М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1317/2012г. по описа на ВОС
Варненската окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт срещу :
С.В.М. - за престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия М. е възведено обвинение в това, че в периода
11.11.2011г. - 13.11.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, получил сумата от 1 193 лева, като използвал платежен инструмент
– дебитна карта издадена от “Инвестбанк” АД София, без съгласието на титуляра И.М.И..
В съдебно
заседание прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по
безспорен начин. Предлага налагане на наказание на подсъдимия М. - “Лишаване от
свобода” около минималния законов размер, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК. Счита за справедливо и налагане на кумулативно
предвиденото наказание “Глоба” в минимален размер. Пледира за уважаване на
предявения граждански иск до размера на причинените имуществени вреди и
отхвърлянето му в частта за неимуществени такива.
Пострадалия И.И.
конституиран в качеството на частен обвинител се солидаризира със становището
на представителя на ВОП. Предявява граждански иск за причинени имуществени и
неимуществени вреди, който поддържа в хода на процеса.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адвокат И.К. ***, счита, че подзащитния и не е в
състояние да борави с банкови карти и пледира за оправдаването му.
Подсъдимия С.М. се признава
за виновен, но отрича да е теглил пари от сметката на И. и в последната си дума дава обещание да не
прави такива неща и моли да не му се налага никакво наказание.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.В.М. *** в едно домакинство с баба си
– св. С.С.. Лекуван е в психиатрична болница с диагноза “Умерена умствена
изостаналост”. Със 75% нетрудоспособност – Решение на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Анна
Варна” АД. Безработен, завършил е средно образование, неосъждан.
Подсъдимият М.
обичал да храни бездомните животни в квартала в който живее и по този
повод преди няколко години се запознал
със св. И.И.. Последния бил пенсионер по болест поради наличие на тежко
сърдечно заболяване “Пролапс на митрална клапа”. Поради необходимостта да му
превеждат пари от социални грижи си отворил сметка в “Инвестбанк” АД от където му издали дебитна карта. Свидетеля
не теглил преведените му пари, а ги събирал за да ги използва при нужда.
Дебитната карта стояла в плик заедно с дадения му от банката ПИН код в шкаф в
спалнята Подсъдимия и И. се сприятелили като свидетеля дори го водил
фирми за да му търси работа. Поради близките им отношения свидетеля периодично канил М. у дома си за да му помага
последния при чистенето на жилището му. Това сторил и в началото на м. ноември
2011г. При почистването М. използвал, че свидетеля излязъл от спалнята, отворил
шкафа, намерил плика с картата и ПИН кода и ги взел.
На 11.11.2011г.
отишъл до банкомат находящ се в сградата на Гранд мол Варна и за периода от
16,32 часа до 18,52 часа осъществил общо
седем опита за теглене на суми – една справка, четири успешни транзакции на
суми от по 100 лева и две неуспешни.
На следващия ден
продължил с опитите си да изпразни картата на И. и направил общо десет опита за
транзакции, като за периода от 16,29 часа
до 18,30 часа от банкомат на банка ДСК находящ се на бул.”Вл. Варненчик”
в гр. Варна изтеглил на 4 пъти сумата от по 100 лева и направил две справки и
четири неуспешни опита за транзакции.
На 13.11.2011г.
продължил тегленията, като от банкомат на банка “Пиреос” находящ се в гр. Варна
бул.”Вл. Варненчик” № 256 за времето от 19,39 часа до 19,42 часа изтеглил на четири
пъти пари – суми от по 101 лева – три пъти и 90 лв. – един път. Наличните
средства в картата свършили, като подсъдимия направил и два неуспешни опита за
транзакции.
На 17.01.2012г. И.
забелязал липсата на картата си и се усъмнил в М.. Обадил се на домашния
телефон на баба му и я помолил му да му
предаде да се видят. Подсъдимия отишъл в дома на свидетеля и последния го
попитал дали е взел картата му. М. си признал, че е “източил” картата и двамата
отишли в дома на баба му – св. С.С., където също разказал за станалото.
Свидетеля се обадил в ІІІ-то РУП при ОД на МВР – Варна и същият ден подал жалба
за случая. Св. Б. Б. – дежурен офицер в
управлението установила самоличността на подсъдимия и изпратила патрул да го
доведе. Подсъдимия си признал за извършеното като подробно разяснил механизма
на извършване на престъплението. Били му снети обяснения – подписани от него и
изготвена справка до ВОП.
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
Съдебно психиатрична и психологическа експертиза, защитено от вещите лица в съдебно заседание, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено, подсъдимия не страда от психично заболяване
Интелектуалното му ниво е в норма към лека умствена недостатъчност, която обаче
не му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства показанията на свидетелите И.И. и Б.Б., писмените доказателства – Експертно решение
от ТЕЛК, Епикриза от МБАЛ “Св. Марина” Варна, справки от банки с характеристични данни по
местоживеене и съдимост, прочетени и приобщени към доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК.
Същите са последователни,
непротиворечиви, водят до една и съща фактическа обстановка и се кредитират
безусловно от съда.
Съдебния състав
изключи от доказателствата по делото проведената на 03.10.2012г. очна ставка
между подсъдимия и св. И. доколкото първият е бил в друго процесуално качество
- това на свидетел и показанията му са негоден източник на доказателства.
Обясненията на
подсъдимия депозирани в съдебно заседание съдът отчита като вътрешно
противоречиви, неверни по същество и израз единствено и само на защитна позиция.
От една страна подсъдимият разбира обвинението си и признава вината си, а от
друга отрича да е взел инкриминираното платежно средство и да е извършвал
теглене на пари от чуждата сметка. Твърденията, че пострадалия И. му е нанесъл
на два пъти побой - и в собствения си и
в дома на подсъдимия не се подкрепят от каквито и да било доказателства. На
същия ден за който подсъдимия твърди, че е бил бит на два пъти и заплашван е
бил разпитван във ІІІ-то РУП и не е съобщил такива данни на дежурния офицер, не
представя и съответни медицински документи за упражнено върху него насилие. В
тази насока съдът отчета и факта, че пострадалия е човек на възраст със
сериозно сърдечно заболяване, с постоянна аритмия заради която постоянно
клякаше в съдебно заседание /протокол
л.42/ и е практически невъзможно да упражни физическо насилие над значително
по-младия и атлетически сложен подсъдим.
Показанията на
св. С.С. /баба на подсъдимия/ съда не цени като достоверни. Същата не е
запозната с обстоятелства свързани с извършване на престъплението, но е
присъствала на срещата в дома и на 17.01.2012г. и твърди, че св. И. е нанесъл
жесток побой на внука и. Из показанията и в с.з. : “Той /И./ го би с юмруци, с шамари, удря го само по
главата”. В случай, че тези и твърдения бяха верни неминуемо по лицето на
подсъдимия биха останали следи, каквито обаче не са констатирани при разпита му
от св. Б. по-късно същия ден. Затова и съдът не намира показанията и за
обективни и достоверни, а ги приема за депозирани единствено и само с цел да
оневини внука си. Доколкото са налице данни за упражнявано от подсъдимия спрямо
нея физическо насилие, съдът отчита и елемента страх като мотивирал я да даде
неистински показания.
Като особено
силно доказателство за виновността на подсъдимия съдът отчета изготвената от
“Инвестбанк” АД разпечатка за извършени транзакции с дебитната карта на И..
Анализа на начина и поредността на извършените операции с картата сочат, че
изтеглилия парите е човек с изключително ниско ниво на познание при операциите
с банкови карти. Така например извършени са общо 22 опита за транзакции, като
осем от тях са справки и неуспешни поради надхвърлен лимит. Очевидно на лицето извършило ги е непознат ноторно
известния за всички притежатели на банкови карти факт, че максимално
допустимата сума за теглене от банкомат в рамките на един ден е 400 лв. и по -
нататъшни опити за теглене биха били неуспешни. Тази сума би могла да бъде
изтеглена само с една операция и подсъдимия се е подлагал на излишен риск да бъде
хванат, като е извършвал множество опити в рамките на един ден от един и същ
банкомат. Изтеглянето на суми от порядъка но 101 лев също говорят за липса на
опит при работа с банкова карта и биха могли да бъдат обяснени с леката
умствена изостаналост на подсъдимия.
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество съдът
достигна до извода, че подсъдимия С.В.М.
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.249 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за
периода 11.11.2011 - 13.11.2011г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, получил сумата от 1 193
лева, като използвал платежен инструмент – дебитна карта издадена от “Инвестбанк”
АД София, без съгласието на титуляра И.М.И..
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено
опасния характер на извършеното и е предвиждал обществено опасните му последици
– наясно е бил, че използва дебитна карта издадена от “Инвестбанк” АД на И.И.
без негово съгласие и от тези му действия за последния ще настъпи имотна вреда.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е формално и обществено опасните
последици от него са настъпили и без за титуляра на картата да е настъпила
имотна вреда каквато в случая е налице.
Предмет на престъплението е истински редовно издаден платежен документ.
Именно използването на такъв от подсъдимия без знанието и съгласието на лицето
което е оправомощено да осъществява платежни операции с него – св.И. съставлява
престъпление по чл.249 ал.1 от НК и е основание за носене на наказателна
отговорност.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление –
налице са общо 22 деяния които осъществяват поотделно един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време – в
рамките на три дни при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Накърнени са обществените отношения защитаващи правомерното
функциониране на банковата система в страната и
в частност тези гарантиращи сигурността на спестяванията на гражданите.
Причина за извършеното престъпление е желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по непозволен от закона начин.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимия настоящия състав отчете :
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства :
-
младата възраст на подсъдимия
-
наличието на лека умствена изостаналост
-
тежкото му детство данни за което са налични в епикриза – л.28 по д.п.
и материалите от СППЕ
-
липса на предходна съдимост
Като отегчаващи
такива :
- лоши
характеристични данни по местоживеене
Съдът намери, че
извършеното от подсъдимия престъпление е
със сравнително висока степен на обществена опасност. Обществената
опасност на дееца е невисока.
С оглед на
гореизложеното съдът счете, че на подсъдимия М. следва да бъде наложено
наказание при отчитане на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като наличието на лека умствена изостаналост се отчита като изключително такова
и в случая и най-лекото предвидено в закона наказание - “Лишаване от свобода” за срок от две години
се явява несъразмерно тежко и наказанието следва да се определи при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Съдебния състав намери за справедливо налагане
на наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 1 година. Като отчете, че подсъдимият не е бил осъждан и че за постигане на целите на
наказанието и най-вече за личната превенция не е необходимо той да бъде изолиран от обществото съдът
отложи изпълнението на наказанието, като определи изпитателен срок от 3 години.
Отчитайки материалното положение на подсъдимия и обстоятелството, че за в бъдеще
ще следва да репарира причинените от
деянието имуществени вреди, на осн.
чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото в закона наказание “Глоба”.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по - конкретно на индивидуалната превенция, като
на подсъдимия се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да
съобразява поведението си с установените законови правила в РБ.
Съобразно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. Отговорността за
обезвреда възниква при наличие на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Доколкото в случая такава
връзка е налице и като отчете, че с
деянието са причинени имуществени вреди за гражданския ищец съдът осъди
подсъдимия да му заплати сумата от 1 193
лева ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Съдът отхвърли гражданския иск в частта му
за причинени неимуществени вреди доколкото същите не са пряка и непосредствена
последица от извършеното непозволено увреждане.
На осн. чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на
подсъдимия, като го осъди и да заплати държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :