Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096
гр. Р., 19.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание
на 29 март през две хиляди двадесет и първа година…в
състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Димана Стоянова и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 292 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.557,ал.1,т.1 КЗ вр чл.519, ал.1, т.1 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
С.М.С. твърди, че на 01.07.2019г около
21 часа се прибирал към дома си като вървял по ул.“Х.Я.“ към кръстовището с
бул.“Г.Д.“ когато върху него връхлетял лек автомобил, идващ от бул.“Г.Д.“.
Ударил го и го метнал на капака, след което отхвръкнал и паднал на пътя.
Автомобилът, който го блъснал, не спрял и напуснал местопроизшествието.Покрай
него минали момче и момиче, които го попитали какво му е и явно са се обадили
на полицията на спешна помощ,защото след малко те дошли на местопроизшествието.
Бил откаран в МБАЛ“Канев“АД и приет за лечение в отделението по ортопедия и
травматология като му били причинени следните увреждания на здравето:
охлузвания на главата и шията, охлузвания на дясна лакетна става, бикондиларно
счупване на лява голямопищялна кост и контрактура на лява колянна става. Била
му направена операция и поставена метална остеосинтеза на фрактурата на левия
крак, за която заплатил сумата от 1600лв.В това отделение бил до 16.07.2019, след което бил преместен в
отделението по физиотерапия и рехабилитация.В болницата бил общо 23 дни, след
което възстановяването му продължило в дома му.Не трябвало да стъпва на крака
си в продължение на три месеца и се предвижвал само с помощта на патерици на
къси разстояния. Бил затруднен в ежедневното си обслужване като за него се
грижел брат му. Това продължило до края на 2019г.Въпреки провежданите
рехабилитации, движението на крака му не било възстановено в пълен обем и
вероятно няма да се възстанови напълно и да ходи без затруднения.Все още
накуцвал и ползвал помощно средство за опора, не можел да сгъва крака си в
коляното и изпитвал болка при движение и натоварване на ставата. Твърди, че
преживял и продължавал да преживява много болки, страдания и неудобства.
Твърди, че във връзка с ПТП-то било образувано наказателно производство ДП
1068/19 по описа на РП-Р., но въпреки проведеното разследване, извършителят на
пресстъплението не бил открит. По тези съображения счита, че на основание чл.
557,ал.1,т.1 КЗ Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение зе
причинените му неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че по предявената от
него претенция от чл.558,ал.3 КЗ била образувана щета при ответника № 20210080
/ 09.03.2020, но му било отказано заплащане на обезщетение. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд-София да му заплати сумата
от 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на ПТП-то, сумата от 1600лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на същото ПТП, ведно законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателно плащане.
Ответникът Гаранционен фонд София, в
писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените искове за
неимуществени вреди по основание и размер. Не е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане, без което не може да се търси отговорността на
Гаранционния фонд по чл.557 КЗ. Правните и фактически изводи на длъжностното
лице М. от РП-Р.,макар и обективирани в официален
документ-постановление за спиране на наказателно производство, не обвързват
съда относно механизъм, причини и обстоятелства за ПТП. Липсват доказателства
за процесното ПТП. Считат, че причина за настъпване на вредоносния резултат е
поведението на самия пострадал С.С., който е поставил
в опасност живота и здравето си като е навлрязъл внезапно на пътното платно,
без да се съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото го МПС, както
и липсата на добра видимост, което е първопричина за настъпване на ПТП-нарушения
на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП, чл.113, ал.2 ЗДвП и чл.114, ал.1 и 2 от ЗДвП. Освен това
считат, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо неизвестния водач,
управлявал неидентифицираното МПС, тъй като пешеходецът, движейки се по пътното
платно за движение, се е явявал непредвидимо за него препятствия, ищецът е бил
алкохолно повлиян с 1.79 %о алкохол в кръвта, бил е облечен в тъмни дрехи,
съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на неизвестния
водач. Считат, че травматичните
увреждания ,получени от пострадалия пешеходец
вследствие на блъскането от МПС и падането му на пътното платно са тежки
сами по себе си, но първопричина за настъпване на ПТП-то е блъскането от
неидентифицираният лек автомобил станало по вина изцяло на ищеца. В условията
на евентуалност, ако съдът не приеме, че основна причина за ПТП-то е
поведението на пострадалия пешеходец, се прави възражение за съпричиняване на
вредоностия резултат от негова страна заради нарушенията, които са описали в
т.1 от отговора си, минимум с 50%. Оспорва се претенцията за неимуществени
вреди като прекомерно завишена.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
01.07.2019г св. Ц. Р. П., св.П.П.А. и св.Т.Я.Г. след
получен сигнал за пострадал човек след ПТП с напуснал водач, отишли на място на
ул.Х.Я.“ в гр.Р.. Там установили човек, който бил седнал на бордюр в тревата,
който им обяснил, че лек автомобил го е блъснал, не е спрял и си е тръгнал. Не
е могъл да посочи марка, цвят, регистрационен номер на лекият автомобил.
Обяснил им, че лекият автомобил се е движил по бул.“Г.Д.“, извършвал е маневра
завиване по ул.“Х.Я.“ и в самото кръстовище между улиците, след като е бил
навлязъл в ул.“Х.Я.“ го е блъснал с предната лява страна. Според свидетелите при завоя се получава
ъгъл, който е неосветен. Никой от свидетелите няма спомен дали С. им е обяснил
той къде се е движил и от къде е идвал. Свидетелите търсили следи от лек
автомобил, но не открили. Нямало и видеонаблюдение в близост. Според св. Ц.П. човекът-ищецът С.С. е лъхал на алкохол. С него можело да се разговаря, но
никой от свидетелите няма спомен за конкретното му състояние. Според съдържаща
се докладна записка в 336-ДП № 349 /19 по описа на ОДМВР-Р., пр.пр.№ 3708/19 по
описа на РРП концентрацията на алкохол в кръвта на С. е 1.79%о. Бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадал № 435/148 на 02.07.2019г в 00.10 часа.
Според показанията на св.Е.И.-брат на
ищеца, последният му обяснил, че бил с приятели,но не му е казал дали е
употребил алкохол. След като се разделил с тях вървял на пътното платно по
улицата от кв.Дружба 1,за да отиде до мястото, където спират таксита при
спирката пред Водното на старото Разградско шосе/ бул.“Г.Д.“/. Вървял на
платното, тъй като в този участък няма тротоар.Около завоя го блъска кола. Било
е около 20-21часа.
На място дошла линейка и С. бил откаран
в болницата. В УМБАЛ“Канев“АД-Р., отделение „клиника по ортопедия и
травматология“ бил на лечение от 01.07.2019г до 16.07.2019г с диагноза
„фрактура бикондилика тибие синистра“ поради получената травма в областта на
лява подбедриця и лява колянна става с болка, оток и невъзможност за движение.
Същият е опериран. В периода от 16.07.2019г до 23.07.2019 е бил на лечение в
същата болница, но в отделение „ОФРМ“ където му е проведена „физикална терапия
и рехабилитация“. В представената епикриза е отразено, че има подобрение в хода
на заболяването и няма настъпили усложнения. Изписан е с подобрен
кинезиологичен статус. Увеличен е обема на движение в лява колянна става и
отока е намалял. Пациентът е вертикализиран до стоеж и ходи с помощно средство-
патерици в коридора. В ДЕЖ/ дейностите от ежедневния живот/ се нуждае от чужда
помощ частично. Препоръчан му е втори курс по физиотерапия след един месец. Вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, не е установило дали такъв
курс на лечение е проведен, но според показанията на св.Исаев около 20 дни след
изписването му от болница, през м.август 2019г, брат му е ходил отново на
рехабилитация.
За импланта, поставен му при операцията
е заплатил сумата от 1600лв, видно от фактура № ********** от 08.07.2019г. и
издадената към нея касова бележка.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза С.М.С. е получил „охлузвания по глава и
шията.Охлузвания на дясна лакетна става.Бикондиларно счупване на лява
голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза.Контрактура на лява колянна
става.“. Тези увреждания-счупвания и охлузвания могат да бъдат получени при
пътно-транспортно произшествие по начина описан от С. в исковата молба. В
съдебно заседание вещото лице е посочено, че типично е такава фрактура да се
получи при ПТП на блъскане на лек автомобил с пешеходец и не може да бъде
получена при падане. Може да бъде получено и без да има ПТП при определени
условия, например ако човек очаква да стъпи на стъпало, а такова няма. Установената
контрактура на лява колянна става е в пряка връзка със счупванията на лява
голямопищялна кост. Според вещото лице от медицинската документация не е видно
дали С. е провел втори рехабилитационен курс, нито дали е продължил лечението
при домашно-амбулаторни условия с хигиенно-охранителен режим. Обичайният срок
за възстановяване, според вещото лице, е от 4 до 8 месеца. Болките са най-силни
непосредствено след полуването им, въпреки че алкохолното опиване може да
притъпи болката, след което продължават със значителен интензитет до
имобилизиране на крайника и медикаментозно обезболяване. Болки със значителен
интензитет се усещат в следоперативния период и в в хода на раздвижване на
крайника. Болки с по-нисък интензитет, но с продължителен характер, могат да се
усещат с месеци и години, особено при физическо натоварване на крайника и промяна в атмосферните условия. Вещото лице
е посочило, че няма данни за състоянието на ищеца към настоящият момент, същият
не се е явил за преглед пред вещото лице, нито е представил актуални медицински
документи, установяващи състоянието на колянната става към настоящия момент. Според
вещото лице, посочената в досъдебното производство концентрация в кръвта от
1.79%о е в рамките под средните стойности на средна степен на алкохолно
опиване. При такава степен на алкохолно опиване обикновено, при непривикнали
към алкохола, са налице значителни нарушения в мисленето, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, концентрацията, силно
забавено реакции, афекти, понякога сънливост и др.
Според приетата по делото комплексна
експертиза, изготвена от в.л. специалист съдебна медицина и автоексперт, неустановен
лек автомобил се е движил по бул.“Г.Д.“ по посока от бул.“България“ към
кръстовището с ул.“Х.Я.“. По същото време С. като пешеходец е вървял по
платното за движение на ул.“Х.Я.“ по посока към кръстовището с бул.“Г.Д.“.
Неустановеният лек автомобил завил наляво и навлязъл от бул.“Г.Д.“ на ул.“Х.Я.“.
В този момент с предната си част ударил пешеходеца, който паднал на пътя. След
сблъсъка лекият автомобил не спрял и продължил движението си. Вещите лица, поради липсата на данни лекият
автомобил да е спирал, няма данни за следи от триене, задиране или счупени
части от превозното средство и/или деформации по купето му, не можат да
изчислят скоростта на движение на лекия автомобил преди и след удара. Според
конкретните условия обаче, при които от мястото, откъдето е приближавал
неустановения автомобил е трябвало да завие почти под прав ъгъл,че скоростта на
движение в такъв завой може да се приеме, че е 23.8км/ч, опасната зона за
спиране е 9-95км., разстоянието на видимост е най-малко 40м,т.е може да се
направи извода, че водачът на лекият автомобил е имал техническата възможност
да предотврати настъпването на ПТП-то.
От показанията на св.Е.И.-брат на ищеца,
докато С. бил в болницата майка муходила при него, за да му носи друге и други
необходими неща, а и пари за имплантите. След болницата отишъл в дома на брат
си в кв.С.К. в гр.Р. и първите три месеца не можел сам да се движи.Брат му и
майка му му помагали. Оплаквал се, че много го боли. Кракът му бил много подут.
Тъй като увреждането било на самото коляно, нямал поставен гипс. Според
свиделетя, след като излязъл от болницата, може би през м.август, брат му ходил
20 дни на рехабилитация. До края на 2019г майка му и брат му му помагали, тъй
като трябвало да върши дейностите си с тяхна помощ. С патерици бил до
м.февруари на 2020г. Това било необходимо, защото много го боляло и не можел да
стъпва и се предвижвал с една патерица. След това постепенно отокът му
спаднал.Това станало едва през м.януари-февруари на 2020г. Свидетелят водил
брат си на преглед през 2019г и в началото на 2020г при доц.антонов, който
казал, че е отокът е нормална последица от операцията и да не се притеснява.
Психически бил много притеснен заради отока и се страхувал, че няма да му се оправи
крака. Понастоящем брат му вървял, но куцал. Сега не можел да играе футбол и да
тича, а преди това много обичал.
С.М.С. е отправил искане до Гаранционен
фонд за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, за което е
образувана щета № 20210080 от 09.03.2020г. С писмо изх.№ 24-01-130 от
28.05.2020г Гаранционен фонд е уведомил С.,че не са налице условията на чл.557 КЗ, поради което нямо основание да му изплати претендираното обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка,съдът прави следните изводи:
От представените по делото писмени
доказателства е видно, че е провеждено производството по чл. 558 КЗ вр чл.498,
ал. 1–3 КЗ, а именно, С. като увредено лице
е отправило към Гаранционния фонд писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 КЗ и Гаранционния фонд е отказал да изпрати застрахователно
обезщетение по образуваната щета № 20210080 от 09.03.2020г., тъй като липсва
установено конкретно противоправно поведение на водач на неиндефицирано МПС,
което да е причинило уврежданията. По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, е ищецът, като увредено лице, да е получил
твърдените в исковата молба вреди от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано./чл.557,ал.1,т.1 КЗ/. Останалите предпоставки за възникване на
задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са:
настъпване на ПТП; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД
/извършване на виновно противоправно деяние от страна на прекия причинител на
вредите, управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, причинно-следствената
връзка между деянието и причинените на пострадалия вреди.
От събраните по делото
доказателства-писмени, гласни, две приети експертизи-съдебно-медицинска и
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза може да се приеме по
категоричен начин, че на 01.07.2019г около 21 часа С.М.С. в качеството му на
пешеходец е бил блъснат от неидентифицирано МПС в областта на лява подбедрица и
лява колянна става, в следствие на което е получил фрактура в тази част. Действително не е имало очевидци на
пътното-транспортно произшествие, но съдът намира за установено с оглед приетата комплексна експертиза и показанията на свидетелите, които в качеството на сектор “Пътна полиция” са посетили
мястото на произшествието, че С. се е движил на пътното платно на
ул.“Х.Я.“ към бул.“Г.Д.“ като на това място липсва тротоар, по който
пешеходците да се придвижват, а срещу него в посока от бул.“Г.Д.“ към ул.“Х.Я.“
е завил неидентифицирано МПС. От експертизата съдът приема за установено, че
водачът с оглед завоя почти под прав ъгъл се е движил с ниска скорост,около 23.8км/ч, според експертизата. Опасната му зано за спиране е 9.95м.,времето, ноебходимо на водача
да започне спиране в конкретната обстановка е 1 сек, осветената зона на левия фар
на автомобила пхри включени къси
светлини е около 40-45м, а при дълги светлини
около и над 100м. При сравняване на растоянията на видимост / минимум
40м./ с опасната зона на спиране / 9.95м./ може да се
направи извода, че в конкретната пътно-транспортна ситуация, водачът на неустановения лек автомобил е
имал техническата възможност както да види пешеходеца, независимо, че е било
тъмно / около 21 часа/ и участъкът е неосветен и да предотврати настъпването на
ПТП чрез спиране. В този смисъл възражението на ответника в отговора, че е
налице случайно събитие, за което водачът на лекия автомобил не отговаря, е
неоснователно. Не е доказано, че пешеходеца е бил в тъмни дрехи, поради което
не е могъл да бъде възприет от водача. Недоказано е, че същият внезапно е
навлязъл на пътното платно. Обратното установено, че същият се е движел на него
поради липса на тротоар в този участък, т.е водачът на лекия автомобил е можел
да го възприема от светлината на фаровете си, тъй като пешеходеца се е движил в
посока срещу посоката на движение лекия автомобил. От друга страна,
действително от образуваното ДП
336-ДП № 349 /19 по описа на ОДМВР-Р., пр.пр.№ 3708/19 по описа на РРП, че С. е
бил с 1.79%о алкохол в кръвта , което според съдебно медицинската експертиза е
в границите под средните стойности на средна степен на алкохолно опиване, но
според свидетелите, служители на сектор „Пътна полиция“ същият е лъхал на
алкохол, но са разговаряли спокойно с него и на никой от тях не е направило
някакво нетипично и излизащо извън рамките на нормалното поведение на
пешеходеца. Наличието на алкохол в кръвта на пешеходеца и обстоятелството, че
същият се е движил на пъртоно платно, съдът намира, че не са обстоятелства,
които да го мотивират да приеме, че той като пешеходец е изцяло виновен за
настъпване на ПТП-то. Съдът намира, че водачът на неустановеният лек автомобил,
след като е имал техническата възможност да види пешеходеца и да предотврати
ПТП-то е виновен за настъпването му. Същият е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, а именно при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Поведението на пешеходеца в случая, според съда, има отношение
към преценка на обстоятелствата по чл.51,ал.2 ЗЗД, т.е дали увреденият е
допринесъл за уврежданията си, но не и до изключване вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил.
С оглед изложеното съдът намира за
установено в процеса елементите на фактическият състав на непозволеното
увреждане, настъпило при пътно-транспортно произшествие, при което виновен е
неидентифициран водач на моторно превозно средство. Налице е и причинна връзка
между получените увреждания у ищеца- „Охлузвания по глава и шията.Охлузвания на
дясна лакетна става.Бикондиларно счупване на лява голямопищялна кост, наложило
метална остеосинтеза.Контрактура на лява колянна става“ и противоправното и
виновно поведение на водача на неустановеният лек автомобил. В този смисъл
съдът намира за установени всички елементи от фактическият състав на чл.557 КЗ,
за да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд за репариране на вредите,
причинени на С.С..
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент./ В този см.
Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобрази всички установени по
делото увреждания, които е получил ищеца, тяхната тежест, интензивните болки,
които е търпял непосредствено след катастрофата, операцията за поставяне на
метална остиосинтеза, проведеното рехабилитационно лечение непосредствено след
операцията и след това около 20 дни след излизането му от болница, за
последното свидетелства брата на ищеца, обстоятелството, че за дълъг период от
време ищецът се е придвижвал с помощни средства/ до м.февруари 2020г-св.Е.И./ и
е бил ограничен в свободното си предвижване, обстоятелството, че до края на
2019г същият е имал необходимост от помощ от близките си в ежедневието си.
Болките до към м.февруари 2020г и отока в коляното, съществувал също до този
момент. Установено е, че понастоящем ищецът върви самостоятелно, но според
св.Исаев продължава да куца. Всички тези болки, страдания, притеснения и изобщо
негативни усещания, свързани с полученото счупване вследствие на ПТП-то,
мотивират съда да приеме, че справедливото, по смисъла на чл.52 ЗЗД,
обезщетение, което в пълен обем би репарирало вредите, които са причинени на С.,
е в размер на 26 000лв.
В процеса е установено, че същият е
заплатил сумата от 1600лв за поставените му метални импланти. Това представлява
имуществени вреди за ищеца, които също следва да бъдат заплатени от
Гаранционния фонд.
Съдът намира възражението на
Гаранционния фонд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
за основателно. По делото е установено, че същият е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 1.79%о и се е движил на пътното платно. За да е блъснат от лек
автомобил, извършващ преди това маневра завой на ляво, то ищецът е бил не в
края на платното, близо до бордюра,а по-навътре в пътното платно. Така същият е
нарушил правилата на закона за движение по пътищата като се е движел на място,
което не е предназначено за пешеходци, а значителното количество на алкохол в
кръвтта му допълнително забавя нормалните му реакции,свързани с участието му в
движението по пътищата. Съдът намира, че същият е допринесъл за настъпване на
уврежданията му с 50%, поради което ответникът Гаранционен фонд следва да му
заплати сумата от 13 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 800лв, обезщетение за
причинени му имуществени вреди.
Исковете са основателни и доказани до
тези размери и следва да се уважат до тези размери, а над тях до претендираните
40 000лв обезщетение за неимуществени вреди и 1600лв обезщетение за
имуществени вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете му, т.е от направените
разноски в размер на 630лв, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 315лв.
В тежест на ищеца са направените от
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете му,т.е от
разноски на ответника в размер на 85лв, ищецът дължи разноски в размер на
42.50лв. След извършване на компенсация от съда, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 272.50лв
При присъждане на разноски за ответника,
съдът не включва адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е представено
само пълномощно от Гаранционен фонд, с което упълномащава адвокат да го
представлява по делото, но не е представен договор за правна помощ за
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. По делото изобщо липсва
списък на разноските, направени от ответника по делото.
На основание чл.38,ал.2 ЗА вр
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения,
съдът определя възнаграждение на адв.М.Г.И. в размер
на 944лв., което следва да се заплати от ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр.София, ул.“Гр.Игнатиев“
№ 2 да плати на С.М.С., ЕГН ********** ***, к в.С.К., ул.“В.з.“ № ** А, на
основание чл. 557,ал.1,т.1 КЗ вр чл.519, ал.1, т.1 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД,
сумата от 13 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на
01.07.2019г в гр.Р., причинено от неидентифицирано МПС, сумата от 800лв, представляща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от подаване на исковата молба-12.06.2020г до
окончателното им плащане, както и 272.50лв разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М. С. срещу
Гаранционен фонд-гр.София искове за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди над 13 000лв до 40 000лв, както и за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди над 800лв до 1600лв като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр.София,
ул.“Гр.Игнатиев“ № 2 да плати на адв.М.Г.-***, на
основание чл.38,ал.2 ЗА, сумата от 944лв, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Велико търново с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия :