Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 92 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 500975-F538711/24.03.2020г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е депозирана от надлежна страна,в срок,поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,че наказателното постановление е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата на сочените в нея основания,като пледира обжалваното наказателно постановление да бъде отменено,поради наличието на маловажен случай на основание чл.28 от ЗАНН.Алтернативно в случай,че не бъдат уважени доводите за наличието на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН да бъде изменено наложеното административно наказание,съгласно законоустановения минимум от 500 лева,определен с разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Представителят на органа издал наказателното постановление,оспорва жалбата,а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението,справедливост на наложеното административно наказание и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на доказателствата по делото,съдът възприе следната фактическа обстановка:
Д.Б.Б.-инспектор в ГД“Фискален контрол“ и П.С.Д.-инспектори по приходите в ТД на НАП-гр.Варна са извършили проверка на 13.02.2020г., на търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР на ЗДДС-магазин хранителни стоки находящ се в с.***,общ.Каварна улица „***“ № **,стопанисван от Районна потребителна кооперация „Съгласие“ с ЕИК по Булстат ***.В хода на проверката е констатирано,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство/ФУ/.
На 13.02.2020г. в 13.16ч. е извършена контролна покупка преди легитимация на две дълги кафета с единична цена от 0,55 лева или общо 1,10лв.,заплатена в брой с 1бр. монета от 1лв и 1бр. монета от 10 ст. От Д. Б.Б.-инспектор по приходите към ГДФК при ЦУ на НАП.Плащането е прието от М.С.Д.-работеща в обекта като продавач-консултатнт.За покупката заплатена в брой не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ модел „DATECS“ с ИН на ФУ № DT741763 и ИН на ФП с № 02741763,както и ръчна касова бележка от кочан.За целите на проверката след легитимация е изведен КЛЕН за деня на проверката от 06.00 до 13.28 видно от който продажбата на контролната покупка не е регистрирана на ФУ.Актосъставителят е приел,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ с горното деяние е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС.
АУАН бил надлежно връчен на представляващия Районна потребителна кооперация „Съгласие“ гр.Каварна,който го подписал.В законоустановения тридневен срок,съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивника не е депозирал до Директора на ТД на НАП гр.Варна писмени възражения във връзка с издадения АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя Д.Б.Б. и свидетелката М.С.Д.,тъй като същите са последователни,вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка,приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите Д.Б.Б.,М.С.Д.,АУАН №F538711/20.02.2020г.,ПИП№ Сер.АА № 0356205/13.02.2020г.,КЛЕН и опис на паричните средства.
Като прецени изложената фактическа обстановка,с оглед нормативните актове,регламентиращи процесните отношения,настоящия състав на КРС,достигна до следните правни изводи:
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира,че описаното представлява неизпълнение от страна на въззивника-жалбоподател на задълженията му към държавата по чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от Министъра на финансите,във връзка с чл.118 ал.1 и чл.185 ал.1 от ЗДДС.Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.ДВ,бр.48 от 2011г.,в сила от 24.06.2011г.,доп.бр.102 от 2012г.,в сила от 21.12.2012г.,изм.бр.40 от 2013г. в сила от 30.04.2013г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД,освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен дебит или наличен паричен превод,извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод,извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.По силата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.Дв бр.102 от 2012г. в сила от 21.12.2012г./,независимо от документирането с първичен счетоводен документ,задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1-за всяко плащане с изключение на случаите,когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,кредитен превод,директен дебит,чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,независимо дали е поискан друг данъчен документ,но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член,както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на Министъра на финансите.Видно от цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ плащането на стоки и услуги в брой в търговски обект не попада сред изключенията,предвидени в чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.В този смисъл за всяко плащане се издава фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.Установи се по делото,че Д.Б.Б.-инспектор в ГД“Фискален контрол“ и П.С.Д.-инспектори по приходите в ТД на НАП-гр.Варна са извършили проверка на 13.02.2020г., на търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР на ЗДДС-магазин хранителни стоки находящ се в с.***,общ.Каварна улица „***“ № **,стопанисван от Районна потребителна кооперация „Съгласие“ с ЕИК по Булстат ***.В хода на проверката е констатирано,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект,чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство/ФУ/.
На 13.02.2020г. в 13.16ч. е извършена контролна покупка преди легитимация на две дълги кафета с единична цена от 0,55 лева или общо 1,10лв.,заплатена в брой с 1бр. монета от 1лв и 1бр. монета от 10 ст. От Д.Б.Б.-инспектор по приходите към ГДФК при ЦУ на НАП.Плащането е прието от М.С.Д.-работеща в обекта като продавач-консултант.За покупката заплатена в брой не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ модел „DATECS“ с ИН на ФУ № DT741763 и ИН на ФП с № 02741763,както и ръчна касова бележка от кочан.За целите на проверката след легитимация е изведен КЛЕН за деня на проверката от 06.00 до 13.28 видно от който продажбата на контролната покупка не е регистрирана на ФУ.Актосъставителят е приел,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ с горното деяние е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното се приема за безспорно установено,че търговецът,в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/Наредба № Н-18/ е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
.При това положение жалбоподателя следва да понесе административнонаказателна отговорност,тъй като разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни задължения,които се установи,че са били нарушени от негова страна.Тази разпоредба е във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.Правилно АНО е ангажирал отговорността на въззивника и е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение.
В случая се касае за административно нарушение,което е формално по своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя,не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска,тоест да се стигне до някакъв резултат,а същото се счита за осъществено само с факта на неизпълнение на задълженията,който предписва визираната правна норма на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.Задължение на търговеца е да предприеме всичко необходимо,а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото изискване от наредбата.
Съдът счита,че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение.Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение,като не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката.Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването му и не зависи от размера на сумата.Съдът счита,че неиздаването на фискален бон при осъществяване на продажби в търговската мрежа е масово явление при търговците и в този смисъл административното нарушение е с голяма степен на обществена опасност.При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за засягането на обществени отношения със значителен интерес,каквито се явяват тези свързани с приходната част на държавния бюджет.
При служебната проверка на административнонаказателната процедура,съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Спазени са процесуалните срокове при издаване на АУАН и НП,тъй като е спазен тримесечния срок от откриване на нарушителя до съставяне на акта/съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН/ и шестмесечният-от съставяне на акта до издаване на постановлението/чл.34 ал.3 от ЗАНН/.Актът за установяване на административно нарушение е съставен от упълномощено лице,а наказателното постановление е издадено от компетентен орган-аргумент от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ЦУ на НАП.На следващо място,фактическата обстановка е била напълно изяснена,поради което липсва нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН или друга разпоредба,уреждаща процесуални правила.
За извършеното от търговеца нарушение в чл.185 ал.1 от ЗДДС се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500лв. до 2000 лв.Наказващия орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер от 600 лева.При определяне на наказанието при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН съдът достигна до извод,че справедливото наказание,което следва да се наложи на търговеца е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма-500 лева.Съдът счита,че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,поради което налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо.Ето защо наложената санкция от 600 лева следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер от 500 лева.С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,както и генералната превенция за въздействие върху обществото.Така определения от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на данъчното законодателство от страна на търговеца,в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.Вярно е,че при проверката е констатирано и друго нарушение на данъчното законодателство,но липсват данни за предходни нарушения,извършени от този търговец.Освен това се касае за неиздаване на фискален бон за плащания на ниска стойност,поради което самите нарушения са от такова естество,че не са довели до значителни вреди за фиска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143 ал.3 вр. с чл.63 ал.5 от ЗАНН,искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН/обн.ДВ бр.24/29.11.2019г.,в сила от 03.12.2019г./ в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.Според чл.143 ал.3 от АПК,когато съдът отхвърли оспорването,както е в случая,тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63 ал.5 от АПК предвижда,че в полза на юридически лица,които са били защитавани от юрисконсулт/както е в случая за Агенция за държавна финансова инспекция/,се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН/обн.ДВ бр.24/29.11.2019г.,в сила от 03.12.2019г./ във връзка с чл.143 ал.3 от АПК,във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство настоящия съдебен състав определя на 100/сто/ лева,съобразявайки вида и количеството на извършената дейност и факта,че по делото с участие на юрисконсулта е проведено едно открито съдебно заседание,както и че размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ е намален от 600 лева на 500 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 ал.3 от АПК,вр.с чл.78 ал.3 от ГПК вр. с чл.63 ал.5 от ЗАНН,искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски,съгласно представения списък се явява частично основателно и следва да се уважи съразмерно на изменението на наказателното постановление досежно размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 600лв. на 500 лв.,като претендираните разноски съгласно представения списък в размер на 300 лева,следва да бъдат уважени в размер на 50 лв.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“,като размерът се намали от 600 лева на 500 лева,а в останалата част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.второ от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 500975-F538711/24.03.2020г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,с което на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600/петстотин/лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите,във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС,на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 600/шестстотин/ лева на 500/петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ № ** представлявано от Д.Щ.И.,М.М.И.,Д.Д.К.,П. Д. П.,С.И.А.,С.П.С.,Д.Я.И.,Т. Д. Т.,ДА ЗАПЛАТИ на Централно управление на Националната агенция по приходите *** бул.“***“ № ** сумата от 100/сто/ лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по приходите *** бул.“***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Районна потребителна кооперация „Съгласие“ седалище и адрес на управление гр.** улица „***“ № ** сумата от 50/петдесет/ лева,представляваща претендирани разноски от въззивника, съразмерно на изменението на наказателното постановление досежно размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 600лв. на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: