Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София
28.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 22 състав, в публично съдебно заседание на
тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
и
секретар ИЛИЯНА КОЦЕВА, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 13410 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът И.М.Л. е предявил иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на
КЗ срещу „З.к.Л.И.“ АД. Твърди, че на 06.09.2016г. лицето М.Т.М.при управление
на л.а.„Опел Корса“ с рег. № ****** по време на
преминаването му по път 2902 – с. Кичево – гр. Суворово, обл.
Варна, на кръстовището с път гр.Варна – с.Долище, не съобразил поведението си
със знак „Б2“ и не пропуснал движещия се по главния път л.а „Ауди“, модел „А4“
с рег.№ ******, с което предизвикал ПТП. Сочи, че в резултат от инцидента
лицето М.М.Л.– сестра на ищеца, която била пътник в
л.а. „Опел Корса“, загинала в резултат на получена
черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Твърди, че вина за настъпването
на ПТП има водачът М.М., който не е съобразил
поведението си с разпоредбите на чл. 6 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че същият е
признат за виновен в извършването на престъпление по глава 11, раздел 2 НК с
Присъда № 47/21.06.2017г. по НОХД № 600/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна,
която е влязла в сила. Сочи, че по отношение на л.а. „Опел Корса“
с рег. №****** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „З.к. „Л.И.“
АД, по която била сключена застрахователна полица № BG/22/115002395488/15 г.
със срок на действие от 24.09.2015 г. до 23.09.2016г.
Ищецът твърди, че между него и сестра му – М.Л.,
съществувала изключителна и дълбока емоционална връзка на привързаност. Двамата
израснали заедно, а ищецът от ранна възраст полагал грижи за по-малката си
сестра. В по-зряла възраст сестра му разчитала на него в много отношения и
изпитвала голяма любов и уважение към брат си. Ищецът твърди също, че сестра му
била един от най-важните хора в живота му, с който той споделял своите радости
и тревоги. Сочи, че смъртта ѝ го съкрушила. Имал тревожност, потиснато
настроение и безпокойство. Не можел да спи, претърпял тежък емоционален стрес, самоизолирал се. Твърди, че продължава да изпитва големи
емоционални болки и страдания.
Въз основа на изложеното ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева като частичен иск от 100
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника по делото. Същият оспорва изцяло основателността
на предявения иск. Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца,
изложени в исковата молба във връзка с обстоятелствата на настъпилото ПТП,
както и по отношение на наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва изцяло твърдението
на ищеца, че между него и загиналата е съществувала особена връзка, различна от
обичайната между брат и сестра. Твърди, че не са налице обстоятелства, които да
обосновават изключителност на тези взаимоотношения. Предявеният иск се явява в
този смисъл според ответника изцяло неоснователен. Наведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Л.,
която според ответната страна пътувала в катастрофиралия автомобил без
предпазен колан. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и
разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото НОХД № 600/2017г. по
описа на Окръжен съд – Варна, както и ДП №258/2016г. по описа на РУ – Аксаково
при ОД на МВР – Варна се установи следното: На 06.09.2016г. в област Варненска
на пътя гр. Варна – с. Долище на кръстовището с път 2902 с.Кичево – гр.Аксаково
при управлението на л.а.„Опел Корса“ с рег. № ****** М.Т.М.в
резултат на неспазване на правилата за движение по пътищата предизвикал ПТП, с
което причинил смъртта на М.М.Л.. Наказателният съд е
приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.
1, б. „в“ и б. „б“ от НК, с което по непредпазливост е причинил смъртта на
жертвата. При условията на приложение на чл. 300 от ГПК, съдът приема за
установено и ненуждаещо се от доказване в рамките на гражданския процес
фактическият състав на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
От приетото по делото Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на И.М.Л. с изх. № РДП19-ДИ11-59/01.03.2019г.,
издадено от Столична община, район Подуяне, се установи, че загиналата М.Л. е
негова сестра.
В хода на производството беше допусната и
изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. От заключението на вещите лица се установи, че л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** е бил оборудван с обезопасителни колани. Вещите лица също така са установили,
че жертвата на пътния инцидент М.Л. е седяла на предната дясна седалка на
автомобила и е пътувала с поставен обезопасителен
колан. В заключението на експертизата се твърди също така, че за л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** ударът е бил концентриран в дясната
странична част с най-дълбоко хлътване в областта на дясната предна врата –
именно мястото, където е пътувала жертвата. При инцидента М.Л. е получила
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма със счупване на костите на
черепния покрив и основа и контузия на мозъка. Тази травма е причинена от удар
в дясната странична част на купето – стъкло на дясна предна врата и/или средна
колонка. Така изведените изводи на вещите лица съдът кредитира напълно като
независимо дадени и обективни, а и относими към
предмета на доказване по настоящото дело.
В хода на процеса бяха събрани устни доказателствени средства. В показанията си свидетелката И.,
която е във фактическо съжителство с ищеца и съдът цени в условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, твърди,
че между ищеца и неговата сестра е имало отношение на особена емоционална
близост и привързаност. Тя била съученичка на загиналата, която я запознала с
брат ѝ по време на средното им образование. Израснали в една компания,
били изключително близки. След като с мъжа ѝ се отделили да живеят
самостоятелно, продължили да поддържат тесни контакти със сестрата, виждали се
ежеседмично, прекарвали заедно ваканциите си. Сестрата била силно привързана
към брат си и често търсела неговата мъжка подкрепа. Свидетелката описва
преживения емоционален шок от новината за смъртта на жертвата. Непосредствено
след инцидента се родило дете на свидетелката и ищеца. Твърди, че ищецът е
изпитал разтърсващ емоционален шок, който помрачил раждането на собственото му
дете. Тежката емоционална травма не била преодоляна и до днес.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
При условията на чл.300 ГПК съдът приема, че
лицето М.Т.М.е осъществил противоправно деяние, с
което е изпълнил общия деликтен състав по чл.45 ЗЗД и
виновно е причинил смъртта на М.Л.. С оглед на установеното, че М.Л. се е
движела с поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП-то,
възражението на ответника за съпричиняване на
инцидента от страна на жертвата е неоснователно, тъй като същата с поведението
си не е допринесла за настъпилия противоправен
резултат.
По делото не е спорно и съдът приема, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Опел Корса“
с рег. № ****** със „З.к. „Л.И.“ АД, по която била сключена застрахователна
полица № BG/22/115002395488/15г. със срок на действие от 24.09.2015г. до
23.09.2016г. При условията на приложение на § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, е материално легитимиран да предяви пряк иск срещу
застрахователя на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“.
В ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС по т.д.
1/2016 г. се постановява, че: „От гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).“
Следователно
материално легитимиран да предяви иска по настоящото производство е брат/сестра
на загиналия ако от събраните по делото доказателства може да се установи, че
между тях е съществувала особена емоционална връзка на привързаност, която
надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки отношения
между братя и сестри. Във връзка с така заложения критерий на преценка
показанията на свидетелката И. следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност и
връзка с останалите факти и обстоятелства по делото, както и във връзка с това,
че свидетелката се намира в отношения на фактическо съпружеско съжителство с
ищеца в настоящото производство. Изложените от свидетелката твърдения за
емоционалната близост и привързаност на ищеца и починалата следва да бъдат
кредитирани от съда. По своето съдържание те разкриват една силна емоционална
обвързаност между ищеца и сестра му. Имайки предвид стандарта на традиционното
българско семейство тези отношения надскачат обикновената близост между брат и
сестра. Ищецът по настоящото производство несъмнено е претърпял редица душевни
болки и страдания, породени от загубата на сестра му. Това мотивира съда да
приеме, че същият е легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът приема, че искът е доказан по своето
основани и следва да бъде определен справедлив размер на обезщетение на
търпените неимуществени вреди от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – арг. от
чл. 52 ЗЗД. В Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III
г. о. се постановява, че: „Понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни
обстоятелства, вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия,
причинител и др. Моралните вреди са индивидуално определими
и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи
сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. Изразеното в посоченото решение
разбиране за същността на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД съответства на
константната съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона. Този е и
критерият, който съдът възприема за водещо начало при определянето на
обезщетението по настоящото дело.
Както бе посочено по-горе, съдът приема ищцовата претенция за доказана по основание. От друга
страна обаче следва да се има предвид, че част от традицията на отношенията в
българското семейство е емоционалната близост и привързаност между братя и сестри.
Получаването на съвети за трудностите в живота, споделянето на радостите и
даването на духовни напътствия не са чужди ценности на българското семейство.
Дори напротив, те са характерни за него. Затова съдът приема от една страна, че
съществувалата емоционална връзка между ищеца и загиналата му сестра е силна и
надскача обикновената близост в тези отношения. От друга страна обаче от
фактите по делото не се установява да е налице особена подчертана
изключителност на тези отношения. Такива отношения, като тези между ищеца и
сестра му, съществуват безспорно и в множество други български семейства. В
този смисъл размерът на ищцовата претенция, според
настоящия състав, е завишена и не следва да бъде присъждана в пълен обем.
Ищецът е претендирал с исковата си молба
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Впоследствие искът
е частично оттеглен до сумата от 30 000 лева като частичен иск от 100 000 лева.
С оглед на вече изложеното ищцовата претенция следва
да бъде уважена за сумата от 10 000 лева, която представлява справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, преценени в тяхната
връзка с конкретните факти и обстоятелства по делото, които водят съда до извод
за липса на подчертана изключителност в отношенията между ищеца и сестра му. На
съдебната практика са познати и случаи, в които при загинал брат/сестра на
преживелия се присъждат и по-високи обезщетения. Следва да се има предвид
обаче, че става въпрос за случаи, при които починалото лице има само един
преживял роднина – брат/сестра или пък преживелият брат/сестра е малко дете.
Настоящият случай, въпреки житейската си тежест, е различен от посочените
хипотези. Следва да се има предвид, че починалата е имала двама живи родители,
които вече са били обезщетени със значително по-големи по размер обезщетения, а
извършителят на тежкото деяние вече е понесъл санкцията на наказателната
отговорност.
При този изход на делото разноските направени
по него следва да бъдат разпределени между страните по правилата на чл. 78 ГПК
съобразно уважената част от иска. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв процесуалният представител на лице, което същият е
защитавал безплатно, има право на адвокатско възнаграждение съгласно минималния
размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този размер на
предявения иск процесуалният представител на ищеца има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 430 лева. Същото следва да се намали с оглед
размера на уважената част от иска до сумата от 477 лева.
Съгласно чл.83 ал.1 т.4 ГПК ищецът не дължи
държавна такса по иск за обезщетение от непозволено увреждане, което е
установено с влязла в сила присъда. На основание чл.78 ал.5 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса по предявения иск, съобразно
с уважената част от иска. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 400 лева.
На
основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ответника в размер на 450 лева, което следва
да се намали съобразно отхвърлената част от иска до размера от 300 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*********със
седалище и адрес на управление *** Д, представлявано от М.М.–
Г. и П.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ на И.М.Л.
с ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева (десет хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на
извършване на деликта – 06.09.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над 10 000лв. до претендирания размер от 30 000лв./частично от
100 000лв./ отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление *** Д,
представлявано от М.М.– Г. и П.Д. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
държавна такса в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*********със
седалище и адрес на управление *** Д, представлявано от М.М.–
Г. и П.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл.78, ал. 1 ГПК възнаграждение
на адвокат Я.Д.Д. от САК – процесуален представител
на ищеца сумата от 477 лева, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.Л. с ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*********със
седалище и адрес на управление *** Д, представлявано от М.М.–
Г. и П.Д. – изпълнителни директори сумата от 400 лева, представляваща направени
по делото разноски за КСМАТЕ съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
И.М.Л. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление *** Д,
представлявано от М.М.– Г. и П.Д. – изпълнителни
директори сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: