Решение по дело №827/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е А.С.М.,***, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д.В. ***.

Ответник е директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) гр.Русе. Ответникът взема участие в производството лично.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1408/20.04.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 19.04.2023г. жалбоподателят М. извършвал обществен превоз на три пътника от Германия за България срещу заплащане. Превозът се извършвал с лек автомобил Мерцедес Спринтер, категория М1 с рег.№ А 4033 НХ, собственост на М.. Чрез извършена справка в информационната система на ИААА се установило, че за превозното средство не е издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. При тези обстоятелства АО е формирал извод за приложимост на разпоредбата на чл.106а ал.1 т.1 б.А и т.4 б.Б вр. с чл.107 ал.1 от Закона за автомобилните превози, поради което е приложил принудителна административна мярка спиране от движение на моторното превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелството за регистрация, както и е приложил принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка и правните изводи на органа. Твърди се, че обществен превоз на пътници не е бил осъществен, а е извършена лична услуга на превозваните лица. Сочат се обстоятелства, стоящи във връзка са осъществяването целта на закона чрез издадената заповед. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност на направените в нея оплаквания. Представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Няма нови доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Представена е заповедта, предмет на оспорване - заповед № 14-1408/20.04.2023г. на ответника. Представен е и посочения в заповедта акт за установяване на административно нарушение № 332592/19.04.2023г., съдържаш фактически констатации, идентични с тези по заповедта. Доказателствата потвърждават неоспорваните от жалбоподателя обстоятелства, а именно, че на 19.04.2023г. М. влязъл в страната през ГКПП Русе, управлявайки собствения си автомобил Мерцедес Спринтер, категория М1 с рег.№ А 4033 НХ, пристигайки от Германия. Представено е копие от свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, в което е отразено, че собственик на автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ А 4033 НХ, е именно жалбоподателя М.. Не е спорно, че в автомобила си М. превозил от Германия до България трима пътници. Не е спорно и това, че М. не е имал издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари и няма заверено копие към лиценза на Общността.

Спорно е какви са били отношенията между М. и пътниците по повод осъществения транспорт и дали те биха могли да се квалифицират като обществен превоз на пътници. В тази връзка като доказателства по преписката са събрани писмени сведения от пътниците Албена Борисова и Ангелина Димитрова. В тези сведения свидетелите безпротиворечиво сочат, че уговорката с М. била пътуващите да си поделят разходите за горивото по извършения транспорт, която уговорка била изпълнена. Свидетелите уточняват, че на М. не са давали пари, а при спиране на бензиностанция са закупували гориво за 50лв., което гориво е било наливано в резервоара на автомобила, с който пътували. Не е имало уговорка за заплащане на възнаграждение на М. и такова не е било заплащано.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.107 ал.1 ЗАП. Приложен е препис от заповед № РД-01-553/23.11.2021г. на изпълнителния директор на ИААА гр.София, с която са делегирани правомощия на директорите на регионалните дирекции за издаване заповеди за налагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а ЗАП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма с реквизити, при спазване на процесуалните изисквания за това. Същата е съставена на място при установяване на нарушението и препис от нея е надлежно връчен на адресата. Неоснователно е оплакването за съществено процесуално нарушение изразило се в това, че връчения препис от съставения по случая акт за установяване на административно нарушение бил нечетлив. АУАН е част от започнало административнонаказателно производство по същия случай, но не е част от паралелно развилото се производство, проведено по реда на АПК за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Като приложими материални разпоредби, явяващи се основание за прилагане на двете мерки по заповедта, органът е посочил чл.106 ал.1, съответно т.1 б.А и т.4 б.Б от Закона за автомобилните превози.

Съгласно първата разпоредба за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно втората разпоредба в същите случаи се прилага и ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача.

И в двата случая, за да бъде приложена предвидената принудителна административна мярка компетентният орган следва да установи, че водачът чрез посоченото МПС извършва обществен превоз на пътници. В случая при издаването на оспорения акт е установено, че жалбоподателят М. е извършвал с посоченото в заповедта МПС превоз на трима пътници, но това не е достатъчно за прилагане на двете мерки. Следвало е събраните доказателства да установят, че извършвания превоз има качеството „обществен“. Доказването на този елемент от състава на материалната норма е следвало да се проведе от органа пред съда, което му е било указано с определението за насрочване на съдебно заседание и обявяване на доклад.

Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗАП „обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. В случая компетентният орган е приел, че констатирания превоз се извършва срещу заплащане и икономическа облага, но този извод е необоснован. Обясненията на пътниците сочат, че не е имало заплащане на транспорта от пътниците на М., а е било договорено и реално осъществено поделяне на разходите за гориво между пътуващите лица. Касае се за т.нар. „споделено пътуване“ - граждански договор за взаимопомощ, при който се поделят транспортни разходи между водача и пътниците. Обстоятелствата по случая сочат, че дейността на водача по осъществяване на превоза е инцидентна и не е насочена към формиране на печалба, т.е. тя няма стопански характер. Следва да се посочи, че стопанския характер на дейността на водача, обосноваващ извода за наличие на обществен превоз (като една от предпоставките за прилагане на мярката), не се предполага, а доказването и е в тежест на ответника, съгласно чл.35, 36 и чл.170 ал.1 от АПК. Налице е основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК същата следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А.С.М.,***, със съдебен адрес ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1408/20.04.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на А.М. 410лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

	Председател: