79 ЗЗД. Съдът намира, че предявеният иск в размер на 11 300.00 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Безспорно е обстоятелството, че ищцата е привела по банковата сметка на ответника първоначално на 26.01.2007г. сумата от 2000.00 лв., а след това на 30.01.2007г. и сумата от 9 300.00 лв., което е видно от описаните по-горе платежни документи. Основанието на възникналото между страните правоотношение се доказва от показанията на св. С., а именно че ответникът е искал пари в заем, а не като дарение, погасяване на дълг или друго. Ответникът бе поканен на осн. чл.176 ГПК, да даде обяснение и да отговори на конкретно поставени въпроси, но същия не се яви, поради което съгласно разпоредбата на чл. 176, ал.3 ГПК, съдът приема за доказани обстоятелствата, за изясняване на които ответника не се е явил, а именно, че между него и ищцата е съществувало заемно правоотношение. Личното явяване на страните по разпореждане на съда е уредено в Глава ХІV „доказателства”, Раздел ІІІ „обяснения на страните”. Личното неявяване на страната в съдебно заседание за даване на обяснения по поставените от съда въпроси, е свързано от закона с определени последици, визирани в разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК. Действително неявяването на страната, да отговори, само по себе си не означава, че твърденията на насрещната страна относно които са поставени въпросите, следва да се смятат за доказани. Но това поведение на ответника, съпоставено с другите доказателства по делото, дава основание да се приеме за безспорно установено, че между страните е съществувал Договор за заем за процесната сума. Договорът за заем е неформален договор, като между страните е съществувала устна уговорка и сумата реално е била предадена от ищцата на ответника, което е оформено с представените банкови документи. Не се доказа, договореният между страните срок за връщане на сумите, както се твърди в исковата молба, че е договорено това да стане на 22.03.2007г. Ще следва да бъде уважена исковата претенция и ответникът бъде осъден, да заплати на ищцата процесната сума, дадена му в заем и невърната до момента. Относно исковата претенция за обезщетение в размер на законната лихва за забава, считано от 24.11.2009г. до окончателно изплащане на същата, съдът намира, че същата е недоказана за периода от 24.11.2009г. до завеждане на исковата молба в съда – 09.02.2010г. Искането за лихва е основателно за периода от получаване на нотариалната покана от ответника, станало на 04.12.2009г. за периода до завеждане на исковата молба – 09.02.2010г., но това обезщетение не е доказано по размер. Ще следва, да бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2010г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото, ответникът, ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1852.00 лв. Ответникът, ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ЗРС и разноски за експертиза в размер на 185.00 лв., която е назначена по негово искане и не е внесено определеното възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „”ЕООД З., ул. С.С. № *, обл. С., Булстат: *, представлявано от управителя С.А.К., да заплати на Д.Я.П., ЕГН *, гр. Х., ул. П. № *, БАНКА „Р.”, сумата 11 300.00 (единадесет хиляди и триста лева)лв., представляваща задължения за заем от 26.01.2007г. (2000.00 лв.) и 30.01.2007г. (9 300.00 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2010г. до окончателно изплащане на същата, и разноски по делото в размер на 1 852.00 лв., като отхвърля искането за присъждане на законната лихва за забава, считано от 24.11.2009г. до 09.02.2010г., като неоснователно и недоказано. ОСЪЖДА „”ЕООД З., ул. С.С. № *, обл. С., Булстат: *, представлявано от управителя С.А.К., да заплати в полза на ЗРС разноски за експертиза в размер на 185.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: И.К. |