№2284
гр.Пловдив, 12.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, Втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4806 по описа за 2019 година на
ПРС, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-005042 от 07.06.2019г. на К.О.Н.на длъжност Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед
рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП на В.С. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания
Глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата необоснованост и
незаконосъобразност. С жалбата не се правят доказателствени искания. Преди
даване ход на делото от чрез процесуален представител адв.Т.А., от
жалбоподателя са представени допълнителни мотиви към жалбата в която се излагат
доводи по същество на искането за отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Т.А. който поддържа
жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. В пледоарията си представи
доводи в подкрепа на направеното искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно уведомена, в
съдебно заседание не се представлява и не представя становище по жалбата на В.В..
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от
жалбоподателя доводи и извърши служебна проверка на обжалваното НП, съгласно
изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
зависимост, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.С.В. е правоспособен водач
на МПС и притежава СУМПС № **** категория В и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното наказателно постановление /НП/ е
издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 12.05.2019г.
против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Д бланков № 775264 за това, че на 12.05.2019г. около 01,40 часа в
гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 96 в посока запад-изток управлява лек
автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № **** – личен, като: 1. Не спира при подаден
сигнал за спиране /със стоп палка тип МВР/ от униформен служител на полицията,
на осветен пътен участък с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя В., който саморъчно е вписал в него „съгласен съм“ в графата за
възражения/обяснения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и
от жалбоподателя В.. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него
на жалбоподателя, за чието действие е попълнена разписка, неразделна част от
акта.
В законоустановения три
дневен срок пред контролните органи не са били представени от жалбоподателя В.
писмени обяснения или възражения относно съставения АУАН.
На основание констатациите
в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя В. за извършено административно нарушение по ЗДвП.
В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и посочена
нарушената правна норма на ЗДвП. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя
В. на 15.07.2019г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание
актосъставителят С.С.Я. потвърди авторството на съставения от него АУАН
разглеждан по настоящето дело. Свидетелят посочи, че като дежурен офицер по
управление е съставил против жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по ЗДвП,
установено от служители при управлението при изпълнение на служебните им
задължения. Свидетелят посочи че в управлението е било съобщено за лек автомобил
който не е изпълнил разпореждане за спиране при подаден сигнал, както и че
автомобила е бил преследван както от екип на полицейското управление – 04 РУ
Пловдив, така и от екипи на 03 РУ Пловдив и РУ – Труд. Свидетелят посочи че извън територията на гр.Пловдив,
малко преди с.Войводиново автомобилът е излязъл извън пътя и паднал в
напоителен канал. Полицейските служители
помогнали на пътуващите в автомобила и водачът на автомобила да бъдат извадени
от него, след което били отведени до 04 РУ Пловдив. Въз основа на съставена от
полицейски служител С.Б., и в присъствието на двама свидетели – очевидци на
нарушението е бил съставен против жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по
ЗДвП.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание С.И.Б. посочи, че на 12.05.2019г. съвместно с други
полицейски служители участвал в провеждана СПО, при което подал със стоп палка
тип МВР сигнал за спиране на лек автомобил, движещ се със висока скорост.
Свидетелят посочи точно местонахождение както и че мястото е било осветено и
той е бил видим за водача на автомобила. Свидетел посочи, че водачът на
автомобила загасил фаровете на автомобила, не спрял и ги подминал, както и че
възприели визуално водача на автомобила. Автомобила бил последван, като за
нарушението било съобщено в дежурната на управлението. След като автомобилът
излязъл извън пътя и паднал в реката, били извадени пътуващите в автомобила
включително и водачът му. Била е съставена докладна записка. Свидетелят посочи,
че бил с правомощия да спира автомобили и извършва проверка, но не и да съставя
актове за нарушение по ЗДвП.
Поради не наличие на
основание съдът кредитира показанията свидетелите като обективни, логични и
последователни, както и поради потвърждаването на посочените факти от другите
приети по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция е такава
по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът
констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от
оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложената оправомощителна Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така
и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34,
ал.1 от ЗАНН срок. Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок и в производството
по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до незаконосъобразност на същото.
При така установеното съдът
счита, че визираното в АУАН и в НП нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В., е осъществено от същия и доказано със
събраните по делото доказателства. Съдът
приема за безспорно установено, че жалбоподателя В.В. е възприел подадения
сигнал със стоп палка от свидетел Б., не се е подчинил на сигнала и е
продължил движението си. Макар и
последван от патрулния автомобил, не е спрял доброволно. В случая се доказа, че
свидетелят Б. съобразно Закона за
движение по пътищата е подал сигнал със стоп палка и същия е безспорно възприет
от жалбоподателя – ускорил движението си, а впоследствие и признал да е
възприел сигнала да касае точно него. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Цитираната законова разпоредба се намира систематично в
раздел ХХ от ЗДвП – „Задължения на водачите на ППС“ и съдържа две кумулативни
задължения за водачите на превозни средства – да спрат при подаден надлежен
сигнал от контролен орган и да изпълняват неговите указания. Неизпълнението на
което и да е задължение по този текст е свързано със санкционната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като мястото за спиране – крайно вдясно или на
конкретна позиция, посочена от органа не са самостоятелни състави на нарушение
на задължението да се спре при подаден сигнал от контролния орган. Изложеното,
както и факта, че изпълнителното деяние и обстоятелствата, свързани с
извършване на нарушението са ясно, точно и изчерпателно описани в АУАН и в
наказателното постановление, налагат извода, че на жалбоподателя В.В. е предоставена възможност да разбере за какво
точно нарушение е санкциониран, както и да организира защитата си срещу
констатациите на актосъставителя и административнонаказващия орган. С оглед
изложеното, не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
както и такива на материалния закон в административнонаказателното
производство. По отношение на наложената санкция Съдът отчита, че
жалбоподателят е проявил явно незачитане на правилото за движение, установено в
чл.103 от ЗДвП, тъй като и след предприетото преследване от страна на
полицейските служители, той не се е подчинил и всячески се е опитал да избегне
проверка, като не е спрял доброволно за извършване на последната. С наложените административни наказания – Глоба в
размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
съдът намира, че ще се постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът
счита че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1030-005042 от 07.06.2019г. на К.О.Н.на длъжност Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед
рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП на В.С. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания
Глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд, гр.Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.