Решение по дело №1344/2020 на Окръжен съд - Пловдив

  Р Е Ш Е Н И Е

                                           №260980 15.11.2021г., гр. Пловдив

 

                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                    ХХІІ-ри гр. състав

                На двадесет и шести октомври                 две хиляди двадесет и първа година

                в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                              Председател:  Пенка Стоева

               

Секретар: Елена Ангелова

                като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

                гражданско дело №1344 по описа за две хиляди и двадесета година,

                за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Обективно кумулативно съединени искове по чл.61,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът П.Г.Г., с ЕГН ********** ***, моли съда да осъди ответницата С.Д.А., с ЕГН **********,***, адв.Г.Х., да му заплати:

сумата от общо 25 819.41лв., съставляваща направени от него с лични средства необходими разходи за лечението на Й. Д. М., ЕГН **********, починала на *****г., които са били уместно предприети в неин интерес- за запазване на живота и, след установяване на страданието и от тежко онкологично заболяване, извършени преживе с нейното знание и съгласие, от нейно име и в нейна полза, макар предоставянето на тези средства да не било писмено оформено, мотивирани от съвместното им съжителство като партньори в живота и липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че в по-голяма част от времето на извършването им е била лежащо болна, съставена от разходи по групи пера и в размери, описани конкретно в : трите броя помощни справки на л.113-л.115 от делото, обобщени в справката на л.112 от делото, приложени към исковата молба; молба вх.№20848/23.07.20г. /л.123-л.125/ и уточнени по отношение превалутирането на разходите в чужда валута в български лева с т.1 от молба вх.№22900/11.08.20г. /л.130-л.131/

и

сумата от общо 12 767лв, съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците на направените разходи по пера, тъй както са конкретизирани с исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на указаните му от съда нейни нередовности, за времето от датата на направата на тези различни разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с уточненията и поясненията, внесени по този иск с т.2 от молба вх.№ 22900/11.08.20г. /л.130-л.131/ и с молба вх.№261861/14.09.20г. /л.136-л.137/,

тъй като ответницата е единствена наследница на починалата, като приемането на наследството и по опис от нея било постановено с Решение от 31.05.17г. по гр.д. №9693/16г. на ПРС.

Пледира по същество за уважаване на исковете и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 26.10.21г. /виж на л.344/. Развива подробни съображения и с писмена защита вх.№284452/05.11.21г. 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба  с вх.№265589/16.10.20г. /виж л.141-л.143/, с който:

Е оспорила иска като недопустим, с отвод за сила на пресъдено нещо по спора, съгласно влязлото на 06.06.20г. в сила решение по гр.д. №527/18г. на ПОС, І-ви гр.състав;

Е признала твърденията на ищеца, че тя е единствен наследник на покойната Й. М., както и че е приела наследството и по опис в производство по ч.гр.д. №9693/2017г. по описа на ПРС.

Е оспорила исковете като изцяло неоснователни, акцесорният, поради пълната неоснователност на главния, с искане да се отхвърлят, евентуално- да се намали отговорността и, по съображенията, че:

               От представените от самия ищец фактури от болница „****“ в ***** личи, че сумите по тях са били заплатени от сестра и, а не от ищеца;

               Действията за лечение на сестра и в **** не са били уместно предприети, тъй като приложеното лечение е било съвсем възможно за осъществяване и в ****, и то безплатно, както и защото, както самият ищец е посочил, то е било предприето след дадено от лекарите мнение, че следва да се готвят за погребение- т.е., като още първоначалната лекарска намеса е била вече закъсняла, а болестта- силно напреднала;

               Според обстоятелствата, изложени от самия ищец, неговата претенция би следвало да е насочена не към нея, а към съответните здравни заведения в ***, които не са провели адекватно лечение на Й. М.;

               Нито тя, нито сестра и, имат каквото и да е отношение към разходите на ищеца във връзка с отпуснатите му потребителски кредити, тъй като не са страна по договорите за тяхното получаване;

               Според твърденията на самия ищец за съжителството му с покойната като двойка, следва да се счита, че с направените разходи той е изпълнил съзнателно един свой нравствен дълг към нея, поради което, на основание чл.55,ал.2 от ЗЗД, не може да търси връщането им.

               Отговорността и, макар да не признава да има такава, следва да бъде ограничена до размера на приетото от нея по опис наследство на сестра и, а именно- до размер на около 9000лв.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 26.10.21г. /виж на л.345/. Развива съображения и с писмена защита вх.№284116/01.11.21г.

 

Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните, както и събраните за установаяването им в производството по делото доказателства, намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят, при следните съображения:

 

І.По допустимостта.

След като е изискал приключилото гр.д. №527/18г. на ПОС и го е приложил към настоящото, съдът се е произнесъл по възражението на ответницата за недопустимост на предявените искове с Определение №260644/30.11.20г., като е намерил възражението и за неоснователно, а предявените искове за допустими по съображенията, изложени с р.ІІ от мотивите на това определение, към които препраща и с решението си  /виж: определение №260317/19.10.20г. на л.146-л.147, в частта за изискване на гр.д. №527/18г.; писмо в.№266831/27.10.20г. на л.150;  определение №260644/30.11.20г. на л.162-л.166; определение №260377/12.02.21г. на л.268-л.269, в частта за повторно изискване на гр.д. №527/18г., след връщането му на съответния състав; определение в с.з. на 08.06.21г. за прилагането на делото/.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 26.01.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №260644/30.11.20г. /материализиран с р.ІV, т.1 от мотивите на това определение/, с който :

                Като релевантни за иска по чл.61,ал.1 от ЗЗД е очертал фактите, че: ищецът е предприел управлението на чужда работа, без да е бил натоварен; чуждата работа е била предприета от него уместно и е била добре управлявана в чужд интерес; за извършването и е направил необходими разходи в размер на исковата сума по главния иск от 25 819.41лв.; направените разходи му се следват за връщане от ответницата, защото тя е единствен наследник на лицето, в чийто интерес е била предприетата от него чужда работа, и е приела наследството на сестра си по опис, като ги е поставил в тежест на ищеца.

Като релевантни за исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД е очертал  фактите, че ищецът има към ответницата парични вземания в размерите по групи, сочени с описаните вече молби,  че тя е изпаднала в забава по отношение на тяхното плащане и че сборът на сумите, съставляващи размер на законната лихва върху описаните главници на тези вземания, за описаните в исковата и допълващи молби периоди, е равен на исковата сума от общо 12 767.49лв., като ги е поставил в тежест на ищеца.

В тежест на ответницата е поставено единствено твърдението и, че приетото по опис наследство на Й. М. не надхвърля 9000лв., до който размер счита, че ако искът бъде намерен за основателен, следва да се ограничи отговорността и, тъй като установяването му би я ползвало, доколкото останалите и съображения за неоснователност на главния иск са изведени от оспорване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността и в случая, като и възражението и по чл.55,ал 2 от ЗЗД е изведено от твърдения на самия ищец в исковата молба, а не от сочени от нея доказателствени факти.

                При признание от ответницата на твърденията на ищеца, щото тя е единствен наследник на починалата Й. М. и че е приела наследството и по опис, е приел същите за безспорни между страните и като такива, за ненуждаещи се от доказване в производството, и като в тяхна подкрепа са доказателствата на л.7 и л.8-9 от делото.

2.Установи се със събраните по делото доказателства, във връзка с твърдените от страните спорни доказателствени факти, както следва:

                2.1. Й. М. и П.Г. са били не просто в много близки отношения, а са живеели заедно / съжителствали са като съпрузи в продължителен период от време, между 10 и 18 години назад от 2021г.- т.е, във всички случаи и в периода 2015г.-2016г., който е от значение за спора, като през 2015г. е установено заболяването на Й. М., а през ***г. тя е починала.

                За установеността на факта на съжителството им на съпружески начала, съдът взе предвид:

                Събраните в с.з. от 13.04.21г. показания на св.К., доведена от ищеца, приятелка на покойната, според които Й. се разболяла около 6 години от тази дата назад, а тя я познава 4- 5 години отпреди да се разболее, и знае, че Й. наричала П., с когото живеела, свой съпруг /виж показанията на л.290/;

                Събраните в с.з. от 13.04.21г. показания на св.А., доведен от ответницата, бивш неин съпруг, според които знае от самия П., че той и Й. съжителстват от около 18 години, което по отношение на време кореспондира на твърденията на самия ищец, щото от 1997г. бил в много близки отношения с покойната вече М. /виж показанията на л.291гръб/.

                Кореспондиращото в общи линии с дадените и от двамата свидетели показания признание на ответницата на твърдението на ищеца, че бил в много близки отношения с покойната и сестра от 1997г., и нейното собствено твърдение, че те не просто били много близки, а живеели на семейни начала, естеството на което съжителство потвърждават показанията на св.К., доведена от самия ищец /виж отговора на ответницата в частта на л.141, абзац трети/.

                Изявленията на самия ищец в тази връзка, закрепени в т.2, абзац първи от молба вх.№20848/23.07.20г., че от 1997г. са живеели заедно с Й. М. в жилището му в гр.***, на ул.“***“№**, като са споделяли едно домакинство, общи радости и неволи, и са били известни сред приятели и в обществото като партньори /виж на л.123/.

                2.2. През юни месец на 2015г., по време на осъществяваното между Й. М. и П.Г. съжителство на съпружески начала, при Й. М. било установено онкологично заболяване, а на *****г. тя починала, преживявайки по този начин около една година след първоначалното диагностициране на онкологичното и заболяване.

                За установеността на тези факти съдът взе предвид :

                Двете приложени от ищеца епикризи по ИЗ №10973/1883 /на л.10/ и по ИЗ №11434 /на л.11/ за болнични престои от 01.06.15г.-07.06.15г. и от 08.06.15г.-13.07.15г., съответно в Клиниката по ***** и клиниката по **** при УМБАЛ „*****“ –гр.*****, при които, вследствие на извършени изследвания, оперативна намеса и резултати от биопсични проби е установено, че:

                               Й. М. е с вторично злокачествено новообразувание на черен дроб, злокачествено новообразувание на колон сигмондеум, заради което е насочена за оперативно лечение и към ******** за последващо лечение и проследяване /виж л.10/;

                               При извършената на 10.06.15г. оперативна намеса и биопсиите, взети при същата, е установено още и вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонуема и перитонеума, като в следоперативния период е настъпила супорация на оперативната рана, наложила третиране по принципите на гнойно-септичната хирургия последователно със сребърни превръзки и хипертоничен разтвор на натриев хлорид, довело до вторично зарастване на оперативната рана, като на пациента са отново дадени препоръки, касаещи насочване към КОЦ по район за проследяване, диспансеризация и продължаване на комплексното лечение /л.11/.

                Показанията на св.К., кореспондиращи на снетата по ИЗ №10973/1883 от покойната М. анамнеза и отчасти на данните относно следоперативния период в епикризата по ИЗ №11434, щото приятелката и се оплаквала от болежки в областта на корема, с които не можела вече да се справя сама и затова се обърнала към лекар, при което се установило, че има рак на дебелото черво, в която връзка и направили операция, но след нея нещата само се усложнили- раната и се възпалила страшно и месеци наред нямало изгледи да заздравява, а се отваряла, вместо да се затваря, но като ги цени с известни резерви в последната им част, предвид съдържащите се в епикризата за постигнато още по време на болничния и престой в Клиниката по *****  вторично заздравяване на оперативната рана, след настъпилата първоначално супорация   /л.290лице/, както и данните относно обективното и състояние в амбулаторния лист от 25.08.15г., в който относно раната е наистина посочено, че е със супурация /гноене/, но с оскъдна секреция, като е насочена за обикновена хирургическа обработка и превръзка /виж на л.17/.

                Не отдава особено значение на третата приложена от ищеца епикриза- по ИЗ №44458, издадена от Първа клиника по ***** при УМБАЛ „****“-******, от която е видно единствено, че след изписването и от хирургичната клиника на УМБАЛ „***“ на 13.07.15г., на 29.07.15г. М. е постъпила по спешност в посочената хирургична клиника на УМБАЛ „****“, с оплакване от болка в целия корем и от това, че два дни не е пускала газове, като при този болничен престой тя е само реанимирана и изписана на 31.07.15г., доколкото при извършената и обзорна скопия и графия на корема не е установен свободен газ под диафрагмите или хидроаерични сенки в абдомена  /виж л.13/.

                Данните за датата на смъртта и, съдържащи се в удостоверението за наследници /виж л.7/.

                2.3.В рамките на годината от диагностициране на М. като онкоболна и до датата на смъртта и, за нея се грижел П.Г., тъй като живеели заедно. Той полагал всички грижи за нея, само той се грижел за всичко, както и за средствата, които били огромни. Той намерил и нужния лекар, за да има подобрение в нейното лечение, като за целта М. и Г. имали множество ходения до ****, където и правели химеотерапия в името на това, тя да оцелее, и като решили да заминат за ****, защото не били доволни от лечението в болницата в ****, където дори една рана нямала абсолютно никакво подобрение. След всяко връщане от ***, М. се чувствала много по-добре, одобрявала действията на П. и се радвала, че е загрижен за нея, като всичко това М. споделяла на св.К., дала тези показания / виж л.290лице и гръб/.

                В унисон с показанията на св.К. относно грижите, полагани от П.Г. за Й. М. по време на боледуването и, са и показанията, дадени от св.А., доведен от ответницата, съгласно които, около десет дни след ****г., на която дата бил рожденният ден на бившата му съпруга, на който дошъл само П.Г. и казал, че Й. е в болница, когато решили да посетят Й. в дома на Г. и се обадили за целта на Г., защото Й. не можела да кани гости в дома му и св.А. нито веднъж не бил допуснат там, а бившата му съпруга- само веднъж, Г. казал да не се притесняват, да нямат грижа за нищо, защото той ще се погрижи за нея /виж на л.291гръб/.  За неговите показания съдът не намира да са извън времето и предмета на спора, каквито съображения е развил ищецът с р.VІІ от писмената си защита, защото М. е починала на ***г., тъй че времето, за което св.А.говори- около десет дни след ****г., попада в релевантния за спора период от констатиране на заболяването при М. през юни 2015г. до датата на смъртта и, макар за конкретния посочен от св.А. момент в кориците на делото да липсват писмени доказателства къде точно се е намирала М.- в дома на Г., където живеели заедно, или в болница, а в частта относно това, че Г. заявил, щото сам ще се погрижи за Й., показанията на св.А. са преки, а не преразказ на нещо казано му от ответницата, както се изтъква с писмената защита на ищеца. Що се касае до факта дали и сега св.А. и отв.А. са си близки и обитават едно жилище, коментиран в писмената защита на ищеца, той е наистина извън предмета на спора, а и за него няма доказателства в кориците на делото, които да мотивират съда към преценка на показанията на този свидетел в хипотезата на чл.172 от ГПК.

                Показанията на св.К. за казаното и от Й. М. относно недоволството от лечението, приложено и в ****, и за одобряване от нея на лечението, предприето в *** от лекаря, който П. бил намерил, се потвърждават от изявлението, направено от Й. М. пред св.Б., възложено на последната с цел публикуването му в профила на болница ***** в ***** с рекламна цел, като от същото изявление личи още:

                               категоричния избор, направен от М., да бъде лекувана в ***, а не в ***, тъй като и обстановката, и отношението, обноските, получени в турската клиника, имат за нея лечебна цел и засилват надеждата и, която никога не е губила, въпреки съобщената и диагноза, която приела малко тъжно, но със силен дух;

                               че за **** отпътували още след изписването и от болницата на 13.07.15г., в момента, в който можела да пътува на дълъг път, където и бил направен пет-скенер и резултатът от него, според коментара на лекаря и в ****, само наполовина потвърдил това, което и били казали в *****, като тя предпочела да направи изследването там, макар да и било известно, че в С. и В. има пет-скенер, тъй като апаратурата и да я има, няма специалисти и обноски;

                               че  лечението, което започнала в ***** от четвърти август, било химеотерапия /вливки/, осъществявани през порт, за на бъде венозно и с абокати, за която цел ходели два пъти месечно до *****- в началото и в края на месеца;

                               че според нея, показателите и, вследствие на прилаганото лечение, ставали с всеки изминат път все по-добри, и че в началото на януари ще приключи първия назначен и курс от дванадесет вливки, след което ще има почивка от един или два месеца, което ще се реши от състоянието и, а след това ще се извърши преглед, за да се прецени дали трябва да продължи или да се махне порта   

                 /виж: показанията на св.Б. на л.290гръб-л.291лице; дискът на л.215 и разпечатката на съдържанието му на хартиен носител на л.58 от делото/.

                Съдът не намира причина да не цени това изявление, каквото становище ответницата застъпва в писмената си защита, тъй като след представяне на диска, на който словесното изявление, направено от М. пред св.Б., е представено като преобразувано след заснемането му с видеокамера от св.Б., го е приел като годно доказателствено средство- като електронно изявление по смисъла на легалното определение, дадено му от чл.2,ал.1 от ЗЕПЕУУ, показанията, дадени от св.Б. по въпросите, поставени и от ответницата в молбата на л.216, отричат наличието на впечатления у свидетелката, щото изявлението, направено пред нея от М, е било по някакъв начин режисирано и/или манипулирано, и в кориците на делото не се събраха доказателства в подкрепа на убеждението на ответницата в писмената и защита, щото това доказателствено средство е било създадено по инициатива на ищеца за целите на един бъдещ съдебен процес срещу нея . Впрочем, както личи от коментара на ответницата в писмената и защита по този въпрос, той е отнесен към печатния текст на л.58 от делото, приложен към исковата молба, който съдът е отказал да приеме като електронно изявление на Й. М. с определението по чл.140 от ГПК по съображенията, изложени в р.ІV, т.2.1.3 /виж: мотивите по р.ІV, т.2.1.3 от определението по чл.140 от ГПК, в частта на л.165лице, касаещи документа на л.58 от делото; определението на съда, взето в с.з. на 26.01.21г., с който съдът е задължил ищеца да представи в определен срок по делото копие на диска, представен за приемане в същото с.з., за ответницата, на която е дал възможност да вземе становище по приемането му- протокола в частта на л.202гръб; молбата на ищеца от 27.01.21г., с която е изпълнил определението на съда в тази връзка-л.206; молбата на ответницата на л.216, с която, след изслушване на диска е поискала да се допусне и разпита св.Б.; определението на съда от 12.02.21г., с което дискът е приет като доказателство по делото и е допусната св.Б., поискана от ответницата- л.268-л.269; показанията на св.Б. на л.290гръб-л.291лице/.

                Портът, за който Й. М. говори в изявлението си пред св.Б., е консуматив, съставляващ венозен път, който се имплантира и се използва за осъществяване на вливане/инфузия на противотуморни лечебни медикаменти, като в периода 2015г.-2016г., аплицирането му, както и това на еластамерните помпи, описани в исковата молба по р.ІV-Лечение в ****, не е стандартна практика в ****, а е било приложимо само за пациенти, които са можели да си ги заплатят. Преимуществото при използването им от пациента е съхранение на периферните венозни съдове, по-малък риск от постинфузионни флебити, и са приложими освен за вливане на лечебни медикаменти, също и за инфузии на разтвори за параентерално хранене и за анестезии /виж заключението на СМЕ, приета в с.з. от 26.10.21г., по в.4 на л.341гръб-л.342лице и един от отговорите на в.л. Т. в с.з., на л.348лице/.

                2.4. Още при диагностициране на онкологичното заболяване при М. при първия и болничен престой от 01.06-07.06.15г. /от установяването му с инструментални методики и с хистология/, същото е било тежко - в последния четвърти стадий, с ангажиране на множество органи с метастази - вторично злокачествено новообразувание на черен дроб, злокачествено новообразувание на колон сигмондеум, вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонуема и перитонеума, като състоянието на засегнатите от болестта органи не може да се степенува и няма отношение към стадия и тежестта на заболяването, доколкото четвърти стадий означава единствено, че пациентът има далечни метастази, а това, дали те засягат един или повече от един органи, е без значение за определяне на стадия на заболяването, и е по естеството си хронично, прогресиращо, с прогностичен неблагоприятен изход, завършващо със смърт, независимо от прилаганото лечение, като  медицинските специалисти са по принцип длъжни да съобщят на пациента и на посочени от него близки какво е заболяването, каква е прогнозата и какви алтернативи  и шансове за лечение има, а ако пациентът настоява за прогноза за леталния му изход, такава се прави на базата на сатистиката за този тип заболяване във фазата, на която се намира в съответния случай, а дали и какво точно е съобщено на М. в тази връзка в **** или в ****, вещото лице няма как да знае   /виж: СМЕ по т.1, т.2 и т.6 от въпросите на л.181, съответно на л.342гръб и л.343лице и гръб от делото; отговорите на в.л. Т. в с.з. от 26.10.21г., в частта на л.347гръб и л.348лице и гръб/.

                Че неблагоприятната прогноза от заболяването на Й. М., установена с приетото заключение на СМЕ, е била известна на ищеца  П.Г. още преди да се предприеме лечението в ***, е факт, заявен от самия него в исковата молба, в р.І-Лечение в ****, с думите, че „Единственото, което чух от устата на лекарите бе, че трябва да се готвим за погребение“ /виж изречението в абзац първи на л.4 от делото/, потвърден и с молбата му от 25.11.20г. /л.157-л.158/ с думите, че „…прогнозите и на патолога /д-р Ч./, на ръководителя на хирургическия екип /проф.Д./ и на лекуващия лекар-хирург /д-р Б./, както и жизнените и показатели, за които има приложени към делото доказателства, недвусмислено бяха за няколко седмици живот след операцията, т.е. след 10.06.15г.“

                2.5. По отношение на проведеното от Й.М. лечение за заболяването и, от датата на диагностицирането му и до датата на смъртта и се установи, че:

                Непосредствено след установяване на заболяването и в клиниката по **** на болница „Каспела“, пациентката е насочена за оперативна интервенция и е преместена от клиниката по *****в клиниката по **** на същата болница, където и е осъществена операция на 10.06.15г., което отговаря досежно посочените дати и факти на твърденията на ищеца в тази връзка по р.І-Лечение в ****, на л.3гръб от делото, но не отговаря на соченото с писмената му защита, че в нарушение на медицински стандарт „Медицинска онкология“, раздел VІ, т.3.3. М. не била насочена незабавно към действаща обща клинична онкологична комисия, като и в двете приложени от самия него епикризи от болница ****, съответно в част Обсъждане, изречение последно /л.10гръб/ и в част Препоръки към ОПЛ /л.11гръб/ е ясно записано че: Пациентката се насочва за оперативно лечение и към ***за последващо лечение и проследяване; Пациентът е представен пред онкокомитета на УМБАЛ „****“ и се насочва към **** по район за проследяване, диспансеризация и продължаване на комплексното лечение.

                Операцията поставя началото на приложеното на М. в България лечение, поради което не може да се говори за неприложено или забавено нейно лечение в страната и така приложеното и в страната лечение отговаря на медицинските стандарти за лечение на този тип заболяване /виж : двете епикризи на л.10 и л.11; приетото заключение на СМЕ по т.3 на л.342гръб-л.343лице от делото и по т.1 на л.341лице/, противно на твърдяното от ищеца в исковата молба и в писмената му защита /виж р.І-л.3гръб/, тъй като:

                                Въпреки незабавното насочване на Й. М. към Комплексен онкологичен център- ***** и с двете издадени и от болница **** епикризи, целта на което е да и се създаде медицинско досие като онкоболна, след което да и бъде определено и приложено съответно за заболяването и лечение, да и се даде достъп до специализирана онкологична помощ, която може да се изразява в химиотерапия, лъчетерапия, палиативно лечение, ако е в много увредено общо състояние, с извършване на процедури както в болнично заведение, така и при домашни условия, с лекарства в таблетна форма, като за онкоболните всички лекарства в ***** са 100% безплатни /виж двете епикризи на л.10 и л.11 и приетото заключение на СМЕ по т.3 на л.342гръб-л.343лице от делото/, няма писмени данни пациентката да се е диспансеризирала в КОЦ-*****, нито това да е ставало /да е била записвана в програма за лечение на онкоболни в ****/ е известно на св.К.- близката нейна приятелка /виж на л.290гръб/- а в тази връзка, липсват и данни да и е била прилагана палиативна химеотерапия и таргетна терапия в *****, и да е била включена след извършената и операция в програма за лечение на онкоболни по медицинските стандарти за лечение на този тип заболяване /виж заключението на СМЕ по двете т.1 на л.341лице и по т.5 на л.343лице/,  но не заради неспазване на описаните от ищеца в исковата молба и в писмената му защита медицински стандарти, а заради това, че М. е избрала да продължи лечението си в ****, а не в ****, както вече се описа по-горе;

                               Сочената от ищеца първоначално липса на данни за М. в раковия регистър, с оглед на медицинския стандрат, изискващ водене на такъв и предоставяне на данни за него /виж л.3гръб/, е опровергана от представеното от самия ищец удостоверение от КОЦ-*****/виж на л.246/, съгласно което, считано от ***г., Й. М. е вписана в Регионалния раков регистър- ****, а що се касае до изтъкнатото от него с писмената защита, щото това вписване станало по почин на самата М., петдесет дни след като и е поставена диагнозата, а не незабавно, както изисква медицинския стандрат, в издаденото удостоверение липсват данни вписването на М. в раковия регистър да е станало по нейна инициатива и са налични данни само в подкрепа на втората част от съжденията на ищеца в писмената му защита, а именно, че в КОЦ- **** М. е ползвала регистрацията си в раковия регистър единствено за снабдяване с документи, необходими и за ТЕЛК.

                Тъй че, ако трябва да се обобощят установените факти относно лечението на заболяването на М. в ****, те са, че : от момента на диагностицирането и като онкоболна, тя е била лекувана адекватно /приложено и е оперативно лечение, за което е била насочена незабавно след установяване на заболяването; била е представена пред онкокомисия в болница „****“ и е била насочена и с двете епикризи за проследяване и комплексно лечение в КОЦ по район, каквото тя самата не е предприела, и именно затова липсват данни да и е осъществено такова в ****, на което се акцентира с писмената  защитана ищеца, с позоваване на казаното от в.л. Т., че колкото по-бързо се предприеме такова лечение, толкова по-добре е това за пациента, което е вярно, но без да обосновава тезата на ищеца, че такова незабавно лечение не е било предприето в страната, поради неспазване на установените за това стандарти, а като се установи, че неприлагането на лечение на М. в страната е плод единствено на свободния и личен избор да продължи лечението си в ****, за която държава заминала още на следващия ден след изписването и от болница „****“ на 13.07.15г., според електронното и изявление, както и според твърденията на ищеца в исковата молба.

                За прилаганото на М. в **** лечение липсват медицински документи, като:

                               Не съставлява такъв документът на л.224 с превод на л.223, защото с него се установява единствено, че на М. е бил имплантиран порт на 03.08.15г.- т.е. направена е подготовка за започване на химеотерапия, с оглед пояснението на това понятие, направено вече по-горе, но няма данни дали и какви точно вливки са правени на пациентката, освен най-общо казаното от нея самата в изявлението и пред св.Б. и споделено на приятелката и св.К., щото в ****** и се прилага химеотерапия /виж: документите на посочените два листа; отговора на в.л. Т. на л.347гръб; изявлението на диска; показанията на св.К./;

                               Разтворът на натриев хлорид и хепаринизирания физиологичен разтвор не съставляват лекарства в медицинската онкология, а са разтвори, първият от които се ползва в хирургията при локална обработка на рани, а вторият- за промивка на порта /виж заключението на СМЕ по т.6 на л.342 лице/. Този зададен към експертизата от ответницата въпрос е най-вероятно относим към писмените документи на л.46 с превод на л.45 /същи на л.223-224, надлежно скрепени с превод на български от **** и от ****** език/ и на л.50 с превод на л.49, в които фигурират записите „стерилен нормален физиологичен разтвор“, „хепаринизиран физиологичен разтвор“, „изотоничен натриев хлорид“, от които документи личи, че: Първият съдържа данни в потвърждение на казаното от вещото лице Т., щото хепаринизираният разтвор се използва за промивка на порта, тъй като в него се сочи наличие на имплантиран при М. на 03.08.15г. порт, с препоръки за приложение на „стерилен нормален физиологичен разтвор“ и „хепаринизиран физиологичен разтвор“ в случаите след всяко вливане на лекарство, след взимане на кръв и след инженктиране на мощност; Вторият описва в съдържанието на химеотерапията с общ обем 96мл, освен 36мл изотоничен натриев хлорид и 60мл от още нещо, което не е било предмет на зададени от страните въпроси за изясняване е ли то лекарствено средство или не- 5-FU 3000мг/60мл, поради което, при липса на специални медицински знания у съда, и той не го взема предвид като съдържащо данни за конкретно приложеното при М. в **** лечение с така описания разтвор, приготвен на 18.08.15г., със срок на годност до 20.08.15г.;

                               Пет скенерът/ПЕТ КАТ и РАС-точковите мутации са не лечение, а изследвания, резултатите от които служат за определяне на подходящата за даден онко болен пациент палиативна химеотерапия или таргетна терапия, като за М. са налични финансови документи за извършени такива изследвания в *****, но не и медицински данни за резултатите от тях, тъй че да бъдат подложени на коментар във връзка със здравословното и състояние и/или провежданото и в ***** лечение, като по отношение на пет-скенера от изявлението на М. пред св.Б. ясно личи, щото преди извършване на това изследване в ***** и е било известно наличието на пет-скенери в ****** поне на две места- в гр.С. и в гр.В., но не е пожелала да  направи изследването в ******.

                При прилагано на М. в **** лечение, изразяващо се в палиативна химеотерапия и таргетна терапия, за които индиректни данни могат да се намерят в приложените по делото финансови документи /виж например:  инвойс фактурата за ценообразуване и дължимо плащане за онко пациент химеотерапия оценка; онко пациент химеотерапия-ефективност и страничен ефект на л.38, с превод на л.37; снимката на л.50 и преводът на л.49 на текста върху изготвения за приложение чрез инфузия разтвор /химеотерапия/, то същото не би се различавало принципно от лечението, което се осъществява в **** за заболяването и по стандарт Медицинска онкология, при това изцяло безплатно, но като няма данни да и е било приложено в страната, доколкото след извършване на операцията и в болница „****“, откъдето е била изписана на 13.07.15г., макар да е била вписана на 24.07.15г. в регионалния раков регистър, тя не е провеждала в периода 2015г.-2016г. постоперативно туморно лечение в Комплексен онкологичен център –гр. *****, към който е била насочена от болница „*****“, чрез диспансеризирането и при който би и било осигурено безплатно специализирано и комплексно лечение за заболяването и  /виж: заключението по т.2 на л.341лице и по т.1 от въпросите от л.198, също на л.341лице, както и отговори на в.л.Т. на л.348 лице в тази връзка; удостоверението на л.246; епикризите на л.10 и л.11/. 

                2.6. По въпроса дали лечението, провеждано от М. в ****, е довело обективно до подобряване на състоянието и, извън вече установения по делото факт на смъртта и, и дадените от св.К. показания, щото при всяко връщане от **** приятелката и се чувствала по нейните думи много по-добре, се събраха данни единствено във връзка с някои показатели от извършени от М. преживе изследвания, и конкретно, като се установи, че:

                                В периода 01.06.15г.-29.07.15г., стойностите на хемоглобина при Й.М. са варирали в границите от 57 до 113 /виж на л.10, л.11, л.12 и л.13- параклинични изследвания, параклиника/, а на 07.12.15г. е отчетена стойност 135 /виж л.53/, при норма за жени в границите между 120-160, като стойността 57 говори за хронично кървене при злокачествено заболяване с метастази, с или без лечение, а връщането в нормални стойности може да означава както че хемоглобинът е възстановен с кръвопреливане, така и че кървенето е спряло и организмът компенсира /виж заключението на СМЕ по т.3 на л.341гръб/;

                                На неизвестна дата в периода 01.06-07.06.15г., стойността на относително неспецифичния туморен маркер СЕА, който има умерена чувствителност и в зависимост от стадия на заболяването може да бъде завишен при карциноми на дебело черво, гърда, яйчник и недребноклетъчен рак на бял дроб, е била при М. 47.16 /виж л.10/. На 18.08.15г., при извършено и в **** изследване- 114.3 /виж л.15/, на неизвестна дата е стигнала стойност 42.53 /виж л.54/, на 12.11.15г. е била 15.5 /л.55/, а на 22.12.15г.- 14.4 /л.56/, при норма от 0-5, като завишаването на маркера говори за прогресия на заболяването, а намалението му в хода на лечението- за частичен отговор към терапията /виж заключението на СМЕ по т.2 на л.341гръб/.

                Извън вече установеното дотук, ако трябва да се даде пряк отговор за доказаност на останалите твърдения, наведени от ищеца в исковата молба в р.ІІ- Резултати от лечението в ***/л.4/, в р.ІІІ-Лечение в ****-Доклад на „Медицински одит“ /л.4лице-л.5лице/, в р.ІV –Лечение в *** /л.5лице и гръб от делото/ и в р.V-Резултати от лечението в ****, следва да се каже още, че:

                Данните за супурация на оперативната рана в следоперативния период, както и два месеца и половина, а не три месеца след операцията, както той сочи, са потвърдени от епикризите на л.11 и л.17 от делото, като липсват достатъчно данни, при които може да се даде конкретен отговор на въпроса дали това състояние на раната при М. е съставлявало пречка да се приложи противораково лечение, а само принципно може да се каже, че наличието на рани, образувани след оперативни интервенции или след биопсии, като образуването им понякога се дължи на ангажиране на стената с метастази, не е противопоказание за започване или за продължаване на лечението в определени случаи /виж отговора на в.л. Т. на л.347лице, абзац последен/;               

                Соченото от ищеца колебание на стойностите на хемоглобина при покойната и конкретно 82, 57 и достигането му до нормални граници е потвърдено от вече обсъдените по-горе конкретни данни за налични в кориците на делото изследвания, но като за повишаването на стойността му до нормални граници, както и той самият сочи на л.4 лице от делото, се е стигнало след извършено при М. при престоя и в УМБАЛ „****“ във времето от 29-31.08.15г. преливане на 1.5 л кръв и на два сака еритроцитна маса, а това е в потвърждение и на казаното от в.л. Т. в с.з., че до възстановяване на нормалните стойности е възможно да се стигне след кръвопреливане, а ако няма такова, да се счита, че те са възстановени като отговор на приложената терапия- т.е., като в случая първият фактор е със сигурност наличен /извършено масирано  кръвопреливане/, а за втория може само да се гадае, защото медицинска документация за провежданото от М. лечение в ***** не е представена по делото. Освен това, видно е от самите представени от ищеца писмени доказателства, че последните фактурирани като доставени на М. медицински услуги от болницата в ****са от дата 22.09.15г., което означава, че или след тази дата лечението и там не е продължило, макар според твърденията на ищеца и според изявлението на М. да е било планирано като такова за дванадесет курса химеотерапия през две седмици, и като е портът за вливките е имплантиран на 03.08.15г., тъй като направената му оценка е довела до извод, че не дава резултат, или че е било преустановено от пациента по други неизвестни за производството причини.

                Коментарът на ищеца относно стойността на хормона СЕА към 18.08.15г. от 114.3 /в р.ІІ- л.4лице/, че „повече от очевидно е, че ефектът от приложеното „лечение“ е отрицателен“ е по-скоро не в подкрепа на тезата му за зле провеждано или непровеждано лечение в *****, а в отрицание на тезата му за добре провеждано лечение на М. в ****, защото към тази дата, пак по негови твърдения, тя вече се е лекувала там /виж на л.5лице/, а както се установи, след операцията и на 10.06.15г. в болница ****, не е предприела друго лечение за заболяването си в *****.

С приетия по делото Доклад от ноември 2016г., предоставен на ищеца по реда на ЗДОИ /виж решението и доклада на л.18 и л.19-л.31/, за извършена от ИА „Медицински одит“ при МЗ в Комплексен онкологичен център-***** през октомври на 2016г. проверка, във връзка със сигнали, свързани с диагностично-лечебната дейност на същия център, са закрепени констатации такива, каквито ищецът е преписал / цитирал в исковата си молба /виж в р.ІІІ-Лечение в ******-Доклад на „Медицински одит“, на л.4лице-л.5лице/. Данните в доклада обаче нямат отношение към лечението, проведено от покойната М. в ****, а както и сам ищецът сочи още на л.4лице, в изречение първо от р.ІІІ, те са „…извън конкретния случай с Й.М.…“, която, както по-горе вече се установи в това решение, не е търпяла лечение в това лечебно заведение в ****, поради избора и да се лекува за онкологичното си заболяване в ****. Освен това, представеният от ищеца доклад за определеното от него с исковата молба като „катастрофално качество на онколечението в **** в периода 2015-2016г….“, не би могъл обективно да е мотивирал нито покойната, нито ищецът за избор на лечебно заведение извън страната, в което М. да осъществи лечението си по повод на констатираното при нея през юни на 2015г. заболяване, защото проверката и докладът са съответно от октомври и ноември на 2016г., а М. е починала през яни на 2016г., когато този доклад не е бил изобщо изготвен, а на ищеца данните от него са станали достояние едва през 2019г., когато докладът му е бил предоставен по силата на взетото по реда на ЗДОИ решение.

Изтъкнатото в писмената защита на ищеца обстоятелство, щото М. била работила почти дванадесет години във ***и вследствие това много добре познавала работата на системата и знаела какво може да очаква от лечение в ****, тъй че съвсем аргументирано да изключи за себе си такава възможност, не се обсъжда от съда, доколкото не е било навеждано с исковата молба като обстоятелство, мотивирало М. за избора и къде да осъществи лечението си- в ****или в *****.

Ищецът наистина е сочил данни за работата на М. във ****и е представил в тази насока копие от трудова книжка, които са в тяхна подкрепа /л.160/, със своя молба вх.№270628/25.11.20г. /виж на л.157-л.159/, но същата е подадена по повод конкретно дадени му от съда указания с Определение №260317/19.10.20г. за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, при което значението и смисълът на тази молба за спора се свеждат до заявлението му по т.1, в която са посочени коментираните данни, че нито в исковата молба, нито в последващите допълнения, абсолютно никъде не твърди, че е проведено „неадекватно лечение“, а само, че  лекуващите медици не са приложили каквото и да е противотуморно лечение, а докладът на медицински одит е само едно описание на алтернативата, до която може би щяла да получи достъп Й. след няколко месеца- време, с което тя не разполагала, защото прогнозите и на тримата посочени в тази молба нейни лекари, както и жизнените и показатели, недвусмислено били за няколко седмици живот след операцията на 10.06.15г.- поради това и съдът не зачита фактът на работа на М. в системата на **** като значим и мотивиращ я при избора на място, където да продължи лечението си, още повече от трудовата книжка е видно, че тя е работила като „автоклавист“ /л.160/, заемането на която длъжност само по себе си едва ли я е довело да възможността да си създаде адекватно впечатление за медицинската дейност на това лечебно заведение, а още по-малко- за нивото на здравната грижа относно онкоболните в ***** въобще.     

                Е-мейлът, адресиран до г-жа М., приложен на л.32 от делото, е в подкрепа на твърдяната от ищеца предприета предварителна организация за извършване на изследвания и прегледи на дати 14.07.15г. и 15.07.15г. в болница ****** и за направена резервация за двойна стая в хотел „****“ вечерта на 14.07.15г.

                Представените от ищеца четири броя инвойс фактури – една от 14.07.15г., две от 15.07.15г. и една от 22.07.15г., издадени от Болница **** на Й. М., с оглед предмета на доставената услуга, съответно: „пет кат , канула и тест кръвна захар“, „преглед в поликлиника“, „оценки на онко пациент- химеотерапия-2броя и оценка на химеотерапия- ефективност и страничен ефект“ и „рас-точкови мутации-патология и консултация патология“ /виж документите с превод на : л.250-л.251, л.254-л.255, л.252-л.253, същи и на л.221-л.222, л.256-л.257/, взети в съвкупност с изявлението на М. относно извършени и изследвания и прегледи в **** както и с данните от международните паспорти на М. и Г., сочещи, щото на 14.07.15г. и двамата имат отразено влизане в ***** /виж съответно на л.227 и л.231/,  са в подкрепа на твърденията му, че предварително организираните изследвания и прегледи на Й. М. в ***** са били извършени, като при това пътуване и ищецът я е съпровождал.

                Представените от ищеца документ, удостоверяващ имплантиране на порт на 03.08.15г. /виж л.223-л.224/ и инвойс фактури –една от 06.08.15г. и две от 22.09.15г., издадени от Болница **** на Й. М., с оглед предмета на доставените и по тях услуги, съответно : „интервенции, лекарски преглед и консултация, лекарства, услуги стая и придружител, изследвания радиология, медицински консумативи, предоперативни изследвания“, „интервенции, лекарски преглед и консултация, лекарства, лабораторни услуги, услуги стая и придружител, медицински консумативи“ и „интервенции, лекарски преглед и консултация, лекарства,  услуги стая и придружител, медицински консумативи“  /виж фактурите на л.258-л.259, л.260-л.261 и л.262-л.263/, взети в съвкупност с изявлението на М. и показанията на св.К. за прилагана и в **** химеотерапия, както и с данните от международния паспорт на М., сочещи, че в периода след издаване на вече обсъдените в предходния пункт фактури, последни от които от 22.07.15г., и до 22.09.15г., на която дата са издадени двете последни фактури по този абзац, тя е влезнала в **** съответно на датите 02.08.15г. /л.227/, 18.08.15г./л.229/, 01.09.15г. /л.227/ и на 15.09.15г. /л.227/, са в подкрепа на твърденията на ищеца /виж на л.5-р.ІV/, щото на М. е бил имплантиран порт и е била прилагана химеотерапия на всеки две седмици. За посещенията на М. в **** на три от посочените в този абзац общо четири дати, тя  най-вероятно е била придружавана също от ищеца, в паспорта на който са налични също данни за влизане в **** на датите 12.08.15г./л.230/, 01.09.15г. /л.231/ и 15.09.15г. /л.230/.

                В потвърждение на твърденията на ищеца, че е придружавал М. при пътуванията и в Т.не само на датите от 14.07.15г. до 15.09.15г., но и след тях до края на 2015г., са данните в паспортите и на двамата за влизания в ****на датите 29.09.15г. /виж на л.227 и л.231/, 13.10.15г. /л.227 и л.230/, 27.10.15г. /л.228 и л.231/, 10.11.15г. /л.228 и л.231/, 24.11.15г. /л.227 и л.231/, 02.12.15г. /л.228 и л.230/ и 08.12.15г. /л.228 и лл.231/.

                По отношение пътуванията през 2016г. съдът установи съответствие на данните за влизане на М. и Г. в **** само за датите 26.01.16г. /л.229 и л.232/ и 02.02.16г. /л.228 и л.232/, а за излизане от страната- само за дата 10.03.16г. /л.228 и л.232/, доколкото и след указаното на ищеца като необходимо представяне на годни за разчитане копия от тези документи /страниците от международни паспорти/, представените такива съдържат печати, в които не могат да се разчетат всички данни, като: или липсва дата - например: на л.228 и на л.230, по отношение влизане и за двамата през месец март 2016г., на неизвестна дата; на л.228 на л.232 за М., излизане на неизвестна дата през април 2016г.;          или липсва месец - например, на л.228, влизане за М. на пето число от неизвестен месец  на 2016г.; излизане на шесто число от неизвестен месец от 2016г. и за нея и за Г.-л.228 и л.231.

                Като неотносими към предмета на спора се считат от съда данните в паспортите на М. за влизания в **** на датите 26.12.13г., 09.10.14г., 26.12.14г. и 30.05.15г. и излизания от Турция на 26.12.13г., 09.10.14г., 26.12.14г., 27.01.15г. и 03.02.15г., както и за влизане на П.Г. в ***** на 26.01.14г., 09.10.14г., 18.05.15г. и за излизане от *****на 09.10.14г., 25.12.14г., 18.05.15г., 29.05.15г. и 30.05.15г., доколкото всички те предхождат юни месец на 2015г., в който онко заболяването на М. е за пръв път диагностицирано, както и датата 14.07.15г., на която дата самият ищец твърди да е първото пътуване на М. с цел лечение в ***** /виж на л.5, раздел ІV/.  

                По отношение твърденията на ищеца за извършване на пътуванията му с М. до **** с личния му автомобил „****“, без посочен регистрационен номер /виж л.5, р.ІV/, при дати на отиване: 14.07.15г., 02.08.15г., 18.08.15г., 01.09.15г., 15.09.15г. и 29.09.15г. и дати на връщане 15.07.15г., 06.08.15г., 20.08.15г., 01.09.15г., 15.09.15г. и 29.09.15г., заложени в тази връзка съгласно помощната справка на л.114 като база за извършване на разходи по перото Логистика *****, съдът намери, че и при ползване на информацията на л.230 относно данните, съдържащи се в положените правоъгълни печати върху страниците на паспорта с посочени пет реда надписи на чужд език, без превод, че с тях се обозначава регистрация на превозното средство при влизането му в Република **** и крайния срок за оставането му, твърденията на ищеца по този абзац са останали недоказани, доколкото:

                               на първата страница от паспорта на Г., скрепена с превода на л.230 и така останала неномерирана с отделен номер в делото, са видни с много лошо качество на копието бегли следи от три правоъгълни печата, в които не се чете нищо от текста на турски език, та да бъде сравнено поне физически с текст ана турски в превода на л.230, в който конкретните думи от текста на печата не са преведени, и в тях се съдържат данни не за две дати- на влизане и излизане, а само с един ред, на който има дата, месец и година, и годините, които се разчитат на тях, са 2012, 2013 и 2014г.- т.е предхождат твърдените като релевантни пътувания през 2015г.;

                               на л.231 са видни сравнително ясно пет броя такива печати, с почти разчитащ се текст на чужд език, видно от които текстът е разположен различно от описаното в превода на л.230 по отношение на ред втори и трети, които в печата са на един ред /втори/, и като соченото в превода на последен ред е несъответно като начин на изписване на онова, което се съдържа в текста на предпоследен ред от печата, а на ред последен в печата е наличен текст, липсващ изцяло в редовете на превода на л.230, касаещ този печат /т.е. преводът е неверен, непълен или неточен, при извършено физическо сравнение на онова, което сочи като преведено и онова, което съдържа печатът; налична са на същия лист и откъслечни данни, щото има поне още пет печата, от които е виден само ръкописен текст, но не и самия щемпел, върху който е изпълнен ръкописния текст; във всички десет печата- ясни и неясни, цифровите изражения също са такива, видно от които съдържащата се информация за дата, месец и година е на един, а не на два реда, както и на предходния лист; онова, което се разчита по тези редове, е : 23.11.15г., 24.01.18г., 04.04.16г., 06, не се чете месец, 2016г., 23.04.2016г., 01.04. не се чете година, 11.02.2016г.- или, ако се търси кореспонденция с датите, описани от ищеца в справката на л.114, както като дати на влизане, така и като дати на излизане-липсва такава изцяло;

                               на л.232 правоъгълни печати или белези от тях не се визуализират;

                               на л.233 е налице един неясен такъв печат, за който важи казоното вече по-горе относно наличието на данни на един ред, които могат да значат дата, месец и година, и както се четат, касае се до 28 число на неизвестен месец /неясно изписан ръкописно/ на 2016г.- т.е., ако се търси кореспонденция с датите, описани от ищеца в справката на л.114, липсва такава изцяло, защото те са все за 2015г.

                Затова, ако и да прие в този пункт, че от кръглите печати в паспортите на М. и Г. е установено, щото на описаните вече дати от 14.07.15г. до 02.02.16г.включително, с изключение на 02.08.15г., за която дата само М. има отразено влизане в страната, и двамата са влизали в Република **** и най-вероятно са били заедно, съдът не намери за установено твърдението на ищеца, щото на датите по справката на л.114 от делото, които е посочил, пътуванията му с М.до ***** са се състояли с личния му лек автомобил, за доказване на което се е позовал на поставените в паспорта му правоъгълни печати.

                Отделно от това, при липса на събрани доказателства за фактурирани след датата 22.09.15г. от болница *** на Й. М. услуги, касаещи изследвания, прегледи или лекарства/химеотерапия, съдът счита, че независимо от данните за още девет влизания на М.и Г. в Република ***** след 22.09.15г. и до 02.02.16г. включително, съдържащи се в представените от паспортите им копия /или до март на 2016г., когато на неизвестна дата също са влезли в Турция, съответни на твърденията на ищеца в исковата молба, че след изследванията и уточненията на лечебния план, последвала таргетна химеотерапия, стартирала с първа вливка на 03.08.15г., планирана в дванадесет сеанса, всеки през две седмици, с пауза след шестия /виж на л.5, абзац предпоследен/, която терапия, при описаното, би следвало да продължи без паузата, за която не се сочи за какво време е била планирана, 6 месеца /12 сеанса през две седмици =24 седмици, = на 6месеца/  и така да приключи в началото на февруари 2016г., докогато, след 03.08.15г.,  влизанията на М. и ищеца в **** са точно дванадесет на брой, през около две седмици, без пауза, както и при липса на каквато и да е приложена от ищеца медицинска документация относно лечението на М. в ****, не може да намери за установено от ищеца по реда на пълното главно доказване, щото влизанията на М.  в *****след дата 22.09.15г. са били такива с цел лечение на заболяването и, както и че такова лечение и е било осъществявано в ***** и за времето 22.09.15г. - 02.02.16г./март на 2016г. Макар и индиректно, този извод на съда има опора и в самите твърдения на ищеца, който сочи в молбите и изготвените от него справки относно разходите във връзка с лечението на М. в *****, издадените на 22.09.15г. фактури като последни документи относно разходи за лечението и там /помощна справка на л.113/, пътуването от 29.09.15г., като последна дата, на която са направени разходи за логистика в ***** /виж помощната справка на л.114/, а датата 05.10.15г., като крайна дата на последния от общо петте очертани от него периоди, в които твърди да е направил претендираните разходи /виж молбата на л.130-л.131 и молбата на л.136-л.137/.

                2.7. В подкрепа на твърденията си, че финансовото състояние на М. не и позволявало сама да поеме лечението си в ****/р.VІІ от исковата молба/, ищецът е представил :

                Една страница от трудова книжка /л.68/, данните в която са установили твърденията му, че на 31.12.2009г. трудовият договор на М. е бил прекратен, като последно получаваното от нея преди прекратяването му трудово възнаграждение е било в размер на 270лв., както и че за времето от 01.01.10г.-31.12.10г. е била регистрирана като безработна;

                Платежните нареждания на л.69-л.81, а след указание да представи по-четливи копия за конкретни платежни- и тези на л.235-л.240, са установили твърденията му, че за времето от март на 2011г. до юни 2015г. М. е заплащала вноски за здравно осигуряване от по 16.80лв. /мес;

                Данъчните декларации на л.82-л.94 са установили твърденията му, че за годините от 2006 до 2014г. включително, като управител и едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД, М. е декларирала, че дружеството/данъчно задълженото лице не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО;

                Разпореждането на ТП на НОИ-гр.**** от 14.03.16г. на л.95 е установило твърдението му, че на М. е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 181.06лв./месец.

                Ответницата е установила във връзка с оспорване на твърденията на ищеца за финансовото състояние на М. с представеното удостоверение на л.144, издадено от НОИ, щото при този месечен размер на пенсията, за който е и представеното от ищеца разпореждане, през април на 2016г. на М. са изплатени с пенсионен запис общо 1645.29лв., тъй като пенсията и е определена, считано от 12.08.15г., и като и е изплатена и друга добавка, в размер на 80лв., но доколкото ищецът е твърдял направата на необходимите разходи за лечението и в *** в периоди с най-късна дата 05.10.15г., става ясно, че сумата от пенсиите за минало време с надбавката, получена от М. през април на 2016г., не би могла да послужи като източник на средства за поемане на процесните за делото разходи за лечението и в *****.

                А иначе, дали М. е разполагала или не със средства да поеме сама лечението си и какво е било финансовото и състояние към датата на констатиране на заболяването и, както личи от приетия по делото доклад, не са факти, очертани от съда като релевантни за кой да е от двата предявени от ищеца иска, тъй че и установеното с описаните по-горе доказателства, събрани от ищеца, да послужи за изясняване на предмета на спора. Ето защо, съдът не ги цени при решаване на делото по същество.

                2.8. За установяване на твърденията на ищеца за начина, по който той самият е осигурил средствата за лечението на М.в ****, както и за разходите, които твърди да е направил по перото- разходи по кредита, съгласно справката на л.115, са представените от него писмени доказателства на л.96-л.111, видно от които:

                От банкова сметка ***-клон ***, на която е бил титуляр, П.Г. е теглил на каса, както следва: на 13.07.15г.-1500евро; 20.07.15г.-1000евро; на 27.07.15г.-2500евро; на 28.07.15г.-2500евро;на 30.07.15г.-1000евро, на 31.07.15г.-660евро- или общо 9 160евро, както твърди на л.6 в р.VІІ /виж извлечението на л.96 и за част от данните в извлечението- нарежданията разписки на л.97-л.98/;

                По два банкови кредита от *****, съответно на 04.09.15г. и на 25.09.15г., на П.Г. са отпуснати средства в размер от съответно 5000евро и 6000евро, като от тях на каса са били изтеглени, както следва: на дати 04.09.15г., 08.09.15г., 11.09.15г., 14.09.15г., 25.09.15г. и 05.10.15г.- по 1000евро, а на 23.09.15г.-950евро /маркирани от самия ищец в оранжево в извлечението на л.99/, а иначе- по 1000евро и на датите 08.10.15г., 15.10.15г., 19.10.15г. и 900евро на 22.10.15г., с които тези кредити са усвоени изцяло /виж писмените доказателства на л.99-л.111/;

                По отношение описаното от ищеца в справката на л.115 – разходи по кредит, се установи, че:

                С двата примерни погасителни плана – и за кредита в размер от 5000евро, и за кредита в размер от 6000евро /л.100 и л.105/ е предвидена еднократна такса за кандидатстване от по 35.79евро, но в тези погасителни планове, представени от ищеца, за да установят направата на двукратен разход в сочените размери /виж т.1 и т.9 от помощната му справка на л.115/, не се съдържат данни за извършени плащания на нито една от двете посочени такси, нито такива се съдържат в останалите писмени документи, които сочи като представени общо за установяване на предоставените от него средства /л.96-л.111 от делото/, включително по перото разходи по кредити, тъй че плащането на посочените такси от него е останало неустановено;

                Видно от двете сметка/фактури на л.101 и л.106 /по т.2 и т.10 от помощната справка на л.115/, на датите 03.09.15г. и 25.09.15г., П.Г. е заплатил на нотариус Е. А. за извършени от нея удостоверявания на верността на преписи сумите от по 18лв., но в тези сметки не се съдържат данни, които да направят плащанията, които удостоверяват, по някакъв начин свързани с двата кредита, теглени от П.Г. от ***, защото, както личи от договорите за същите, които са наистина от дати 03.09.15г. и 25.09.15г. /виж данните в извлечението на л.99 и договора на л.103-л.104/, номерата на тези договори са съответно: 034138.01 и 034138.02, а удостоверените като верни с представените нотариални справки преписи са за съответно : ОР №3990/2015 /виж на л.101/ и за ОР №2293/2015г. /л.106/, които съкращения и номерации не говорят нищо на съда- т.е., макар заплащането на тези такси да е установено, не е установено, че те съставляват разходи по двата кредита, които Г. е теглил от ***през 2015г.;

                По т.3 и т.11 от помощната справка на л.115 ищецът е посочил направа на разходи от по 50лв. на датите 03.09.15г. и 25.09.15г., съставляващи такса за усвояване на двата кредита от същите дати, като още от помощната справка личи, че той отпраща към едно и също доказателство за установяване и на двете твърдени плащания-стр.101 от неговата номерация на доказателствата, съответна на л.107 от делото. На л.107 от делото е наистина налична фактура за извършено от П.Г. в полза на БАКБ плащане в брой на сумата от 50лв., съставляваща такса усвояване, но от дата 19.11.15г., а не от 03.09.15г. или 25.09.15г., и като в документа не личи таксата да е такава за усвояване на някой от двата кредита, изтеглени от ищеца на двете посочени вече дати от тази банка, по договори с номера 034138.01 и 034138.02, - т.е. не може да се счете за установено, че плащането и съставлява разход по някой от тези два кредита, както ищецът твърди, ако и да е установено еднократното плащане на сума от 50лв.;

                Дебитирането на сметката на П.Г. със сумите от по 0.50евро-събрана от банката комисионна за тегления на средства от отпуснатите му два кредита в брой на датите 04.09.15г., 08.09.15г., 11.09.15г., 14.09.15г., 23.09.15г., 25.09.15г. и 05.10.15г. е установено с приложеното на л.99 извлечение от сметка, с което може да се счита за установено, че сума в размер от общо 3.50евро е била удържана от сметката му на посоченото в извлечението основание, но видно от представените от ищеца погасителни планове на л.100 и л.105, тези такси не са включени в общите разходи по кредита, в които попадат само следващите се лихви, еднократната такса за кандидатстване и месечната такса за обслужване на разплащателната сметка, а съставляват комисионни на банката при теглене на суми в брой- т.е. макар и направени, не са разходи по двата кредита /виж т.4-т.8вкл., т.12 и т.15 от помощната справка на л.115/;

                Дебитирането на сметката на П.Г. със сумите от 18.23евро на 25.09.15г.- плащане на лихва и от 0.75евро на 30.09.15г.- такса месечна поддръжка, е установено с приложеното на л.99 извлечение от сметка, с което може да се счита за установено, че тези две суми са били удържани от сметката му на посочените в извлечението основания, но като само за сумата от 0.75евро може да се счита, че има отношение към поне един от двата теглени кредита- от 03.09.15г. и от 25.09.15г., защото, видно от двата приложени примерни погасителни плана /л.100 и л.105/, сума в този размер е посочена като такса за откриване и обслужване на разплащателната сметка по кредита, докато лихвите, следващи се с всяка от уговорените за погашение месечна вноска по двата кредита са различни от 18.23евро, конкретно- 26.04евро по първия кредит и 31.25евро по втория кредит /виж т.13 и т.14 от помощната справка на л.115/-т.е при приложена от ищеца само една страница от извлечение от банковата му сметка, липсват в нея достатъчно данни, от които да се съди, че лихвата от 18.23евро е платена по някой от двата кредите от 03.09.15г. или 25.09.15г., макар плащането за лихва да е разход по кредита, и само за плащането от 0.75евро- месечна такса поддръжка може да се смята, че е извършено по повод някой от тези два кредита.

                По този начин, ищецът е установил разходи/плащания, свързани с двата кредита, теглени от …. в размер единствено на 0.75евро, с левова равностойност 1.47лв., удържани от сметката му като такса за месечна поддръжка на сметката, а не от 319.97лв., както сочи в помощната справка на л.115 по перо Разходи по кредит и в обобщената справка за разходите на л.112 по същото перо, нито в размер на 229.97лв., в който, съгласно молбата му на л.136 от делото, разходите по кредита са включени в главницата от общо 348.01лв., съставяваща твърдени като направени от него разходи за периода 25.09.15г.-05.10.15г.  

                2.9.Твърденията на ищеца за направени разходи за логистика *** по помощната справка на л.114 и обобщената справка на л.112, на стойност от общо 1504.30лв., са останали изцяло неустановени в процеса, доколкото:

                Както вече съдът прие по т.2.6 от това решение, правоъгълните печати, налични в международния паспорт на ищеца, на които се позовава за установяване на твърденията си, че е извършил с личния си автомобил марка „****“ шест пътувания от ****/**** до ****/**** на датите 14.07.15г., 02.08.15г., 18.08.15г., 01.09.15г., 15.09.15г. и 29.09.15г. и от **** до **** на датите 15.07.15г., 06.08.15г., 20.08.15г., 01.09.15г., 15.09.15г. и 29.09.15г., не установяват тези негови твърдения, а след като не доказа извършването на такива пътувания, няма как да е направил и разходите за толтакси, паркинг, транспортни разходи и такса чл.190 ЗВД, които са все такива, свързани с пътуване с посоченото мпс;

                Извън горното, което предопределя изцяло и недоказаност на разходите, свързани с пътуване с автомобил, описани в помощната справка на л.114, и независимо от него, тези разходи са останали недоказани и защото ищецът не е представил никакви доказателства по делото, щото:

                               толтаксите по магистралата **-*** са в размер на 7 *** лири за еднократно плащане и че плащането им се извършва само по електронен път/ респективно, че е извършил плащане на 12броя такива такси от по 7 *** лири на описаните в помощната справка на л.114 дати;

                               минимална цена за паркинг в ***е 10**** лири на ден, както и за извършено плащане за паркинг за 13 дни в ****, на описаните в помощната справка на л.114 дати, от които 11 плащания по 10**** лири и по едно плащане от 11 и от 12 *** лири;

                               разстоянието от *** до ***, кв.**** е такова от 420км,  че при разходна норма на гориво за описания от него автомобил от 5.6л на 100км, за едно пътуване в двете посоки необходимият разход на гориво е 47.04л, че  е пътувал с дизелов автомобил, че на датите, на които твърди да е осъществил пътуванията по помощната справка, средната цена на дизел за литър е възлизала на стойностите, описани в помощната справка -между 2.11лв/л и 2.35лв./л/, че е заплатил за зареждане на автомобила, при описаните в помощната справка цени на дизел за литър и разходни норми за гориво сумите, сочени в справката като транспортни разходи, изчислени на база ползване на всяка една от тези данни, както личи от обяснението за изчислението им на л.114 гръб;

                               таксата за дезинфекция на влизащите в страната превозни средства /на ходовата част на автомобили с товароподемност до 3.5т, за леки автомобили с българска регистрация, събирана по Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно тарифата по Закона за българската агенция по безопасност на храните, е 4лв., а не 5лв., както ищецът твърди, включително и към 2015г., за която се отнасят описаните от него като осъществени пътувания /виж чл.14,ал.2 от ЗВМД и чл.32,ал.1,т.1,б.“а“, тире първо/, а за единия лев, който сочи за пръв път едва в писмената си защита като такса обслужване от фирмата изпълнител „****“ по договор с ***, която се добавя към тези 4 лв., доказателства тъй и не са събирани, нито би могло да са, след като е нямало наведени твърдения в тази връзка в хода на процеса.

                Що се отнася до заложените в помощната справка на л.114 разходи за нощувки, които са единствените други, различни от свързаните с пътуване с автомобил, попадащи в перото Логистика ****, същите са останали недоказани, защото:

                               Единствената представена от ищеца фактура, която удостоверява направа на плащане в брой/на каса в хотел ****, на стойност 160*** лири, е тази от 06.01.16г. /л.225-л.226, в оригинал на л.282/, а видно от помощната справка на л.114, претенциите му за направени разходи за нощувки в размер от по 160**** лири за нощувка, са такива за една нощувка при отиването на 14.07.15г. и връщането на 15.07.15г., за 4 нощувки при отиването на 02.08.15г. и връщането на 06.08.15г. и за 2 нощувки при отиването на 18.08.15г. и връщането на 20.08.15г., за заплащане на каквито и за ползване на хотел за преспиване на описаните дати доказателства в кориците на делото липсват. 

                2.10. Твърдените от ищеца разходи за предоставяне на средства и заплащане на лечение в **** в размер на 24 084.97лв. по помощната справка на л.113 и обобщената справка на л.112 от делото също останаха изцяло недоказани, доколкото:

                Посочената от ищеца като общо заплатена за разходи за лечение в ****по това перо сума от 24 084.97лв., видно от помощната справка на л.113, е формирана като сбор на сумите, съставляващи левова равностойност по курса на БНБ на общата сума в турски лири по седемте броя инвойс фактури, издадени от болница **** на името на Й. М., които вече се описаха подробно по предмет и дата на издаване в т.2.6 от това решение, като представени по делото, и е обоснована с обстоятелството, че на близки до посочените дати на издаване на фактурите, ищецът е изтеглил налични по сметката му в **** средства или е усвоил такива по отпуснатите му от *** два кредита, данните във връзка с които се описаха вече в т.2.8 от това решение, които средства в евро и датите на теглене е описал най-вляво в помощната справка, след което ги е превалутирал в лева по фиксинга на БНБ, за да се види вследствие на извършените калкулации, че доколкото в периода 13.07.15г.-05.10.15г. е  изтеглил от сметките си /осигурил е средства от общо 31 504.46лв., то е имал и възможността да заплати общо 24 084.97лв., на колкото възлизат сумите по седемте броя описани в помощната справка фактури, според неговите изчисления и превалутиране.

                                Че на описаните в справката на л.113 дати ищецът е изтелил от банковите си сметки там посочените суми, възлизащи на общо 16110евро, с левова равностойност 31 508.42лв. по фиксинга на БНБ, а не на 31504.46лв., както ги е изчислил в справката, е несъмнено установен факт с доказателствата, описани подробно в т.2.8 от решението, и като превалутирането от евро в лева, извършено от него в помощната справка на л.113, е в общи линии съответно на вярното, доколкото фиксингът на БНБ за 1 евро към лева е 1.95583;

                                Че изтеглените от ищеца от банковите му сметки суми са използвани за плащане на лечението на Й* М* в **** обаче, съвсем не е такъв факт, защото той не може да се счита за установен с простото съпоставяне на датите, на които са теглени суми от сметката на ищеца и датите, на които са били фактурирани предоставени на М* от болницата услуги, дори привидно между тях да има някаква кореспонденция.

                                Самите представени от ищеца инвойс фактури също не доказват направата на разходи за плащането им от ищеца, но не защото като платец по тях е посочена Й* М*, както изтъква ответницата в писмената си защита, макар те да са действително издадени на нейно име, в качеството и на пациент/получател на предоставените медицински услуги/дейности, описани в тях, а защото, както личи от прочита им, изобщо не съдържат данни за извършено плащане, нито за начина, по който следва да се извърши същото, а само калкулация за дължимата стойност на описаните в тях като предоставени услуги.

                                Показанията на св.К*, според които П. се грижел за всичко, както за средствата и за грижите, които били огромни, дори в съвкупност с вече обсъдените по-горе писмени доказателства не могат да доведат до установеност на фактите на извършено плащане по всяка една от издадените инвойс фактури, защото нито са преки /св.К* знае за това от покойната/, нито са конкретни, а напротив- са най-общи и неопределени.

                               По отношение на извършеното от ищеца в помощната му справка на л.113 от делото превалутиране на общите суми, калкулирани като дължими от М* по седемте броя инвойс фактури, описани там, след справка на официалната страница на БНБ относно фиксинга на БНБ за ***лира към лева на датите 14.07.15г., 15.07.15., 22.07.15г., 06.08.15г. и 22.09.15г., на които са издадени фактурите, съдът установи, че за дати 14.07.15г., 15.07.15г., 22.07.15г. и 06.08.15г. фиксингите са съответно 6.7243, 6.71829, 6.59417 и 6.45148, но за 10турски лири към лева, тъй че посочените от ищеца стойности като такива от съответно 0.672430, 0.671829, 0.659417 и 0.645148 за същите дати, макар и формално несъответни на официалните данни за фиксинга, в крайна сметка са довели до вярно извършено превалутиране на **** лири в лева, тъй като очевидно са за 1*** лира към лев. За датата 22.09.15г. БНБ няма фиксинг, а такъв има за 23.09.15г. и той е 10**** лири за 5.79849лева, при което за 1лира е вярна посочената от ищеца в помощната справка стойност 0.579849, а не 0.579859, чрез която е извършено превалутиране на сумата от 7442.10* лири, затова вярната нейна равностойност в лева е не 4315.37лв., а 4315.29лв.

                2.11. Тъй като за установеност /неустановеност на част от фактите, поставени в тежест на ищеца, в предходните пунктове от това решение съдът се позова на писмени доказателства, представени от него, коментирайки тяхната доказателствена стойност по същество, а ответницата е заявила с отговора си, че ги оспорва, като и в писмената си защита развива доводи в тази връзка, както и защото не всички представени от ищеца с исковата молба писмени доказателства са били допуснати до приемане с определението по чл.140 от ГПК, съдът намира за процесуално необходимо да посочи кои от писмените доказателства, които са представени от ищеца,  са приети в производството и събрани като годни доказатествени средства, като даде в тази връзка някои пояснения, а именно:

                -Описът на доказателства към исковата молба, направен от ищеца /л.6 гръб от делото/, не описва самите приложени от него писмени доказателства, а фактите, за установяване на които се прилагат доказателствата на съответните посочени срещу всяка точка от описа страници, като е ползвана номерация, направена от самия ищец чрез изписване с молив долу вдясно на лицето на всеки лист.     

                Например:

                т.6-Лечение в *** - стр.26-стр.46, съответни на които са л.32-л.52 от делото;

                т.8- Логистика ***- стр.53-стр.61, съответни на които са л.59-л.67 от делото;

                т.10-Предоставени средства от П.Г.- стр.90-стр.105, съответни на които са л.96-л.111 от делото.

                -Повдигнатите от ответницата с отговора и оспорвания на писмените документи, представени от ищеца, не са намерени от съда по естеството си такива, изискващи откриване на производство по оспорване на истинността им по смисъла на чл.193 от ГПК, а и тя е нямала изрично искане в тази насока, тъй че не са открити производства по установяване на  неистинността на кой да е от представените от ищеца и оспорени от ответницата документи.

                -По нейно искане обаче, на ищеца е било вменено задължение по чл.183 от ГПК да представи оригиналите на конкретно посочени документи, от които са били представени заверени копия, като за част от тях ищецът е посочил, че не може да изпълни вмененото му от съда задължение, тъй като е представил оригиналите на същите документи в производството по гр.д. №527/18г. между същите страни, поради което то е изискано и приложено към настоящото дело, тъй че ако същите документи се намират в кориците му, да се ползват и от този съд в оригинал /виж: отговора на ответницата на л.141-л.143; мотивите по р.ІV, т.2.1 от Определение №260644/30.11.20г. в частта на  л.164лице- л.165лице относно липсата на оспорване по смисъла на чл.193 от ГПК; протокола от с.з. на 26.01.21г. в частта на л.202лице и гръб; молбата на ищеца, внесена в с.з. от 26.01.21г. на л.218-л.220; взетото в з.з. от съда Определение №260377/12.02.21г. на л.268-л.269; приложеното гр.д. №527/18г./;

                -С определението по чл.140 от ГПК, по причини, различни от повдигнатите от ответницата с отговора и оспорвания и искания, съдът не е допуснал до приемане  всички приложени от ищеца към исковата молба писмени доказателства, а само част от тях, като за изрично изключените от допускане за приемане са му били дадени указания, при изпълнение на които съдът ще се произнесе по приемането им в първо съдебно заседание.

                В първото по делото с.з. ищецът е внесъл писмена молба в тази връзка, оставена за разглеждане в з.з.

                Така, в първото с.з. са били приети само допуснатите до приемане с определението по чл.140 от ГПК писмени доказателства, приложени от него към исковата молба, макар всички приложени към исковата молба писмени доказателства да са останали подредени в кориците на делото, а по молбата на ищеца,  внесена в първото с.з., съдът се е произнесъл с Определение №260377/12.02.21г., като по съображенията, изложени в същото, е приел част от доказателствата, приложени към нея, а по отношение вмененото на ищеца по искане на ответницата задължение по чл.183 от ГПК, касаещо част от писмените доказателства, за което ищецът е заявил, че не може да представи оригиналите на документите, тъй като те са били представени от него и приети като доказателства по проведеното между страните гр.дело №527/18г. на ПОС, съдът е изискал и приложил приключилото дело към настоящото, тъй че ако фактурите, описани от ищеца по т.4 от молбата му, внесена в първо с.з., се намерят в кориците на приложеното дело в оригинал, да се ползват като надлежно събрани и в производството по това дело доказателства - при изпълнение на задължението, вменено му по чл.183 от ГПК /виж : определението по чл.140 на л.162-л.166; протокола от с.з. от 26.01.121г. на л.199-л.203; молбата на ищеца на л.218-л.220; определение №260377 на л.268-л.269; приложеното гр.д. №527/18г. на ПОС/.

                -За избягване на неясноти с оглед номерацията, ползвана от ищеца и от ответницата, която я е следвала, съдът ще ползва номерацията по делото, като за доказателствата, които не са допуснати до приемане с определението по чл.140 от ГПК, ще се сочи мястото им в кориците на делото, след приемането им с определението в з.з. от 12.02.21г., което касае главно представяне на документите на чужд език, надлежно скрепени с превод на български, а доколкото за част от тях е било вменено и задължение по чл.183 от ГПК- като ще се сочи и номерацията им в кориците на приложеното гр.дело №527/18г. на ПОС, защото описаната такава от ищеца в молбата на л.218-л.220 за тяхното местоположение в гр.д. №527/18г. на ПОС е невярна.

               Така, документите на чужд език, приложени към исковата молба, подредени на л.16, 36, 38, 40, 42, 44, 48, 52, 57 и 67 от делото, са представени от ищеца надлежно скрепени с превода им на български, и са подредени заедно с превода им, съответно на: л.264-л.265; л.250-л.251; л.252-л.253; л.254-л.255; л.256-л.257; л.258-л.259; л.260-л.261; л.262-л.263; л.266-л.267 и л.225-л.226, поради което са приети с определението от 12.02.21г., като изпълнили това дадено от съда с определението по чл.140 от ГПК указание;

               При вменено на ищеца задължение да представи документа на чужд език на л.34 от делото надлежно скрепен с превод на български език, той не е изпълнил това задължение и не го е представил с молбата си, внесена в с.з. от 26.01.21г., поради което и съдът не го цени като прието по делото писмено доказателство, макар да се съдържа в кориците на делото, приложено към исковата молба  /същият е по номерацията на ищеца на л.28 с превод на л.27/;

                                При вменено на ищеца задължение по чл.183 от ГПК да представи оригиналите на документите на чужд език, преводите на които са на л.31, 33, 35, 37, 41, 45, 60, 9 и 50 по номерацията, която сам е направил, а по номерацията на делото- на л.37, 39, 41, 43, 43, 47, 51, 66, 15 и 56, и които съставляват в същата поредност:

                инвойс фактура от 15.07.15г. за сумата от общо 1523.87*** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.252-253 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.246 в оригинал;

                инвойс фактура от 15.07.15г. за сумата от общо 400**** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.254-255 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.245 в оригинал;

                инвойс фактура от 22.07.15г. за сумата от общо 4089.64*** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.256-257 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.247 в оригинал;

                инвойс фактура от 06.08.15г. за сумата от общо 14 628.99*** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.258-259 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.248 в оригинал;

                инвойс фактура от 22.09.15г. за сумата от общо 8 376.22**** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.260-261 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.249- заверена от Г* Х*, сочен като официален представител на болница „***“ за ****, чрез „Г* Х*“ ООД, като за удостоверяване на това твърдение е представено и нарочно писмо с превод на български на л.296-л.297 от приложеното дело, което е в негово потвърждение;

                инвойс фактура от 22.09.15г. за сумата от общо 7442.10*** лири, надлежно скрепена с превод на български на л.262-263 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.250- заверена от Г* Х*, сочен като официален представител на болница „****“ за *** чрез „Г*Х*“ ООД;

                инвойс фактура от 06.01.16г. за сумата от 160 /липсва валута/, надлежно скрепена с превод на л.225-л.226, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.120-л.121- заверено от адв.Б. копие с превод, като оригинал или официално заверен препис не е бил представен в с.з. от 28.06.18г.  /виж представените такива на л.245-л.253 от приложеното гр.д. №527/18г./, но пък е представен от ищеца по настоящото дело /виж на л.288/

                изследване от 19.08.15г. на хормона СЕА, надлежно скрепено с превод на л.264-л.265 и като същото не е измежду фактурите по т.4 от молбата на ищеца на л.218-л.220, заради които е изискано прилагането на гр.д. №527/18г.;

                изследване от 22.12.15г. на хормона СЕА, надлежно скрепено с превод на български на л.266-л.267 и като същото не е измежду фактурите по т.4 от молбата на ищеца на л.218-л.220, заради които е изискано прилагането на гр.д. №527/18г;

                Като:

                за инвойс фактурата от 14.07.15г. на стойност от общо 2209.28*лири, посочена в т.4 от молбата на ищеца на л.218-л.220, приложена на л.35-л.36 с исковата молба, надлежно скрепена с превод на л.250-л.251 от делото, а в кориците на гр.д. №527/18г.- на л.253- заверена от Г* Х*, сочен като официален представител на болница „****“ за *** чрез „Г* Х*“ ООД, а на л.120-л.121- в копие, заверено от адв.Б. с превод, е нямало вменено по настоящото дело задължение по чл.183 от ГПК,

                инвойс фактури от 10.03.16г. за 2090.04 турски лири и от 02.02.16г. за 1450.08турски лири, приложени в оригинал в кориците на гр.д. №527/18г. на л.251 и л.252, не са били изобщо представяни в производството по настоящото дело, тъй че за  тях също не е вменявано задължение по чл.183 от ГПК,

                                съдът намери, че всички писмени документи, за които на ищеца е било вменено задължение по чл.183 от ГПК, следва да се ценят като годно събрани в производството доказателства, доколкото за част от тях са представени оригиналите на документите, а за друга част, както се описа подробно по-горе, са налице извършени техни заверки, имащи силата на официални такива по смисъла на чл.183 от ГПК –от лицето Г* Х*, по силата на дадените му права, съгласно приложеното писмо,  и от адв.Б., като пълномощник на ищеца и по двете дела, по силата на чл.32 от ЗА, като приемането на оригиналите на описаните вече по-горе фактури в производството по гр.д. №527/18г. е закрепено с официална сила и със записа в протокола от с.з. от 28.06.18г. по гр.д. №527/18г. /виж този протокол на л.247-л.249 от настоящото дело и на л.275-л.277 от приложеното дело/.

                С оглед казаното по-горе, съдът не споделя доводите на ответницата в писмената и защита, че доказателствената стойност на оспорените от нея по съдържание и автентичност фактури, представени от ищеца, не е доказана по безспорен начин /виж на л.6, абзац втори от писмената защита/, като техните оригинали не са събрани в производството, нито се съдържат в приключилото между страните гр.д. №527/18г. на ПОС, тъй като са несъответни на данните по делото, а цени тези доказателства като годни и надлежно събрани в производството доказателствени средства, макар и по същество да не установяват твърденията на ищеца или част от тях.

                Що се отнася до коментарите на ответницата в писмената и защита, които касаят други приложени от ищеца в производството по гр.д. №527/18г. доказателства, без те да са били въобще предмет на процесуални действия, извършени в настоящото производство /виж абзац втори и четвърти на л.5 от писмената защита/, съдът не ги взема предвид, защото нямат отношение към разглежданото от него дело.

                2.12.При поставена върху ищеца тежест по исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД да установи, че има към ответницата парични вземания по перата, за които претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, че ответницата е изпаднала в забава по отношение на тяхното плащане, както и размера на законната лихва върху формираните от него по периоди на извършване разходи, съставляващи главниците, върху които търси обезщетение за забава, при изрично дадено му от съда указание с определението по чл.140 от ГПК, че не сочи доказателства за размера на законната лихва върху претендираните главници за периодите, за които търси обезщетение за забава, извън вече обсъдените доказателства относно направата на разходи, ищецът е представил във връзка с даденото му указание единствено 5 броя разпечатки от електронна поща, съставляващи НАП изчисляване на лихви- резултат /виж л.241-л.245/, съгласно които:

                Законната лихва върху сума от 3024.67лв. за периода 15.07.15г.-03.07.20г. е равна на 1526.32лв. /л.241/;

                Законната лихва върху сума от 2696.78лв. за периода 22.07.15г.-03.07.20г. е равна на 1355.61лв. /л.242/;

                Законната лихва върху сума от 10003.66лв. за периода 06.08.15г.-03.07.20г. е равна на 4986.84лв. /л.243/;

                Законната лихва върху сума от 9746.29лв. за периода 22.09.15г.-03.07.20г. е равна на 4731.06лв. /л.244/;

                Законната лихва върху сума от 348.01лв. за периода 05.10.15г.-03.07.20г. е равна на 167.67лв. /л.245/.

                Видно е от т.2 от молбата на ищеца от 11.08.20г. /виж на л.131/ и от молбата му от 14.09.20г. /л.136-л.137/, подадени в хода на отстраняване на указани му нередовности на исковата молба, щото :

                Главниците от 3024.67лв., 2696.78лв., 10003.66лв., 9746.29лв. и 348.01лв., върху които се претендира обезщетение за забава, са формирани като сбор на твърдени разходи по различните вече описани три основни пера, направени в посочени пак там периоди от време, като за дата на забава в плащането им е приета последната дата от периода, в който разходът по главницата се твърди за направен, и конкретно като :

                                За периода 14-15.07.15г. се сочат направени разходи в размер на 3024.67лв., съставляващи сбор на сумите от : 2778.10лв. -медицински услуги, които, видно от помощната справка на л.113 от делото, съставляват сбор на левовата равностойност на фактурите за 2209.28****лири, 1523.87*** лири и 400*** лири, първата от които от 14.07.15г., а другите две- от 15.07.15г., възлизаща на съответно 1485.59лв., 1023.78лв. и 268.73лв.; 246.57лв.-логистика, която, видно от помощната справка на л.114, съставлява сбор на сумите, заложени за едно нощувка от 160**** лири, 2 пъти по 7 **** лири за толтакси, 2 пъти по 10**** лири за паркинг- общо 194**** лири с равностойност 131.03лв., 5лв. такса по ЗВМД и 110.54лв. за гориво, при формирането на сумата, съгласно обяснението по т.6 на гърба на справката на л.114;

                               За дата 22.07.15г. се сочи разход в размер на 2696.78лв., съставляващ, както е видно от справката на л.113, левова равностойност на сумата от 4089.54**** лири, издадена на тази дата за вече описаните по-рано с това решение като фактурирани на М* медицински услуги;

                                За периода 02-06.08.15г. се сочат направени разходи в размер на 10003.66лв., съставляващи сбор на сумите от : 9437.86лв. -медицински услуги, които, видно от помощната справка на л.113 от делото, съставляват левовата равностойност на фактурата за 14628.99****лири, издадена на 06.08.15г.; 565.80лв.-логистика, която, видно от помощната справка на л.114, съставлява сбор на сумите по т.2, заложени за 4 нощувки по 160**** лири, 2 пъти по 7 *** лири за толтакси, 5 пъти по 10**** лири за паркинг- общо 704****лири с равностойност 451.67лв., 5лв. такса по ЗВМД и 109.13лв. за гориво, при формирането на сумата, съгласно обяснението по т.6 на гърба на справката на л.114;

                               За периода 18.08.-22.09.15г. се сочат направени разходи в размер на 9746.29лв., съставляващи сбор на сумите от : 9172.40лв. -медицински услуги, които, видно от помощната справка на л.113 от делото, съставляват сбор на левовата равностойност на фактурите за 8376.22**** лири и 7442.10**** лири – и двете от 22.09.15г., възлизащи на съответно 4857.03лв. и 4315.37лв. /а по изчислението на съда- 4315.29лв./; 573.89лв.-логистика, която, видно от помощната справка на л.114, съставлява сбор на сумите по т.3, т.4 и т.4 от същата справка, при заложени 2 нощувки по 160**** лири, 6 пъти по 7 *** лири за толтакси, 4 пъти по 10*** лири за паркинг и един път по 11 ***** лири за паркинг, три пъти по 5лв. такса по ЗВМД и гориво за три отивания и връщания на посочените в справката дати;

                               За периода 29.09.-05.10.15г. се сочат направени разходи от 348.01лв., съставляващи сбор на сумите 118.04лв.-логистика, формирани от сумите по т.6 /ред последен от помощната справка на л.114 и сумата от 229.97лв.-разходи по кредит, за която тъй и е останало неизяснено с множеството подавани от ищеца молби за отстраняване на указани му нередовности, кои конкретни суми от описа по петнадесетте броя точки от помощната справка на л.115- разходи по кредит, възлизащи на общо 319.97лв. включва.

                2.13. По отношение на поставените в тежест на ответницата факти- че  стойността на приетото от нея по опис наследство, останало от сестра и Й*М*, е около 9000лв., като приемането на наследството по опис не е било спорно между страните и е установено с приложеното на л.8-л.9 от самия ищец решение по ч.гр.д. №9693/2017г. на ПРС, при дадено и с определението по чл.140 от ГПК от съда указание, щото не сочи доказателства ва тази връзка, ответницата е представила писмени доказателства, видно от които:

Залесената горска територия от 5 дка в „****“, землище на с.***, е възстановена на наследници на Е. Я. З. /виж решението на ПК-гр.Земен от 20.07.2000г. на л.183/, която е починала като вдовица на ****г., оставяйки за свои наследници сина си С. З. и двете дъщери на починалата и през ***г. дъщеря Ж. М.- С.А. и Й. М. /виж удостоверението за наследници на л.182/. Данъчната оценка на този имот е 404.90лв. /виж л.184/, като при тези данни следва да се счита, че наследствената част на покойната М. е ¼, доколкото С.З. и Ж. М., деца на Е., наследяват по равно- по ½, а Й. М. и С.А.- наследяват по равно от ½ ид.част на майка си Ж., и така имат по ¼ ид.част от този имот, за която част данъчна оценка възлиза на 101.22лв.;

                Двете ниви с площ от по 1.003дка в м.“****“, землище на с.****, са също възстановени на Е. З* /виж решението на ПК на л.185/ и по този начин идеалната част на покойната Й* М* е ¼ от тях, както е посочено и в описа за приемане на наследството и, а при данъчни оценки в размер от по 148.80лв. за всеки от тези два имота, данъчната оценка на идеалните части в наследството на Й* М* възлизат на сумите от по 37.20лв. /виж л.186 и л.187, като тези на л.188 и л.189 касаят същите два имота, но са актуалниа към по-стара дата- 31.12.18г./;

ПИ с идентификатор 06207.501.200 по КККР на гр.****, ведно с построените в него сгради с идентификатори  06207.501.200.1 /жилищна еднофамилна/, 06207.501.200.2 /друг вид сграда за обитаване/ и 06207.501.200.3 /селскостопанска сграда/, е с данъчна оценка от 3637.40лв. /л.190-л.191/, като за него не са представени документи за собственост, но както е видно от решението за приемане на наследството на М**** по опис, е посочен изцяло като нейна собственост;

По отношение на 1/8 ид.част от нива, съставляваща имот №083012, с площ 2.001дка, в м.“***“, по КВС на град ****, записан на М. П* З*, включена в приетото по опис наследство на Й* М*, е представено удостоверение за данъчна оценка на имот в същата местност и със същата площ, с идентификатор 06207.2.896- земеделска земя, наследена от М. Ж* /л.195-л.196/, съгласно което данъчната оценка е 186.40лв. за целия имот, а за 1/8 ид.част на М*- 23.30лв., а от удостоверението за наследници на М. Ж*, починала като вдовица на ****г. /виж същото на л.192-л.194/ се установява, че наследствената част на М* по описа е съответна на наследената, записана на М. Ж*, доколкото: Към датата на смъртта си М. Ж* е оставила три дъщери- С. М*, К* Ж* и Е* Л*, всяка от които е наследила по 1/3 част от майка си. През 1980г. К* е починала като разведена и без деца, по който начин нейната 1/3 е наследена от двете и сестри С. и Е*, като всяка е получила по още 1/6 и така са имали по ½ всяка. Дъщерята С. е починала през 2004г., като е имала две деца- Д* М* и М. М*, но е преживяла сина си Д* М*, деца на когото са Й* М* и С.А., тъй че двете са получили по равно от ¼ на баща си, или по 1/8;

За 1/8 ид.част от нива, съставляваща имот №111094, с площ 2.545дка, в м.“****“, землище град ****, възстановена също на наследници на М. З* /виж решение и скица на л.281 и л.282, както и отново представено удостоверение за наследници на М. Ж*на л.279-л.280/, е представено удостоверение за данъчна оценка валидно до 31.12.18г. /л.283/, поради отказа да се издаде ново такова /виж писмото на л.284/, съгласно което данъчната му оценка е за целия имот 43.90лв., а за 1/8 на М*-5.49лв.

500- те дружествени дяла от капитала на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с едноличен собственик Й* М*, с номинална стойност по 10лв. всеки, формират размер на капитала на това дружество от 5000лв. /виж разпечатката от търговски регистър на л.197/.

При тези събрани от ответницата данни за стойността на притежаваните от Й* М* дялове в капитала на „***“ ЕООД и за стойността на данъчните оценки на включените в наследството и при смъртта и недвижими имоти и идеални части от тях, общата стойност на приетото от нея по опис наследство на сестра и възлиза на 8841.81лв. /5000+101.22 + 37.20 +37.20+ 3637.40лв. + 23.30+ 5.49/.

3.При тези установени и неустановени в производството факти, съдът направи следните правни изводи изводи по съществото на предявените от ищеца искове.

И двата предявени от ищеца иска следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, по следните съображения:

Съгласно института на водене на чужда работа без пълномощие, регламентиран от чл.60-чл.62 от ЗЗД, онзи, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да е поеме, както ако би бил упълномощен, като неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чужда работа /чл.60/. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване /чл.61/. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието /чл.62/-т.е. доверителят е длъжен да достави на довереника средствата, необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката /л.285 от ЗЗД/.

Първият правен въпрос, на който следва да се отговори в случая, предвид довода на ответницата в писмената и защита, че гестията урежда отношенията само между гестор и доминус, а не между гестор и трето лице, е дали този довод е основателен, защото, ако е така, отговорност за разходите, твърдени от ищеца като направени във връзка с лечението на Й*М*, би носила само тя, а доколкото се установи категорично, че М* е починала през ****г., то би било загубено и правото на ищеца да получи плащане за твърдените като направени за лечението и разходи от нейната единствена наследница, поради което искът му би бил неоснователен само по тази причина.

Това възражение на ответницата, което е на практика такова за липса на нейна надлежна пасивна материално правна легитимация по предявения иск, се намира от съда за неоснователно- няма опора в закона.

                То е било най-вероятно мотивирано от наличния в теоретични източници запис, че „ По принцип гесцията е нещо различно - тя няма да урежда отношенията на гестора с трети лица или отношенията на доминуса с трети лица - тя урежда отношенията единствено между гестор и доминус“, но изваден от контекста на извършваното с този теоретичен източник сравнение между института на водене на чужда работа без натоварване и мнимото представителство и неоснователното обогатяване, както личи от пълния негов прочит, а именно:

         „Гесцията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса. Тя е различна от хипотезата на чл. 42 ЗЗД, който урежда отношенията между мнимия представител и третото лице (дължимостта на обезщетението) или отношенията между третото лице и мнимо представлявания, когато сделката, сключена без представителна власт е била потвърдена:
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Гесцията, отнесена към представителството без представителна власт ще бъде всъщност това, което урежда отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания. От това не бива да се направи погрешния извод, че гесцията е мнимо представителство. Само в някои хипотези те биха могли да се съчетаят. По принцип гесцията е нещо различно - тя няма да урежда отношенията на гестора с трети лица или отношенията на доминуса с трети лица - тя урежда отношенията единствено между гестор и доминус.
Гесцията не е и неоснователно обогатяване, макар много от по-архаичните теории за неоснователно обогатяване по някакъв начин да виждат в него и нещо от гесцията. Фактът е обратното: за гесцията в някои хипотези и то само като препратка, като рамка за задълженията на доминуса се прилагат правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59). Но тук не е налице неоснователно обогатяване, защото задълженията са двустранни: от гесцията възникват задължения, както за гестора, така и за доминуса.
Гесцията е квазиконтракт (actio quasi ex contracto) и ако се запитаме кой е този договор, на който оприличаваме гесцията, то той е мандатът. Гесторът действа като мандатар, без всъщност да е мандатар, без да сте му възложили работата.“

                А иначе, гестията е приложим институт към всякакъв вид права, с изключение на личните права, т.е. онези, при които личната преценка е част от изискванията за упражняване на правото, както е например избирателното право, но като обект на гестията може да бъде както личността на носителя на правото, така и неговото имущество и като за разлика от неоснователното обогатяване, вършенето на чужда работа без натоварване е извъндоговорен източник на създаване на облигационно отношение между гестора и доминуса, което води до възникване на задължения и за двете страни по това правоотношение.

                В конкретния случай, твърдението на ищеца е, че воденото не чужда работа без пълномощие е довело до възникване на неговото вземане срещу доминуса в хипотезата на чл.61,ал.1 от ЗЗД- за направени от него преживе на М* разходи за лечението и в чужбина, което вземане е парично и на него съответства въведено от закона задължение на доминуса, също от парично естество, ако чуждата работа е била уместно предприета от гестора и добре водена, то доминусът да му заплати необходимите за воденето и разноски, ведно с лихва от деня на извършването им. Това свое право гесторът може на общо основание да реализира както срещу доминуса, тъй и срещу наследниците му, когато не е било реализирано срещу доминуса, тъй като задължението на последния в тази насока е парично и като такова- на общо основание наследимо. Ответницата не е твърдяла наследодателката и да е заплатила преживе на ищеца претендираните от него в случая разходи, което също би довело до неоснователност на иска му /което твърдение за съда не е идентично с твърдението и, че сочените като извършени от него разходи са на практика били заплатени от самата М*, по съображенията, наведени с отговора на исковата молба и писмената защита- тя е вписана в издадените инвойс фактури, представени от ищеца/, а единствено, че това претендирано от ищеца вземане не може да се реализира срещу нея, като наследник на Й* М*, защото касае отношения само между гестора и доминуса, с които тя не може да бъде ангажирана.

Оттам насетне, в рамките на очертаната уредба на института на водене на чужда работа без пълномощие, в хипотезата на чл.61,ал.1 от ЗЗД от който ищецът е предявил иска си срещу ответницата, предвид елементите на сложния фактически състав на цитираната разпоредба, във връзка с останалите норми от института, остава да си дадем от правна страна отговор на въпросите: дали твърдените от ищеца като извършени действия – осигуряване на средства за лечението на М* в чужбина и направата на разходи за осъществяване на такова лечение, са били предприети уместно и водени добре /насочени към настъпване на благоприятен ефект в здравословен план;  дали са били такива за водене на чужда работа /при наличие на знание у гестора, щото работата е чужда; дали за гестора е било налице правно задължение да действа в интерес на доминуса, тъй като наличието на такова изключва приложимост на института на водене на чужда работа без натоварване; дали работата е извършена при противопоставяне на доминуса и/или при наличие на интерес и за гестора, и дали е била одобрена от доминуса, като в първите два случая обемът на отговорността на доминуса би бил различен от този по чл.61,ал.1 от ЗЗД, а в последния случай отношенията им биха се уредили както при мандат; дали извършените от ищеца действия не са такива в изпълнение на нравствен дълг, а не на чужда работа, при което приложима би била разпоредбата на чл.55,ал.2 от ЗЗД, на която ответницата се е позовала, че не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

При търсене на отговор на тези именно правни въпроси съдът стигна до извода за неоснователност на предявения от ищеца иск, като счете във връзка с различните елементи от фактическия състав на предявения от него в случая иск, че отношенията между ищеца и ответницата, като приел по опис наследството на починалата Й* М* единствен неин наследник, не попадат в хипотезата на чл.61,ал.1 от ЗЗД, на която ищецът е основал иска си, доколкото:

         Установеният в процеса факт, щото ищецът и покойната живеели на съпружески начала за един дълъг преиод от време, предхождащ заболяването и, както и по време и на констатиране на заболяването и предприетото за него лечение в чужбина, при липса на твърдения и установеност двамата да са били в брак, изключва наличието на законово задължение за ищеца да поеме разходите за лечението и, което щеше да е налично, ако бяха в брак, предвид задължението на съпруга да осигури издръжка на другия съпруг, който поради неработоспособността си и невъзможността да се издържа от имуществото си е придобил право на издръжка /чл.140,ал.1,т.1 във вр. с чл.139 от СК/, тъй че в случая не може да се счита, че ищецът е имал такова задължение към фактическата си съжителка, което би било достатъчно да изключи приложимост на института за водене на чужда работа без натоварване, с оглед очертаните вече елементи на фактическия състав на този институт.

                В конкретния случай, с показанията на св.К* и с изявлението на М*пред св.Б. също тъй категорично се установи, че самата М* е взела решение след констатиране на заболяването и, щото ще проведе за него лечение в ***, а не в ****, и че одобрявала действията на ищеца в тази връзка, кат осе радвала, че е загрижен за нея- т.е. противопоставяне на покойната по отношение на предприетите от ищеца действия или тяхно предприемане въпреки волята и не е било налично, което изключва приложението на чл.61,ал.3 от ЗЗД.

                Доводът на ответницата, че работата не е била в случая уместно предприета, тъй като още при предприемането и се е знаела неблагоприятната перспектива за заболяването на М*** и че тя е била известна на ищеца, който сам е посочил, че лекарите в **** им съобщили, щото трябва да се готвят за погребение, и щом в крайна сметка лечението не е дало резултат, а М*** е починала около година след констатиране на заболяването и, не се възприема от съда, доколкото в съдебната практика по приложение на този елемент от фактическия състав на нормата се приема, че преценката дали предприемането на работата от гестора е уместно се извършва като се изхожда от това, какво самият заинтересуван би направил, като се преценява дали действията са били насочени към благоприятен ефект, а не според това какъв е крайният резултат от извършването им и дали от същото е настъпила полза или вреда, а в случая категорично се установи, че самата М* не е е вярвала на негативните прогнози за състоянието и, дадени и в ****, и че затова е счела сама за необходимо да предприеме извършване на изследвания за потвърждението или отричането им в чужбина, като според нейното изявление те са били поне наполовина отречени от извършените и в чужбина изследвания и консултации, тъй че работата може да се счита за уместно предприета, защото самата заинтересувана е пожелала извършването и по този начин.

                Въпреки гореказаното, съдът намери, че искът на ищеца е в случая неоснователен, доколкото:

                Счита, че данните по делото са в подкрепа на извода, щото ищецът не е вършил чужда работа без натоварване, а е предприел организирането и подпомагане извършването на лечението на М* в изпълнение на един свой нравствен дълг, мотивиран от дългогодишното си съжителство на съпружески начала с нея, при което няма право да търси от ответницата връщане на даденото при съзнателно изпълнение на този свой дълг, в каквато насока е основателно възражението и.

                За горния извод съдът взе предвид показанията на св.А*, щото в разговор с Г. последният казал, че той ще се погрижи за Й*, а те да нямат грижа за нищо, взети в съвкупност с показанията на св.К*, че П. намерил нужния лекар, за да има подобрение в състоянието на Й* и тъй като живеели заедно, като съпрузи, че той полагал всички грижи за нея и бил всеотдаен и че отишли в **** в името на това тя да оцелее. Същите показания съдът намира и изцяло кореспондиращи на изявлението на самия ищец в молбата му от 23.07.20г. /л.123/, щото той и покойната споделяли едно домакинство, общи радости и неволи, общи както положителни, така и трудни моменти и че в тази връзка, както и предвид чувствата помежду им, счита, че е повече от естествено, обосновано и хуманно да предприеме след май на 2015г. действия и да направи всички възможно за излекуването и.

                Казаното от правна страна означава, че специфичната цел, преследвана от ищеца при предприемане на действията по лечение на М* в чужбина, е да изпълни свое морално задължение към дългогодишната си фактическа съжителка, като направи всичко възможно за запазване на живота и подобряване на здравето и, докато при гестията такъв мотив липсва, при нея гесторът и доминусът не са свързани нито със законови, нито с морални задължения помежду си, а щом е изпълнявал свой нравствен дълг, ищецът няма и правото да търси разноските, направени при изпълнението му, в качеството си на гестор, за връщане от ответницата, като приел по опис наследник  наследството на доминуса.  

                Отделно от това, дори горните принципни изводи на съда да не бъдат споделени, и да се счете, щото ищецът е предприел уместно и добре е водил чужда работа, без противопоставяне на доминуса, главният му иск- за разходите направени за лечението на М* в чужбина, ще е пак неоснователен, доколкото ищецът не установи в производството направата на разходи нито в размер на 25 819.41лв., за присъждането на които претендира съгласно петитума на исковата молба, нито в размер на общо 25 909.24лв., съгласно обобщената справка на твърдените разходи по трите включени в нея пера /виж л.112-л.115/, а единствено в размер на с левова равностойност 1.47лв., левова равностойност на сумата от 0.75евро, удържани от сметката му като такса за месечна поддръжка на сметката му при ****, но както и ответницата счита с писмената си защита, те не могат да се подведат под хипотезата на разноски, направени за лечението на М* в Т*, в каквато връзка ищецът ги претендира.

Неоснователността на главния иск е достатъчна от правна страна да обоснове неоснователност и на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът не е доказал да има към ответницата парични вземания в размер на всяка едно от главниците, върху които търси обезщетение за забава в плащането им.

Отделно от горното, искът/исковете му по чл.86,ал.1 от ЗЗД са неоснователни и защото ищецът нито е твърдял, нито е установил да е поканил ответницата да му заплати сумите по главниците, върху които търси обезщетение за забава, на дата, преди исковата молба, а задължението за тях не е с определен падеж и става изискуемо след покана.

Затова съдът намери, че и двата предявени от ищеца иска следва да се отхвърлят като неоснователни.

Като не намери никой от двата иска –главен и акцесорен за основателен, съдът не намира за необходимо да обсъжда нарочно и въпроса за техните размери.

 

В частта за разноските.

И двете страни претендират разноските, направени в производството, по списъците, представени в с.з. от 26.10.21г.

С отхвърляне на исковете изцяло, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответницата и не се следват такива на ищеца.

Ответницата претендира по списъка на разноските си адвокатски хонорар от 1950лв., депозит за вещо лице от 400лв. и депозит за свидетел от 20лв., или общо 2370лв. /виж списъка на л.345/.

Ответницата е установила изцяло направата на претендираните по списъка разноски /виж: адвокатски хонорар, изплатен в брой, по договора за правна защита и съдействие на л.145гръб; платежно нареждане за депозит от 300лв. за вещо лице на л.180; платежно нареждане за депозит от 100лв. за вещо лице на л.210; платежно нареждане за депозит за свидетел от 20лв. на л.285/.

 

При тези мотиви, съдът

                                                                              Р Е Ш И :

 

Отхвърля исковете на П.Г.Г., с ЕГН ********** ***, срещу С.Д.А., с ЕГН **********,***, адв.Г.Х., за осъждането и да му заплати:

сумата от общо 25 819.41лв., съставляваща направени от него с лични средства необходими разходи за лечението на Й* Д. М*, ЕГН **********, починала на ******., които са били уместно предприети в неин интерес- за запазване на живота и, след установяване на страданието и от тежко онкологично заболяване, извършени преживе с нейното знание и съгласие, от нейно име и в нейна полза, макар предоставянето на тези средства да не било писмено оформено, мотивирани от съвместното им съжителство като партньори в живота и липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че в по-голяма част от времето на извършването им е била лежащо болна, съставена от разходи по групи пера и в размери, описани в трите броя помощни справки на л.113-л.115 от делото, обобщени в справката на л.112 от делото,

и

сумата от общо 12 767лв, съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците на направените разходи по пера, тъй както са конкретизирани с исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на указаните му от съда нейни нередовности, за времето от датата на направата на тези различни разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с уточненията и поясненията, внесени по този иск с т.2 от молба вх.№ 22900/11.08.20г. и с молба вх.№261861/14.09.20г.,

тъй като ответницата е единствена наследница на починалата, като приемането на наследството и по опис от нея е било постановено с Решение от 31.05.17г. по гр.д. №9693/16г. на ПРС.

Осъжда П.Г.Г., с ЕГН ********** ***, да заплати на С.Д.А., с ЕГН **********,***, адв.Г.Х., сумата от 2370- две хиляди триста и седемдесет лева- разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                             Окръжен съдия: