Решение по дело №710/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№827

 

гр. Пловдив, 04.05.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, XV състав, в съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                                                                                                                                      СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 710 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Й.Р.П., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 402, против РА № Р-*****от 01.12.2021г., издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията и Р.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 76 от 17.02.2022г. на ИД директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително:

-годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 395,04лв., ведно с лихви в размер на 183,93лв.;

- данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 2 816,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 883,72лв., за 2015г. в размер на 11 611,53лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 583,83лв., за 2016г. в размер на 287,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 133,90лв., за 2017г. в размер на 663,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 241,71лв., и за 2018г. в размер на 810лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 212,87лв.;

- вноски за ДОО за 2014г. в размер на 3 532,13лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 404,29лв., и за 2015г. в размер на 4 264,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 417,77лв.;

- вноски за ЗО за 2014г. в размер на 2 207,58лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 502,67лв., и за 2015 в размер на 2 092,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 186,63лв.;

 - вноски за ДЗПО – УПФ за 2014г. в размер на 1 379,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 939,18лв., и за 2015г. в размер на 1 308лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 741,65лв.

Жалбоподателят счита, че актът е непра­ви­лен и неза­ко­но­съобра­зен, предвид некоректността на констатации­те в същия, направени без да бъдат изследвани в пълнота всички относими обс­то­ятелства и при неспазване на указанията, дадени с решението на горестоящия административен орган, с което е отменен първоначално издаденият ревизионен акт и преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че определените допълнително задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г., ведно с прилежащите лихви са квалифицирани неправилно като такива от независима икономическа дейност, тъй като доходите са разделени на две между него и съпругата му. По отношение допълнително определените задължения по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и 2018г. по отношение на постъпленията по банковите сметки се излагат твърдения, че се касае за погасяване на суми по договори за заем, сключени в предходен период и връщане на платени суми по предварителен договор за продажба на МПС. По отношение определянето на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се излагат твърдения, че необосновано са игнорирани представените доказателства за получени доходи във Великобритания като самоосигуряващо се лице, които са надлежно декларирани в данъчни декларации, подавани ежегодно пред компетентните органи в Обединеното кралство. По отношение факта на пренасянето им до Република България в жалбата е посочено, че е извършвано по време на пътуванията му, като са пренасяни парични суми под минималния праг за деклариране, а именно по около 8 000 британски лири. В подкрепа на твърденията са представени резервации за самолетни билети на него и съпругата му, при които пътувания винаги са пренасяни по 8 000 британски лири или когато са пътували двамата – общо 16 000 британски лири. Твърди се, че необосновано в началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. не са включени дарените от майка му парични средства в размер на 1 800 британски лири и 36 800 евро, доколкото са изтеглени от нейна банкова сметка. ***, че още, че неправилно в началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. не е включена и сумата в размер на 38 800 британски лири, с произход изплатено през 2008г. обезщетение за настъпило застрахователно събитие, поради игнориране на факта, че е пренесено по посочения по-горе начин на територията на Република България. На следващо място, се възразява срещу начина на третиране на постъпилите и изтеглени парични средства по и от банковите сметки, като са съобразявани само начални и крайни салда. В случай, че през годината е постъпила и изтеглена една и съща парична сума, това движение няма да намери отражение в паричния поток. По-правилно според жалбоподателя би било изтегляните от банковата сметка парични суми да се обвързват с конкретни разходи, например за парични вноски в дружеството „Дако ауто“ ЕООД и когато е налице остатък от парични средства, същите да намерят отражение в приходната част на паричния поток. Изложено е, че поради допуснатите неточности е налице неправилно изчисление на данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви. На следващо място в жалбата са направени възражения по отношение неправилното определяне на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014г. и 2015г., ведно с прилежащите лихви, тъй като са определени само и единствено въз основа на доходи с неустановен произход по реда на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка, се прави позоваване на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г., постановено по тълкувателно дело № 8 от 2020г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. По тези съ­ображения се иска цялостна отмяна на РА, като се при­е­­ме, че липсват до­пълни­тел­ни публични задължения за проверявания перио­д. Претендират се раз­носки, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. А.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юриск. Г., счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат (в потвърдителната и изменителната част) и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизионното производство се явява повторно такова, след като с решение № 199 от 02.04.2021г. е отменен първоначално издаденият на жалбоподателя РА № Р-16001620000935-091-001 от 20.01.2021г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов ревизионен акт (лист 1941 и сл.).

Повторното ревизионно производство е инициирано със ЗВР № Р-16001621002118-020-001 от 12.04.2021г., издадена от В.И.– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта (лист 1924). Ревизията обхваща задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014 и от 01.02.2015г. – 31.12.2018г., данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г., вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период, вноски за ДЗПО – УПФ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2017г. и от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Срокът на ревизионното производство е удължен със ЗИЗВР № Р-16001621002118-020-002 от 14.07.2021г., като е определен нов краен срок до 21.09.2021г. (лист 457).

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621002118-092-001 от 05.10.2021г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № 94-00-7243 от 17.11.2021г., с приложени към него документи на английски език, без надлежен превод на български език (л. 96 – 119). Направените възражения са обсъдени от ревизиращите органи по приходите, компетентни да издадат РА, като са приети за неоснователни по изложени подробни аргументи и въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалваният РА № Р-*****от 01.12.2021г. По отношение документите, представени на чужд език, без надлежен превод на български език е посочено, че представляват резервации за полети на името на жалбоподателя Й.П., съпругата му М. П.и родителите му Р. и Р.П., но посредством същите се установява единствено, че лицата, направили резервациите са извършвали регулярни пътувания със самолет от Великобритания до България, но не са доказателство че са внасяни парични средства от Великобритания.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-00-7925 от 29.12.2021г. и е потвърден и изменен с решение № 76 от 17.02.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, като в тази връзка са представени заповед № 780 от 20.12.2021г. на изпълнителния директор на НАП (л. 4); заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със заповеди №№ РД-09-1979/30.09.2021г. и РД-09-1982/30.09.2021г., с които надлежно е оправомощен орган по приходите на длъжност „началник сектор“ да издава ЗВР, съгласно чл. 112 и чл. 155, ал. 4 от ДОПК, съответно РА; заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със заповеди №№ РД-09-1530/30.09.2020г. и РД-09-2514/29.11.2021г., с която надлежно са оправомощени органи по приходите, съгласно списък, да изпълняват длъжността „ръководител на екип“ и да издават РД и РА.

С Решение № 76 от 17.02.2022г. ИД директор на дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу лицето ревизионен акт, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г. - 2018г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2014г. и 2015г., ведно с прилежащите лихви и е изменил РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г., ведно с прилежащите лихви.

При ревизията е установено следното от фактическа страна:

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № ПФ-16001619000345-073-001 от 04.02.2020г. С протокол № Р-16001621002118-ППД-003 от 01.07.2021г. към доказателствения материал по повторното ревизионно производство са приобщени събраните доказателства при предхождащата го проверка. С протокол № Р-16001621002118-ППД-001 от 27.05.2021г. към доказателствения материал по повторното ревизионно производство са приобщени събраните доказателства при прехдодното ревизионно производство.

Относно констатациите по ЗДДФЛ:

Установено е, че Й.П. е местно физическо лице, данъчно задължено по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, който през част от ревизирания период е собственик и управител на дружеството „ДАКО АУТО“ ЕООД. По смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК семейството на РЛ се състои от съпруга и две ненавършили пълнолетие деца.

В хода на повторното ревизионно производство са изпратени ИПДПОТЛ до множество ФЛ и ЮЛ, с цел установяване на извършени сделки от жалбоподателя и/или неговите родители за закупуване на недвижими имот; жалбоподателя и/или неговата съпруга за покупка и продажба на МПС; до ОД на МВР – гр. Пловдив и ОД на МВР – гр. Стара Загора и до община Карлово, отдел „Местни данъци и такси“ във връзка с деклариране на придобити МПС.

В резултат на анализ на данните в събраните доказателства е установено, че РЛ е извършило множество сделки по покупки на леки автомобили, подробно описани в РД (таблица на л. 166 – 167 гръб). Обобщено по години, през 2014г. са закупени 4бр. автомобили на стойност 2 200лв.; през 2015г. – 5бр. автомобили на стойност 6 750лв.; през 2016г. – 10бр. автомобили на стойност 15 216,50лв.; през 2017г. – 10бр. автомобили на стойност 12 500лв. и през 2018г. – 10бр. автомобили на стойност 12 064,60лв. Същевременно, през същия период са извършени и продажби на МПС, както следва: през 2014г. – продадени 3бр. МПС; през 2015г. – продадени 5бр. МПС; през 2016г. – продадени 7бр. МПС и заменено 1бр. МПС; през 2017г. – продадени 9бр. МПС и заменено 1бр. МПС и през 2018г. – продадени 10бр. МПС. При интензитета на извършваната дейност, е направен извод, че същата е системна, извършвана през ревизирания период (включително и през периода, в който е регистрирано дружеството „ДАКО АУТО“ ЕООД) и е с цел реализиране на доходи. Доказателства са събрани в хода на ПУФО и двете ревизионни производства, сред които са договори и фактури за покупка и продажба на МПС (описани на л. 165 – 165 гръб, таблици на л. 166 - 168), както получени преводи по банкова сметка ***, Е.Л.Т., ЕТ „Б.Ш.“, К.А., М.В., „С.Д.2016“ ЕООД, С.И., П.С., Г.Й., К.К., и Ф.Л.(за част от преведените по личната сметка на П. парични суми от дружеството „Дако Ауто“ ЕООД са издадени фактури). За резултатите от тази извършвана независима икономическа дейност не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Въз основа  на събраните доказателства са установени и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице са връчени уведомления № Р-16001621002118-113-002/08.07.2021г. и Р-16001621002118-113-003/16.07.2021г., с които е уведомен, че основата за облагане с данъци и ЗОВ ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

При анализ на данните в представените от П. писмени доказателства и депозирани писмени обяснения ревизиращият екип е изчислил облагаеми доходи от извършваната през годините икономическа дейност, като установените укрити приходи са намалени със съответстващите им разходи. За разходи за дейността са приети покупните цени на автомобилите (за автомобилите, за които не е установена покупна цена, е определена отчетна стойност съгласно ОПР на „Дако ауто“ ЕООД); заплатените суми за застраховки, продуктова такса и нотариални такси. Така, за 2014г. са установени продажби на МПС на стойност 500лв., съответно разходите за придобиването им възлизат на същата стойност. Същевременно, по банковата сметка е получена сумата в общ размер на 2 300лв. от Ц.Ц., която съгласно депозираните писмени обяснения от П. е заплащане на части на продаден автомобил. През годината е установена отчетна стойност на автомобилите в размер на 1 983лв. (изчислена въз основа на декларирана надценка на извършваните продажби от „Дако ауто“ ЕООД в размер на 16%). Изчислена е печалба от дейността в размер на 13,02лв. (л. 193). По аналогичен начин са изчислени резултатите от извършваната икономическа дейност за останалите ревизирани периоди, като за 2015г. и 2018г. е реализирана загуба, а за 2017г. – печалба в незначителен размер (207,77лв.). За 2016г. са установени извършени продажби на МПС на обща стойност 20 500лв., съответно разходи за придобиването им в общ размер на 11 871лв.; отчетна стойност на МПС, за които не са налице данни за покупна цена – 1 568лв. и постъпления по банковата сметка в размер на 1 600лв. При включване в общия размер на разходите на разходи за застраховка, продуктова такса и нотариални такси е изчислен облагаем доход от извършваната икономическа дейност (печалба) в размер на 8 220,60лв. (л. 193 гръб). След приспадане на вноските за ЗОВ (авансови) в общ размер на 1 476,72лв., внесени изцяло от РЛ е изчислена данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на 6 743,88лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) за 2016г. върху тази данъчна основа възлиза на 1 011,58лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 470,98лв.

За останалите ревизирани години също са установени облагаеми доходи от извършвана икономическа дейност по покупко – продажба на МПС, но те са или в минимални размери или отрицателна величина и след приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (л. 194).

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че неправилно укритите доходи от недекларирана независима икономическа дейност са приети за придобити само от жалбоподателя П., доколкото покупките и продажбите на МПС са извършени от двамата съпрузи по време на брака и съпрузите имат равни права на разпореждане с вещите. Поради тази причина, доходите от продажбата на МПС е следвало да бъдат разделени по равно между съпрузите Й. и М. П.и облагаемият доход за Й.П. следва да бъде 4 110,30лв. = ½ х 8 220,60лв. След приспадане от облагаемия доход на авансовите вноски за ЗОВ в общ размер на 1 476,72лв. се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 633,58лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък (15%) в размер на 395,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 183,93лв.

С оглед изследване на имущественото и финансово състояние на РЛ и ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот и направените разходи за покупка на недвижими имоти, вноски по банкови сметки и парични средства в „Дако ауто“ ЕООД и парични средства необходими за осъществяваната дейност покупко – продажба на леки автомобили, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на ФЛ П. по години.

През периодите на ревизията е установено, че РЛ е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване на недвижими имоти и МПС и е внасял парични средства в дружеството „Дако ауто“ ЕООД. Така, през 2014г. е закупен недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. Сопот, местност „Малкия друм“, с характеристики, описани на л. 162, като по банковата сметка на продавачите С. и М. А. е преведена сумата в размер на 59 000лв. През 2017г. П. и М. К. закупуват недвижим имот, представляващ поземлен имот в гр. Сопот, местност „Малкия друм“, с характеристики, описани на л. 162, като по банковата сметка на продавача „Би Ти Пи“ ЕООД от съсобствениците е преведена по ½ част от продажната цена, по-конкретно от П. в размер на 45 000лв. С решение № 464 от 28.12.2017г. на Районен съд – Карлово П. придобива недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Карлово, бул. *****, с характеристики, описани на л. 162. На продавача С. Г. са заплатени сумите в размер на 9 500лв. на 08.07.2016г., в размер на 9 900лв. на 31.01.2017г. и в размер на 9 900лв. на 07.02.2017г.

През ревизирания период са внесени парични средства в дружеството „Дако ауто“ ЕООД, съгласно протоколи – решения, както следва: през 2014г. в общ размер на 20 000лв. по протоколи от мм. 08, 09 и 10.2014г.; през 2015г. в общ размер на 135 000лв. по протоколи от мм. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08 и 09.2015г.; през 2017г. в общ размер на 9 000лв. по протоколи от мм. 03 и 10.2017г. и през 2018г. в общ размер на 2 000лв. по протокол от м. 01.2018г. От страна на дружеството са възстановени част от внесените парични средства от собственика, съответно в общ размер на 65 000лв. през 2016г. по протоколи от мм. 06 и 11.2016г. и в размер на 9 000лв. през 2017г. по протокол от м. 11.2017г. По отношение на останалите внесени от собственика на дружеството парични средства не се представени доказателства за връщане.

При анализ на движението на парични средства по банковите сметки е констатирано, че през ревизирания период са внасяни в брой парични средства от жалбоподателя, съпругата му М. П., дядо му Й. Й. и баща му Р. П., както и други лица, с основание „захранване на сметка“. С цел установяване произхода на постъпващите парични средства, на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което е посочено, че паричните средства, внасяни от съпругата му са негови лични средства; част от направените вноски са от наематели на недвижимия имот в гр. Пловдив, ул. *****, собственост на родителите му, а останалата част са внесени парични суми от купувачи на МПС. Информацията за основанията, въз основа на които са налице постъпления на парични средства по банкови сметки на П., е обобщена в таблица на л. 168 – 171 гръб.

По отношение размера на наличните парични средства към 01.01.2014г. жалбоподателят е депозирал документи и писмени обяснения в хода на проверката, предхождаща двете ревизионни производства, и в хода на първоначалното ревизионно производство. Съгласно депозираните писмени обяснения, лицето е пребивавало на територията на Великобритания от 2002г. до 2014г. и там е реализирало доходи, основно като самоосигуряващо се лице. В подкрепа на твърденията са представени данъчни декларации, подавани пред компетентните власти във Великобритания и извлечения от банкова сметка, ***. По отношение на „пренасянето“ на паричните средства от територията на Великобритания до територията на България е направено изявление, че същите са пренасяни в брой, в максималния размер, неподлежащ на деклариране (8 000 британски паунда) от самия Й.П., съпругата му М. П.и родителите му Х. и Р. П. В подкрепа на това твърдение, с възражението против РД № Р-16001621002118-092-001/05.10.2021г. са представени резервации за самолетни билети за пътувания на посочените четири лица, на английски език, без надлежен превод на български език.

Наред с това, е посочено, че през 2008г. П. е получил по банков път застрахователно обезщетение за настъпила злополука в размер на 38 000 британски паунда, което също е „пренесено“ в брой по описания начин на територията на България.

Като допълнителен източник на парични средства в брой в период преди ревизирания е посочено дарение от майка му Х. П., направено през 2007г. В подкрепа на твърдението, че дарителката е разполагала с паричните средства, предмет на дарението, с възражението против РД № Р-16001620000935-092-001/16.11.2020г. са представени доказателства за изтеглени парични средства в размер на 1 800 британски паунда на 10.07.2007г. и в размер на 36 800 евро на 12.07.2007г. (л. 1875 – 1876).

Твърденията на РЛ относно размера на наличните парични средства към 01.01.2014г. са подробно обсъдени от ревизиращия екип, като са изложени следните аргументи: в хода на проверката и на двете ревизионни производства са изложени твърдения за наличие на спестени парични средства от трудова дейност във Великобритания, като са представени единствено декларации, незаверени от компетентните органи в тази държава. В тази връзка е изложено, че дори да се приеме, че са реализирани доходи, не са представени доказателства за съответно извършени разходи от П. при престоя му (най-малкото разходи за издръжка), за да може да се направи преценка за възможност за натрупване на спестявания. Дори да се приеме, че все пак са налице спестени парични средства именно от упражнявана трудова дейност във Великобритания, не са ангажирани каквито и да било доказателства за трансфер на конкретни суми до България (преводи по банкови сметки, деклариране на парични средства пред митническите органи).

Същото се отнася и за декларираните като получени парични средства като дарение от майката на РЛ Х. П.. При извършена проверка при първоначалното ревизионно производство е установено, че през 2008г. Х. и Р. П.придобиват недвижим имот в гр. Пловдив, ул. *****, за който през ревизирания период синът им Й.П. получава доход от наем, също недеклариран. В тази връзка, е направен извод, че изтеглените през 2007г. парични средства от Х.П.са разходвани именно за покупката на недвижим имот през 2008г., а твърдението за предоставянето им на сина й е само израз на защитната му теза относно наличие на значителни по размер парични средства в период преди ревизирания.

Предвид неангажирането на несъмнени доказателства във връзка с получените доходи и източници на средства в хода на ревизията е установено, че ЗЛ е разполагало с налични  парични средства към 01.01.2014г. в размер на 5 000лв. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. При съпоставката на установените доходи и разходи на семейството на жалбоподателя и съпругата му е взет предвид действително установеният размер на направените разходи за издръжка и живот, за които са събрани документи по реда на ДОПК. Така за 2014г. в приходната част на паричния поток са включени доходите от независимата икономическа дейност, доходи от наем на недвижим имот, собственост на родителите му и получено дарение от дядо му в общ размер на 56 813,01лв. През същата година са установени като извършени разходи за придобиване на недвижими имоти, МПС, разходи за издръжка на семейството, консумативни разходи, вноски на парични суми в дружеството „Дако ауто“ ЕООД и други разходи на обща стойност 82 607,19лв. През годината са установени и постъпления (вноски в брой) по банкова сметка, ***, по отношение на които също е прието да бъдат третирани като разход, тъй като представляват нарастване на парични средства по банкови сметки, без конкретно посочен доход с установен източник Установеното превишение на извършените разходи над доходите с установен произход в размер на 35 624,04лв. е прието и за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%). След приспадане на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване, изчислени по чл. 124а от ДОПК) в общ размер на 7 459,56лв. е изчислен данък върху тази данъчна основа в размер на 2 816,45лв., ведно с прилежащите лихви. (таблица на л. 177 гръб – 178, рекапитулация на л. 194).

По аналогичен начин е извършена рекапитулация на паричните средства в паричния поток за 2015г. (таблица на л. 178 – 178 гръб), като е установено превишение на разходите над доходите с установен източник, произхождащо основно от вноска на парични средства в „Дако ауто“ ЕООД. Установеното превишение на извършените разходи над доходите с установен произход в размер на 125 256,89лв. е прието и за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%). След приспадане на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (за годишно изравняване, изчислени по чл. 124а от ДОПК) в общ размер на 9 141,60лв. е изчислен данък върху тази данъчна основа в размер на 11 611,53лв., ведно с прилежащите лихви. (рекапитулация на л. 194).

За 2016г., 2017г. и 2018г. не е установено превишение на разходите над доходите с установен източник (таблици на л. 179 - 181). Същевременно, при ревизията са установени постъпления на парични средства по банкова сметка *** П., както следва: за 2016г. в общ размер на 2 876лв. (1 900лв. от Р.Н.+ 976лв. от Н. Т.); за 2017г. в общ размер на 6 636,80лв. (от лицата Ц. Ц., С. С. и Н. Т.) и през 2018г. в размер на 8 100лв. (от лицето Л.К.). В хода на двете ревизионни производства не е установен конкретен източник на паричните средства по банковите сметки, като не са представени документи и не са депозирани писмени обяснения нито от жалбоподателя, нито от вносителите на паричните суми. В тази връзка, постъпленията на паричните средства са приети за други доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ и същевременно за данъчни основи за облагане с данък (10%). Така, за 2016г. е изчислен данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 287,60лв., ведно с прилежащите лихви; за 2017г. – в размер на 663,68лв., ведно с прилежащите лихви и за 2018г. – в размер на 810лв., ведно с прилежащите лихви (рекапитулация на л. 194).

Относно констатациите по КСО и ЗЗО:

Считано от 06.10.2014г. Й.П. е едноличен собственик на капитала и управител на „ДАКО АУТО“ ЕООД и се осигурява като самоосигуряващо се лице чрез дружеството. За периода от 06.10.2014г. до 31.12.2018г. са внесени авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за съответната година.

При ревизията е установено, че РЛ, за периода включен в обхвата на ревизията, е получавал доходи от дейността си, включително недекларирани такива като ЕТ и има качество на самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В тази връзка, е прието, че за периода от 01.01.2014г. до 05.10.2014г.  П. дължи авансови вноски за ДОО (12,8%) в общ размер на 490,85лв.; за ДЗПО – УПФ (5%) в общ размер на 191,74лв. и за ЗО (8%) в общ размер на 306,78лв., ведно с прилежащите лихви. Същите са изчислени като разлика между дължимите суми за ЗОВ по колона 11 от Таблица 1 към РА и изчислените вноски за годишно изравняване – лист 196 гръб и лист 201 гръб (РД).

В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2014г. и 2015г. са налице допълнително определени облагаеми доходи, тъй като извършените от задълженото лице разходи превишават получените от него доходи с установен източник. През целия ревизиран период са констатирани извършвани множество покупко – продажби на леки автомобили, но е опреден допълнително доход от дейността като ЕТ единствено за 2016г., тъй като през останалите години са изчислени доходи в незначителни размери или загуби от дейността. В тази връзка, от органите по приходите е направена констатация за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл.122 на ДОПК на жалбоподателя е определен осигурителен доход по реда на чл. 122 от ДОПК за посочените години, като на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване за 2014г. и 2015г. За 2014г. осигурителният доход, върху който са изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване е в размер на 23 760лв., изчислен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО в размер на 28 800лв. и минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, върху който са начислени авансовите вноски, в размер на 5 040лв. По този начин са изчислени вноски за годишно изравняване за ДОО (12,8%) в размер на 3 041,28лв. (л. 196 гръб); за ДЗПО – УПФ в размер на 1 188лв. (л. 196 гръб) и за ЗО в размер на 1 900,80лв. (л. 201 гръб), ведно с прилежащите лихви.

За 2015г. осигурителният доход, върху който са изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване е в размер на 26 160лв., изчислен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО в размер на 31 200лв. и минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, върху който са внесени авансовите вноски, в размер на 5 040лв. По този начин са изчислени вноски за годишно изравняване за ДОО (16,3%) в размер на 4 264,08лв. (л. 198); за ДЗПО – УПФ в размер на 1 308лв. (л. 198) и за ЗО в размер на 2 092,80лв. (л. 202 гръб), ведно с прилежащите лихви.

В решението на горестоящия административен орган е обсъдено възражението на жалбоподателя, че е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице в Кралство Великобритания. Същото е намерено за неоснователно, тъй като в хода на ревизията е изисканото представянето на формуляр А1 (удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), удостоверяващ приложимото законодателство. Такъв формуляр не е представен, не е установено да е издаден такъв и не са представени други документи, от данните в които да се направи извод, че РЛ се е осигурявало в внасяло задължителни осигурителни вноски в друга държава – членка на ЕС.

В хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, в потвърдената му и изменена с решението на горестоящия административен орган част, са представени писмени доказателства, депозирани са свидетелски показания и обяснения по реда на чл. 176 от ГПК и е ангажирано е изготвянето на заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

В хронологичен ред са представени следните писмени доказателства от страните по делото: решение № 199 от 02.04.2021г. на директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 1941 – 1949 гръб); първоначално издаденият РА № Р-16001620000935-091-001/20.01.2021г. (л. 1950 – 1985 гръб); жалба вх. № 94-00-929/08.02.2021г. против РА № Р-16001620000935-001/20.01.2021г., ведно с приложенията към нея (л. 1986 – 2002);  РД № Р-16001620000935-092-001/16.11.2020г. (л. 2003 – 2065); възражение вх. № 94-00-68/06.01.2021г. против РД, ведно с приложенията към него (л. 2066 – 2081); доказателства, събрани при ПУФО, предхождаща двете ревизионни производства (л. 2082 – 2652); разписка за получени в заем суми от Л.К. (л. 2654); извлечения от банкова сметка ***, в надлежен превод на български език (л. 2661 – 2722); документи за получени суми от жалбоподателя от платец Къмплийт фиксинг сълюшънс на английски език, в надлежен превод на български език (л. 2741 – 2775); годишни данъчни декларации за 2014г. – 2015г.; 2016г. – 2017г. и 2017г. – 2018г., подадени пред компетентните органи в Кралство Великобритания на английски език, с надлежен превод на български език (л. 2782 – 2894); резервации за пътувания със самолет от Великобритания до България за Й.П., М. П., Р. П. и Х.П.на английски език, в надлежен превод на български език (л. 2795 – 2825); справка от Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Гранична полиция“ за задграничните пътувания на Й. и М. П.за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. (л. 2826); счетоводни документи на дружеството „Дако ауто“ ЕООД, описани на л. 2835, анализирани от вещото лице при изготвяне на заключението (л. 2836 – 2851); 2бр. разписка за получени в заем суми от лицето Н.Т. (л. 2852 - 2853).  

В съдебното заседание на 13.02.2023г. е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Б.П., с направено възражение от процесуалния представител на ответника за необоснованост. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е извършило изчисление на наличните парични средства при жалбоподателя към 01.01.2014г., като е включило в тяхната стойност декларираните доходи в данъчни декларации, подадени пред компетентните органи на Кралство Великобритания, паричната сума на изплатено застрахователно обезщетение през 2008г. и паричните суми с предмет дарение, получени от майка му през 2007г. Съгласно данните в годишните данъчни декларации, е деклариран нетен доход за периода 2006г. – 2007г. в размер на 118 955,94 британски паунда (левова равностойност 280 919,21лв.); за периода 2007г. – 2008г. – в размер на 90 837,04 британски паунда (левова равностойност 214 515,30лв.); за периода 2008г. – 2009г. – в размер на 98 563,22 британски паунда (левова равностойност 232 760,99лв.); за периода 2009г. – 2010г. – в размер на 86 853,16 британски паунда (левова равностойност 205 107,21лв.) и за периода 2013г. – 2014г. – в размер на 9 466,88 британски паунда (левова равностойност 22 356,42лв.). Към декларираните в ГДД нетни доходи са прибавени паричните средства, получени от майка му през 2007г. в размер на 1 800 британски паунда и 36 800 евро (левова равностойност 76 225,32лв.), полученото плащане с източник застрахователно обезщетение в размер на 38 800 британски паунда (левова равностойност 91 627,75лв.); постъпленията на парични средства по банкова сметка *** „Халифакс“ с титуляр Й.П.: за 2010г. с левова равностойност в размер на 1 564,97лв.; за 2011г. – левова равностойност в размер на 3 854,15лв.; за 2012г. – левова равностойност в размер на 2 759,39лв. и за 2013г. – левова равностойност в размер на 715,33лв. и плащанията за извършена работа като самоосигуряващо се лице по фишове за 2012г. - левова равностойност 27 561,91лв. и за 2013г. – левова равностойност в размер на 15 898,74лв. Общата стойност на доходите, реализирани в Кралство Великобритания от различни източници за периода от 06.04.2006г. до 01.01.2014г. възлиза на 1 175 866,69лв. (л. 2865), като информацията е обобщена в таблица – приложение № 1 към заключението (л. 2876).

При съобразяване с твърденията в свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя, вещото лице е изчислило размера на внесените парични средства от Великобритания в България в брой, като е приело, че при всеки полет всеки член от семейството е пренесъл по 8 000 британски паунда (максималната сума, който не подлежи на деклариране). При този начин на изчисление е получена сума на стойност 547 632,40лв., като в общата стойност е включена и паричната сума „пренесена“ с полет до България на 17.01.2014г. Съобразно резервациите за полети на всеки един член от семейството е посочено, че Й.П. е пренесъл парична сума в размер на 215 141,30лв.; М. П.– в размер на 136 908,10лв. и Х. и Р. П.– в общ размер на 195 583лв. (л. 2867). Посочено е и начално салдо на парични средства по банкова сметка *** „Халифакс“ (Великобритания) към 16.12.2013г. в размер на 302,91 британски паунда (левова равностойност в размер на 715,33лв.). По делото не са представени доказателства за налични парични средства по банкови сметки в България към 01.01.2014г.

Преизчислен е и паричният поток за 2014г. и 2015г., при приемане на начално салдо от парични средства към 01.01.2014г. в общ размер на 552 632,40лв., в т.ч. внесени парични средства на територията на България от територията на Кралство Великобритания в размер на 547 632,40лв. и признати при ревизията налични парични средства в брой в размер на 5 000лв. В приходната част на паричния поток за 2014г. са включени допълнително декларираните пред компетентните органи на Великобритания парични средства в общ размер на 8 732,63 британски паунда (левова равностойност 21 405,11лв.) и налични парични средства по банкова сметка *** „Халифакс“ в размер на 1 241,87 британски паунда (левова равностойност 2 938,05лв.). Паричните средства с източник доход в Кралство Великобритания в общ размер на 24 343,16лв. са прибавени към приходите от източник доходи, реализирани в България в общ размер на 56 813,01лв. и е изчислен нов размер на приходите за годината от 81 156,17лв. По отношение на разходната част на паричния поток е прието, че същата е определена коректно при ревизията и следва да бъде в размер от 97 574,32лв. При наличие на значителни по размер парични средства в период преди ревизирания (547 632,40лв.) не се констатира превишение на разходите над доходите с установен източник, съответно не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и облагаем доход, върху който са дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. Поради тази причина, не се формират задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащи лихви и допълнително вноски за ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК, ведно с прилежащи лихви (л. 2870).

По аналогичен начин е извършено преизчисление на паричния поток за 2015г. (л. 2870 – 2871), като отново предвид наличието на значителни по размер парични средства към 01.01.2015г. (531 214,25лв.) не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и облагаем доход, върху който са дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. Поради тази причина, не се формират задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащи лихви и допълнително вноски за ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК, ведно с прилежащи лихви (л. 2871).

По отношение твърдението за налични парични средства в брой за 2014г. и 2015г. вследствие изтегляне в брой от банковата сметка, вещото лице е направило извод за правилност на приетия от ревизиращите органи по приходите подход. Съгласно представеното по делото банково извлечение на сметката е видно, че през годината са внесени парични суми в общ размер на 122 313,01лв. (кредитен оборот), а са изтеглени парични суми в общ размер на 107 973,85лв. (дебитен оборот). Преди изтеглянето на паричните суми от П., по отношение на тях са установени направени вноски по касов път от дядо му с основание дарение и от съпругата му, с основание вноска на негови лични парични средства, но без посочен източник. При начално салдо по банковата сметка в размер на 0лв. към 31.12.2014г. се изчислява крайно салдо по банковата сметка в размер на 14 339,16лв., както е посочено в РД.

По отношение на внесените парични средства в дружеството „Дако ауто“ ЕООД вещото лице е подложило на анализ представените от пълномощника на жалбоподателя счетоводни документи на дружеството. От данните в документите се потвърждават констатациите в РД за внесени суми в общ размер на 166 000лв. през периода 2014г. – 2018г., съответно възстановени суми в размер на 74 000лв. При извършените изчисления се установява, че жалбоподателят е внесъл в дружеството общо сумарно 92 000лв. в повече от възстановените му. За периода 2014г. – 2015г. в дружеството са внесени общо парични средства в общ размер на 155 000лв.

Паричният поток е преизчислен и във вариант с изключване от началното салдо на паричните средства към 01.01.2014г. на доходите, твърдени като реализирани на територията на Кралство Великобритания и „пренесени“ на части в брой от жалбоподателя и членове на семейството му, но с включване на сумата от 1 800 британски паунда и 36 800 евро (левова равностойност от 76 225,32лв.). При непроменен размер на приходите и разходите за 2014г. не се установява превишение на разходите на доходите с установен произход, съответно е налице остатък на парични средства към 31.12.2014г. в размер на 35 464,01лв. При начално салдо на парични средства към 01.01.2015г. в размер на 35 464,01лв. и непроменен размер на приходите и разходите за годината, се изчислява недостиг на парични средства в размер на 89 655,61лв. Именно тази сума се приема за данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък, тъй като съгласно тълкувателно решение № 2/05.02.2022г. на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8/2020г. не се дължат вноски за ЗОВ.

В съдебното заседание на 04.04.2023г. е прието допълнително заключение по ССЕ, изготвено от същото вещо лице. В допълнителното заключение е извършено преизчисление на паричния поток за 2014г. и 2015г., при начално салдо на парични средства към 01.01.2014г. в размер на 76 255,32лв. (дарение от Х. П.) и включване в приходната част на паричния поток на доходите, реализирани на територията на Кралство Великобритания, изчислени в основното заключение, съответно в размер на 24 343,16лв. за 2014г. и в размер на 19 736,09лв. за 2015г. При общ размер на приходите за 2014г. от 81 156,17лв. = 56 813,01лв. + 24 343,16лв. и непроменен размер на разходите от 97 574,32лв. не се изчислява превишение на разходите над доходите с установен произход, а остатък от парични средства към 31.12.2014г. в размер на 59 807,17лв. При този вариант на изчисление отново не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължат данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви (л. 2900 – 2901).

При начално салдо на парични средства към 01.01.2015г. в размер на 59 807,17лв., размер на приходите от 34 645,85лв. = 14 909,76лв. реализирани на територията на България + 19 736,09лв. твърдени като реализирани на територията на Кралство Великобритания и непроменен размер на разходите от 154 996,51лв. се изчислява превишение на разходите над доходите с установен източник със сумата от 60 543,49лв. (л. 2901). Същата сума следва да се приеме за данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, и върху нея е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6 054,35лв., ведно с прилежащите лихви.

В съдебното заседание на 07.07.2022г. по реда на  чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК са изслушани обясненията на жалбоподателя П., който заяви, че е работил във Великобритания основно като самоосигуряващ се, като е полагал труд по трудово правоотношение не повече от 2 месеца през цялото си пребиваване. Не може да посочи конкретно кога точно е станало това, тъй като „когато не е имало работа като самоосигуряващ се е подавал документи в „Джобс“, които са му предлагали работа в рамките на до 3-4 дни. При приемане на конкретна оферта за работа, започвал да работи, но преустановявал изпълнението след като излезе работа като самоосигуряващо се лице, защото е по-платена и с по-малко удръжки“. П. заяви, че доходите от работата му във Великобритания са получавани по банков път и чрез чек. Същото се отнася и за доходите от работата, осигурена му от „Джобс“. Чекът се депозира в банката, парите се получават в брой (кеш) и „се вкарват в сметката“. Имало е и случаи на плащания в брой след удръжка, в зависимост от клаузите на сключения договор. При извършване на конкретна работа, дори като самоосигуряващ се, П. е сключвал договори. Не се е налагало да съхранява екземпляри от сключените договори, тъй като се представя единствено при поискване от конкретна институция. Съхранявал е екземпляри от договорите в първите 6 години от пребиваването си във Великобритания, тъй като са му били необходими за получаване на гражданство. Независимо, че се е върнал в България през 2014г. П. заяви, че продължава да плаща пенсионни и здравни осигуровки във Великобритания.

Жалбоподателят посочи още, че при престоя си във Великобритания живеели под наем, първоначално в размер на 870 британски паунда месечно, след това 910 британски паунда месечно, които разделяли с още едно семейство. Неговата издръжка и издръжката на съпругата му била в порядъка на около 1 000 – 1 100 британски паунда месечно, тъй като „храната е евтина“. Не е имал допълнителни разходи за гориво, тъй като в последните 5,6 години от вкъщи „го вземал служебен бус“, а имали и карти за пътуване. П. заяви още, че при престоя си във Великобритания е претърпял инцидент, който е довел до временна неработоспособност за около месец и половина. След изтичането на това време „отново е започнал да работи“. Тъй като се касае за инцидент и е приет по спешност в болница, не е заплатил никакви разходи за лечение. Увреждането на здравето му най-общо било „натъртени прешлени на гръбнака и врата“. След извършено разследване, което „продължило доста време“, му било изплатено застрахователно обезщетение. За воденото от него дело със застрахователя ангажирал „адвокатска кантора“, на която не заплатил хонорар, защото „те си вземат плащанията от застрахователната компания“. Не е заплащал и последващи разходи за рехабилитация, тъй като „тяхната система поема всичко“. По спомени, инцидентът е настъпил през 2007г., но обезщетението било изплатено през 2008г., тъй като на два пъти отхвърлял предложените му суми. Приел предложеното му обезщетение на третия път, като осребрил чека на стойност около 39 000 – 40 000 британски паунда и „пренесъл“ парите на територията на България.

По отношение на извършеното дарение от майка му през 2007г. заяви, че в семейството е прието да си помагат взаимно при нужда. П. посочва още, че и към настоящия момент майка му  продължава да му дарява парични суми, като конкретно през 2007г. му е дарила около 50 000 евро в различни валути. В този случай, дарението било извършено в брой, но в повечето от останалите случаи ставало чрез преводи по банкова сметка. ***обритания са пренасяни до България в брой (кеш), като семейството се прибирало заедно. По-конкретно, през 2007г. дарението от майка му било необходимо за закупуване на недвижим имот. Тъй като сделката „пропаднала“ дарените пари останали на негово разположение и по-късно закупил друг имот. Не може да посочи конкретно за кой именно недвижим имот са използвани, тъй като през годините е купувал „доста имоти“. Другите дарения, направени от майка му, са използвали не за покупка на недвижими имоти, а са спестявани. Целта е била след продължителното пребиваване във Великобритания със спестените пари да се стартира собствен бизнес. Не са подписвани никакви документи между него и майка му, съпътстващи направеното дарение. Майка му също е работила във Великобритания и до настоящия момент П. „й внася осигуровки там, за да получи английска пенсия“. Плащал е и осигуровките на баща си, който получава „английска пенсия“. Продължава да плаща и осигуровките на съпругата си във Великобритания. Обикновено прави вноските в „английски банки“. В момента баща му работи с него „в автокъщата“, като за известно време не е работил при него, тъй като е възникнал проблем с осигуряването на две места – в България и във Великобритания. В момента съпругата му също не работи, а отглежда двете им непълнолетни деца. Според П., през 2007г. или 2008г. майка му е закупила недвижим имот в България с парите, които е спестила от работата си във Великобритания. Има сестра, която живее от 20 години в гр. Торонто, Канада. Майка му не й е дарявала парични средства, тъй като сестра му и семейството й „имали повече възможности“ и не е имала нужда от това.

Жалбоподателят заяви, че при престоя си във Великобритания „са имали фирма“, в която съдружници са били двамата с баща му. Фирмата е просъществувала до 2011г. – 2012г., когато е била закрита. Към момента не съхранява документи за дейността на фирмата, която най-общо се занимавала със строителство – вътрешно и външно, но не изпълнявала цели груби строежи. Осигуряването се извършвало със суми, получени по договор с общината на западен Лондон, основно като дивиденти на физически лица. Касае се за нетни доходи, тъй като преди изплащането им се удържат дължимите данъци. След реализиране на доходите, същите са пренасяни в брой до България от членове на семейството, в максималния размер, който не подлежи на деклариране (например 10 000лв.). Имало е случаи парите да се пренасят не само от него и съпругата му, но и от „други хора“, т.е. когато са пътували повече хора са пренасяни и повече пари до България. Пренесените пари са съхранявани в къщата им в България, в която живеят баба му и дядо му. Парите не са внасяни по банкови сметки, тъй като не е имало нужда от това.

В съдебното заседание на 15.12.2022г. по реда на  чл. 176 ГПК във връзка с чл. 144 АПК повторно са изслушани обясненията на жалбоподателя П., който посочи, че паричните средства, дарени на П. от майка му, са били в евро, в порядъка на около 36 000 евро. Дарението било извършено в брой на територията на България. Парите не били „похарчени“ веднага след получаването им, а по-късно, може би през 2010г. или 2011г., когато бил закупен недвижим имот. Имотът струвал около 55 000 евро, като разликата била „добавена“ от негови спестени пари във Великобритания. Имал възможност да добави паричната сума, тъй като спестяванията му във Великобритания от работа възлизали годишно на около 60 000 – 70 000 евро. Основно, спестените във Великобритания пари били предназначени за „бизнес в България“ след като „се прибрали“ през 2014г. Спестяванията били в британски паунди, но са използвани под формата на различни валути. Тъй като се е занимавал с търговия с автомобили, някои плащания са извършвани в евро.

В съдебното заседание на 15.06.2022г. са разпитани свидетелите М.Г. П., Х.Й.П.и Л.С.К..

Свидетелката М.Г. П.- съпруга на жалбоподателя Й.П. заяви, че с жалбоподателя са сключили граждански брак през 2011г., „заедно“ са от 2008г., но иначе се познават „от много години“. Известно й е, че съпругът й е пребивавал във Великобритания от 2002г. до 2014г., през който е работил единствено в строителството, без почивки, с едно прекъсване „между 2 или 3 месеца“. Известно й е, че за известно време имал собствена фирма, в която работил заедно с баща си, но фирмата била закрита. Не може да каже кога точно фирмата е закрита, но мисли, че това е станало преди отпътуването й за Великобритания през 2008г. След закриване на фирмата работи основно на трудов договор. Не може да посочи причините, поради които фирмата е закрита.

Според показанията, през 2007г. съпругът й е претърпял инцидент – автомобилна катастрофа, вследствие на която били засегнати прешлените на гърба. Не може да каже колко време се е възстановявал след инцидента, но предполага, че е около 3,4 месеца, след което отново е започнал да работи. Тъй като по време на инцидента не е била заедно със съпруга си във Великобритания не може да каже дали е продължил да работи в собствената си фирма или на договор. Когато е работил „да договор“ съпругът й е получавал различни суми „на месец“, в зависимост от отработените часове. В тази държава е прието заплащането на почасова ставка за полагането на труд, като доходите му са били в порядъка между 3 000 и 5 000 британски паунда. На съпруга й са заплащали парични суми за извършена работа по банков път, с чекове или в брой, като чековете са осребрявани в банка. Тя самата е работила като чистачка и е получавала между 700 и 900 британски паунда. Работата й била осигурявана от фирма, която удържала процент от собствениците на къщите и офисите, които е почиствала. Обикновено заплащането й е било „на ръка“ от собствениците на помещенията, които е почиствала, като плащането е извършвано в деня на почистването.

През цялото им пребиваване във Великобритания са спестявали пари и са ги пренасяли при всяко прибиране в България. Според нея, парите от застрахователното обезщетение, заплатено на съпруга й в края на ноември 2008г. са спестени, тъй като не са използвани за конкретна покупка. Обикновено пътували през лятото, с автомобил до България, за да могат да пренесат закупени техника и багаж. На връщане от България до Великобритания обикновено са пътували със самолет. При всяко едно от пътуванията им всеки от тях е „пренасял“ пари в брой, между 10 000 и 16 000 британски паунда, които не подлежат на декларирани и затова не са декларирани. Върнали се „за постоянно“ в България „преди 6 години“ (през 2016г.), когато им се родило дете.  По време на пребиваването им във Великобритания са живели под наем с още едно семейство, като разходите за издръжката на нея и съпруга й възлизали на около 1 000 британски паунда месечно. Разходите за издръжка не са големи, тъй като „храната е евтина“, а газта за отопление за три месеца е около 96 британски паунда, които се разделят на две семейства. Месечният наем, който са заплащали, бил в порядъка на 920 – 940 британски паунда, които разделяли по равно.

М. П.сочи, че й е известно, че родителите на съпруга й също са работили във Великобритания, баща му в строителството, а майка му като чистачка. Отишли са във чужбина след сина си, някъде през 2005г. – 2006г. При всяко пътуване от Великобритания до България родителите му са „пренасяли“ пари в брой, като не може да посочи конкретни суми, но предполага, че са в същия размер, в които са били „пренасяните“ пари от нея и нейния съпруг. Парите не са внасяни в банка, а са съхранявани в сейф в същата, в която живеят бабата и дядото на съпруга й. През 2007г. майката на съпруга й му е дарила „36 000 британски паунда и около 1 000 евро“. Дарението е извършено, като парите са внесени по банкова сметка ***. Дарението е цел подпомагане, не й е известно да е извършено с някаква цел (например закупуване на имот). Съпругът й има сестра, която е „заминала“ за Канада преди около 20 години и едва през „миналата година“ (2021г.) се прибрала в България със семейството си.

Свидетелката Х.Й.П.- майка на жалбоподателя заяви, че синът й е работил във Великобритания през периода от 2002г. до 2014г., в строителството, като през част от периода синът й и съпругът й „имали собствена компания“, работили заедно и не работили по трудов договор „за други хора“. Обикновено за работата им е заплащано по банков път, но в последствие парите са изтегляни в брой и пренасяни до България. В България парите са съхранявани в сейф. Според нея, фирмата била закрита през 2014г., когато се прибрали в България. Самата тя „заминала“ през 2005г. и работила към агенция за почистване „Пърфект клийн“. За работата си към агенцията получавала „някъде около 3 000 британски паунда“ месечно. Живеели в отделно жилище, като месечните разходи на нея и нейния съпруг възлизали на около 1 500 британски паунда месечно.

От работата си във Великобритания спестявали пари, които „пренасяли“ в брой при пътуванията си до България. Понякога пътували заедно със семейството на сина си, но всяко семейство пренасяло отделно спестените пари. Максималният размер на „пренасяните“ парични средства е 8 000 британски паунда или 10 000 евро, тъй като тези парични суми не подлежат на деклариране. От работата си във Великобритания и спестените пари е направила дарение на сина си през 2007г. или 2008г. „на ръка“ в размер на около 36 000 – 40 000 британски паунда и 2 000 евро. Тези пари са изтеглени от банкова сметка.

***, синът й е претърпял автомобилна катастрофа през 2007г., за което получил застрахователно обезщетение в размер на около 40 000 – 45 000 британски паунда, преведени по банкова сметка. ***, тези пари са спестени изцяло, тъй като „синът й имал идея какво да прави с тях, след като му ги изплатят“. Не може да каже какви са били разходите за лечението му след катастрофата, тъй като първоначално били заплатени „от този, който го е ударил“, впоследствие цялото семейство помагало за това. Според нея, синът й не бил работоспособен за работа в строителството около година и половина – две години, като през това време се занимавал с административна дейност „като директор на тяхната компания“. През този период е получавал възнаграждение в порядъка между 4 000 и 7 000 британски паунда месечно.

Свидетелят Л.С.К.посочи, че се познава с Й.П. „повече от 10 години“ и през лятото на 2017г. П. му дал в заем сумата от 8 100лв. Парите били предназначени за първоначалните разходи на свидетеля, който заминал да работи във Великобритания. Тъй като не бил удовлетворен от престоя и работата си, К. се върнал в България през следващата 2018г. и през същата година върнал заема, като внесъл парите по банкова сметка *** П.. За дадените в заем парични средства била подписана единствено разписка, нямало сключен договор, съответно не било предоставено обезпечение. Свидетелят разпознава подписа си, положен „за получил сумата“ в разписката на л. 2654. Заемната сума била предоставена в брой, но върната по банкова сметка.

***на, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

В жалбата са направени няколко групи възражения, по-конкретно такива отнасящи се до началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. и включването в тях на доходи, реализирани на територията на Кралство Великобритания и дарение от Х. П.; неправилен подход при рекапитулацията на парични средства за 2014г. и 2015г., без подробен анализ на движението на парични средства по банковите сметки; неправилно включване на разходи за закупуването на МПС веднъж при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и втори път – в разходната част на паричния поток; неправилно определена данъчна основа вследствие недекларираната икономическа дейност по покупко – продажба на автомобили; недължимост на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, предвид тълкувателно решение № 2/04.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8/2020г.; неправилно третиране на постъпленията на парични средства по банкова сметка ***., 2017г. и 2018г. като доходи с неустановен източник, доколкото се касае за върнати заеми, предоставени в по-ранен времеви момент.

По отношение началното салдо на парични средства в периоди, преди ревизираните, се излагат твърдения за „пренасяни“ парични средства във валута от Великобритания в България от него, съпругата му и родителите му, които извършвали многократни пътувания и при всяко пътуване са „пренасяни“ парични средства в максимален размер, които не подлежат на деклариране.         Във връзка с твърденията, настоящият състав намира следното: настоящата ревизия е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства и първоначално ревизионно производство, при които жалбоподателят декларира доходи с източник работа във Великобритания за продължителен период от време – от 2002г. до 2014г. Наред с това, се декларират и доходи, реализирани във Великобритания от съпругата му и от родителите му, които са съхранявани на едно място – в сейф в къща, обитавана от баба му и дядо му. В хода на проверката не е посочен конкретен размер на реализираните от семейството доходи на територията на Великобритания, във възражението против първоначално издаденият РД и последващите възражения и жалби против РД и РА са посочени различни по размер суми, след направени собствени изчисления, като последно посочената сума в жалбата, по повод на която е образувано настоящото ревизионно производство, е в размер на 180 000лв. В общата стойност на паричните средства са включени и твърдяно като извършено дарение от майка му Х.П.през 2007г. на територията на България. По отношение на трансформацията на доходите от Великобритания в парични средства в брой, е направено общо изявление за получаването им „кеш“, осребряването на чекове и изтеглянето им от банкови сметки, без представяне на каквито и да било доказателства в тази насока. Твърди се, че след трансформирането на доходите в парични средства в брой, същите са „пренасяни“ при пътуванията до България със самолет, „в максималните размери от 8 000 британски паунда или 10 000 евро“, които не подлежат на деклариране.

Именно предвид поддържането на тази защитна теза, в хода на съдебното обжалване е ангажирано заключение с такава поставена задача, като вещото лице в основното му заключение е направило изчисления на доходите, реализирани във Великобритания през периода от 2006г. до 2014г. При извършените изчисления е установено, че паричните средства, с които би могъл да разполага П. във Великобритания и са пренесени в България в брой, в максималния размер, неподлежащ на деклариране, възлизат на 547 632,40лв. Тук следва да се отбележи, че не е спорен фактът че жалбоподателят „е работил“ във Великобритания и е възможно да е реализирал доходи на нейна територия. Спорен е въпросът каква е стойността на спестените парични средства на територията на Великобритания, съответно каква е стойността на паричните средства, прехвърлени в брой от него и негови роднини през периоди преди ревизирания от 2006г. (за която година е представена първата данъчна декларация) до 2014г. (годината, през която са изложени твърдения, че РЛ и съпругата му са преустановили периода си на пребиваване във Великобритания). Отговорът на този спорен въпрос ще даде отражение в размера на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2014г. и в размера на приходите за 2014г. и 2015г., по отношение на които е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

В тази връзка следва да бъде съобразено следното: подходът, възприет от органите по приходите е да не приемат за внесени през границата в брой парични средства от Й.П., неговата съпруга и неговите родители в декларирания размер, обвързан с пътуванията им със самолет в България. От една страна, ревизиращият екип е бил поставен в невъзможност да извърши проверка на тези твърдения, тъй като доказателства за направените резервации на самолетни билети са представени едва с възражението против РД и то само на английски език, без надлежен превод на български език. От друга страна, не са представени каквито и да било доказателства за размера на „пренасяните“ в брой парични средства, като жалбоподателят, неговата съпруга и неговите родители твърдят в тази насока изключително изгодни за себе си факти – пренасяне на парични средства от всеки от тях в максималния размер, неподлежащ на деклариране от 8 000 британски паунда и съхранението им на едно място в дома на бабата и дядото на П.. По отношение паричните средства от изплатеното застрахователно обезщетение през 2008г. е направен извод, че отново не са представени доказателства за „осребряване“ на издадения чек (изплащане на паричните средства в брой), пренасянето им на територията на България и спестяването на паричните средства в цялостен размер, предвид неяснота относно разходите за лечение и времетраенето на неработоспособността вследствие на претърпяната злополука. По отношение на дарението от майка ми Х. П., направено през 2007г., е направен извод, че дарителката не е разполагала с паричните средства, предмет на дарението, тъй като, от една страна не е доказано да е реализирала доходи във Великобритания в значителни размери за периода на пребиваването си (2005г. – 2006г.), от друга страна – не е доказано „пренасянето“ на паричните средства до България, обменът им от британски паунди в евро и внасянето им по банковите сметки. На следващо място, при извършена проверка по повод твърденията на РЛ при първоначалното ревизионно производство е констатирано, че Х. и Р. П.са закупили недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив, ул. ***** през 2008г., който в последствие е отдаван под наем и доходите от наема са постъпвали по банкова сметка ***, без да бъдат надлежно декларирани. В тази връзка, е прието, че не са ангажирани доказателства за налични парични средства в значителен размер при РЛ в периодите преди ревизирания, трансформирани от доходи с установен произход, като е приета сума на начално салдо на парични средства към 01.01.2014г. в размер на 5 000лв.

При изготвяне основното заключение по ССЕ жалбоподателят е формулирал задачите по най-благоприятен за себе си начин, като вещото лице е направило изчислението на наличните парични средства към 01.01.2014г. при включване в приходната част на доходите с източник Великобритания и съобрази максималния размер на пренесените от жалбоподателя, съпругата му и родителите му парични средства, спрямо направените резервации за пътувания от Великобритания до България. По същия начин е поставена задачата и за включване в общия размер на приходите за 2014г. и 2015г. и доходите с източник „работа“ във Великобритания, декларирани в данъчните декларации, подадените пред компетентните органи и наличните парични средства по банкови сметки (за посочените години не са представени доказателства за пътувания от Великобритания до България).

Основното заключение не следва да бъде кредитирано, поради условния характер и недоказания размер на доходите с произход работа във Великобритания, съответно трансформирането им в парични средства в брой и редица допуснати неточности. На първо място, следва да бъде отбелязано, че превалутирането на паричните средства от британски паунди в български лева е извършено по курса към 01.01.2014г., докато са изложени твърдения за получаване на парични суми през 2007г. и 2008г. (дарение и застрахователно обезщетение) и реализирани доходи като самоосигуряващо се лице (за целия период от 2006г. до 2014г.). При изложени твърдения за обвръзка на паричните средства с полети до България, по-обективният подход би бил за превалутирането им към датата на полета. Този подход следва да се приеме като такъв под условие, тъй като не са представени каквито и да било доказателства за обмен на „пренесените“ в брой парични средства от по 8 000 британски паунда на човек при всяко едно от пътуванията.

На следващо място, вещото лице не е съобразило и обстоятелството, че не следва да бъдат сумирани доходите, декларирани в данъчните декларации, подадени пред компетентните органи на Великобритания с наличните парични средства по банкови сметки във Великобритания. По отношение на декларираните доходи не са представени доказателства за произход на средствата (с изключение на фишове за плащания за свършена работа за 2012г. и 2013г.), за да се възприемат за достоверни декларираните данни. На следващо място, нетните доходи представляват резултативна величина, получена като разлика между декларираните доходи като самонаето лице и разходите за данъци и осигурителни вноски, която по никакъв начин не е трансформирана в парични средства в брой, за да се приеме за налична сума към момента на декларирането й. Не е съобразено и обстоятелството, че декларираните доходи се различават по естеството си от паричните средства по банкова сметка ***рат отделно, а като част от доходите. При неправилния подход на вещото лице необосновано е завишен размерът на доходите от работа във Великобритания, като е направен механичен сбор между две различни по естеството си величини (нетен доход и парични средства по банкови сметки).

На следващо място, независимо, че в свидетелските показания и в обясненията на жалбоподателя са посочени примерни размери на месечните разходи за издръжка при престоя във Великобритания (около 1 000 британски паунда), същите изобщо не са намерили отражение при извършените изчисления. По този начин е допуснато изкривяване на паричния поток в посока необосновано увеличение на нетните доходи, съответно разполагаемите парични средства в брой при жалбоподателя.

В заключението на вещото лице е допусната и неточност по отношение дължимостта на авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014г., като в основното заключение същите са посочени като сбор между авансовите вноски и вноските за годишно изравняване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО (в приложимата й редакция) се дължат авансови осигурителни вноски от лицата по чл. 4, ал. 2, т. 2 от КСО (упражняващи дейност като ЕТ, каквато е установена за жалбоподателя под формата на покупко – продажба на МПС, доходите от която са укрити) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В настоящия случай, не е спорно, че П. е внесъл авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2014г. (420лв.) само за месеците октомври, ноември и декември 2014г., но не е внесъл авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за останалите месеци на годината, независимо, че е извършвал дейност като ЕТ под формата на покупко – продажба на МПС, доходите от който са укрити. При начина на изчисление, възприет от вещото лице и несъобразен с изискванията на КСО е допусната неточност, като не е съобразено, че при ревизията е формирана данъчна основа по чл. 122 от ДОПК от укрити доходи като ЕТ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%). По този начин, изводът, че след като не е налице превишение на разходите над доходите с установен източник за 2014г. не се дължат ЗОВ за годината и в съответствие с тълкувателно решение № 2/04.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8/2020г., не е съобразен нито със събраните по делото доказателства, нито с посоченото тълкувателно решение, в което се разглежда отделно дължимостта на ЗОВ при установено извършване на независима икономическа дейност.

При така установените неточности в основното заключение по ССЕ, същото следва да бъде кредитирано единствено в частта на неспорните по делото въпроси, а именно внесените и възстановени парични суми в дружеството "Дако ауто“ ЕООД за периода 2014г. – 2018г. и анализа на движението на парични средства по банковите сметки. В останалата си част заключението не следва да бъде кредитирано поради необоснованост и несъобразяване с разпоредбите на ЗДДФЛ и КСО.

Предвид изложеното, съдът намира за правилен подходът на органите по приходите за невключване в началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. и в приходната част на паричния поток за 2014г. и 2015г. на паричните средства с източник „работа във Великобритания“, твърдени като пренесени в брой на територията на България.

По отношение твърденията за извършено дарение на парични средства в брой през 2007г. от майката на Й.П. Х. П., следва да бъдат изложени следните аргументи: за разлика от твърдените като реализирани на територията на Великобритания доходи за продължителен период от време, трансформирането им в парични средства в брой и пренасянето им на територията на България, твърдените парични средства с източник дарение са получени на територията на България. По делото са представени доказателства за изтеглянето на парични средства в размер на 1 800 британски паунда и 36 800 евро от банкова сметка ***., т.е. към този период същите са били разполагаеми при нея в брой. Ирелевантно по делото е обстоятелството за произхода на тези парични средства – дали са с източник доходи на П.от работа във Великобритания, трансформирани в парични средства в брой, пренесени на територията на България и превалутирани от британски паунди в евро и внесени по банкова сметка *** Й.П., достигнали до банковата сметка на майка му по посочения начин. За приемане на дарението от дарителя към надарения за фактически извършено от значение е дали дарителят разполага с парични средства от доходи с доказан източник, които да предостави безвъзмездно на надарения. В настоящия случай, ревизиращият екип е обосновал изводите си за неизвършено дарение не с неразполагаемост на парични средства при дарителя, а с разходването им за покупка на недвижим имот през следващата 2008г.

Настоящият съдебен състав констатира, че по делото е представен нотариален акт за покупката на недвижим имот № 56 от 30.05.2008г. (л. 1464 – 1466), съгласно който Х.П.е закупила недвижим имот апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. *****, ет. 2, ап. 4. Съгласно съдържанието на НА, П.е извършила покупката чрез пълномощника си Й.П. и за закупения апартамент е заплатена цена в размер на 36 034,80лв. От изложеното може да се направи извод, че към момента на извършване на покупката пълномощникът Й.П. е разполагал с паричната сума на дарението от майка му Х. П., който е изчислена в основното заключение на вещото лице в размер на 76 225,32лв. Следва да бъде отбелязано, че равностойността на британските паунди в български лева отново е посочена по курса към 01.01.2014г., вместо към датата на извършване на дарението. Тъй като се касае за превалутиране на парична сума в неголям размер от 1 800 британски паунда и не е налице ангажиране на ССЕ със задача изчисляване равностойността на британските паунди към датата на дарението, следва да се приеме, че в посочената обща стойност е включена и паричната сума от 4 250,77лв., представляваща равностойност на 1 800 британски паунда. След извършване на покупката на недвижимия имот през 2008г. при жалбоподателя е налице остатък от дарението в размер на 40 190,52лв., който следва да се включи в сумата на началното салдо на парични средства към 01.01.2014г. Може да се направи извод, че паричната сума е налична при него, тъй като не са ангажирани доказателства за извършени значителни покупки в периода от 2008г. до 2013г. включително. При ревизията са констатирани извършени покупки на 3бр. МПС през 2009г. и 2011г. (първите три позиции в таблицата на л. 166 – 167), но само за единия автомобил е посочена цена на придобиване в размер на 500лв. Наред с това, е констатирана и продажба на закупения през 2011г. автомобил марка Мерцедес, рег. № РВ 4269 МС на 06.10.2014г. за същата сума, т.е. и от резултатите от сделката може да се направи извод за непроменен размер на наличните парични средства към 01.01.2014г.

Тъй като основното и допълнителното заключение по ССЕ не следва да бъдат кредитирани по отношение направените преизчисления на паричния поток за 2014г. и 2015г. поради допуснати неточности, подробно описани по-горе в настоящото решение, преизчисленията следва да бъдат извършени самостоятелно от настоящия съдебен състав. В салдото на парични средства към 01.01.2014г. следва да бъде включена единствено сумата в размер на 40 190,52лв., представляваща остатък от направеното дарение от майка му Х.П.през 2007г., след закупуването от нея на недвижимия имот през 2008г. Тук следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че при ревизията не са ангажирани доказателства за заплатена за покупката сума в по-голям размер от този по нотариалния акт, за да бъде обоснован изводът, че изтеглените през 2007г. в брой парични средства от банкова сметка *** на този недвижим имот и не могат да бъдат предмет на извършеното в по-ранен момент дарение. Фактът на непредставяне на документи при предхождащата двете ревизионни производства проверка за установяване на факти и обстоятелства, не може да се третира неблагоприятно за проверяваното лице, доколкото целта на проверката е установяване на имущественото му състояние и съответствието му с декларираните и обложени с данъци доходи от различни източници. Едва при ревизионното производство се определят задължения за данъци и вноски за ЗОВ, като при ревизионното производство ревизираното лице не е ограничено да представя допълнителни доказателства за притежавани парични средства в брой, които да окажат влияние върху паричния му поток.

В салдото на налични парични средства в брой към 01.01.2014г. и в приходната част на паричния поток за 2014г. и 2015г. не следва да бъдат включвани твърдените като реализирани доходи на територията на Великобритания и „пренесени“ в брой на територията на България. По отношение техния размер са ангажирани противоречиви доказателства относно размера на доходите, източниците на доходи във Великобритания и „трансферът“ на паричните средства до територията на България, включително превалутирането им и съхранението им. В тази връзка, следва да бъде посочено, че за тези обстоятелства са ангажирани единствено показания на свидетели и обяснения на жалбоподателя, които са противоречиви и изхождат от лица, пряко заинтересовани от изхода на делото. При съпоставката на твърденията в показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се установяват редица неточности, които могат да се обобщят по следния начин: неяснота при реализиране на доходите във Великобритания (чрез собствена фирма със съдружници Й. и Р. П.и/или на трудов договор), без конкретно посочване на наименованието на фирмата (която е собственост на него и на бащаму), датата на откриването и закриването й, договорите, по които е работила фирмата, заплатените възнаграждения, начинът на получаването им (по банков път, в брой, чрез чек); неяснота относно времетраенето на неработоспособността на Й.П. след претърпяната пътна злополука, размерът на разходите за лечението му, пропуснатите доходи вследствие неработоспособността му и др., които оказват пряко влияние върху възможността за цялостно спестяване на сумата от изплатеното застрахователно обезщетение; реализираните доходи поотделно от всеки член от семейството и възможността за генериране на спестявания, вследствие на извършвани разходи на територията на Великобритания; недеклариране на „пренасяните“ на територията на България парични средства и твърдения за максимален размер на същите, неподлежащ на деклариране; липса на доказателства за извършване на обмен на валутата британски паунд в евро или български лева и начинът на съхранение.

Така, сумата на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2014г. следва да бъде променена от 5 000лв., какъвто размер е приет от ревизиращия екип на 40 190,52лв. (остатък от дарението от майката на жалбоподателя). Във входящия поток за 2014г. и 2015г. не следва да бъдат включени допълнително суми, представляващи доходи, реализирани на територията на Великобритания, поради изложените по-горе в настоящото решение съображения и същите следва да бъдат в размера, изчислен от ревизиращия екип – за 2014г. – 56 813,01лв. и за 2015г. – 144 073,63лв. От разходната част на паричния поток не следва да бъдат приспадани сумите за покупка на МПС, тъй като не се установява същите са дублирани с тези при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за дейността като ЕТ, състояща се в покупко – продажба на автомобили. В случая, в паричния поток е включена само документално доказаната сума за придобиване на МПС, а при установяване съответстващите на укритите приходи от продажба на МПС разходи е извършено изчисление на отчетната стойност, въз основа на резултатите от дейността на „Дако ауто“ ЕООД, което е най-благоприятно.

При изчислено с настоящото съдебно решение салдо от налични парични средства към 01.01.2014г. в размер на 40 190,52лв. и при непроменен размер на приходите и разходите за същата година, изчислени от ревизиращия екип (таблица на л. 177 гръб – 178) се получава се получава недостиг на парични средства в по-малък размер – 433,52лв. По отношение включените в разходната част на паричния поток парични средства под формата на вноски в брой в банкови сметки, включително направени от съпругата му и вноски в брой в дружеството „Дако ауто“ ЕООД следва да бъде кредитирано основното заключение на вещото лице по ССЕ, посредством което се потвърждават направените в РД констатации.

При формиране на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014г. следва да бъде приспадната само сумата на авансовите вноски, определени по реда на чл. 124а от ДОПК, възлизаща общо на 989,37лв. = 490,85лв. за ДОО + 191,74лв. за ДЗПО – УПФ + 306,78лв. за ЗО. Не следва да се приспада сумата от 6 470,19лв. за вноски за ЗОВ за годишно изравняване, изчислена по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като с настоящото съдебно решение е приета за недължима. Тъй като сумата на авансовите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО надвишава сумата на превишението на приходите над разходите, не се формира данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. Това означава, че обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта на допълнително определената дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 816,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 883,72лв.

Независимо от отмяната на РА, в частта на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, за 2014г., предвид констатираното за годината превишение на разходите над доходите с установен източник със сумата в размер на 433,52лв., началното салдо на парични средства към 01.01.2015г. остава в размер на 0лв. При непроменен размер на приходната и разходна част на паричния поток за годината по аналогични съображения, изложени за 2014г., се установява превишение на разходите над доходите с установен източник със сумата в размер на 125 256,89лв. (таблица на л. 178 – 178 гръб). При изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК не следва да се приспада сумата от 9 141,60лв. за вноски за ЗОВ за годишно изравняване, изчислена по реда на чл. 124а от ДОПК, тъй като с настоящото съдебно решение е приета за недължима. Върху данъчната основа в размер на 125 256,89лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 12 525,69лв., който е в по-голям размер от определения при ревизията данък в размер на 11 611,53лв. Предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК, РА следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, в частта на допълнително определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 11 611,53лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 583,83лв.

По направеното възражение за недължимост на установените по реда на чл. 124а от ДОПК вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, ведно с прилежащите лихви, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

На първо място, настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в обжалвания ревизионен акт по отношение укрити доходи от независима икономическа дейност като ЕТ под формата на покупко – продажба на автомобили, съответно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. Не са ангажирани и доказателства относно неправилни изчисления за размера на дължимите авансови вноски за ЗОВ за 2014г., съответно не е ангажирано заключение по ССЕ със съответната задача. Доколкото не е спорно, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в покупко – продажба на автомобили, за резултатите на която не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, несъмнено са дължими авансови вноски за 2014г., ведно с прилежащите лихви (за останалите ревизирани периоди авансовите вноски са внесени и не са определени допълнително ЗОВ за годишно изравняване). Определянето им по реда на чл. 124а от ДОПК е правилен и законосъобразен и предвид мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане. В случая, се касае за недостиг на парични средства, изчислен в настоящото решение на стойност под 500лв. и същевременно за укрити доходи от икономическа дейност по покупко – продажба на автомобили, за резултатите от която П. не е подавал в срок годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. По изложените съображения, обжалваният РА е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, в частта на допълнително определени авансови вноски за 2014г., както следва: ДОО в размер на 490,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,12лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор; ДЗПО – УПФ в размер на 191,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 130,52лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор и ЗО в размер на 306,78лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 208,82лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор.

Не така стои въпросът с допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ (за годишно изравняване) за 2014г. и 2015г., ведно с прилежащите лихви. В случая, данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи. При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в посоченото тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че доходът за 2014г. и 2015г. е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ (за годишно изравняване). В тази си част обжалваният РА е неправилен и следва да бъде отменен.

По отношение възражението за неправилно определен размер на укритите доходи като ЕТ за 2016г., съответно неправилно определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира следното: в хода на проверката, предхождаща двете ревизионни производства и в хода на двете ревизии са установени извършени множество покупки и продажби на МПС от жалбоподателя, дори във времеви периоди след регистрацията на дружеството „Дако ауто“ ЕООД. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за опровергаване на тази констатация на ревизиращия екип, като единствено е изложено твърдението, че се касае за единични продажби на автомобили, които не представляват по естеството си независима икономическа дейност. В РД са описани подробно покупките и продажбите на автомобилите, събрани са като доказателство множество договори за покупко – продажба и са анализирани постъпилите по банкова сметка *** П. парични суми, които са с произход именно продажба на МПС. При определяне данъчната основа за облагане при ревизията и в решението на горестоящия административен орган е подходено по максимално благоприятен за жалбоподателя начин, като размерът на укритите приходи по договорите за продажба на МПС и постъпленията на парични суми по банкови сметки е разделен наполовина между двамата съпрузи, предвид презумпцията по Семейния кодекс. При определяне размера на разходите, съответстващи на укритите приходи, също е подходено по максимално обективен начин, като при липса на данни за придобивната стойност на съответния автомобил, същата е изчислявана по аналог от дейността на дружеството „Дако ауто“ ЕООД и използваните от него надценки при продажба.

Този подход на ревизиращия екип не е оспорен от жалбоподателя, като единственото възражение в тази насока е, че са налице дублирани разходи, включени веднъж в разходната част на паричния поток и втори път – при определяне данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. На това възражение е даден обоснован отговор по-горе в настоящото решение, при обсъждане на твърденията за необосновано включени парични суми в разходната част на паричния поток и аргументите не следва да бъдат повтаряни.

Тъй като по делото не е ангажирано изготвяне на заключение по ССЕ със задача математическа точност на направените изчисления от ревизиращия екип и горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав намира направените при ревизията констатации за обосновани и съответни на събраните доказателства. Обжалваният РА е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, в частта на допълнително определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г., ведно с прилежащите лихви.

По отношение констатацията за установени други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в хода на съдебното обжалване се представят разписки за получени заемни суми от лицата Л.К. и Н. Т. Посоченият като заемополучател Л.К. депозира и свидетелски показания, че действително е получил в заем от Й.П. сумата в размер на 8 100лв., която е върнал на следващата година.

По изложените в жалбата твърдения, настоящият съдебен състав намира следното: твърдения за дадени в заем суми се правят едва с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Съответно, доказателства за предоставените в заем суми (разписки) се представят едва в хода на настоящото съдебно обжалване и по отношение на тях е направено обосновано възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира направените в РД констатации за обосновани и съответни на събраните по делото доказателства, като нито жалбоподателят, нито посочените като заемополучатели лица са представили сключен договор за заем, с посочена в него заемна сума, срок за връщането й, начин на предоставяне и начин на връщане (в брой или по банков път), предоставени обезпечения. Следва да бъде посочено, че по отношение на лицето Н. Т., съвместно с Р.Н.е констатирано, че през 2016г. и 2017г. са правили вноски на парични суми по банкова сметка *** П. с посочено основание „захранване на сметка“ и „Испания“, без каквато и да било друга конкретизация. Същото се отнася и за лицата Ц. Ц. и С.С., които са внесли парични средства по банковата сметка с основание „Гърция“ и Л.К. с основание „захранване на сметка“. При представените в хода на съдебното обжалване писмени доказателства и депозирани свидетелски показания не може да се приеме съществуването на заемно правоотношение между П. и К., още повече, че в разписката, твърдяна като съставена от К. е посочено, че паричната сума в размер на 8 100лв. се предоставя в брой, а е върната по банкова сметка.

***а на твърденията за разваляне на договор за покупко – продажба на автомобил със страни Ц. Ц. и С. С. (продавачи) и Й.П. (купувач), съответно за връщане на заплатена от купувача сума. Не се представят и доказателства за съществуване на заемно правоотношение между Р.Н.и Н. Т. (заемополучатели) и Й.П. (заемодател). За опровергаване констатацията в РД в хода на съдебното обжалване е ангажирана като доказателство единствено разписка за предоставени в заем парични средства, по отношение на която е направено обосновано възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК.  

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна в тази й част, съответно обжалваният РА за правилен и законосъобразен.

         С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Съдът констатира, че жалбоподателят е направил разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 298лв. (списък с разноските - л. 2903).  Съобразно уважената част на жалбата следва да му бъде присъдена сумата в размер на 2 331,40лв. (две хиляди триста тридесет и един лев и четиридесет стотинки).

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 2 120,55лв. (две хиляди сто и двадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Мотивиран от горното, съдът

                                     

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  по жалба от Й.Р.П., ЕГН: ********** ***, РА № Р-*****от 01.12.2021г., издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията и Р.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 76 от 17.02.2022г. на ИП директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на ревизираното лице са определени допълнително:

-дължими суми за довнасяне за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 2 816,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 883,72лв.;

-вноски за годишно изравняване за 2015г., както следва: ДОО в общ размер на 4 264,08лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 417,77лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 308лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 741,65лв. и ЗО в общ размер на 2 092,80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 186,63лв.

ИЗМЕНЯ по жалба от Й.Р.П., ЕГН: ********** ***, РА № Р-*****от 01.12.2021г., издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията и Р.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 76 от 17.02.2022г. на ИП директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на ревизираното лице са определени допълнително авансови вноски и вноски за годишно изравняване за 2014г., КАТО НАМАЛЯВА вноската за ДОО от 3 532,13лв. на 490,85лв. и прилежащите лихви от 2 404,29лв. на 334,12лв.; вноската за ДЗПО – УПФ от 1 379,74лв. на 191,74лв. и прилежащите лихви от 939,18лв. на 130,52лв. и вноската за ЗО от 2 207,58лв. на 306,78лв. и прилежащите лихви от 1 502,67лв. на 208,82лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Р.П., ЕГН: ********** ***, против РА № Р-*****от 01.12.2021г., издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията и Р.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 76 от 17.02.2022г. на ИП директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на:

-дължими суми за довнасяне за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 395,04лв., ведно с лихви в размер на 183,93лв.;

-дължими суми за довнасяне за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 11 611,53лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 583,83лв., за 2016г. в размер на 287,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 133,90лв., за 2017г. в размер на 663,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 241,71лв. и за 2018г. в размер на 810лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 212,87лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Й.Р.П., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 2 331,40лв. (две хиляди триста тридесет и един лев и четиридесет стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА Й.Р.П., ЕГН: ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 2 120,55лв. (две хиляди сто и двадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: