№ 206
гр. Шумен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Т. Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20233600500304 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Дирекция „ Социално подпомагане „, гр.
Нови пазар, представлявана от директора В.К.М. срещу решение № 140/06.06.2023 г. по
гр.д. № 231/2023 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлена молба им за настаняване по
съдебен ред на детето А. Х. А., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на
Т. Д. Д. от гр. Нови пазар.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения, подробно
изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови ново, с
което да потвърди предприетата мярка за закрила по отношение на детето А. Х. А., чрез
настаняването му в професионално приемно семейство.
В предоставения й срок, адв. Ив. Х. от ШАК, в качеството й на особеният
представител на детето е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение. В първото по делото заседание заявява,
че не поддържа отговора и счита жалбата за вероятно основателна, предвид поведението на
майката при последните й срещи с детето, което е свидетелство за нисък родителски
капацитет.
Биологичната майка и единствен родител на детето Х. А. Ш. не е депозирала
отговор в законоустановения срок. В съдебно заседание заявява, че иска детето да е при нея,
както и, че за него ще се грижат баща му и тя самата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата с правно
основание чл.26, вр. чл.25 т.3 от Закона за закрила на детето, подадена от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Нови пазар, представлявана от В.К.М. – директор, за
настаняване по съдебен ред на детето А. Х. А., с ЕГН **********, с родители: майка – Х. А.
Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ...... и баща - неизвестен, в
професионалното приемно семейство на Т. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Нови пазар, обл.
Шумен ул. “....., за срок от една година, както и детето да ползва социалната услуга
“Заместваща приемна грижа” в предвидените в нормативните документи случаи.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е
валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи, че малолетния А. Х. А., ЕГН ********** е роден на
..... г., от майка Х. А. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ул. ...... и баща
– неизвестен. Раждането е протекло при домашни условия, като майката не е споделила за
бременността си и същата не е била проследявана. В деня на раждането, майката и детето
били приети в МБАЛ Шумен, където, след проведени консултации със социален работник,
на Х. Ш. било предложено да ползва социална услуга в Звено „Майка бебе“, която тя
категорично отказала. Социални работници от ДСП – Нови пазар посетили дома на майката
на адрес: гр. Шумен, ул. ....., като констатирали, че представлява новопостроена къща в
покрайнините на града, на трудно достъпно място, от която пригодна за живеене е само
една стая, обитавана от Р.И. – майка на Х. Ш.. Останалите стаи са на мазилка и по тях се
свлича влага, а на пода има вода, включая в стаята, обитавана от майката и съжителя й
Б.М.З., обзаведена със спалня и шкафчета, покрити с мухъл. Хигиенно-битовите условия в
къщата са незадоволителни, като за новороденото не е закупено нищо необходимо. Било
установено също, че майката и съжителят й, когото сочи за биологичен баща на детето са
безработни, не разполагат с доходи и разчитат на помощта на живущата с тях Р.И.. Майката
е с прекъснати здравноосигурителни права и няма избран личен лекар. Бабата Р.А. работи и
не и в състояние да полага грижи за детето. Майката има сестра, но тя живее в Германия със
семейството си. На социалните работници не е било съобщено за други близки или роднини,
които биха могли да отглеждат детето А.. Въз основа на горните данни е била изведена
необходимост детето да бъде настанено в професионално приемно семейство, като със
заповед № ЗД/Д-Н-017 от 13.02.2023 г. на директора на ДСП – Шумен, същото е било
настанено по административен ред в професионалното приемно семейство на Т. Д. Д. от гр.
Нови пазар.
При изслушването й пред първа инстанция майката е заявила, че не работи, не
получава доходи и няма осигуровки. Работи само съжителят й. Разчита изцяло на подкрепа
от страна на майка си и баща си, който се върнал от чужбина, когато разбрал за раждането
на бебето. Същият отремонтирал стаите в жилището им и в момента те са подходящи за
2
обитаване. На въпрос защо не се е подготвила предварително за появата на бебето, е
отговорила „ зимно време беше „. Заявила е също, че може и иска да полага адекватни
грижи за детето А., което е първо за нея.
Във връзка със заявеното от майката, съдът е възложил изготвяне на нови социални
доклад от ДСП – Шумен и ДСП – Нови пазар, от който се установява, че към дата 10.05.2023
г. в жилището на майката е извършен ремонт на три стаи, като за нея, детето и съжителят й
са пригодени две стаи – кухня и спалня, със санитарен възел – баня с тоалетна. Хигиенно-
битовите условия са много добри. За новороденото е закупено детско легло. Съжителят на
майката Б.З. е започнал работа в Сънсистем – Шумен, но все още няма данни за трудовото
му възнаграждение. Двамата с майката са с прекъснати здравно осигурителни права и нямат
личен лекар. Бабата на детето по майчина линия Р.И. има желание да полага грижи за детето
А., но работи на сметни и не може да го гледа, като изразява готовност да помага колкото
може на майката. Не се съобщава за други близки или роднини, които биха могли да се
грижат за детето в семейна среда. На 14.03.2023 г. майката е депозирала заявление с искане
да полога грижи за детето А. в семейна среда. На същата дата е била проведена първата
среща на детето с биологичното му семейство, на която са присъствали майката, съжителят
й и дядото на детето по майчина линия А.Р.. На тази среща, дядото споделил, че ще създаде
необходимите условия за отглеждане на детето, както и, че не е съгласен то да се отглежда
от приемен родител. Съжителят на майката Б.З. споделил, че е подал заявление за
припознаване на детето. От посочената дата до 10.05.2023 г. са били проведени общо четири
срещи, при които е било установено, че майката няма опит при отглеждане на деца, не
демонстрира майчин инстинкт. Не проявява емоция към детето си. Взима го на ръце, но не
съсредоточава вниманието си към него. Не може да прецени как да се държи с детето и
какво да прави с него и не осъзнава в пълен обем ангажиментите си по отглеждане на
новородено. По нейно желание, майката е била насочена за ползване на социална услуга „
Оценка на родителския капацитет „ към КСУДС – Шумен, за срок от три месеца. В
заключение, социалните работници са дали становище, че в защита най-добрия интерес на
детето е то да се отглежда от професионално приемно семейство.
От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка
Р.А.И. / баба на детето по майчина линия / се установява, че понастоящем в къщата на адрес:
гр. Шумен, ул. ......... живеят свидетелката, майката на детето А. и съжителят на последната
Б.. Последният е започнал работа в Сънсистем – Шумен и получава трудово възнаграждение
в размер на 1 000 лева месечно. Жилището се отоплява с климатик и ел. печка. Стаите които
обитават са били напълно отремонтирани от бащата на Х.. За детето има закупени легло,
дрехи, шишенца. Свидетелката също работи в Сънсистем – Шумен и получава
възнаграждение в размер на 1 200 лева месечно. През м. март 2023 г. съжителят на майката,
който бил баща на детето А. подал заявление за припознаването му, но процедурата все още
не била завършена. На зададен й въпрос, свидетелката отговаря, че майката знае как да
полага грижи за детето.
От изявлението на социален работник С.А. при ДСП – Нови пазар, която работи с
3
детето се установява, че ползването на услугата „ Оценка на родителския капацитет „ към
КСУДС – Шумен от майката на детето А. е приключила и предстои изготвяне на
окончателен доклад, в който ще бъде дадена отрицателна оценка, поради липса на
родителски капацитет у Х. А. Ш. да отглежда детето и задоволява потребностите му. Това,
което са наблюдавали социалните работници в продължение на шест месеца от раждането
на детето е абсолютно неадекватно поведение от страна на майката спрямо него. Майката,
въпреки подканянията на социалния работник и на приемния родител, не търсела никаква
информация за развитието на детето. Нито веднъж не е пожелала да го нахрани или да му
смени памперса и през повечето време била безучастна. Вземала детето, но без топла
емоция. Опитвала да го гушне, но в момента в който то се разплаквало, тя не знаела какво да
прави, изпадала в паника и излизала от стаята или го оставяла в количката, или го давала на
приемния родител. На предпоследната среща с детето се опитала да го сложи седнало на
краката й, след което лицето, което я придружавало на срещата й направило забележка, тъй
като до шестия месец детето не може да бъде поставяно в такава позиция, при което майката
не отговорила и продължила да се опитва да слага бебето да седне. След като и социалният
работник й направил забележка, че така не може, реакцията на майката била, че се
разсърдила, хвърлила детето в количката и излязла от стаята. Върнала се след около 15
минути, вече успокоена и на въпроса, който й бил зададен: „Защо постъпи така, не може
когато ти се направи забележка или не може когато детето плаче, ти да го хвърлиш и да
излизаш от стаята.“, отговорът бил „Защото така прецених.“ На последната насрочена среща
с детето майката изобщо не дошла. Според социалния работник, на този етап майка не
осъзнава в пълен смисъл обема на грижи, които я очакват и не желае да получи реална
представа за това, като поведението й е застрашаващо по отношение здравето на детето.
Същата е импулсивна, непостоянна, незаинтересована и безучастна при контактите си с
детето. В началото, докато баща й я придружавал на срещите с детето те продължавали и
след определеното време от 1 час, но, когато той не бил там, приключвали за 45-50 минути,
тъй като майката бързала да си тръгне.
При изслушването на майката във въззивното производството същата заявява, че
иска да си гледа детето и ще бъде подпомагана от биологичния му баща.
При така установените факти, съдът възприема следното от правна страна:
В чл.10 от ЗЗДет. е прокламирано, че всяко дете има право на закрила за нормалното
му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на
раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия,
образование и убеждения или наличие на увреждане. Съгласно чл.3 от закона, закрилата на
детето се основава на принципите за зачитане и уважение на личността на детето,
отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес на детето, специална
закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, временен характер
на ограничителните мерки, грижа в съответствие с потребностите на детето, насърчаване на
отговорното родителство, подкрепа на семейството. Съгласно чл.5, специална закрила се
4
осигурява на дете в риск. Съгласно т.11, пар.1 от ДР на ЗЗДет., "Дете в риск" е дете: а) чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права
са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; г) за
което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Съгласно
чл.25, мярката за закрила настаняване на дете извън семейството се прилага спрямо дете: 1/
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; 2/ чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3/ чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4/ което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5/ в случаите по
чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6/ чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за
радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и социално развитие. Настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно т.5, пар.1 от ДР на ЗЗДет.,
"Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай, от материалите по делото се установи, че детето А. е родено в
домашни условия, като майката е скрила бременността си дори от своите близки и тя не е
била проследявана. До и след раждането на детето майката не е предприела каквито и да
било мерки за създаване на подходящи условия за отглеждане на детето, като жилището,
което е обитавала е било с изключително лоши битови условия, а за детето не е било
закупено нищо необходимо. Майката съжителства на семейни начала, с мъж който сочи за
биологичен баща на детето, но то не е припознато от него, макар да е подадено заявление за
това. Майката не работи, не е здравно и социално осигурена и няма личен лекар. Разчита на
финансова помощ от майка си, с която живеят заедно. След раждането на детето и въпреки
предложената й възможност, майката е отказала ползването на социална услуга „ Майка и
бебе „, без основателна причина за това. След завръщане на баща й от чужбина, майката и
живущите с нея са били подпомогнати от последния за осъществяване ремонт на жилището
им, като към днешна дата то предоставя много-добри битови условия за отглеждане на дете.
Въпреки това и оказаните й от социалните работници и близките й поощрение и подкрепа
досега майката е показала пълно непознаване на нуждите на новороденото си дете и на
5
собствените й ангажименти и отговорности във връзка с това, както и нежелание да се
запознае с тях. Демонстрирала е липса на родителски качества и капацитет, нежелание за
обгрижване и общуване с детето, както и липса на емоционална привързаност към него. Не
се е интересувала за състоянието му, била е безучастна към потребностите му и е допускала
поведение и действия несъответни на невръстната му възраст и на нуждата му от постоянни
и пълноценни грижи, поставяйки в риск здравето и живота му.
Установи се също, че майката не може да разчита на друга, освен финансова и
морална подкрепа от страна на своите близки при отглеждане на детето, тъй като майка й и
съжителят й работят и не поемат ангажимент да полагат грижи за него, а сестра й и баща й
живеят в чужбина.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че към момента майката не е в
състояние да задоволи адекватно и в пълнота физическите, психическите и емоционалните
потребности на малолетното дете А., което е от особено значение предвид невръстната му
възраст, и, че, поради липсата на родителски капацитет и умения, както и на желание за
подобряването им, създава опасност за живота, здравето и нормалното му физическо,
психическо и емоционално развитие, което, както и обстоятелството, че майката е
единствен родител, налага извеждане на детето извън семейството.
Що се отнася до мярката за закрила, която следва да се приложи, доколкото се
установи, че детето няма близки и роднини, които да са в състояние да полагат грижи за него
постоянно и в дългосрочен план, счита, че в негов най-добър интерес е да бъде настанено в
професионалното приемно семейство, в което пребивава в момента и, в което му се
осигуряват необходимите за правилното му развитие условия и грижи.
Мярката за закрила следва да бъде постановена за срок от една година, считано от
влизане на решението в сила, до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с
което по отношение на детето А. Х. А. да бъде постановена мярка за закрила, изразяваща се
в извеждането му от биологичното семейство и настаняването му в професионалното
приемно семейство на Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ....., за срок от една
година от влизане на решението в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 40/06.06.2023 г. по гр.д. № 231/2023 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлена молба на ДСП – Нови пазар за настаняване
по съдебен ред на детето А. Х. А., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство
на Т. Д. Д. от гр. Нови пазар, като вместо него постановява:
6
НАСТАНЯВА малолетния А. Х. А., ЕГН **********, роден на ..... г., от майка Х. А.
Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ...... и баща – неизвестен в
професионалното приемно семейство на Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар,
....., за СРОК от една година от влизане на решението в сила,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7