№ 10738
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110148319 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Р. ИВ. Ч., ЕГН **********, срещу „фирма“
ООД, ЕИК .........., която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. В същия срок са
предявени и насрещни искове, които подлежат на съвместно разглеждане в настоящото
производство.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Искането на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния, за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в отговора на исковата молба и в
насрещната искова молба, съдът намира за допустимо и необходимо, поради което следва да
се уважи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявените насрещни искове с искова молба с вх. № 91618 от 19.11.2021 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.06.2022г. от 14,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
„фирма“ ООД в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 400 лв., вносим от „фирма“ ООД в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.. Б. Б..
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр.с.
чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП с искане да бъде постановено решение, с което да се
прогласи нищожността на клаузата, предвидена в чл. 8 от Договор за потребителски кредит
№ 518332, сключен между Р. ИВ. Ч. и „фирма“ ООД, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 662,29 лева при неосигуряване в 3 дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от
ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 518332 от 23.04.2021 г. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора, ищцата е следвало
да върне сума в размер на 1 913,71 лева, а получената такава по кредита възлизала на 1 800
лева при ГПР 49,88 %, ГЛП 40,05 %, в срок от 14 седмици. В чл. 8 от Договора била
предвидена неустойка в размер на 662,29 лева, разсрочена на 14 седмични вноски, като по
този начин общото задължение по договора за паричен заем възлизало на 2 576 лева.
Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради
противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1
от ЗЗП. Развиват се съображения в насока, че клаузата е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, като по този повод сочи и че е нарушен принципът на добросъвестността и
справедливостта. Излага, че клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Поддържа, че преди сключването на договора, кредиторът е длъжен да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, и при отрицателна такава да откаже сключването на
договора, като в този смисъл сочи, че е и Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 г. Клаузата според, която се дължи неустойка при неосигуряване в
3 дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/
гарант или банкова гаранция, счита че е в пряко противоречие с цитираната по-горе
директива. Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Поддържа, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции и цели постигане на неоснователно
обогатяване. Сочи че е налице и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. с
уговорена неустойка, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Счита, че по този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР
не е реално прилаганият между страните, което освен всичко се окачествявало и като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Счита, че е налице и нарушение на
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., развива съображения, че клаузата не е
индивидуално уговорена. На последно място сочи, че в Договора е посочена само
абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на
ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са
компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожност на клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 662,29 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищцата в заем сумата от
1 800 лева. Излага, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като по този повод развива съображения в насока, че при вземане на решение за
сключване на договора, след като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е
2
приел да поеме финансовия риск и да сключи договора за заем с клиента именно при
условие, че същият представи надлежно обезпечение. Излага, че само при такова условие
кредиторът би имал интерес да сключи договора и да поеме финансови риск. Сочи, че
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, води до непропорционално
увеличение на поетия финансов риск. Поддържа и че в случай че ищецът изначално е бил
наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то очевидно същият е договарял
недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца,
че неустойката е включена в ГПР. Сочи, че в договора ясно е определен размерът на ГПР,
както и размерът на възнаградителната лихва. Поддържа, че клаузата не е неравноправна и
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, т.к. в договора ясно било посочено какви ще са последиците при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Излага, че не е налице заблуждаваща
търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. В заключение сочи, че
нищожността на отделни клаузи не обосновава нищожност на целия договор. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД с искане да се осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 1 729,71 лева, която сума съгласно уточнителна молба на
ищеца по насрещния иск с вх. № 104476 (л.49 по делото), представлява непогасена главница
по падежирали вноски по договора, формирана след приспадане на платена от страна на
ответника по насрещния иск, сума в размер на 184 лева (113,71 лева приспаднати от
възнаградителната лихва и 70,29 лева приспаднати от главница в размер на 1800 лева),
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба, както и
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по
насрещния иск да заплати сумата от 1 616 лева, представляваща подлежаща на връщане
чиста стойност на кредита, формирана като остатък от непогасена главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
В насрещната искова молба се твърди, че на 23.04.2021 г. между страните е сключен
договор за паричен заем за сумата от 1 800 лева, с брой на вноските – 14 и вид на вноската –
седмична, при ГПР 49,88 % и ГЛП 40,05 %. Сочи, че заемната сума е получена в брой при
подписване на договора. В приложение № 1 към договора бил обективиран и погасителния
план. Твърди се, че до датата на депозиране на исковата молба, ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора. Поддържа, че е направена една вноска в размер на 184 лева, с
която е погасена възнаградителната лихва в размер на 113,71 лв. и част от главницата.
Поддържа, че с тази вноска не е погасено задължението за неустойка, както и че предмет на
иска е неплатената главница по падежирали вноски, които към настоящ момент били
падежирали. Излага, че съгласно клаузите на договора страните са уговорили, потребителят
да заплати възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП 40.05 % и при ГПР 49,88 %, който бил
в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Развива и съображения в насока, че
уговорка, касаеща размера на възнаградителната лихва е действителна. В условията на
евентуалност и в случай че съдът прогласи недействителността на договора, на основание
чл. 23 ЗПК претендира връщане на чистата стойност на кредита, като сочи, че размерът на
претенцията е 1616 лева. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор.
По иска с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗПК, вр.с. чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, в който се съдържа атакуваната клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 662,29 лева при неосигуряване в 3
3
дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант
или банкова гаранция, както и че същата е нищожна на сочените в исковата молба
основания.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при
сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, или че клаузата е
индивидуално договорена.
По насрещния главен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240,
ал. 1:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № 518332; кредиторът
да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит;
уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски
за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По насрещния евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже извършено плащане в полза на ответника на сума в размер на
1 616 лева, а в тежест на ответника е да докаже основание за изплащане на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че на 23.04.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 518332, по силата на който заемодателят „фирма“ ООД е предоставило в заем
сумата от 1 800 лева, която сума е получена от заемополучателя.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4