ПРОТОКОЛ
№ 26
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600297 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас, се представлява от прокурор
Е. Ч..
Жалбоподателят подсъдим А. К. К., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения защитник адв. П..
Не се явява упълномощеният защитник адв. М. Х. от АК – Ямбол,
редовно призована.
Жалбоподателят частен обвинител Д. А. Б., редовно призована,
се явява лично, и с адв. С. Й. от АК - Бургас.
Жалбоподателят частен обвинител Б. Т. Б., редовно призован,
се явява лично, и с адв. Б. Я. от АК – Бургас.
ПОДСЪДИМИЯТ А. К.: Заявявам, че оттеглям пълномощията си
от адв. М. Х. и не желая тя повече да ме представлява по делото.
По хода на делото:
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки за това.
АДВ. Я.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Б.: Съгласна съм днес да се
разгледа делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Б. Б.: Съгласен съм днес да се
разгледа делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. К.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, моля да се
приключи събирането на същите.
АДВ. Я.: Представям 2 бр. договор за адвокатска услуга, единият е
сключен между мен и частния обвинител Б. Б. и вторият е сключен между адв.
Й. и частния обвинител Д. Б..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Б. Б.: Нямам искания за
доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Б.: Нямам искания за
доказателства.
2
АДВ. П.: Представям и моля да приемете като писмени
доказателства - трудова характеристика на подсъдимия от неговия
работодател и характеристика от съседи.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не се противопоставям да бъдат приети
представените писмени документи.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че документите
следва да бъдат приети, макар че сме в диференцирана процедура по глава 27
от НПК, характеристични данни са единствено възможно допустими. Не
възразявам да бъдат приети. Това са частни документи, които имат единствено
формална доказателствена сила.
АДВ. Й.: Уважаеми съдебен състав, не възразявам така
представените писмени доказателства да бъдат приети днес по делото.
Считам, че същите са неотносими и неоснователни, и от тях не може да бъде
извлечено какви са личните характеристики на подсъдимия.
По повод искането на защитника и като изслуша становищата на
страните, съдът намира, че не са налице процесуални печки за приемане на
представените документи като писмени доказателства, поради което и на
основание чл. 317 вр. чл. 107, ал. 2 от НПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото и
прочита - трудова характеристика на подсъдимия А. К. и характеристика на
съседи, пак за подсъдимия А. К..
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
Дава думата на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
първоинстанционният съд е анализирал наличния доказателствен материал,
3
като е направил правилна преценка на събраните доказателства, изтъкнал е и
правни аргументи за постановяване на осъдителната присъда. От съда са
коментирани и свидетелските показания. Съдът е посочил защо дава вяра на
едни и ги кредитира като подробни, последователни, непротиворечиви на
останалия доказателствен материал, а именно тези на свидетелите Г., Ш., Д. и
Б., както и защо не дава вяра на част от показанията на свидетеля Г., които е
изолирал от доказателствената съвкупност, като се е мотивирал защо е
направил това. От съда правилно са кредитирани и самопризнанията на
подсъдимия. От първоинстанционния съд са обсъдени подробно и
заключенията на вещите лица по назначените и изготвени експертизи,
налични в кориците по делото, които правилно помоему са възприети като
подробни, правилни и обосновани и непораждащи никакво съмнение относно
тяхната правилност. Съдът е приел и че тези експертизи са били изготвени от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионализъм не са
налице основания да се съмняваме.
В заключенията на назначената комплексна автотехническа
експертиза вещите лица са категорични, че причина за възникване на
произшествието е загубата на контрол над управлявания автомобил от страна
на водача му – подсъдимия К., който е допуснал същият да напусне
аварийното платно за движение и продължи движението по разделителната
ивица. Причина за това е било движението със скорост два пъти и половина
над допустимата от 50 км за градски условия. Вещите лица са категорични, че
подсъдимият е имал практическа възможност да предотврати това
произшествие ако е управлявал автомобила със скорост до 50 км/ч,
непрекъснато го е контролирал, за да не напусне същият платното за движи и
навлезе в аварийното такова и в разделителната ивица впоследствие, както е
станало. Категорични са доказателствата по делото, че допуснатото от
подсъдимия нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление на
автомобила с превишена скорост, е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, а именно смъртта на ***-годишната А. Б..
Всички тези доказателства, които изброих съвсем накратко,
категорично подкрепят извода на съда за виновното извършване на деянието
от подсъдимия. Липсват каквито и да е доказателства против правилността на
този извод, като съдът правилно е приел, че не са налице основания по чл. 304
за оправдаването на подсъдимия. В своите мотиви съдът подробно се е
мотивирал относно възражението на защитника на подсъдимия за
приложението на разпоредбата на чл. 343а от НК, тоест за оказване на помощ
и преквалифициране по привилегирования състав. Действително константна е
съдебната практика, че причиняването на увреждания, които довеждат до
бързо и неизбежно настъпване на смърт, изключват възможността за оказване
на помощ на пострадалото лице. Помощта е необходима, ако пострадалият се е
нуждаел от нея и извършените действия от дееца обективно са съдействали
или са спомогнали за спасяването на живота на пострадалия. Всички действия
се обхващат от едно понятие и това е „необходима помощ“. Считам, че в
4
случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, такава не е била
налице. Видно от назначената съдебномедицинска експертиза, както и от
показанията на свидетелите, които са присъствали непосредствено след
възникналото произшествие, пострадалата е получила тежки несъвместими с
живота травматични увреждания, като смъртта е била неизбежна, неминуема
и е настъпила много бързо.
Правилно съдът е приел и се е мотивирал, защо в случая не са
приложими разпоредбите на чл. 66 и чл. 55 от НК, които се претендират от
подсъдимия и неговия защитник. Основания за използване на посочената
възможност по чл. 55 от НК, е наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, при които е извършено произшествието. Напълно
споделям извода на съда, че по това дело не следва да се приложи чл. 55 от
НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, така че и най-лекото предвидено за този състав на
престъпление, за което е обвинен подсъдимият, да се оказва несъразмерно
тежко. Правилно съдът е преценил липсата на основания за приложението на
чл. 66 от НК, тоест постановената присъда да бъде изтърпяна условно. Както
е определен размерът на наказанието от съда, тоест до 3 години и чисто
съдебно минало, са две от наличните предпоставки, изискуеми да се приложи
този състав, но считам, че отсъства последната, а именно изискваща
положителна констатация за това, че целите на наказанието и основно
поправянето на дееца да могат да бъдат постигнати по този начин.
Уважаеми апелативни съдии, считам, както е приел и
първоинстанционният съд, че в случая се касае за степен на тежест на самото
деяние, както и висока степен или немалка степен на лична опасност на самия
извършител. Основания за това ми дават, първо, управление с тази
изключително висока за градски условия в пъти надвишаваща 50 км скорост,
управление с тази скорост през деня, в 10 часа сутринта, когато всички знаем,
че има усилено движение на хора, автомобили, управление в населено място,
при сложна метеорологична обстановка - при мокра пътна настилка и при
превалявания в момента на ПТП, като само случайността е спомогнала да
няма и други вредоносни резултати в случая.
В случая считам, че следва да се отчете и обстоятелството, че
пострадалата е едно младо ***-годишно момиче, което е била и негова
интимна приятелка. На следващо място, при определяне налице ли е
хипотезата на чл. 66 от НК и то не на маловажно място, би трябвало да се
вземе предвид и наличните доказателства за нарушения на движението по
пътищата от водача, който е със стаж 5 години, за мен доста кратък за да
допусне толкова нарушения на движението по пътищата с различен характер.
Аз считам, както е приел първоинстанционният съд, че условната
присъда не би поправила подсъдимия и тя следва да бъде изтърпяна
ефективно. Относно размера й, уважаеми съдии, считам, че следва да бъде
определен при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
5
Въпреки че няма протест от страна на прокурора, ще се
възползвам от подадената жалба от частните обвинители.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да се определи при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Изброените обаче в мотивите и
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, са основание да приемем, че има
баланс на едните и на другите. Аз изброих в коментара си по чл. 66 от НК, кои
считам, че са отегчаващите вината обстоятелства и същевременно
смекчаващите, изброени от съда, поради което считам, че наказанието е
занижено и следва да се определи в среден размер, който е 5 години и 6
месеца, тъй като е от 3 до 8 години наказанието, предвидено по този състав,
след като го намалите с 1/3, се получава 3 години и 2 месеца, ако правилно
съм го изчислила и лишаването от правоуправление моля да бъде увеличено
още с 1 година, тоест на 5 години.
Относно приложените доказателства в днешно съдебно заседание,
считам, че са взети предвид и са отчетени характеристичните данни на
подсъдимия. Нови документи с нищо не допринасят в повече за смекчаващите
вината обстоятелства.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място, искам да
кажа, че поддържаме подадената от нас въззивна жалба и оспорваме тази,
подадена от подсъдимия. Относно доводите, които се излагат в нея, считам, че
на първо място, не следва да бъде прилаган привилегирования състав на чл.
343а от НК, поради причини, които бяха посочени от страна на прокуратурата
в днешно съдебно заседание, както и в унисон с практиката на Върховния съд,
а именно Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС, както и съвременната
практика, а именно Решение № 373/2023 г. по н.д. № 740/2023 г. на Второ н.о.,
Решение № 467/2023 г. по н.д. № 710/2023 г. на Първо н.о. и много други.
Както беше заявено от страна на прокуратурата, смъртта е настъпила бързо
вследствие на причинена травма и дори да е имало действия от страна на
подсъдимия да помогне на пострадалата, те са били безсмислени. Именно за
това приложението на привилегирования състав в конкретния случай не може
да бъде възприето.
Относно размера на наложеното наказание. За правилната
индивидуализация следва да се вземе под внимание както смекчаващи, така и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства в
конкретния случай може да се приеме чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст и трудовата му ангажираност. За сметка на
това отегчаващите вината обстоятелства са значително повече. На първо
място, искам да обърна внимание на справката му за нарушител, като в
практиката на съдилищата се е наложило тя да има основно значение за
индивидуализацията на наказанието. Подсъдимият е получил
правоспособност на 17.10.2018 г., а престъплението е извършено на 16.12.2023
г., което значи, че има 5 години стаж като шофьор. За скромния си шофьорски
6
стаж има наложени 23 фиша, 4 наказателни постановления и 1 ПАН или общо
27 нарушения. Прави впечатление градацията, като през първата година като
водач има 2 фиша. На 10.12.2019 г. му е отнето свидетелството за управление
и забележете, на следващия ден същият е спрян да управлява без свидетелство
за правоуправление, което е доказателство за неговото упорство. През 2020 г.
има 3 фиша и 1 наказателно постановление, като прави впечатление, един от
фишовете е за скорост в градски условия с над 40 км/ч. Градацията
продължава през 2021 г., има наложени 5 бр. фиша за различни нарушения.
През 2022 г. се запазва същата бройка от фишове, а през фаталната 2023 г. тя
се увеличава и вече са 8 бр., преди да се стигне до фаталния инцидент. Този
анализ показва, че К. е санкциониран с широка палитра от наказания и това не
е въздействало по никакви начин на поведението му като водач, даже
напротив, достигнало се е до летален изход на едно младо момиче, в началото
на житейския си път.
При осъществяване на състава на престъплението подсъдимият е
нарушил само едно правило от ЗДвП, но превишавайки допустимите
стойности повече от два пъти, в оживен район на населено място, при гъстота
на хора, автомобили и преди пешеходна пътека. Също така следва да се вземат
под внимание и лошите метеорологични условия. Това доказва неговото
безразсъдно и самонадеяно поведение, което следва да бъде отчетено при
определяне на наказанието. Кончината на ***- годишното момиче в началото
на житейския си път, оставя опечалени родители и роднини, които до края на
живота си ще изпитват терзания и болка, ще останат неосъществени техните
мечти и надежди за бъдещето.
Предвид всичко посочено по-горе стигам до извода, че наложеното
наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява автомобил от 4 години, са ниски и следва да бъдат увеличени.
Относно приложението на чл. 66 от НК, считам, че в конкретния
случай възможността е неприложима и най-вече от морална гледна точка.
Напълно подкрепям изразеното от страна на прокуратурата за постигане на
целите на чл. 36 от НК, в конкретния случай наказанието трябва да бъде
ефективно. Относно отнемането на правото му да управлява автомобил, по
моя преценка минимумът трябва да бъде 5 години.
Предвид представените доказателства в днешното съдебно
заседание, считам, че те не допринасят по никакъв начин относно това, което е
установено от първоинстанционния съд. Действително подсъдимият е трудово
ангажиран, а относно допълнително положителни характеристични данни,
считам, че документите не съдържат. Моля да ни присъдите адвокатско
възнаграждение както на мен, така и на колегата.
АДВ. Й.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло така
депозираната въззивна жалба от името на частните обвинители и оспорвам
7
въззивната жалба на подсъдимия.
От страна на прокуратурата в днешното съдебно заседание и
колегата адв. Я., бе извършен подробен разбор на събраните по делото
доказателства, както и на фактите и обстоятелствата по делото.
Присъединявам се към същите и нямам какво да добавя, като считам, че са
налице обстоятелства за потвърждаване на първоистанционната присъда по
отношение на констатациите за липса на основания за прилагане разпоредбата
на чл. 66 от НК. Считам, че представените в днешно съдебно заседание
писмени доказателства, са изцяло неотносими, като в частност така
представената справка от съседи не може да удостовери в действителност
какви са личните характеристики на подсъдимия.
Моля да уважите въззивната жалба, като се произнесете със
съдебен акт, с който така наложените наказания „лишаване от свобода“ и
„лишаване от управление на МПС“ да бъдат с увеличен размер, съгласно
посоченото във възивната жалба, а именно в минимален размер на „лишаване
от свобода“ от 4 години и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок
от 5 години.
Моля да бъдат присъдени и така направените съдебни разноски.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Б. Б.: Присъединявам се към
казаното от моя повереник. Поддържам жалбата и желая да бъдат увеличени
наложените наказания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Б.: Аз също се присъединявам
към пледоарията на моя защитник. Поддържам въззивната жалба и искам да
бъдат увеличени наказанията.
АДВ. П.: Предоставям Ви в писмен вид пледоарията си, но все пак
ще маркирам основните моменти.
Искам да заявя, че поддържам въззивната жалба срещу присъдата
на ЯОС в частта по отношение на оплакването за нарушение на материалния
закон, както и в частта по отношение на оплакването за наложено явно
несправедливо наказание - касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
НПК, както и поддържам искането за изменение на атакуваната присъда,
както следва:
На основание правомощията на въззивния съд по реда на чл.337,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, за преквалификация на деянието по по-леко наказуем
състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. Б НК, а от тук и до намаление
на наказанието „лишаване от свобода“, поради спадане на абстрактната степен
на обществена опасност на деянието и по чл. 337, ал.1, т. 3 от НПК за
приложение на института по чл. 66 от НК.
8
Възраженията си съм групирал в седем групи. По всяка една от тях
съм изложил съображения, разсъждения и анализ на фактите и
доказателствата, както и съм се позовал на актуална съдебна практика,
включително и на такава на Бургаския апелативен съд и то съвсем прясна.
В случая по първото възражение, само маркирам, това е по
искането за преквалификация на деянието по по-леко наказуем състав на
престъплението. Считам това искане за допустимо, независимо че
производството е протекло по реда на глава 27 от НПК и по-конкретно по
реда на разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, при която подсъдимият е признал
всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Обаче има
практика на Върховния съд и при това има едно Решение № 231/2018 г. по н.д.
№ 1017/2018 г., което е отменително на Решение на Бургаския апелативен съд
по ВНОХД № 129/2018 г. На няколко пъти ще го цитирам това решение,
защото то така съвпада с настоящия казус, както по отношение на искането за
преквалификация, така и по отношение на други смекчаващи вината
обстоятелства и действия на съда по неприлагането на определени разпоредби
и невъзприемането на принципни положения, които нарушават чл. 13 от НПК.
В цитираното решение ВКС приема, че в пределите на признатите
фактически положения по обвинителния акт, могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи обстоятелства, свързани със съдържанието
и предпоставките на наказателната отговорност, като тези факти следва да се
изведат от съществуващите в кориците на делото, перифразирам го, и в
приложените по реда на чл. 283 от НПК факти.
В този смисъл считам, че в обема на доказателствената съвкупност
по делото са налице факти, които дават основание да се възприемане друг
правен извод, а именно за приложение на по-леко наказуемия състав на
престъплението, което Ви цитирах.
Доказателства са свързани с дава аспекта. Първо, действията на
подсъдимия, и на второ място - състоянието на пострадалата, във връзка с
изискването помощта да е била необходима, тоест тя да е била жива.
Изложил съм много подробни съображения, които няма да
повтарям, но искам да акцентирам на това, че подсъдимият не е бил
медицинско лице, не е и към настоящия момент, за него от субективна страна
е съществувало разбирането, че става въпрос за жив човек, защото той я е
извел от автомобила, извършил е комплексни действия, които са насочени към
подпомагане на състоянието на пострадалата и субективно е имал усещането,
че е жива, тъй като съгласно показанията на свидетелите, които в тази част не
са възприети от съда, според мен неоснователно, тя е хъркала и се е опитвала
да диша.
Първоинстанционният съд е възприел становището на съдебния
лекар от Сливен д-р Ч., който е изготвил заключение на база на протокола за
оглед и е съобразил по книга и знания разбира се, че тези травматични
9
увреждания са несъвместими с живота, поради което той приема, че тя е
починала на място. Този извод обаче не кореспондира с доказателствата по
делото, защото не може да бъде установен по несъмнен начин, поради
следното:
Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, и същите
дадени от него в качеството на свидетел сочат, че към момента на оказване на
тази помощ пострадалата е била все още жива. Медицинските лица, които са
установили смъртта й, са пристигнали с повиканата линейка на тел. 112 от
друго лице, не отричаме това, но това е станало близо час след събитието.
Следователно, в рамките на този час след ПТП и установяване по безспорен
начин на смъртен изход, е минало достатъчно дълго време, през което е
оказвана помощта чрез описаните и приети от съда действия, при което е
налице доказателствена съвкупност, която дава основание да се приеме, че
имаме оказана помощ. Аз съм цитирал и много практика на Върховния съд в
тази насока с оглед на моите възражения, които изложих, но нека да имаме
предвид и следното:
Подсъдимият също е бил в шоково състояние и това се доказва с
епикризата, която е приложена по делото от МБАЛ „Свети Пантелеймон“ гр.
Ямбол, където е посочена диагноза - „Контузио капитис“, „Комоцио церебри“
и счупване на носни костици. Това са тежки мозъчни сътресения, които са
съществували към момента на действието на подсъдимия и в рамките на тези
негови физиологични и физически възможности той е направил всичко
възможно, което субективното му възприятие е давало основание да се
приеме, че е полезна и необходима помощ към все още жив пострадал.
Ако Вие не възприемете това мое възражение съгласно
становището на ВКС - Постановление на Пленума № 1/1983 г., тези
обстоятелства, които Ви изтъкнах, не приемете като достатъчни за
преквалификация, следва да се отнесат към преценката за
индивидуализацията на наказанието с оглед на това, че представляват
смекчаващи вината обстоятелства и това е категорично.
Втората група възражения, свързани с искането за изменение на
присъдата с приложение на института по чл. 66 от НК, е свързана със
субективния елемент от състава на престъплението, според мен неправилно
приет от съда като форма на вина – съзнавана непредпазливост. И тук ще си
подкрепя възражението с обективен факт. Това е заключението на
автотехническата експертиза. На лист 19 от същата експертът е посочил, че
става въпрос за навлизане в завой, плавен десен завой с радиус 348 метра,
общата площ на двете платна е била 15.2 метра, а забележете, критичната
скорост за преодоляване на този завой според експерта е 148.75 км/ч и тя е
доста по-висока от скоростта, с която се е движил подсъдимият, която е 117
км/ч.
Става ясно, че превишената скорост сама по себе си не е причина
за настъпване на ПТП. Тук много сериозно трябва да се помисли дали изобщо
10
да не се върне делото на прокуратурата. Защо? Защото тази точка от
експертното заключение въобще не е обсъждана. Категоричен е експертът, че
над 148 и 149 км/ч ако е карал, тоест скоростта ако е пряка причинна връзка за
настъпване на това ПТП, трябвало да бъде 150 км/ч приблизително, а не 117
км/ч. Следователно скоростта от 117 км/ч не е в пряка причинна връзка с
настъпване на вредоносния резултат и никой не е помислил по това
обстоятелство, нито прокурор, нито първоинстанционен съд, нито сегашният
прокурор, да не говорим за частните обвинители. Така че това обстоятелство
във всички случаи трябва да бъде преценявано на плоскостта на преценката за
субективен елемент от състава на престъплението, а именно, че когато е
навлязъл в този плавен завой, подсъдимият не е допускал абстрактно
настъпване на ПТП, защото скоростта му е значително по-ниска от критичната
такава и той самонадеяно да прецени, че би могъл да се справи с тази
опасност.
Тук има цитирани доста решения на Върховния съд в тази насока,
но като извод, възражението е насочено към промяна на субективния елемент
от съзнавана в несъзнавана непредпазлива форма на вината, което разбира се
следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, съгласно практиката
на Върховния съд.
На следващо място, има едно обстоятелство, което въобще не е
обсъдено от прокуратурата. Съжалявам, но трябва да кажа всичко в защита на
подсъдимия, макар и доста да съкращавам пледоарията си. Пострадалата не е
ползвала предпазен колан в нарушение на изискването по чл. 137а от ЗДвП.
Това обстоятелство е доказано и се намира в кориците на делото. Цитираното
решение на Върховен съд по отношение на решението на БАС също обхваща и
този факт, така че съгласно практиката на ВКС и цитираното решение, което
няма да повтарям, поведението на всички участници в ПТП трябва да се
преценява с оглед вината на извършителя - на подсъдимия.
На следващо място, проверяваният съдебен акт на ЯОС,
прокуратурата и частното обвинение акцентират на множеството
административни наказания, наложени на подсъдимия като водач на МПС,
които съставлявали лоши характеристични данни за подсъдимия като водач.
Аз изразявам несъгласие и с този извод. Изложил съм доста сериозни
съображения, свързани с приложението на Тълкувателно постановление №
1/2015 г. на Общо събрание на ВКС, Наказателно отделение и Върховния
административен съд, Второ отделение, относно давностните срокове. Защо
цитирам това постановление, защото именно в Решение № 231/2018 г.,
отменително по отношение на Решение № 129 на Бургаския апелативен съд и
този въпрос е изследван доста обстойно, така че Вие ще имате възможност да
се запознаете. Но, изводът какъв е? Че не следва да се преекспонират дребните
нарушения, които не са свързани с безопасността на движението и те не
трябва да имат решаващо значение при определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия. Тук само няколко изречения ще кажа. Не са
11
четири наказателните постановления, но са три, защото първото странно защо
е наложено на подсъдимия преди да получи свидетелство за правоуправление.
Ако ги събираме едно върху друго - наказателни постановления,
принудителни административни мерки, актове, фишове – да, цифрата ще
стане голяма. Само че въз основа на актовете се изготвят наказателни
постановления, значи не бива да се сумират. За ПАМ, тя е само една и е
свързана с едното наказателно постановление, свързана е с това, че не е
платена глоба. Карал е автомобила с неплатена глоба. От всичките нарушения
само едно е за превишена скорост и ако беше обжалвано, щеше да бъде
отменено, защото административно-наказващият орган както в повечето
случаи не е посочил вида на нарушението, дали е в градски условия или не е в
градски. Административно наказаното лице не е това, което да разсъждава
съобразно наложеното наказание. Има практика, 99 % от тези наказателни
постановление се отменят, но няма го коментирам.
Така че моля да прочетете внимателно аргументите, които съм
изложил по тази точка и да не приемате като отегчаващо вината
обстоятелство, особено такова, което има решаващо значение за отговорността
на подсъдимия.
Налице са и други смекчаващи вината обстоятелства, които само
ще маркирам. Това е трудовата ангажираност, характеристичните данни,
доказани чрез тези писмени доказателства, младата възраст, критичното
отношение към извършеното, наличието на посттравматично стресово
състояние, доказано с медицинско изследване, които съм изложил в моите
съображения и няма да повтарям.
И накрая, съдебната практика на Бургаския апелативен съд,
изобщо на апелативните съдилища и на ВКС по тази група дела има
постоянна практика и тя е точно срещу възприетото от проверявания съд и от
становищата на прокуратурата и частното обвинение, а именно, че когато се
касае за неосъждано лице, за непредпазливо деяние, ефективното изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ трябва да бъде като някаква крайна
мярка след преценка, че няма друга възможност за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 от НК, където, както е известно приоритет има
индивидуалната над генералната превенция. Посочил съм множество решения
на Бургаския апелативен съд потвърдени, съвсем скорошни разбира се, преди
два месеца потвърдени от ВКС, на Варненския апелативен съд, на Апелативен
съд – Велико Търново, всички с решения на ВКС, които разсъждават в тази
насока.
И накрая по отношение на разноските, понеже възразих по това, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК, тъй като безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от Закона
за адвокатурата се прилага само в три лимитирано изброени случая, това е -
лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, които
получават социални помощи, на роднините и на друг адвокат. В случая
12
поверениците не представят такива доказателства и на това основание е
незаконосъобразно да им бъдат присъждани разноски за безплатна адвокатска
помощ. Така че Ви моля да измените присъдата по съображенията, които
изложих пред Вас.
АДВ. Я.: Може ли само едно възражение да направя. Относно
безспорните доказателства от страна на защитата, че починалата е била без
предпазен колен. Има един-единствен разпит на подсъдимия, който казва, че
са били без колани. Нито в съдебната автотехническа експертиза това е
изяснено, но ако погледнете снимковия материал в какво състояние е
автомобила, аз се съмнявам да има експерт, който да може да отговори на този
въпрос. Просто дясната страна на автомобила е смазана там, където
пострадалата е седяла.
Относно представените документи в днешното заседание от
защитата, считам, че в наказателният процес има принципна устност заложен
в чл. 19 и принципна състезателност и равни права съгласно чл. 12, и тези
бележки, които са представени на съда, не следва да бъдат взети под внимание
в мотивите при определяне на решението.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия А. К. К..
ПОДСЪДИМИЯ А. К. К.: Поддържам въззивната жалба.
Присъединявам се към казаното от моя защитник. Искам да допълня, че
всички фишове, които са за без преглед на МПС, са били на коли, които са
били на клиенти от сервиза, които аз съм тествал след извършен ремонт по
тях. Искам да допълня също, че отнемането на правото ми за управление –
шофьорска книжка, влияе върху моята работа, тъй като аз няма да мога да
изпълнявам трудовите си задължения, което е тестване на автомобил след
даден ремонт и най-вероятно ще бъда освободен от моята длъжност. Искам да
допълня, че съжалявам за инцидента и наистина ако имам възможност да
върна времето назад по някакъв начин, аз в този ден наистина нямаше да се
кача да карам тази кола и нямаше да предприема никъде да ходим. Нямам
никакви нарушения след катастрофата и спазвам правилата на пътя. Тествам
автомобилите на пътя. Аз няма как да знам, не отговарям за автомобилите на
хората, че не са минали технически преглед. Моята работа е примерно да
направя окачването на автомобила или спирачната система на този автомобил,
да изляза, да тествам на главен път дали всичко е нормално. Това е практиката
на всички сервизи. Това е практиката на сервиза, в който аз работя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
13
Дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А. К.
К.: Бих искал ако е възможно да ми се намали присъдата и да бъде условно
осъждане, да не влизам в затвора.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14