Решение по дело №1225/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Ж.В.И. ***, заявена чрез пълномощника адв.С.П. ***, офис 18 против решение № 477/16.05.2023г. по АНД № 955/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение материалния закон и на процесуалните правила и съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Навежда, че е допуснато нарушение при събиране на доказателствата, като не са събрани сочени от касатора гласни доказателства. Счита, че по този начин е ограничена възможността за пълно изясняване на фактическата обстановка, а от там и на правото на защита на жалбоподателя. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебното заседание касаторът, редовно уведомен се представлява от упълномощения си процесуален представител. Поддържа жалбата. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0346-000186/12.09.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което за нарушение по на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя И. е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача Ж.И. да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото й нарушение, поради което и административнонаказателната й отговорност е ангажирана правилно. Съдът е обсъдил както размера на наложеното наказание, който е фиксиран от закона, като е изложил и мотиви досежно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, като по делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от РС - Бургас. Обстоятелството, че касаторът е отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол, а впоследствие не е изпълнила и предписание за изследване като не е дала и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касатора Ж.И. собственоръчно е положила подписа си.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС-Бургас действително се установява че именно Ж. Стойчева е управлявала автомобила на инкриминираната дата и място. Същата като се е качила заедно с непълнолетния си син в колата въпреки трикратните предупрежденията на пристигналия на место полицейски екип, по повод подаден сигнал за битов конфликт възникнал между нея и съпругът й на 14.08.2022г. около 03,20ч.-03,30ч. в къмпинг Златна рибка. При пристигането на полицейския екип по повод горния сигнал е установено, че е възникнал конфликт между нея и съпругът й, пред тяхната каравана имало събрани много хора, а И. била силно афектирана. Преценката на место на полицейския екип била, че конфликтът е възникнал и под влияние на алкохол. По тази причина когато касаторът заявила намерението си да си тръгне с детето св. Фотев трикратно я предупредил да не привежда автомобила в движение и да не го управлява. И. пренебрегнала предупрежденията на полицейския служител и потеглила. Тогава полицейския екип подал незабавно сигнал на колегите си. По повод сигнала от друг полицейски екип на КАТ се насочил към къмпинга, като съгл.показаният на св.Русинов, той забелязал управлявания от И. автомобил, последвал го със служебния автомобил, а след това и го спрели за проверка по пътя в посока гр.Приморско. По време на извършваната проверка по документи пристигнал от къмпинга и полицейският екип, който подал сигнала и полицаите потвърдили, че И. е водачката заради която са подали сигнала. Автомобилът бил управляван от И., а в него пътувало дете. Водачката отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол, поради което й бил издаден талон за медицинско изследване. И. отказала да подпише съставеният на место й АУАН, поради което се наложило да извикат трети полицейски екип, служител от който да удостовери отказа. След съставяне на документите екипът на КАТ се отишъл в медицинския център, където изчакал водачката да се яви за кръвна проба до указания в талона час, но тя не се явила. По делото не са налични доказателства касаторът да е изпълнила предписанието на издадения й талон за медицинско изследване за употреба на алкохол.

Правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства. Неоснователно е възражението в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неизясняване на фактическите обстоятелства по делото и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Тук следва да се посочи, че сочените от страните доказателства трябва да са допустими, относими, към предмета на делото и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. При така кореспондиращите си писмени и гласни доказателства, разпит на допълнително свидетели, не е бил необходим, тъй като се сочат свидетели за изяснени по делото обстоятелства, още повече, че видно от съдебния протокол липсва формирано ясно основание за това искане.

В случая касаторът е санкционирана, тъй като докато е управлявала автомобила е била спряна за проверка от последвалия я полицейски автомобил и е отказала както да бъде тествана с техническо средство, така и да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на алкохол.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, при отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая е заявен изричен отказ за извършване на проверка с техническо средство. Не е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Както е посочено и в решението на първоинстанционния съд, нарушителят е запозната със съдържанието на талона още при връчването му, с което е осигурено правото й на защита. Не са налице данни за явяване на същата в медицински център в определения с талона срок. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната й отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 447/16.05.2023 г. по АНД № 955/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: