№ 94
гр. Горна Оряховица, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. С. Д. е останал недоволен и чрез защитника
адв. Р. А. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 24-
1275-000089/01.02.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР – Велико Търново, само в частта, с която му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 104а от същия закон. Поддържа, че в наказателното
постановление не е описано нарушението и не са посочени обстоятелствата,
при които нарушението е извършено. По-конкретно не били посочени
конкретните фактически действия на жалбоподателя, както и дали
жалбоподателят е провеждал разговор по телефона или го е използвал за
други функции. Поддържа също така, че извършването на нарушението не е
установено по несъмнен начин. Моли съда да отмени наказателното
постановление в обжалваната част.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р. А. от АК – Велико Търново поддържа жалбата
по изложените в нея доводи, като моли съда да отмени наказателното
1
постановление в обжалваната част и да присъди на нейния подзащитен
направените по делото разноски. В представената писмена защита посочва
допълнително, че липсата или непълнотата на задължителните реквизити на
наказателното постановление не може да бъде преодоляна чрез допълването
им или посочването им за първи път във въззивното решение.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ в ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН повдига възражение за
прекомерност на уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2024 г. в 17:20 часа жалбоподателят Д. С. Д. управлявал
автомобил „М.” с рег. № ***, собственост на „А.“ ООД, ЕИК ***, по ул.
„Дончо Узунов“ в гр. Стражица, като се движел в посока към с. Асеново. По
същото време по ул. „Пролет“ в гр. Стражица към кръстовището с ул. „Дончо
Узунов“ се движел патрулен полицейски автомобил, с който служебните си
задължения като органи за контрол на движението изпълнявали свидетелите
И. Г. Г. и Г. Г. Г. – младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново. Когато управляваният от жалбоподателя
автомобил, движещ се по ул. „Дончо Узунов“, преминавал през кръстовището
на двете улици, патрулният полицейски автомобил, движещ се по ул.
„Пролет“, бил в непосредствена близост до посоченото кръстовище. Това
разположение позволило на полицейските служители да видят от патрулния
автомобил, че водачът на другия автомобил използва мобилен телефон,
докато управлява. Полицейските служители навлезли в кръстовището, завили
по улица Дончо Узунов“ и последвали управлявания от жалбоподателя
автомобил. Предприели изпреварване. При изравняването на двата
автомобила видели как водачът на автомобила „М.“ държи мобилен телефон в
2
ръката си и го е сложил на ухото си. Видели също така, че водачът не си е
поставил обезопасителния колан. Полицейските служители подали на водача
сигнал за спиране. Той се подчинил, отбил вдясно и спрял автомобила на
указаното му място – до № 68 на ул. „Дончо Узунов“.
След извършената проверка свидетелят И. Г. Г. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1166753/16.01.2024 г., в който приел, че Д. управлява
автомобила на посоченото по-горе място и време, като ползва мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете,
с което нарушава разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП. В акта свидетелят вписал
също така и фактически констатации и правни изводи относно второто
установено нарушение – неизползване на обезопасителния колан
Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил
срещу разписка препис от акта. При съставянето на акта Д. посочил, че има
възражения срещу констатациите на актосъставителя, което било отбелязано
с израза „имам възражение“ при набирането на текста на акта и разписките
към него в използваното за съставяне на акта приложение.
В законния седемдневен срок от съставяне на акта жалбоподателят не
представил допълнителни писмени възражения против констатациите на
актосъставителя.
На 01.02.2024 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения от свидетеля И. Г. Г. акт, началникът на
сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.104а от същия закон за
описаното по-горе нарушение, изразяващо се в използване на мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете,
по време на управление на автомобила, както и административно наказание за
другото описано в акта нарушение – неизползване на обезопасителния колан.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 19.02.2024 г. (разписката на л. 11). На 05.03.2024 г. защитникът на
жалбоподателя адв. Р. А. от АК – Велико Търново подала жалбата против
постановлението в ОД на МВР – Велико Търново чрез ССЕВр. (справката на
3
л. 9).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. Г.
Г. и Г. Г. Г. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола
за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (който на основание чл. 183, ал. 4 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН е изтекъл на 15-ия ден от връчването на постановлението
– 05.03.2024 г., вторник, след неприсъствения 04.03.2024 г., понеделник – арг.
от чл. 154, ал. 2 от КТ) от името на лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, и е подписана от надлежно упълномощен
защитник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при образуването и в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 2.1 във вр.
т.1.3.2 от заповедта на л. 12, 13 и 14) и е предявен на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.7 от
цитираната заповед) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на описание на нарушението и
на посочване на обстоятелствата, при които нарушението е извършено.
Използваните от наказващия орган изрази „управлява товарен автомобил …,
като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете…“ представляват пълно и точно описание на
извършеното нарушение. От друга страна, чрез изразите „като водач на
товарен автомобил „М.“, ***“, „на 16.01.2024 г. в 17:20 часа, в гр. Стражица
на ул. „Дончо Узунов“ … до № 68 в посока на движение към село Асеново“,
и „управлява товарен автомобил „М.“ … с регистрационен номер ***,
собственост на „А.“ ООД, ЕИК ***“, наказващият орган е изпълнил
4
изискването на процесуалния закон за посочване на обстоятелствата, при
които нарушението е извършено.
Според изричния текст на посочената като нарушена разпоредба на чл.
104а от ЗДвП „на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му“. От това съдържание на разпоредбата следва несъмненият извод,
че на водача при посочените в текста обстоятелства е забранено всяко
ползване на мобилния телефон, а не само ползването за водене на разговори.
При това положение не съставлява нарушение на процесуалните правила за
описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при които то е
извършено, сочената в жалбата липса на конкретизация дали жалбоподателят
е ползвал мобилния телефон за провеждане на разговор или за другите
функции на апарата.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Не е основателно и оплакването за недоказаност на нарушението.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
16.01.2024 г. в 17:20 ч. по ул. „Дончо Узунов“ в гр. Стражица до № 68
жалбоподателят Д. С. Д. управлявал автомобила „М.” с рег. № ***, като
едновременно с това ползвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете. Посочената фактическа констатация
на актосъставителя и наказващия орган се доказва по несъмнен начин от
показанията на свидетелите И. Г. Г. и Г. Г. Г., които се намирали в патрулен
полицейски автомобил, изпреварващ управлявания от жалбоподателя
автомобил, и при изравняването на двата автомобила видели как
жалбоподателят е поставил на ухото си мобилен телефон.
Показанията на посочените двама свидетели са последователни,
логични и непротиворечиви. Няма данни свидетелите да се намират с
жалбоподателя в особени отношения, които да ги мотивират да го уличат в
нарушение, което не е извършил. Поради това съдът кредитира техните
показания и приема, че обсъжданата фактическа констатация в акта и в
наказателното постановление е обоснована.
5
Наказващият орган е приложил правилно материалния закон към
приетите за установени факти, като е приел, че с деянието, описано чрез
цитираната по-горе фактическа констатация, Д. е нарушил забраната по чл.
104а от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
За това нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
По горните мотиви съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление в обжалваната част – относно наложеното на Д. С. Д.
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104а от същия закон.
Прилагането на разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН е изключено
за нарушения по Закона за движение по пътищата съгласно изричната
разпоредба на чл. 189з от същия закон, поради което в процесния случай е
безпредметно обсъждането на въпроса налице ли са основания за
квалифициране на случая като маловажен.
Събраните доказателства не сочат на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства и дават
основание за определяне на тежестта на конкретното нарушение като
типичната за нарушения от този вид. Поради това процесният случай не може
да бъде определен като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че няма основания за
отмяна или изменение на наказателното постановление в обжалваната част,
поради което и съобразно правилото на чл. 63, ал. 9 от ЗАНН в тази част
същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1275-
000089/01.02.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР – Велико Търново, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която на Д. С. Д.,
6
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв.
Р. А. от ВТАК , е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. (петдесет лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 104а от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7