Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/03.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия
Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.
д. №15632 по описа за 2014г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на К.Т.К., с която се иска осъждането на Н.А.Й. на основание чл. 45 ЗЗД да му заплати
сумата от 25 100,00 лева, част от обща претенция в размер на 50 000,00
лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по причина на обидния израз:
„…да се сложи на своя капитан…“ и
обидния израз: „…какъв изпечен лъжец…“
в публикацията на ответника от 30.09.2014 в интернет страницата на агенция
„ПИК“ със заглавие „Агент Д. е агент Д. и
до днес! Ето доноса, заради който К. заплашва, че ще ме вкара в затвора“, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане и разноските.
В исковата молба и
уточнителните молби от 15.04.2015г, от 17.09.2015г и от 21.06.2016 ищецът
твърди, че в публикацията на ответника Н.Й. от 30.09.2014 в интернет страницата
на агенция „ПИК“ със заглавие „Агент Д. е
агент Д. и до днес! Ето доноса, заради който К. заплашва, че ще ме вкара в
затвора“ са използвани следните думи и изрази, а именно: че а) „…да се сложи на своя капитан…“; и б) „…какъв изпечен лъжец…“, които ищецът
счита за обидни. Те му причиняват описаните в исковата молба неимуществени
вреди, за репарирането на които иска да му бъде заплатена сумата от
25 100,00 лева, част от обща претенция в размер на 50 000,00 лева. По
изложените съображения се иска уважаване на иска.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията: че рапорта от 19.02.1980
година е фалшификация; че разпространява клеветнически твърдения спрямо ищеца;
че в статията се съдържат неверни (лъжливи) данни, че същите имат клеветнически
и обиден за ищеца характер; че изявленията могат да доведат до увреждащ
личността на ищеца ефект; че е принадлежността на ищеца към органите на бившата
ДС е злепоставящ за него факт. Твърди, че изявленията в статията са обоснована
насрещна реакция на неверни данни, чиито източник е ищецът. В цитирания в
статията рапорт на кап.Г. от 19.02.1980 година е посочено, че ищецът, чийто
псевдоним е агент Д., разследва обект с псевдоним „Слон“, който споделил с
ищеца, че: „…е обиден затова, че трябвало да отговаря за баща си или да се
откаже от него, само заради обстоятелството, че баща му не бил съвсем чист“. Принадлежността
на ищеца към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА е безсъмнена. От
изложеното в рапорта обстоятелство, че Варненско издателство е отказало
публикуване на произведение „Насаме с баща ми“, ответникът счита, че той е бил
обекта с псевдоним “Слон“, тъй като около месец юли 1971 година, варненското
издателство „Г.Бакалов“ с директор С.Н.е отказало издаването на авторска творба
на ответника с работно заглавие „Аз ще продължа“, което обстоятелство е било
известно на ищеца и на широки обществени кръгове. Ответникът
бил шокиран от това смесване на истина и лъжа в този документ, тъй като не е
участвал в такава среща, а и защото цял живот е доказвал невинността на баща
си. По
изложените съображения се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Заявените искови
претенции са с правно основание чл. 45 от ЗЗД за ангажиране деликтната
отговорност на ответника. Предявения иск е само един. Описаното в исковата
молба противоправно поведение се изразява в отправяне на описаните в исковата
молба изрази, които ищецът квалифицира като обидни. Когато непозволеното
увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на
физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и
изрази по отношение на него, по едно и също време и място, броят /интензитетът/
на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на
заложения в чл. 52 ЗЗД принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото
действие. В такъв случай става въпрос за едно увреждащо действие /един
правопораждащ факт/, а не за отделни такива, и за него се дължи едно
обезщетение. /в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7046/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 710 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1824/2009 г., IV г. о., ГК/.
Обидата по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от НК представлява изразяване на негативна, субективна оценка
на дееца за личността на пострадалия, за неговите личностни качества, етичните
и моралните му принципи, неговата обществена значимост. При обидата деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава цел.
Между страните не
спорно, а това се установява и от съдържанието на публикацията на ответника Н.Й.
от 30.09.2014 в интернет страницата на агенция „ПИК“ със заглавие „Агент Д. е агент Д. и до днес! Ето доноса,
заради който К. заплашва, че ще ме вкара в затвора“, че по адрес на ищеца
са използвани следните думи и изрази, а именно: че а) „…да се сложи на своя капитан…“; и б) „…какъв изпечен лъжец…“.
Използваните изрази
в публикацията имат откровен негативен подтекст. Очевидна е целта на автора
както чрез израза „…да се сложи на своя
капитан…“, така и чрез израза „…какъв
изпечен лъжец…“, в светлината на цялостното изложение на статията, да опише
ищеца като сервилен, раболепен изпълнител на чуждата воля. Лъжец. Чрез
използваните словосъчетания ответникът изразява негативната си субективна
оценка за личността на ищеца, за неговите личностни качества, етичните и
моралните му принципи. Следователно използваните изрази представляват обида по
смисъла на чл. 146 от НК и правят поведението на ответника противоправно. Щом
поведението е противоправно, то е и виновно – арг. от чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Доказан
е и фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
претърпени негативни емоционални изживявания. От показанията на
свидетеля Л.К.се установява, че след публикацията ищецът е много разстроен.
Започва да взема лекарства. Преустановява текущи работни проекти свързани със
издаване на сборници и продължение на „Всяка неделя“. Ограничава обществените
си контакти. Следователно искът е доказан по основание.
Относно
размера на обезщетението съдът отчете освен търпените негативни емоции и
чувство на срам и унижение, още: че публикацията на статията придобива широк обществен
отзвук, тъй като е пресъздадена и в други статии и е коментирана в други
публицистични предавания; личността на пострадалия, който е известен журналист;
броят и интензитетът на употребените думи и изрази. Предвид всички
обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който са оказали върху
начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000,00 лева.
Извод
в различна насока не следва от възражението на ответника за съпричиняване. Последният
твърди, че изразите са употребени
като насрещна (защитна) реакция за неверните данни изнесени от ищеца и
пресъздадени в рапорт на кап.Г. от 19.02.1980 година, защото бил
шокиран от това смесване на истина и лъжа в този документ, тъй като не е
участвал в такава среща, а и защото цял живот е доказвал невинността на баща
си. Тежестта да установи тези обстоятелства се носи от ответника, тъй като се
сочат като извинителна причина за обидните изрази по адрес на ищеца в
публикацията.
Не е спорно, че с решение
№ 111/17.02.2010г на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на
принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българска народна армия е обявена принадлежността на ищеца К.К. към
органите на ДС и разузнавателните служби на МНО, чийто псевдоним е бил „Д.“.
В статията е пресъздадено
съдържанието на рапорта на кап.Г.Г. – зам.п-к отделение 03 до Началника отдел I, 06 ДС, в който е посочено, че „…на 14.02.1980г На
14.02.1980 г. в Я/К „Манастира“ проведох среща с аг. „Д.“, който разказа, че
присъствал на събиране в клуба на писателите, в което участвал и обект „Слон“, И.Д.от
отдел „Пропаганда“ - МВР, Г.Д., Д.Ф., В.М., непознат служител на „Р.“ и
неизвестна на агента служителка от редакция ЛИК ври Българска телевизия.
Разговорите били общи. Направило впечатление, че обект „Слон“ на няколко пъти
наричал И.Д.„моя меценат“, „моя импресарио“ и т.н. Станало дума за новата книга
на обекта, която била върната от Варненското издателство заради заглавието
„Насаме с баща ми“ или „Разговор е с баща ми“. Авторът заявил, че бил обиден:
баща ми може да е бил някакъв, но той ма е баща, а аз съм творец - защо да не
пиша за него. Разговорът не бил подхванат от присъстващите - само агентът бил
казал, че заглавието му харесва. Впоследствие обектът бил споделил насаме с
агента, че бил обиден, затова, че трябвало да отговаря за баща си или да се
откаже от него само заради обстоятелството, че баща му не бил съвсем чист,
което било вярно наистина. С оглед предразполагане на обекта и създаване на
условия за по-откровен разговор се уточнихме агента да го привлече за участие в
негово предаване…“.
Спорът
се концентрира относно обстоятелството, дали обектът в рапорта на кап. Г.Г. от 14.02.1980г с
псевдоним „Слон“ касае личността на ответника Н.Й...
Възраженията
на ответника се градят на два факта, които съвпадат със аналогични събития от
неговия живот: отказът на Варненското издателство „Г.Бакалов“ с директор С.Н.да
издаде творбата му с работно заглавие „Аз ще продължа“ и участието му в
предаване на ищеца и участието му в предаването „Всяка неделя“.
Не
е спорно по делото, че около
месец юли 1971 година (това се потвърждава и от показанията на свидетеля В.),
варненското издателство „Г.Бакалов“ с директор С.Н.отказва издаването на
авторска творба на ответника Н.Й. с работно заглавие „Аз ще продължа“.
Не
е спорно и че ответникът е участвал в предаването „Всяка неделя“. Като от
приетата извадка от сборника 77 свидетелства - истината за „Всяка неделя“,
където е публикувано интервю с ответника, се установява, че пред 10-ти ноември
1989г. той има три участия в предаването, като първото е през 1982г в рубриката
„Събеседник пожелание“.
За
провеждане на насрещно доказване по инициатива на ищеца по делото са приети две
писма на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежността
на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българска народна армия. В писмо изх.№ КИ-К-14-12794/25.09.2014г, се посочва,
че в Централния архив на Комисията не съществуват никакви сведения срещу Н.Й..
Спрямо последният е регистрирано дело, което е архивирано през 1968г и в
последствие не е работено по него. А в писмо изх.№ КИ-К-14-13102/06.10.2014г,
се посочва, че цитирания от Н.Й. документ, публикуван на сайта на агенция „ПИК“
се намира в архивно дело III, раз.-34916 на лист 90 и лист 91. Делото е
заведено с рег.№15968, вида на делото е ДОП (дело за оперативна проверка),
отнася се за обект с псевдоним „Слон“. Делото е с окраска „противод.агитация и
пропаганда“ и е регистрирано на 04.12.1978г. Делото се води от VI, отдел I,
отделение II. Лицето, за което се отнася делото не е с имена „Н.Й.“. Макар по
делото да не е доказано в пределите на какво производство са съставени писмата
на Комисията, следва да се приеме, че те са официални документи, тъй като тя е
натоварена по закон със задължението да съхранява и предоставя достъп до
информацията намираща се в досиета на бившата Държавна сигурност. По-важното е, че те внасят достатъчно съмнение
във верността на твърденията на ответника и разколебават тезата му, което е
пречка за съда да приеме за доказан, подлежащия на доказване факт – арг от чл.
154 ГПК.
Следователно
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че
обектът в рапорта на кап. Г.Г. от 14.02.1980г с псевдоним „Слон“
и ответникът Н.Й. не са една и съща личност. При това положение, използваните
обидни думи не могат да се приемат като обоснована насрещна (защитна) реакция за
изнесени неверни данни от ищеца.
По изложените
съображения искът е доказан по основание до размера на сумата от 10 000,00
лева, която сума следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва считано от
10.10.2014г. до окончателното й изплащане. За разликата над 10 000,00 лева до
25 100,00 лева исковете следва да се отхвърлят.
По разноските.
При този изход на
делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва
разноски за държавна такса размер на 1000,00 лева, от която съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 398,41 лева
((10000/25100)х1000=398,41). Съдът не присъжда уговореното адвокатското
възнаграждение от 1000,00 лева, тъй като по делото няма данни установяващи
неговото заплащане.
Ответникът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение, но също не представя
доказателства за направата на такива, поради което съдът не му ги присъжда.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.А.Й. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на К.Т.К. с ЕГН ********** и
адрес: ***, на основание чл. 45 от ЗЗД
сумата от 10 000,00 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
по причина на обидния израз: „…да се
сложи на своя капитан…“ и обидния израз: „…какъв изпечен лъжец…“ в публикацията на ответника от 30.09.2014 в
интернет страницата на агенция „ПИК“ със заглавие „Агент Д. е агент Д. и до днес! Ето доноса, заради който К. заплашва, че
ще ме вкара в затвора“, ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2014г
до окончателното й изплащане, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 398,41 лева – разноски за
производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 25 100,00
лева, част от обща претенция в размер на 50 000,00 лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: