РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7597 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж
рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя
Д. ***срещу П.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 1873,98 лева, от които:
сума в размер на 1310,42 лв.,
представляваща главница по договор за кредит,
сума в размер на 488,64 лева, представляващи договорна лихва, както и
сума в размер на 74.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2018 до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
предявеният иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на
основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му
заплати обща сума в
размер на 1873,98 лева, от които: сума в
размер на 1310,42 лв., представляваща главница
по договор за кредит, сума в размер на 488,64 лева, представляващи договорна
лихва, както и сума в размер на 74.92 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.03.2018 до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.
Сочи се в исковата
молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск Твърди се, че с Договор за потребителски заем с № СRЕХ-15577083/
20.12.2017 г. ищецът е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 1350.54
лв. Излага се, че процесната сума е изплатена от кредитора по начина, уговорен
в чл.1 от договора, с което същият е
изпълнил задължението си по него. сочи
се, че усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди се, че въз основа на чл. 1 от същия,
за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 24 месечни вноски -
всяка по 78.22 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването. Излага се, че съгласно договорът ГПР е в размер на
39,64%, а ГПЛ - 33,85%. Сочи се, че ответникът е преустановил плащането на вноските
по договора за кредти на 20.02.2018 г., като към тази дата е погасена една
месечна вноска. Твърди се, че на основание чл.3 от договора вземането на ищеца е става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечня вноска.
Излага се, че по този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1799.06 лв.,
представляващ оставащите 23.00 броя погасителни вноски към 20.03.2018, към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Сочи се, че въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си, поради което кредитора е изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът моли съда
да уважи предявения от него осъдителен иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи депозираната искова молба.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Счита, че исковата претенция е допустима,
но по същество неоснователна и недоказана. Излага, че предсрочната изискуемост
не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Поради изложеното моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Сочи, че исковата претенция е неясна, доколкото
в нея не е посочено каква вноска се дължи от ответницана. Излага, че в ИМ е
посочено, че месечната вноска е 78,22 лв. за двадесет и три вноски, което при
сборуване прави общо задължение в размер на 1799,06лв., а в петитума се
уточнява, че ответницата дължи общо сума в размер на 1310, 42 лв. за главница,
като не е посочен размер на вноски, брой и период. Твърди, че ответникът не е
уведомен надлежно за предсрочната изискумост, за което развива подробни
съобпажения. Сочи, че процесният догоовр за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че в същия кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема
и годишното оскъпяване на заема, като липсва разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 39,64 %.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител
на ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, като развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 6226/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сума в размер на 1 310, 42 лв., представляваща главница, сумата от 488, 64 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20. 02. 2018 год. до 26. 09.
2019 год., сумата 74, 92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.
03. 2018 год. до 21. 09. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26. 09. 2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата 87, 48
лв. разноски по делото. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 3479/27.09.2019 г., връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщен като част
от исковото производство е и Договор
за потребителски кредит с № СRЕХ-15577083/ 20.12.2017 г., сключен между страните по
делото за сумата от 1350,00 лева, платими от длъжника на 24 броя месечни
погасителни вноски в размер от 78,22 лева. В договора е посочено, че се сключва
при фиксиран лихвен процент от 33,85 % и ГПР от 39,64%. Погасителният план е
обективиран в договора за кредит.
От представените по
делото декларация за предоставяне на лични данни и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит се установява, че на
ответника е предоставена преддоговорна информация, свързана с процесния договор
за кредит.
Приложени по делото
фактура №*********/20.12.2017 г, от които се установява, че ответникът е
закупил стоки в размер на 1133 лева, за които е отпуснат потребителския кредит.
Установява се от
представения по делото Сертификат за застраховка №CREX – 15577083 факта на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф
Животозастраховане. В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 217,54
лева - посочена в процесния договор за кредит.
Приобщени като
доказателство по делото са и ОУ на застрахователна програма, от които се
установява какви общи условия са действали по отношение на договора за
застраховка.
Видно е от
приобщената по делото последна покана, че ищецът е направил опит да уведоми
ответницата на 09.08.2018 г. за
настъпилата изискуемост на вземанията.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните. От заключението на същата се установява,
че: задължението на ответницата в ответното дружество е формирано по следния
начин: стойност на закупената стока от 1133,00 лева, застрахователна премия в
размер на 217,54 лева и дог. Лихва в размер на 526,74 лева; че ответникът е
извършил едно плащане на 05.02.2018 г., с която сума е погасена вноска с падеж
-20.01.2018 г; че поради неплатени вноски от 20.02.2018 г. от 20.03.2018 г. е
настъпила предсрочна изискуемост – датата на втората непогасена вноска, че
лихвата за забава е в размер на 74,92 лева за периода от 20.03.2018 г. до
11.09.2019 г.; че непогасената част от вземането е както следва: главница от
1310,42 лева, договорна лихва в размер на 488,64 лева за периода от 20.03.2018
г. до 20.12.2019 г. и лихва за забава в размер на 74,92 лева от 20.03.2018 г.
до 11.09.2019 г. В допуснатата от съда допълнителна задача към ССЕ ВЛ сочи, че
при погасителен план, в който се включи само главницата, без застрахователната
премия ответницата ще дължи главница в размер на 1099,34 лева и договорна лихва
от 397,19 лева за периода от 20.02.2018 г. до 20.12.2019 г. посочва и, че с
платените от ответницата суми по втория вариант на заключението ще се погаси
изцяло първата вноска и част от лихвата с падеж -20.02.2018 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №6226/2019 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен Договор за потребителски кредит с № СRЕХ-15577083/ 20.12.2017 г., сключен между страните по
делото за сумата от 1350,00 лева, която сума ответникът се е задължил да върне по установения
между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена
е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника
преди подписване на договора.
Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът приема, че в случая се касае за вземане, което
произтича от договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно с
приложенията към него. След преглед на договора и приложенията му – съгласие за
обработка на лични данни сертификати на застраховки, общи условия, условия за
обработка на лични данни, СЕФ, съдът констатира, че те в своята цялост не отговарят на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК,
изискващ всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт на двете страни по договора. Отделните елементи в случая са с
различен шрифт, размерът на сертификата за застраховка, който е част и съдържа
условията на договора в частта за застраховката, са видимо с различен размер на
шрифта, в самите документи са използване различни по размер шрифтове. При
неспазване изискването на чл. 10 ал. 1, договорът е недействителен съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, а в този случай потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита –чл. 23 от ЗПК. Настоящият състав на съда счита, че
по делото безспорно е доказано, че ответницата е получила процесната сума,
както и, че договорът е с изтекъл срок, поради което и последната не следва да
бъде уведомявана за настъпилата изискуемост. Съдът счита, че от чистата
стойност на главницата, която следва да се върне в размер от 1350,54 лева
следва да се приспадне платената от ответницата сума от 78,22 лева или сумата,
която следва да се присъди като основателна на ищеца е в размер на 1272,32 лева. За горницата над сумата от 1272,32 лева – главница до
сумата от 1310, 42 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Искът за договорна лихва и мораторна такава също
следва да бъде отхвърлен на посочените по – горе основания.
С оглед на изхода
на главният иск, и установяване неговата частична неоснователност, следва да
бъде разгледан предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която е отхвърлена претендираната главница в размер на 38,10 и за претендираната договорна лихва от 488,64 лева, както и сума в размер на 74.92 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2018 до 11.10.2018 г.
Така
предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни със
същите съображения, с които са отхвърлени и предявените искове по чл.422 ГПК.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 59,39 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 594,74 лв.,съобразно уважената част
от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че П.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя
Д. ***сума в размер на 1272,32, представляваща
главница по Договор за
потребителски заем с № СRЕХ-15577083/ 20.12.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.г.д. №6226/2019 г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска за горницата над присъдената главница от 1272,32 лева до претендираната главница в
размер на 1310,42 лева, както и за претендираната договорна лихва от 488,64 лева за сума в размер на 74.92 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.03.2018 до 11.10.2018 г , на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк
софия, сгр. 14, представлявано от зам. Управителя Д. ***срещу П.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца, следните суми: сума в размер на 38,10
лева, представляваща
неизплатена главница по главница по Договор за потребителски заем с № СRЕХ-15577083/
20.12.2017 г., както
и за претендираната договорна лихва от 488,64
лева за сума в размер на 74.92 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.03.2018 до 11.10.2018 г ,, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14,
представлявано от зам. Управителя Д. ***сумата от 59,39 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6226 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България,
със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14,
представлявано от зам. Управителя Д. ***сумата от 594,74 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: