№ 1595
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110143703 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „.........“ ЕООД срещу ЗK „Ле......“ АД.
Ищецът твърди, че на 22.01.2020 г., в гр. ......, водачът на МПС марка „Фолксваген“, с
рег. № ..... предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото ищеца – лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ..., което е било собственост на ишцовото дружество.
Поддържа, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на деликвента по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че в резултат на инцидента е
претърпял имуществени вреди, за които му се дължало обезщетение от ответника в размер
на 1887,81 лв. Твърди, че въпреки надлежно отправената по реда на чл. 380 КЗ писмена
застрахователна претенция, ответникът не е заплатил дължимата сума. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 3955,12 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.07.2021г.
до окончателното плащане, както и 461,47 лв. – мораторна лихва за периода 01.06.2020 г. до
25.07.2021 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и недопустим. Твърди, че
ищцовото дружество действително е предявило пред него писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, но не е представило банкова сметка, поради което
застрахователят бил в невъзможност да заплати определеното от него обезщетение по
щетата. Твърди, че претенцията е и завишена по размер. Оспорва иска за мораторна лихва,
като се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, а този за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД.
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял
описаните имуществени вреди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С изрично определение на съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на деликвента (т.е.
водачът на МПС марка „Фолксваген“, с рег. № .....) по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
От представения по делото протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 22.01.2020г., около 12:00 часа, МПС марка
„Фолксваген“, с рег. № ..... се движи в кв. „Клуцохор“, по неизвестна улица и на кръстовище
при маневра на ляв завой, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се с
предимство лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № .... От заключението става
ясно и това, че щетите по увреденото МПС се намират в причинна връзка с настъпилото
ПТП, като пазарната им стойност, определена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП се равнява на 4077,04 лв.
С оглед горното, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се приеме, че в полза на увреденото лице
е възникнало вземане за претендираната от него сума от 3955,12 лв., поради което
предявеният иск за главница следва да се уважи изцяло като основателен.
С оглед акцесорния характер на вземането, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху уважената главница за периода от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и претендираната мораторна лихва в размер на 461,47 лв. за
периода 01.06.2020 г. до 25.07.2021 г. Неоснователно е възражението на ответника, че в
случая ищецът бил в забава по смисъл на чл. 380, ал. 3 КЗ, тъй като не е предоставил
банкова сметка за заплащане на застрахователното обезщетение. Посочената хипотеза на
забава на кредитора не намира приложение в случаите, когато застрахователят е в забава по
чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение и
оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по
чл. 432, ал. 1 КЗ. Иначе казано, забава на кредитора е налице само ако неплащането на
обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка
(Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК). В настоящия
случай ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява по несъмнен
начин, че се е произнесъл по претенцията на ищеца в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ като е
определил конкретен размер на застрахователното обезщетение, но последното е останало
незаплатено само поради липсата на представена от ищеца банкова сметка.
2
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат изцяло като
основателни. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът за сумите, както следва: 178,26 лв. – държавна такса, 646,99 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС и 250,00 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Ле......“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „....“ № 51 Д да заплати на „.........“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „... № 53, ет. 2 следните суми: 3955,12 ЛЕВА – застрахователно
обезщетение по чл. 432 КЗ за имуществени вреди по МПС марка „Рено“, модел „Клио“, с
рег. № ..., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2020 г., в гр. ......, причинено от
водача на МПС марка „Фолксваген“, с рег. № ....., застрахован при ответника, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2021г. до
окончателното плащане, 461,47 ЛЕВА - мораторна лихва за периода 01.06.2020 г. до
25.07.2021 г., както и сторените по делото разноски, а именно: 178,26 ЛЕВА – държавна
такса, 646,99 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение и 250,00 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3