№ 31144
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110145443 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. против
Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в депресия, страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от
незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в непроизнасяне по искане от
28.06.2022 г. за сезиране на Върховния касационен съд за възобновяване на КНОХД №
1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО, с което ищецът е лишен от ефективно правно на
защита, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба и депозираните по делото уточнителни молби с вх. №
202923/29.09.2022 г. и с вх. № 237835/04.11.2022 г., ищецът е изложил твърдения, че с
постановен съдебен акт в хода на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС Е. М. бил
незаконосъобразно осъден. Излага, че поради това подал жалба № 202215108268/28.06.2022
г. до главния прокурор за сезиране на ВКС за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по
описа на ВКС, III НО, по която обаче не е налице произнасяне. Твърди се, че ответникът е
получил жалбата на 28.06.2022 г., но въпреки императивните си законови задължения,
установени в разпоредбата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, предл. 1 НПК последният
незаконосъобразно бездействал, като не разгледал искането, обективирано в жалбата, с
което Е. М. бил лишен от ефективно правно средство за защита, какъвто е институт на
възобновяване на делото. Сочи се, че в резултат от това бездействие Е. М. е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност, като намира, че
справедливият размер за обезщетяването им, за период от 28.06.2022 г. възлиза на сумата от
20 000 лева, която претендира в настоящото производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответната страна
Прокуратурата на Република България са изложени доводи за недопустимост на настоящото
производство поради наличието на висящи множество дела с идентичен предмет, насочени
към получаване на обезщетение за едно и също увреждане.
С оглед така изложените доводи и за преценка допустимостта на настоящото
производство съгласно чл. 126 ГПК, с разпореждане от 21.07.2023 г. съдът е изискал
служебно информация от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171-ви съдебен
състав и от 143-ти състав относно, съответно гр. дело № 44837/2022 г. и гр. дело №
1
44826/2022 г. и конкретно – относно страните, предмета и етапа, на който се намира
производството по делото и заверен препис от исковата молба, въз основа на която е
образувано.
В отговор по делото са постъпили писмо от 28.07.2023 г. от СРС, ГО, 143-ти състав, в
което е посочено, че гр. дело № 44826/2022 г. е образувано по искова молба на Е. М. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер от 20 000 лева
за претърпени неимуществени вреди, като делото е на етап насрочване, приложен е и препис
от исковата молба; както и писмо от 17.08.2023 г. от СРС, ГО, 171-ви състав с отразено в
същото, че гр. дело № ********* г. е образувано по искова молба на Е. Д. М. против
Прокуратурата на Република България за причинени неимуществени вреди от нарушаване
на правото на ЕС, с приложен препис от исковата молба.
При запознаване със съдържанието на така представените писмени материали се
установява, че гр. дело № 44826/2022 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав е образувано по
искова молба – жалба с вх. № 172972/18.08.2022 г., подадена от Е. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България с предявено искане за заплащане на сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие
от противоправно бездействие, изразяващо се в липсата на разглеждане и произнасяне по
подадена от него жалба № 202007287291/28.09.2020 г. до главния прокурор с искане за
възобновяване на КНОХД № 2018/2019 г. по описа на ВКС. В исковата молба са изложени
твърдения, че по този начин – с непроизнасянето си ответната страна противозаконно
бездейства и лишава ищеца от ефективно правно средство за защита посредством
възобновяване на делото, по което е осъден. Посочено е, че в резултат именно от това
бездействие Е. М. е претърпял неимуществени вреди, считано от 28.09.2020 г. – датата на
подаване на жалбата, чието обезщетение търси. Към настоящия момент, видно от служебно
изисканата справка, гр. дело № 44826/2022 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав е висящо.
Изяснява се, че гр. дело № 44837/2022 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав е
образувано по напълно идентична искова молба – жалба с вх. № 172978/18.08.2022 г., като с
последната се претендира заплащане на обезщетение поради бездействие на ответната
страна чрез неразглеждане на жалба № 202007286733/28.09.2020 г., изразяващо се отново в
непроизнасяне по подадено искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на
ВКС. Това гражданско дело е висящо, като към настоящия момент не е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск.
В настоящия случай се касае за образувани и висящи няколко граждански дела –
настоящото гр. дело № 45443/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, гр. дело №
44826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 143-ти състав, гр. дело № 44837/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 171-ви състав, при които е налице пълна идентичност между страните – ищец Е. Д.
М. и ответник Прокуратурата на Република България; между основанието на исковите
претенции – осъдителни искове с предмет вземания за обезщетения за неимуществени
вреди, в размер от по 20 000 лева, произтичащи от един правопораждащ факт –
противоправно бездействие на ответната страна, изразяващо се в непроизнасяне по искане
за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, въпреки законоустановеното
задължение за това. Налице и пълно припокриване на отправеното към съда искане – за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца процесната парична сума.
Горният извод, не се разколебава от обстоятелството, че искането на ищеца за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, по изложени от него твърдения,
е обективирано в различни жалби, който момент е обусловил и заявяване на обезщетението
2
със съответния начален период, тъй като определящо в случая относно предмета на делата е
въведеното от ищеца притезание с индивидуализиращите го белези – страни,
правопораждащ го факт и размер. В случая и в трите производства се търси обезщетение за
вреди от едно и също деяние – непроизнасяне на компетентния орган по напълно идентично
по съдържанието си (според твърденията на ищеца) искане, насочено към постигане на една
цел – възобновяване на дело, по което Е. М. е страна. Ето защо, съдът намира, че между
настоящото дело и посочените други две граждански дела е налице пълен субективен и
обективен идентитет, което обуславя прекратяване на по-късно заведеното дело като
недопустимо по см. на чл. 126 ГПК, още повече, че периодът, описан от ищеца като период
на увреждането по тези две дела обхваща началния момент на периода по настоящото дело,
макар определящо в случая да е деянието - увреждането, от което се претендират вредите,
предвид това, че периодът е релевантен при определяне по същество на размера на
следващото се обезщетение, при доказване на иска по основание.
С оглед изложеното и при съобразяване с обстоятелството, че настоящото дело е
образувано на 24.08.2022 г. по искова молба - жалба с вх. № 175529/23.08.2022 г., а гр. дело
№ 44826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 143-ти състав и гр. дело № 44837/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 171-ви състав, съответно по искова молба - жалба с вх. № 172972/18.08.2022 г. и с
вх. № 172978/18.08.2022 г., при което измежду всички тях гр. дело № 45443/2022 г. се явява
по-късно заведеното и предвид липсата на изключението, въведено с разпоредбата на чл.
126, ал. 1 ГПК (доколкото не се касае за частични искови претенции) настоящото подлежи
на прекратяване като процесуално недопустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 45443/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3