РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Карлово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100778 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2
СК, предявен от А. И. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. К., ул. „В.“
№**, настоящ адрес: с. В. Л., обл. П., ул. „**-та“ №*, чрез адв. И. Д. против Р.
Х. Б., ЕГН: **********, адрес за призоваване: Затвора – гр. П., бул. „А. С.“
№*.
Ищцата твърди, че с ответника били във фактическо съпружеско
съжителство, през време на което – на 26.07.2017 г., се родило детето им А. Р.
Б.. Твърди, че повече от година и половина не живеели заедно с бащата на
детето, тъй като същият излежавал наказание лишаване от свобода в Затвора
в гр. П.. В периода на раздялата по молба на ищцата пред РС К. било
образувано гражданско дело, по което ответникът бил осъден да заплаща
месечна издръжка на детето, но тя не била запозната, че със същата молба
може да заяви и желанието си за упражняване на родителските права.
Още от раждането на детето то, заедно с майката живеели в дома на
бабата по майчина линия на последната – М. Г., в с. В. Л., ул. „**-та“ №*. В
това жилище за малолетната А. били създадени всички необходими условия
1
за отглеждането й. Бабата отдавала цялото си време и внимание по грижите за
нея и тя била изключително привързана към нея и към майка си. По
обективни причини не поддържала никакви отношения с баща си, а неговите
близки живели доста далеч и нямала контакт и с тях. Към момента А.
посещавала детска градина и все по-често, при извършването на различни
административни, социални и битови услуги, свързани с нея, се изисквало от
ищцата съгласие или подписване на различни документи от страна на баща й,
което било невъзможно предвид ограничените му права.
Ето защо, не само за ищцата, а най-вече в интерес на детето било
провеждането на настоящото производство. Моли съда да постанови
решение, с което:
- да предостави на А. И. Б. упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство с ответника
малолетно дете А. Р. Б., ЕГН: **********, като постанови то да живее при
нея;
- да определи режим на лични отношения между ответника и децата,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа
в неделя, без приспиване.
Ответникът оспорва частичнот изложените твърдения в исковата
молба. Имал съмнения дали е биологичен баща на детето. Не отрича, че към
датата на подаване на исковата молба се намира в Затвора – гр. П.. Там
полагал труд и част от възнаграждението му се удържало, но не знаел дали
тези пари отиват по предназначение – за издръжка на детето. Нямал връзка с
ищцата и не знаел, дали тя получава тези средства. Не възразява родителските
права да бъдат предоставени на майката и детето да продължи да живее с нея.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че са
родители на малолетното дете А. Р. Б., ЕГН: **********, родена на
*********г. в гр. К..
Безспорно е също така, че родителите са във фактическа раздяла,
като майката понастоящем живее с детето в дома на баба си по майчина линия
в с. В. Л., обл. П., ул. „**-та“ №*, а бащата изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора – гр. П..
2
Представено е Удостоверение с изх. № АСД-02-213/18.04.2022 г. от
която е видно, че детето А. Б. посещава детска градина „Р.“ – град К., филиал
– с. В. Л., като за учебната 2021/2022 година е записано в трета подготвителна
група.
От изготвения от ДСП К. социален доклад се установява, че
малолетната А. живее с майка си и прабаба си по майчина линия и те полагат
грижите за нея. Детето е привързано към тях. Осигурени са подходящи
социално-битови условия за отглеждането и възпитанието му, а майката
успява да задоволи всички потребности на дъщеря си. Детето споделя със
социалните работници, че баща й преди време живял с тях, но сега бил в
чужбина, за да работи. Майката насърчава детето да общува с баща си и му
говори за него. От влизането си в затвора на 12.02.2021 г., ответникът само
веднъж е разговарял по телефона с детето си.
От показанията на свидетеля М. Г. Г. се установява, че е баба на
ищцата и прабаба на детето по майчина линия. Посочва, че тримата с
внучката й и детето А. живеят в собствено жилище в с. В. Л.. Помагала на
ищцата в отглеждането на детето, което се чувствало добре и на което било
осигурено всичко необходимо. Бащата му в началото живеел при тях, но след
влизането му в затвора, с ищцата се разделили. Той с нищо не помагал за
отглеждането на детето, включително и финансово. Чул се с дъщеря си по
телефона само веднъж. Майката нямала нищо против детето да контактува с
баща си.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права и местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
3
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено детето А. Р. Б. да живее при
своята майка, на която да се предоставят родителските права. По този въпрос
доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на
страните.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този
родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските
права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът
обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на
лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за
детето. Не е спорно, че през последните почти две години връзката между
детето и бащата е до голяма степен прекъсната. Ответникът изтърпява
наказание лишаване от свобода в затвора и много рядко търси контакт с
дъщеря си. С оглед така изложените обстоятелства съдът намира, че режимът
на лични отношения следва да бъде ограничен, а именно: всяка първа и трета
събота от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., както и по всяко друго време със
съгласието на майката. Съдът счита, че не следва да определя режим на лични
отношения с приспиване при бащата, тъй като от една страна няма данни
същият да притежава жилище на територията на страната. От друга страна
един стандартен режим на лични контакти с приспиване на детето при бащата
в непозната среда и обкръжение, в която 5-годишната А. не е подготвена да
4
остава сама, още по-малко за продължително време, би могъл да навреди на
детето, поставяйки го в стресова ситуация, която да породи у него
напрежение и емоционален дискомфорт.
Следва да се отбележи, че регламентирайки режима на лични
контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и
интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се
възползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните
фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-
удачно да определи предложения от ищеца режим, с ограничени по брой и
продължителност срещи между детето и бащата. В случай, че последният
промени отношението си на незаинтересованост към собственото си дете,
същият разполага със законова възможност да поиска изменение на така
определения от съда режим на лични контакти.
Съгласно константната съдебна практика, когато е сезиран само с
искане за определяне на родителски права и режим на лични отношения
между родител и дете, съдът се произнА. служебно и по останалите въпроси,
предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК – местоживеенето на детето и дължимата
издръжка за него, ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия
родител, в качеството му на ответник по делото. В настоящия случай
издръжка не се претендира, но след извършена служебна проверка съдът
констатира, че такава е определена с Решение №138/27.07.2021 г. по гр. д.
№731/2021 г. по описа на РС К..
По отношение на разноските – такива се претендират от ищеца, но
не следва да бъдат присъждани. Като определя мерките за лични отношения
на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на
спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не зА.га (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат
споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд.
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
5
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски
е неоснователно и те следва да се понесат от страните, така, както са
направени, независимо от изхода на спора.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете А. Р. Б., ЕГН: ********** на майката А. И. Б., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете А. Р. Б., ЕГН:
********** на адреса на майката А. И. Б., ЕГН: **********, който
понастоящем е: с. В. Л., обл. П., ул. „**-та“ №*.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р. Х. Б., ЕГН:
**********, адрес за призоваване: Затвора – гр. П., бул. „А. С.“ №* с
малолетното дете А. Р. Б., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., както и по всяко друго време със
съгласието на майката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6