Решение по дело №174/2023 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 95
Дата: 4 август 2023 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20233130200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. П., **.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20233130200174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Б. Г. Г., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-
0001312/ 13.01.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“, с
което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000
лв. на основание чл.177 ал.3, пр.3 от ЗДвП .
В жалбата се навеждат доводи за това, че наказателното постановление
е издадено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение и моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира и разноски.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
В съпроводителното писмо са изложени доводи за това, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска
потвърждаването му. Направено е искане за присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 07.12.2022г. въззивника извършвал обществен превоз на товари,
като управлявал товарен автомобил влекач марка "MAH”, с per. № ****, от
кат. **, с прикачено полуремарке с per. № ****, от кат. ** по маршрут П. - В.
Запад.
На АМ "Хемус", около 1 км. преди пътен възел В./П., в посока гр. ****,
той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св. З. Д.
Ю.. При проверка на документите се установило, че въззивника превозва
(семки - 23800 кг.). Св. Ю. извършил измерване с електронна мобилна везна,
при което се установило, че задвижващата ос на влекача е претоварена с 935
кг, при допустима норма от 11 тона и 500 кг. Задвижващото преизмерение е
отчело стойност от 12 тона и 435 кг на задвижваща ос, която се явявала втора
ос на влекача.
Измерването било извършено с мобилна електронна везна „Dini Agreо”,
модел „DFWKR”. Средството за измерване било с поставен стикер за годност
с номер **********.
Въззивника не представил квитанция за разрешено претоварване от
АПИ. Поради това св. Ю. съставил против въззивника акт за установяване
на нарушение, в който описал установеното при проверката и квалифицирал
действията му като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.4
б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.139 ал.1
т.2 пр.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.4 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. За него
на въз. Г. била наложена „Глоба“ в размер на 1 000лв. на основание чл.177
ал.3, пр.3 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан св. З. Д. Ю. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната преписка, събраните
2
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства , които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001312/13.01.2023г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-**** към
изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съгласно заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта, информационните
технологии. То е издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Самото нарушение е описано в пълнота, като са
посочени всичките му съставомерни признаци. Посочени са нарушените
материално- правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които да са
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В този смисъл е и Решението № 1420/**.11.022г.
на Административен съд-****.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
приел, че въз. Г. е допуснал нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр.
чл.7, ал.1 т.4 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. Тези разпоредби определят
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси, визирани в чл.6 ал.1 от наредбата, с пневматично окачване за движение
по всички пътища, отворени за обществено ползване. В чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от
наредбата е предвидено, че за процесното МПС, което е с две оси и
3
полуремарке с три оси, за , теглото не е следвало да е над 11,5 тона, като в
конкретния случай е било 12 тона и 435 кг.
От съдържанието на приложената по преписката разпечатка от
направеното измерване, се установява, че измерените стойности на втора
единична задвижваща ос е 12435 кг..При разрешено натоварване от 11500 кг,
е налице превишение с 935 кг. Съобразно приложените по преписката
писмени доказателства съдът намира за неоснователни възраженията,
свързани с годността на използваното техническо средство.
Възражения по отношения на годността на техническото средство за
измерване не са постъпвали.
Поради това съдът намира за безспорно установено, че въз. Г. е
извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение, тъй
като е управлявал ППС по път отворен за обществено ползване, влекач с
прикачено полуремарке като натоварването на втората единична задвижваща
ос на МПС-то е било 12435 кг при максимално допустимо натоварване 11500
кг., без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без да са били
заплатени съответни такси по ЗП.
Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото е
формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на
вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за по-
ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с
останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.177 ал.3 пр.3 от
ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач , който
управлява ППС с натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на въз. Г. в
случая е налице.
Съдът намира, че това наказание като размер е съответно на
допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН. Наказанието
е към минимума и е адекватно на извършеното нарушение с оглед размера на
претоварването.
4
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.4 вр. ал.7 т.2 от
ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001312/
13.01.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“-****, с
което на Б. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.177 ал.3, пр.3 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.4 б.”а”
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РД
„Автомобилна администрация“-**** сумата от 80 /осемдесет/лева
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
5
Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
**** по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6