М О Т И В И към НОХД № 17/2019 г.
Съдебното
производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу Т.И.Д.,
роден на ***г. в И*, гражданин на Финландия, осъждан, без документи за самоличност, с обвинение за това, че на *е
влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България без разрешение от надлежните
органи на властта и не през определените за това места, като деянието е извършено
повторно
- престъпление по чл.279, ал.2 вр. с чл.28, ал.1 НК.
Представителят на
държавното обвинение в съдебно заседание
поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от
закона минимум.
Защитата на подсъдимия направи искане за разглеждане на делото по
правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК.
Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно
разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.
Защитата на подсъдимия в съдебно
заседание пледира за прилагане на разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК.
Подсъдимия признава вината си, съжаляват
за извършеното престъпление и моли съда за минимално наказание.
Съдът
след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителният акт.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На *
свидетелят * -
полицай в ГПУ Малко Търново заедно с колегата си - граничен
полицай *, патрулирали в района на местността *чешма” в землището на община
Малко Търново. При обход на местността двамата свидетели забелязали групата
бежанци,която се криела встрани от главния път I - 9 в местността „*".По държането
и по външния вид на лицата двамата граничари заключили, че става въпрос за
нарушители на държавната граница и затова те се опитали да ги доближат незабелязано.Бежанците
ги видели и се разбягали на различни посоки, пръснали се из гората.
*веднага уведомил прекия си началник и след получена помощ от още петима граничари
заловили цялата група.
Съставът й
бил от различни националности - *.Влезли са нелегално в България в района на с.
*" в близост до
*.
Подсъдимият
Д. не притежавал никакви документи за самоличност.На него са му били наложени принудителни мерки: принудително
отвеждане до границата на страната и забрана да влиза в България за срок от три
години. С протокол е бил
върнат на турските гранични власти още на следващия ден 19 септември съгласно Спогодбата
между Р Турция и Р България за връщане на хора и животни от 1967 г.
Видно от приложеното
свидетелство за съдимост подсъдимият е бил осъждан за предходно такова деяние -
на 11 май 2010 г.
е влязъл от Р Турция в Р България в района на с. * община, за което му е било
наложено наказание ЛОС в размер на шест месеца ,като изтърпяването на наказанието
е било отложено за изпитателен срок от три години.
Описаната
фактическа обстановка, правни изводи и обвинението изцяло се подкрепят от
събраните доказателствени материали - показанията на св.К*,обяснения на
обвиняемия Д.,и приобщените на основание чл.283 от НПК писмените доказателства
– материали по ПД№ 280/2012г. по описа на РУП-Малко Търново. справка за
съдимост
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената фактическа обстановка
подсъдимия Т.И.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.279, ал.2
вр. с чл.28, ал.1 НК за това ,че на *е
влязъл през границата на страната от Р Турция в Р България без разрешение от надлежните
органи на властта и не през определените за това места, като деянието е извършено
повторно
Деянието е извършено при форма на
вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Деянието е извършено от
подсъдимият с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
настъпването им .
Деянието от подсъдимият Д. е извършено при
условията на
повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като деянието по
настоящата присъда е извършено след като този подсъдим е осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно:
Определение № 168/14.05.2010г. по НОХД № 410/2010г. по описа на
РС-Свиленград, влязло в законна сила на 14.05.2010г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което на Д. е определено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200лв за
извършено престъпление по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК
на., и на основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване на свобода е отложено за срок от 3 години.
Съдът не споделя
възражението на защитата на подсъд.Д. за прлилагане на разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК. Условията
и редът за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденци,
в рамките на вътрешното ни право са уредени в Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ - ДВ, бр. 153/1998 г.). Разпоредбата на чл. 2 от Закона посочва
кой следва да се счита за "чужденец" по смисъла на закона и поради
това попада в категорията лица, за които се отнася уредения в Закона регламент
за влизане в страната ни. Подсъдимият несъмнено има това качество. А съгл.
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона, "чужденец може да влезе в РБ, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава се изисква", каквито подсъдимият
няма. Изискването за притежаване на виза за влизане в държавите-членки на
Общността все още е налице, съгласно Регламент № 539/2001 г. на Съвета.
Вътрешно-правната уредба на
режима на преминаване на границите на страната ни, е синхронизирана с правото
на общността в тази област, както по отношение на гражданите на
държавите-членки, така и на гражданите на трети страни.
Съгласно § 1 (първи) на
Допълнителните разпоредби към ППЗМВР, държавната граница е линията, която
огражда територията на Р.България, като вертикалната повърхност, минаваща по
тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра.
Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед
опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на
държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през
административно установени гранични зони (гранични ивици) и на определени за
това места - ГКПП, с оглед упражняване на предписания от закона контрол.
Императивно предписание в тази насока се съдържа и в правната норма на чл. 17
от Закона за чужденците в Р.България (ЗЧРБ). Същата установява задължение
чужденците да влизат в България и напускат територията й само през граничните
контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в
международен договор. Статутът на граничните контролно-пропусквателни пунктове,
същността и видовете гранична проверка, и правомощията на служителите,
контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане
през границата на държавата, или при присъствие в граничната област, са
регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове.
ГКПП са обособени зони (обхващащи територията, на която са разположени сградите,
помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите
средства и местата за преходи, изчакване и проверка), със специален режим на
пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища,
международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през
които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При
преминаването през зоната на ГКПП физическите лица и намиращите се в тяхно
владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен
(паспортно-визов), митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след
реализирането на които се получава разрешение за влизане на територията на
страната или за излизане от същата. Минималният обем на проверката обхваща
установяване на самоличността въз основа на представяне на пътните документи и
като правило такава е приложима по отношение на лица, ползващи се с общностното
право на свободно движение.
От събраните доказателства, както
се посочи по-горе, не може да се приеме, че престъплението е извършено със
специалната субективна цел, визирана в чл. 279, ал. 5 от НК, а именно, че
влизането на територията на страната е с цел получаване на убежище. Умисъла на
подсъдимия за влизане в страната без разрешение и не на определените за това
места се извежда от свидетелските показания на граничните полицаи относно
времето и мястото за преминаване на
границата, посоката на движение, както и липсата на опит да се регистрира
подсъдимия като бежанец с цел получаване н политическо убежище. Съгласно чл. 1,
ал.2 и чл. 7, ал.1 от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само
убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а
убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. В конкретния случай безспорно се установява, че подсъдимият е влязъл
на територията на страната без съответно разрешение от надлежните органи на
властта. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради
това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази
насока - че желае да се ползва от убежище и закрила в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие. Съгласно
решение № 526/16.12.2009г. на ВКС, по н.д. № 491/2009г. ІІІ-то НО на с-я * „криминалните подбуди са
без значение за съставомерността на деянието, а политическите, свързани с
произход и религиозни вярвания подлежат на доказване“. По аргумент на противното
хипотезите изключващи започването/образуването на наказателно производство по
чл.279 ал.5 от НК ( деецът трябва да е бил воден от целта да се ползва от
правото на убежище съгласно Конституцията на Република България) са следните:
1. Когато чужденец е задържан от орган на властта при или непосредствено след
преминаване на държавната граница и: а) лицето заяви или покаже желанието си да
получи закрила; б) лицето заяви конкретни причини, довели до търсенето на
закрила в РБ, сочещи на обстоятелства , които предполагат предоставяне на
такава закрила по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за
статута на бежанците от 1967г. и ЗУБ; в) лицето може да удостовери
самоличността си с документ за самоличност; 2.Когато са изпълнени условията на
по букви а) и б), и деецът не притежава документ за самоличност, но заяви
самоличността си по начин, който позволява тя да бъде проверена и потвърдена
пред съответния орган; 3.Когато чужденец, пребиваващ на територията на страната
след незаконно влизане, по своя инициатива влезе в контакт с орган на властта и
заяви пред него желанието си да получи закрила, удостовери самоличността си по
някой от посочените по-горе начини, и представи конкретни убедителни причини,
довели до търсенето на закрила. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимия свидетелства, че с нелегалното влизане в страната от
Република Турция е единствено с цел да достигне територията на страна от Европа.
Същия не е имал намерение да се установява легално на територията на страната.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТ
За извършеното от подсъдимият
престъпление разпоредбата на
чл.279 ал.2, вр. ал.1 от НК предвижда наказание от една до шест години лишаване
от свобода и глоба от 100 до 300 лв.
При
индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимите, съдът прецени следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НК при провеждане на съкратено съдебното
следствие не се извършва разпит на подсъдимите, на свидетелите и вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция, предвижда, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Същата предвижда възможност
да съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице
условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на
разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция, е в сила от
10.04.2010г. Съдът съобрази обстоятелството,че подсъдимия признава вината
си,съжаляват,напредналата му възраст.Съдът съобрази и обстоятелството ,че от
извършване на деянието -2012г. до настоящия момент е изминал един достатъчно
дълъг период от време,който е спомогнал на подсъдимия да осъзнае вината
си.Съдът съобрази и обстоятелството ,че същият е осъждан и настоящата му
деятелност е извършена в изпитателен срок.Поради, което съдът наложи наказание
на подсъдимия при условията на чл.58, ал.4,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК –три месеца лишаване
от свобода,което наказание е най благоприятно за дееца,което наказание да
изтърпи при първоначален обш режим. Тъй като деянието по настоящата присъда е извършено
от
подсъдимият Т.И.Д., в три годишният
изпитателен срок по НОХД№ 410 от 2010 година по описа на РС-Свиленград, на
основание чл.68 ал.1
от НК съдът приведе в изпълнение наложеното с Определение №
168/14.05.2010г. по НОХД № 410/2010г. по описа на РС-Свиленград на този
подсъдим наказание от свобода за срок от 6 месеца, като това
наказание лишаване от свобода съдът постанови да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален “общ” режим.
По този
начин съдът намира, че ще изпълни целите на генералната и специалната превенция
визирани в чл.36 от НК.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: