Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Русе, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI гр. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Г. и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7349 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.55, вр.чл.59 от ЗЗД. Ищецът И.Г.З. твърди, че по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012г. №73, том
V, №8826, нот.дело №586 от 2012г.
сключен пред Д. Д., помощник нотариус, действащ по заместване при Р. П.-
нотариус рег. №217, вписан в службата по вписвания с вх. №12238 от
02.10.2012г., акт №129, том 35, дело №7050, с ответницата били съсобственици
при равни права на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в гр.Р., община Р., област Р., кв. С. К., ул."П. Ч.", №.. /../, с
адрес по данъчна оценка ул."К.Ф.", №.. /тридесет и седем/, цялото с
площ от 1010кв.м /хиляда и десет квадратни метра/, образуващо парцел ХХII-530
/двадесет и две римско тире петстотин и тридесет арабско/ в квартал 58
/петдесет и осем/ по плана на кв. С. к. –Р.е, заедно с построена та в него
жилищна сграда, всички подобрения и трайни насаждения, при съседи: ул. "П.
Ч.", наследници на Д.П. и И.Х. , по нотариален акт, а съгласно кадастрална
скица представляващо Поземлен имот с идентификатор 63427.10.530 /шестдесет и
три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и
тридесет/, адрес на имота: гр. Р. кв. "С. к.", ул. "К.ю Ф.",
№../…/, с площ от 1039 кв.м /хиляда тридесет и девет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10м/,
номер на предходен план:530 /петстотин и тридесет/, кв.178 /сто седемдесет и
осем/, парцел: ХIV-530 /четиринадесет римско петстотин и тридесет арабско/, при
съседи: 63427.10.1118, 63427.10.1120, 63427.10.541, 63427.10.540, 63427.10.531,
63427.10.1109, сгради които попадат върху имота: Сграда 63427.10.530.1 /шестдесет и три хиляди четиристотин
двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет, точка, едно/със
застроена площ от 53.00кв.м. /петдесет и три квадратни метра/, брой етажи
/един/, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, за сумата от 18 000лв /осемнадесет хиляди лева/.
През периода на закупуване на гореописаният имот с
ответницата живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали
две дъщери Г., родена през април 2010г. и М.-М.,
родена през август 2012г. Ищецът заявява, че тъй като семейството им се
увеличило, а нямали жилище и живеели под наем, взел решение сам да закупи имот в който да живеят с Д. и децата.
Имотът закупил с негови
лични средства, а по-конкретно изтеглил
кредит от "Сосиете Женерал
Експресбанк" АД съгласно договор за кредит експресо №З19019/29.09.2012г. в размер на 20 000лв, със
срок на погасяване 60 месеца, с месечна вноска от 411,39лв. Също така заедно с
работодателя му подписали документ за съгласие трудовото му възнаграждение да
бъде превеждано по разплащателната му сметка при банката.
Част от сумата по кредита 18 000.00 лева били
платени за покупка на имота, а останалите били похарчени за плащането на
разноските по прехвърлянето на имота, както и за закупуване на материали за
строеж на баня, с каквато имотът не разполагал.
При сключване на сделката за покупка на имота се съгласил, по настояване на ответницата
същата да бъде вписана в нотариалния акт за покупко-продажба на къщата, тъй
като към онзи момент отношенията им били идеални, а и тя желаела това, като доводът й бил, ако се
случи нещо с него да бъде осигурена и тя, независимо, че нямали сключен
граждански брак.
През периода от раждането на първото им дете през
2010г. до 2017г. ответницата, не
работила, тъй като била по майчинство, а впоследствие след прекратяване на
трудовия й договор се вписала в бюрото по труда.
За целия срок на договора, погасителните вноски по
кредита му към "Сосиете Женерал
Експресбанк" АД били погасявани само и
единствено от него.
Ответницата Д.А. нямала никакъв финансов принос по отношение на закупуването на
гореописаният имот т.е. имотът бил закупен единствено и само с негови средства.
От описаното следвало да се
направи извода, че въпреки, че била вписана в нотариалния акт за покупко- продажба на имота, Д.Д.А.
се обогатила неоснователно за негова сметка, като е станала собственик на 1/2
от него.
Твърди, че ответницата му
дължи връщане на заплатената от него 1/2 равностойност на имота, а именно сума
в размер на 9000.00 лева.
С оглед гореизложено за ищеца възниквал правен интерес
от водене на настоящото дело.
Моли съда да осъди ответника Д.Д.А., ЕГН ********** да му
заплати сумата в размер на 9 000.00 лв. /девет хиляда лева/,
представляваща стойността на половината от заплатената от него продажна цена на
придобития от двамата имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на настоящата искова молба – 06.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата Д.Д.А., чрез процесуалния си представител – адвокат Н.В.,
с отговора на искова молба, не оспорва сключването на описаната в исковата
молба сделка, нейната цена от 18 000 лева, както и това, че ищецът е
изплатил кредит в размер на 20 000 лева. Твърди, че за изплащането на този
кредит ответницата е дала своя принос, като освен влагане на средства от нейна
страна според възможностите си, е предоставила своя труд. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираната от ищеца сума
в размер на 9 000 лева, представляваща равностойността на ½ идеална
част от заплатената продажна цена на имота. Моли съда да отхвърли предявения
иск и иска да й бъдат присъдени направените разноски в съдебното производство.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е установено, че по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012г. №73, том
V, №8826, нот.дело №586 от 2012г.
сключен пред Д. Д., помощник нотариус, действащ по заместване при Р. П.-
нотариус рег. №217, вписан в службата по вписвания с вх. №12238 от
02.10.2012г., акт №129, том 35, дело №7050, страните по делото са съсобственици
при равни права на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в гр.Р., община Р., област Р., кв. С. К., ул."П. Ч.", №../../, с
адрес по данъчна оценка ул."К. Ф.", №.. /../, цялото с площ от
1010кв.м /хиляда и десет квадратни метра/, образуващо парцел ХХII-530 /двадесет
и две римско тире петстотин и тридесет арабско/ в квартал 58 /петдесет и осем/
по плана на кв. Средна кула -Русе, заедно с построена та в него жилищна сграда,
всички подобрения и трайни насаждения, при съседи: ул. "П. Ч.",
наследници на Д. П. и И. Х. , по нотариален акт, а съгласно кадастрална скица
представляващо Поземлен имот с идентификатор 63427.10.530 /шестдесет и три
хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и
тридесет/, адрес на имота: гр. Р. кв. "С. к.", ул. "К.Ф.",
№.. /../, с площ от 1039 кв.м /хиляда тридесет и девет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10м/,
номер на предходен план:530 /петстотин и тридесет/, кв.178 /сто седемдесет и
осем/, парцел: ХIV-530 /четиринадесет римско петстотин и тридесет арабско/, при
съседи: 63427.10.1118, 63427.10.1120, 63427.10.541, 63427.10.540, 63427.10.531,
63427.10.1109, сгради които попадат върху имота: Сграда 63427.10.530.1 /шестдесет и три хиляди четиристотин
двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет, точка, едно/със
застроена площ от 53.00кв.м. /петдесет и три квадратни метра/, брой етажи
/един/, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, за сумата от 18 000лв /осемнадесет хиляди лева/.
Представени са така също договор за банков кредит на
физическо лице № 319019/29.09.2012г. към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, гр.Варна,
погасителен план към него и извлечение от банковата сметка на ищеца за периода
от 01.01.2012г. до 18.09.2017г.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства- разпитани са свид. А.И.Г., Ц.Й.И., Е. И.Н. и Д. Д. Д.. Първите двама свидетели Г. –
майка на ищеца, а И. – познат на З.
заявяват, че по повод закупуване на общо
жилище за страните, З. е изтеглил банков кредит, който е изплатил през
2017г. Имат непосредствени впечатления, че ищецът непрекъснато е работел ,
докато ответницата не е имала постоянна работа, тъй като за определен период е
била в майчинство. Г. уточнява, че е помагала на сина си с каквото може, но
предимно сина й е изплащал изтегления от него заем. И двамата свидетели са
единодушни по отношение на обстоятелството, че след закупуването на къщата
отношението на ответницата спрямо ищеца се е променило и помежду им започнали
неприятности, а през 2019г. двамата се разделили. Втората група свидетели – Н.
– леля на ответницата и Добрева –съсед в кв.Средна кула от 2012г. и позната на
страните, заявяват, че ищецът работел, а за децата и домакинската работа
основно се грижела ответницата. Н. разказва, че от продаден наследствен имот
през м.май 2015г. е дала на А. 3000лв., с които средства същата е правила ремонт
в къщата.
Приетата по делото
икономическа експертиза е установила, че на 29.09.2012г. е сключен договор за
кредит експресо №319019 между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД и И.Г.З..
Съгласно договора общият размер на потребителския кредит е 20 000 лева.
издължаването на кредита е съгласно приложен към договора погасителен план с
първа вноска на 30.09.2012г. и последна вноска на 30.09.2017г. Размерът на
погасителните вноски е 411.39 лева за период
от 60 месеца и включва главница, лихва и застраховка. Сумата по кредита в разме на 20 000 лева е усвоена по сметка на З. на
29.09.2012г. На 02.10.2012г. от разплащателната сметка , по която е отпуснат
кредита е извършен банков трансфер в размер на 18 000 лева към Райна
Илиева Мирчева, като основание е посочено „покупка на недвижим имот, кв.Средна
кула, ул.“Колю Фичето“ №37. Вещото лице е
констатирало, че към 30.09.2017г. задължението по посочения кредит е погасено
изцяло. В периодът от усвояване на кредита до окончанелното
му изплащане има постъпили суми от майката на ищеца А.И.Г. в общ размер от
2 990.00лева.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно
лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга
правна възможност за защита на обеднелия. Обедняването може да има различни проявни форми – ефективно намаляване на
имуществото/намаляване на актива на ищеца, какъвто е и настоящият случай. Заявената
претенция на посоченото правно основание е за заплащане на сумата от 9000.00
лв. – половината от платената сума от ищеца за покупката на недвижим имот,
представляващ къща, находяща се в гр.Р., кв.“С.к.“ от
общия размер от 18000.00 лв., които
средства се твърди, че представляват сума, получена в резултат на изтеглен от З.
банков потребителски кредит.
Съдът приема, че е налице правен интерес за ищцата от
предявяване на настоящият иск за неоснователно обогатяване. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че
. Претенцията на ищеца е основателна, тъй като по безспорен
начин с ангажираните писмени и гласни доказателства той доказа обстоятелството,
че е заплатил дължимата от ответницата сума по изтегления лично от него банков
потребителски кредит във връзка със закупуването на недвижим имот, н името на
него и ответницата, което е довело до нейното обогатяване за сметка на
обедняването на ищеца. От ответната по претенцията страна не е установено
влагането на средства по време на изплащане на изтегления от ищеца банков
кредит. За да достигне до този извод съдът съобрази и изложените правни
съображения по решение № 65/18.05.2015 г. по гр.д. № 7088/14 г. на ВКС, ГК, II
г.о., постановено в производство по чл.
290 ГПК, според които фактическото
съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална
връзка между мъж и жена, като именно поради неформалния характер на тази
връзка, същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни
последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази
причина, в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират
приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите,
включително тези, регламентиращи общност на правата, придобити по време на
брака. Поради това при лицата, които живеят съвместно, без да са сключили брак,
доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Законодателят
установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос
спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна
на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско
правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание,
тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането
не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие. По тези съображения съдът намира, че следва да
уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 9000.00 лв. –
представляваща половината от платените суми по отпуснат кредит по договор №
319019/29.09.2012г. към „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД., възлизащи в общ размер на 20 000.00
лв. , тъй като по делото безспорно не се спори, че изтегленият от И.З. кредит е
в размер на 20 000 лв., а видно от нот.акт и
изготвената по делото СИЕ се установи,
че изтеглена сума в размер на 18000.00лв. е вложена в покупката на жилището и е
преведена по сметка на продавача, с платежно нареждане от 02.10.2012г. Не се
доказва по делото погасителните вноски да са правени от двамата бивши съжители,
поради което претенцията за заплащане на половината от платените суми към
посочения момент е основателна.
Неоснователно се явява възражението на ответницата, че
претендираното вземане е погасено по давност. По
делото безспорно се доказа, че към 30.09.2017г. ищецът е погасил изцяло
задължението си по кредит № 319019/29.09.2012г. към „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД.
Следва да се направи и уточнението, че съгласно съдебната практика се приема,
че за да придобие качеството на кредитор длъжникът по кредита следва да е
изплатил повече от своята част. Отделно от посоченото, погасителната
давност по отношение на вземането на
ищеца започва да тече от момента, в който същия е изплатил сума, отговаряща на
по-голяма от стойността на ½ от имота, т.е. след 30.01.2015г.
Предвид посоченото съдът намира, че предявения иск е
изцяло основателен и следва да се уважи.
Ищецът претендира тази сума да бъде изплатена ведно
със законната лихва, считано от 06.12.2019г. - датата на завеждане на делото и
иска следва да бъде уважен в този смисъл - считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сторените съдебно -деловодни разноски, възлизащи
в размер общо на сумата 2010.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
включващи 360.00 лева платена по сметка на съда държавна такса и 1500.00 лева
адвокатски хонорар и 150.00 лева – възнаграждение на вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, адв.Н.В. да заплати на И.Г.З., ЕГН:**********,***, със съдебен
адрес:***-Б, партер, адв.Л.П. сумата от 9000.00 лв., представляваща стойността
на ½ от заплатената от ищеца продажна цена на придобития от страните по
делото недвижим имот, находящ се в гр.Р., община Р.,
област Р., кв. С. К., ул."П. Ч.", №.., с която сума А. неоснователно
се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.12.2019г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 2010.00
лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: