№ 16442
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110138142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване спрямо ответниците Ц. А. Ц., ЕГН **********, и Д. А. М., ЕГН
**********, че дължат на ищеца при условията на разделност ( по ½) на следните
суми: сумата от 195, 23 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 24, 81 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., сумата
от 7, 64 лв. главница за дялово разпределение от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1, 65
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2017 г. до 25.06.2020 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2020
г. по ч.гр.д. № 29666/2020 г. по описа на СРС, 36 състав. Ищецът твърди, че на
09.07.2023 г. е депозирано заявление по чл. 410 ГПК срещу М.а Ц. М., Е. Й.ова М. Ц.
А. Ц., М.А.М. и Д. А. М. да заплатят на ищеца в условие на разделност следните суми:
780,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.7.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,25 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 25.6.2020 г., сумата от 30,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва
от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,61 лв. за
периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. В законоустановеният срок по чл. 415 ГПК е
предявил иск срещу възразилите длъжници Ц. А. Ц., ЕГН **********, и Д. А. М., ЕГН
**********, дължащи по 1/8 от вземанията за които е издадена посочената по-горе
заповед.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
1
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ... находящ се в гр.
С., бул. „С.“ №, бл. вх. ап.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което
моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните
суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че не ползват
имота и претенциите на ищеца следва да се насочат само срещу ползващите имота
лица. Правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за периода до
09.07.2020 г. Оспорват дела в съсобствеността върху процесния имот като неправилно
определен от ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски. С отговор на искова молба от 12.04.2023 г., подаден от ответника М., чрез
назначения особен представител се правят допълнителни оспорвания на исковата
молба. Посочва, че ищецът не е конкретизирал по какъв начин се извършва плащането
на задълженията, че не е посочил месечните дължими суми по прогнозни сметки и
според реалното потребление. Оспорва да е собственик на процесния имот. Оспорва да
е потребено претендираното количество ТЕ. Сочи, че няма договор между него и
ищеца за доставка на ТЕ. Посочва, че не е изпаднал в забава. Оспорва размера на
главниците. Твърди, че е отменена зависимостта, приета в т. 6.1.1. от Методиката за ДР
на ТЕ в сгради. Отново прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - Н.“ ЕАД, което не е взело
становище по делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правно основание вр. чл. 149 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Със заповед за изпълнение от 20.07.2020 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.г.д. №
29666/2020 г. по описа на СРС е разпоредено длъжниците М.а Ц. М., Е. Й.ова М. Ц. А.
Ц., М.А.М. и Д. А. М. да заплатят на завителя в условие на разделност следните суми:
сумата от 780,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.7.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,25 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 25.6.2020 г., сумата от 30,56 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
6,61 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят
както следва: М.А Ц. М., ЕГН ********** сумата от 405,76 лв. , ведно със законна
лихва от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 49,62 лв.
за периода от 15.9.2018 г. до 25.6.2020 г.мораторна лихва в размер на 3,3 лв. за периода
от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 37,5 лв. разноски по делото, а именно: 12,5 лв. държавна
2
такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.Е. Й.ОВА М., ЕГН ********** сумата
от 101,44 лв. , ведно със законна лихва от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 12,41 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.6.2020
г.мораторна лихва в размер на ,83 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 9,38 лв.
разноски по делото, а именно: 3,12 лв. държавна такса и 6,25 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.Ц. А. Ц., ЕГН ********** сумата от 101,44 лв. , ведно със законна лихва
от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,41 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 25.6.2020 г.мораторна лихва в размер на ,83 лв. за периода от
1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 9,38 лв. разноски по делото, а именно: 3,12 лв. държавна
такса и 6,25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.М.А.М., ЕГН ********** сумата от
101,44 лв. , ведно със законна лихва от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 12,41 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 25.6.2020
г.мораторна лихва в размер на ,83 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 9,38 лв.
разноски по делото, а именно: 3,12 лв. държавна такса и 6,25 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.Д. А. М., ЕГН ********** сумата от 101,44 лв. , ведно със законна лихва
от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,41 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 25.6.2020 г.мораторна лихва в размер на ,83 лв. за периода от
1.7.2017 г. до 25.6.2020 г. и 9,38 лв. разноски по делото, а именно: 3,12 лв. държавна
такса и 6,25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
С разпореждане от 13.06.2022 г. съдът е указал на заявителя, че заповедта е
връчена на длъжниците Д. М. и Ц. Ц. длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
чрез залепване на уведомление и че може да предяви иск за установяване на вземането
си, предмет на заявлението, срещу длъжника Д. М. и длъжника Ц. Ц., като довнесе
дължимата държавна такса. В указания срок заявителя е предявил иск по реда на чл.
422 ГПК срещу длъжниците Д. М. и длъжника Ц. Ц.. С оглед изложеното, предмет на
разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците Ц. А. Ц., ЕГН **********, и Д. А. М., ЕГН
**********, че дължат на ищеца при условията на разделност по 1/8 всяка от тях на
следните суми: 780,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.7.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,25 лв. за периода от
15.9.2018 г. до 25.6.2020 г., сумата от 30,56 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със
законна лихва от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
6,61 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.Следователно спорът се е концентрирал върху това дали
ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия, дали е доставена
топлинна енергия в твърдените количества и релевираното от ответниците възражение
за погасяване на претендираните вземания по давност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
3
Представената по делото молба за вписване на законна ипотека в полза на ДСК
(л.32 по делото), по отношение на имот, представляващ апартамент .., находящ се на 3
етаж в сграда, находяща се в гр. С., ул. „Хр.К.“ .. бл. вх. Б не установяват
принадлежността правото на собственост на ответниците (вкл. в качеството им на
правоприемници) върху процесния недвижим имот. Представените писмени
доказателствени средства – протокол за проведено общо събрание на етажните
собственици, списък на живущите, фактури, договор за топлинно счетоводство и
удостоверения за наследници съдът приема, също не установяват принадлежността
правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Липсват
доказателства, че лицата посочени в молбата за законна ипотека са били собственици
на процесния имот, респ. че ответниците, в качеството на техни законни наследници са
наследили собствеността върху имота в посочените в исковата молба квоти.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици, има
удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и относно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС.
С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че ищецът не
е доказал при условията на пълно и главно доказване, правнорелевантното
обстоятелство, че именно ответниците са собственици (вкл. като наследници) или
вещни ползватели на процесния имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия
през процесния период, т.е. че са пасивно материално легитимирани да отговарят по
исковете, поради което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователени.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат ответниците. Същите са
представлявани от назначени в производство особени представители и присъждане на
разноски не се следва.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № ... срещу Д. А. М., ЕГН ********** и Ц. А. Ц., ЕГН
********** и двете с адрес: гр. С., бул. „С.“ №, бл. вх. ап. искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Д. А. М. и Ц. А. Ц. дължат на „Т.С.”
ЕАД следните суми в условията на разделност, (по 1/8 всеки от тях), както следва:
780,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.7.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 99,25 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 25.6.2020 г., сумата от 30,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва
от 9.7.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,61 лв. за
периода от 1.7.2017 г. до 25.6.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2020 г. по ч.гр.д. № 29666/2020 г. по
описа на СРС, 36 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5