№ 52
гр. Ловеч , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200223 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2821695 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.
ЕВГ. М. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят М., който го е обжалвал. В
жалбата са наведени възражения за това, че не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е
длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател, както и подпис на
същия. В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Счита, че за
санкциониране на установеното нарушение е следвало да се приложи реда по ЗАНН със
съставянето на АУАН и издаване на наказателно постановление, като се позовава и на ТР №
1/2014 г. на ВАС, и на въведените с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР
изисквания. По-нататък в жалбата са развити доводи и относно обстоятелството, че във
въпросния пътен участък не е имало поставен пътен знак, с който да е въведено
ограничението на скоростта.
В жалбата са изтъкнати и подробни доводи относно това, че на пътя е имало и други
автомобили и в тази връзка не е ясно и категорично установено, че измерената от системата
скорост е от неговия автомобил, а също и че липсва яснота относно техническата изправност
1
на мобилната система и преминала ли е същата техническа проверка.
С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е
издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли
да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят М. не се явява.
Представил е молба /л.25/, в която сочи, че поддържа жалбата с наведените с нея възражения
и съображения. В допълнение изтъква, че на представената снимка от нарушението са
заснети два автомобила (неговият и още един), като не са представени доказателства по
делото, че измерената скорост е от неговия автомобил, т.е. липсва категорична установеност
на вмененото му нарушение. Твърди, че му е ноторно известно, че към датата на заснемане
на твърдяното нарушение, използваното мобилно техническо средство е проявявало
софтуерни дефекти, изразяващи се в заснемане на автомобила, който е най-близо до
системата, а не този, който действително се движи с превишена скорост.
Пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че
жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 24.05.2019 г., в 17:01:18 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището
на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.Варна със скорост от 98 км/ч МПС – лек автомобил от категория В.
Контролираният от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и видно от
представената схема на пътя /от км 23+000 до км 23+600 – л.10/, със знак В26 е било
въведено ограничение на скоростта от 60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
2
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0019345 /веществено доказателство на л.12/ установили, че засечената в 17:01:18
часа на 24.05.2019 г. скорост от 98 км/час била от лек автомобил „********* с рег.№ ** ****
**. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа
грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 95 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.16/ било установено, че собственик
на автомобила е В. ЕВГ. М. от гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 19.06.2019 г. /справка на л.13 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2821695 /л.11/ срещу В. ЕВГ. М. от гр.С..
Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДвП и за което наложил на М. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер
на 300 лева.
Според приложената по делото справка на л.13, електронният фиш е бил връчен на
В.М. на 10.02.2021 г., което обстоятелство кореспондира със заявеното от него в жалбата,
касаещо момента, когато му е бил връчен обжалвания фиш.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
М. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на В.М. и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч до Районен съд
гр.Ловеч /пощенско клеймо върху плик на л.4 от делото/, то съдът приема, че същата е
подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно В. ЕВГ. М. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на датата на
издаването му.
3
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 19.06.2019 г. /л.13/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено
подобно възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред
кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е
разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез
съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично
е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са
длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша,
както и позоваването му на разпоредбите на чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са неоснователни.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове
– аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
4
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е
било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало
какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС
и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
5
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя М.. На вещественото доказателство -
разпечатка от видеоклипа /л.12/ ясно се вижда в цялост автомобила собственост на
жалбоподателя, както и част от друг автомобил (в горния десен ъгъл), движещ се в
противоположна посока, т.е. към гр.С.. Конкретно обаче е отразено, че автоматизираното
техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта
на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателства в този смисъл са и
представените на л.15 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, №
11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал
автомобила на жалбоподателя, както и протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР /л.14/, в който е отразено също, че техническото средство е работело в
режим „приближаващ“.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
6
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано, поради което не могат да бъдат кредитирани възраженията в този смисъл.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.
на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.9/ и от протокол от проверка №
16-С-ИСИС/13.06.2018 г. /л.8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания. В тази връзка, категорично не може да бъде кредитирано и
твърдението на жалбоподателя, че системата ARH CAM S1 проявявала софтуерни дефекти,
като заснемала най-близко намиращия се до нея автомобил, а не този, който се движел с
превишена скорост. Данни в този смисъл липсват и не са подкрепени с доказателства, още
по-малко пък подобно твърдение може да се приеме и цени като ноторно известен факт.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0019345 /л.12/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на жалбоподателя М., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е
98 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така,
че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези,
които са представени от административнонаказващия орган. Техническите параметри на
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не
позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.14/, на деня
24.05.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на
жалбоподателя е бил контролиран за времето от 13:50 до 17:30 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 301 броя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя В. ЕВГ. М., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик
на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от
ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
7
жалбоподателя В.М. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Същата
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава е различна
от установената в разпоредбата на ал.1 от текста, то това се сигнализира с пътен знак - в
случая с пътен знак В26, посредством който за контролирания участък е имало въведено
ограничение от 60 км/час – схема на организация на пътното движение в участъка на л.10 от
делото. В този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2821695 на
ОД на МВР Ловеч, с който на В. ЕВГ. М. от гр.С., ул.”А.И.Д.” № ****, ЕГН : **********,
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9