Номер ІV-92 Година 2019, 7 август гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на втори
август година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Цветанка Арнаудова
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело №
1000 описа за 2019 година
Производството е по чл.258
и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С.К.П. ***, подадена чрез адв.Н.С. от БАК, против решение № 1035 от
08.05.2019 г. по гр.д.9065/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА
му, с която въззивникът е осъден да заплати на непълнолетното си дете Ванеса
Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., издръжка за минал
период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо 2 160 лв. Твърди се, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. На първо място се твърди, че при положение, че
издръжката за минал период се претендира за нужди на детето, което е
непълнолетно, следвало е тази претенция да бъде предявена от самото дете, със
съгласието на родителя, а не само от родителя, какъвто е настоящият случай. На
второ място се твърди, че неправилно съдът е приел тази претенция чрез
съединяването й с вече предявената искова претенция за издръжка за бъдеще
време, т.е.съдът е приел за разглеждане един самостоятелен иск чрез изменение
на вече предявения иск. На следващо място се сочи, че съвсем недобросъвестно
този иск е бил предявен след първото по делото съдебно заседание и след изслушването
на детето. Сочи се още, че самото дете впоследствие е изразило позиция (в
декларация от 15.03.2019 г.), че в момент, в който и двамата родители
упражняват родителските права, то няма претенции към своя баща за издръжка за
периода от м.12.2017 г. до м.декември 2018 г., която позиция е потвърдило
впоследствие с подписване на втора декларация. В този смисъл се твърди, че дори
да е била допустимо заявена и приета тази претенция, впоследствие непълнолетната
дъщеря на страните е заявила, че не я поддържа. Претендира се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът за минал
период се отхвърля. Заявено е искане за повторно изслушване на детето.
Приложена е Декларация, подписана от непълнолетното дете на страните. В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника. Няма искане за присъждане
на разноски.
Въззиваемата С.Ц.П.
***, чрез процесуалния й
представител адв.М.Т. от БАК, оспорва като неоснователна и недоказана
въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно
заседание. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от
въззивника пороци, правилно и обосновано е. Твърди се, че не е налице пречка за
съединяване на иска за издръжка за минал период за разглеждане с иска за
прекратяване на брака и съединените с него брачни искове. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство. Няма искания за допускане на нови доказателства. По повод
представената писмена декларация от детето се твърди, че тя е подписана от
детето под влиянието на неговия баща – въззивника. С твърдението, че тъй като
детето не е навършило пълнолетие и няма как да прави самостоятелно изявление, а
не е установено декларацията да е дадена със съгласието на бащата, се заявява,
че представената декларация, подписана от детето е недопустима.
ДСП Бургас не е
представила становище по подадената въззивна жалба. В съдебно заседание
предоставя на съда да произнесе решение съобразно представените доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е
допустима.
С оглед твърденията на
страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и
правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата С.Ц.П.
против С.К.П., за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо
разстроен без произнасяне по въпроса за вината. Претендира съдът да й предостави
родителските права върху детето, а ответникът да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 200 лв месечно , платима на 10-то число на месеца, за
който се отнася плащането, „дължима от датата на молбата до настъпване на
законна причина за нейното отменяне или изменяне.
В първото
по делото открито съдебно заседание ищцата е заявила, че „допълва исковата
молба и с искането да бъде присъдена издръжка за детето и за минал период –
една година преди подаване на исковата молба“ в размер на 200 лв месечно.
Първоинстанционният
съд е приел, че с изявлението на ищцата е направено изменение и на претенцията
за издръжка, чрез предявена претенция и за минал период.
Ответникът
е оспорил исковете.
С обжалваното решение съдът е прекратил брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство; приел е, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи; постановил е след прекратяване на брака
ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име – Ц.; ползването на семейното
жилище е предоставено на съпруга; предоставил е упражняването на
родителските права върху детето Ванеса Стоянова П. на майката С.Ц.П. и като местоживеенето на детето ще бъде при майката; определил е режим на лични
отношения на бащата с детето; и е осъдил бащата да заплаща на
непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си
С.Ц.П., месечна издръжка в размер на 180 лв, платима до 10-то число на текущия месец, считано от
подаване на исковата молба - 07.12.2018 г. до настъпването
на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като е отхвърлил иска за горницата над 180 лв до претендирания размер от 200 лв. Със
същото решение съдът е осъдил въззивника С.К.П. да заплати на непълнолетното си
дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието на майка си С.Ц.П., издръжка
за минал период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо 2 160 лв, като е отхвърлил иска за горницата
над 2 160 лв до целия претендиран размер от 2 400 лв.
Решението на БРС е
обжалвано само от ответника и само в частта, с която съдът го е осъдил да
заплати на непълнолетното си дете Ванеса Стоянова П., действащо със съгласието
на майка си С.Ц.П., издръжка за минал период от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г. в размер на общо
2 160 лв, поради което
спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалите си
части решението е влязло в сила поради необжалването му от страните.
При извършената
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно.
В обжалваната част
(подлежаща на контрол за допустимост от въззивния съд), решението на БРС е
допустимо.
Относно
допустимостта на решението, и във връзка с основните наведени от въззивника
оплаквания, съдът намира следното:
Както се посочи по-горе,
основните оплаквания на въззивника в жалбата му се свеждат до твърдението, че
поради това, че издръжката за минал период се претендира за нужди на детето,
което е било непълнолетно още при предявяване на исковата претенция, следвало е
тази претенция да бъде предявена от самото дете, със съгласието на родителя, а
не само от родителя. Второто оплакване се състои в това, че съдът е приел за
разглеждане този иск, чрез съединяването му с вече предявената искова претенция
за издръжка за бъдеще време, т.е.съдът е приел за разглеждане един
самостоятелен иск чрез изменение на вече предявения иск.
Посочените две оплаквания
касаят допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Съдът намира и двете
оплаквания за неоснователни и недоказани.
На първо място, съгласно
разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, с
брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК не прави разлика между исковете за издръжка по чл.143 от СК
и тези по чл.149 от СК – за минало време, поради което съдът приема, че искът
по чл.149 от СК е допустимо да бъде съединен за общо разглеждане с брачните
искове в брачния процес.
Съгласно приетото в т.1 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д.
№ 77/1977 г., Пленум на ВС (прието при действието
на отменения Семеен кодекс, но е приложимо и с оглед съответните разпоредби от
сега действащия Семеен кодекс), не е допустимо в брачния процес за
развод да участват като страни трети лица и ненавършилите пълнолетие деца.
Изрично е посочено, че тази недопустимост важи и тогава, когато решението по
брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права,
семейното жилище, фамилното име и издръжката. По приетия за съвместно
разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и
непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно
възражението, че страна по предявения иск за издръжка за минало време, съединен
за общо разглеждане с брачните искове в настоящото производство, е следвало да
бъде непълнолетната дъщеря на страните, а не нейната майка – С.П., съотв.че
решението на БРС е недопустимо в обжалваната част.
Неоснователно е и възражението, че съдът е приел за
разглеждане иска по чл.149 от СК, чрез съединяването му с вече предявената
искова претенция за издръжка за бъдеще време, т.е. приел е за разглеждане един
самостоятелен иск чрез изменение на вече предявения иск.
Обективното съединяване на
искове може да стане както чрез предявяване от ищеца в обща искова молба на
повече от един иск (чл.210, ал.1 от ГПК), така и чрез изменение на първоначално
предявения иск, състоящо се в разширяване на иска, като наред с него се
предявява още един или повече искове (арг.от чл.213 от ГПК). В случая искът по
чл.149 от СК е насочен против същия ответник, подлежи на разглеждане по същия
съдопроизводствен ред, поради което не е недопустимо съединяването му за
разглеждане с вече предявените искове в едно производство.
По наведените в жалбата
оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, настоящият съдебен състав намира следното:
По делото не е спорно, че
страните са съпрузи, а детето Ванеса, родена на *** г., е родено от брака им.
По делото е установено, а не е и спорно между страните, че са
във фактическа раздяла приблизително година и половина преди завеждането на
иска, когато ищцата заедно с детето са напуснали семейното жилище и са заживели
в друго жилище, нейна собственост, т.е.детето Ванеса живее при своята майка,
която полага непосредствените грижи за детето.
Съгласно чл.149 СК,
издръжка може да се търси и за минало време в рамките на една година преди делото.
Съдът намира за
обосновани и споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото няма
данни бащата да е плащал регулярно издръжка на детето си в периода от 1 година
преди завеждане на иска. Не са представени писмени доказателства за такива
регулярни плащания, нито е налице признание на майката, че е получавала
ежемесечно суми за издръжка на детето.
Предоставяните от
ответника на детето средства за лични разходи, купувал й е подаръци за
рождените дни (съгласно отразеното в социалния доклад), според настоящия състав
не представлява предоставяне на средства за издръжка на детето, тъй като сумите
са давани направо на детето - за индивидуални негови разходи (св.Трифонов – „за
екскурзия и лагери“), и не е установено това да е ставало ежемесечно.
При така
представените доказателства съдът споделя изводите на първоинстанционния съд,
че в периода от 1 година преди завеждане на иска, бащата е предоставял на
детето средства за негови индивидуални
разходи, по конкретни поводи, но няма данни да е давал регулярна парична
издръжка по смисъла на чл.146 СК.
В този смисъл
следва да се ценят и представените по делото декларации, подписани от детето
(от 15.03.2018 г. и от 02.06.2019 г.). Доколкото изложените в първата
декларация твърдения за предоставяне на суми от бащата на детето съвпадат с
останалите данни по делото, следва да се приеме, че се касае за сумите, давани
по конкретни поводи. Втората декларация удостоверява получаване от детето на
сума, предоставена му от баща му, в размер на определената от
първоинстанционния съд издръжка за минало време за 6 месеца.
Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че декларациите
представляват документ, подписан от непълнолетно лице, което според чл.28, ал.2 ГПК може да извърша съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на
родителите или попечителите си. В случая съгласието от страна на майката липсва,
и този порок не може да се санира нито с изявлението на бащата в съдебно заседание,
че е съгласен с действията на дъщеря му, нито с подписа на бабата на детето
върху втората декларация.
На последно място следва да се отбележи, че в настоящото
производство (вкл.по иска за издръжка за минало време), по изложените по-горе
съображения, детето Ванеса не е страна, съотв.не може да се разпорежда с
предявения иск правейки изявления, че „няма претенции“ към баща си за издръжка
за минало време.
С изложените
съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана, и
поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва да се
потвърди в обжалваната част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед постановения
резултат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззиваемата-ищец следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 382
лв, като съдът приема за основателно възражението на въззивната страна за прекомерност,
с оглед фактическата и правна сложност на спора, на претендираните от
въззиваемата съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1035 от
08.05.2019 г. по гр.д.9065/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН **********
*** да заплати на С.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 382 лв (триста
осемдесет и два лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство..
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.