Съдия – докладчик Десислава Петрова
Районна прокуратура гр.Смолян, редовно и своевременно призована, се представлява от
прокурор Д..
Подсъдимият А.С., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.П., надлежно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Пострадалият П.Г., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.И., надлежно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Пострадалият Ж.М., редовно и своевременно призован, не се явява.
Ощетеното юридическо лице „....” ЕООД, нередовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Прокурор Д.: Моля да бъде даден ход на разпоредителното заседание.
Адв.П.: Считам, че няма пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
Подсъдимият С.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.И.: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и провеждане на
разпоредително заседание, с оглед разпоредбата на чл.247 г, ал.3 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ДОКЛАДВА се справка за съдимост на А.Д.С. с рег.№ 129/14.09.2021 г. на Районен съд
гр.Чепеларе.
Сне самоличността на подсъдимия, както следва:
А.Д.С. на …. години, роден на …. г. в гр.С., …., с постоянен адрес: гр…., ул…. № …, с
настоящ адрес: гр…., ул…. № …, с ЕГН: ….
На основание чл.272, ал.4 от НПК председателят на състава провери връчени ли са
преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени в срок –
на подсъдимия на 20.08.2021 г., на Районна прокуратура гр.Смолян -на 16.08.2021 г.; на
пострадалия П.Г. чрез повереника му адв.И. на 25.08.2021 г.; на пострадалия Ж.М. на
03.09.2021 г.; на ощетеното юридическо лице „....” ЕООД – нередовно призовано.
Подсъдимият С.: Получих обвинителния акт и разпореждането на съда, с което делото е
насрочено преди повече от една седмица.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК, съдът разясни на страните процесуалните им
права, а на подсъдимия и тези по чл.55 от НПК.
Прокурор Д.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Адв.П.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Подсъдимият С.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря. Ясни са
ни правата.
Съдът ДОКЛАДВА молба от П.Д.Г. с вх.№ 1763/02.09.2021 г. на Районен съд Чепеларе за
конституирането му като частен обвинител и граждански ищец в настоящия процес.
Адв.И.: От името на моя доверител заявявам, че поддържам молбата за конституирането
като частен обвинител и граждански ищец в настоящия процес. Моля да приемете
представените с предявения граждански иск писмени доказателства.
Прокурор Д.: Не възразявам да бъде констатиран като частен обвинител. По отношение на
гражданския иск, моля да не бъде приеман, тъй като ще се затрудни разглеждане на делото.
Адв.П.: Противопоставям се на молбата както по отношение искането за констатиране като
частен обвинител, така и по отношение на искането за конституиране като граждански
ищец. Това е така, че тъй като от прочита на молбата и диспозитива на обвинителния акт се
откриват съществени разлики в описанието, касаещо мястото на извършване на деянието.
Смея да кажа, че в молбата за конституиране на частен обвинител и граждански ищец,
1
колегата повереник на пострадалото лице напълно коректно е описало мястото, където е
извършено деянието, позовавайки се на доказателствата по делото, но за съжаление в
диспозитива на обвинителния акт посоченото място е различно. Действително деянието по
първото обвинение по смисъла на чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК е осъществено на ул. ....
така, както е посочено в молбата, но в обвинителния акт е посочено, че деянието е
извършено в ...., тоест мястото на извършване на деянието, което се сочи в молбата и
мястото на извършване на деянието, което се сочи в диспозитива на обвинителния акт са
различни. Съгласно разпоредбата на чл.85 от НПК в молбата за предявяване на граждански
иск се посочват трите имена на лицето, срещу което се предявява искът, наказателното дело,
по което се подава и престъплението, от което са причинени вредите и характерът и
размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Тоест, в настоящият случай се
наблюдава липса на съответствие между основните белези на деянието така, както е описано
в обвинителния акт и така, както е описано в молбата. В молбата коректно е посочено на
база доказателства, а не на база описание в диспозитива на обвинителния акт, а мястото на
извършване на престъплението е един от основните белези и характеристики на деянието, за
което се повдига обвинение. Освен посоченото преди малко, считам че предявения
граждански иск, тъй като същият касае както имуществени, така и неимуществени вреди,
които следва тепърва да бъдат доказвани в наказателния процес ще затрудни изключително
много развитието на съдебното производство, поради което ще моля, ако в случая не счетете
за основателно първото направено възражение касаещо и конституирането като частен
обвинител, то да уважите становището ми за недопускане на гражданския ищец в
наказателния процес.
Прокурор Д.: Предоставям на съда.
Адв.И.: Считам че това е една техническа неточност, която най- вероятно прокуратурата
може да я изправи. С оглед на това, моля да приемете, че става въпрос за едно и също
деяние, на едно и също място, което най-вероятно прокуратурата може да коригира. По
отношение на това, че гражданския иск щяло да утежни процеса, няма кой знае какво да
доказваме по гражданския иск, както и по доказателствата, те са представени и нищо повече
няма да представяме. В този смисъл няма да затрудним процеса.
Адв.П.: За това, че е техническа грешка аз няма да се съглася, че такава грешка би могла да
се поправи от прокурора, защото института на техническа грешка не е познат в
наказателното право и в случай на техническа грешка, то следва делото да бъде върнато на
прокуратурата за внасяне на коректен обвинителен акт, тоест при всички случаи няма как да
се конституира.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след като обсъди молбата на П.Д.Г.
за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец по настоящото
производство, след тайно съвещание, намира следното:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт срещу подсъдимия А.Д.С. за
извършено престъпление по чл. по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК – против личността.
Съгласно внесеното обвинение П.Д.Г. е пострадал от престъплението. Посочените факти са
достатъчни, за да се приеме, че последният има качество на пострадал по смисъла на чл.74,
ал.1 НПК, доколкото в обвинението е въведено, че е претърпял вреди от престъплението.
Поради това е доказана и процесуалната му легитимация поначало да поиска да бъде
конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Съдът намира, че молбата му да
бъде допуснат като частен обвинител е своевременно направена, конкретизирана е в
съответствие с изискванията на чл.77, ал.2 НПК и е основателна. Съгласно посочената
разпоредба молбата може да бъде устна или писмена, като срокът, в който може най-късно
да бъде заявена е започване на разпоредителното заседание. Такава е депозирана още от
02.09.2021 г.
Що се отнася до твърдението на адв. П. за наличието на отрицателна предпоставка за
приемане на П.Г. като частен обвинител и конституирането му като такъв, настоящият
2
състав намира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинението досежно мястото на извършване на престъплението, по което е повдигнато
обвинение по чл. 129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК, което обаче не може да бъде вменено като
вина и да бъде в тежест на частния обвинител, който посочва наличие на причинени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на престъплението, посочени по този
начин в резултат на допусната грешка в обвинителния акт. Ясно, че се касае за едно и също
престъпление.
Досежно предявеният граждански иск, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.88,
ал.2 от НПК разглеждането на гражданския иск не може да бъде причина за отлагане на
наказателното дело. Въз основа на тази разпоредба, когато съдът прецени, че приемането за
разглеждане на граждански искове в наказателното производство ще доведе до затруднения
в хода на последното може да остави без уважение искането за приемане за разглеждане на
граждански искове. Случаят е именно такъв. На първо място исковата молба е нередовна,
доколкото не става ясно в какво се изразяват причинените имуществени вреди. Същите са
посочени в общ размер без конкретизирането им по пера. Затрудняване на наказателния
процес се предвижда и от необходимостта от събиране на допълнителни доказателства.
Такива са поискани с молбата, включително разпит на свидетели. С оглед горното, съдът
намира, че искането му да встъпи като граждански ищец е допустимо, но предвид това, че
разглеждането на гражданския иск ще затрудни разглеждането на делото, то същият не
следва да бъде приеман за съвместно разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА на основание чл.76 и следващите от НПК, като частен обвинител по
делото пострадалият П.Д.Г., ЕГН ...., с постоянен адрес: гр…., ул…. № …, чрез адв. И.И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Д.Г. за конституирането му като граждански
ищец и за приемане за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу
подсъдимия А.Д.С. за сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна средна телесна
повреда, тотален стрес и страдания при и след извършване на престъпление по чл. 129, ал.1
във вр. с ал.2 от НК от подсъдимия, загуба на съня си в продължение няколко месеца, трайно
разстройство на здравето до настоящия момент и невъзможност да води пострадалия
нормален живот, да работи и в резултат на това да е в тежест на роднините си, без да може
да бъде полезен за тях и имуществени вреди в размер на 456,50 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 07.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Определението, с което е оставено без уважение искането за конституиране на граждански
ищец не подлежи на обжалване.
Съдът разяснява правата по чл.79 от НПК на частния обвинител.
Адв.И.: Няма да правим отвод на състава на съда. Ясни са ни правата като частен обвинител.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Те не
могат да бъдат пререшавани на следващ етап от делото.
Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247б, ал.1 и ал.2 от НПК по
следните въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгласно чл.248, ал.1 от
НПК.
Прокурор Д.: Делото е подсъдно на Районен съд гр. Чепеларе. Няма основания за спиране
или прекратяване на делото. По т.3 освен това, което каза защитника на подсъдимия,
представям документи, от които е видно, че ощетеното юридическо лице не е това, което е
посочено по делото. Допуснато е нарушение и на база на това нарушение следва делото да
бъде върнато, за да може да бъде установено ощетеното юридическо лице и да бъдат
предявени материалите по делото, ако желае това. Ако има съгласие на подсъдимия да
3
сключи споразумение, да има възможност да възстановят имуществените вреди. Налице са
основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила, ако в бъдеще
пожелаят. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация. Взетата мярка за процесуална принуда следва да остане. Не се налага събирането
на нови доказателства към настоящия момент с изключение на това, което отбелязах, че
трябва да бъде отстранено.
Адв.И.: Предоставям на съда.
Адв.П.: От името на подзащитния си изразявам следното становище по въпросите на чл.248,
ал.1 от НПК. По т.1 считаме, че делото е, както родово, така и местно подсъдно на Районен
съд гр.Чепеларе. По т.2 считам, че не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство. По отношение на т.3, считаме че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
отстраними и са довели до ограничаване процесуалните права на подзащитния ми. На първо
място това е така, тъй като настоящия съд е сезиран с обвинителен акт, които считам, че не
отговаря на изискванията по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК. В случая се касае за повдигане
на обвинение спрямо едно лице, но за извършена разнородна престъпна дейност, подведена
под две отделни материално-правни санкционни норми, а именно по смисъла на чл. 129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. В този случай винаги
обвинението дължи да подходи по начин, в който тематично да обособи и да отдели кои
установени факти и обстоятелства субсумират престъпния състав на едното деяние и кои
престъпния състав на другото деяние. В случая държавното обвинение е предприело
хронологичния подход при изготвяне на обвинителния акт и единствено хронолигически е
описало какво се е случило процесната вечер и в края на описателната част обвинението е
посочило единствено като пострадало лице частният обвинител Г., като никъде не се сочи
пострадал от престъпление да е свидетелят М., който съда призовава с указания да вземе
становище като пострадало лице в производството. Оттук се откроява и същественото
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия,
тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение както на първото
деяние, така и по отношение на второто деяние, се излагат факти и обстоятелства сочещи на
място на извършване на деянието ул. .... № …, която се намира непосредствено пред
заведението - ..... Докато в диспозитива на обвинителния акт изрично и по т.1 и по т.2 от
обвинението се сочи, че деянието е извършено в самото заведение, което считам за
съществено противоречие водещо до нарушаване правото на защита на обвиняемия. Същото
така същото противоречие между диспозитива на обвинителния акт и диспозитива на
постановлението, с което същият е привлечен като обвиняем е фрапанто. Там никъде не се
сочи за нанасяне на побой по отношение на деянието по чл.325 от НК. Държавното
обвинение в обвинителния акт никъде не сочи като пострадал свидетеля М., като това е
също едно от задължителните изисквания, които трябва да съдържа обстоятелствената част
на обвинителния акт, а именно да опише кои са пострадалите и кои са ощетените
юридически лица. Такова нещо в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не
съществува, поради което считам, че в настоящия случай значително е ограничено правото
на защита на подзащитния ми, тъй като той не може да се ориентира и не е могъл още със
самото привличане като обвиняем в какво точно е обвинен, тъй като фактите са насложени,
те са разширени вече във фазата на изготвяне на обвинителния акт, поради което, считам че
в случая се касае за отстраними съществени нарушения, допуснати в досъдебното
производство. Моля на основание чл.249, ал.1 от НПК да прекратите съдебното
производство и върнете делото на прокурора с изрични указания относно необходимостта
от отстраняване на тези съществени пропуски по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК. В
случая освен нарушаване правата на подзащитния ми, ако се приеме, че има още едно
4
пострадало лице и друго ощетено лице каквито доказателства се представиха от прокурора,
то са нарушени и правата на пострадалия по смисъла на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, тъй като
когато се установи кои лица са пострадали, то съгласно чл.75, ал.2 от НПК, следва
разследващия орган незабавно да ги уведоми за техните процесуални права в рамките на
досъдебното производство и наказателно такова. Предвид горното, моля съдебното
производство по делото да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокуратурата. По
т.4 от въпросите по чл.248 от НПК, принципно имаме желание и нагласа да възстановим
щетите с оглед преминаване на производството по особените правила на НПК, но предвид
изброените по-горе допуснати процесуални нарушения, считам че на този етап не би могло
да се пристъпи към тази процедура. По т.5, считаме че не са налице основания за
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на
съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда, считам че на този етап не са налице основания за нейното изменение. По т.7 за
събиране на нови доказателства, на този етап не правим такива искания. По отношение т.8 –
насрочване на съдебно заседание, тази точка е в зависимост от вашата преценка и
определение по ал.5.
Подсъдимият С.: Поддържам казаното от защитникът ми.
Адв.И.: Напълно се присъединявам към становището на адв.П..
След тайно съвещание и след като взе предвид становището на страните и материалите по
делото, СЪДЪТ намира следното:
Делото е образувано по внесен на основание чл.247, ал.1 от НПК обвинителен акт срещу
подсъдимия А.Д.С., ЕГН: .... от гр. .... за извършени престъпления по чл.129, ал.1 във вр. с
ал.2 от НК и по чл.325, ал.1 от НК.
Делото е подсъдно на Районен съд гр.Чепеларе.
По отношение наличието на допуснати процесуални нарушения, съдът намира следното:
Престъплението по чл.325 от НК е в глава десета от НК престъпления против реда и
общественото спокойствие. В този смисъл причиняването на имуществени или
неимуществени вреди не е елемент на състава на това престъпление.
Насочеността на престъплението срещу обществения ред и спокойствие, обаче, не означава,
че обективното му проявление не засяга в някои случаи правата на отделната личност или
имуществени права на физически и юридически лица, както и че от това засягане понякога
не се причиняват материални или морални вреди. Подобен резултат, макар и
несъставомерен, не изключва възможността хулиганското действие да породи фигурата на
пострадало лице или ощетено юридическо лице. Настоящият случай е именно такъв.
В практиката често възможността за участие на пострадалия или ощетеното юридическо
лице се игнорира с универсалния мотив, свързан с обекта на защита по глава Х от Особената
част. Да се твърди обаче, че хулиганството винаги изключва фигурата на пострадалото лице
поради насочеността си към обществения ред и спокойствие означава да се пренебрегнат
задължителните указания, дадени с ППВС №2/61г., според които на обезщетяване в
наказателното производство подлежат всички вреди, пряко причинени с деянието дори да са
несъставомерни. В този смисъл е и Решение № 680/2004г. по кд № 295/2004г. на ВКС, I н.о.,
където се приема, че чл.76 от НПК няма предвид само съставомерни вреди.
В настоящият случай има данни за пострадал в лицето на Ж.М., доколкото видно от
обстоятелствената част същото лесно може да бъде изведено. Налице е и посочване в
диспозитива по обвинението на чл.325, ал.1 от НК - нанасяне на удари на клиент, което във
връзка с обстоятлествената част очевидно касае лицето Ж.М.. На същият обаче в
досъдебното производство не са указани правата на пострадал. С призоваването му за
съдебната фаза и указване правата на пострадал за разпоредителното заседание, съдът може
да приеме, че е саниран пропуска на прокуратурата. Въпреки това не по този начин стои
въпросът за имуществените вреди, причинени на ощетеното юридическо лице. В
5
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е посочено налицието на
причинени щети, като изрично е посочено в размер на 138,90 лв. Никъде обаче в
досъдебното производство няма данни на кого в действителност са причинени вредите. Не е
обследван въпросът дали същите са на собственика на сградата, на наемателя на същата,
тоест на юридическото лице, което стопанисва търговския обект. Наличието на извадка от
Търговския регистър, находящ се на л.137 от досъдебно производство № 88/2020 г. по описа
на РУ гр.Чепеларе, е била причина съдът да извърши призоваване на дружсетво „....” ЕООД,
който опит за призоваване е неуспешен, но в днешно съдебно заседание се установява, че в
действителност посоченото дружество няма нищо общо с ощетеното юридическо лице в
наказателния процес. От представените данни от Районна прокуратура гр.Смолян в днешно
съдебно заседание, се установява, че ОЮЛ всъщност е „....” ЕООД с търговска дейност .... в
гр....., ул..... № ...., което абсолютно кореспондира с адреса, посочен в обвинителния акт за
мястото на извършване на престъпленията. Ето защо настоящия състав намира, че само на
това основание делото следва да бъде върнато в Районна прокуратура гр.Смолян с цел
указване правата като такива на пострадалия и на ощетеното юридическо лице, като се
изследва въпроса дали в действителност това е дружеството „....” ЕООД, което очевидно
стопанисва търговския обект или щетите са причинени на собственика на сградата, ако това
е различно юридическо лице. Що се отнася до възражението на адв.П., настоящия състав
споделя вижданията за допуснати други съществени процесуални нарушения, които са
отстраними такива, като в действителност е очевидна разликата между повдигнатото
обвинение и постановлението за привличането на обвиняем, където е пропуснато посочване
нанасянето на удари на лице на територията на ..... Отделно от горното, налице е и
противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението по отношение по т.1 –
повдигнато обвинение по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК, където е посочено, че
причинената на П.Г. средна телесна повреда е извършено в ..... Видно от обстоятелствената
част това е пред ...., на ул..... № ..... По отношение на т.2 – повдигнатото обвинение по
чл.325, ал.1 от НК също следва да се направи ревизия за коректно изписване на диспозитива
и посочване мястото на обвинението.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че следва да прекрати производството по
делото и върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати отсраними съществени
нарушения. С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 113/2021 г. по описа на Районен съд
гр.Чепеларе.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.Смолян за отстраняване на допуснатото
отсраними съществени процесуални нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – гр.Смолян.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 14,00 часа.
6