Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 16.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на oсемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 47 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Теленор България“ ЕАД гр.София,  чрез адвокат пълномощник, предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N  917/2020г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на потребени услуги по договор за мобилни услуги от 15.11.2018г., по който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** с избран абонаментен план Тотал 31.99 лв., за срок на действие  от 24 месеца, до 15.11.2020г., както и по приложение от 15.11.2018г. към договора за мобилни услуги от 15.11.2018г. за предоставен втори мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 12.99 лв., с уговорен срок на действие до 15.11.2020г.. Ищецът твърди, че посочените договори са прекратени от него по причина, че ответникът като абонат по тях не е заплатил в срок услугите по издадени фактури в периода от 20.10.2018г. до 19.01.2019г., което породило правото му като оператор и кредитор да претендира неустойки в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок на действие, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси.Начислените неустойки на това основание са в общ размер от 112.44 лв., в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на всеки от двата договора за мобилни услуги oт 15.11.2018г., от която 32.46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на единия и 79.98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на другия договор. Поради това, че за начислените неустойки ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 917/2020г. на РС-Кърджали, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с настоящия установителен иск се претендира да се установи съществуването на вземането спрямо ответника за горепосочените неустойки, като се претендират и разноските, направени в заповедното производство и в настоящето производство.В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Р.О. не е подал отговор на исковата молба и в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

С договор за мобилни услуги по заявка N *********, сключен на 15.11.2018г., ищецът като оператор предоставя на ответника като потребител мобилен номер +359*********  при стандартен абонаментен план Тотал 31.99 лв. с неограничени национални минути и изх. роуминг в зона на ЕС за първоначален срок от 24 месеца, считано от 15.11.2018г. до 15.11.2020г..С подписано на същата дата, 15.11.2018г.,  Приложение към договор за мобилни услуги, ищецът като оператор предоставя на ответника абонаментен план Тотал 12.99 по предпочетен номер **********, за първоначален срок от 24 месеца, считано от 15.11.2018г. до 15.11.2020г.

С договора за мобилни услуги е постигнато съгласие, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по искане или по вина на потребителя, същият дължи на оператора неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер, както и част от ползваната отстъпка от абонаментния план за оставащия срок на договора, а при предоставено устройство, чиито срок на ползване не е изтекъл, и такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя при предоставянето му, от която съгласно общите условия към договора за лизинг се приспадат платените от потребителя лизингови вноски, освен когато той върне устройството. 

Представени са фактура N **********/20.11.2018г. с падеж на 05.12.2018г., издадена за отчетен период 15.11.2018г. до 19.11.2018г., за сума от 71.94 лв.; фактура N **********/20.12.2018г. с падеж на 04.01.2019г., издадена за отчетен период 20.11.2018г. до 19.12.2018г. за сума от 178.28 лв. и  фактура N **********/20.01.2019г. с падеж на 04.02.2019г., издадена за отчетен период 20.11.2018г. до 19.12.2018г. за сума от 44.98 лв., с които са фактурирани ползвани услуги и такси за абонаменти, неплащането на които, предвид липса на твърдения и доказателства за противното, е обусловило начисляването на процесните неустойки по фактура N **********/20.03.2019г. с падеж на 04.04.2019г., като същите са формирани от три стандартни месечни абонаментни такси по основния договор и приложението към него, но без ДДС.  

Съдът приема, че ищецът на основание подписаните договор и приложение към него начислява като дължими от ответника суми за ползвани услуги, както и начислява неустойки, в резултат на твърдяното и доказано от ищеца упражнено право да прекрати всички съглашения с ответника поради неплащане на дължими парични суми за мобилни услуги. Размерът на претендираните задължения съдът приема да е установен от самите фактури, които удостоверяват задължения на абоната съгласно договорите за мобилни услуги, при липса на спор, че договорите са сключени с посочените по тях параметри - срок, дължима абонаментна такса и др., начислени с фактурите, за които ищецът като оператор на далекосъобщителни услуги определя цена съгласно договорите и общите условия, при което неизпълнението  на договорите поражда правото на оператора да претендира неустойки за предсрочно прекратяване на срочните договори.

 Уговорените от страните парични неустойки в хипотеза на предсрочно прекратяване на договорите обезпечават от една страна изпълнението на задълженията на потребителя, а от друга обезщетяват оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в отношенията между страните и вземането за неустойка в общ размер от 112.44 лв., за което е издадена заповед N 260006/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д. N 917/2020г. на РС-Кърджали.

С оглед на горното, предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски - както в настоящото производство, така и в заповедното производство ищецът прави разноски от по 25 лв. за държавна такса и от по 180 лв. за адвокатско възнаграждение, които са в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

 

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане от А.Р.О. с ЕГН **********, с настоящ адрес Турция и с постоянен адрес *** размер на сумата 112.44 лв., представляваща неустойки в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги oт 15.11.2018г. за мобилни номера +359********* и **********, за което вземане е издадена Заповед  N 260006/24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  917/2020г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА А.Р.О. с ЕГН **********, с настоящ адрес Турция и с постоянен адрес ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 410 лв., представляваща разноски, от които 205 лв. в настоящото производство и 205 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. N  917/2020г. на РС-Кърджали.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                

Съдия: