Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1553
гр.
Пловдив , 13.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 13.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа
докладваното от
съдията Михова гр.д. №2630 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
взискателя Б.Д.Б., ЕГН:**********,*** срещу постановление от 09.07.2018г. на
ДСИ при Районен съд-гр.Смолян по изп.д. № 367/2012г., с което е прекратено
изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради непоискани от взискателя и
неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години.
Жалбоподателят поддържа, че не са
налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като в подадената от него
молба за образуване на изпълнителното дело е поискал от съдебния изпълнител
да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки , да изисква преписи от документи. Причина за неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на 16 години е проявеното от съдебния
изпълнител процесуално бездействие , който е бил длъжен да предприеме и изпълни
посочените в молбата от взискатели принудителни действия. Искането до съда е за
отмяна като незаконосъобразно на постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното
производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
В писмените си мотиви по чл.
436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице
– взискател в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 367/2002г. по
описа на ДСИ при Районен съд-гр.Смолян е образувано за принудителното
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя Б.Б. срещу длъжника К. С. в размер на сумата от 4000 лева,
представляваща невърнат заем по сключен
между страните на 05.12.1990г. договор за заем за потребление , ведно със законна лихва
върху главницата и сумата от 160 лева – разноски, за което на
03.11.1993г. е издаден и изпълнителен лист по гр.д.№855/1992г. по описа на СРС.
Единственото действие извършено по изпълнителното дело до постановяване от
съдебния изпълнител на 09.07.2018г на обжалваното постановление за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , е връчване на ПДИ на длъжника на 22.08.2002г. Други
действия не се твърди и доказва да са извършени в продължение на 16 години.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя,
от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящия случай се установява
посоченото основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК - бездействие на взискателя в продължение на две години за
периода от образуване, респ. връчване на призовката за доброволно изпълнение на
22.08.2002г. Следователно изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона най-късно на 22.08.2004г., независимо кога е прогласено
същото. В случая не са налице реално
извършени изпълнителни действия от момента на образуване на
изпълнително производство до прекратяването му, нито е посочен нов
изпълнителен способ от взискателя, нито последният е поискал извършването на
изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, предмет на делото,
поради което е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
При така изложените съображения,
жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Б.Д.Б., ЕГН:**********,***7 срещу
постановление от 09.07.2018г. на ДСИ при Районен съд-гр.Смолян по изп.д. №
367/2012г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК ,
поради непоискани от взискателя и
неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.