МОТИВИ към присъда № 18/07.03.2017г. по НОХД № 380/2014г.
по описа на Окръжен съд П..
Окръжна
прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимите:
С.В.В., за това,че:
І. В периода 03.05.2012г. – 30.05.2012
г., при условията на продължавано престъпление, в гр.П., в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на „***” – гр.
П., самостоятелно, а на 28 и 29.05.2012г. и в съучастие като извършител с П.Д.Д.
ЕГН ********** – като подбудител и помагач, не е изпълнил и е нарушил
служебните си задължения, извършвайки следните деяния, които осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, както следва:
-
на 03.05.2012г. в гр. П. е нарушил служебните си задължения по чл.137, ал.6 от
Закона за ветеринаромедицинската дейност – „В тридневен срок от представяне на
становището по ал.3 или протокола по ал.5 Директорът на *** вписва
животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация” – разпоредил
е да се впише в регистъра на животновъдните обекти на *** – гр. П. –
Събирателен център за дребни преживни животни, предназначени за износ за
РТурция с капацитет 1 000 /хиляда/ броя, с ветеринарен регистрационен № **** –
при неизготвен протокол /становище/ за регистрация за съответствие с
ветеринаромедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение
към тях от комисия, назначена с негова Заповед № ЗЖ 150/03.05.2012 г. и
неотговарящ на изискванията на чл.2, ал.2, т.1, т.2, т.4, т.5 предложение
второ, т.7, т.8 и т.9 от Наредба № 17/17.11.2005г. за ветеринаромедицинските
изисквания към карантинните депа за събиране за износ на едри и дребни преживни
животни, както и на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.3 от Наредба № 44 за ветеринаромедицинските
изисквания към животновъдните обекти и на чл.4 от Наредба № 16/03.02.2006г. за
защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански
животни;
-
на 28.05.2012г. в гр. П., в съучастие като извършител с П.Д.Д. - като
подбудител е нарушил служебните си задължения по длъжностна характеристика –
п.ІV – т.1 да организира и ръководи идентификацията на животните и п. V – т. 10
– да организира регистрацията на животните – разпоредил е на д-р Т.И.И. да
изпрати до **** – гр.С. заявка за 5 000 /пет хиляди/ броя ушни марки, за да се
идентифицират 1 200 /хиляда и двеста/ броя агнета, родени в РР., при липса на
служебна необходимост и в нарушение на чл.4, ал.3, т.1 и чл.20 от Наредба №
61/09.05.2006г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация
на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни
и регистрация на обекти;
-
29.05.2012г. в гр.П. е нарушил служебните си задължения по чл.121, ал.1 от КТ –
„Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова
работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения на мястото на
постоянната му работа” – издал е Заповед № 95/29.05.2012г. за командироване в
гр.К. на служител от *** – гр. П. – Т.Г.Д. – Главен експерт „Човешки ресурси”
при *** – гр.П. – при липса на служебна необходимост за изпълнение на трудовите
й задължения извън *** – П. - за да получи 5 000 броя ушни марки;
-
29.05.2012г. в гр.П. е нарушил служебните си задължения по чл.121, ал.1 от КТ –
„Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова
работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения на мястото на
постоянната му работа” – издал е Заповед № 96/29.05.2012г. за командироване в
гр.К. на служител от *** – гр. П. – А.Г.С. – Главен специалист в отдел „***”
при *** – гр. П. – при липса на служебна необходимост за изпълнение на
трудовите му задължения извън *** – П. - за да получи 5 000 броя ушни марки;
-
на 29.05.2012г. в гр. П., в съучастие като извършител с П.Д.Д., ЕГН **********
– като помагач, е нарушил служебните си задължения по чл.31, т.3 от
Устройствения правилник на **– „Директорите
на ***: т. 3 отговарят за законосъобразното и целесъобразно управление на
предоставеното на *** имущество” – разпоредил е на А.Г.С. – Главен специалист в
отдел „***” - при *** – гр. П., да предаде на помагача - П.Д.Д. 5 000 /пет
хиляди/ броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от
BGD302115601 до BGD *********;
- на 03.05.2012г. в гр.П. не е изпълнил
служебните си задължения по длъжностна характеристика – п.ІV – т.1 – да ръководи
и контролира регистрацията на животновъдните обекти в област П.; п.V т. 10 –
организира регистрацията на животновъдните обекти; т. 13 – контролира и
координира дейността на служителите на ***; т. 26 – отговаря за трудовата
дисциплина; т. 32 – контролира воденето на правилна документация в ***; п. VІІІ
– взема решения относно контрола на всички дейности, осъществявани от *** – П.;
по чл.29, т.2 от Инструкцията за организацията на документооборота в ****/2011г.
– „Контролът по изпълнението на задачи се извършва на няколко нива: т. 2 – от
прекия ръководител на отговорното за изпълнение на задачата длъжностно лице”;
по чл.31, т.1 от Устройствения правилник на **** – „Директорите на ***
ръководят и контролират ***” – не е проконтролирал действията на членовете на
комисията, назначена с негова заповед № ЗЖ 150/03.05.2012 г. – д-р Т.И.И. и д-р
Й.А.Й. – да изготвят протокол, установяващ, че животновъден обект, с
ветеринарен регистрационен № **** не отговаря на изискванията на Наредба №
17/17.11.2005г. за ветеринаромедицинските изисквания към карантинните депа за
събиране и износ на едри и дребни преживни животни;
-
на 04.05.2012г. в гр. П. не е изпълнил служебните си задължения по чл.14 от
Инструкцията за организация на документооборота в ****/2011 г. – „Служителите
на **** са длъжни да предават за регистриране изходящи и вътрешни документи” –
не е предал за регистрация в деловодството на *** – П. – заключение за
извършена проверка на животновъден обект от 03.05.2012г., издадено на основание
негова заповед № ЗЖ 150/03.05.2012г.;
-
на 29.05.2012г. в гр. П. не е изпълнил служебните си задължения по длъжностна
характеристика – п. V – т. 32 – „Контрол по водене на правилна отчетност и
документация в *** – гр. П.” – не е разпоредил да се заприходят в склад на ***
– гр.П. 5 000 /пет хиляди/ броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
********* и от BGD302115601 до BGD *********;
-
в периода 04.05.2012г. – 30.05.2012г. в гр.П. не е изпълнил служебните си
задължения по чл.138, ал.1, т.2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност –
„Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва: 2. - при груби
нарушения на ветеринаромедицинските изисквания„ – не е издал заповед за
заличаване регистрацията на Събирателен център за дребни преживни животни с
ветеринарен регистрационен № 4117 - 0100 и обезсилване на удостоверението за
регистрацията му,
като
престъплението е извършено с цел да се набавят облаги за „Лайф Сток
Интернешънъл” ООД, П.Д.Д. и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ – привилегията да се
регистрира и експлоатира животновъден обект в землището на с.К., област П. –
Събирателен център за дребни преживни животни предназначени за износ за
РТурция, с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на
ветеринаромедицинските изисквания, както и да се подмени произхода на 1 200
броя агнета от румънски на български - и от него са настъпили значителни вредни
последици:
– регистриран е животновъден обект –
Събирателен център за дребни преживни животни, предназначени за износ за
РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100 с капацитет 1 000 броя,
неотговарящ на ветеринаромедицинските изисквания за карантинни депа за износ на
ДПЖ за РТурция и хуманно отношение към тях;
-
нарушена е междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция
за контрол на пратки дребни преживни животни, предназначени за износ за
РТурция, осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за
здравеопазването на животни от 09.04.2012г., утвърдена със Заповед № РД 11 –
422/09.04.2012г. на Изпълнителния директор на ****/;
-
създадена е опасност от разпространение на заразни болести при хората при по –
продължителен престой на животни в депото;
-
разпределени са в Информационната система ВетИС от **** – гр.С. 5 000 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
********* на *** – П.;
-
подменени са ушните марки с български с номера от BGD ********* до BGD
********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя на 1 200
броя агнета родени в РР.;
-
регистрирани са в информационната система ВетИС на нИ.*** – гр. П. и са
разпределени на официален *** 1 200 броя ушни марки с номера от BGD *********
до BGD ********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя;
-
уронен е престижът на *** – гр. П.;
-
създадени са смущения в нормалното функциониране на **** – гр.С. *** - Престъпление по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК;
ІІ.
На 03.05.2012г. в гр.П., в качеството си на длъжностно лице – Директор на *** –
гр.П., в кръга на службата си е съставил официален документ – Удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 787/03.05.2012г., находящ се в с.К., област
П. - Събирателен център за дребни преживни животни /ДПЖ/, предназначени за
износ за РТурция, с капацитет 1 000 /хиляда/ броя, с ветеринарен регистрационен
№ 4117 - 0100 в *** – гр.П., в което е удостоверил неверни обстоятелства – че
обектът е одобрен с Протокол от 03.05.2012г. от комисия назначена с негова
заповед № ЗЖ – 150/03.05.2012г. и че обектът е собственост на „Лайф Сток
Интернешънъл” ООД, *** – гр.Ш., ул. „П.П.“ **, с цел да бъде използван тоя
документ като доказателство за тези обстоятелства – Престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК;
ІІІ.
В периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на продължавано
престъпление в гр.П., гр.С., землището на с.К., област П., в съучастие като
съизвършител с извършителите П.Д.Д. ЕГН **********, Й.А.Й. ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН ********** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е осъществил приготовление към
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1, б. „б”, „д” и „е” във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.93, т.8 от НК – да се пренесат през границата
на страната – Българо – турската – стоки, без знанието и разрешението на
митниците – 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184 654,60 лева с
търговски цели, чрез използване на документи с невярно съдържание – митническа
декларация с посочване, че животните са с произход РБългария; ветеринаромедицинско
свидетелство, че животните са с произход РБългария, издадено от официалния ***;
списък с номерата на българските ушни марки, удостоверяващ произхода на
животните – че са родени в РБългария; фактура, че животните са закупени в
РБългария от „Лайф Сток Интернешънъл” ООД – подсигурил е средства за извършване
на престъплението – 1 200 броя български ушни марки с номера от BGD *********
до BGD ********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя,
извършвайки през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, деяния, които осъществяват поотделно състави на едно
и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, както следва:
-на 28.05.2012год. в гр.П. е разпоредил на д-р
Т.И.И. да изпрати до **** – гр.С. заявка за 5000/пет хиляди/броя ушни марки, за
да се индентифицират 1200/хиляда и двеста/броя агнета, родени в Р.Р..
- на 29.05.2012год.в
гр.П. е издал заповед Заповед № 95/29.05.2012г. за командироване в гр.К. на
служител от *** – гр. П. – Т.Г.Д. – Главен експерт „Човешки ресурси” при *** –
гр. П., за да получи 5 000 броя ушни марки;
- на 29.05.2012г.
в гр.П. е издал Заповед № 96/29.05.2012г. за командироване в гр.К. на служител
от *** – гр. П. – А.Г.С. – Главен специалист в отдел „***” при *** – гр. П., за
да получи 5 000 броя ушни марки;
- на 29.05.2012г. в гр.П. разпоредил е
на А.Г.С. – Главен специалист в отдел „***” - при *** – гр. П., да предаде на П.Д.Д.
5 000 /пет хиляди/ броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и
от BGD302115601 до BGD *********;
- като престъплението е извършено от пет лица,
сговорили се предварително, предметът на контрабандата е в особено големи
размери 184 654,60 /сто осемдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/ и случаят е особено тежък – Престъпление по чл.242, ал.9 във вр. с ал.4 във вр. с ал.1, б. „б”,
„д”, и „е” във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.17, ал.1 от НК.
Й.А.Й.
за това, че:
І.
В периода 03.05.2012г. – 30.05.2012г. при условията на продължавано
престъпление, в землището на с.К., област П. и гр.С., област П., в качеството
си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – *** в Община С. в
Отдел „***” при *** – гр.П., не е изпълнил и е нарушил служебните си
задължения, извършвайки през непродължителни периоди от време следните деяния,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени
са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, както следва:
-
в периода 03.05.2012г. – 30.05.2012г. в землището на с.К., област П. не е
изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика – п. ІV – т. 1 –
да контролира дейностите по здравеопазването на животните и т. 8 – да извършва
проверка на издадените ветеринаромедицински документи за спазването на
изискванията, свързани с издаването им; п. V – т. 16 – да изисква от
ветеринаромедицинските специалисти, ръководителите и работещите във ферми,
предприятия и обекти с епизоотично значение да спазват ветеринарното
законодателство и в случай на констатирани нарушения да издава актове за установяване
на административни нарушения – не е осъществил контрол за съответствието на
ветеринаромедицинските изисквания на Събирателен център в с.К., област П. за
дребни преживни животни /ДПЖ/, предназначени за износ за РТурция, с капацитет 1
000 /хиляда/ броя, с посочен собственик „Лайф Сток Интернешънъл” ООД, вписан в ***
– гр. П. с ветеринарен регистрационен № 4117 - 0100;
-
на 30.05.2012г. в землището на с.К., област П. и в гр.С., област П. не е
изпълнил служебните си задължения по Закона за ветеринаромедицинската дейност -
чл.7, ал.1, т.1, б.„в” – Българската агенция за безопасност на храните
осъществява: 1. контрол по здравеопазване при: в/ транспортиране на животни; т.
4 - контрол за спазване на правилата за
защита и хуманно отношение към животните и т.9 – контрол на
ветеринаромедицинската практика; чл. 8 ал. 1 – Контролът по чл.7, ал.1 се
извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти; чл.67, ал.2,
т.1 – Ветеринарните лекари по чл.8, ал.1 са длъжни да извършват клинични
прегледи и ветеринаромедицински проверки на мястото на произход на животните
относно т. 1 - спазване на ветеринаромедицинските изисквания за идентификация
на животните; т. 4 – спазване на ветеринаромедицинските изисквания при транспортиране
на животните; т. 5 – изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап
от отглеждането и търговията с животни; и по длъжностна си характеристика – п.
ІV – т. 6 – да контролира дейността по идентификация на животните в Общината и
въвеждане на информация, свързана с тази дейност в информационната система и п.
V т. 3 – контролира, получава и удостоверява достоверността на предоставената
от ветеринарните лекари и ветеринарните техници информация; т. 15 – контролира
работата на ветеринаромедицинските специалисти от ветеринарния участък и
регистрираните ветеринарни лекари, ежедневно, включващо воденето на първичната
ветеринарна отчетност; т. 16 – изисква от ветеринаромедицинските специалисти,
ръководителите и работещите във ферми, предприятия и обекти с епизоотично
значение да спазват ветеринарното законодателство и в случай на констатирани
нарушения, издава актове за установяване на административни нарушения; т. 22 –
контролира идентификацията на животни в общината. При необходимост извършва инвентаризация
на всички животни в общината; т. 25 – контролира движението на животните на
територията на общината и контролира животните в депата във връзка с
идентификацията ежедневно – не е осъществил контрол за спазването на
ветеринаромедицинските изисквания за 1 200 /хиляда и двеста/ броя агнета,
родени и маркирани в Р.Р. с румънски ушни марки и приети в Събирателен център в
с. К., област П. за дребни преживни животни /ДПЖ/ предназначени за износ за
РТурция, с посочен собственик „Лайф Сток Интернешънъл” ООД, вписан в *** – гр.П.
с ветеринарен регистрационен № ****;
-
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е нарушил служебните си задължения по
Наредба № 61/09.05.2012г. за условията и реда за идентификация на животните,
регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за
идентифициране на животните по чл.4, ал.3 – Средствата за идентификация се
поставят преди животните да напуснат животновъдния обект, в който са родени и
по чл.20 – Дребните преживни животни се идентифицират до 20-тия ден от тяхното
раждане, но при всички случаи преди да са напуснали животновъдния обект, в
който са родени – разпределил е ушни марки за идентификация на родени и
идентифицирани в Р.Р. 1 200 броя агнета – 600 броя ушни марки с номера от BGD
********* до BGD ********* – на д-р В.И.Д. и 600 броя ушни марки с номера от
BGD302185201 до BGD ********* – на д-р А.А.К.;
- на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е
нарушил служебните си задължения по длъжностна характеристика – п. V - т. 36 –
неправилно е използвал служебния си печат на официален *** № 16017 при *** – П.
– поставил го е на официални удостоверителни документи с невярно съдържание –
Предавателно – приемателна разписка № 27/30.05.2012г. - че е предал на д-р В.И.Д.
– 600 броя ушни марки и в Предавателно – приемателна разписка № 28/30.05.2012г.
- че е предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки;
-
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е нарушил служебните си задължения по
длъжностна характеристика п. ІV – т. 6 – да контролира дейността по
идентификация на животните в Общината и въвеждането на информация, свързана с
тази дейност в информационната система; п. V – т. 3 – контролира, получава и
удостоверява достоверността на предоставената от ветеринарните лекари
информация; т.15 – контролира работата на ветеринаромедицинските специалисти от
ветеринарния участък и регистрираните ветеринарни лекари, ежедневно, което
включва водене на първичната ветеринарна отчетност; т. 23 – разпределя ушните
марки и други идентификатори от маркировачите в общината и контролира
използването на същите – изпратил е в *** –гр.П. на *** в Отдел „***” – П.Б.Я.
- сканирани копия на официални документи, удостоверяващи неверни обстоятелства
- Предавателно – приемателна разписка № 27/30.05.2012г. - че е предал на д-р В.И.Д.
– 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и Предавателно – приемателна разписка №
28/30.05.2012 г. - че е предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки с номера от
BGD302185201 до BGD *********,
като
престъплението е извършено с цел да се набавят облаги за „Лайф Сток
Интернешънъл” ООД, П.Д.Д. и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ – привилегията да се
регистрира и експлоатира животновъден обект в землището на с.К., област П. –
Събирателен център за дребни преживни животни, предназначени за износ за
РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на
ветеринаромедицинските изисквания, както и да се подмени произхода на 1 200
броя агнета от румънски на български - и от него са настъпили значителни вредни
последици:
-
нарушена е междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция
за контрол на пратки дребни преживни животни предназначени за износ за РТурция,
осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването
на животни от 09.04.2012 г. утвърдена със Заповед № РД 11 – 422/09.04.2012г. на
Изпълнителния директор на ****/;
-
създадена е опасност от разпространение на заразни болести при хората при по –
продължителен престой на животни в депото;
-
разпределени са в Информационната система ВетИС от **** – гр.С. 1 200 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от BGD302185201
до BGD ********* – 600 броя;
-
подменени са ушните марки с български с номера от BGD ********* до BGD
********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя на 1 200
броя агнета родени в РР.;
-
уронен е престижът на *** – гр. П.;
-
създадени са смущения в нормалното функциониране на **** – гр.С. *** - Престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;
ІІ.
На 30.05.2012г. в гр.С., област П. при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение – *** Община С. в Отдел „***” при *** –
гр. П., в кръга на службата си, в съучастие като извършител с В.И.Д., ЕГН **********
– като помагач, е съставил официални документи с невярно съдържание, с цел да
бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, извършвайки през
непродължителни периоди от време следните деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление, извършени са при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва:
-
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е
съставил официален документ - Предавателно – приемателна разписка №
27/30.05.2012 г., в която е удостоверил невярно обстоятелство - че е предал на
д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD *********;
- на 30.05.2012 г. в гр. С., област П. е съставил официален документ - Предавателно
– приемателна разписка № 28/30.05.2012 г., в която е удостоверил невярно
обстоятелство - че е предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки с номера от
BGD302185201 до BGD ********* – престъпление
по чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК;
ІІІ.
В периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на продължавано
престъпление в гр.П., гр.С. и землището на с.К., област П., в съучастие като
извършител с извършителите П.Д.Д. ЕГН **********, С.В.В. ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН ********** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е осъществил приготовление към
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1, б. „б”, „д” и „е” във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.93, т.8 от НК – да се пренесат през границата
на страната – Българо – турската – стоки, без знанието и разрешението на
митниците – 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184 654,60 лева с
търговски цели, чрез използване на документи с невярно съдържание – митническа
декларация с посочване, че животните са с произход РБългария;
ветеринаромедицинско свидетелство, че животните са с произход РБългария,
издадено от официалния ***; списък с номерата на българските ушни марки,
удостоверяващ произхода на животните – че са родени в РБългария; фактура, че
животните са закупени в РБългария от „Лайф Сток Интернешънъл” ООД – създал е
условия за извършване на престъплението, извършвайки през непродължителен
период от време деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и
също престъпление, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, както следва:
– на 30.05.2012г. в гр.С., област П. в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – *** Община С. в Отдел „***”
при *** – гр.П., в кръга на службата си, в съучастие като извършител с В.И.Д.,
ЕГН********** – като помагач е съставил официални документи с невярно
съдържание:
Предавателно
– приемателна разписка № 27/30.05.2012 г., в която е удостоверил невярно
обстоятелство - че е предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с номера от BGD
********* до BGD302185200
и
Предавателно – приемателна разписка №28/30.05.2012 г., в която е удостоверил
невярно обстоятелство - че е предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки с
номера от BGD302185201 до BGD302185800
-
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е изпратил в *** – гр.П. - на *** в Отдел „***”
– П.Б.Я. - сканирани копия на официални документи, удостоверяващи неверни
обстоятелства - Предавателно – приемателна разписка № 27/30.05.2012г. - че е
предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
********* и Предавателно – приемателна разписка № 28/30.05.2012 г. - че е
предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки с номера от BGD302185201 до BGD
*********,
като
престъплението е извършено от пет лица, сговорили се предварително, предметът
на контрабандата е в особено големи размери 184 654,60 /сто осемдесет и четири
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ и случаят е
особено тежък – Престъпление по чл. 242
ал. 9 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 б. „б”, „д”, и „е” във вр. с чл. 26 ал. 1
във вр. с чл.20 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 17 ал. 1 от НК.
В.И.Д.,
за това, че
І. На 30.05.2012г. в гр.С., област П., при условията на
продължавано престъпление, извършвайки през непродължителен период от време
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление,извършени са при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие
като помагач с Й.А.Й. – като извършител – умишлено е улеснил съставянето на
официални документи с невярно съдържание, с цел да бъдат използвани като
доказателство за тези обстоятелства:
-
Предавателно – приемателна разписка № 27/30.05.2012 г., в която Й. е
удостоверил невярно обстоятелство - че е предал на д-р В.И.Д. 600 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD *********
и
Предавателно – приемателна разписка № 28/30.05.2012г., в която Й. е удостоверил
невярно обстоятелство - че е предал на д-р А.А.К. 600 броя ушни марки с номера
от BGD302185201 до BGD *********
като
е предоставил информация за използваните от 29.05.2012 г. – 30.05.2012г. ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* /600 броя/ и от BGD302185201
до BGD ********* /600 броя/ на компетентното длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – *** Община С. в Отдел „***” при *** – гр. П. – извършителя
Й.Й. – Престъпление по чл. 311 ал. 1 във
вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 във вр. ал. 1 от НК;
ІІ.
В периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на продължавано
престъпление в гр.П., гр.С. и землището на с.К., област П., в съучастие като
извършител с извършителите П.Д.Д. ЕГН **********, Й.А.Й., ЕГН **********, С.В.В.
ЕГН ********** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е осъществил приготовление към
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1, б.„б”, „д” и „е” във вр. с чл.20, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.93, т. 8 от НК – да се пренесат през границата на
страната – Българо – турската – стоки, без знанието и разрешението на митниците
– 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184 654,60 лева с търговски
цели, чрез използване на документи с невярно съдържание – митническа декларация
с посочване, че животните са с произход РБългария; ветеринаромедицинско
свидетелство, че животните са с произход РБългария, издадено от официалния ***;
списък с номерата на българските ушни марки, удостоверяващ произхода на
животните – че са родени в РБългария; фактура, че животните са закупени в
РБългария от „Лайф Сток Интернешънъл” ООД – създал е условия за осъществяване
на престъплението, извършвайки през непродължителен период от време, деяния,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление,
извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
както следва:
-
на 29.05.2012г. и на 30.05.2012г. в землището на с.К., област П. в Събирателен
център за дребни преживни животни /ДПЖ/, предназначени за износ за РТурция, с
капацитет 1 000 /хиляда/ броя, с посочен собственик „Лайф Сток Интернешънъл”
ООД, вписан в *** – гр. П. с ветеринарен регистрационен № 4117 - 0100 е
поставил 1 200 броя ушни марки – 600 броя с номера от BGD ********* до
BGD302185200 и 600 броя с номера от BGD302185201 до BGD302185800 на 1 200 броя
дребни преживни животни – агнета, родени в Р.Р.;
–
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е регистрирал в информационната система
ВетИС на Българска агенция за безопасност на храните – 70 броя ушни марки от
свое име и 41 броя ушни марки от името на д-р А.А.К.;
-
на 30.05.2012г. в гр.С., област П. е предоставил информация за използваните от
29.05.2012г. до 30.05.2012г. ушни марки
с номера от BGD ********* до BGD ********* /600 броя/ и от BGD302185201 до BGD
********* /600 броя/ на компетентното длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – *** Община С. в Отдел „***” при *** – гр. П. – Й.А.Й.,
като престъплението е извършено от пет лица, сговорили се предварително,
предметът на контрабандата е в особено големи размери - 184 654,60 /сто
осемдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ и случаят е особено тежък – Престъпление
по чл.242, ал.9 във вр. с ал. във вр. с
ал.1, б. „б”, „д”, и „е” във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал. 2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.17, ал.1 от НК.
П.Д.Д., за това, че:
І.
В периода 28.05.2012г. – 29.05.2012г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, в гр.П., в съучастие като подбудител и помагач със С.В.В., ЕГН **********
– като извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – Директор на „***” – гр.П., умишлено го е склонил и улеснил
да наруши служебните си задължения, извършвайки следните деяния, които
осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, както следва:
-
на 28.05.2012г., в гр. П., умишлено е склонил С.В.В., в качеството му на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на „***” – гр.
П., да наруши служебните си задължения по длъжностна характеристика – п.ІV – т.
1 да организира и ръководи идентификацията на животните и п. V – т. 10 – да
организира регистрацията на животните – да разпореди на д-р Т.И.И. да изпрати
до **** – гр. С. заявка за 5 000 /пет хиляди/ броя ушни марки, за да се
идентифицират 1 200 /хиляда и двеста/ броя агнета, родени в РР., при липса на
служебна необходимост и в нарушение на чл. 4 ал. 3 т. 1 и чл. 20 от Наредба №
61/09.05.2006г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация
на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни
и регистрация на обекти;
-
на 29.05.2012г. в гр. П., умишлено е подпомогнал С.В.В., в качеството му на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор на „***” – гр.
П., да наруши служебните си задължения по чл.31, т.3 от Устройствения правилник на **** –
„Директорите на *** т. 3 отговарят за законосъобразното и целесъобразно
управление на предоставеното на *** имущество” – получил е по разпореждане на С.В.В.
от А.Г.С. – Главен специалист в отдел „***” при *** - П. - 5 000 /пет хиляди/
броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до
BGD *********,
като
престъплението е извършено с цел да набави за себе си, „Лайф Сток Интернешънъл”
ООД и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ облаги – привилегията да се регистрира и
експлоатира животновъден обект в землището на с.К., област П. – Събирателен
център за дребни преживни животни, предназначени за износ за РТурция с ветеринарен
регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на ветеринаромедицинските изисквания,
както и да се подмени произхода на 1 200 броя агнета от румънски на български -
и от него са настъпили значителни вредни последици:
– регистриран е животновъден обект – Събирателен център за дребни преживни
животни, предназначени за износ за РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117
– 0100 с капацитет 1 000 броя, неотговарящ на ветеринаромедицинските изисквания
за карантинни депа за износ на ДПЖ за РТурция и хуманно отношение към тях;
-
нарушена е междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция
за контрол на пратки дребни преживни животни предназначени за износ за РТурция,
осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването
на животни от 09.04.2012г. утвърдена със Заповед № РД 11 – 422/09.04.2012г. на
Изпълнителния директор на ****/;
-
създадена е опасност от разпространение на заразни болести при хората при по –
продължителен престой на животни в депото;
-
разпределени са в Информационната система ВетИС от **** – гр.С. 5 000 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
********* на *** – П.;
-
подменени са ушните марки с български с номера от BGD ********* до BGD
********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя на 1 200
броя агнета родени в РР.;
-
регистрирани са в информационната система ВетИС на нИ.*** – гр.П. и са
разпределени на официален *** 1 200 броя ушни марки с номера от BGD *********
до BGD ********* – 600 броя и от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя;
-
уронен е престижът на *** – гр. П.;
-
създадени са смущения в нормалното функциониране на **** – гр.С. *** - Престъпление по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;
ІІ.
В периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на продължавано
престъпление в гр.П., гр.С., землището на с.К., област П., в съучастие като
съизвършител с извършителите С.В.В. ЕГН **********, Й.А.Й. ЕГН **********, В.И.Д.,
ЕГН ********** и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е осъществил приготовление към
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.1, б. „б”, „д” и „е” във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.93 т.8 от НК – да се пренесат през границата
на страната – Българо – турската – стоки, без знанието и разрешението на
митниците – 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184 654,60 лева с
търговски цели, чрез използване на документи с невярно съдържание – митническа
декларация с посочване, че животните са с произход РБългария;
ветеринаромедицинско свидетелство, че животните са с произход РБългария,
издадено от официалния ***; списък с номерата на българските ушни марки,
удостоверяващ произхода на животните – че са родени в РБългария; фактура, че
животните са закупени в РБългария от „Лайф Сток Интернешънъл” ООД – намерил е
съучастници, подсигурил е средства и е създал условия за извършване на
престъплението, извършвайки деяния, които осъществяват поотделно различни
състави на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите както
следва:
– в периода 26.05.2012г. – 30.05.2012г. в гр.П.
и гр.С. е намерил съучастници – В.И.Д., ЕГН **********, както и длъжностните
лица, заемащи отговорно служебно положение в *** – гр. П. – С.В.В. *** и Й.А.Й.
*** в Отдел „***”, които имат пряко отношение към подсигуряването и
регистрацията на ушните марки в системата ВетИС на Българската агенция по
безопасност на храните – гр.С. и контрола на животновъдните обекти в района на ***
– гр.П. и в частност – на постъпилите животни в Събирателен център за дребни
преживни животни, предназначени за износ за РТурция с ветеринарен
регистрационен № 4117 – 0100 – с.К., област П. и лицата, осъществяващи дейности
с тях;
-
в периода 23.05.2012г. – 28.05.2012г. в гр.П. с НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е
подсигурил средства за извършване на престъплението – представил е в *** – гр.П.
сертификат № 690/23.05.2012г. за клане на 3 000 броя мъжки агнета, издаден на
„Лайф Сток Интернешънъл” ООД, с изрично изискване - страна на произход на животните
и товаренето да е РБългария и с Митница на влизане в РТурция – Митническо
управление К.;
-
в периода 26.05.2012г. – 30.05.2012г. в землището на с.К. област П., с
НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е подсигурил средства за извършване на престъплението –
камион „Скания” с ДК № *** със специализирано ремарке за превоз на животни
„Уилсон” с ДК № *** и камион „МАН” с ДК № *** със специализирано ремарке за
превоз на животни с ДК № ***;
-
на 28.05.2012г. и на 29.05.2012г. в гр. П. и землището на с.К., област П. е
подсигурил средства за извършване на престъплението – 5 000 /пет хиляди/ ушни
марки с номера от BGD302184601 до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
*********;
-
на 29.05.2012г. и 30.05.2012г. в землището на с.К., област П. е създал условия
за извършване на престъплението – осигурил е и е платил на лицата Ц.А.А., П.Ц.А.,
К.Ц.А., П.С.С., Д.Й.Т.А.Г.К., за да съдействат на ветеринарния лекар – В.И.Д. при подмяната на румънските ушни
идентификационни марки, поставени на 1 200 броя агнета, родени в РР., с
български ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от
BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя; осигурил е водачи на двата камиона -
„Скания” с ДК № ***, със специализирано ремарке за превоз на животни „Уилсон” с
ДК № *** и „МАН” с ДК № ***, със специализирано ремарке за превоз на животни с
ДК № *** – Ц. Т. Т. и Ф. А. – С. – F A S;
-
в периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г. в гр.П. е създал условия за извършване на
престъплението – осъществил е консултации със служител на Митническа агенция „Д
-***” ЕООД – Р.А.С. във връзка с износа на 1 200 броя агнета и е подсигурил
средства – ТИР карнет № ** с печат на „А.Е.”
ЕООД, с отбелязани отправна страна – РБългария и получаваща – РТурция, както и
номерата на камиона и ремаркето; ТИР карнет № *** подписан и с печат на „М.Е.”,
с отбелязани отправна страна – РБългария и получаваща – РТурция, както и
номерата на камиона и ремаркето; Удостоверение за правоспособност за водачи на
превозни средства № 16 на Ц.Т.Т., издадено на 18.06.2008г.; сертификат №
04/01.10.2008г. за одобрение на транспортно средство за продължителни пътувания
– полуремарке „Уилсон” с ДК № *** за транспортиране на агнета и овце;
Сертификат за санитарно ветеринарно разрешително за превозни средства за живи
животни за дългосрочни пътни превози, издаден от правителството на Р., № RO –
РН – В – 004 – 006 за специализирано ремарке ***, удостоверяващ правото да се
превозват овце, кози, говеда; Свидетелство за правоспособност на водачите и
придружителите на пътните превозни средства, които превозват живи животни №
270/25.01.2008г. на Ф. А. – С. – F A S; предал е в Митническата агенция „Д -***”
ЕООД - Международна товарителница, подпечатана и подписана от „А.Е.” ЕООД с
посочени номера на камиона – *** и на ремаркето ***, без да са попълнени
останалите реквизити и Международна товарителница № 118/28.05.2012 г. за
превозени до РБългария 600 броя агнета; Международна товарителница/без номер/,
подпечатана и подписана от „М.Е.” с посочване на номерата на камиона „МАН” ДК №
*** и ремарке ***; Международна товарителница, с която животните са превозени
до РБългария, попълнена с вписаните количества – 600 броя агнета от румънския
водач Ф. А. – С. – F A S; 2 броя фактури, удостоверяващи че животните са
закупени от „Лайф Сток Интернешънъл”
ООД, като престъплението е извършено от пет лица, сговорили се предварително,
предметът на контрабандата е в особено големи размери 184 654,60 /сто осемдесет
и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ и
случаят е особено тежък – Престъпление
по чл.242, ал.9 във вр. с ал.4 във вр. с ал.1, б. „б”, „д”, и „е” във вр. с
чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.17, ал.1 от НК.
Делото беше разгледано по реда
на чл.371, ал.1, т.1 от НПК, предвид одобрено съгласие между страните да не се
провежда разпит на свидетелите Н.М.С., М.К.К., Ц.Т.Т., В.А.Г., Г.С.Г., С.Г.М., И.Г.Г.,
Т.Г.Д., А.Г.С., Ц.А.А., П.Ц.А., Д.Й.Т., С.К.А., Р.А.С., E. Г.Х., А.А.К., С.Г.К., А.Г.К., К.А.К., В.Д.Д., както
и на вещите лица – М.Д.С., И.Б.Ч., А.А.А., а при постановяване на присъдата,
съдът да ползва показанията на посочените свидетели, давани от тях в хода на
досъдебното производство, както и експертните заключения, изготвени от изброените
вещи лица. Така, в края на съдебното следствие и на основание чл.373, ал.1 вр.
чл.283 от НПК, бяха прочетени протоколите за разпит от досъдебното производство
на цитираните свидетели, както и
заключенията на изготвените експертизи в досъдебното производство от вещите
лица С., Ч. и А..
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато,
със следните изключения – не счита, че са налице предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК по отношение на вмененото на всички подсъдими
деяние по чл.242 от НК, както и за прилагане на същия текст по отношение
обвиненията, повдигнати на подс.В. и подс.Й. по чл.282 от НК. Прокурорът е на
становище, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимите, на всеки един от тях, за всяко от
вменените му престъпления, да се наложи наказание Лишаване от свобода в размер
до 3 години, след което да се определят общи наказания, съобразно разпоредбата
на чл.23, ал.1 от НК, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 5
години, на основание чл.66, ал.1 от НК. На подсъдимите В. и Й., освен това,
Прокурорът предлага да се наложат и наказания Лишаване от права – право да се
заема държавна длъжност в ****, за срок съвпадащ с този на Лишаването от
свобода, за всяко от вменените им по две престъпления по служба, което – като
краен размер, да се присъедини към общите наказания Лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия С.В. –
адв.Г.К. е на мнение, че по делото липсват доказателства подс.В. да е
осъществил съставите на вменените му престъпления по чл.282 от НК и чл.242 от НК, развива подробни съображения за това и предлага подс.В. да бъде признат за
невинен по тези две обвинения и оправдан. Що се касае до обвинението по чл.311
от НК, по което подс.В. призна вината си, адв.К. предлага, да бъдат възприети
доводите му за маловажност на случая, и ако отпаднат обвиненията по чл.282 и
чл.242 от НК – спрямо подс.В. да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
Подсъдимият В. лично, признава
вината си единствено по отношение на обвинението по чл.311 от НК, моли за
справедливо наказание, по останалите две обвинения не се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия Й.Й. –
адв.С.К., е на становище, че този подсъдим следва да бъде оправдан по всички
повдигнати му обвинения, тъй като липсват доказателства да е взел участие в
което и да е от тях. Вторият защитник на този подсъдим – адв.П.Р., поддържа
позицията на адв.К., като на свой ред настоява, че подс.Й. е невинен, което
предполага оправдаването му.
Подс.Й. лично, отрича
съпричастност към вменените му деяния, моли да бъде оправдан изцяло.
Защитникът на подсъдимия П.Д. –
адв.М.Н., заявява, че фактите по делото не са такива, каквито са описани в
обвинителния акт и настоява съдът да възприеме като установена, фактологията
поднесена от подс.Д. при разпита му в съдебно заседание. Позовавайки се на
посоченото от подсъдимия, адв.Н. счита, че няма каквито и да било данни Д. да е
извършил престъпленията, в които е обвинен, поради което предлага същия да бъде
оправдан.
Подс.Д. лично, не смята че е
извършил престъпление, предоставя на съда да реши кой е виновен и кой – не.
Защитникът на подсъдимия В.Д. –
адв.К.А. заема позиция, че този подсъдим не е осъществил съставите на вменените
му престъпления, тъй като не са налице елементи, както от обективната, така и
от субективната страна на двата състава, предвид което настоява за
оправдаването му изцяло.
Подс.Д. лично, заявява, че не е
извършил нищо нередно и моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
С.В.В. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Й.А.Й. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Д.Д. е роден на ***г. в гр.Т., живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
В.И.Д. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Към датата на инкриминираните
събития:
- подс.С.В. заемал длъжността
Директор на *** П. към **** – МЗХ, последно преназначен на тази длъжност при
промяна наименованието на институцията, със Заповед № ОСПД-7/23.02.2011г. на
Изпълнителния Директор на ***. Съобразно длъжността, която заемал на държавен
служител, подс.В. попадал в длъжностно ниво – ръководно. Служебното
правоотношение с него, като заемащ тази длъжност, е прекратено след периода на
инкриминираните деяния, по взаимно съгласие на страните със Заповед №
ОСОС-75/23.07.2012г. на Изпълнителния Директор на ****. Основните задължения,
отговорности и компетентности на подс.С.В. при заемане на длъжността Директор
на *** П. са очертани в приложената по делото длъжностна характеристика за
посочената длъжност. Съобразно мястото на длъжността в организацията,
Директорът на *** е пряко подчинен на Директор Дирекция „Координация и контрол”
към **** и на Изпълнителния директор на Агенцията. На местно ниво по области,
директорите на *** се явяват най-високо стоящи в йерархията на институцията;
- подс.Й.Й. заемал длъжността ***
за Община С. в Отдел „***” при *** П., последно преназначен на длъжността при
промяна наименованието на институцията със Заповед № ОСПД-471/01.03.2011г. на
Изпълнителния Директор на ****. Областите на дейност и основните задължения –
предимно контролни, за длъжността, са описани в приложената по делото
длъжностна характеристика, от която е видно, че заемащият тази длъжност е пряко
подчинен на Началник Отдел „***” към *** и Директора на *** – в случая на подс.С.В..
За периода от 14.05.2012г. до 01.06.2012г. на подс.Й. е било разрешено да
ползва платен годишен отпуск;
- подс.В.Д. – специалист по
ветеринарна медицина, имал сключен индивидуален договор за 2012г. - №
32/19.12.2011г. с *** П., като възложител, представлявана от подс.С.В., с който
му е възложено изпълнението на редица мероприятия по отношение на животните в
животновъдни обекти по опис към договора, подробно описани в раздел І на самия
договор;
- подс.П.Д. се занимавал с частен
бизнес.
Съобразно заеманите длъжности и
вменените им компетенции, подсъдимите С.В. и Й.Й., могат да бъдат окачествени
като длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.
Двигател на събитията, описани
както в разгледания обвинителен акт, така и по-долу, са трима чужди граждани,
непридобили статут на обвиняеми в хода на досъдебното производство. Това са
сирийският гражданин А.М.Ч. – родом от Сирия, но с данни за постоянно
местоживеене в Р.Р., занимаващ се с търговия, включително и износ на животни, и
притежаващ ферма за събиране на различни видове едри и дребни преживни животни
в гр.Галаци, Р.. С дейността на фермата били ангажирани и двамата братя на Ч. –
Ю. и Х.. Ч. поддържал търговски взаимоотношения с другите две лица, пряко
ангажирани с разследваната по делото дейност, която обаче остава в сянка за
разследващите, разпитали и тримата чужденци като свидетели – свидетелите М.С. -
гражданин на Република Турция и С.Л. - гражданин на Република Гърция. Св.С. към
2012г. бил председател на сдружение на животновъди в района на гр.Одрин, като
се занимавал и с отглеждане на животни в собствена ферма в с.О., до Одрин. Тъй
като местното законодателство позволявало това, дейността си св.С. извършвал
без да има регистрирана на негово име фирма в Република Турция. Св.С.Л. също се
занимавал с животни, но предимно с търговията им, като имал регистрирана фирма
в Република Гърция, чрез която извършвал дейност. По делото се събраха данни,
че субектите в Източна Европа, занимаващи се с търговия и респективно - превоз
на живи животни, не са много и се познават, като поддържат и контакти по между
си (св.Ф. потвърди това). Така и тримата чужди граждани,
посочени по-горе имали общи контакти, а и взаимоотношения. На проведена през
2011г. среща в чифлика на св.С. в гр.Одрин, Турция, А.Ч. и свидетелите С. и Л.,
взели решение да регистрират обща фирма в Република България, чрез която да
внасят животни от Р. в България, като намерението им било, след вноса в
България, животните да се изнасят за Турция, с обявяване пред властите на двете
страни – България и Турция, на обстоятелството, че произхода им е български.
Схемата – внос на дребни преживни животни от Р.
в България, след което износ на същите от България за Турция, но с променен по
документи произход – представени вече като български, се предприемала от
търговски субекти, действащи в разрез с установените на национално ниво в
България правила в тази област, и преследващи реализиране на печалби от
продажбата на големи количества агнета в Турция, където търсенето на този вид
животни е завишено, предвид изискването на турската страна към онзи момент,
внасяните от страната ни ДПЖ в Турция, да са единствено с произход – България, като
нямало възможност за внос в Турция на ДПЖ от Р. (за схемата подробно разказват
свидетелите К). Причината
за междинния внос от Р. се корени в обстоятелството, че там предлагането на ДПЖ
е голямо, свидетели по делото заявяват, че в най-малките румънски ферми имало
минимум 5-6 хиляди животни, а св.К. уточнява, че във фермата, в която той
работи и от която са натоварени част от животните по настоящото дело, имало
около 6 000 агнета.
В периода 2-4.04.2012г. в България
се провела инспекция от страна на турски държавни експерти с цел одобряване на
български събирателни центрове за живи животни – ДПЖ, предназначени за внос в
Турция. На заключителната среща на 04.04.2012г. се постигнали договорености,
сред които и – изпращане на списък със събирателни центрове, от които
единствено ще се изнасят животни за Турция; изпращане на списък с имена и
образци на подписи и печати на българските официални ветеринарни лекари,
отговорни за попълването на ветеринарните сертификати и прегледа на животните
за износ; получаване от турската страна на списък с техни официални ветеринарни
лекари, които ще присъстват при оформяне на пратките за износ; извършване на
съвместни физически проверки на животните от лекарите на двете страни, включваща
и проверка в системата ВетИс за произхода на животните и подготвяне на списък с
ушни марки на подбраните животни, който да се заверява с подписите на
официалните ветеринарни лекари от българска и турска страна и т.н.
В резултат на така постигнатите
договорености, със Заповед № РД 11-422/09.04.2012г. на Изпълнителния директор
на **** била утвърдена Инструкция за контрол на пратки дребни преживни животни,
предназначени за износ за Република Турция осъществяван от официалните
ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването на животните. Съгласно тази
инструкция, одобрението и регистрацията на карантинните депа за износ на дребни
преживни животни за Турция, се извършва по реда на Наредба № 17/17.11.2005г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към карантинните депа за събиране и износ
на едри и дребни преживни животни, в сила от 29.11.2005г. На основание
постигната договореност с Министерството на храните, земеделието и
животновъдството на Република Турция, одобреното карантинно депо не може да се
преотстъпва на наематели. Списъкът с одобрените карантинни депа се изпраща за
одобрение на МХЗЖ на РТурция по договорена форма. В списъка се посочват
собственик на карантинното депо, регистрационен номер, адрес на карантинното
депо, трите имена, личния щемпел и спесимент на подписа на официалния ***,
определен със заповед на Директора на съответната *** и съответно данните на
определен негов заместник. Собственикът на карантинното депо писмено заявява
пред Изпълнителния директор на **** желанието да заготвя и изнася пратки живи
дребни преживни животни за Република Турция и писмено декларира, че произходът
на предназначените за износ живи дребни преживни животни е Република България –
родени и отгледани само в животновъдни
обекти на територията на страната. Подробно е разписан регламента за износ
на дребни преживни животни, предназначени за незабавно клане и такива за
доотглеждане и разплод. Износа на животни за незабавно клане е решен по следния
начин – износ на ДПЖ, предназначени за незабавно клане могат да извършват само
собственици на събирателни центрове, които имат разрешително за износ за
съответния вид и категория животни за Турция. За осъществяване на износ
собственикът на карантинното депо подготвя партида дребни преживни животни,
съгласно изискванията на вносителя в Турция по отношение на вид, категория,
възраст и пол на ДПЖ. ДПЖ постъпват в карантинното депо идентифицирани с
индивидуални ушни марки от мястото на произход и придружавани от
ветеринарно-медицинско свидетелство, издадено от информационната система на ****
- ВетИС. При приемане на животните в карантинното депо, частно практикуващият ***,
отговарящ за депото, сверява ушните марки на пристигналите в депото животни с
номерата на ушните марки във ветеринарно-медицинското свидетелство и
потвърждава приемането на животните в Информационната система ВетИС. При
приемането на животните в карантинното депо, собственикът отразява движението
им в регистъра на депото. При готова партида живи ДПЖ, собственикът на
карантинното депо уведомява определения със заповед на Директора на ***
официален ***, че партидата е готова и предоставя животните и всички
ветеринарни документи за тях, за проверка и издаване на ветеринарен сертификат
за износ за Р Турция. Собственикът предоставя и опис на индивидуалните ушни
марки на животните, влизащи в партидата, в три екземпляра. Официалния ***,
съвместно с определения държавен *** от МХЗЖ на Турция извършват проверка на
партидата животни относно здравният им статус, извършват проверка за
идентичност на партидата животни и проверка на първичните ветеринарни
документи, с които животните са постъпили в карантинното депо. Двамата
съвместно проверяват в системата ВетИС произхода на животните. След извършване
на проверката и непосредствено преди натоварване на партидата заготвени
животни, официалният *** издава ветеринарния сертификат за износ, като на
първата страница се поставя холограмен стикер, предоставен от държавният *** на
РТурция. Холограмен стикер се поставя и на описа на индивидуалните ушни марки,
който е част от сертификата. Уреден е и начин за уведомяване на турската страна
за предстоящия износ, както и на изискванията във връзка с натоварването и
транспортирането на животните, и дължимите отразявания в информационната
система. Регламента за износ на животни за доотглеждане и разплод има
особености, свързани с медицинските изследвания и срока, в който животните
следва да престоят в депото, но предвид спецификата на разглеждания случай, не
се налага и те да бъдат цитирани тук.
В деня на издаването на
цитираните Заповед и Инструкция – на 09.04.2012г. била проведена и среща между
представители на **** и собственици на депа и събирателни центрове за износ на
животни, по време на която, собствениците били запознати с постигнатите
договорености с турската страна. На 27.04.2012г., българската страна изпратила
на турската, списък със събирателни центрове в България, от които предлага да
се извършва износ за Турция, и на 04.05.2012г. се получил обратно одобрения
вече списък, като на същата дата – 4 май, Агенцията уведомила по електронен път
всички *** за включените в одобрения списък депа.
За да бъде осъществена
замислената от чуждите граждани дейност по внос на животни от България в Турция,
семейството на А.Ч. регистрирало фирма и в Република Турция, на адреса на
чифлика на св.С.. За изпълнение на намерението за внос на животни в България от
Р., следвало да има и регистрирана фирма в България, която да се сдобие и с подходящ
обект, където животните да бъдат настанени при вноса им от Р., и където да се
извърши дейността по смяната на произхода им, тоест по смяната на ушните
идентификатори на всяко едно животно, с български такива. Така, А.М.Ч., св.С.Л.
и св.М.С. дошли в България и регистрирали фирма – „Л.С.И.” ООД, на която управител
станал Ч., като участието на тримата съдружници е 50 % дялово участие за св.Л.,
А.Ч. с 45 % дялово участие и св.С. - с 5 % дялово участие. Фирмата е
регистрирана с адрес в гр.Ш., район подбран от св.С., който имал много познати
изселници от България от района на Ш., живеещи в Одрин, покрай които познавал и
хора в Ш.ско, говорещи турски език, които биха им помогнали при контакти с
властите, свързани с дейността на фирмата. Разпределили си и ролите в бъдещата
съвместна дейност – Ч. следвало да отговаря за вноса на животните от Р., св.С.
– да организира намиране на обект в България и осигуряване на всичко необходимо
на територията на България за осъществяване на замислената дейност, а св.Л. –
за износ/транспортиране на животните. Крайната цел на съдружниците, за износ
към Турция, се извежда и от показанията на свидетелите К, присъствали на среща
в Турция със св.С. и един от братята на А.Ч..
Свидетелите К. и М. К са собственици на транспортна фирма – „А.Е.” ЕООД
гр.М.. Във връзка с осъществяваната от фирмата дейност по превоз на живи
животни, двамата имали контакти с лица, занимаващи се с подобна дейност в
Европа, сред които и гръцкия гражданин Н. Т. – собственик на румънското
дружество „**”, притежаващо, както транспортни средства, така и ферма за
животни на територията на Р.. Около месец преди описаните по-долу събития,
свидетелите К били на посещение в Турция по покана на техни контрагенти, където
се срещнали със св.М.С. и Ю. – брат на А.Ч.. К познавали лично и А.Ч.. На
срещата провели разговор относно възможностите за превоз на животни от България
за Турция, без да оформят писмено договорките си, като чуждите граждани
изразили недоволство, че се налага да внасят животни от Австралия, тъй като все
още нямат квоти за внос от България, където упешно биха могли да транпортират
агнета от фермите си в Р., които да реекспортират за Турция. Както бе
отбелязано и по-горе, към момента на разговорите, пазара за внос на ДПЖ от
България в Турция бил разрешен, но само по отношение на животни с български
произход, а търсенето на ДПЖ в Турция по традиция било високо, респективно -
продажбата на такива животни – гарантирана (по делото се събраха данни, че клиентите в Турция дори не се интересували
от цената, на която се предлагат животните, а директно купували. Освен това,
особено ценяли българската стока, заради вкусовите качества на месото от местни
животни).
След регистрирането на общото
дружество в България, с пълномощно, нотариално заверено на 12.04.2012г. А.Ч. упълномощил св.М.С. да го представлява, както
пред общото събрание на дружеството, така и пред всички трети лица – граждани,
фирми, институции, с пълен обем правомощия, включително и с права да
преупълномощава други лица с правата по пълномощното. Дружеството подало искане
за издаване на разрешение за внос на живи животни – агнета от България за
Турция, като такова било издадено на 23.05.2012г.,
с определена квота – 3000 броя животни от този вид (както вече бе посочено, фирмата
вносител в Турция е регистрирана на адреса на чифлика на св.С. край гр.Одрин). Това направило възможна замислената
престъпна схема за износ на животни с небългарски произход от България за
Турция, организираната от собствениците
на „Л.С.И.” ООД. Фирмата нямала търговски отношения с ферми в България, които
биха могли да осигурят необходимия брой животни, достатъчни да покрият получените
квоти за внос в Турция от посоченото дружество, и така, съдружниците пристъпили
към осъществяване на намерението си за внос на агнета от Р., където такива се
предлагали в големи количества, в частност дори и само във фермата на А.Ч. в
Галаци, Р., в България, след което - износ на същите за Турция, обявявайки ги
при износа пред властите, както в България, така и в Турция, като български. Св.С.
потвърждава, че агнетата щяли да се внасят към депото в България единствено от Р.,
тоест намеренията на съдружниците на „Л.С.И.“ ООД, били да работят само с
такива животни на територията на България, нямало е дори идея за събиране на
местни животни от България. Предвид установената идентичност на един от собствениците
на дружеството регистрирано в Ш. – А.Ч. и собствениците на фермата, от която са
натоварени част от агнетата в Р. – А.Ч. и братята му (Ю./Й. и Х.), прозира и
основната цел за регистрирането на фирмата в България – легитимен внос на живи
животни от Р., последван от нелегитимен износ на същите животни за Турция, за
фирма, пак на братята сирийци, в района на гр.Одрин, на адреса на св.С. (св.К. дава информация, че е
констатирала сходство между собствениците на фирмите изпращач и получател на
животните по документи, а освен това потвърждава и за проведен разговор в
Турция във връзка с транспорта на животните с Ю. – брат на А.Ч. и св.М.С. –
пълномощник на Ч. за българското дружество, св.С. също потвърждава
собствеността за братята Ч. на румънското и турското дружества).
За да бъде осъществена дейност по
внос/износ на живи животни, извършителят на тази дейност в България следва да
разполага с животновъден обект на територията на страната, регистриран по
съответен ред, където животните да се приемат и от където впоследствие да се
осъществява износ. Св.С. не дава подробна информация защо не се е стигнало до
регистриране на такъв обект в района на Ш., където е седалището на фирмата, по
делото има данни, макар и извън обхвата на обвиненията, че опити за регистрация
на обект са правени в района на Стара Загора. В крайна сметка, св.С. се свързал
по телефон с подс.П.Д. ***, който бил помолен да съдейства за намиране на
подходящ обект за посочената цел в България, както и да организира дейността по
функционирането му, разбира се – срещу заплащане. Обяснено му било, че обекта
ще се стопанисва от чужденци – сириец и турчин, като той разговарял по
телефона, а впоследствие и лично с инвеститорите, чрез преводач. Д. бил
препоръчан на св.С. от негови бизнес партньори, които представили подсъдимия като
оправно лице, на което може да се има доверие да движи нещата в България и да
намери обект за животните.
В началото на месец май 2012г., след разговора със св.С. и даденото
съгласие за включване в дейността на чужденците, подс.П.Д. се обадил по телефон
на св.Н.А., с когото се познавали от дълги години, покрай упражняван еднакъв
бизнес от тях, свързан със заведения за хранене, като му обяснил, че негови
познати, чужденци – сириец и турчин, имат намерение да регистрират депо за животни
в България. Тъй като актуалния бизнес на св.Н.А. бил отглеждане на животни, по
повод на който той разполагал и със собствени помещения за отглеждане на
такива, подс.Д. го попитал дали може да даде под наем на чужденците такова помещение.
Св.А. решил да се срещне с тези чужденци, за да обсъдят условията по наемане на
помещение в неговата ферма за животни, намираща се в с.К., обл.П.ска, и такава
среща била организирана на 02.05.2012г.
На нея присъствали подс.Д., св.А., А.Ч. и св.М.С., подпомагани в преговорите от неустановения преводач. Двамата чужди
граждани и св.А. постигнали договореност и на 02.05.2012г. бил сключен Договор за наем на обект – стопански
постройки и обор в с.К., обл.П.ска, между собственика на обекта – „**” ЕООД,
чрез Управителя св.Н.А., като наемодател, и А.М.Ч., в качеството му Управител
на „Л.С.И.” ООД, като наемател. Уговорката била за една сграда – около 800
кв.м., като чужденците изразили желание впоследствие да наемат още от
намиращите се в обекта сгради, единственото условие, което поставили, било да
бъдат премахнати намиращите се в близост до наетото помещение прасета, с
отглеждането на каквито се занимавал св.А.. Срока на договора е 3 години, като
по делото експертно е потвърдено, че подпис за наемател под името на А.Ч., е
положил пълномощника на дружеството и съдружник в същото - св.М.С., последния
също потвърждава това. При подписването на договора, св.А. научил от
чуждестранните наематели, че депото им е необходимо, тъй като възнамеряват да
изнасят агнета за Република Турция, които ще изкупуват от Република България. За
да бъде пуснато в експлоатация, помещението, наето от фирмата на свидетелите Ч.,
Л. и С., следвало да бъде одобрено и регистрирано по съответен ред, предвиден в
относимото законодателство. Съгласно
цитираната вече Инструкция обаче, за да бъде осъществяван износ за Турция, било
задължително обекта да е собственост на търговеца-износител, а не да е взет под
наем. Така, на 03.05.2012г. в ***
П. е подадено Заявление, входирано с № 342 от същата дата, от името на А.М.Ч. за
„Л.С.И.” ООД (дружеството
е посочено в заявлението като собственик на животновъдния обект) за издаване на удостоверение за
регистрация на животновъден обект на основание чл.137, ал.6 от ЗВМД. В
заявлението е вписано предназначението на обекта – за отглеждане на дребни
преживни животни агнета с капацитет 1000 броя за износ за Р. Турция, технология
на отглеждане – дребни преживни за Република Турция, намиращ се в с.К., в
графата за собственик е вписан единствено адрес, съвпадащ с този на обекта – с.К.,
както и Булстат и идентиф. № по ЗДДС, съвпадащи с тези на дружеството „Л.С.И.”
ООД. Заявлението е подписано от съдружника и упълномощен от управителя на
дружеството – св.М.С.. За подаване на заявлението в сградата на *** П. се явили
св.Н.А., св.М.С. и подс.П.Д., които имали уговорена, със съдействието на подс.Д.
среща с Директора – подс.С.В.. Подс.Д. и подс.В. се познавали от дълги години –
отбивали заедно задължителна военна служба. След проведен разговор, при който
на подс.В. било разяснено какво възнамеряват да правят инвеститорите в новия
обект – да събират ДПЖ за износ за Турция, като е необходимо да се действа
бързо, подс.В. повикал в кабинета си св.Т.Б.И., представил му гостите си и му
обяснил, че те искат да регистрират депо в с.К. за износ на животни за РТурция,
като му указал да им разясни какви документи са необходими за това, казал му и,
че още същия ден трябва да отиде с комисия в депото и да извърши оглед за
съответствие с изискванията за регистрация, както и че Удостоверението за
регистрация трябва да е готово пак на същия ден. След тези указания, св.И.
завел новодошлите в канцеларията на св.П.Я., от където получили бланка на
заявление. Бланката била попълнена от подс.Д., а подпис в нея положил св.С.,
след което заявлението било предоставено отново на св.Я. за входиране. Към
заявлението били приложени квитанция за платена такса, договора за наем на обекта в с.К. и документа за регистрация на
фирмата на тримата чужденци в Ш.. Малко след това, отново на 03.05.2012г. в кабинета на св.П.Я. - ***
в Отдел „***” в *** П., влязъл св.Т.И. – Началник на Отдела, тоест нейн пряк
ръководител, който й предал устно разпореждане от общият им началник – Директора
- подс.В., за изготвяне на Заповед за проверка на обект за съответствие с
изискванията на такъв за износ на ДПЖ, и й съобщил необходимите данни за изготвяне
на заповедта. Св.Я. изготвила проект на такава Заповед, предала бланката на св.И.,
който я пренесъл до кабинета на подс.В. за подпис. Така била издадена Заповед №
ЗЖ-150/03.05.2012г. на Директора на *** П., с която се назначава комисия в
състав св.И. и подс.Й., със задача – комисията да посети, инспектира и състави
протокол, завършващ със становище дали карантинното депо за износ на дребни
преживни животни за Р.Турция, намиращ се в с.К., обл.П. отговаря на действащите
нормативни документи. Срокът за извършване на една такава проверка по
нормативни документи бил 3 дни, но св.И. имал указание от Директора си да я
извърши незабавно, поради което позвънил на подс.Й.. Когато подс.Й. получил
обаждане от св.И. на 03.05.2012г., че са в обща комисия, той бил в района на Дирекцията,
при което двамата потеглили за обекта в с.К., веднага. За там отпътували и св.А.,
подс.Д. и св.С.. Комисията извършила пълен оглед на обекта и констатирала
редица нередности, пречещи депото да бъде пуснато в експлоатация по
предназначението му, като подс.Й. принципно бил запознат със състоянието му,
тъй като се намира в района, обслужван от него, и по този повод е инспектирал
действащия обект на св.А. в същия двор. След връщането си в Дирекцията, св.И. запознал
с тези констатации подс.В., като изготвил на служебния си компютър и Протокол,
със заключение, че обекта не отговаря на изискванията за регистрация. Подс.Й. ***
останал в района по местоработата си и така протокола, изготвен от св.И. не бил
разпечатан и подписан от проверяващите. Научавайки за констатациите, подс.В.
изрично поръчал на св.И. незабавно да изготви писмено описание на мерките, които следва да се предприемат, за да отговори
депото на изискванията за регистрацията му, което да му предостави, а освен
това му казал, че следва да се подготви и Удостоверение за регистрация на
обекта същия ден, уверявайки го, че нередностите ще бъдат отстранени
своевременно. Така, св.И. написал заключение, подписано само от него, в което
описал мерките, които следва да се предприемат в обекта в с.К. и го предал на
подс.В., а последния от своя страна го предоставил на подс.Д., който го занесъл
незабавно на св.А. и поръчал предприемане на действия по изпълнение на дадените
в заключението препоръки, като оставил и парични средства за това (заключението
е предадено за нуждите на делото от страна на св.А. и е приложено в т.ІV от
дос. произв.). Видно от текста на заключението, обекта в с.К. не отговаря на
изискванията на Наредба № 17 от 17.11.2005г. за ветеринарните изисквания към
карантинните депа за събиране и износ на едри и дребни преживни животни, а
мерките които следва да се предприемат, за да отговори на тези изисквания са
формулирани в 9 точки – обектът да се огради с ограда, която да не позволява
преминаването на домашни и диви животни и хора; да се обособи помещение за
съхранение на фураж; да се изгради дизенфекционна площадка, отговаряща на
изискванията; рампата за товарене и разтоварване на животни да се приведе в
използваем вид; да се обособи помещение на съхранение на дезинфекционни
материали; съоръжението за хранене (корита за поене и ясли за груб концентриран
фураж) да се приведат във вид, който да позволява изхранване на животните и
броят им да е съобразен с капацитета на обекта; да се представи договор с ***
за ветеринарно медицинско обслужване на обекта; да се осигури стая за ветеринарния
лекар за водене и съхранение на изискваната документация, както и хладилник за
съхранение на проби; в обекта да се отглеждат само един вид животни – ДПЖ,
свинете, които са констатирани по време на проверката да напуснат обекта. Видно
от заключението, обема и вида на дейностите, които следвало да се предприемат
за отстраняване на пречките за регистрация на обекта е внушителен и предполага
значителни – монтажни, строителни, довършителни действия, снабдяване с
необходимото оборудване и т.н., които неминуемо ще отнемат време и очевидно
няма как да се извършат за един ден. На същата дата е изпълнено едно от
изискванията - на 03.05.2012г. е сключен Договор за ветеринарно медицинско обслужване
между подс.П.Д., като представляващ „Л.С.И.” ООД и подс.В.Д., в качеството му
на практикуващ ***, вписан в регистъра на *** П., с предмет – ветеринарно
медицинско обслужване на животновъден обект – Събирателен център /депо/ за
дребни преживни животни /ДПЖ/ - с.К.. За поемането на новия обект обаче, подс.Д.
пропуснал да уведоми *** П. – не е подал дължимото в случая Приложение 1 /ЗХОЖ
86/ за нови обслужвани от него обекти – обстоятелство, стоящо извън рамката на
обвинението. Подс.Д. е препоръчан на подс.Д. от св.А., който имал сключен
договор с него за животните от фермата му. Обекта в с.К. бил посетен лично и от
подс.В., който придобил преки впечатления за състоянието му. Това се наложило,
тъй като бил помолен (не уточнява от кого) за бързина при регистрацията, с оглед принципно по-дългата процедура при
регистриране на депа за износ за Турция (факт е обаче, че в района на *** П.,
освен процесното депо в с.К., през 2012г. е имало само още един подобен обект – за отглеждане на ДПЖ за износ за Турция – в с.М. на фирмата „**“ ЕООД,
като процедурата по регистрация там е отнела общо 14 дни). Воден, по неговите обяснения, от съображения за
улесняване дейността на българския бизнес, след като получил обаждане по
телефона на 03.05.2012г. следобяд, че нередностите са отстранени, той лично
отишъл в с.К. да се убеди в съобщеното, и направил собствена преценка, че това
е така, но на практика, освен сключения договор с подс.Д., нито едно от
останалите несъответствия с изискванията за регистрация на обекта, не било
отстранено при посещението на подс.В. на място.
Междувременно, по указанията на
подс.В., св.И. отново отишъл в кабинета
на св.Я., и й предал актуално устно разпореждане от Директора – за издаване на
Удостоверение за регистрация на обекта в с.К.. Свидетелката опонирала на това
със съображение – липса на Протокол за одобрение от комисията, назначена
по-рано през деня да извърши проверка в обекта, но св.И. – пряк началник на св.Я.
в Отдела, й отговорил, че който е разпоредил издаване на Удостоверението, той
носи отговорност, а от нея се очаква да изготви формуляра. Така, св.Я.
подготвила Удостоверение за регистрация на обекта, вписала го в информационната
система на ****, дала му номер, регистрирала и самия документ, който предала на
св.И.. Последния от своя страна занесъл Удостоверението в кабината на подс.В. и
след подписването му от него - станало незабавно на 03.05.2012г., се стигнало до издаване на инкриминираното „Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 787/03.05.2012г. за Събирателен център
за дребни преживни животни, с предназначение – износ за РТурция, капацитет 1000
броя, собственост на „Л.С.И.” ООД, намиращ се в с.К., отговарящ на
ветеринарномедицинските изисквания, одобрен с протокол от 03.05.2012г. от
комисия, назначена със Заповед № ЗЖ-150/03.05.2012г. на Директора на ** П.”. В
Удостоверението е посочено, че обектът е вписан в регистъра на животновъдните
обекти на *** П. с ветеринарен регистрационен номер № ****. Удостоверението е
издадено на основание чл.137, ал.6 от ЗВМД и е подписано от Директора на *** П.
– подс.В.. След подписването му, св.И. върнал екземпляр от Удостоверението в
кабинета на св.Я. и тя го приложила в досието на депото. В 15.51ч.
на 03.05.2012г. животновъдния обект с рег. № **** е вписан в Интегрираната
информационна система на ****.
На 03.05.2012г. е издаден и започнат и Регистър КЗХ-69 на животновъден
обект за Депо за ДПЖ – с.К. с № ****, подпечатан с официалния печат на
ветеринарния лекар, сключил договор за ветеринарно медицинско обслужване на
обекта – подс.Д.. Регистъра е заверен в *** П. под № 55, с печата и подписа на официалния ***, обслужващ съответната Община –
подс.Й.Й.. За това, че е необходимо да се подпише и да положи печата си
върху този регистър, подс.Й. бил уведомен от св.Т.И., който освен това му
съобщил и обстоятелството, че депото в с.К. ще се регистрира. В Регистъра на
животновъдния обект е вписано, че отговорник на обекта и собственик на
животните в него е подс.П.Д., а собственик на самия обект е дружеството „Л.С.И.”
ООД.
За да може от даден животновъден
обект в България да се изнасят пратки ДПЖ за Турция, то този обект следва да е
включен в предварително одобрен от турската страна списък с обекти, предоставен
от българската страна. На 04.05.2012г. изпратения от българската страна списък
с депа от които е разрешен износ за Турция вече бил одобрен и върнат в България.
Така, след регистрирането на депото в с.К., собствениците и представляващите
дружеството „Л.С.И.“ ООД очевидно са направили постъпки за включване и на наетото
от тях депо в с.К. в този списък, като по делото има данни за водена
кореспондениция между властите на двете държави в този смисъл и допълване на
списъка, в който на 09.05.2012г. е включено и депото в с.К.. Не се установява
как точно се е стигнало до включването на новорегистрирания обект в списъка, за
който няма данни да е бил инспектиран и одобрен от турски държавни ветеринарни
лекари, но по делото има данни, че подс.Д. е обявил пред свидетелите К и Т., че
има свои хора навсякъде по веригата до издаване на разрешение за износ за
Турция от ****; данни, че контактува с компетентни в тази област държавни
служители в българската администрация се съдържат и в приобщените секретни
материали, но в конкретния случай това не е от съществено значение, тъй като
точно това обстоятелство, не е включено в обема на обвинението против Д..
На 16.05.2012г. подс.Д. официално бил упълномощен, с нотариално
заверено пълномощно, от св.М.С. – управител на „Л.С.И.“ ООД, да представлява
дружеството пред всички институции в страната. На същата дата, подс.Д. е
упълномощен и като пряк представител по смисъла на чл.5,МК на посоченото
дружество, като такова изрично упълномощаване е необходимо при извършване на
износ за трети страни извън ЕС, каквато е Турция. Двете пълномощни са заверени
с два поредни номера при нотариуса извършил действията в гр.Свиленград, като
първо е изричното пълномощно, а второ – общото такова.
След успешното регистриране на
03.05.2012г. на животновъден обект в България, от който да може да се осъществи
износ на ДПЖ за Турция, собствениците на „Л.С.И.“ ООД, включително и чрез
пълномощника си подс.Д. пристъпили към реализиране на замислената от тях схема
по внос на агнета от Р. в България, неправомерно премаркиране на същите като
български, и последващ износ за Турция. Животните, които предстояло да се
транспортират от Р., следвало да се товарят във ферми на семейство Ч. и на друг
голям производител и търговец на животни, опериращ и в Р. – гръцки гражданин.
Така, през месец май 2012г. Н. Т. – гръцки гражданин, с бизнес по отглеждане и
търговия с животни, включително и специализиран превоз на такива, собственик на
регистрирана в Р. фирма с такава дейност, се свързал със св.К. по телефон и му
поръчал да изпрати свой камион в Р., където от гр.Галаци да натовари и
транспортира до България 600 живи агнета, без да уточнят цена на транспортната
услуга и други условия по заплащането на курса. Животните следвало да бъдат
транспортирани до П., като за точното място, указания щял да даде по телефон,
приятел на Т., живеещ в Турция – Ю. /установи се, че това е един от братята на А.Ч./.
Т. обяснил на св.К., че фирма, с която работи, има разрешение за износ на
3 000 броя агнета от България за Турция, като агнетата преди това ще бъдат
доставени до България от Р., и именно затова му е необходим транспорт със
специализиран товарен автомобил и от страна на св.К., въпреки че има свои
камиони, тъй като броя на животните предполагал извършването на 5 курса. (Водения в този смисъл по-рано в
Турция разговор по превози от България за Турция на живи животни, от
свидетелите К с техни бизнес партньори, вече бе описан). На 26.05.2012г. вечерта, св.К. се
обадил по телефон на един от шофьорите към фирмата си – св.Ц.Т., и му наредил
да замине за Р. с товарен автомобил на дружеството марка „Скания” с ДК № *** и
полуремарке с ДК № ***. На следващия ден, св.Т. потеглил за Р., гр.Галаци,
където пристигнал около 22.30ч. вечерта. На 28.05.2012г. отишъл във ферма на фирмата
на Т., в с.Чишмеле, окръг Галаци, цял ден стоял там, но товарене на животни не
започнало, като св.Т. не разбрал каква е причината за това, тъй като всички
говорели на румънски език, който той не знаел. А причината била тази, че
обекта, за който ще се товарят животните – депо в с.К., не бил включен в
системата за регистрация на този вид депа. При положение, че липсва в тази
система, респективно няма номер на регистрация, не е възможно да се осъществи
превоз/износ, тъй като за целта е необходимо в документацията за превоза/износа
да се отрази номера на обекта, за който се товарят животните. Разбирайки за
проблема, свидетелите К се свързали по телефона с лице, посочено им от
румънският им контрагент като човека, упълномощен да отговаря за депото в с.К.,
който им се представил като П., и му обяснили какъв е проблема. Половин час
по-късно, при проверка в системата, св.К. установила, че обекта е включен, има
номер и след вписването на последния в документацията по превоз/износ от Р.,
товаренето на животни в намиращия се вече в Р. ТИР, станало възможно. Така, в
19ч. при св.Т. отишъл работник от фирмата, поискал му документите за превоза, ***
извършил проверка на камиона му, дал положително становище за товарене и в 21ч.
започнало натоварването на животни – живи агнета, в клетките на товарния
автомобил. Натоварени били 600 броя, като от румънската фирма предоставили на
св.Т. необходимите документи за превоз до България, и половин час след полунощ,
той потеглил обратно. Заедно с него, в товарния автомобил се качил и св.А.Г.К.
– румънски гражданин, работник във фермата в Р., по чиито показания собственици
на същата са трима братя сирийци – Х., Ю. и трети, на когото не знае името (по делото става ясно, че това е А.Ч.). Именно един от тях – Х.,
наредил на св.К. да пътува до България с камиона и да полага грижи за
натоварените животни по време на пътя, както и при разтоварването им в България
– в новосъздадена ферма, в която трябвало и да обясни на гледачите, какви грижи
да полагат за агнетата. Престоят на св.К. в България се очертавал в рамките на
2-3 дни по указания на работодателя му. Около 05.30ч. сутринта, управляваният
от св.Т. товарен автомобил преминал на българска територия в района на Дунав мост,
и се насочил в посока гр.М.. В 7.30ч. по телефон го потърсил работодателят му
св.К., за да се информира за местоположението му, като му разяснил, че крайната
точка на пътуването е с.К., обл.П.. От св.К. св.Т. научил, че от Р. е
пристигнал още един камион, натоварен с 600 броя агнета, управляван от румънския
гражданин – св.А.-С. Ф., който е нощувал в дома на К в гр.М. и също потегля за
с.К., като и св.К. тръгва с автомобила си за с.К.. В района на с.К., св.Т.
спрял на указан му от св.К. паркинг и изчакал там идването на последния, който
да го придружи до депото за разтоварване на животните. При пристигането на св.К.
на паркинга, последния указал на шофьора си да бъде много внимателен, тъй като
депото, до което вече успял да отиде, е „пълен ужас”, кално е и има вероятност
да затъне. Съобщил му, че пристигналият по-рано румънски ТИР с агнета скъсал и
двата калника на влекача си, докато паркира в депото. Св.К. обяснил на св.Т.
точното местоположение на депото в с.К., за където Т. потеглил с натоварения
камион. Св.К. не го последвал. При пристигането си в депото, св.Т. заварил на
място мъж и жена – свидетелите Александрови – собственици на сградите там.
Направило му впечатление, че има прасета, поради което попитал Александрови
дали действително там трябва да разтовари агнетата, и при положителен отговор
от тяхна страна, паркирал в близост до мястото, където си личало, че е затъвал
румънския ТИР. Влекача на колегата му от Р. не бил там, но ремаркето, с
животните, се намирало в района на депото. Около два часа никой не се появил
във връзка с разтоварване на животните, след което на място дошъл подс.П.Д.,
който се представил като шеф на фирмата, получател на агнетата и казал на св.Т.,
че трябва да се изчака още, тъй като боксовете за животни в депото не са готови.
Към този момент там се извършвали заваръчни действия и приспособяване на
помещенията за разтоварване на агнетата, като указанията в тази насока давал
подс.Д.. Довършителните дейности се извършвали от св.А. и негови работници –
св.Д. Т. и Б. Т.. Минали още три часа, на място дошъл и св.К., който казал на
св.Т., че всъщност агнетата са предназначени за Турция. Св.Т. изразил опасения,
че ще възникне проблем с последващото транспортиране на животните за Турция,
тъй като са румънски, но при разговор между св.К. и подс.Д., последния ги
уверил, че не трябва да се притесняват, тъй като той движи нещата и ще подготви
документацията за износ за Турция на животните. Св.К. бил наясно, че животните ще бъдат премаркирани с
български ушни марки преди да бъдат отново натоварени за Турция, тъй като
обичайно така се процедирало по това време в български ферми, които не
разполагали с достатъчно на брой агнета, а имали разрешително за износ за
Турция, посочва и имена на фирми, работещи по този начин, за които той е
осъществявал превоз. (Може да се спомене, макар и да е
извън предмета на делото, че информация в тази насока дават и св.В.Г. – отдал под наем овчарник на св.К.,
в района на *** Стара Загора, който имал намерение да събира там ДПЖ за износ
за Турция, по предложение на турски инвеститори, както и св.Н.С. ***, който
първоначално, на 28 май 2012г. получава оперативна информация за предстоящ внос
на агнета от Р. в България, които ще бъдат премаркирани с български ушни марки
и изнесени така за Турция, вноса ще е с превоз на свидетелите К, които освен
това поискали съдействие от св.Г.Г. – тогава Директор на *** Стара Загора,
впоследствие отстранен от длъжност, както и от св.В.Г., собственик на обекти, във
връзка с наемане и регистрация на животновъден обект за тази цел; данни за
такива действия има и в приобщените ВДС, събирани посредством СРС). В депото в с.К. били и двамата сирийски граждани,
собственици на фирмата износител на животните от Р. – по данни на св.К. единия
с име Ю., а другия с неизвестно за него име, но установен по делото като А.Ч.. Подс.Д.
казал на св.А., че пристигналите агнета следва да се премаркират с български
ушни марки и му възложил да намери хора, които да извършат свалянето на
румънските ушни марки и да помагат на ветеринарния лекар при поставянето на
български марки, като му предоставил и парични средства за заплащане на този
труд. Престоят на животните в ремаркето надхвърлил 30 часа, св.Т. съобщил това
на св.К. и при въпрос от страна на последния към подс.Д., им било отговорено,
че разтоварването ще може да се осъществи всеки момент. Така, малко след това,
по указание на подс.Д., започнало разтоварването, като св.Т. насочвал животните
от ремаркето, а св.К. ги поемал към помещенията в депото. За разтоварването
помогнали и св.А., св.Т. и работника Т.. След разтоварването на животните, св.Т.
откачил влекача и с разрешението на св.К. отишъл на ТИР паркинг, където
пренощувал. Подс.Д. взел документите за превоза от Р. на животните и от двата пристигнали
камиона, и потеглил с автомобила си в посока П.. Двамата братя сирийци останали
на място още около два часа. След тръгването на подс.Д. от депото, св.Н.А.
отишъл с лекия си автомобил първо в дома на св.П. С. в с.К., а след това и в
дома на свидетелите П.А. и Ц.А., като им предложил спешно да извършат работа за
него във фермата му срещу заплащане. Свидетелите се съгласили, и тъй като
офертата била за четири човека, с тях тръгнал и К.А. – брат на св.П.А.. Така се
озовали в обекта, стопанисван от св.А. ***, където последният им обяснил, че работата
се състои в това, двама от тях да свалят наличните ушни марки на агнета,
намиращи се в обекта, а другите двама да държат всяко от животните, докато
ветеринарния лекар му поставя нова ушна марка. Обяснено им било, че агнетата са
1200 на брой и свидетелите започнали да свалят румънските ушни марки на
животните. Предвид пристигането на животните в с.К. и информацията, предадена
на подс.Д. по телефон (той настоява, че за това му се обадил преводача на дружеството „Л.С.И.“ ООД), че може да вземе необходимото
количество ушни марки за премаркиране на животните от портиера на *** П., подс.Д.
позвънил на подс.Д., с когото бил сключен договора за обслужване на обекта в с.К.
и го уведомил, че вечерта на 29.05.2012г. следва да се яви на място и да
осъществи маркирането на пристигналите там животни с български ушни марки.
Така, два часа след започване на работата по премахване на румънските ушни
марки от животните, в обекта, по указание на подс.Д., пристигнал подс.В.Д., към
когото всички български граждани във фермата се обръщали с „докторе”, и започнал
да слага на животните, от които вече били свалени румънските ушни марки, български
ушни марки. Асистирали му наетите от св.А. работници, които хващали и държали
неподвижно всяко от животните, при поставянето на новите, български марки. При
свалянето на румънските ушни марки помагал и св.Т., на когото св.А. отправил
изрична оферта в тази насока, включил се и св.К.. Дейността се осъществявала
късно вечерта по тъмно и през нощта, като работата приключила сутринта на
30.05.2012г., и св.Н.А. заплатил по 50 лева за труда на участвалите в свалянето
на марките. Българските ушни марки били донесени в обекта от подс.Д., който
преди това ги взел от портала на *** П.. Подс.Д. е категоричен, че марките са
му предоставени лично от подс.Д., както и за това, че именно този подсъдим е
осигурил работници, които да му помагат при маркирането. Подсъдимите Д. и Д. се
уговорили, на следващата сутрин Д. да предостави на Д. документите за
пристигналите животни и за новите
марки, за да може последният да ги опише и въведе в системата на *** П.. Св.К.
от своя страна, заминал за гр.М., от където следвало да донесе формуляр на ТИР
карнет, необходим за превоза на животните от България за Турция, с неговия
камион.
Междувременно, преди описаните
събития по товарене на животни в Р. от св.Т., от Р. за България били натоварени
и 600 броя мъжки агнета в камион, управляван от св.А.-С. Ф. - шофьор към фирма
„**” ООД Р., за чиито собственик св.Ф. сочи гръцкия гражданин Н. Т.. Фирмата,
освен с транспорт на животни, се занимавала и с отглеждане на такива. Така, на
св.Ф. било разпоредено от диспечер към фирмата – гръцки гражданин, на 28.05.2012г.
да се яви и да товари животни за България. Камионът, с който следвало свидетеля
да пътува за България бил с влекач марка МАN и номер ***, а ремаркето – марка PEZZAIOLI с номер ***. Камионът бил
специализиран за превоз на живи животни – с вътрешен асансьор, с чиято помощ
ставало товаренето на няколко отделни етажа. Животните били натоварени от ферма
на румънското дружество в село в окръг Прахова, Р.. От офиса на фирмата получил
необходимите документи за превоз до страна, членка на ЕС – България, а именно
ЧМР, списък с номерата на ушните марки на животните, медицински сертификат и
фактура. След като преминал границата с България, св.Ф. се обадил на свой
познат в България – св.К.К., за съдействие при избирането на маршрут до
крайната точка – депо в с.К., обл.П.ска. Св.К. му отвърнал, че и негов камион с
агнета от Р. пътува за същото депо, при което се уговорили, вече на
29.05.2012г. сутринта, да се срещнат на ТИР паркинг в района, където двата
камиона да се съберат и заедно да потеглят към депото. Румънският ТИР и
автомобила на св.К. обаче разполагали с доста преднина пред управлявания от св.Т.
ТИР, поради което св.К. позвънил на предоставеният му от приятеля на Н. Т. – Ю.,
телефонен номер за контакт с лицето, отговарящо за приемане на животните в
България. Това лице било подс.Д., който се представил на св.К. като П., разбрал
къде точно се намират и обяснил, че тръгва от П. и ще ги придружи до депото в
с.К.. Така, на място пристигнал подс.П.Д., който ескортирал товарния автомобил,
управляван от св.Ф. и лекия на св.К. до депото в с.К.. Подс.П.Д. разяснил на
св.К., че е упълномощен от фирмата получател на агнетата – „Л.С.И.” ООД гр.Ш..
Подс.Д. поискал от св.К. да му предостави документите по вноса на животните от Р.
в България, за да подготви износа на същите за Турция и съответно ги получил.
На следващата сутрин – 30.05.2012г.,
в изпълнение на уговорка с подс.Д. от предходния ден, св.К. занесъл в депото в
с.К. и ТИР карнет за камиона на неговата фирма – с поставени печати на същата, и
попълнени от страна на св.К. данни на фирмата, необходим за износ на животните
за Турция, който предал на подс.П.Д.. Св.Ф. също имал у себе си ТИР карнет с
печати на фирмата „**”, даден му от неговия работодател, който предал на подс.Д..
Предаването станало в депото в с.К., като там били освен свидетелите К и
двамата шофьори на ТИР-овете – св.Т. и св.Ф., в готовност, след оформяне на
документите за износ на агнетата за Турция, да потеглят в това направление. Както
на 29.05.2012г., така и на 30.05.2012г., при ходенето си в депото в с.К., св.К.
бил придружаван от съпругата си – св.М.К.. Св.К. знаела, че съгласно уговорка с
пълномощника на фирмата получател на агнетата в България – подс.П.Д., същите ще
бъдат изнесени в Турция, с камионите, с които са внесени в България. Свидетелката дава информация за създадена
по това време практика, внасяни от Р. животни да се премаркират с български
ушни марки и след това – да се изнасят за Турция, както и за осъществени такива
курсове от фирмата им, като уточнява, че понякога, два до пет часа след
разтоварването на агнета от Р., от същото депо отново се товарят и тръгват за
Турция, друг път се разтоварват в депо в България, и веднага се товари за
Турция, но от друго депо, в зависимост от създадената организация по
премаркиране. Св.К. уточнява, че при първото й посещение в депото в с.К. й
направило впечатление, че в същото се отглеждат прасета, към момента текат
действия по приспособяване на помещенията във фермата за докараните агнета с
румънския ТИР, който продължавал да стои в двора, докато се довършат клетките,
да се поставят поилки, хранилки и т.н., като освен това, нямало рампа, ток, и
като цяло условията в депото били неприемливи за регистрация на обекта, като
животновъден за живи агнета, с които условия тя била запозната, тъй като
тяхната фирма също имала такова депо в района на гр.М., и съответно, въпреки
положените усилия, обекта им не получил разрешение за регистрация. В тази
връзка, научавайки от подс.П.Д., че на следващия ден агнетата ще пътуват за
Турция, като на място се очакват турски ветеринарни лекари за заверка на
документите, го попитала дали ще успее действително да оформи документи за
износ на животните, при което подсъдимият й отвърнал, че това е негова грижа и
проблеми няма да има. От свидетелите К се искало да осъществят транспорта на
същите агнета, докарани с камиона им от Р., до Турция. При пристигането на К и Т.
в депото на 30.05.2012г., св.К. споделил с подс.Д., че животните са румънски, а
в документите които предстои да се оформят това няма как да се отрази, поради
забраната за износ в Турция на агнета с различен от български произход, при
което подс.Д. го уверил, че няма да има никакви проблеми в тази насока, тъй
като животните вече са маркирани като български, а и той имал свои хора
навсякъде, където е необходимо, по веригата за изготвянето на документите. Опасения
във връзка с износа на агнетата за Турция изразил и св.Т., когато на
30.05.2012г. предавали ТИР карнетите за дооформяне на подс.Д., като директно го
попитал дали всички документи ще бъдат изрядни, за да не го връщат от границата
и „да не лежи заради на някой животните”. Подс.Д. му обяснил, че всичко по
износа е уредено и тръгва с ТИР карнетите за митницата, както и за заверка на
здравните сертификати. Това станало в около 10.30-11.00ч. преди обяд, като св.Т.
помолил подс.Д. да закара него и св.Ф. до паркинга, където се намирали
влекачите на ТИР-овете, тъй като в депото нямало условия за изчакване от страна
на шофьорите. Така двамата водачи – св.Т. и св.Ф., се качили в автомобила на
подс.П.Д.,***. След излизането им от депото се разминали с три леки автомобила „Опел
Астра” – един червен и два бели, при което подс.Д. видимо се притеснил. Извадил
телефонен апарат марка „Нокия”, сив на цвят, отворил го и извадил сим картата,
която изхвърлил през прозореца, след което извадил и начупил карта със записан
на нея пин код, като парчетата също изхвърлил и през цялото време наблюдавал в
огледалата за обратно виждане. Подсъдимият Д. поставил посочения телефон в
краката на седящия зад него св.Т., но последния отказал да го задържи при него,
усещайки, че се случва нещо нередно, при което му го върнал. Подсъдимият ускорил
скоростта на движение на автомобила си, стигнал до паркинга, където били
влекачите, оставил двамата си спътници и продължил. Малко след това на паркинга
пристигнали полицейски служители, разговаряли със свидетелите Т. и Ф. и ги
отвели с тях в депото, а впоследствие ги и задържали. По пътя към депото, св.Т.
споделил с полицейските служители за действията на подс.Д., посочил и мястото,
на което била изхвърлена сим-картата, полицаите спрели и огледали района, но не
я намерили. Още при разговорите за превоз до Турция, св.Т. научил, че до там ще
бъдат направени четири курса с различни камиони, за да могат да бъдат изнесени
всички животни, които се внасят от Р. – 3000 броя агнета, но така и не разбрал
другите животни от кои градове в Р. и с какви камиони се транспортират. Знаел,
само, че всички ще минат през депото в с.К., за което установил, че всъщност
няма капацитет да побере толкова животни, тъй като там едва се сместили докараните
вече общо 1200 броя агнета от него и св.Ф..
Следва да се отбележи, че при
справка в информационната система на Агенцията на 29.05.2012г., св.И. забелязал
насочването на животните, превозвани с двата посочени по-горе камиона към
депото в К., което силно го изненадало, предвид предназначението на обекта –
събиране на животни от България за износ в Турция, с оглед на което незабавно
уведомил подс.В. са случващото се, а посд.В. реагирал казвайки „Ей, те действат
много бързо“.
При пристигането на животните с
двата ТИР-а в депото в с.К. на
29.05.2012г., всички те били с поставени румънски ушни марки, подробно
описани по номера в придружаващата превоза им документация, налична по делото.
На следващата сутрин – 30.05.2012г.,
същите агнета вече били с поставени български ушни марки, като румънските били
премахнати, и така са намерени от разследващите.
Съобразно действащите към онзи
момент правила, ушните марки, поставяни на животни в България, се получавали от
съответната ***, след заявка от официалния ***, който ги преразпределял към
частните ветеринарни лекари, а те от своя страна ги поставяли на животните.
Заявките към частно практикуващите лекари се подавали от собствениците на
събирателните центрове/депата за животни. За да се снабди съответната *** с
необходимите й, съобразно заявките, ушни марки, се подавала заявка от
Дирекцията до ****, и след издаване на съответна Заповед от ръководещия
Агенцията, марките се получавали от централен склад, находящ се в гр.К.. Св.П.Я.
работела към 2012г. в *** П., като *** в Отдел „***”, и едно от задълженията й
било - предоставяне на ушни марки на официалните ветеринарни лекари. В неините
задължения влизало получаването, заприходяването и последващото предаване на
марките. Постъпващите марки съобразно направените заявки от Дирекцията,
доставяни със служебен транспорт от централния склад, се заприходявали на склад
в *** П. от св.Я., която впоследствие, при съответна заявка, ги преразпределяла
на официален ***, а той – на частно-практикуващите лекари, заявили необходимост
от съответен брой и вид марки. Както при получаването на марките за Дирекцията,
така и при последващото им преразпределяне към частно-практикуващи лекари, се
съставяли приемо-предавателни протоколи. При получаването на ушни марки в
Дирекцията и съставянето на протокол за това, св.Я. имала задължение да сканира
протокола и да го изпрати по електронна поща на служител от Агенцията в С..
Този служител от Агенцията разполагал с правомощие да разпредели ушните марки
описани в протокола на Дирекцията, съответно за тази Дирекция, като това
разпределение се извършвало в интегрирана информационна система на ****. Едва
след това, св.Я. можела да преразпределя тези марки вече към официалните
ветеринарни лекари от областта, обслужвана от Дирекцията в П.. Протоколите, с
които впоследствие официалните ветеринарни лекари разпределят ушни марки на
частните ветеринарни лекари, пряко обслужващи животновъдните обекти, се
сканирали от официалния ***, който имал задължение да ги изпрати по електронна
поща на Дирекцията, като при получаването на такъв протокол, св.Я. разпределяла
в интегрираната информационна система конкретно посочените ушни марки към
вписания в протокола частно практикуващ ***. След фактическото поставяне на
ушна марка върху животно, частно практикуващият лекар следвало да отрази това
свое действие в информационната система, в каквато насока и обем, имал достъп
до нея. Процедурата за описаните в обвинителния акт 5000 броя ушни марки, не се
развила по посочения утвърден ред. На 30.05.2012г.
преди обяд, св.Я. получила от св.И.
протокол за тези марки, които по думите на св.И. *** от шофьора, транспортирал
същите от склада в К. – св.С.. В протокола не била посочена заповедта на Изп.
Директор на Агенцията, въз основа на която са отпуснати марките, като такава
Заповед пристигнала в Дирекцията впоследствие, и с дата, следваща датата
на предаването на марките от склада в К..
Самите марки не постъпили физически в Дирекцията. На същата дата, подс.Й.
позвънил на св.Я. и й съобщил, че е предал ушни марки на двама
частно-практикуващи лекари, които тя трябва да им разпредели в системата, за да
могат те от своя страна, да ги въведат в същата система при поставянето им на
животните. Свидетелката му отговорила, че без предоставен протокол за такова
преразпределяне на ушни марки от официалния *** към частно-практикуващите, тя
няма как да впише в системата станалото преразпределяне. Подс.Й. бил наясно с процедурата по въвеждане на
номерата на марките в системата, предвид което и за да бъдат отразени тези
марки в системата на ****, той пристъпил към съставяне на двете инкриминирани
предавателно-приемателни разписки, в които отразил обстоятелствата, че той е
предал на подс.Д. – в разписка № 27 и на св.К. – в разписка № 28 по 600 броя
ушни марки за ДПЖ с цитирани в самите разписки номера „от-до“, тоест с
изписване само на първата и последната от ушните марки във всяка от двете
разписки. Подс.Й. не видял лично самите марки, нито имало фактическо предаване
от негова страна към посочените в разписките получатели, а със св.К. дори не се
срещнал на този ден. Разписките били съставени по подадена му, и то в писмен
вид, информация от подс.Д., който сутринта на 30.05.2012г. след като приключил
маркирането на животните в обекта в с.К., уведомил подс.Й., че е получил
определен брой ушни марки лично от търговеца (в случая подс.П.Д.), предоставил му и списък с
номерата на тези марки – 1200 броя, като му съобщил, че те вече са поставени на
животните, и го помолил да извърши документалното разпределение на марките по
веригата - от *** П., до посочените двама частно-практикуващи лекари, тоест
поискал от него да изготви документи, в които да удостовери, че е извършил
такова предаване, без то да е осъществено в действителност. Именно по черновата
с номера, предоставена му от подс.Д., който лично бил описал номерата на
поставените от него марки, и с оглед осъществената вече от последния дейност по
маркиране на животни с тези марки, подс.Й. изготвил инкриминираните разписки,
за да удостовери документално, тази част от въвеждането на марките в системата,
за която единствено той имал правомощия – предоставянето на марките от
официалния *** към частно-практикуващи ветеринарни лекари. По време на
изготвянето им – преди обяд на 30.05.2012г. подс.Й. се намирал в кабинета си
във ветеринарната лечебница в гр.С., макар и в отпуск, като по негови обяснения
бил там по заръка на св.Т.И., който му позвънил в 9.00ч. този ден и го попитал
има ли информация за предстоящ износ на животни от депото в с.К., като освен
това му указал да отиде в лечебницата и да чака там. Св.И. се интересувал от
това, тъй като лично той бил запитан от служител в **** С. ще има ли износ на
ДПЖ от депо в района на П. за Турция, вероятно, по обаждане за предстоящо
пътуване на официални ветеринарни лекари от турска страна. И така, след
съставянето на двете разписки на служебния компютър на подс.Й., на които той
след разпечатването им положил печата си и се подписал, подс.Й. ги сканирал и
изпратил на св.Я., като това станало минути след разговора им по телефона. Св.Я.
получила по електронна поща сканирани двете разписки, с които официален *** –
подс.Й., предава част от марките - 1200
броя, на двама частно практикуващи лекари – по 600 броя, на подс.Д. и на св.К.
(св.К. нямал никаква представа за това разпределение на негово име, като освен
това, нито е имал нужда, нито е поръчвал, нито е получавал ушни марки за ДПЖ
през месец май 2012г.) и ги входирала в дирекцията в 10.40ч. Предвид
съдържанието на получените разриски, св.Я., съобразно правомощията си,
пристъпила към преразпределяне на тези марки в интегрираната информационна
система на Агенцията на името на двамата лекари, но установила, че всички 5000
броя марки, описани в протокола предоставен й от св.И., все още не са
разпределени от ниво Агенция към Дирекцията в П., което било пречка тя да
осъществи предприетото действие. Това наложило свидетелката да сканира протокола
за получаване на марките от склада в К., предоставен й от св.И. и да го изпрати
по електронна поща в Агенцията в С., с молба да бъдат разпределени в системата
тези марки към Дирекцията в П.. След получаване на потвърждение, че това е
направено, св.Я. извършила и преразпределение на 1200 броя от марките, към
частно практикуващите лекари - подс.Д. и св.К. по номера, така както били
отразени в разписките, изпратени й от подс.Й.. За останалите марки до 5000 броя,
свидетелката не получила нито протоколи/разписки, нито информация за
местонахождението им, като предположила, че по-късно ще постъпят в склада в
Дирекцията. Тоест, св.Я. процедирала по разпределяне на марките, без да има
достъп до тях, а само на база предоставените й протоколи, което осуетило и
възможността за извършване на фактическо заприхождаване в склада на Дирекцията
на конкретните марки и съответно – извършването на проверка за съвпадение на
номерата на марките, между протокола за предаването им от склада в К., с
описите на каШ.ите с марки. Свидетелката дава показания, че необичайната
процедура по получаване на тези 5000 броя марки и преразпределяне на част от
тях – 1200 броя, е инцидентен случай, изолиран от обичайната практика, описана
вече по-горе. На 30.05.2012г., след посочените преразпределения на ушни марки,
тя на няколко пъти правила опити да се свърже с подс.Й., за да разбере къде са
останалата част от марките до 5 000 броя, но неуспешно. При направена от
нея по-късно проверка в системата, установила, че от името на подс.Д. има
въведени 70 броя ушни марки, а от името на св.К. – 41 броя ушни марки от
описаните в протоколите. Това въвеждане става вече от самите
частно-практикуващи лекари, които поставят фактически марките, и в тази насока
те имат ограничен достъп до системата. Св.К. разбира се, изобщо не знаел за
вършената от негово име дейност.
Както вече бе отразено, подс.Й. е
ползвал разрешен отпуск, считано от 14.05.2012г. до 01.06.2012г. По делото се
установи, че задълженията му през този период се поемат от негов колега от
съседен район (в конкретния
случай ветеринарния лекар от гр.Първомай – св.С.К.), като той лично, може да извършва вменени му по
служба задължения и по време на отпуск – такива, които са от изключителна
негова компетентност и не могат да се извършат по заместване – в случая
изтогвянето на приемо-предавателните разписки е именно такова действие, тъй
като се осъществява достъп до информационната система на ****, до която
различните служебни лица имат различен достъп, съобразно правомощията им, тоест
за преразпределяне на ушни марки в района на гр.С., респ. с.К., отговаря подс.Й..
До пристигането на марките в П.,
впоследствие и до депото в с.К., се стигнало по следния начин:
На 28.05.2012г. в 16.21ч. св.Т.Б.И. изпратил по електронна поща до
Изпълнителния директор на **** С., заявка от Директора на *** П. – подс.В., за
5000 броя ушни марки за ДПЖ за нуждите на *** П., като именно подс.В. му указал
да изготви и изпрати такава заявка. Пълномощника на „Л.С.И.“ ООД – подс.Д.
уведомил подс.В., че на следващия ден ще имат нужда от голямо количество ушни
марки за ДПЖ в събирателния пункт в с.К., а към този момент в Областната
дирекция нямало достатъчна наличност от ушни марки (подс.Д. заявява, че на
28.05.2012г. в **** П. нямало марки, а от него се искало да постави такива по
сключения договор за ветеринарно-медицинско обслужване, св.Я. също заявява, че
към онзи период винаги имало недостиг на
марки), поради което и подс.В.
пристъпил към изготвяне на заявката за снабдяване на Дирекцията с ушни марки за
ДПЖ. На същия ден, св.И., по указание на подс.В., информирал св.А.С.-шофьор на
служебен автомобил в *** П., че при предстоящото пътуване до С. на 29.05.2012г.
на служител на Дирекцията, който той ще вози, следва да мине и през К., за да
вземе от там ушни марки.
На 29.05.2012г. подс.С.В. издал Заповед № 95, съгласно която
командировал св.Т.Д.-*** за срок от 1 ден в ЦУ **** С., със задача –
представяне на документи. Пътуването следвало да стане със служебен автомобил,
като за целта, на 29.05.2012г. подс.В.
издал и Заповед № 96 за командироване на св.А.С.-главен специалист в
дирекцията, отговарящ за транспорта на служителите, за срок от един ден в С.,
със задача – превоз на служебни лица. Св.Д. пътувала до централата в С. около 3
пъти месечно, тъй като периодично възниквала необходимост от подписване на
книжа от Изпълнителния директор на ****, касаещи *** П. – областните дирекции
не са ЮЛ, ЮЛ е само Агенцията в С., като напрактика дори документите касаещи
назначение и т.н. на служители се носели в С. за подпис от Изп. директор. При
потеглянето на двамата свидетели за С. на 29.05.2012г. около 10.00ч., св.С.
споделил със св.Д., че следва да минат и през К., за да вземат ушни марки от
склада. Тъй като срещата с Изпълнителния директор била следобед, минали първо
през К., където пристигнали около 12.00ч. В склада, св.С. се срещнал със св.С.П.,
от когото и друг път бил получавал ушни марки. Св.П. нямал информация за това
какво трябва да предаде, тъй като липсвала изискуемата в такива случаи Заповед
за предоставяне на идентификатори. Предвид това, той позвънил в **** С. на
служителя, с когото контактувал по такива поводи – Г.Д., който го уведомил, че
заповед за 5 000 броя ушни марки по заявка на *** П. е изготвена, но все
още чака за подпис. При получаване на тази информация, св.П. решил да
предостави марките, на своя отговорност, въпреки липсата на Заповед, и така
предал на св.С. 5 000 броя ушни марки - единични ушни марки за ДПЖ
предназначени за клане, за което се подписал съответен протокол - № 142 от
29.05.2012г. Предадените марки по този протокол са с номера BGD*********- BGD********* и BGD*********- BGD*********. Тъй като в протокола,
като получател на марките, фигурирало името на св.И., св.С. положил подпис за
получил със запетая (св.П. ползвал бланка за протокол от компютъра си, с
вписано име на получател от предходно предаване на марки, а св.И. очевидно
ползва бащиното си име Б., като фамилно в служебната документация, видно от
всички приложени по делото документи). Марките били поставени в каШ.. Св.Д. не
разбрала какво има в получения от св.С. каШ., но видяла, че за предаването бил
съставен протокол, който тя, без да преглежда съдържанието му, при пристигането
им в С., оставила за осчетоводяване във финансовия отдел на централата, след
което се отправила и към срещата си с Изпълнителния директор. Работата по
командировката в С. приключила около 17.30ч., след което двамата командировани
потеглили обратно за П.. По време на пътуването бил проведен кратък разговор по
телефон, между св.Д. и подс.В., в който свидетелката обяснила, че е приключила
с всички задачи по заповедта за командироване, а подс.В. я попитал дали са
взели марките от К.. Св.Д. потвърдила този факт, при което подс.В. й указал, да
предаде на св.С.,***, да остави марките при пазача, от където да ги вземе
прекият им заявител. Св.Д. предала думите на подс.В. на св.С.,*** около 19.15ч. слизайки от служебния
автомобил, се качила в личния си такъв, намиращ се на служебния паркинг и се
прибрала в къщи. Св.С. от своя страна занесъл взетите от К. марки при
охранителя – Д.. В същия момент на портала дошъл мъж, който попитал има ли нещо
за него, и след като уточнил, става въпрос за ушни марки, св.С. му предал каШ.а
и плика с донесените от него ушни марки от гр.К. – общо 5000бр. - каШ.,
съдържащ 4 000 ушни марки /непреброени от св.С., но с опис/, и жълт,
непрозначен плик, съдържащ още 1 000 ушни марки, преброени от св.С..
Впоследствие, св.С. разпознал в лицето на подс.П.Д. мъжа, на когото е предал
марките. На 30.05.2012г. свидетелите Д. и С. попълнили в бланките за
командироване, описание на изпълненото от тях, като св.Д. вписала, че е
представила в **** документи, и й били утвърдени щатни разписания, заповеди за
преназначаване и освобождаване на служители от *** П., а св.С. попълнил –
превоз и получаване на ушни марки от гр.К.. Както бе отбелязано, при
изготвянето на протокола за предаване на марките и при самото им фактическо
предаване от св.П. на св.С., все още нямало издадена Заповед от Изпълнителния
директор на ****, при което и в самия протокол не е цитирана такава заповед,
разрешаваща предаване на марките. Заповед за предоставяне на заявените от *** П.
марки, била издадена на следващия ден – Заповед № РД 11-698/30.05.2012г.,
подписана от Заместник-изпълнителния директор на **** – св.В.Т.. Съгласно тази
заповед, се нарежда на *** С. да предостави от централния склад на **** в гр.К.
5 000 броя обикновени единични ушни марки за дребни преживни животни на ***
П., като марките се предадат от С.П. на упълномощено за това лице от *** П..
Св.Т. потвърди в съдебно заседание досъдебните си показания, съгласно които,
марките са предоставени преди подписването на Заповедта, за икономия на
средства – тъй като служителите от П. се намирали в склада в К., като не счита
че има допуснато нарушение на процедурата. След описаните събития, на
27.07.2012г. е издадена Заповед № РД 11-961 на Изпълнителния Директор на ****,
с която се нарежда получаването на ушни марки от централния склад в К. да се
извършва само и единствено
след представяне на заповед, подписана от Изп. Директор – подчертано и потъмнено
от издалия заповедта; електронни ушни марки за ДПЖ да се разпределят и ползват
само за животни на бенефициенти на фонд Земеделие; ушни марки и електронни ушни
марки да се предават от склада в *** на материално-отговорно лице, само и единствено след изчерпване
на ушните марки в маркировача и след проверка в информационната система Вет Ис,
че всички марки са въведени - подчертано и потъмнено от издалия заповедта;
въведено е изискване за инвентаризация на ушните марки всеки месец. Заповедта
беше предявена на св.В.Т., която не можа да си спомни причините, породили
издаването й.
Почти светкавично след събитията
от 30.05.2012г., на 01.06.2012г. е
издадена Заповед № РД 11-713 на Изпълнителния директор на ****, подписана от
заместника – св.В.Т., с която се отменя Заповед № РД 11-422 от 09.04.2012г., респективно
и утвърдената с нея Инструкция, коментирана вече по-горе, и е утвърдена нова
Инструкция за контрол на пратки дребни преживни животни, предназначени за износ
за Република Турция. Запитана в съдебно заседание за причините наложили тази
промяна, св.Т. не можа да си спомни нищо, заяви, че евентуално от разликите в
текста на двете инструкции биха могли да се изведат и причините за промяната.
Съобразно новата Инструкция от 01.06.2012г. вече се разрешава отдаването под
наем на одобрено карантинно депо, при спазване на посочени изисквания в 6
точки; предвидено е и писмено деклариране от собственика или наемателя на
депото, че животните предназначени за износ за Турция са родени и отгледани в
България. Други съществени промени в процедурата няма, запазена е тази по
отменената инструкция.
Междувременно, на 28.05.2012г. подс.Д. посетил офиса на
фирма „***” ЕООД, занимаваща се с посредничество при митническо обслужване, в
района на Митница П., където разговарял със св.Р.С. и поискал информация за новостите
в реда за износ на стоки от България. Двамата се познавали от около 10 години,
като в минал период, св.С. бил служител на подс.Д. в една от фирмите му – „Пима
експорт импорт”, в която заемал длъжността митнически посредник. При проведения
разговор, св.С. разяснил на подс.Д., че освен всички документи касаещи стоките
за износ, е необходимо да има нотариално заверено пълномощно от
фирмата-износител, в което изрично да е предвидено, че упълномощеният може да
преупълномощава други лица/фирми във връзка с износа, като пълномощното следва
да бъде заверено и от Митница П., където се води регистър на преките
представители. Документите за износ се подавали единствено по електронен път,
чрез електронен подпис, което обуславя необходимостта от ползване услугите на специализираните
в тази област митнически посредници. Подсъдимия заявил, че ще представи такова
пълномощно. Така, на 30.05.2012г.
след като получил от двамата шофьори на тирове превозните документи за
внесените от Р. общо 1200 агнета, подс.Д. ги занесъл в офиса на св.С. – два
броя попълнени международни товарителници /ЧМР/ и две фактури – за стоките от двете
МПС, при което свидетелят му напомнил, че за да бъде осъществен износ чрез
фирмата им, следва задължително да донесе и нотариално заверено пълномощно за
митническата агенция. Такова е съставено по-късно същия ден и ще бъде цитирано
по-долу.
Св.*** Х. – началник отдел
„Митническо оформяне” в Митница П. разяснява комплекта документи, необходими по
принцип за оформяне на режим „износ” на живи животни – ЕАД-митническа
декларация за износ, инвойс фактура, международна товарителница-договор за
превоз/евентуално ТИР-карнет, ветеринарен сертификат с приложен към него списък
на ушните марки, разрешение за износ от ****, необходимо е физическо
представяне на стоката от собственик/упълномощено лице. Износителят подава данните за режим износ по електронен път,
регистрирането на режима, също става само по електронен път с електронен
подпис, хартиени бланки не се съставят. След
попълването й, декларацията се разпечатва и придружава товара, като при
фактическото напускане на стоките през вписаното в нея ГКПП, ЕАД-митническата
декларация се приключва от служител в този пункт.
На 30.05.2012г. в Сектор „ПИП” при ОД на МВР П., бил получен сигнал от колегите им в ОД на МВР Стара Загора, за
подготвяна контрабанда на живи животни – агнета, с произход Р., от България за
Турция. Предвид това, по разпореждане на началника на сектора, св.И.Г. –
началник група в същия, сформирал екип от служители, които съвместно с техни
колеги от полицейските управления в Асеновград и С., извършили проверка по
сигнала. При проведените мероприятия, било установено местонахождението на
обекта, в който по подадената им информация, на 29.05.2012г. са докарани два
товарни автомобила с агнета и това били бившите свинарници в с.К., стопанисвани
от св.Н.А.. Полицейските служители отишли на място, където заварили св.А.. По
данни, съобщени им от последния, в обекта се намирали около 1200 агнета.
Агнетата били разтоварени в едно хале, обособено като събирателен център за
дребни преживни животни, разделено на две помещения, първото – с боксове. Св.А.
им предоставил договора за наем, сключен с „Лайф сток интернешънъл” ООД, като
им съобщил, че същото дружество има издадено Удостоверение за регистрация на
обекта от *** П.. При извършената фактическа проверка в обекта, били установени
около (по данни на св.А.) 1200 агнета, всички с български
ушни марки, а в двора били установени двете специализирани товарни ремаркета за
превоз на живи животни, с които агнетата били докарани в с.К.. Св.А.
предоставил на проверяващите чувал, съдържащ свалените от агнетата румънски
ушни марки. За констатациите по време на проверката, св.Г. ***, като първо
разговарял по телефон със св.Т.Б.И., а след това и с подс.В.. Св.Г. изискал от
тях да изпратят на място ***, който да участва при съставянето на протокол с
констатации, като по този повод провел още няколко разговора по телефон с
двамата. Следобед в обекта пристигнал подс.Д., когото св.Г. познавал лично,
като заявил, че е пълномощник на дружеството „Лайф сток интернешънъл” ООД.
Подс.Д. споделил със св.Г., че очаква идването на турски доктори, както и на
представител на дружеството, тъй като такива били изискванията при износ. Освен
това представил на св.Г. два броя ТИР-карнети с отразени номера на превозните
средства, сертификати на шофьорите за превоз на живи животни и 2 броя
непопълнени товарителници, като обяснил, че документите за произхода на
животните – фактури, товарителници и сертификати се намират в митническа
агенция „ДЕИ 2007” ЕООД, където ще се подготвят документите за износа. Св.Г.
разпоредил на служителя си – св.С.М. да придружи подс.Д. до споменатата митническа
агенция откъдето да вземат и върнат на място документите за произхода на
животните. Така, на 30.05.2012г., следобед, подс.Д. отново отишъл в офиса на
св.С., този път придружен от св.М., който останал да го изчака в автомобила
отвън, и си поискал обратно оставените документи, без да дава обяснения за
това. Казал, че е спешно, взел ги и тръгнал. След това, тези документи, както и
намиращи се други на задната седалка на автомобила му, сред които и ТИР-карнети
с попълнени първи страници, подс.Д. предал
с протокол за доброволно предаване на полицейските служители. Предадените
документи са общо 25 (оригиналната фактура за продажба на 600 агнета от фирмата
„**“ гр.Прахова, Р. /собственост на Т./ на фирмата „Лайф сток
интернешънъл“ гр.Ш., България, оригинал на сертификат за вътрешна търговия
относно превозените 600 агнета с българския ТИР, в който е отразено, че
животните са предназначени за угояване, и са насочени към животновъден обект в
с.К., с номер на одобрението 4117-0345 на фирмата „Л.С.И.“ ООД, международна
товарителница ЧМР – попълнена за извършения превоз от Р. до България на
посочените 600 агнета, документите за годност на превозното средство и водача
на посочения камион, оригинал на карнет – ТИР № *** за превозно средство –
товарния камион на фирма „Анималс експрес“ ООД на свидетелите К с рег. № *** и
ремарке ***, в който е нанесена сигнатура на страна изпращане и страна
получаване – съответно BG и TR, без други вписвания, предоставен
на подс.Д. от св.К., оригинал на празна бланка на международна товарителница
ЧМР на превозвача Анималс експрес за МПС *** *** – с положени печати на фирмата
и подпис на превозвача, оригиналната фактура за продажба на 600 агнета от
фирмата „Юниън Лайв сток“ гр.Галаци, Р. /собственост на братята Ч./ на фирмата „Лайф сток интернешънъл“ гр.Ш.,
сертификат за вътрешна търговия за превоза на тези агнета от румънския ТИР, в
който са направени същите отразявания, както и в сертификата, придружаващ
българския ТИР, с приложен опис на ушните марки на животните, както и документи
за превозното средство и водача, оригинал на карнет – ТИР № *** за превозно
средство – румънския ТИР с рег. № ***, с положени печати на фирмата превозвач и
вписана сигнатура на държавите изпращач и получател – съответно BG и TR, без други вписвания, оригинал
на празна бланка на международна товарителница ЧМР на превозвача ** за МПС РН-37-MIN/РН-81-MIN – с положени печати на фирмата и
подпис на превозвача, фактурата за заплатена такса за регистър образец ЗХОЖ-17
– плащането е направено от подс.Д., оригинал на пълномощно, с което на 16.05.2012г. св.М.С., като управител
на „Л.С.И.“ ООД упълномощава подс.П.Д. да го представлява, като пряк
представител по чл.5 от МК, пред митническите учреждения по приложение № 18 от
Наредба Н-17 от 13.12.2006г. за попълване на ЕАД, с право да оформя всички разрешени
митнически направления и режими, да подписва и подпечатва всички необходими
документи с печат на фирмата, както и да ги подава в електронен вид, да подава и получава документи свързани с
ЕОРИ регистрацията на фирмата, с право да преупълномощава други лица,
оригинал на пълномощно, с което вече упълномощеният подс.П.Д. преупълномощава
фирма „***“ ЕООД да го представлява като пряк представител по чл.5 от МК с
всички права в тази насока, заверено на
30.05.2012г. /такова, каквото св.С. е поискал от подс.Д., за да извърши износ
за преставляваната от него фирма/, копие от документ на турски език, от
чиито последващ превод е видно, че се касае до сертификат за контрол, издаден
на 23.05.2012г. от МХЗЖ на Р Турция, за разрешена на посочена в сертификата
фирма в Р Турция/адреса на същата съвпада с този на св.М.С., като се установи и
това, че е на братята Ч./ да внесе от Р България през ГКПП К. с 3 000
агнета, мъжки, за клане, с фирма износител от България – „Л.С.И.“ ООД).
Постоянен EORI номер на дружеството „Л.С.И.“ ООД
е издаден от Митница Ш. по месторегистрация на търговския субект, на
30.05.2012г. и е с код BGC*****. Подс.Д. отрече да е предприемал действия в тази насока, но е факт,
че е имал изрични пълномощия за това. В случая обаче е без пряко значение кой е
подал заявлението за номера, задължителен при предприемане на износ от
търговски субект, регистриран в държава членка на ЕС, каквото е въпросното
дружество.
Междувременно, след тръгването на
св.М. и подс.Д. ***, в обекта в с.К. пристигнал подс.Й., който обяснил, че е
изпратен там от началниците си, по искането на полицейските служители за
проверка. Св.Г. разяснил на подс.Й., че е необходимо да се направи проверка в
обекта, а констатациите да се отразят в протокол, при което подс.Й. започнал
фактическа проверка и след приключването й пристъпил към съставяне на протокол, за нуждите на който се запознал и с
всички налични в обекта документи, включително и върнатите обратно от
митническата агенция. Въз основа на констатациите, полицейските служители
сигнализирали Окръжна прокуратура П., като било започнато и досъдебно
производство, с извършване на оглед на местопроизшествие. Огледът стартирал в
20.03ч. на 30.05.2012г., като при него, в обекта – метално хале със стопански
двор, наето от „Л.С.И.” ООД, било констатирано, че халето е от две части – в
първата, състояща се от шест отделни клетки – боксове, имало живи животни –
агнета на крака, втората част била общ обор, без клетки, отново пълен с живи
агнета. Агнетата и в двете части били маркирани с жълти на цвят ушни марки,
като в протокола за оглед са отразени номерата на случайно подбрани 2 броя
животни. В една от частите на халето е намерен и иззет бял, найлонов плетен
чувал, съдържащ множество жълти на цвят, отворени, тоест използвани вече ушни
марки, като в протокола е отразен номер на една, от тях, произволно извадена от
чувала. На 01.06.2012г. е извършен повторен оглед в обекта, при който е
констатирано, че в едно от общо петте броя метални халета, има множество
агнета, които били иззети с протокола – общо 1180, като по данни на
присъстващия св.Н.А. – от първоначално докараните 1200 броя, 20 са умрели, при
което при огледа са иззети ушните марки, свалени от тези животни – 19 броя
такива марки. На 02.06.2012г. отново е извършен оглед в обекта, при който
подробно са описани и иззети двата броя товарни ремаркета, специализирани за
превоз на живи животни, намиращи се в двора на обекта. Междувременно, още по
време на първоначалната проверка в обекта – на 30.05.2012г., там се явил и
подс.В.Д. – който имал сключен договор за ветеринарно медицинско обслужване на
обекта и животните в него, и предал доброволно намиращите се у него документи,
касаещи експлоатацията на този обект – регистъра на животновъден обект № ****,
Удостоверението за регистрация на животновъден обект № 787/03.05.2012г.,
договора за ветеринарно медицинско обслужване сключен с него, заповед № РД
11-422/09.04.2012г. и приложение към тази заповед – инструкция. На 31.05.2012г. подс.Д. предал доброволно в
сградата на ветеринарната клиника в гр.С. и 28бр. пакети с ушни марки за дребни
преживни животни съдържащи по 100 броя в пакет, предавателно-приемателни
разписки № 27 и 28/30.05.2012г., лист на квадратчета с изписан текст и 11 бр.
полиетиленови торбички с цитирани означения – празни. Извършен е оглед на веществените
доказателства – пакети с ушни марки, при който е констатирано, че 28-те пакета
са запечатани и съдържат нови, жълти ушни марки за животни, като в протокола за
огледа им са отразени номерата на марките от всеки пакет – посочени на
етикетите на всеки от пакетите. Останалите 11 празни плика, имали поставени
етикети, на които са описани номера на марки, цитирани в протокола. Иззетите
живи животни били насочени за санитарно клане, а добитото по този начин месо –
предоставено на различни социални заведения. Свалените от животните румънски
ушни марки, са описани и приобщени към делото. С протокол за доброволно
предаване, на 04.06.2012г., в сградата на Общинската ветеринарна служба в гр.С.,
св.Т.И. предал на разследващите служебния компютър на подс.Й., в който
последния въвеждал информация, свързана със служебните му задължения, както и
един неразпечатан пакет с жълти ушни марки – единични, предназначени за
идентифициране на ДПЖ за клане, с посочени в протокола номера. По отношение на
компютъра е направен оглед на веществено доказателство, като са подбрани
единствено документите, създадени за периода от 01.05.2012г. до 31.05.2012г. Възстановени
били и изтритите в този период общо 10 файла, след което били направени общо 23
разпечатки на интересуващи разследването документи, приложени по делото. Всички
файлове за посочения период са презаписани на диск, също следващ делото. Сред
разпечатаните документи са частично попълнен и изцяло попълнен образец на
ветеринарно-здравен сертификат за домашни животни от вида овце и кози
предназначени за незабавно клане след внос, касаещи осъществен износ от П.ско
дружество за РТурция през 2011г., за които подс.Й. заяви, че му били изпратени
от негов колега, отговарящ за района на това дружество /по делото има данни, че на
територията на област П. е имало регистриран само един събирателен център за
износ на дребни преживни животни – в с.М., на фирма „**-П.“ ЕООД/; два броя
приемо-предавателни разписки с № 27 и № 28 от 30.05.2012г., в които е отразено
от подс.Й., че е предал по 600бр. ушни марки за ДПЖ на подс.Д. и на св.К.;
образец на ветеринарно-здравен сертификат за домашни животни овце и кози,
предназначени за развъждане – непопълнен, но с допълнени, и дори подчертани в
по-тъмен цвят означения във всяка една графа, освен на български и английски
език – и на турски език; заявка от 03.05.2012г. до Директора на *** П. от подс.Й.,
в качеството му на официален *** на Община С., за снабдяване с ушни марки – за
ДПЖ са поискани 100 броя; протокол от извършена на 30.05.2012г. проверка с
участието на подс.Й. в животновъден обект, приключила с отрицателни
констатации.
В хода на досъдебното
производство е било извършено претърсване и изземване в дома на свидетелите К. ***,
при което са иззети общо 12 броя каШ.и, съдържащи 5016 жълти пластмасови ушни
марки.
От служебния компютър на св.Т.Б.И.
са разпечатани и приложени копия от - Протокол от 03.05.2012г. с констатации в
9 точки и заключение, че провереният обект в с.К. не отговаря на ветеринарно
медицинските изисквания за посочения вид обекти, за който протокол св.И. съобщи
пред съда, че след изготвянето му, и съобщаване на констатациите по него на
подс.В., не го е разпечатал и предоставил за прилагане към досието на фирмата
заявител, а по указание на подс.В. – изготвил
заключение със същите констатации и краен резултат, което вече
разпечатал и предоставил на подс.В., а той от своя страна съобщил на подс.Д. какво
следва да се извърши в обекта – заключението също е разпечатано от компютъра.
По делото е приобщена и
кореспонденцията за периода 01.04.2012г.-05.06.2012г. получена и изпратена по
имейл в пощенската кутия на *** П., като при огледа на веществени
доказателства, е направена разпечатка на един от общо 463 файла – файл изпратен
от подател *** и получен на 04.05.2012г. в 9.04ч. от **** – копие на
Удостоверението № ****. за регистрация на животновъден обект с ветеринарен
регистрационен номер *** на фирма „Л.С.И.” ООД.
Относно посочения номер на обект,
за който са били насочени внесените от Р. общо 1200 агнета – 4117-0345, то
видно от приложената справка за обектите, регистрирани на територията на с.К.,
такъв номер няма, обекта на „Л.С.И.“ ООД е под номер ****. В справката
изпратена от *** по запитване на разследващите относно начина на формиране на
номерата на обектите, е отразено, че в Интегрираната информационна система, в
която се съдържа информация за всички животновъдни обекти на територията на
страната се вписват номерата на животновъдните обекти в дадено населено място –
така наречените стари номера, които се формират от пощенския код на населеното
място и пореден номер на вписания обект. След стартирането на интегрираната
информационна система на обектите се дава и друг регистрационен номер – нов
номер, който се генерира автоматично. Номера на обекта в с.К. **** е от старите
и е регистриран на 03.05.2012г. От приобщената в съдебното производство справка
от *** П. е видно, че обект с номер **** няма. На какво се дължи изписването на
несъществуващ номер в документацията за превоза от Р. към България, не е
установено, но е и без значение по делото, тъй като този превоз – напълно
законен до България, не е включен в обема на обвиненията. В частност, подс.Д.
не е обвинен за това, че е допуснал животните в депо, за което те на са били
насочени по информацията въведена в системата на **** от превозните сертификати,
за което по принцип носи отговорност и не би следвало да допуска, съгласно
приложена по делото Заповед на Изп.Директор на Агенцията.
В хода на досъдебното производство по делото е
изготвен анализ на проведените разговори от подсъдимите в периода
01-31.05.2012г., като е изготвена и схема на броя разговори между тях, както и
със свидетелите Т.И. и Н.А., които се очертали като многобройни. Видно от
схемата подс.В. е провел по 30 разговора, както с подчинения си – св.Т.И., така
и с подс.Д., провел е и 3 разговора със св.А.. Подс.Д., както вече се отбеляза
има 30 разговора с подс.В., 60 със св.А., 1 със св.И. и 8 с подс.Д.. Подс.Д.
освен 8-те разговора с подс.Д., има 2 със св.А. и 1 със св.И.. Подс.Й. е
осъществил един разговор със св.А. и 20 с прекия си началник – св.И..
По делото е приложена документацията
по регистрация на животновъдния обект – събирателен център за ДПЖ за износ за Р
Турция в с.М. на фирма „** П.“ ЕООД, от която е видно как се е развила
процедурата в срокове, от подаване на заявлението до издаване на Удостоверението
за регистрация – на 11.04.2012г. е подадено заявление за регистрация, на
12.04.2012г. е издадена Заповед за извършване на проверка на обекта, на
17.04.2012г. е изготвен протокол от извършената проверка и на 25.04.2012г. е
издадено Удостоверението за регистрация.
След предприетите от
разследващите действия по проверка в депото в с.К. е последвало премахване на
същото от списъка с одобрени карантинни депа на МЗХЖ на Р Турция – на
01.06.2012г. **** уведомила турската страна по имейл, че това депо ще бъде
премахнато и в актуализирания списък от 04.06.2012г. то вече не фигурира там,
като на 08.06.2012г. е издадено и Разпореждане № 002 за спиране експлоатацията
на животновъдния обект с мотиви – констатирано отстраняване на индивидуални
ушни марки на идентифицирани животни.
В крайна сметка, собствениците на
дружеството са реализирали намеренията си за износ на агнета към Турция, което
е видно от приложените документи за наем на депо в с.Пробуда, обл.Търговище
през месец октомври 2012г., регистрирано като животновъден обект през 2011г. от
собственика, даденото ветеринарно медицинско разрешително за износ на
3 000 бр. мъжки агнета, подписано от св.Т. на 10.10.2012г., по заявление
на „Л.С.И.“ ООД, но това е извън предмета на делото.
По делото са изготвени няколко експертни
заключения, като експертизите на вещите лица С., Ч. и А. бяха приети без разпит
на тези вещи лица, при изразено съгласие за прочитането им, така както са
депозирани в досъдебното производство:
От
заключението на съдебно-почерковата експертиза № 464 на вещото лице М.С., с
обект – двете приемо-предавателни разписки за предадени ушни марки от подс.Й.
на подс.Д. и св.К., се установява, че
подписа за предал и в двете разписки е изпълнен от подс.Й., подписа за приел в
първата е изпълнен от подс.Д., а подписа за приел във втората не е изпълнен от
св.К., не може да се установи да е изпълнен от някои измежду подсъдимите Й., Д.
и Д..
От заключението по проведената
графическа експертиза – Протокол № 73 от вещото лице И. Ч., с обект двата
оригинала на ТИР карнети, се установява, че ръкописният текст в полетата за
данни на първа страница и подписите на листове от 1 до 7 в ТИР карнета за
българския камион са изпълнени от св.М.К., а текста в полетата с данни и
подписите на листове от 1 до 8 в ТИР карнета за румънския камион са изпълнени
от св.А. Ф..
Вещото лице И. Ч. е изследвало и
два броя Удостоверения за регистрация на животновъден обект № 787/03.05.2012г.,
като за удостоверението приложено в т.6, графическото изследване констатирало,
че подписът положен срещу Директор в бланката е изпълнен от подс.В., а на
удостоверението, приложено в т.1, предадено доброволно от подс.Д няма саморъчно
положени подпис и мокър печат, а се касае за отпечатани такива на цветен
лазерен принтер.
От заключението на вещото лице А.
изследвала иззетите по делото ушни марки, се установява, че ушните марки,
иззети с протокола за оглед на местопроизшествие в с.К. на 30.05.2012г. от
полицай М. са ушни марки предназначени за ДПЖ, неиздадени от **** и вероятно са
с произход Р.; ушните марки иззети с протокола за допълнителен оглед на
местопроизшествие в с.К. от полицай Н. 19 броя са обикновени /неелектронни/
ушни марки издадени от **** и
предназначени за ДПЖ за клане или износ за трети страни;ушните марки
предадени с протокол за доброволно предаване на 31.05.2012г. от подс.Д. – 28
пакета по 100бр. са обикновени /неелектронни/ ушни марки издадени от **** и предназначени за ДПЖ за клане или износ за
трети страни; ушните марки предадени с протокол за доброволно предаване на
04.06.2012г. от С.Б. – 1135бр. са обикновени /неелектронни/ ушни марки издадени
от **** и предназначени за ДПЖ за клане
или износ за трети страни; ушните марки предадени с протокол за доброволно
предаване на 04.06.2012г. от св.Т.Б.И. – 14 броя са обикновени /неелектронни/
ушни марки издадени от **** и предназначени
за ДПЖ за клане или износ за трети страни; ушните марки предадени с
протокол за доброволно предаване на 04.06.2012г. от св.Т.Б.И. – пакет жълти
ушни марки са обикновени /неелектронни/ ушни марки издадени от **** и предназначени за ДПЖ за клане или износ за
трети страни; ушните марки иззети с протокола за претърсване и изземване в
помещение в гр.М. на свидетелите К, са обикновени /неелектронни/ ушни марки за
ДПЖ, като до изготвянето на експертизата, в *** П. не са постъпвали ушни марки
с такава форма и размери и според вещото лице, те вероятно не са издавани от ****.
С изключение на последните, както и на румънските марки, всички останали
изследвани от вещото лице ушни марки са сходни.
Останалите експертни заключения бяха
приети след изслушването им в съдебно заседание и след проведен разпит на
вещите лица:
От заключението на вещото лице С.С.,
се установява, че стойността на 1200 агнета, с общо 31 837 кг. живо тегло
по 5.80 лева за килограм е 184 645.60 лева – данните за килограми и брой
на животните са взети от превозните документи.
От заключението на
ветеринарно-медицинската експертиза, изготвена на 01.06.2012г. от вещите лица А.
и П., огледали иззетите живи агнета, се установява, че огледаните от тях агнета
са в добро здравословно състояние и не представляват опасност за здравето и
живота на хората; животните са идентифицирани с български ушни марки за ДПЖ,
като поставянето им не съответства на изискванията на Наредбата за
идентификация на селскостопански животни, тъй като голяма част от марките са
поставени неправилно на дясното ухо; за животните са издадени сертификати от
румънските ветеринарни власти по системата трейсис, сертификатите са 2 броя, номерата на румънските ушни марки поставени
в Р. обаче не са въведени в информационната система на ****, вещите лица не
получили и списък с тях; търговията с ДПЖ с Р. не е забранена; няма нарушение
на здравните изисквания относно разпространението на заразни болести по хората;
обекта с номер **** в с.К. – не отговаря на ветеринарно-медицинските изисквания
по Наредба № 17/17.11.2005г. В съдебно заседание вещите лица споделиха, че са
допуснали грешка в експертизата, като към онзи момент правилната позиция на
поставяне на ушните марки била на дясното ухо, но все пак имало нарушения, тъй
като констатирали и поставени ушни марки на лявото ухо. Вещите лица не можаха
да отговорят категорично на въпросите на защитата – какъв вид ушни марки се
поставят при износ, респективно при клане.
В заключението на тройната
ветеринарно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица С., А. и П. на
31.08.2012г. се уточнява въз основа на какво е прието, че намерените в обекта в
с.К. животни са клинично здрави и не представляват опасност за здравето и
живота на хората; уточнено е къде е нормативно регламентирано поставянето на
ушни марки на ДПЖ; вещите лица са посочили нарушените разпоредби, довели до
изземване на животните – чл.139, ал.1 от ЗВМД – Забранява се: 2. Отстраняването
на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване
маркери на кошери, чл.4, ал.3 от Наредба № 61/09.05.2006г. – Средствата за
идентификация: 3. Не могат да бъдат отстранявани без разрешение от ****; 4. Не
могат да бъдат заменяни или ползвани повторно; чл.9 от Наредба №
17/17.11.2005г. – В карантинните депа се допускат само животни, които са: 1.
Идентифицирани с индивидуални ушни марки; 2. Придружени от
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване, в което са описани
индивидуалните номера на животните, издадено от ветеринарномедицински
специалист в мястото на изкупуване. При проверката от вещите лица се
установило, че ушните марки на иззетите животни не са отразени в
информационната система на ****. В експертизата е конкретизирано къде са
уредени нормативно правилата за съхранението и търговията с животни, както и
изискванията към карантинните депа за износ на ДПЖ. Вещите лица са уточнили, че
с оглед конкретното състояние на обекта в с.К., макар и при огледа на място на
01.06.2012г. да е нямало опасност от разпространение на заразни болести по
хората, то при по-продължителен престой на животните там е съществувала такава
възможност. Вещите лица са направили и констатации по спазване изискванията за
чл.2, ал.2 от Наредба № 17 за обекта в с.К., към дата 27.08.2012г., които
отразили в експертизата.
Същите три вещи лица са изготвили
и допълнителна тройна ветеринарно-медицинска експертиза от 28.03.2013г., в
която са конкретизирали нормативните изисквания към регистрацията на животновъдни
обекти, като са уточнили, че процедурата по одобрението и регистрацията на
животновъден обект с регистрационен номер **** не е спазена напълно, посочили
са и какви са допуснатите нарушения на нормативни правила, като освен това е
взето и становище, че при направен от тях оглед на място към 31.08.2012г.
обектът не отговаря на изискванията за карантинно депо. Тези вещи лица също са
отговорили на въпрос за вида на ушните марки, иззети по делото, но марките не
са им били предоставени, отговора е само по снимков материал, като за някои от
фотосите, споделят, че от снимковия материал не могат да установят кои ушни
марки какви са.
За да приеме за установена описаната
фактическа обстановка, съдът ползва обясненията на подс.В., подс.Й. – частично,
подс.Д. - частично, ползва и тези на подс.Д., също само частично – досежно
действията по договаряне неговото участие в дейността на чуждите граждани,
учредили търговско дружество у нас, регистрацията на депото в с.К., пренасянето
на марките от Дирекцията до депото, осигуряването на фураж за животните, придружаването
на двата камиона до депото, предоставянето на документи на митническата агенция,
в останалата част, обясненията на този подсъдим не се възприеха от съда като
достоверни, което ще бъде аргументирано по-долу. Съдът ползва показанията на
свидетелите Н.М.С., М.К.К., Ц.Т.Т.,
В.А.Г., Г.С.Г., С.Г.М., И.Г.Г., Т.Г.Д., А.Г.С., Ц.А.А., П.Ц.А., Д.Й.Т., С.К.А.,
Р.А.С., *** Г.Х., А.А.К., С.Г.К., А.Г.К., К.А.К., В.Д.Д., давани от тях в хода на
досъдебното производство, и прочетени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие, показанията
на непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели П.Б.Я., Н.Д.А., Т.Б.И.,
А.-С. Ф., С.К.П. и В.А.Т., както и показанията на тези свидетели давани от тях
в досъдебното производство, в частите, по отношение на които беше приложена
процедура по прочитането им, тъй като по отношение на тези части, съдът
прецени, че прочетените показания, като дадени в период по-близък до описваните
събития са по-пълни и обективни, а и самите свидетели потвърдиха прочетеното
им, показанията на свидетелите, които не бяха разпитани непосредствено от съда,
давани в хода на съдебното производство, пред друг състав на съда, започнал, но
недовършил разглеждането на делото, и прочетени в съдебно заседание - на
свидетелите П.С. С., М.С. - частично и С.Л. - частично, както и показанията на
последните двама свидетели, давани от тях и в досъдебното производство – за св.С.
също частично, като всички изброени по-горе свидетелски показания, съдът
преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с
останалия събран доказателствен материал. Не се възприеха части от показанията
на свидетелите С. и Л., които ще бъдат коментирани по-долу. Свидетелите Г.Д.Д.
и А.М.Ч. бяха заличени от списъка за призоваване, тъй като за тях не се
постигна необходимото съгласие между страните за прочитане на досъдебните им
показания. За досъдебните показания на св.С. също не се постигна съгласие за
прочитането им, поради което и те не се ползват от съда. По отношение на
отделни обстоятелства, на пръв поглед се забелязват противоречия между
свидетелски показания, изключая свидетелите С. и Л., чиито показания ще бъдат
обсъдени отделно, които обаче се явяват преодоляни при съпоставяне на всички
събрани доказателства, както гласни, така и писмени, поради което и съдът прие
да ползва изцяло всички свидетелски показания на свидетелите извън С. и Л., без
да изключва части от тях. Така напр. в случай че се възприемат по отделно и
изолирано показанията на св.Т., св.Ф., св.К. би могъл да се направи извод за
обратна на действителната поредност на придвижване на двата камиона към депото
в с.К., респективно на разтоварване на докараните от тях животни, но след
съвкупна преценка на всички доказателства в тази насока става ясно, как точно
са се развили събитията. Останалите обстоятелства, при които се забелязва
подобно разминаване не се налага да бъдат изрично откроявани, тъй като при
излагане на фактите по делото, съдът вече описа тези, които приема като
установени, и в подкрепа на които има достатъчен обем еднопосочни
доказателства.
Съдът не възприе тази част от
обясненията на подс.П.Д., в която той твърди, че целта на внасяне на животни от
Р. в България, била тук да се отглеждат, след което да се колят и изнасят за
Гърция; целта на събирането на документи за митническата агенция и
упълномощаването й, не била да се изнасят животните за Турция, а просто за
митническо представителство в бъдеще при необходимост; че ремонтните дейности в
депото в с.К. са извършвани от св.А., който бил длъжен да отстрани нередностите
като собственик на обекта; че не е ходатайствал по никакъв начин за регистрацията
на обекта пред подс.В.; че не е бил наясно какви са предоставените му от
двамата шофьори на тирове документи; че не е уведомявал св.К. и неговия шофьор
св.Т., че агнетата следва да пътуват за Турция в деня след пристигането им в
България. Тъй като обсъждането на тези твърдения е пряко свързано и с
невъзприетите части от показанията на свидетелите С. и Л., то следва да бъдат
посочени и последните, с цел съвместното им анализиране. Така, съдът не
кредитира показанията на св.С., относно заявените от него обстоятелства при
разпита му в досъдебното производство - че целта на регистриране на фирмата в България
е била - внос на агнета от Р., които да се угояват тук, след което да се
заколят и месото да се изнася за Гърция, както и че той и съдружниците му не са
имали намерение да изнасят в Турция агнетата внесени от Р.. От показанията
дадени от този свидетел пред друг състав на съда по делото, съдът не възприе
частите, в които св.С. заявява – че не е давал парични средства на подс.Д. във
връзка с изпълнение на пълномощията на последния по даденото пълномощно от „Л.С.И.“
ООД; че не му е известно новорегистрираното българско дружество да е имало
квота за износ на животни за Турция; че не му е известна фирмата, получила
такава квота, сертификат за което му е предявен; както и вече откроените като
недостоверни обстоятелства заявени пред органа по разследване, които свидетелят
е повторил и пред съдебния състав. Не се възприеха и показанията на св.С.Л.,
депозирани от него пред друг състав на съда по настоящото дело, в частта, в
която заявява, че целта на регистриране на дружеството в България, била да се
събират животни от България, след което да се продават навсякъде по света,
първоначално - в Гърция и Италия; както и че закупените в Р. от фирма на А.Ч.
два тира с агнета, след доставянето им в България в депото, наето от
регистрираната тук фирма, трябвало да се изнасят за Гърция.
Така откроените части от
игнорирани обяснения и показания съдът не възприе, тъй като, на първо място, по
делото е категорично установено, че наетият от фирма „Л.С.И.“ ООД обект в с.К.,
всъщност е събирателен център за ДПЖ предназначени за износ за Турция.
Заявлението за регистрацията му е подадено в този смисъл, такова е и
разрешението, при което твърдението на двама от съдружниците и пълномощника, че
всъщност намеренията били различни, е несъстоятелно. В този смисъл, самият Л.
заявява, че идеята за дружество в България идва едва след отваряне на пазара за
животни от ЕС в Турция, който до 2010г. бил затворен. Факт е обаче, че пазара
се е отворил за внос на ДПЖ не от ЕС като цяло, а в частност въз основа на
двустранно споразумение между ресорните Министерства на Турция и България в
този смисъл, като освен това, изискването на турската страна за допускане на
внос на ДПЖ от България било и животните да са с произход България. Действителните намерения на собствениците на
дружеството да контрабандират румънски агнета за Турция от България очевидно са
били известни и на подс.Д., чийто действия са обективно насочени към постигане
именно на тази цел. Няма логика в съобщеното от свидетелите С. и Л. за
последващ износ в Гърция, тъй като, както и св.Л. съобщава, до регистрирането
на дружеството в България е извършвана дейност по директен внос на агнета, а и
телета от Р. в Гърция, с участието на фирми на Ч. и посредничество на Л., при
което оформянето на пункт в България, който би се явил междинен такъв за внос в
Гърция на румънски животни, след
спогодбата между Турция и България, през 2012г., по-скоро създава пречки за
дейността, отколкото заявените от двамата свидетели и подс.Д. ползи - че в
България фуража бил по-евтин от Р., по-евтино било и клането на агнета,
отколкото в Гърция. Затрудненията са от вида: необходимост от регистриране на
местно търговско дружество в България, наем на помещения, грижи за животните в
България, наем на специализиран транспот за превоз до Гърция, наем на местни
работници и т.н., все обстоятелства изискващи направата на значителни разходи. Заявеното
от далите тези обяснения/показания е нелогично и защото едно такова поведение по
закупуване на конкретно инкриминираните 1200 агнета, за да ги доохранят в
България, и чак след това да ги насочат за клане и износ или директен износ за
Гърция, показва явна нецелесъобразност, неприсъща за занимаващите се от дълги
години с производство/търговия с животни
Л. и С., и то на живи животни, а не на трупно месо, което се транспортира по
съвсем други изисквания и е необходимо съвсем различно разрешение, каквото
фирмата „Л.С.И.“ ООД нито е искала, нито е получавала от ****, поради което и
няма как да бъде възприето като достоверно, така съобщеното. Позицията е още
по-незащитима предвид заявеното от св.Л., че тази организация за внос от Р.,
престой в България и износ за Гърция била планирана само за агнетата, предмет
на обвинението – 1200 броя, като той твърди, че не му е известно да е имало
сключен договор с гръцка фирма за доставка на животни/месо от „Л.С.И.“ ООД. С
оглед последното дори съобщава, че на този вид пазар не се сключват
предварителни договори, а се доставя директно по фактури, в случай, че клиента
хареса стоката. Обстоятелството, че на св.Л. дори не е известен договора
ангажиран по делото, сключен от Т. Л. за внос в Гърция на 10 000 агнета,
също е показателен в тази насока, при което и съдът прие, че такива уговорки не
са обсъждани, договора е фиктивен, а ролята на св.Л. в дейността на общата
фирма, регистрирана в България, се е свеждала до подпомагане на останалите
съдружници в осъществяване на замислената и неразрешена, нито от властите в
България, нито от властите в Турция, дейност (В хода на досъдебното
производство, подс.Д. е представил по делото - Договор за доставка на стока,
сключен в гр.Ш., датиран от 05.05.2012г., на английски език, преведен на
български език, сключен между гръцкото дружество И Т. КО, представлявано от Т. Л.
от една страна /подписан обаче от К. Т./ и българското дружество „Л.С.И.” ООД,
представлявано от А. М. Ш. – с оглед данните за съдружниците, става ясно, че
това е А.М.Ч., за доставка от българското на гръцкото дружество на 10 000
овце-агнета, като жива стока или кланично месо за 6 месеца, като
овцете-агнетата ще бъдат осигурени от България и Р., на партиди от по 1000-1500
броя животни). Основание на съда да не кредитира
този договор, освен вече посоченото по-горе, дава и обстоятелството, че към
датата на сключването му, станало в гр.Ш. – 05.05.2012г. А.М.Ч. не е бил в
България, видно от приложените справки за пътуванията му в страната – негови и
на спътниците му. Анализа на последните води до извод, че Ч., в този период е
влязъл в България, легитимирайки се със сириският си паспорт, на 01.05.2012г. и
е излязъл на 03.05.2012г. /на 02.05.2012г. е бил в с.К. да огледа наетия на
същата дата обект/, а следващото му влизане с този паспорт вече е на
12.05.2012г. С румънския си паспорт няма влизания през 2012г. Св.С. сам заявява, че е
председател на асоциация на животновъдите в неговия регион в гр.Одрин, имал и
редица бизнес проект в България, свързани
с ЕС и негови програми, поради което е запознат с механизмите за
осъществяване на каквато и да било дейност, свързана с живи животни, А.Ч. и семейството му, освен че имат ферми за животни
в Р., се занимават и с търговия с живи животни от години преди 2012г., св.Л.
работи и с Ч. при внос на животни от Р. в Гърция, тоест и тримата са запознати с
местния пазар на живи животни в България, характеризиращ се с липса на такива в
големи количества, при което, при създаването на новото дружество в България
през 2012г., прозира основната цел на същото, описана вече и по-горе – износ на
ДПЖ за Турция, след отваряне на пазара там за България, но не на български
животни, каквито те са наясно, че тук няма - няма от къде да закупят наведнъж дори и един единствен ТИР
агнета /състоянието
на българското животновъдство към 2012г., е общоизвестен факт, а се споменава и
от свидетели по делото – че напролет могат да се съберат от отделни стопани по
няколко бройки/, а
на агнета, на които е придаден вид, че са български. Квотата за внос на агнета
от България в Турция на фирма, свързана с А.Ч., и съобщеното от свидетелите К, Т.,
Ф., че предстои реекспорт на внесените от Р. агнета за Турция, след
премаркирането им с български ушни марки, наличието на тир-карнети с попълнена
сигнатура на Турция като отправна точка, наред със заявеното и вписано
предназначение на наетия от „Л.С.И.“ ООД обект в България – износ на ДПЖ за
Турция, също са сред доказателствата, които дават основание на съда да изключи
така поднесените от Л., С. и Д. факти за целен износ в Гърция, и да приеме за
установено именно описаното по-горе, при излагане на фактите по делото. Показателен
в тази насока е и факта, че при пристигането на полицейски служители в депото в
с.К., подс.Д. все още е имал очаквания да бъде осъществен износ на агнетата за
Турция, тъй като е съобщил на св.Г., че на място ще пристигнат турски
ветеринарни лекари, които да оформят документите по износа. Тук може да се
спомене и обстоятелството, че при клане в България на животните и износ на
месото за Гърция, не би възникнала необходимост от поставяне на животните на
български ушни марки, каквито подс.Д. спешно е осигурил, макар и по неговите обяснения
това да е станало по указание на преводач на собствениците на дружеството. При
транспортиране на животните като живи за Гърция също не би се наложило
маркиране и в България, тъй като и двете държави са членки на ЕС и движението
на животните от Р. до Гърция може и следва да се осъществи само с румънските
марки. В случай, че животните останат в България за охранване, което обаче е
напълно абсурдно – 1200 мъжки агнета,
които иначе са продаваеми като такива, да бъдат угоени тук и да се продават живи
/което вече ще е трудно за такава внушителна бройка мъжки животни/, не би
възникнала необходимост от премахване на румънските марки, които задължително
следват животното, на което са поставени след раждането му, до насочването му
към кланица.
Относно митническото
упълномощаване, което според подс.Д. било едва ли не превантивно, в случай, че
възникне необходимост от такова, следва да се отбележи, че доколкото се касае
за изрично пълномощно със специфичен предмет, а именно митническо
представителство по чл.5,МК, каквото той знаел, че е необходимо при оформяне на
режим износ за страна извън ЕС (питал е св.Р.С. само за новости в законодателството тази насока) и като единствен български
гражданин, пълномощник на дружеството на тримата чужденци, за което се
установи, че е имало за цел да изнася румънски агнета през България за Турция,
с която цел той е бил запознат, то няма как да се сподели тезата му. Напротив,
от събраните по делото доказателства се установява, че подс.Д. е бил изначално уведомен
за схемата, предприемана от упълномощилите го лица, осъществил е действия в
посока постигане на целта за износ в Турция на румънски агнета от България,
като едно от тях е именно снабдяването с изричното пълномощно, по силата на
което той впоследствие преупълномощава и митническата агенция на св.Р.С.. Няма
как да се приеме, че това последващо преупълномощаване е случайно, и предвид
обстоятелството, че набора документи предаден доброволно от самия Д. на
полицейските служители, съдържащ и бланки на ТИР карнети за износ за Турция, е
бил предоставен фактически в
митническата агенция на 30.05.2012г., което вече има обяснима цел – оформяне на
митническа декларация за предстоящ износ, чрез електронния подпис на служител
от агенцията – единствено възможен вариант за това, споделен и от св.Х..
Възприемане тезата на подс.Д. би означавало да се приеме, че и занасянето на
документите в офиса на митническата агенция също е случайно, което е нелогично
– ако животните ще остават в България, защо ще е необходимо да се ангажира
митнически посредник и да му се носят ТИР карнети с попълнена сигнатура Турция,
както и всички други книжа съпътстващи докараните в България румънски агнета.
Не се възприе и изложеното от
подс.Д. за предприетите ремонтни дейности в депото в с.К.. Действително, по
делото стана ясно, че св.А. е бил информиран за констатираните нередности в
отдадения от него под наем обект, той е присъствал на място и при проверката от
св.И. и подс.Й., но не по негова инициатива са извършени малкия обем действия,
предприети за привеждане на сградата във вид, позволяващ разтоварването на
животните. Установи се, както от показанията на този свидетел, така и от тези
на св.С., че инвеститорите при посещението си в България за оглед на обекта, са
оставили парични средства на подс.Д., макар и тогава той все още да не е бил
редовно упълномощен, за поемане на разходите по бъдещата дейност на дружеството
в България, като подс.Д. възложил на св.А. извършването спешни ремонтни
действия в обекта и наемане на работници за това, дал му и необходимите за
целта парични средства. Предвид това, няма как да се приеме за достоверно
твърдението на подс.Д., че св.А., като собственик на обекта бил длъжен да
отстрани нередностите и сам направил това. В този смисъл съдът възприе
досъдебните показания на св.С. за предоставени средства и изключи съдебните
такива, в които отрича това. Макар и да е свидетел, съдът окачествява като
защитна позиция твърденията на С. пред другия съдебен състав, както за
посоченото вече обстоятелство, така и за заявеното от него неведение по
въпросите за това има ли получена квота за внос в Турция от България на агнета
- питан е и за регистрираното у нас дружество, и за това, вписано в самата
квота. Установи се по делото, че фирмата,
получила квота за внос в Турция, е регистрирана на адреса на св.С.,
макар и той да се разграничава от нея, факт е и това, че тази фирма е на Ч., с
когото той работи, а и с когото са съдружници и в българското дружество,
предвид което и с оглед вече установената и описана цел на тримата чужди
граждани при регистрирането на „Л.С.И.“ ООД, става ясно, че св.С. е бил наясно
с дадената квота от турските власти, като освен това е имал и лично участие в
дейността по замисления внос в Турция.
Разграничаването от оказване на
съдействие от страна на подс.Д. *** при регистрацията на наетия обект, също е
неприемливо. Очевидно старото му познанство с подс.В. е помогнало за спешните
действия на държавния служител в насока - издаване на удостоверението за
регистрация, което се установява и от показанията на св.И., извикан в кабинета
на Директора, и помолен за изключителна бързина при всяка стъпка от подаване на
заявлението, до техническото списване на документа за регистрация. За други
действия на подс.Д., освен словесен контакт с подс.В., помогнали за проявената
от последния бързина, в обвинителния акт не се споменава, не се установиха и в
съдебно заседание, не се обсъждат и от съда, който прие, че подс.Д. е уговорил
срещата в кабинета на подс.В., на която му представил двама от инвеститорите –
чужди граждани, и обявил намерението им да регистрират в България обект за
събиране и износ на ДПЖ за Турция.
Твърденията на подс.Д., че не е
знаел, че сред предоставените му от шофьорите на двата камиона документи има и
ТИР карнети за износ за Турция, както и че не е уведомявал свидетелите К. и Т.,
че докараните от Р. агнета ще пътуват за Турция на следващия ден, са изолирани
и в противоречие с останалите събрани доказателства. Бланките на ТИР карнети с
печати на фирмите превозвачи и попълнена сигнатура за износ за Турция са
изискани от самия него от двамата водачи, като св.Ф. е разполагал с бланка и с
печат на фирмата и му е предоставил такъв ТИР карнет, а собственика на
превозваческата фирма на българския камион – св.К., отпътувал спешно за гр.М.
да донесе такъв формуляр и за своя камион, който формуляр бил подготвен от св.К.,
като и двамата шофьори, както и свидетелите К били изрично уведомени от подс.Д.,
че на следващия ден предстои износ на животните за Турция със същите МПС. В
тази насока, съдът прие да ползва показанията на свидетелите, които са логични,
последователни и в унисон с приобщените писмени доказателства. В тезата на
подс.Д. има неотстраними пробойни – дори и случайно да са попаднали двата
тир-карнета у него, без да види какво му се предава, няма логика той изобщо да
носи каквито и да било документи за камионите, шофьорите и животните в
митническа агенция, при положение, че твърди, че износ няма да има, а животните
оставали тук за угояване; няма логика и да задържа шофьорите на камионите в
района на с.К., след като животните вече са разтоварени и последващ превоз по
обясненията му не е необходим. Разбираемо е обстоятелството, че св.Р.С. не дава
информация за целта на посещението на подс.Д. в офиса му, тъй като е
дългогодишен негов бивш служител и познат, но както бе отбелязано и по-горе,
това посещение, свързано със занасянето на целия набор документи за двата
камиона и шофьори, обслужва постигането на целта за митническо оформяне на
предоставените документи, а такова е необходимо само в случай че се предприемат
действия по износ.
Предвид изложеното, съдът не прие
така заявеното по посочените по-горе обстоятелства от подс.Д., позицията му е
изолирана и неправдоподобна, оборена е от останалите събрани доказателства и
може да бъде окачествена, като необоснована защитна позиция, целяща смекчаване
на собственото му процесуално положение.
С това се изчерпват неприетите от
съда твърдения на подс.Д. и свидетелите С. и Л..
Съдът не възприе частично и
обясненията на подс.Й.Й., само досежно обстоятелството, че съхранявал случайно,
намерените на неговия служебен компютър и разпечатани ветеринарно-медицински
сертификати за осъществен износ на животни за Турция от фирмата „*** ***“ ЕООД през
2011г., както и непопълнени, актуални към месец май 2012г. такива сертификати
за износ за Турция, изпратени му от колегата му отговарящ за депото на тази
фирма. По делото се събраха данни, че в района на *** П. е имало само още един
обект, от който е бил разрешен износ и за Турция и това е обекта на посоченото
дружество в с.М.. Установи се и това, че за 2012г. са осъществени 1-2 износа от
това дружество, но не за Турция, като дружеството е изнасяло за Турция в
предходни години. Предвид това и с оглед обстоятелството, че при предприемане
на износ за Турция от регистрираното в негов район дружество „Л.С.И.“ ООД,
именно подс.Й. е компетентното лице, което следва да попълни такъв
ветеринарно-медицински сертификат, то и съдът приема, че снабдяването на подсъдимия
с тези сертификати не е случайно, а целенасочено, с оглед ползването им при
заявен износ от тази фирма, макар и да не се установи кой му е препоръчал да се
снабди с формулярите. До фактическо заявяване на износ от фирмата обаче не се е
стигнало, в резултат на предприетите действия от страна на полицейските
служители.
Частично не се възприеха и
обясненията на подс.В.Д., който заявява, че при отиването му в депото в с.К.
вечерта на 29.05.2012г. по обаждане на подс.Д., че има настанени животни там,
които следва да маркира с ушни марки, всички животни били без ушни марки.
Свидетелите Н.А., П. С., А.К. заявяват, че при пристигането на подс.Д. в депото
в с.К., продължавало свалянето на румънските ушни марки от страна на наетите
чрез св.А. работници, като част от животните вече били със свалени румънски
марки и подс.Д. започнал поставянето на български ушни марки от тях, а
дейността по премахване на румънските марки от останалите животни, продължила
успоредно с това. Подс.Д. съобразно правомощията си е наясно, че именно той
носи отговорност за постъпилите в депото животни, както и за това, всяко от тях
да остане с ушната марка по произход, като е запознат и със забраната за
премахване на ушни идентификатори от животни, извън случаите когато се насочват
в кланица, и недопустимостта на вече маркирано животно да се поставя следваща -
различна ушна марка, подменяща произхода му, а освен това той е бил наясно и
със задължението си, като отговорник за обекта да въведе в системата на ****
информацията за ушните марки на животните докарани в депото в с.К., което не е
направил. Тези обстоятелства стоят извън предмета на обвинението, но обясняват
защитната позиция, заета от страна на подс.Д., стремящ се да се разграничи,
доколкото е възможно от извършената от него неправомерна дейност, макар и
неинкриминирана. Факт е обаче, че дори и да се възприеме неговата теза – че
животните са били без ушни марки, той пак е в нарушение, тъй като не е следвало
да допуска влизане в обекта на животни, които нямат ушни марки, респективно, за
които не е отразено в системата на **** движение именно към този обект (ясно е кога се поставят ушните
идентификатори на ДПЖ, като това е нормативно установено, при което е
невъзможно, агнета на килограмите на внесените от Р. да са без марки, както и
изобщо да напуснат обекта, от който са натоварени, дори и той да е в България –
без марки и без отразяване в информационната система на движението им. В
конкретния случай се установи, че информацията за румънските ушни марки изобщо
не е била въведена в тази система към онзи момент). Предвид това, съдът възприе казаното от
свидетелите по този повод, а именно, че подс.Д. е присъствал и на сваляне на
румънски ушни марки от животни, разтоварени в обекта в с.К..
Съдът ползва и описаните по-горе експертни
заключения, компетентно изготвени, с необходимите знания, отговарящи пълно и
ясно на поставените задачи, част от тях и изначално неоспорени от страните,
напротив – приети при изразено и одобрено съгласие между тях да не се провежда
разпит на вещите лица в съдебно заседание, а останалите – също приети без оспорване,
ползва и писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал по делото, както и приобщените
веществени доказателства, включително и ВДС изготвени в резултат на
експлоатирани СРС.
От правна страна:
Подсъдимия
С.В.В. е
извършил престъпление по чл.311, ал.1 от НК за това че на 03.05.2012 г. в гр. П., в
качеството си на длъжностно лице – Директор на *** – гр. П., в кръга на
службата си е съставил официален документ – Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 787/03.05.2012 г., находящ се в с.К., област П. -
Събирателен център за дребни преживни животни /ДПЖ/, предназначени за износ за
РТурция, с капацитет 1 000 броя, с ветеринарен регистрационен № 4117 -0100 в ***
– гр. П., в което е удостоверил неверни обстоятелства
– че обектът е одобрен с Протокол от 03.05.2012 г. от комисия назначена с
негова заповед № ЗЖ – 150/03.05.2012 г. и че обектът е собственост на „Л.С.И.” ООД, *** – гр. Ш., ул. „П.П.“ **, с цел да бъде използван тоя документ като
доказателство за тези обстоятелства.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен.
От
събраните по делото доказателства, по безспрорен начин се установи, че подс.В.,
след като активно е съдействал в процедурата, предхождаща самата регистрация на
обекта, е издал и инкриминираното Удостоверение, в което съвсем съзнателно
вписал двете неверни обстоятелства – че обекта е одобрен с цитиран протокол, и
че е собственост на посоченото в него дружество. Установи се по делото, че
комисията, натоварена с проверка на обекта е констатирала редица нередности,
пречещи за пускането му в експлоатация, поради което и Протокол за одобрение
изобщо не е съставян, като това е било известно на подс.В., запознат лично със
списъка нередности от св.Т.И.. Факт е и това, че обекта не е бил собственост на
дружеството инвеститор, а е бил нает под наем – обстоятелство също известно на
подс.В., като се има предвид, че договора за наем на обекта в с.К. е един от
документите, представени ведно със заявлението за регистрация и налични в
служебната преписка, заведена в *** П.. Подс.В., воден по неговите думи от
желание да съдейства на бизнеса, процедирал ускорено при тази регистрация, като
след извършените спешни разпореждания към негови служители на 03.05.2012г.
описани по-горе, издал и Удостоверението за регистрация – действие, по принцип
възможно, само при положение, че обекта е одобрен от комисия, проверила
съответствието му със законовите изисквания, и същевременно, че самия обект е
собственост на заявителя, желаещ да извършва описаната в документа дейност –
събиране на ДПЖ за износ за Турция. Няма спор, че това Удостоверение е
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, както и,
че удостоверява неверни обстоятелства, които чрез него се цели да придобият вид
на верни такива. С така издаденото удостоверение, легитимиращият се чрез него
като собственик на обекта /без на практика да е такъв/ е имал възможност да извъшва
дейността, за която е дадена регистрацията – износ на ДПЖ за Турция, независимо
от обстоятелството, че обекта не отговарял на изискванията за това, тъй като в
самото удостоверение е вписано, че е одобрен с протокол, изготвен от
назначената комисия. Процедурата по издаване на този вид удостоверения е
нормативно уредена и бе описана по-горе, длъжностното качество на подс.В., като
компетентен да издаде инкриминираното удостоверение също е установено, като
всичко това изпълва състава на вмененото на подс.В. престъпление по чл.311,
ал.1 от НК. На практика по тези въпроси не се спори, като подс.В. призна вината
си по тази част от обвинението.
По
останалите две обвинения, повдигнати на подс.С.В. с разгледания обвинителен акт,
съдът го призна за невиновен, тъй като прие, че не се касае за извършени
престъпления по предявените правни квалификации, а именно:
В периода 03.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на
продължавано престъпление, в гр.П., в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Директор на „***” – гр.П., самостоятелно, а на
28 и 29.05.2012г. и в съучастие като извършител с П.Д.Д.,
като подбудител и помагач, да не е изпълнил и да е нарушил служебните си
задължения, както следва:
- на
03.05.2012г. в гр.П. да е
нарушил служебните си задължения по чл.137, ал.6 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност – „В тридневен
срок от представяне на становището по ал.3 или протокола по ал.5 Директорът на ***
вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация”– разпоредил е да се впише в регистъра на
животновъдните обекти на *** – гр. П. – Събирателен център за дребни преживни
животни, предназначени за износ за РТурция с капацитет 1 000 броя, с
ветеринарен регистрационен № **** – при неизготвен протокол /становище/ за
регистрация за съответствие с ветеринаромедицинските изисквания за отглеждане
на животни и хуманно отношение към тях, от комисия, назначена с негова Заповед
№ ЗЖ 150/03.05.2012г. и неотговарящ на изискванията на
чл.2, ал.2, т.1, т. 2, т. 4, т.5, предл. второ, т.7,
т.8 и т.9 от Наредба № 17/17.11.2005г. за ветеринарномедицинските изисквания
към карантинните депа за събиране за износ на едри и дребни преживни животни,
както и на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.3 от Наредба № 44 за ветеринаромедицинските
изисквания към животновъдните обекти и на чл.4 от Наредба № 16/03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на
селскостопански животни;
По
този пунк обвинението е несъставомерно, тъй като се установи, че
протокол/становище по алинеи 3 и 5 всъщност няма, при което няма как да
възникне задължение за Директора на *** в 3-дневен срок да впише дадения обект
в регистъра на животновъдните обекти в района на Дирекцията, което той да не е
изпълнил – това е смисъла на вменената като нарушена разпоредба, макар и в
обвинението да е отразено, че става въпрос за нарушение на служебни задължения.
Нарушение има, да, вписан е обект, неотговарящ на изискванията, но това
нарушение не е по цитираната норма, а и всяко едно от действията на подс.В.
свързано със същинската регистрация на животновъдния обект се явява част от
елементите на състава на престъплението по чл.311 от НК, за което той бе признат
за виновен и което изключва търсене от него на наказателна отговорност и по
обща разпоредба, каквато е тази на чл.282 от НК;
- на
28.05.2012г. в гр. П., в
съучастие като извършител с подс.П.Д.Д. - като
подбудител, да е нарушил служебните си задължения по длъжностна характеристика
– п.ІV, т.1 да организира и ръководи идентификацията на
животните и п.V, т.10 – да организира регистрацията на животните – разпоредил е на д-р Т.Б.И. да изпрати до **** – гр. С.
заявка за 5 000 броя ушни марки, за да се идентифицират 1 200 броя агнета, родени в РР., при липса на
служебна необходимост и в нарушение на чл.4, ал.3, т.1 и чл.20 от Наредба №
61/09.05.2006г. за условията и реда за идентификация
на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за
идентифицираните животни и регистрация на обекти;
По
този пункт обвинението е несъставомерно, тъй като не се събраха данни, подс.В.
да е знаел, че с част от заявените 5 000 ушни марки за ДПЖ ще се маркират неправомерно
1 200 агнета, родени в Р., а що се отнася до направената заявка за
снабдяване на местната Дирекция с посочения брой ушни марки за ДПЖ, то не се
установи това да е сторено при липса на служебна необходимост, напротив – подс.Д.
потвърждава, че на 28.05.2012г. в *** П. ушни марки е нямало (макар и да не споменава как е установил това, той
има право да поиска, както предаване на такива марки, така и информация за
наличности, тъй като именно частните лекари поставят ушните марки на животните), за перманентен недостиг на марки информация дава и
св.Я.. Не се събраха доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подс.В.
е бил наясно със замислената от собствениците и пълномощника на „Л.С.И.“ ООД престъпна
схема по премаркиране на животни в с.К., самия подсъдим заяви, че за произхода
на животните е разбрал едва при полицейската акция, а от другата страна стои
само репликата, казана от него пред св.И. при подадената от последния информация
за насочени животни към депото в с.К., възприета по отразените румънски
сертификати в информационната система - „Ей, те действат много бързо“, което
обаче не е достатъчно, за да се приеме безспорно, че той е бил наясно какво ще
се извършва в депото в с.К. от вносителите на животните в България, както и за
какво ще използва търговеца поисканото количество ушни марки. Отделно от това,
отговорност за поставяне на ушните марки и въвеждане на информацията за
идентификацията на всяко едно животно, носи частният ***, при което съдът прие,
че в случая не е допуснато твърдяното нарушение на служебни задължения от подс.В.;*** да е нарушил служебните си
задължения по чл.121, ал.1 от КТ – „Когато
нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника
или служителя за изпълнение на трудовите задължения на мястото на постоянната
му работа” – издал е Заповед № 95/29.05.2012г. за командироване в гр.К. на
служител от *** – гр. П. – Т.Г.Д. – Главен експерт „Човешки ресурси” при *** –
гр. П. – при липса на служебна необходимост за изпълнение на трудовите й
задължения извън *** – П. - за да получи 5 000 броя ушни марки;
-
29.05.2012г. в
гр.П. да е нарушил служебните си задължения по чл.121, ал.1 от КТ – „Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да
командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения на
мястото на постоянната му работа” – издал е
Заповед № 96/29.05.2012г. за командироване в гр.К. на служител от *** – гр.П. – А.Г.С. –
Главен специалист в отдел „***” при *** – гр. П. – при липса на служебна
необходимост за изпълнение на трудовите му задължения извън *** – П. - за да
получи 5 000 броя ушни марки;
Тези
два пункта от обвинението са изцяло несъстоятелни, достатъчен е бегъл поглед
върху инкриминираните две заповеди за командировка, за да се види, че
свидетелите са били командировани в гр.С. – Д. да занесе служебни документи, а С.
– да я транспортира. При отразяване на свършената работа по командировките, св.С.
е отразил, освен транспорта на служител на Дирекцията и това, че е взел ушни
марки от гр.К., но е факт, че не е бил командирован с такава задача в това
населено място, през което му е указано да мине на път за С. от св.И. по заръка
на подс.В.;
- на 29.05.2012г. в гр.П., в съучастие като извършител с подс.П.Д.Д., като
помагач, да е нарушил служебните си задължения по чл.31, т.3 от Устройствения
правилник на **** – „Директорите на ***: т. 3
отговарят за законосъобразното и целесъобразно управление на предоставеното на ***
имущество” – да разпоредил на А.Г.С. – Главен специалист в отдел
„***” - при *** – гр. П., да предаде на помагача -
подс. П.Д.Д. 5 000 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и
от BGD ********* до BGD *********;
По
този пункт от обвинението не се събраха категорични доказателства подс.В. да е
разпореждал на св.С. да предаде марките директно на подс.Д.. Св.С. заявява, че
му е указано да остави марките на пазача на Дирекцията, което подс.В. съобщил
при разговора по телефона на св.Д. докато пътували от С. и тя му предала, а
подс.В. казва, че е поръчал марките да се оставят на портала, предвид късния
час, за да ги вземе от там прекия заявител – ветеринарния лекар. Така, не се
установи по безспорен начин обстоятелството по този пункт;
- на
03.05.2012г. в гр.П. да не е изпълнил служебните си
задължения по длъжностна характеристика – п.ІV – т.1 – да ръководи и контролира регистрацията на животновъдните
обекти в област П.; п.V, т.10 – организира регистрацията на животновъдните
обекти; т.13 – контролира и координира дейността на служителите на ***; т.26 –
отговаря за трудовата дисциплина; т.32 – контролира воденето на правилна
документация в ***; п.VІІІ – взема решения относно контрола на всички дейности,
осъществявани от *** – П.; по чл.29, т.2 от Инструкцията за организацията на
документооборота в ****/2011 г. – „Контролът по изпълнението на задачи се
извършва на няколко нива: т.2 – от прекия ръководител на отговорното за
изпълнение на задачата длъжностно лице”; по чл.31, т.1 от Устройствения
правилник на **** – „Директорите на *** ръководят и контролират ***” – не е проконтролирал действията на членовете на
комисията, назначена с негова заповед № ЗЖ 150/03.05.2012 г. – д-р Т.Б.И. и д-р
Й.А.Й. – да изготвят протокол, установяващ, че животновъден обект, с
ветеринарен регистрационен № **** не отговаря на изискванията на Наредба №
17/17.11.2005г. за ветеринаромедицинските изисквания
към карантинните депа за събиране и износ на едри и дребни преживни животни;
- на
04.05.2012г. в гр.П. да не е
изпълнил служебните си задължения по чл.14 от Инструкцията за организация на
документооборота в ****/2011 г. – „Служителите
на **** са длъжни да предават за регистриране изходящи и вътрешни документи” – не е предал за регистрация в деловодството на *** –
П. – заключение за извършена проверка на животновъден обект от 03.05.2012г.,
издадено на основание негова заповед № ЗЖ 150/03.05.2012г.;
По
тези два пункта от обвинението, твърдяното
неизпълнение на служебни задължения буквално е мултиплицирано от
основното нарушение на подс.В., предприел регистрация на животновъдния обект в
разрез с изискванията за това, което е квалифицирано като престъпление по
чл.311 от НК. Както бе отбелязано и по-горе, дейността предшестваща и
съпътстваща издаването на инкриминираното удостоверение е била насочена именно
към това издаване, и попада в рамките на обвинението по чл.311 от НК, като
съдът не намира основания за отделна отговорност и по чл.282 от НК, тъй като не
се откриват достатъчно ясно откроени отделни
и различни действия на подс.В., които да могат да се подведат под общата
разпоредба, паралелно с отговорността му за издаването на удостоверението за
регистрация на животновъдния обект;
- на
29.05.2012г. в гр.П. да не е
изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика – п.V, т.32 – „Контрол по водене на правилна отчетност и
документация в *** – гр. П.” –
не е разпоредил да се заприходят в склад на *** – гр. П. 5 000 броя ушни марки с номера от BGD ********* до
BGD ********* и от BGD302115601 до BGD *********;
По
този пунк се установи, че изрично разпореждане в тази насока от подс.В. не е
необходимо, дейността по заприхождаване, а впоследствие и по отпускане и
преразпределяне на ушни марки от *** П., се осъществявала от св.П.Я., при което
обвинението в тази част е несъставомерно;
- в
периода 04.05.2012г. – 30.05.2012г. в
гр.П. да не е изпълнил служебните си задължения по чл.138, ал.1, т.2 от Закона
за ветеринаромедицинската дейност – „Регистрацията
се заличава, а удостоверението се обезсилва: 2. - при груби нарушения на
ветеринаромедицинските изисквания“ – да не е издал заповед за заличаване регистрацията на Събирателен
център за дребни преживни животни с ветеринарен регистрационен № 4117 - 0100 и
обезсилване на удостоверението за регистрацията му.
По
този последен пункт от обвинението, съдът намери, че е некоректно, първо да
вмениш на даден подсъдим, че е извършил нещо незаконосъобразно, след което да
го обвиниш и в това, че не е поправил тази незаконосъобразност. В този смисъл,
първата и последната части от това обвинение са взаимно изключващи се, тъй като
подсъдимият В., напълно съзнателно е предприел издаването на удостоверителен
документ с невярно съдържание, за да се ползва този документ от получателя му, за
което призна и вината си, и няма как да се търси от него отговорност и за това,
че не е възстановил причинената от самия него незаконосъобразност. Ако се
приеме тезата на прокурора, възниква въпроса, какво щеше да се случи ако бе
заличил регистрацията и съответно обезсилил удостоверението – би ли го
оневинило това и за първите действия, при положение, че те вече са извършени и
то при липса на основания за отпадане на вината, респ. отговорността, и при
положение че няма специална разпоредба в тази насока в съответния раздел от НК.
Така или иначе, съдът приема, че това обвинение е произведено и производно на
първото от тези по чл.282 от НК спрямо подс.В., и в този смисъл е
несъстоятелно, а и несъставомерно.
Предвид
отпадането на всички части от обвинението по този текст, не се налага обсъждане
на обстоятелствата дали деянието е извършено
с цел да се набавят облаги за „Л.С.И.” ООД, подс. П.Д.Д. и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ
– привилегията да се регистрира и експлоатира животновъден обект в землището на
с. К., област П. – Събирателен център за дребни преживни животни предназначени
за износ за РТурция, с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на
ветеринарномедицинските изисквания, както и да се подмени произходът на 1 200
броя агнета от румънски на български, както и за това от него да са настъпили следните значителни вредни
последици:
- да
е регистриран животновъден обект – Събирателен център за дребни преживни
животни, предназначени за износ за РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117
– 0100 с капацитет 1 000 броя, неотговарящ на ветеринарномедицинските
изисквания за карантинни депа за износ на ДПЖ за РТурция и хуманно отношение
към тях;
- да е нарушена
междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция за контрол
на пратки дребни преживни животни, предназначени за износ за РТурция,
осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването
на животни от 09.04.2012 г., утвърдена със Заповед № РД 11 – 422/09.04.2012г. на Изпълнителния директор на ****/;
- да
е създадена опасност от разпространение на заразни болести при хората при
по-продължителен престой на животни в депото;
- да
са разпределени в Информационната система ВетИС от **** – гр. С. 5 000 броя
ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
********* на *** – П.;
- да
са подменени ушните марки на 1 200 броя агнета родени в РР. с български с
номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от BGD ********* до BGD
********* – 600 броя;
-
да са регистрирани в информационната система ВетИС на
ниво *** – гр. П. и да са разпределени на официален ***
1 200 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и
от BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя
- да
е уронен престижът на *** – гр. П.;
- да
са създадени смущения в нормалното функциониране на **** – гр.С. ***.
По
посочените вече причини, не се налага обсъждане и на евентуална подбудителска и
помагаческа дейност на подс.Д..
По изложените съображения и на основание
чл.304 от НПК,
съдът оправда подс.В.
по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подс.В. беше признат за невиновен
и за това:
в периода
23.05.2012г. – 30.05.2012г., при условията на продължавано престъпление в гр.П.,
гр.С., землището на с.К., област П., в съучастие като съизвършител с
извършителите П.Д.Д., Й.А.Й., В.И.Д., и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, да е осъществил
приготовление към престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал.1, б.„б”,
„д” и „е” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.93, т.8 от НК – да се пренесат през границата на страната – Българо –
турската – стоки, без знанието и разрешението на митниците – 1 200 броя агнета,
родени в Р.Р., на стойност 184 654,60 лева с търговски цели, чрез използване на
документи с невярно съдържание – митническа декларация с посочване, че
животните са с произход РБългария; ветеринаромедицинско свидетелство, че
животните са с произход РБългария, издадено от официалния ***; списък с
номерата на българските ушни марки, удостоверяващ произхода на животните – че
са родени в РБългария; фактура, че животните са закупени в РБългария от „Л.С.И.”
ООД – да подсигурил е средства за извършване на престъплението – 1 200 броя
български ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от
BGD ********* до BGD ********* – 600 броя, извършвайки деяния, както следва:
- на 28.05.2012г. в гр.П. да е разпоредил на д-р Т.Б.И.
да изпрати до **** – гр. С. заявка за 5000/пет
хиляди/броя ушни марки, за да се индентифицират 1200/хиляда и двеста/броя
агнета, родени в Р.Р..
- на 29.05.2012г.в
гр.П. да е издал заповед Заповед № 95/29.05.2012г. за
командироване в гр. К. на служител от *** – гр. П. – Т.Г.Д.
– Главен експерт „Човешки ресурси” при *** – гр.П., за
да получи 5 000 броя ушни марки;
-на
29.05.2012г. в
гр.П. да е издал Заповед № 96/29.05.2012г. за
командироване в гр.К. на служител от *** – гр. П. – А.Г.С.
– Главен специалист в отдел „***” при *** – гр.П., за
да получи 5 000 броя ушни марки;
- на
29.05.2012г. в гр.П. да е разпоредил на А.Г.С. – Главен специалист в отдел „***”
- при *** – гр. П., да предаде на подс.П.Д.Д. 5 000
/пет хиляди/ броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от
BGD302115601 до BGD *********, като
престъплението е извършено от пет лица, сговорили се предварително, предметът
на контрабандата е в особено големи размери 184 654,60
/сто осемдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.304 от НПК
го оправда
по повдигнатото му обвинение по чл.242, ал.9 вр. ал.4 вр. ал.1, б.„б”, „д” и „е” вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.17, ал.1 от НК.
Съображенията
на съда за оправдаването по този текст са следните:
Не
се установи подс.В. да е извършил което и да е от вменените му действия по
приготовление към контрабанда – относно подсигуряването на средства за
извършване на престъплението – 1 200 български ушни марки с посочени
номера, вече бе посочено, че подс.В. в рамките на служебната си компетентност е
направил заявка за общо 5000 ушни марки, които разпоредил да се оставят на
пазача на ***, предвид късния час на транспортирането им до П., от където да ги
вземе заявителя, като няма данни той да е знаел, че крайния потребител на марките
ще ги ползва неправомерно. Действията, чрез които се твърди да е извършил това
осигуряване на ушни марки, също са несъставомерни – не се потвърди заявката за
5000 ушни марки изпратена от св.И. по указание на подс.В. до **** да е била
направена с цел да се маркират 1200 агнета родени в Р., не се потвърди
свидетелите Д. и С. да са били командировани в гр.К. за получаване на 5000 ушни
марки, не се потвърди и това подс.В. да е разпореждал на св.С. да предаде
марките на подс.Д.. Освен това, за да се носи отговорност за приготовление към
дадено престъпление, е необходимо деецът да е наясно със замисленото
престъпление, да съзнава участието си в подготовката му, да върши това с цел да
направи възможно извършването на същинското престъпление, в което възнамерява
да участва. Макар и да се установи, че подс.В. „си е затворил очите“ за
нередностите в обекта и проблема със собствеността, издавайки процесното
удостоверение за регистрация на депото, то не се събраха каквито и да било
данни, той да е бил въвлечен в схемата на тримата чужденци, прокарвана от
пълномощника Д., по такъв начин, че да може да бъде определен като участник в
замислената от тези лица контрабанда. Ясно е, че в подготовката на намисленото
престъпление участват тези, които са го намислили и имат намерение да го
извършат, а в случая липсват доказателства, подс.В. да е имал намерение да
върши контрабанда на румънските агнета. Обекта в с.К. е бил регистриран като
събирателен за ДПЖ, като не се доказа при регистрацията му, подс.В. да е бил
уведомен, че там няма да се събират животни от България, а ще се внасят от Р. и
ще се премаркират с български марки. Изречената пред св.И. реплика вече беше
коментирана, като тя не дава основание за безспорен извод в обратна насока.
Следва да се отбележи и това, че данни за участие на подс.В. в предстоящата
контрабанда няма и в приобщените секретни материали, от съдържанието на които е
видно, че първоначално схемата е замислена за друг административен район в
България и дори с други участници – евентуално свидетелите К, като едва в
последния момент – в края на месец май, е взето решение животните да се насочат
към депото в с.К., където експресно започнали и ремонтни дейност – не при
регистрацията му на 03.05.2012г., а след получаване на информация, че животните
пътуват – на 29.05.2012г. – установи се, че приспособяването на помещенията е
предприето буквално в деня на пристигане на животните, които дори останали
часове наред в ремаркетата, докато се завършат боксовете поне на едното хале, а
второто останало и без боксове. Тези решения са взети от управляващите
дружеството „Л.С.И.“ ООД и сведени до знанието на подс.Д., който бил натоварен
с прякото им изпълнение, за което от своя страна наел св.А. и останалите
работници, цитирани вече по-горе. В секретните материали има данни, че подс.Д.
нееднократно е споменавал имена на влиятелни държавни служители, които ще
улеснят извършване на замислената дейност, като името на подс.В. не е сред тях.
Така, не се установи подс.В. да е извършил каквото и да било подготвително
действие, подчинено на целта за личното му участие в бъдещата контрабанда. Предвид
отпадане на вменената дейност по участие на подс.В. в приготовлението към
контрабанда, не се налага обсъждането на съучастническа дейност и дейност след
предварителен сговор по този пункт от обвинението.
Подсъдимия Й.А.Й. е извършил престъпление по чл.311, ал.2
вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК затова, че на 30.05.2012г. в гр.С., област П., в качеството си на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение – *** Община С. в Отдел „***” при *** –
гр.П., в кръга на службата си, в съучастие като извършител с В.И.Д., като
помагач, е съставил официални документи с невярно съдържание, с цел да бъдат
използвани като доказателство за тези обстоятелства - Предавателно–приемателна
разписка № 27/30.05.2012г., в която е удостоверил невярно обстоятелство - че е
предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
********* и Предавателно–приемателна разписка № 28/30.05.2012г., в която е
удостоверил невярно обстоятелство - че е предал на д-р А.А.К. – 600 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD *********, като случаят е маловажен.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен.
Установи
се по делото, че подс.Й., не е получавал заявка от частно практикуващите лекари
Д. и К. за снабдяване с ушни марки, съответно той не е искал такива от *** П. и
не е предавал ушни марки на тези двама лекари. Независимо от това, при
обаждането от страна на подс.Д., който го уведомил, че са поставени ушни марки
на животни, и иска подс.Й. да разпредели към него и св.К. тези марки, е
предприел документалното отразяване на действие по предаване на марките от
негова страна към частните лекари, като информацията за марките включени в
разписките за предаване към частните лекари, му е предоставена писмено от подс.Д..
Компетентен да състави тези разписки е бил единствено подс.Й., в качеството му
на официален *** за района, в който се намира животновъдния обект, а качеството
му на длъжностно лице, вече бе изяснено в началото. Разписките се явяват и
официални документи, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на
службата му, по предвидена за това процедура – движението на ушни
идентификатори и съставяните по този повод документи, в частност предавателно-приемателните
разписки, е нормативно уредено в подзаконовите нормативни актове, касаещи
процедурата. Защитата на подс.Й., а и на подс.Д., настоява, че разписките не са
официални документи, но предвид вече изложеното, съдът не възприе това
възражение – издадени са от длъжностно лице, в кръга на службата му и по
предвиден за това ред. В конкретния случай от съществено значение е дали те са удостоверителни
документи. При преценка на целта, с която се съставят този вид
предавателно-приемателни разписки и предвид отразяването и в самите тях, че
документират предаване на материални ценности от склад в склад, съдът намери,
че в разписките се удостоверява обстоятелство, с правно значение, в случая
конкретен факт – че е предадена вписаната материална ценност, а целта на
съставянето им, е именно да се удостовери това предаване. При това положение,
документите са типични удостоверителни и в този смисъл - годни да бъдат обект
на лъжливо документиране по чл.311 от НК. Извършеното от подсъдимия Й. е
съставомерно по посочения текст, тъй като той е бил наясно, че не е предавал
вписаните в разписките ушни марки на двамата частни лекари, но въпреки това е
издал документите, в които удостоверил факта на такова предаване, и то, за да
бъдат използвани разписките, като доказателство за това. В тази си дейност
обективно е бил подпомогнат от подс.Д., който му предоставил списък с номерата
на ушните марки, вписани в разписките, при което двамата са действали в
съучастие като извършител и помагач. Очевидно е, че подс.Д. освен това е
подтикнал подс.Й. да извърши престъплението, тъй като той е инициатор на
предприетото съставяне на разписките, но обвинение и в такава насока няма,
поради което и не следва да се обсъжда. Обстоятелството, че към датата на
съставяне на разписките, подс.Й. е ползвал разрешен отпуск, не влияе на
съставомерността на това деяние.
Съдът
призна подс.Й. за невиновен в това да е извършил деянието при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като двата
съставени документа са от еднакъв вид, съставянето им е подчинено на една и
съща цел и не са налице основания, дейността по съставяне на двете разписки да
бъде разкъсана и обособена по отделно, така че да се откроят две отделни деяния
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Предвид създалата се обстановка при издаване
на предавателно-приемателните разписки, съдът счете, че дейността на подс.Й.
само на пръв поглед наподобява две отделни деяния, заради двата отделни листа
хартия, на които са напечатани документите, но по същество е свързана по такъв
начин, че представлява едно единно деяние, което не следва да се квалифицира
като продължавано престъпление. Не се установи, защо всички марки не са вписани
от името на подс.Д., който фактически ги е поставил, а се е наложило частично
отразяване и за св.К., тъй като липсват нормативни ограничения в броя на
поставяните марки на ден/седмица/месец/година, вероятно, с оглед принципно
ниския брой животни в отделните региони в България, се е стигнало до това
разделяне – за да не буди съмнения, при проверки в информационната система, но
това остава само в сферата на предположенията, а е и без съществено значение по
делото, но е факт, че поставянето е само от един лекар, за което по принцип,
при спазване на обичайните процедури би се издала само една разписка.
При
преценка на всички обстоятелства, при които се е стигнало до издаването на
двете разписки – подс.Й. е бил уведомен пост фактум за извършеното вече
поставяне на марките на животни от страна на частни лекари, като до този момент
липсвало отразяване в системата на **** на движение на точно тези марки, като
взе предвид и данните за личността на подс.Й. – с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни, семеен, в края на трудовата си кариера, както и
незначителността на вредните последици от конкретно извършеното деяние – на
фона на липсата на информация у подс.Й. какво точно се върши в депото в с.К. (документите са съставени по месторабота на подс.Й. в
гр.С., където му е предоставена и информацията за марките от подс.Д.), издаването на двете инкриминирани разписки, макар
и в разрез с утвърдените правила – при липса на фактическо и най-вече
предварително предаване на марките, преди те да се поставят на животните, не
разкрива обичайно присъщата на този вид престъпления степен на обществена
опасност, поради което и съдът прие, че се касае за маловажен случай и приложи
тази правна квалификация.
Подс.Й.Й.
беше признат за невиновен по останалите две обвинения предявени му с
обвинителния акт, а именно:
В периода
03.05.2012г. – 30.05.2012г.,
при условията на продължавано престъпление, в землището на с.К., област П. и
гр.С., област П., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – *** в Община С. в Отдел „***” при *** – гр. П., да не е изпълнил и да е нарушил служебните си
задължения, извършвайки следните деяния:
- в
периода 03.05.2012г. – 30.05.2012г. в землището на с.К.,
област П. да не е изпълнил служебните си задължения по длъжностна
характеристика – п.ІV, т.1 – да контролира
дейностите по здравеопазването на животните и т.8 – да извършва проверка на
издадените ветеринаромедицински документи за спазването на изискванията,
свързани с издаването им; п.V, т.16 – да изисква от ветеринаромедицинските
специалисти, ръководителите и работещите във ферми, предприятия и обекти с
епизоотично значение да спазват ветеринарното законодателство и в случай на
констатирани нарушения да издава актове
за установяване на административни нарушения – да не е осъществил контрол за съответствието на
ветеринарномедицинските изисквания на Събирателен център в с.К., област П. за
дребни преживни животни /ДПЖ/, предназначени за износ за РТурция, с капацитет 1
000 броя, с посочен собственик „Л.С.И.” ООД, вписан в *** –
гр. П. с ветеринарен регистрационен № 4117 -
0100;
По
този пункт от обвинението, както правилно отбеляза и защитата на подс.Й. не е
налице основание да се носи наказателна отговорност. Тук няма как да се
пропусне обстоятелството за ползвания отпуск от подс.Й. – след 14 май, до края
на вменения период, той напрактика е бил заместван от св.С.К. и е следвало, при
необходимост, да върши само действия от изключителна негова компетентност,
каквито изброените по-горе не са. Конкретно за контрола върху обекта – подс.Й.
е учасвал в извършената проверка на 03.05.2012г. и становището му за
съответствията на обекта с нормативните изисквания е било отрицателно, така че
и тази дата отпада. За датите от 04.05.2012г. до излизането му в отпуск на
14.05.2012г., общо 10 дни – в депото в с.К. е нямало животни, при което официалният *** няма задължение в
цитираната по-горе насока. Дори и да става въпрос замо за животновъдния обект –
като обект, в който не са настанени животни - съгласно обвинителната теза,
подс.Й. не е осъществил контрол за съответствие с ветеринарно-медицинските
изисквания на депото в с.К., то деянието пак е несъставомерно, защото след
проверката на 03.05.2012г., при която подс.Й. е изразил принципно становище, че
обекта на отговаря на изискванията за регистрация, той не е подписвал протокол/заключение
или друг вид документ свързан с депото, нито е участвал в нова проверка, като
няма данни кога точно е научил, че депото е регистрирано, за да се установи от
коя дата следва да извършва проверки там и дали тази дата попада в периода до
излизането му в отпуск. Той отрича да е знаел за тази регистрация, но дава
информация, че св.И. му поискал подпис и печат и му съобщил, че депото ще се
регистрира, като действително на регистъра на животновъдния обект са положени
подпис и печат на подс.Й.. Както бе описано при излагането на фактите,
регистъра, започнат на 03.05.2012г. е заверен в *** с печат и подпис на подс.Й.
и с вписване само на пореден номер, без дата. Предвид това, съдът прие
обвинението по този пункт за несъставомерно.
- на
30.05.2012г. в землището на с.К., област П. и в гр.С.,
област П. да не е изпълнил служебните си задължения по Закона за
ветеринаромедицинската дейност - чл.7, ал.1, т.1, б.„в” – Българската агенция за безопасност на храните
осъществява: 1. контрол по здравеопазване при: в/ транспортиране на животни;
т.4 - контрол за спазване на правилата
за защита и хуманно отношение към животните и т.9 – контрол на
ветеринаромедицинската практика; чл.8, ал.1 – Контролът по чл.7, ал.1 се
извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти; чл.67,
ал.2, т.1 – Ветеринарните лекари по чл.8, ал.1 са длъжни да извършват клинични
прегледи и ветеринаромедицински проверки на мястото на произход на животните
относно т.1 - спазване на ветеринаромедицинските изисквания за идентификация на
животните; т.4 – спазване на ветеринаромедицинските изисквания при
транспортиране на животните; т.5 – изпълнение на задълженията на собствениците
на всеки етап от отглеждането и търговията с животни; и по длъжностната си
характеристика – п.ІV, т.6 – да контролира дейността по идентификация на
животните в Общината и въвеждане на информация, свързана с тази дейност в
информационната система и п.V, т.3 – контролира, получава и удостоверява
достоверността на предоставената от ветеринарните лекари и ветеринарните
техници информация; т.15 – контролира работата на ветеринаромедицинските
специалисти от ветеринарния участък и регистрираните ветеринарни лекари,
ежедневно, включващо воденето на първичната ветеринарна отчетност; т.16 –
изисква от ветеринаромедицинските специалисти, ръководителите и работещите във
ферми, предприятия и обекти с епизоотично значение да спазват ветеринарното
законодателство и в случай на констатирани нарушения, издава актове за
установяване на административни нарушения; т.22 – контролира идентификацията на
животни в общината. При необходимост извършва инвентаризация на всички животни
в общината; т.25 – контролира движението на животните на територията на
общината и контролира животните в депата във връзка с идентификацията ежедневно – да не е осъществил контрол за спазването на
ветеринаромедицинските изисквания за 1 200 броя агнета, родени и маркирани в Р.Р.
с румънски ушни марки и приети в Събирателен център в с.К., област П. за дребни
преживни животни /ДПЖ/, предназначени за износ за РТурция, с посочен собственик
„Л.С.И.” ООД, вписан в *** – гр. П. с
ветеринарен регистрационен № ****;
По
този предълъг пункт от обвинението може само да се маркира, че подс.Й. е бил в
отпуск на 30.05.2012г. Да, това не му е попречило да изготви двете
инкриминирани предавателно-приемателни разписки, за което следва да носи
отговорност, тъй като макар и в отпуск е отишъл на местоработата си и подтикнат
и подпомогнат от подс.Д. ги е съставил, но що се отнася до всичко изброено
по-горе като неизпълнени служебни задължения, то прокуратурата не ангажира
доказателства, а такива не събраха и в съдебна фаза, подс.Й., ползващ отпуск на
този ден, да е бил длъжен да осъществява служебните си правомощия по цитираните
разпоредби, още по-малко да е знаел за разтоварените там животни, техния
произход и крайно предназначение. Част от вменените му нарушения се явяват
включени в същинската дейност по съставяне на двете разписки, която обаче е
квалифицирана по специална разпоредба и не е допустимо да се откроява като
елемент от състава на общото длъжностно престъпление. В крайна сметка, макар и
в отпуск, подс.Й. научава за настанените в обекта животни едва при започване на
полицейската акция на 30.05.2012г., когато е извикан и на място - да съдейства
при проверката, при което съдът не намери достатъчно основания да ангажира
наказателната отговорност на подс.Й. по този пункт – да не е осъществил
ветеринарно-медицински контрол на внесените от Р. 1200 агнета и всичко друго
свързано с тях.
- на
30.05.2012г. в гр.С., област П. да е нарушил
служебните си задължения по Наредба № 61/09.05.2012г. за условията и реда за
идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до
базата данни за идентифициране на животните по чл.4, ал.3 – Средствата за идентификация се поставят преди
животните да напуснат животновъдния обект, в който са родени и по чл.20 –
Дребните преживни животни се идентифицират до 20-ия ден от тяхното раждане, но
при всички случаи преди да са напуснали животновъдния обект, в който са родени – разпределил е ушни марки за идентификация на родени
и идентифицирани в Р.Р. 1 200 броя агнета – 600 броя ушни марки с номера от BGD
********* до BGD ********* – на д-р В.И.Д. и 600 броя ушни марки с номера от
BGD ********* до BGD ********* – на д-р А.А.К.;
Не
се събраха данни в подрепа на това, подс.Й. да е знаел за какво са използвани
1200 броя ушни марки, номерата, на които са му предоставени от подс.Д., и които
той включил в съставените от него две разписки по искане на Д.. В частност, не
се установи подс.Й. да е имал информация, че тези марки са поставени на 1200
румънски агнета, вече идентифицирани с румънски марки. Подс.Й. не е ходил в
обекта в с.К. преди да състави разписките и не е виждал животните, като първият
му контакт с тях е след като е изпратен на място от преките си началници, по
молба на полицейските служители. Освен това, няма данни изобщо да е знаел в кой
обект са поставени тези марки, предвид обстоятелството, че и Д. и К., обслужват
редица животновъдни обекти в района.
- на 30.05.2012г. в
гр.С., област П. да е нарушил служебните си задължения по длъжностна
характеристика – п.V, т.36 – неправилно е
използвал служебния си печат на официален *** № 16017 при *** – П. – поставил
го е на официални удостоверителни документи с невярно съдържание – Предавателно–приемателна разписка № 27/30.05.2012
г. - че е предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки и в
Предавателно–приемателна разписка № 28/30.05.2012 г. - че е предал на д-р А.А.К.
– 600 броя ушни марки;
Обвинението
по тази част е некоректно, тъй като е извадено от контекста на същинското
съставяне на двете разписки, което съставлява документно престъпление, и в този
смисъл – обособено тук като отделно деяние, е несъставомерно.
- на
30.05.2012г. в гр.С., област П. да е нарушил служебните си задължения по
длъжностна характеристика п.ІV, т.6 – да
контролира дейността по идентификация на животните в Общината и въвеждането на
информация, свързана с тази дейност в информационната система; п.V, т.3 –
контролира, получава и удостоверява достоверността на предоставената от
ветеринарните лекари информация; т.15 – контролира работата на
ветеринаромедицинските специалисти от ветеринарния участък и регистрираните
ветеринарни лекари, ежедневно, което включва водене на първичната ветеринарна
отчетност; т.23 – разпределя ушните марки и други идентификатори от
маркировачите в общината и контролира използването на същите – изпратил е в *** – гр. П. на *** в Отдел „***” – П.Б.Я.
- сканирани копия на официални документи, удостоверяващи неверни обстоятелства
- Предавателно–приемателна разписка № 27/30.05.2012 г. - че е предал на д-р В.И.Д.
– 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и Предавателно–приемателна
разписка № 28/30.05.2012 г. - че е предал на
д-р А.А.К. – 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
*********,
Няма
как изпращането на сканирани копия на двете разписки да се впише като нарушение
по цитираните пунктове от длъжностната характеристика на подс.Й., предвид което
това обвинение е несъставомерно. В случая по-скоро може да става въпрос за
нарушение, свързано с обстоятелствата, че не е проверил дали действително
двамата частни лекари са поставили тези 1200 ушни марки и къде са ги поставили
– обекти, животни, както и дали информацията за тези животни е въведена
коректно в системата, но обвинението не е в тази насока.
Поради
отпадане на всички пунктове от това обвинение не следва да се обсъжда дали
деянието е извършено с цел да се набавят облаги за „Л.С.И.” ООД,
подс.П.Д.Д. и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ – привилегията да се регистрира и
експлоатира животновъден обект в землището на с. К., област П. – Събирателен
център за дребни преживни животни, предназначени за износ за РТурция с
ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на
ветеринарномедицинските изисквания, както и да се подмени произходът на 1 200
броя агнета от румънски на български и от него да са настъпили следните
значителни вредни последици:
- да е нарушена
междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция за контрол
на пратки дребни преживни животни, предназначени за износ за РТурция,
осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването
на животни от 09.04.2012 г., утвърдена със Заповед № РД 11 – 422/09.04.2012г. на Изпълнителния директор на ****/;
- да
е създадена опасност от разпространение на заразни болести при хората при
по-продължителен престой на животни в депото;
- да са разпределени в
Информационната система ВетИС от **** – гр. С. 1 200 броя ушни марки с номера
от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от BGD ********* до BGD
********* – 600 броя;
- да са подменени ушните
марки с български с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от
BGD302185201 до BGD ********* – 600 броя на 1 200 броя агнета родени в РР.;
- да
е уронен престижът на *** – гр. П.;
- да
са създадени смущения в нормалното функциониране на **** – гр. С. ***. Предвид
изложеното съдът, на основание чл.304
от НПК оправда
подс.Й. по повдигнатото
му обвинение по чл.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът
призна подс.Й. за невиновен и в това:
В периода
23.05.2012г. – 30.05.2012г.,
при условията на продължавано престъпление в гр.П., гр.С. и
землището на с.К., област П., в съучастие като извършител с извършителите П.Д.Д.,
С.В.В., В.И.Д., и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ,
да е осъществил приготовление към престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал.1, б.„б”, б.
„д”, и б. „е”, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.93, т.8 от НК – да се пренесат през границата на
страната – Българо – турската – стоки, без знанието и разрешението на митниците
– 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184 654,60 лева с търговски
цели, чрез използване на документи с невярно съдържание – митническа декларация
с посочване, че животните са с произход РБългария; ветеринаромедицинско
свидетелство, че животните са с произход РБългария, издадено от официалния ***;
списък с номерата на българските ушни марки, удостоверяващ произхода на
животните – че са родени в РБългария; фактура, че животните са закупени в РБългария
от „Л.С.И.” ООД – да е създал условия за извършване на престъплението,
извършвайки деяния, както следва:
– на
30.05.2012г. в
гр.С., област П. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – *** Община С. в Отдел „***” при *** – гр. П., в кръга на службата
си, в съучастие като извършител с В.И.Д., като помагач да е съставил официални
документи с невярно съдържание:
Предавателно–приемателна
разписка № 27/30.05.2012 г., в която е удостоверил
невярно обстоятелство - че е предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с
номера от BGD ********* до BGD302185200
и Предавателно–приемателна разписка №28/30.05.2012 г.,
в която е удостоверил невярно обстоятелство - че е предал на д-р А.А.К. – 600
броя ушни марки с номера от BGD302185201 до BGD *********;
- на
30.05.2012г. в гр. С., област П. да е изпратил в *** –
гр.П. - на *** в Отдел „***” – П.Б.Я. - сканирани
копия на официални документи, удостоверяващи неверни обстоятелства -
Предавателно–приемателна разписка № 27/30.05.2012г. - че
е предал на д-р В.И.Д. – 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
********* и Предавателно–приемателна разписка № 28/30.05.2012г. - че е предал на д-р А.А.К.
– 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до BGD *********,
Да,
подс.Й. е съставил разписките и е изпратил сканирани копия от тях в Дирекцията
в П.. Това обаче, не е достатъчно той да бъде обвинен в приготовление към
контрабанда на 1200 румънски агнета за Турция. Липсват доказателства, такива са
липсвали и изначално, подс.Й. да е давал съгласие за участие в замислената от
съдружниците и пълномощника на „Л.С.И.“ ООД престъпна схема, като той дори не
ги познава – запознал се единствено с подс.Д., и то при полицейската проверка
на 30.05.2012г. в обекта в с.К.. Контактите му по съставяне на двете
инкриминирани разписки са единствено с подс.Д. и то при липса на информация за
целевото използване на самите марки. Действително, в компютъра на подс.Й. са
намерени, както стара попълнена бланка за износ на ДПЖ за Турция, така и нова –
празна такава, но с нанесени данни за страната вносител от България – Турция,
на ветеринарно-медицински сертификати, издавани от официалните ветеринарни
лекари при износ за Турция, но не се установи по чия инициатива той се е
снабдил с тях, и за какво са му били необходими. Възможно е някой да е търсил
съдействието му за евентуално бъдещо действие по износ за Турция, но това е
само предположение, а следва да се има предвид и обстоятелството, че
подсъдимият е официален ***, и като такъв той е отговорен за издаването на този
вид сертификати при износ, при което е напълно нормално да разполага с такива
бланки. Няма как, само от това да се направи извод, че той е бил наясно, че от
депото в с.К. ще се изнасят контрабандно румънски агнета за Турция, като освен
това да е поел ангажимент и да оформи официалната документация по този износ,
като посочи друг произход на животните, а именно български. Дори и да е знаел,
дори и да е обещал, че ще изготви сертификата, то каква би била неговата роля в
контрабандата? Престъплението е специфично, и е ясно кой може да бъде
извършител на същото, а само извършителите могат да предприемат наказуемо
приготовление към такова престъпление. В конкретния случай, няма данни подс.Й.
да е имал намерение да върши контрабанда с румънски агнета, като дори и
участниците в замислената контрабанда да са се възползвали от негови действия –
издаването на разписките, евентуално – в последващ момент – съставяне на
ветеринарно-медицински сертификат за износ, то това не го прави и него участник
в същинското престъпление контрабанда, което пък препятства възможността да
носи отговорност и за приготовление. Друг би бил въпросът, ако при съставянето
на тези документи е действал с намерение да подпомогне преките извършители на
контрабандата, и самото изпълнително деяние по нея бе отпочнато. Тогава би
могла да се обсъжда евентуално помагаческа дейност, но това обективно не се е
случило. Така, съдът прие за несъставомерно деянието по този текст, поради
което и не се налага да обсъжда останалите обстоятелства по това обвинение –
дали престъплението е извършено от пет лица, сговорили се
предварително, предметът на контрабандата е в особено големи размери 184 654,60
/сто осемдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.304 от НПК опрадва подс.Й.
по повдигнатото му обвинение по чл.242, ал.9 вр. ал.4 вр. ал.1, б. „б”, б. „д”, и б. „е”, вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.17, ал.1 от НК.
Подсъдимия В.И.Д. е извършил
престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК
затова че на 30.05.2012г. в гр.С., област П., в съучастие като помагач с подс.Й.А.Й. –
като извършител – умишлено е улеснил съставянето на
официални документи с невярно съдържание, с цел да бъдат използвани като
доказателство за тези обстоятелства:
Предавателно–приемателна разписка № 27/30.05.2012г., в която подс.Й. е
удостоверил невярно обстоятелство - че е предал на д-р В.И.Д. 600 броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и Предавателно–приемателна
разписка № 28/30.05.2012г., в която подс. Й. е удостоверил невярно обстоятелство
- че е предал на д-р А.А.К. 600 броя ушни марки с номера от BGD ********* до
BGD *********, като е предоставил информация за използваните от 29.05.2012г. до 30.05.2012г. ушни марки с номера от BGD ********* до BGD
********* /600 броя/ и от BGD ********* до BGD ********* /600 броя/ на
компетентното длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – ***
Община С. в Отдел „***” при *** – гр.П. – извършителя
подс.Й.Й., като случаят е маловажен.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен.
От
събраните по делото доказателства се установи, че именно подс.Д. е получил
лично от подс.Д. ушните марки, от които 1200 броя поставил също лично на
внесените от Р. агнета в обекта в с.К., като след това – сутринта на
30.05.2012г. се обадил на подс.Й. и поискал от него да състави, задължителните
в случая разписки за предаване на марките по номера, от официалния лекар към
двама частно практикуващи лекари, чиито имена му казал. Вече бе посочено, че
подс.Й. е приел да извърши това, като информацията за уж предадените от него
марки към двамата частни лекари, получил в писмен вид от подс.Д. и респективно
отразил в инкриминираните разписки. Подс.Д. е бил наясно какъв е реда за
отразяване движението на ушните марки, но независимо от това е приел да поставя
марки, които не са отразени в информационната система, и които са му предадени
лично от пълномощника на обслужвания от него обект и то по среднощ.
Информацията за последното е била спестена на подс.Й., на който единствено е
предоставен списъка с номерата на ушните марки, които да преразпредели в
информационната система от себе си към частните лекари. Именно предоставянето
на информацията за номерата на марките се вписва в помагаческата дейност,
вменена на подс.Д. при изготвянето на двете разписки, с което фактическият
състав на деянието се оказва изпълнен. Самият Д. е бил наясно, че ако няма
такива разписки и съответно преразпределяне, той като последен по веригата,
няма как да въведе в системата данните за поставените на животните марки, за
което носи отговорност. Длъжностното качество на подс.Й. е било известно на
подс.Д., а що се отнася до самите докумени, то вече бяха изложени съображения в
тази насока.
Съдът
призна подс.Д. за невиновен в това да е
осъществил деянието в условията на продължавано престъпление и го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение в тази част във вр. с
чл.26, ал.1 от НК
по съображенията, изложени вече по същия въпрос по-горе, при обсъждане
обвинението по чл.311 от НК, извършено от подс.Й..
Престъпната
дейност на подс.Д. като помагач е обусловена от основната такава на извършителя
на престъплението по чл.311 от НК, при което и извършената от него проява бе
квалифицирана като маловажен случай.
По
второто обвинение, предявено на подс.Д. с обвинителния акт, съдът го призна за
невиновен, а именно за това:
В периода
23.05.2012г. – 30.05.2012г.,
при условията на продължавано престъпление в гр.П., гр.С. и
землището на с.К., област П., в съучастие като извършител с извършителите П.Д.Д.,
Й.А.Й., С.В.В., и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ,
да е осъществил приготовление към престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал.1, б.„б”, б. „д”, и б.
„е”, вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.93, т.8 от НК – да се пренесат
през границата на страната – Българо – турската – стоки, без знанието и
разрешението на митниците – 1 200 броя агнета, родени в Р.Р. на стойност 184
654,60 лева, с търговски цели, чрез използване на документи с невярно
съдържание – митническа декларация с посочване, че животните са с произход
РБългария; ветеринаромедицинско свидетелство, че животните са с произход
РБългария, издадено от официалния ***; списък с номерата на българските ушни
марки, удостоверяващ произхода на животните – че са родени в РБългария;
фактура, че животните са закупени в РБългария от „Л.С.И.” ООД – да създал е
условия за осъществяване на престъплението, извършвайки деяния, както следва:
- на
29.05.2012г. и на 30.05.2012г. в
землището на с.К., област П. в Събирателен център за дребни преживни животни
/ДПЖ/, предназначени за износ за РТурция, с капацитет 1 000 броя, с посочен
собственик „Л.С.И.” ООД, вписан в *** – гр. П. с
ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, да е поставил 1 200 броя ушни марки –
600 броя с номера от BGD ********* до BGD302185200 и 600 броя с номера от
BGD302185201 до BGD302185800 на 1 200 броя дребни преживни животни – агнета,
родени в Р.Р.;
– на
30.05.2012г. в
гр. С., област П. да е регистрирал в информационната
система ВетИС на Българска агенция за безопасност на храните – 70 броя ушни
марки от свое име и 41 броя ушни марки от името на д-р А.А.К.;
- на
30.05.2012г. в гр.С., област П. да е предоставил
информация за използваните от 29.05.2012г. до
30.05.2012г. ушни марки с номера от BGD
********* до BGD ********* /600 броя/ и от BGD ********* до BGD ********* /600 броя/ на компетентното
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – *** Община С. в Отдел „***”
при *** – гр.П. – подс.Й.А.Й..
Подс.Д.
беше признат за невиновен по този пункт от обвинението, независимо, че е
извършил деянията, вменени му като – създаване на условия за осъществяване на
престъплението. Без да се преповтарят вече изложените съображения по
оправдаването на подсъдимите В. и Й. по същия текст от НК, които са относими и
тук, следва да се отбележи, че не се събраха категорични доказателства и този подсъдим
да е възнамерявал да участва в контрабандата на румънските агнета. Подс.Д. е
сключил договор с него за обслужване на обекта в с.К., като на 29-ти май
вечерта го уведомил, че там са докарани агнета, които следва да маркира, при
което той се отзовал. Неминуемо е констатирал, че част от агнетата са с
румънски марки, а останалите – с току що свалени марки, няма значение какви,
при което погазвайки всички норми в областта на идентифицирането на животните /обвинение
в тази насока няма/ е предприел поръчаното му от Д. маркиране на агнетата с
български ушни марки. След като приключил, отишъл в С., дал информацията за
поставените марки на подс.Й., поискал от него да изготви инкриминираните
разписки и се прибрал, а по-късно, когато това станало възможно – започнал да
въвежда в информационната система данните за поставените от него марки. Не се
спори, че това е извършено от него, то се и доказа. Както обаче заяви и самия Д.
– от мен това е поискано, това съм направил. От тук нататък – доказателства за
това, че подс.Д. е знаел какво ще прави търговеца с агнетата няма. На практика,
частния лекар повече не е и необходим на замислилите контрабандата – здравния сертификат
се издава от официалния лекар, а разрешението за износ – от **** в С., при
което позицията на подс.Д., че не е знаел за предстоящ износ в Турция, е
напълно приемлива. Предвид това, и с оглед всичко посочено за двамата подъсдими
преди Д. по чл.242 от НК, съдът намери това обвинение за несъставомерно, поради
което и не обсъжда обстоятелствата дали престъплението е извършено от пет лица, сговорили се предварително,
предметът на контрабандата е в особено големи размери - 184 654,60 и случаят е
особено тежък, и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.242, ал.9 вр. ал.4
вр. ал.1, б.„б”, б. „д”, и б. „е”,
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.17, ал.1
от НК.
Подсъдимия
П.Д.Д. е
извършил престъпление по чл.242, ал.9 вр. ал.4 вр. ал.1, б.„б” и б.„е”, вр. чл.17, ал.1 от НК затова,
че в периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г.,
в гр.П., гр.С., землището на с. К., област П., е осъществил приготовление към
престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал.1, б.„б” и б.„е”
от НК – да се пренесат през границата на страната – Българо – турската –
стоки, без знанието и разрешението на митниците – 1 200 броя агнета, родени в Р.Р.
на стойност 184 654,60 лева, чрез използване на документи с невярно съдържание
– митническа декларация с посочване, че животните са с произход РБългария;
ветеринаромедицинско свидетелство, че животните са с произход РБългария,
издадено от официалния ***; списък с номерата на българските ушни марки,
удостоверяващ произхода на животните – че са родени в РБългария; фактура, че
животните са закупени в РБългария от „Л.С.И.” ООД – подсигурил е средства и е
създал условия за извършване на престъплението, както следва:
- в
периода 23.05.2012г. – 28.05.2012г. в
гр.П. с НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е подсигурил средства за
извършване на престъплението – представил е в *** – гр.П. Сертификат
№ 690/23.05.2012г. за клане на 3 000 броя мъжки
агнета, издаден на „Л.С.И.” ООД, с изрично изискване - страна на произход на
животните и товаренето да е РБългария и с Митница на влизане в РТурция –
Митническо управление К.;
- в
периода 26.05.2012г. – 30.05.2012г. в
землището на с.К. област П., с НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ е подсигурил средства за
извършване на престъплението – камион „Скания” с ДК № *** със специализирано
ремарке за превоз на животни „Уилсон” с ДК № *** и камион „МАН” с ДК № *** със
специализирано ремарке за превоз на животни с ДК № ***;
- на
28.05.2012г. и на 29.05.2012г. в
гр.П. и землището на с.К., област П. е подсигурил
средства за извършване на престъплението – 5 000 /пет хиляди/ ушни марки с
номера от BGD302184601 до BGD ********* и от BGD ********* до BGD *********;
- на
29.05.2012г. и 30.05.2012г. в
землището на с.К., област П. е създал условия за извършване на престъплението –
осигурил е и е платил на лицата Ц.А.А., П.Ц.А., К.Ц.А., П.С.С., Д.Й.Т., А.Г.К.,
за да съдействат на ветеринарния лекар – подс.В.И.Д. при подмяната на
румънските ушни идентификационни марки, поставени на 1 200 броя агнета, родени
в РР., с български ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600
броя и от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя; осигурил е водачи на двата
камиона - „Скания” с ДК № ***, със специализирано ремарке за превоз на животни
„Уилсон” с ДК № *** и „МАН” с ДК № ***, със специализирано ремарке за превоз на
животни с ДК № *** – Ц. Т. Т. и Ф. А. – С. – F A S;
- в
периода 23.05.2012г. – 30.05.2012г. в
гр.П. е създал условия за извършване на престъплението
– осъществил е консултации със служител на Митническа агенция „Д -***” ЕООД – Р.А.С.
във връзка с износа на 1 200 броя агнета и е подсигурил средства – ТИР карнет №
*** с печат на „А.Е.” ЕООД, с отбелязани отправна страна – РБългария и
получаваща – РТурция, както и номерата на камиона и ремаркето; ТИР карнет № ***
подписан и с печат на „М.Е.”, с отбелязани отправна страна – РБългария и
получаваща – РТурция, както и номерата на камиона и ремаркето; Удостоверение за
правоспособност за водачи на превозни средства № 16 на Ц.Т.Т., издадено на
18.06.2008 г.; Сертификат № 04/01.10.2008г. за одобрение на транспортно
средство за продължителни пътувания – полуремарке „Уилсон” с ДК № *** за
транспортиране на агнета и овце; Сертификат за санитарно ветеринарно
разрешително за превозни средства за живи животни за дългосрочни пътни превози,
издаден от правителството на Р., № RO – РН – В – 004 – 006 за специализирано
ремарке ***, удостоверяващ правото да се превозват овце, кози, говеда;
Свидетелство за правоспособност на водачите и придружителите на пътните
превозни средства, които превозват живи животни № 270/25.01.2008г. на Ф. А. – С. – F A S; предал е в Митническата агенция „Д
-***” ЕООД - Международна товарителница, подпечатана и подписана от „А.Е.” ЕООД с посочени номера на камиона – *** и на ремаркето ***, без да
са попълнени останалите реквизити и Международна товарителница №
118/28.05.2012г. за превозени до РБългария 600 броя агнета; Международна
товарителница /без номер/, подпечатана и подписана от „М.Е.” с посочване на
номерата на камиона „МАН” ДК № *** и ремарке ***; Международна товарителница, с
която животните са превозени до РБългария, попълнена с вписаните количества –
600 броя агнета от румънския водач Ф. А. – С. – F A S; 2 броя фактури,
удостоверяващи че животните са закупени от „Л.С.И.” ООД, като предметът на
контрабандата е в особено големи размери 184 654,60 /сто осемдесет и четири
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ и случаят е
особено тежък, и престъплението е извършено от две лица, сговорили се
предварително,
като съдът го призна за невиновен в това, деянието да е извършено в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, приготовлението да е било към
деяние и с квалифициращ признак по б.
„д” на чл.242, ал.1 от НК, да е извършено по отношение на стоки с търговски
цели в големи размери по смисъла на чл.242, ал.1, б. „д”, да е извършено в
съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК с останалите трима подсъдими и
неизвестен извършител, деянието да е извършено след предварително сговаряне с
останалите подсъдими, както и да е извършил действие по приготовлението - в
периода 26.05.2012г. – 30.05.2012г. в
гр.П. и гр.С. да е намерил
съучастници – подс.В.И.Д., както и длъжностните лица, заемащи отговорно
служебно положение в *** – гр.П. – подсъдимите С.В.В. ***
и Й.А.Й. *** в Отдел „***”, които имат пряко отношение към подсигуряването и
регистрацията на ушните марки в системата ВетИС на Българската агенция по
безопасност на храните – гр. С. и контрола на
животновъдните обекти в района на *** – гр. П. и в частност – на постъпилите
животни в Събирателен център за дребни преживни животни, предназначени за износ
за РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100 – с. К., област П. и
лицата, осъществяващи дейности с тях, и го оправда по тази част от първоначално повдигнатото му обвинение
по този пункт.
По посочената по-горе правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подс.Д. е нает от чуждите граждани, да движи нещата
им в България, като е бил запознат с намеренията им и се е включил активно в
реализирането им в България. На практика, предвид обстоятелството, че тримата
съдружници не пребивавали в страната, имат влизания за по 1-2 дни в
интересуващият ни период от време, то подс.Д. е бил фактическият изпълнител на
действията по подготовката на износ на румънски агнета за Турция. Имал е освен
общо пълномощно за представителство и изрично такова за представителство пред
Митниците, което го включва в кръга на лицата, имащи обективна възможност да
осъществят замисления контрабанден износ за Турция. Предварителните разговори и
уточнения с чужденците по въпросите на организацията на този износ се равняват
на предварителен сговор за извършване на деянието. Още при наемането на обекта
в с.К. той е знаел, че от там ще се изнасят животни за Турция, като това е било
единственото намерение на упълномощилите го лица. Ясно е, че е разбрал и за
схемата по вноса от Р./премаркиране с български ушни марки/износ за Турция на
представени като български агнета. Като пълномощник на дружеството, наело
обекта и целящо да се занимава с износ на ДПЖ за Турция, Д. е бил наясно и с
изискването на турската страна за български произход на агнетата (пише го и в сертификата на
фирмата за разрешен внос, който той е представил в *** П.). Имал е и познания в областта на
внос/износ на стоки, респективно митническото оформяне на тези режими (притежавал е фирма с такава
дейност). Така, той е предприел действия
по създаване на условия за извършване на престъплението контрабанда – след
издаването на сертификата за разрешен внос на 3 000 български агнета за клане от България в Турция на представляваното
от него дружество, е представил същия в *** П., поръчал е на свидетелите Ф. и Т.
да извършат превоз на докараните от Р. 1200 агнета на следващия ден – до
Турция, с управляваните от тях МПС, като по отношение камиона на свидетелите К
е провел разговор в тази насока и с тях (всички посочени свидетели дават
показания в тази насока), заявил е получаване на 5 000 ушни марки от *** П., необходими за нужди
на животни в наетия от „Л.С.И.“ ООД обект в с.К. и след получаване на същите ги
е занесъл в обекта, за да могат да бъдат маркирани с тях докараните там
румънски агнета, предоставил е парични средства за заплащане труда на наетите по
негово указание да окажат помощ на подс.Д. при поставянето на българските ушни
марки лица, а и за премахването на румънските марки от докараните животни (това се установи от показанията
на св.А., свидетелите взели участие в премахването на българските марки,
обясненията на подс.Д.), провел е предварителен разговор с митнически посредник – св.С. от фирма „***“
ЕООД за новости в изискванията при износ, изискал е от водачите на двата тира,
и от свидетелите К, и е събрал документите по превоза на животните от Р. до
България, документите за двете МПС и двамата водачи, и ТИР-карнети за двете МПС
с направление Турция, като предал в митническата агенция документи, сред които
и ЧМР за вноса на агнета с двата камиона от Р. и ЧМР за двата камиона – непопълнени (по нормативна база при износ,
новите превозни документи се издават от собственика на депото). Тези действия, обективно са
насочени към подготовка на замислената контрабанда, в конкретния случай на
1 200 агнета /има данни, че намеренията на чужденците били за около
3 000 животни/, които да се пренесат през българо-турската граница, без
знанието и разрешението на митниците, което може да се постигне само ако
произхода на животните бъде променен по официалните белези указващи същия –
ушните идентификатори, като се използват и документи с невярно съдържание –
митническа декларация, с посочване на произход на животните – България,
ветеринарно-медицинско свидетелство от официалния ***, в което да е отразено,
че животните са с произход България, списък с номерата на българските ушни
марки, удостоверяващ същото обстоятелство и фактура, че животните са закупени в
България от „Л.С.И.“ ООД. Последно посочените документите още не били
съставени, но именно такива е задължително да има, за да се осъществи износа, с
което Д. е бил наясно. Самата митническа декларация се установи, че се
приключва едва на ГКПП при фактическото преминаване на стоката през границата.
На практика все още е нямало и подадено заявление от фирмата в ****, за
разрешаване на износ за Турция, или поне такава информация е постъпила от ****,
но все пак тук се касае за приготовление, а не за започнало вече изпълнение на
намисленото престъпление. Съдът прие, че престъплението е извършено от две
лица, сговорили се предварително, макар и да има данни че лицата са повече, тъй
като е ограничен от рамката на обвинението, в което е посочено, че е участвал /освен
всички останали подсъдими/ неизвестен извършител. Така, подс.Д. бе признат за
виновен в това, че е осъществил състава на престъплението, заедно с неизвестен
извършител. Размерът на предмета на контрабандата е експертно установен и
съобразно критерийте приети в практиката е видно, че в случая се касае за
особено големи размери. Случаят е и особено тежък, тъй като разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца - след
разкриването на случая, демонстрирал грубо нарушение на междудържавна спогодба,
както и на местни законови и подзаконови разпоредби, предприето напълно
целенасочено, се е стигнало до ревизия на правилата за износ от България за
Турция на ДПЖ, на правилата за предоставяне на ушни идентификатори от **** към
областните дирекции и т.н., като извършеното е довело до компроментиране
авторитета на българските официални власти и на българската държава като цяло,
както пред турските власти, така и пред местната общност, и завишава
обществената опасност на извършеното. Подготовката за тази контрабанда е станала
възможна, благодарение на действията на подс.Д., успял да издейства бърза и
успешна регистрация на животновъден обект на „Л.С.И.“ ООД, както и да
организира останалите формалности по включване на обекта в информационната
система (св.К. дава информация, че половин
час след като му съобщила по телефон за проблема, депото се появило в системата), лично придружил камионите до с.К.,
осигурил необходимия брой български ушни марки, поръчал и заплатил дейностите
по ремонт на депото и подмяна на марките на животните, започнал комплектоване
на необходимите за износ за Турция документи, при което заявил на изразилите
съмнения в тази насока свидетели К и Т., че има свои хора навсякъде и
процедурата по износ ще е успешна (последното се потвърждава и от секретните материали) – все действия, свързани с
изключително грубо погазване на действащите правила и норми за насТ.ване на
животни в животновъден обект, идентификацията на същите, изискванията при износ
на ДПЖ за Турция, реда за съставяне на документи, което характеризира подсъдимия
като личност със завишена степен на обществена опасност. Съдът прие за налично
последно посоченото обстоятелство, независимо от факта, че към 2012г. подс.Д. е
с чисто съдебно минало, семеен, без данни за противообществени прояви, тъй като
степента на обществена опасност на дееца не зависи само от данните за съдимост
и обстоятелствата, характеризиращи непосредствено личността на дееца, но и от тези,
които се извличат за него от начина на извършване на престъплението – в случая
– проявената склонност, не просто към неспазване на законови изисквания в
посочената по-горе насока, а и към престъпно заобикаляне на тези изисквания,
чрез създаване на условия за фабрикуване на документи с невярно съдържание и
изобщо извършване на действия по прикриване на истинския произход на румънските
агнета, с демонстриране пред останалите запознати със случая лица - на позиции
в държавните институции в България, които ще направят възможна замислената
контрабанда, независимо от плачевното състояние на животновъдния обект и
предприетото премаркиране на животните в него – все отрицателни характеристики
на подсъдимия, които завишават личната му обществена опасност. Той е взел дейно
участие в предварително замислена и организирана схема за контрабанда на
румънски агнета от България в Турция, като действията му са били насочени към
постигане на крайната цел – всичко което е направил е било абсолютно необходимо
и задължително, за да се предприеме режим износ на румънските агнета от с.К.
като български, без да има следи за предприетата фалшификация на произхода на
агнетата. Замислената контрабанда се явява значителна по мащаби /извън
обвинението има данни и за предстоящи за внос нови количества агнета до
достигане на получената квота от 3000 броя/, като освен това предмета на
конкретното деяние надхвърля многократно критерия особено големи размери.
Всичко това даде основание на съда да направи извод за приложимост на
предложената от обвинението правна квалификация на извършеното именно във
връзка с ал.4 на чл.242 от НК. Факт е, че деянието по настоящото дело е
подготвително, касае се за приготовление, при което въпросът с настъпилите
вредни последици, който задължително се изследва при предложената квалификация
стои по различен начин, но в този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че
съгласно приетото в съдебната практика, към отегчаващите обстоятелства,
завишаващи обществената опасност както на деянието така и на дееца се отнасят и
предизвиканите несъставомерни вредни
последици, които са били съзнавани от дееца, и то без да е необходимо да се
изследва отношението му към тях. В конкретния случай, представите на подс.Д.
неминуемо са обхващали всички включени и стоящи
встрани от аспекта на правната квалификация вреди. Вече бяха посочени
последиците от нарушената междудържавна договореност за износ на ДПЖ от България
за Турция, като тук може да се допълни и всичко свързано с фактическото
премаркиране на животните – премахването на ушните марки е поверено на случайни
лица, незапознати с изискванията за хуманно отношение при този вид дейност,
както и това, че за да бъде постигната крайната цел са мотивирани /не се
установи да е по престъпен начин/ длъжностни лица да издадат официални
документи с невярно съдържание, освен пред турската страна авторитета на
българските власти е компроментиран и пред отделни румънски субекти, като при
всички действия именно подс.Д. е проявил неприемлива нагласа за несъобразяване
с нормите валидни за обществото от което и той е част като български гражданин,
и в частност – до 16 май 2012г. като фактически представител, а след тази дата
и като официално упълномощен такъв, на дружеството „Л.С.И.“ ООД. Изложеното попълва състава на престъплението
за което подс.Д. бе признат за виновен.
Частичното оправдаване на подс.Д.
по този пункт от обвинението касае: - прикачената квалификация по чл.26, ал.1
от НК, при вмъкването на която не е взето предвид обстоятелството, каква е
същността на приготовлението към дадено престъпление като подготовка за
извършване на такова. Да, възможно е подготвителните действия да се изразят в
повече от една проява, както и да са цяла поредица от прояви, но това не води
до извод за приложимост в такива случаи на института на продължаваното
престъпление, при което се изисква да са налице две и/или повече отделни
престъпни прояви – деяния, всяка от които да осъществява състав на
престъпление. Доколкото при приготовлението изобщо не е започнало осъществяване
на изпълнителното деяние на дадено престъпление, и е наказуемо само в изрично
предвидените в закона случаи, съдът намери, че чл.26, ал.1 от НК е неприложим
към обвинението на подс.Д. по чл.242, ал.9 от НК; - квалификацията по б.“д“ на
чл.242, ал.1 – деянието да е извършено по отношение на стоки с търговски цели в
големи размери. На подс.Д. е вменена едновременно квалификация големи размери
на стоки с търговски цели и квалификация особено големи размери, съпътствана с
особено тежък случай. Съдът възприе за доказана по-тежката квалификация, при
което изключи по-леката, като не намира за необходимо да излага подробни
съображения в тази насока – очевидно е, че двете квалификации не могат да се
приложат заедно по отношение на един и същ предмет на контрабанда; - вмененото
съучастие по смисъла на чл.20 от НК с останалите подсъдими – тъй като съдът
призна подсъдимите В., Д. и Й. за невиновни по това обвинение, закономерно те
отпадат и като съучастници на Д., отпада и изобщо приложението на чл.20 от НК
дори и за неизвестния извършител, тъй като в случая има уважена квалификация за
предварителен сговор, при което не са необходими обстойни аргументи за
неприложимостта на института на обикновеното съучастие; оневиняването на
останалите трима подсъдими доведе и до изключването им от предварителния сговор
по смисъла на чл.242, ал.1, б.“е“ от НК, и така деянието остана осъществено
само от две лица, сговорили се предварително – подс.Д. и неизвестния
извършител; отпадна и вмененото действие по намиране на съучастници в лицето на
останалите трима подсъдими, за които се установи, че не са имали намерения да
участват в замислената контрабанда.
Съдът
призна подс.П.Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.282 от НК, а
именно за това в периода 28.05.2012г. – 29.05.2012г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, в гр.П., в
съучастие като подбудител и помагач с подс.С.В.В., ЕГН ********** – като
извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение – Директор на „***” – гр. П., умишлено да го е склонил и улеснил да наруши служебните си задължения, извършвайки
деяния, както следва:
- на
28.05.2012г., в гр. П., умишлено да е склонил подс. С.В.В., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – Директор на „***” – гр. П., да наруши служебните си
задължения по длъжностна характеристика – п.ІV, т.1 да организира и ръководи идентификацията на животните и п.V, т.10
– да организира регистрацията на животните – да разпореди на д-р Т.Б.И. да изпрати до **** – гр. С. заявка за 5 000
броя ушни марки, за да се идентифицират 1 200 броя агнета, родени в РР., при
липса на служебна необходимост и в нарушение на чл.4, ал.3, т.1 и чл.20 от
Наредба № 61/09.05.2006г. за условията и реда за
идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до
базата данни за идентифицираните животни и регистрация на обекти;
- на
29.05.2012г. в гр.П., умишлено да е подпомогнал подс.С.В.В.,
в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение –
Директор на „***” – гр.П., да наруши служебните си задължения по чл.31,
т.3 от Устройствения правилник на **** –
„Директорите на *** т.3 отговарят за законосъобразното
и целесъобразно управление на предоставеното на *** имущество” – получил е по разпореждане на подс.С.В.В. от А.Г.С.
– Главен специалист в отдел „***” при *** - П. - 5 000 /пет хиляди/ броя ушни
марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
*********, като престъплението да е извършено с
цел да набави за себе си, „Л.С.И.” ООД и НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ облаги –
привилегията да се регистрира и експлоатира животновъден обект в землището на
с.К., област П. – Събирателен център за дребни преживни животни, предназначени
за износ за РТурция с ветеринарен регистрационен № 4117 – 0100, неотговарящ на
ветеринаромедицинските изисквания, както и да се подмени произхода на 1 200
броя агнета от румънски на български и от него да са настъпили следните
значителни вредни последици:
– да е регистриран
животновъден обект – Събирателен център за
дребни преживни животни, предназначени за износ за РТурция с ветеринарен
регистрационен № 4117 – 0100 с капацитет 1 000 броя, неотговарящ на
ветеринаромедицинските изисквания за карантинни депа за износ на ДПЖ за РТурция
и хуманно отношение към тях;
- да е нарушена
междудържавната договореност между РБългария и РТурция /Инструкция за контрол
на пратки дребни преживни животни предназначени за износ за РТурция,
осъществявана от официалните ветеринарни лекари, отговорни за здравеопазването
на животни от 09.04.2012 г., утвърдена със Заповед № РД 11 – 422/09.04.2012г. на Изпълнителния директор на ****/;
- да
е създадена опасност от разпространение на заразни болести при хората при
по-продължителен престой на животни в депото;
- да
са разпределени в Информационната система ВетИС от **** – гр. С. 5 000 броя
ушни марки с номера от BGD ********* до BGD ********* и от BGD302115601 до BGD
********* на *** – П.;
- да са подменени ушните
марки с български с номера от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя и от
BGD ********* до BGD ********* – 600 броя на 1 200 броя агнета родени в РР.;
- да
са регистрирани в информационната система ВетИС на ниво *** – гр. П. и да са
разпределени на официален *** 1 200 броя ушни марки с номера от BGD *********
до BGD ********* – 600 броя и от BGD ********* до BGD ********* – 600 броя;
- да
е уронен престижът на *** – гр. П.;
- да
са създадени смущения в нормалното функциониране на **** – гр. С. ***, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съображенията
за оправдаването по този пункт са само в една точка – не може да има подбудител
и помагач в извършване на престъпление, ако това престъпление няма извършител и
респективно не е извършено, с оглед на което и при отпадане отговорността по
чл.282 от НК на подс.В., съдът прие за несъставомерно обвинението по този текст
и на подс.Д..
Престъпленията,
за които четиримата подсъдими бяха признати за виновни, са извършени от всеки
един от тях при форма на вината пряк умисъл – единствено възможен, както за
престъпленията по чл.311, ал.1 и ал.2 от НК, така и за това по чл.242, ал.9 от НК. Подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на извършваното от
тях, предвиждали са и са искали настъпването на съответните общественоопасни
последици. Всеки от тях е бил наясно какво точно върши, както и това, че
предприетата дейност е забранена, но въпреки това е осъществена.
По възраженията
на защитата:
Възраженията на адв.К. – защитник
на подсъдимия В. се оказват уважени, поради което и не следва да се поставят на
изрично обсъждане. Не бе уважено единствено искането му за преквалификация на
извършеното от подс.В. по чл.311 от НК като маловажен случай и респективно за приложение
на разпоредбата на чл.78а от НК спрямо него. Ясно е кои случаи на престъпления
могат да бъдат определени като маловажни, както и защо, като по този повод
съдът вече изложи съображение за деянията по чл.311 от НК, извършени от
подсъдимите Й. и Д.. Деянието, за което подс.В. беше признат за виновен не
разкрива признаците на маловажен случай, независимо от обстоятелството, че що
се касае до дееца, то са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и
той - на пръв поглед, не разкрива завишена степен на обществена опасност. Това
е така, защото приемайки да издаде инкриминираното удостоверение, при
положение, че е наясно, не само, че вписаните в обвинението две обстоятелства
са неверни, но и че самия обект не отговаря на ветеринарно-медицинските
изисквания за регистрация, в което лично се е убедил и на място, а и от
съобщеното му от св.И., той е демонстрирал, че така, както животновъдния обект
в с.К. е без ограда, така и *** П., която той представлява е с разграден двор и
при определени обстоятелства, даден гражданин може да се снабди с
незаконосъобразно произнасяне на Директор на Дирекцията, „облечено“ във формата
на официален документ. Процедирайки по установения вече начин, подс.В., сам се
представя като лице склонно да наруши закона, който иначе е длъжен не само да
спазва, а и да прилага като заемащ отговорния пост на който е бил назначен.
Няма как да се пренебрегнат и страничните
последици от издаването на удостоверението – дадена е възможност да функционира
обект, неотговарящ на изискванията (за останалите
такива последици няма данни да са съзнавани от подс.В.),
които също следва да се имат предвид при преценката на обстоятелствата дали
случаят е маловажен. Предвид изложеното, съдът не възприе доводите за
маловажност на извършеното от подс.В. и не приложи исканата от защитата му
преквалификация по ал.2 на чл.311 от НК.
Възраженията на защитниците на
подс.Й. – адвокатите К. и Р., в по-голямата им част също напрактика са уважени
и не следва да се обсъждат. Тези, които не бяха уважени, касаещи престъплението
по чл.311 от НК – съдът коментира при излагането на съображенията си от правна
страна, като посочи защо не ги възприема.
По същия начин стои въпроса и с
възраженията на адв.А. – защитник на подс.Д.. Тук може единствено да се
допълни, че деятелността на Д. разкрива признаците на помагачество, в каквото този
подсъдим е обвинен, тъй като без неговата намеса, разписките не биха могли да
бъдат съставени – в тях задължително следва да фигурират номерата на
разпределените ушни марки. Те са официални удостоверителни документи, както
вече бе посочено, и удостоверяват определен факт с правно значение – предаване
на материални ценности, при което не е приложима предложената от адв.А.
квалификация – съставяне на документ по заявление на трето лице.
Обстоятелството, че в тях стои и подписа на частния лекар получил ценностите,
също не променя характера на документа и той си остава официален такъв.
Адв.Н. – защитник на подс.Д.
заяви редица възражения, като във връзка с оправдаването на този подсъдим по
едно от обвиненията изцяло и частично по второто, на обсъждане подлежат само
несъгласията с обвинителната теза за участие в приготовлението към контрабанда.
Вече бе посочено, защо съдът не възприема поддържаната от защитата на този
подсъдим лична теза на последния, както и по кои пунктове. Аргументирано бе и
обстоятелството кои доказателства се приемат за достоверни в тази насока и в
този смисъл дават основание за изключване обясненията на подс.Д. частично, а и
на част от показанията на двама от съдружниците в „Л.С.И.“ ООД. Относно
уважената част от обвинението по чл.242 от НК би могло единствено да се
акцентира отново на обстоятелствата, че съгласно кредитираните от съда
доказателства, които вече бяха откроени, подс.Д. е бил уведомен от съдружниците
на посоченото дружество за предстоящата дейност в България, което се потвърждава
и от обективно предприетите от самия него действия в тази насока. Той е бил и
редовно упълномощен да предприеме оформяне на режим износ на агнетата, тоест да
осъществи действията по този износ до
преминаване на стоката през ГКПП К.. Вече бяха обсъдени събираните от него
документи, като следва да се повтори отново и обстоятелството, че лично той е
заявил на пристигналите полицаи в депото, че очаква идване на турски официален
лекар в обекта, при което ясно личи намерението му дори да довърши замисления
износ, разчитайки на извършеното вече премаркиране на животните и започнало
снабдяване с документи за износ за Турция. Намирането и на румънските марки на
място обаче, както и останалата информация, с която полицаите разполагали,
прекъснала веригата по предстоящата контрабанда. Не се потвърдиха обясненията
на подс.Д., че дори и той лично да е извършил действията, за които това
обективно се установи, то същото е предприемал единствено по поръчка на
преводач на съдружниците на „Л.С.И.“ ООД в изпълнение на дадените му пълномощия.
В случая е без значение, дали лично някой от съдружниците е предавал текущите
нареждания към подс.Д. или това е ставало чрез преводач, тъй като е факт, че
подсъдимия е бил наясно, както какво се иска от него, така и че това, което се
иска, и респективно той върши, е незаконосъобразно, при което са налице
основания за ангажиране на личната му наказателна отговорност за извършеното.
По наказанието:
Проведената процедура по
съкратено съдебно следствие не предвижда привилегии в тази насока.
По отношение на подс.С.В.:
За престъплението по чл.311, ал.1
от НК, за което този подсъдим беше признат за виновен, е предвидено наказание Лишаване
от свобода до 5 години, както и възможност за налагане на наказание Лишаване от
права по чл.37, ал.1, т.6 от НК. За да определи размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така, обществената опасност на
конкретно извършеното от подс.В. деяние не е завишена, обществената опасност на
дееца също не е завишена – той е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, трудово ангажиран е, има семейство, признава вината си за това
престъпление. Съпоставяйки всички относими за индивидуализацията на наказанието
обстоятелства, като взе предвид и продължителността на съдебния процес, за
което този подсъдим няма вина, съдът избра да наложи наказания Лишаване от
свобода в размер на 1 година и Лишаване от право да заема отговорна служебна
длъжност в системата на **** за срок от 2 години, съобразено с разпоредбата на
чл.49, ал.2 от НК. По този начин успешно могат да се постигнат целите на
наказанието по поправяне и превъзпитание на подсъдимия и превантивно
въздействие върху останалите членове на обществото. Независимо от продължилия 3
години съдебен процес, и наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът не намери основания за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като с оглед характера на конкретно извършената от подс.В. проява, не
може да се направи извод в тази насока. По делото са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, изброени вече по-горе, но те не могат да бъдат
преценени, нито по отделно, нито в съвкупност, като изключителни/многобройни по
смисъла на чл.55 от НК, като такова не може на самостоятелно основание или в
съвкупност с вече посочените, да се определи и продължителният срок на
съдебното разглеждане на делото, тъй като за прилагането на тази разпоредба е
необходимо и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко за извършеното. В конкретния случай, за престъплението не се предвижда
специален минимум на наказанието и на практика би могъл да се определи такъв по
правилата на общата част на НК – 3 месеца Лишаване от свобода, като е
невъзможно това наказание да бъде преценено като несъразмерно тежко за
извършеното, и да се премине към по-леко наказание Пробация, по реда на чл.55
от НК. Невъзможно е, защото, първо не са налице основания да се направи такъв
извод, и второ, предприемането на такъв вид замяна не е в състояние да постигне
целите на наказанието.
Относно начина на изтърпяване на
наказанието, съдът, при наличие на всички предпоставки за това, приложи
института на условното осъждане, като отложи изпълнението на наложеното
наказание Лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години, на основание
чл.66, ал.1 от НК, тъй като прецени, че за успешно постигане целите на
наказанието не е необходимо подсъдимият да бъде откъсван от нормалната си
житейска среда и изолиран в местата за лишаване от свобода. Той призна вината
си за стореното, работи, има задължения по издръжка на семейството си, това е първо по ред осъждане за него, с оглед
на което е налице възможност за успешно поправяне и в условията на отложено
наказание.
По отношение на подс.Й.Й.:
За престъплението по чл.311, ал.2
вр. ал.1 от НК, за което този подсъдим беше признат за виновен, е предвидено наказание
Лишаване от свобода до 1 година или Пробация. При това положение като съобрази
данните за съдимост на подс.Й. и липсата на причинени съставомерни имуществени
вреди от деянието, съдът при наличие на всички предпоставки за това – подс.Й. е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК, деянието, което е извършил е умишлено и наказуемо с Лишаване
от свобода до 1 година, от същото не са причинени имуществени вреди, след като
го призна за виновен, го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание Глоба в размер на 2 000 лева. При определяне
размера на административното наказание, съдът съобрази всички данни за
личността на подсъдимия, в частност имотното му състояние – понастоящем е
пенсионер, съобрази и данните за извършеното от него и начина по който се е
стигнало до осъществяване на деянието. По този начин успешно могат да се
постигнат целите на адм. наказание.
По отношение на подс.В.Д.:
За престъплението по чл.311, ал.2
вр. ал.1 от НК, за което и този подсъдим беше признат за виновен, е предвидено
наказание Лишаване от свобода до 1 година или Пробация. Тук важи казаното вече
по-горе, за подс.Й. – налице са всички предпоставки за прилагане института на
чл.78а от НК – подс.Д. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, деянието, което е извършил е
умишлено и наказуемо с Лишаване от свобода до 1 година, от същото не са
причинени имуществени вреди, поради което и след като го призна за виновен, съдът
го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Глоба в размер на 5 000 лева. При определяне размера на административното
наказание, съдът съобрази всички данни за личността на подсъдимия, в частност
имотното му състояние – продължава да работи, съобрази и данните за извършеното
от него - именно той е инициатора на извършеното лъжливо документиране от подс.Й.
(което не е инкриминирано), като без неговата помощ –
предоставяне на списъка с поставени ушни марки, деянието не би могло да бъде
осъществено. Така, независимо от спомагателната му роля в извършване на основното
престъпление, той следва да понесе по-висок размер наказание, съобразно
индивидуалните особености, свързани с имотното състояние и приноса на дееца. По
този начин успешно могат да се постигнат целите на административното наказание.
По отношение на подс.П.Д.:
За престъплението по чл.242, ал.9 вр.
ал.4 вр. ал.1, б.”б” и „е“ вр. чл.17, ал.1 от НК е предвидено налагане на
наказание Лишаване от свобода до 5 години, без специален минимум, както и
отнемане на предмета на контрабандата. За да определи размера на наказанието,
съдът прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така, обществената опасност
на конкретно извършеното от подс.Д. деяние се явява завишена, по съображенията
изложени вече по-горе от правна страна. Обществената опасност на дееца,
опосредено, извън преките данни за съдимост, социално и семейно положение и
поведение преди извършване на деянието, също е завишена, като и това вече беше
обсъдено изрично по-горе, при коментиране наличието на основание за приложимост
на прваната квалификация особено тежък случай. Съпоставяйки всички относими за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съдът избра да наложи наказание
Лишаване от свобода в размер на 2 години. По този начин успешно могат да се
постигнат целите на наказанието по поправяне и превъзпитание на подсъдимия и
превантивно въздействие върху останалите членове на обществото. В случая не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, предвид вече
констатираното наличие и на отегчаващи обстоятелства – завишената степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Продължителността на съдебния процес
не би могла да се окачестви на самостоятелно основание като причина за
приложение на тази разпоредба, като тук следва да се има предвид и
обстоятелството, че освен смяна на съдебния състав по делото, самият подс.Д. и
защитата му са причина за най-големия брой оглагания на делото. Не се пристъпи
към отнемане предмета на контрабандата, тъй като този предмет е иззет от
държавата, която вече се е възползвала от него, разпореждайки се за клане на
животните и предоставяне на месото на различни социални домове в страната. По
същите съображения не се присъди и равностойността на този предмет, тъй като в
противен случай би се стигнало до двойно отнемане, което ще се яви
неоснователно – предметът не липсва по причини, стоящи в поведението на
подсъдимия, а поради превантивното му отнемане от страна на властите в
държавата.
Предвид обстоятелството, че подс.Д. е
бил задържан под стража по настоящото дело, от определения размер наказание
Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, считано от 30.05.2012г. до 12.06.2012г.
Относно начина на изтърпяване на
наказанието, съдът, прецени, че в конкретния случай целите на наказанието са
непостижими с прилагане института на условното осъждане, като за успешното
поправяне и превъзпитание на дееца и предупреждение към останалите членове на
обществото, е необходимо той да бъде откъснат от нормалната си житейска среда и
изолиран в местата за лишаване от свобода, което ще осигури на подс.Д.
възможност за качествено преосмисляне на поведението му и начертаването на
мерки за промени в същото, свързани със зачитане на действащите в страната
регламенти за търговска дейност. Именно затова и въпреки наличието на основания
за приложимост разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното наказание, на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
С оглед данните по делото за настъпило
осъждане на подс.Д., за деяние извършено от него след това, за което беше
признат за виновен по настоящото дело, по което осъждане съдебният акт е влязъл
в законна сила, съдът прие, че са налице основания за групиране на наказанията
по двете дела, тъй като се намират в условията на съвкупност – извършени са
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и
на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наложи на подс.Д. едно общо
най-тежко измежду наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД №
1709/2011г. по описа на Районен съд П. – Лишаване от свобода в размер на 3
години. При преценка начина на изтърпяване на общото наказание, съдът стигна до
извод за наложителност от ефективно изтърпянване на същото, по вече изложените
по-горе съображения, при което определи първоначален общ режим за изтърпяването
му. От определения общ размер наказание, на основание чл.25, ал.2 от НК се
приспадна времето на задържане и по двете дела, включени в съвкупността – от
30.05.2012г. до 12.06.2012г. и от 13.08.2010г. до 17.08.2010г.
Причини за извършване на
престъпленията – за всички подсъдими - незачитане на установения в страната
правов ред, за подс.Д. и слаби морално-волеви задръжки.
Относно веществените
доказателства, съдът реши, след влизане на присъдата в законна сила –
- 1
/един/ брой бял найлонов чувал, съдържащ множество, използвани жълти ушни марки
с различни номера, иззет с Протокол за оглед на МП на 30.05.2012 г. да се
унищожат като вещи без стойност;
- 19
/деветнадесет/ бр. жълти ушни марки с изписана серия преди всеки номер BFSA
BG-DЗ0, иззети с протокол за оглед на МП на 01.06.2012 г. да се унищожат като
вещи без стойност;
- 28
/двадесет и осем/ пакета с ушни марки за ДПЖ по 100 бр. в пакет, с означени номер
на всяка; 11 /единадесет/ полиетиленови торбички с означения с номера,
предадени с протокол за доброволно предаване на 31.05.2012 г. от В.И.Д. да се
унищожат като вещи без стойност;
- 1
135 /хиляда сто тридисет и пет/ бр. ушни марки /от 1 125 бр. заклани и 10 бр.
умрели животни/; общ брой заклани животни 1 152 бр. агнета /27 бр. без ушни
марки/, предадени с протокол за доброволно предаване на 04.06.2012 г. от С.Х.Б.
да се унищожат като вещи без стойност;
- 14
бр. ушни марки, предадени с протокол за доброволно предаване на 04.06.2012 г.
от Т.Б.И. да се унищожат като вещи без стойност;
- компютърна
кутия, черна на цвят «DELL" – да се върне на *** – гр. П.;
- пакет
с жълти ушни марки, предадени с протокол за доброволно предаване на 04.06.2012
г. от Т.Б.И. да се унищожат като вещи без стойност;
- 10
/десет/ бр. каШ.и, съдържащи 4008 броя ушни марки за животни, пластмасови,
жълти на цвят, слепени по четири броя; 2 /два броя/ каШ.и, съдържащи 1004 броя
ушни марки за животни, пластмасови, жълти на цвят, слепени по четири броя,
иззети с протокол за претърсване и изземване от гаражно помещение в гр. М., ул.
"Л.П." № 2 от 31.05.2012 г. да се върнат на свидетелите К. и М. К,
тъй като нямат връзка с разгледаните обвинения и не подлежат на отнемане.
Приложените по делото ВДС,
изготвени чрез използване на СРС, да останат по делото, с цел съхранението им
съобразно изискванията на специалния закон - ЗЗКИ.
С оглед осъдителните диспозитиви
на присъдата, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски, по
следния начин:
Подсъдимите С.В.В., Й.А.Й., В.И.Д. И П.Д.Д. да заплатят направени по
делото разноски както следва:
- по сметка на ОД на МВР – гр. П.
сумата от 1465,00 лева – направени разноски на досъдебното производство, а
именно подсъдимия П.Д. – 1325,00 лева; подсъдимия С.В. – 50,00 лева и
подсъдимите Й.Й. и В.Д. по 45,00 лева;
Останалите разноски направени в
хода на досъдебното производство – 898,00 лева, за преводи остават за сметка на
органа, който ги е направил, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК.
- в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на П.ския окръжен съд, подсъдимите
следва да заплатят сумата от 1154,00 лева, а именно подсъдимия П.Д. – 1074,00
лева; подсъдимия С.В. – 40,00 лева и подсъдимите Й.Й. и В.Д. по 20,00 лева.
Останалите разноски, направени в
съдебното производство за преводи, в размер на 992,00 лева остават за сметка на
съда, на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: