О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Терзийска
възз.т.д. № 936 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 248 от ГПК.
Постъпила
е молба вх. № 21547/15.07.2019 г. от ЗАД «Булстрад
Виена Иншурънс Груп» АД, чрез процесуален представител, в която недоволна от
постановеното определение № 2460/05.07.2019 г. по делото в
частта за разноските, моли същото да се измени и да се присъди исканото в
размер на 360.00 лева.
Твърдението
на въззивника е, че не е представил предварително доказатества за превод на
адвокатското възнаграждение, тъй като е очаквал производството да се развие в
открито съдебно заседание, до приключване на което изтича срока за доказване на
направените разходи.
Становището
на «Инжстройинженеринг» ЕООД е за неоснователност на молбата, а в условие на
евентуалност се счита, че възнаграждението следва да се сведе до минимума, тъй
като процесуалният прдставител не е осъществил докрай защитата, за която е
заплатен адвокатския хонорар.
От
Агенция «Пътна инфраструктура» не е постъпило становище.
Молбата
е допустима за разглеждане и е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, от
страна със засегнат правен интерес и представен списък по чл. 80 от ГПК.
По същество:
Производството пред ОС Варна е прекратено с
Определение № 2460/05.07.2019 г. при извод за недопустимост на депозираната
въззивна жалба от „Инжстройинженеринг“ ЕООД – трето лице, помагач на ответника
в първата инстанция Агенция „Пътна инфраструктура“ с ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс“
АД.
При горното и съдът по разноските е счел,
че на такива право имат ответните по жалбата страни, но не е присъдил на
застрахователя поради отсъствие на доказателства за реално заплатен разход по
фактурата.
Дококото съгласно чл. 81 от ГПК съдът при
приключване на делото със съответния акт дължи произнасяне и по въпроса за
разноските от една страна, от друга предвид факта, че доказателства за
извършени разходи се представят до приключване на устните състезания в
съответната инстанция, а тук такива не са представени по обективни причини –
делото не е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, то именно в
срока по чл. 248 от ГПК заинтересованата страна може да представи доказателства
за извършен разход. Процесуалната недопустимост на жалбата съдът може да констатира в
закрито съдебно заседание. В тази хипотеза за ответника остава единствено
възможността да заяви претенцията си за
разноски в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на
определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за
репарация на извършените разноски като основателността на молбата се
предпоставя от доказателства за извършен разход преди определението за
прекратяване на производството.
Такива са представени към молбата по чл.
248 от ГПК - банкови преводи на сумата
от 1 713.00 лева към сметка на адвокатско дружество „Ставрев и Д.“ с
основание за превода – хонорар по фактури, една от които 1845/23.05.2019 г.
Преводът е от дата 28.05.2019 г., т.е. преди прекратителното определение от
05.07.2019 г.
В самата фактура основанието за разхода е
изготвяне на отговор по жалба, т.е. съдът приема, противно на соченото от
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, че адвокатското възнаграждение покрива извършеното в
конкретика - изготвяне отговора по жалбата, а не е общо за процесуално
представителство /т.е. и за явяване в открито съдебно заседание/.
Съгласно чл. 9 ал.1 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор
по жалба без явяване в съдебно заседание се дължи възнаграждение в размер на
¾ от това по чл. 7, но не по-малко от 300 лева. Съгласно §2а от
Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати възнаграждението е без ДДС, т.е.
косвеният данък се начислява върху минимума по Наредбата.
Предвид стойността на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС, налага се извода, че е договорено
в минимален размер от 300 лева и не се налага редукция.
В
контекста на изложеното, налице са основания за ревизия на постановеното определение
в частта на разноските.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 2460/05.07.2019 г. на ВОС по
възз.т.д. № 936/2019 г. в частта за разноските КАТО:
ОСЪЖДА «Инжстройинженеринг» ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
да заплати на ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс груп» АД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, разноски за
процесуално представителство по настоящото дело, на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК.
Определението може да се обжалва
пред Апелативен съд Варна с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.