Определение по дело №549/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6599
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 7 май 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20201100500549
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………….

 

гр. София, 07.05.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                             председател: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                       ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                 СВИЛЕН СТАНЧЕВ     

като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 549 по описа на СГС за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба, заведена в Рег. на ЧСИ с вх. № 056845/03.12.2019 г. на Я.Н.Я. – длъжник по изп. дело № 20168440402075, действащ чрез особения си представител адв. М.Й.

Жалбоподателят заявява, че обжалва начислените на длъжника разноски по изпълнението. Излага съображения, че същите са прекомерни, несъразмерни с размера на дълга и неправилно изчислени от ЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело – „Т..С.“ ЕАД, не изразява становище.

В мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени  съображения, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20168440402075 по описа на ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ е образувано по молба от 24.06.2016 г. на „Т..С.“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2016 г. по гр.д. № 12935/2013 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, с който Я.Н.Я. е осъден да заплати на „Т..С.“ ЕАД, суата от 5019 лева – главница, ведно със законната лихва от 29.07.2013 г. до окончателното плащане и сумата от 463.75 лева – обезщетение за забава, за периода от 01.07.2011 г. до 19.07.2013 г.

С постановление от 24.06.2016 г., съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство, постановил е да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да се уведоми НАП, да се извършат справки, както и е наложил запор върху пенсията на длъжника.

На длъжника са изпращани няколко съобщения и уведомления.

На 13.02.2017 г., ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Междувременно са правени удръжки от пенсията на длъжника.

На 23.11.2017 г. е разпоредено да се изпрати искане до САК за назначаване на особен представител на длъжника (л. 78 от изп.д.).

На 23.10.2019 г., на взискателя е указано да представи депозит за назначаване на особен представител.

На 19.11.2019 г., адв. М.Й.е назначен за особен представител на длъжника в изпълнителното производство.

На 26.11.2019 г., на адв. М.Й.е връчено съобщение за образувано на изпълнителното дело, в което са посочени и разноските по изпълнението.

С т.нар. „жалба“, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, длъжникът (чрез особения представител) е заявил, че обжалва начислените разноски.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В разглеждания случай, правото на жалба е упражнено срещу акта на съдебния изпълнител, с който са определени като дължими сторените от взискателя разноски, но компетентен да се произнесе по искането на длъжника за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя и на таксите по изпълнението, е бил съдебния изпълнител, независимо, че това искане е адресирано  до съда, тъй като характерът на искането определя компетентния орган за произнасяне по същото. 

Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). На съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител, с който се произнася по възражението срещу начислените в разноски по изпълнителното дело, независимо дали уважава възражението или не (В този смисъл Определение № 529/07.07.2011г. по ч.т.д. 360/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Определение № 83/19.02.2013г. на ВКС, І-во Г.О., дело № 620/2012г).

Отнесено към конкретната хипотеза, това означава, че директното сезиране с искане по чл.78, ал.5 ГПК на съда в качеството му на контролна инстанция, която не може да извърши сама за първи път дължимото действие, е недопустимо. Адресат на искането на длъжника за намаляване на разноските в изпълнителното производство, инкорпорирано в жалбата, не е съдът, а съдебният изпълнител пред когото се развива изпълнителното производство.  Актът на съдебния изпълнител, с който той се произнася по упражненото пред него право за присъждане на по нисък - размер на възнаграждението на юрисконсулта, представляващ взискателя (чл. 78, ал. 5 ГПК), при наличие на правен интерес, вече ще подлежи на съдебен контрол.

По отношение на дължимите такси по ТТРЗЧСИ – произнасянето на съдебния изпълнител по искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение обуславя определянето на основата, върху която се изчислява таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съответно жалбата срещу разноските под формата на такси е също преждевременна и няма как да бъде разгледана от съда.

По горните съображения делото, което е преждевременно образувано пред съда и следва да се върне на съдебния изпълнител. Произнасяне по разноските за настоящото производство не може да има, тъй като повдигнатият правен спор не е разрешен.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 549/2020 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав и

ИЗПРАЩА възражение, посочено като „жалба“, заведена в Рег. на ЧСИ с вх. № 056845/03.12.2019 г. по компетентност за произнасяне на ЧСИ по изпълнително дело № 20168440402075.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, като непреграждащо по - нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.