Р Е
Ш Е Н
И Е № 2377
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
10.06.2019г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 04.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19140 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД.
Предявена е искова молба с Вх. № 72985/30.11.2018г. от ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД против ответник М.К.Й..
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца против ответника М.К.Й. за сумата от 1250 лева, представляваща част от общо претендирана главница в размер на 1418,19 лева за периода 04.09.2015г. – 04.09.2017г., като за сумата над 1250 лева до 1418,19 лева главница и за договорна лихва в размер на 2035,71 лева за периода 04.09.2015г. – 04.09.2017г. ищецът заявява оттегляне на иска за което е било постановено и определение № 12824/10.12.2018г.. Претендираната сума е с посочено основание по Договор за потребителски кредит ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът М.К.Й. не представя отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не изпраща свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират доказателства и не са направени искания за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Ищецът заявява, че по ч.гр.д. № 12377/2018г. е била издадена заповед № 7047/03.08.2018г. за сумата от 1418.19 лева – главница по Договор за потребителски кредит ... и сумата от 2 305.81 лева – договорна лихва за периода от 04.09.2015г. – 04.09.2017г., които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 18.01.2016г. като за сумата над 1250 лева от главницата и за договорната лихва е направил оттегляне на претенцията, което обстоятелство е бил констатирано и с определение № 12824/10.12.2018г. съдът е обезсилил издадена заповед по чл. 410 ГПК в съответните й части. До колкото направеното оттегляне е още с исковата молба производството по настоящето дело е било само за сумата от 1 250 лева – главница поради което и делото не следва да се прекратява частично.
В писмено становище вх. № 26489/19.04.2019г. процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по делото на основание 46, ал.2 ГПК – чрез лицето М. А. Т.- б.на дата 27.02.2018г.
Ответникът в приложеното съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Дадена е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права – това не е сторено. Призовката за първото по делото съдебно заседание е връчена на ответника редовно на основание чл. 41, ал.2 ГПК – бил е направен опит от призовкаря за връчването на съобщението три пъти в рамките на календарния месец като са събрани данни, че лицето е напуснало страната със семейството си, което пък е обусловило и отпадане необходимостта от търсенето му в неприсъствен ден.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева разноски в заповедното производство и настоящата инстанция от които 50 лева за държавни такси и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.К.Й. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В
ПОЛЗА НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Р. П. - К.№ . чрез ю.. П. Й.сумата от 1 250 – частично от общо
задължение в размер на 1 418.19 лева Договор за потребителски кредит ...
вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 18.01.2016г. с договор за цесия
ведно със законната лихва считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането за която сума е
била издадена заповед № 7047/03.08.2018г. по ч.гр.д. № 12377/2018г. на РС –
Пловдив.
ОСЪЖДА
М.К.Й. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Р. П. - К.№ . чрез ю..
П. Й.сумата от 200 лева – разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.